Решение № 163 от 2.7.2025 г. на Окръжен съд - Габрово по дело № 623/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на З. А. И. от гр. Севлиево, чрез пълномощника адв. Д. М. САК против Прокуратура на Република България. Твърди се, че в края на 2018г. било образувано ДП № 2643М-222/2018г. по описа на ОД МВР - гр. Габрово по пр.пр. 2277/2018г. по описа на Окръжна прокуратура - гр. Габрово спрямо ищеца. На 20.11.2018г. било извършено претърсване и изземване в дома му. На 07.12.2018г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК и на 10.12.2018г. задържан за 72 часа. С Определение № 81/12.12.2018г. по чнд № 128/2018г. Окръжен съд - гр. Габрово взел спрямо него най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража". Бил настанен в арестните помещения в гр. Габрово, всеиз вестни с примитивните си условия, неотговарящи на европейските изисквания и стандарти. В ареста останал до 29.03.2019г. Досъдебното производство спрямо ищеца било преобразувано в следствено дело № 1/2019г. по описа на ОСлО към ОП - Габрово. Окръжна прокуратура гр. Габрово внесла обвинителен акт, с който бил предаден на съд за това, че в периода м.януари 2014 год. - м.декември 2018 год. в гр.Севлиево, без съответното разрешение на БНБ, съгласно разпоредбите на чл.13 ал.1 от Закона за кредитните институции, извършвал по занятие банкови сделки - като физическо лице, като предоставял кредити по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗКИ на подробно изброени в акта лица - престъпление по чл.252 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С присъда от 08.03.2022г. по нохд № 113/2020г. Окръжен съд гр. Габрово го признал за виновен за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК и оправдал за престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК за това да е причинил значителни имуществени вреди на четири лица и за получени значителни неправомерни доходи. Присъдата била обжалвана от ищеца и протестирана от Окръжна прокуратура гр. Габрово. С решение № 152 от 30.12.2022г. по внохд № 147/2022г. Апелативен съд Велико Търново потвърдил присъдата. Решението било обжалвано пред ВКС, който с решение от 19.03.2024г. по н.д. № 301/2023г. оправдал ищеца изцяло по всички обвинения. В исковата молба се твърди още, че цялото наказателно производство продължило почти шест години, четири години от които в съдебна фаза. През цялото време Прокуратурата поддържала ожесточено обвиненията, което го карало да се страхува, изпитвал ужас, че ще бъде несправедливо осъден за престъпление, които не е извършил. Поведението на представителите на ответника в досъдебното и в съдебното производство било изключително нападателно.Въпреки, че още в началото на разследването всички доказателства сочели, че не е налице престъпно поведение, Прокуратурата внесла обвинителен акт в съда и упорито поддържала обвинението до самия край на делото. Поради незаконното обвинение, Прокуратурата създала необосновано впечатление на всички посочени в обвинителния акт лица, че същите са „пострадали" и даденото от тях подлежи на връщане, поради което започнали да го търсят, а някои и да го съдят за връщане на суми, каквито не им се полагали. Твърди се също, че ищецът от години страдал от хипертония и стенокардия. Сляп бил с едното око. Състоянието му по време на делото от силния стрес и притеснение се обострило значително, което наложило множество медицински прегледи, лечение и изследвания. Поради лошите условия, липсата на движение и други фактори, здравословното му състояние в резултат на образуваното дело и особено по време на престоя в тежките арестни условия било изключително тежко. Имал хипертонични кризи, свързани с внезапно рязко повишаване на кръвното налягане и достигане до опасно високи стойности. Усещал сърцебиене, задушаване и болки в гърдите, което било симптоматика на приближаващ инфаркт. Това наложило на 25.01.2019 г. да бъда приведен за лечение в болницата към Централния софийски затвор. Оттам бил изпращан на прегледи на 14.02.2019г. и на 18.02.2019г. На 05.03.2019г. бил настанен за лечение в УМБАЛ „Св. Екатерина" ЕАД гр. София, като след това отново върнат в болницата към Затвора. След излизането от ареста състоянието му продължило да бъде тежко поради продължителността на наказателното производство, множеството съдебни