Решение № 204 от 27.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3254/2023 г.

Производството е по реда на чл.463, ал.2 вр. с чл.274 ГПК. Образувано е по постъпила жалба от Д. Н. Д., ЕГН-•••••••••• с адрес: гр.•••, ул.“•••“, 11, служебен адрес: гр.•••, ул.“•••“, 19 срещу решение №93/09.06.2023 година, постановено по в.гр.д.187/2023 година по описа на Окръжен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата и срещу Разпределение от 08.02.2023 година по изп.д.20178980400380 по описа на Ч. Н., рег.•••, район на действие ОС Видин. Жалбоподателката твърди в жалбата си, че решението е неправилно, тъй като в разпределението на сумата от 4948, 60 лева е включен несеквестируем доход, представляващо обезщетение за безработица. В т.1 от ТР 2/2013 година е прието, че длъжникът може да обжалва разпределението, на основание несеквестируемостта. Сумата от 4730, 54 лева представлява обезщетение за безработица с наредител НОИ. Неправилно е прието от съда, че сумите са се трансформирали в спестявания. Изпълнението върху суми по банкова сметка от социални плащания е недопустимо, като запор върху банкова сметка, по която са постъпили обезщетения за безработица е наложен в нарушение на закона-чл.116а КСО. Неправилно е прието от съда, че съдебният изпълнител няма задължение да изследва произхода на средствата, постъпили по банкова сметка, нито служебно да следи за несеквестируемостта на преведените суми, като необосновано вменява задължение на длъжника сам да следи несеквестируемостта. Твърди, че не е била в страната за периода септември, 2021 година – март, 2022 година. Банката своевременно не е уведомила ЧСИ за произхода на средствата, както и не превежда сумите, на осн. чл.508 ГПК. Наложеният запор е следвало да обхваща само постъпленията до размера на секвестируемия доход. По отношение на сумата от 1200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение неправилен е извода на съда, че сумата е дължима, тъй като липсват доказателства за извършено плащане. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да разгледа жалбата по същество. Ответниците по жалбата „ЕОС Матрикс ЕООД и ТД на НАП Велико Търново не са депозирали писмен отговор. За да се произнесе по предмета на спора, съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл.462, ал.2 ГПК разпределението подлежи на обжалване в тридневен срок от предявяването, което е на дата 15.03.2023 година, поради което срокът за обжалване изтича на 18.03.2023 година-почивен ден, като първият работен ден е 20.03.2023 година /жалбата е подадена по пощата на 20.03.2023 година/. Производството по в.гр.д.187/2023 г. по описа на Видински окръжен съд е образувано по жалба от Д. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. •••, ул. „•••” №11, чрез адв. И. Д., АК - Видин, съдебен адрес гр. Видин, ул.„Княз Дондуков” № 19 против Постановление за разпределение на събрана сума - протокол № 331/08.02.2023 г. по изп. дело № 20178980400380 по описа на Ч. Н., рег.•••, район на действие ОС Видин. В жалбата си жалбоподателката е твърдяла, че при извършване на разпределението е включен несеквестируем доход, представляващо обезщетение за безработица. Сумата от 4730, 54 лева представлява обезщетение за безработица с наредител НОИ като изпълнението върху суми по банкова сметка от социални плащания е недопустимо, като запор върху банкова сметка, по която са постъпили обезщетения за безработица е наложен в нарушение на закона - чл.116а КСО. Твърди, че не е била в страната за периода септември, 2021 година – март, 2022 година, а уведомлението за наложения запор е получено от дъщеря и. След месец март, 2022 година неколкократно посещава клона на банката в гр.•••, но всеки път е отказван достъп до парите и с мотив, че следва ЧСИ да вдигне запора до размера на наличната сума, за да може да усвои парите. На 02.02.2023 година отново посещава банката със същото искане, но след това посещение банката превежда парите на ЧСИ на 02.02.2023 година. Видно от приложените разпореждания на ТП на НОИ Видин е, че произхода на сумите е обезщетение за безработица. На основание чл.114 а КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по реда на този кодекс не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл.114, ал.5. Неоснователното задържане на сумите от банката не може да обоснове трансформирането им в спестявания. Неоснователно в разпределението е разпределена сума в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Представена е фактура, но не са представени доказателства за заплащане по фактурата и договор за правна помощ, от които да е видно какъв е размера на възнаграждението и дали е платен. По делото се установява, че изп.д. № 20178980400380 по описа на Ч. Н., рег.