заседания, ожесточеното и упорито поддържане на обвиненията, както и непрекъснатия страх от опасността да влезе в затвора за несъществуващо престъпление. На 13.07.2019г. бил приет в МБАЛ „Д-р Тота Венкова" АД гр. Габрово, където му била поставена диагноза световъртеж от централен произход и координационен синдром. Прекарал четири дни в болницата за лечение. В резултат на всички действия на ответника, на ищеца били причинени огромни неимуществени вреди, в пряка и непосредствена причинно- следствена връзка с образуваното наказателно дело и незаконно повдигнатото обвинение. Изключителното упорство и последователност в желанието да бъде осъден с налагане на тежко наказание, допълнително завишавало ефекта от причинените вреди. Ищецът продължавал да изпитва чувство на уплаха, безпокойство, страхово - тревожни изживявания, проблеми със съня. От спокоен, социален и общителен човек, се превърнал в несигурен, съмняващ се, дистанциран и силно затворен в себе си човек. Голяма част от близките на ищеца, познати и приятели отказвали да общуват с него по време на процеса, а и към настоящия момент, тъй като го мислели заради незаконните обвинения за лош човек и лихвар. Освен това ищецът търпял силно унижение, потъпкване на личното му достойнство и чест и продължително насаждане на негативния образ на лице, което се занимава с незаконна финансова дейност. По време на производството ищецът бил толкова потиснат, че променил несъзнателно отношението си към най - близките хора, станал раздразнителен, нервен, сприхав. Виждал в очите на собствените си близки и приятели, че те също го възприемат като престъпник, дистанцират се, дори се страхуват от него. Всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уронване на честта, достойнството и доброто име, негативно отражение върху психо-емоционалното състояние, страхът, огромния стрес и напрежение в резултат на незаконно повдигнатото обвинение, ищецът оценява в общ размер от 50 000 лева. Иска се да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение, ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 19.03.2024г. до окончателното погасяване на задълЖ.ето, както и направените разноски. В срок е постъпил писмен отговор от ответника по делото. Излагат се доводи за недопустимост и за неоснователност на предявения иск. Първото следствено действие било извършено при неотложност от органите на МВР, като мярката за неотклонение като най - тежка по смисъла на НПК била определена като вид от състави на две съдебни инстанции, което не може да ангажира отговорността на ПРБ, както и условията в арестните помещения, които се стопанисвали от сектор Арести Габрово. Относно периода на наказателносто производство от почти шест години, ответникът счита, че предвид тежестта на повдигнатото обвинение, периодът и обемът на разследваната престъпна дейност обосновавали развила се досъдебна фаза по разследването в разумен срок, като и липса в исковата молба на конкретика за период на забавено разследване. За периода на развила се съдебна фаза пред различни съдебни инстанции не можело да се ангажира отговорността на ПРБ, която не била причина за отлагане на с.з. и като страна в процеса пряко не влияела на начина на насрочване и брой с.з., на продължителността на производството, не носела отговорност за актове на съдилищата - ОС-гр. Габрово, АС-Велико Търново и ВКС. ПРБ не била пасивно легитимирана да отговаря по иска за претърпени вреди от влошено здравословно състояние в резултат на условията в ареста, поради което производството в тази част следвало да се прекрати, поради недопустимост на ищцовата претенция. Конкретните сочени от ищеца незаконосъобразни действия и актове касаели други субекти с пряко отношение към евентуално претърпяното от него, като от друга страна бланкетно и общо били изведени като вид, характер, степен на засягане на личността, претърпените неимуществени вреди, определени от ищеца единствено като огромни и неимоверни. Освен това, представител на Прокуратурата - наблюдаващият прокурор при ОП Габрово многократно разпореждал извеждане на ищеца от Арест Габрово за медицински преглед и оценка на състоянието му при твърдяна от него промяна на здравословното му състояние. Като тенденциозно и голословно се отчита твърдението на ищеца, че поведението на представителя на Прокуратурата било в досъдебното и съдебното производство изключително нападателно, което му се отразило в негативен план, тъй като не било депозирано искане за отвод на наблюдаващ прокурор при ОП Габрово при съмнения на ищеца за липсата на обективност. В отговора се сочи, че нямало доказателства за наличие на необходимите елементи за осъществен фактически състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Наличието на постановен оправдателен съдебен акт само по себе си не водело до присъждане на морални вреди в заявения от ищеца размер. Не били представени никакви доказателства, които да установяват действително претърпени от него вреди, като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото му обвинение. В случая следвало да се отчете факта, че оправдаването на ищеца се дължало на промяна на съдебната практика по отношение тълкуването на изпълнителното деяние по чл.252 ал.1 от НК - TP № 1 от 15.03.2024г. по т.д. № 1/2020г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата. Прави се възражение относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, който следвало да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В случай, че съдът приеме иска за основателен, претендираният размер бил завишен и не бил в съответствие с чл.52 ЗЗД и установената трайна съдебна практика в аналогични случаи. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното от фактическа страна: С постановление от 16.11.2018 г. по пр. пр. № 2277/2018 г. по описа на ОП Габрово е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.252 ал.1 пр.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. На 30.11.2018 г. в дома на ищеца е извършено претърсване и изземване. С постановление от 7.12.2018 г. на разследващ полицай при ОД МВР Габрово по образуваното досъдебно производство № 264ЗМ-222/2018 г. на ОД на МВР Габрово, З. А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 НК. С постановление за задържане на обвиняем до довеждане пред съда от 10.12.2018 г. на зам. окръжен прокурор при ОП Габрово, З. А. е задържан за срок от 72 часа до довеждането му пред ОС Габрово. С определение № 81/12.12.2018 г. по чнд № 128/2018 г. на ГОС по отношение на ищеца е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с определение № 24/20.03.2019 г. по чнд № 29/2029г. на ГОС. С определение № 69/28.03.2019 г., постановено по вчнд № 107/2019 г. на ВТАС, е отменено определение № 24/20.03.2019 г. по чнд № 29/2029г. на ГОС, изменена е наложената мярка от „задържане под стража“ в „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. Паричната гаранция е внесена на следващия ден и ищецът е освободен от ареста. На 7.10.2019 г. е изготвено заключително обвинително постановление на преобразуваното досъдебно производство в сл. дело №1/2019 г. по описа на ОСлО при ОП Габрово, с мнение за предаване на съд на обвиняемия З. А. за престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. На 5.11.2019 г. ОП Габрово е внесла в съда обвинителен акт против З. А. за извършено престъпление по чл. 252 ал.2 вр. с ал.1 НК, за което е образувано нохд № 127/2019 г. на ГОС.С протоколно определение от 16.12.2019 г. съдът е прекратил съдебното производство и делото е върнато на ОП за отстраняване на констатираните процесуални нарушения. На 25.02.2020 г. ОП отново внася обвинителен акт против З. А. с обвинение за същото престъпление, въз основа на който е образувано нохд № 18/2020 г. на ГОС. С протоколно определение от 20.06.2020 г. съдебното производство отново е прекратено и делото върнато на ОП за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. На 9.10.2020 г. отново е внесен в съда обвинителен акт против ищеца със същото обвинение, като е образувано нохд № 113/2020 г. По делото са проведени седем съдебни заседания, на които подсъдимият е присъствал. С присъда № 260/8.03.2022 г., постановена по нохд № 113/2020 г. по описа на ГОС, З. А. е признат за виновен в това, че в периода от януари 2014 г. до декември 2018 г. в гр. Севлиево, без съответното разрешение от БНБ, извършвал по занятие банкови сделки, като физическо лице предоставял кредити по смисъла на чл.2 ал.1 ЗКИ, на подробно посочени в присъдата лице, престъпление по чл.252 ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода от три години, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от пет години, като по обвинението за престъпление по чл.252 ал.2 вр. с ал.1 НК е оправдан. По жалба на подсъдимия и протест на ОП е образувано внохд № 147/2022 г. по описа на ВТАС, който с решение № 152/30.12.2022 г. изцяло потвърждава присъдата на ГОС. С решение № 178/19.03.2024 г., постановено по нд № 301/2023 г. на ВКС, решенията на ВТАС и ГОС са отменени и подсъдимия З. А. е оправдан по обвинението по чл.252 ал.1 НК. Производството по делото в досъдебна и съдебна фаза е продължило от 7.12.2018 г. до 19.03.2024 г. Ищецът е бил задържан под стража за периода от 12.12.2018 г. до 29.03.2019 г.