•••, район на действие ОС Видин е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №352/2016 година за сумата от 4006, 22 лева-главница за неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски паричен кредит от 24.10.2014 година; сумата от 3094, 65 лева, договорна лихва за периода 24.10.2014 година – датата на сключване на договора до 09.2016 година –датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2016 година –датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 158, 28 лева – държавна такса. На длъжника Д. Н. Д. е връчена лично покана за доброволно изпълнение на 31.10.2017 година. По делото е присъединен взискател НАП за сумата от 70 лева. Върху банковата сметка на Д. Н. Д., находяща се в „Интернешънъл асет банк“ АД е наложен запор до размера на сумата от 12566, 64 лева, изчислена към 01.09.2021 година, като същата е уведомена на 24.09.2021 година, а запорът се счита наложен от датата 09.09.2022 година, видно от съобщението на л.48. На 15.03.2023 година се предявява разпределението на постъпили суми, като са изпратени съобщения до НАП – Видин, до длъжницата Д. Н. Д. и до взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД, което обосновава извода, че не са допуснати процесуални нарушения при обявяването на разпределението, както и при определяне кръга на взискателите. В протокола за разпределение съдебният изпълнител е посочил основанието и размера на вземанията на участващите взискатели, като размерът на вземанията е към датата на разпределението. Жалбоподателката не е твърдяла наличието на конкретни плащания и неотчитането им от съдебния изпълнител. В полза на държавата е разпределена сумата от 21, 16 лева, в полза на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1313, 50 лева, направени по делото разноски, сумата от 3229, 42 лева, остатък от сумата за разпределяне, както и сумата от 383, 40 лева в полза на Ч. Н.. Съгласно ТР №2/2021 година на ОСГТК на ВКС, съдът е ограничен от оплакванията в жалбата, като при необходимост събира доказателства. Наведеното в жалбата оплакване е, че разпределената сума е несеквестируема, като съгласно ТР 2/2013 година на ОСГТК на ВКС задължението на съдебния изпълнител да констатира несеквестируемостта възниква когато е уведомен за това. Съдебния изпълнител е изискал данни от „Интернешънъл асет банк“ АД за произхода на сумата от 4730, 54 лева постъпила на 02.02.2023 година и сумата от 218.06 лева, постъпила на 03.02.2023 година, като с писмо на л.76 от изпълнителното дело банката е отговорила, че сумата от 4730, 54 лева са средства със секвестируем характер – спестявания. Принципно е положението и съгласно чл. 133 от ЗЗД, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори. Несеквестируемостта, като изключение от това правило е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. Насочването на принудително изпълнение, чрез запор върху конкретната банкова сметка на длъжника е допустимо, доколкото по нея могат да постъпят суми и с различен произход. Тежестта за доказване, че средствата са несеквестируеми е на длъжницата, която черпи благоприятните последици от установяването на този факт. Видно от представеното извлечение от банката, както и от представеното платежно нареждане с дата 15.12.2021 година след наложения запор е постъпила сумата от 4764, 20 лева – обезщетение за безработица, върху която съгласно чл.114а КСО не може да се наложи запор по реда на ГПК или ДОПК или да се извършват други удръжки. Съгласно приетото в т. 13 по ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК: Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления. В мотивите към него е посочено, че секвестируема е наличността по сметка преди постъпването на последното по ред "плащане", т. к. това са спестявания на длъжника. Съгласно чл. 446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора. Съгласно разпоредбата на чл.446а, ал.2 запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал.1 изцяло, поради което разпределените суми, постъпили от банката не представляват спестявания и са несеквестируеми съобразно мотивите към т.13 по ТР № 2/26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК, не е следвало да бъдат превеждани от банката на ЧСИ и не подлежат на разпределение, като следва да бъдат върнати на длъжницата. По отношение на адвокатското възнаграждение е представена само фактура, но не и платежно нареждане. Съгласно разрешението, дадено с ТР 6/2012 година на ОСГТК на ВКС за да се присъди адвокатското възнаграждение следва да са налице доказателства за извършеното плащане, а такива по делото липсват. Доказателства са или разписка за плащане в брой или платежно нареждане за извършено плащане по банков път. Фактурата не съставлява доказателство за плащане, а е частен диспозитивен документ, установяващ описаната в нея сделка. Гореизложеното основава извода за незаконосъобразност на изготвеното разпределение, поради което поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението следва да бъде отменено, като бъде отменено и извършеното разпоределение. Водим от горното, Софийският апелативен съд