- три месеца и 17 дни. Св. М. Д. познава ищеца от петнадесет години. Знае, че е бил задържан в ареста.З. му се оплакал, че в ареста се разболял от сърдечно заболяване и лежал в болницата. След като го оправдали всички продължили да го избягват, не искали да контактуват с него, тъй като го мислили за опасен. Имал два магазина, които затворил, защото хората не искали да пазаруват от него. Поведението му не било както преди. Св. А. С. също познава ищеца от повече от петнадесет години. Знае, че се опитали да го осъдят през 2018 г. за лихварство. Според свидетеля, З. давал пари на нуждаещи се хора за да им помогне „с добро“, а те не му връщали парите. Първите месеци на делото, когато го задържали, той се разболял – сериозно вдигнал кръвно, сменял постояннно хапчета. Тогава затворил магазините си. Променил се много, започнал да избягва свидетеля, нямал желание да контактува с други хора. Започнали да го наричат престъпник и то хората, на които помагал с пари. Св.П. А. познава ищеца от дълго време. Твърди, че преди да бъде задържан под стража З. не е имал здравословни проблеми. Състоянието му се влошило след задържането, получил съцебиене, високо кръвно. След като го освободили започнал да се лекува.Преди да го задържат имал два магазина. След задържането клиентите започнали да говорят, че е измамник и хората избягали. Магазините му фалирали. Емоционално бил много зле, гледал в една точка, сякаш не е той, не можел да познае свидетеля. По делото е допусната и приета комплексна експертиза от вещи лица съдебен лекар и психиатър. При изготвяне на експертизата, вещите лица са взели предвид приложенвите по делото медицински документи, , обхващащи част от периода когато ищецът е задържан в следствения арест и периода непосредствено след това както следва: -14.02.19г Амбулаторен лист издаден от специалист офталмолог с диагноза: Други конюнктивити; -18.02.19г Амбулаторен лист издаден от специалист кардиолог при У МБАЛ"Св. Екатерина" с диагноза: Други видове стенокардия. > ипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Исхемична болест на сърцето. Артериална хипертония. -05.03.19г Епикриза издадена от УМБАЛ"Св. Марина" с диагноза: исхемична болест на сърцето. Нестабилна ангина пекторис, обострена. Несигнификантна коронаросклероза. Артериална хипертония 3-та степен. Хипертрофия на лявата камера. Затлъстяване. Нарушен глюкозен толеранс. -16.04.19г Амбулаторен лист издаден от кардиолог с диагноза: Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. -28.05.19г Амбулаторен лист издаден от кардиолог с диагноза: Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. -19.06.19г Амбулаторен лист издаден от ОПЛ с диагноза: Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. -13.07.19г Епикриза издадена от Неврологично отделение на МБАЛ-гр. Габрово с диагноза: Световъртеж от централен произход. Координационен синдром. -26.09.19г Амбулаторен лист издаден от кардиолог с диагноза: Хипертонична болест без застойна сърдечна недостатъчност. Затлъстяване. Други видове стенокардия. -Епикриза за лечение в Кардиологично отделение в периода 05.12.19г.- 09.12.19г. по И3№1 5344/19г.; -Амбулаторен лист №358/19.03.24г. издаден от УМБАЛ»Св. Екатерина» гр. София; -Амбулаторен лист №704/13.05.25г. издаден от УМБАЛ»Св. Екатерина» гр. София. Съгласно заключението, ищецът е страдал и страда от следните заболявания: Хипертонична болест /повишено кръвно налягане/; Данни за метаболитен синдром /повишено артериално налягане/, нарушен глюкозен толеранс, наднормено телесно тегло, повишени нива на холестерол и триглицериди; Склероза на венечните артерии, без значително стеснение на същите; Световъртеж от централен произход свързан с повишеното кръвно налягане; Възпаление на конюнктивата на лявото око, установено по време на престоя в следствения арест. С дясното око ищецът има практическа слепота. По делото няма медицинска документация, удостоверяваща здравословното състояние на ищеца преди 20.11.18г., когато е извършено претърсване в дома му, което той съобщава като начален стресогенен момент довел цитираните no-гоpe оплаквания от страна на сърдечно-съдовата система.по данни на ищеца, не е провеждал системна медикаментозна терапия преди този период по повод на цитираните по горе заболявания. Приемал периодично медикамента Лориста, който служи за понижение на повишено артериално кръвно налягане. Експертите правят извод, че се касае за обостряне и манифестиране на съществували преди процесната дата, в предклинична фаза, заболявания на сърдечно съдовата система. Основен фактор за манифестирането на тези заболявания е стресът на който е бил подложен по време на извършваните спрямо него следствени действия и задържането му под стража. По време на задържането му в следствения арест ищецът получил възпаление на конюнктивата на лявото око, което може да бъде свързано с незадоволителни хигиенно-битови условия. При проведения личен преглед на ищеца, той продължава да бъде с влошено здравословно състояние, на постоянно медикаментозно лечение. Касае се за хронични заболявания на сърдечно-съдовата система, които не подлежат на окончателно излекуване. Същите се нуждаят от непрекъснато и контролирано медикаментозно лечение. Необходим е системен медицински контрол. Въпреки липсата на документация, удостоверяваща психичното състояние на ищеца, косвено може да се направи извод, че същият е бил подложен на протрахирано стресогенно въздействие, което е довело до влошаване на соматичното му здраве, с обостряне на посочените по-горе заболявания.При психиатричното обсъждане не може да се твърди със сигурност наличие на психично разстройствово, резултат от стресовата ситуация продължила около 6 години във фаза досъдебно производство и съдебна такава, въпреки продължителността на стреса, лошите условия в ареста и др. тъй като липсва мед.документация потвърждаваща симптоми и преведено лечение през този период. Според експерта, симптомите на тези психични разстройства са лесно разграничими дори и за хора без съответното медицинско образование, а при споменаването им би трябвало да се осъществи някаква консултация или пролежаване в стационар, както е станало с другите хронични соматични заболявания, които в хода на производството и съдебната фаза са били обострени и по повод на тях ищецът има пролежавания и консултации. Провеждано е съответно лечение. За психичното страдание, ако го е имало, такова липсва.Дори и след приключване на съдебената фаза ищецът не е посещавал психиатър, не е провеждана комплексна терапия - психотерапия и медикаментозна. Имайки предвид изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: Правното основание на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Посочената разпоредба предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск е необходимо да бъде доказано наличието на следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 252 ал.1 НК, по което е оправдан. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца. Настъпването на вреди, изразяващи се в отрицателни изживявания, притеснения и тревоги, накърняване на доброто име, се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът намира, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от действията на правозащитните органи, имат неимуществен характер и подлежат на репариране. Всичко това сочи, че е осъществен фактическия състав на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ. Пасивно легитимирана да отговаря е Прокуратурата на РБ, предявила и поддържала незаконно обвинение чрез структурните си звена. При установената основателност на ищцовата претенция, спорният въпрос е свързан с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при иска за обезщетение на вреди, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е оправдано, като стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане, негативни изживявания, накърняване на чувството за достойнство и за справедливост. Присъденото парично обезщетение освен това, следва да съответства на необходимостта за преодоляване на вредите в тяхната цялост, да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и общественоикономическите условия и стандарта на живот в страната, но и с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. В конкретния случай се установи, че на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 252 ал.2 вр с ал.1 НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както и глоба от 5 до 10 хиляди лева, като съдът може да наложи и конфискация на част или цялото имущество. От момента на повдигане на обвинението до момента на приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда са изминали пет години, три месеца и 12 дни. Ищецът е бил задържан под стража за периода от 12.12.2018 г. до 29.03.2019 г.- три месеца и 17 дни. През този период срещу ищеца е постановявана осъдителна присъда от първоинстанционния съд за престъпление по чл.252 ал.1 НК, потвърдена от въззивния съд, като е оправдан едва от ВКС. При преценка продължителността на процеса, съдът взе предвид факта, че наказателното производство се е отличавало с висока степен на фактическа и правна сложност, изискващо събиране и проверка на множество доказателства; проведени са експертизи, разпити на много свидетели и изслушване на експерти; в рамките на съдебната фаза на наказателния процес са били проведени общо 16 открити съдебни заседания на всички съдебни инстанции, в които е участвал лично подсъдимият, участвали са много лица, ангажирани в различни качества. Поради това при съобразяване на установеното, съдът приема, че периодът през който е продължило наказателното производство, не може да се определи като неразумен. От свидетелските показания се установи нарушение на психическото и емоционално състояние на ищеца.Незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и начина на живот на ищеца, тревожността и потиснатостта през целия период на незаконното обвинение са били интензивни, направили са го апатичен и мнителен, довели са до усложняване на здравословното му състояние, смущения и раздразнителност в личните взаимоотношения с много хора от семейството и близкото му обкръжение, накърнено е личното му достойноство. Съдът отчита установеното, на основание приетата комплексна експертиза, обостряне и манифестиране на съществували преди началото на процеса, в предклинична фаза, заболявания на сърдечно съдовата система.както и, че основен фактор за изявяването на тези заболявания е стресът, на който е бил подложен ищецът по време на извършваните спрямо него процесуални действия и задържането му под стража. Взе се предвид и обстоятелството, че въпреки изживяните стрес и отрицателни емоции, не е установено по категоричен начин, съгласно заключението на експерта, наличие на психично заболяване, настъпило при ищеца в резултат на воденото срещу него наказателно производство. В исковата молба се съдържат твърдения, че претърпените вреди от пострадалия са в съществена степен причинени в резултат от лошите битови условия в ареста по време на наложената мярка "задържане под стража" с негативно отражение върху здравословното и психологично състояние. В тази връзка, съдът намира, че Прокуратурата на Република България няма отношение към управлението и стопанисването на местата за лишаване от свобода и следствените арести. Компетенциите по тяхното управление и стопанисване, респективно създаването на социално битови условия, които не нарушават основни човешки права съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС принадлежат на съответния посочен в този закон орган към Министерство на правосъдието, поради което Прокуратурата на Република България не може да носи отговорност за такива претендирани вреди. На основание изложеното, съдът приема, че обезщетение в размер на 15 000 лева справедливо би могло да репарира вредите, които ищецът е понесъл вследствие воденото наказателно производство, приключило с оправдаването му. Тази сума следва да бъде присъдена ведно със законна лихва, считано от 19.03.2024 г. - датата на приключване на наказателното производство, до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 10 лева - платена държавна такса. На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1-во ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС Габрово разноските за експертиза в размер на 1027 лв. На основание изложеното, съдът