Решение № 4077 от 18.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 2548/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.124 от Закона държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по жалба от И. Б. Т., срещу Заповед № ЗЦУ-2065/05.10.2023г. на Изпълнителния директор на НАП – София, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл.92, вр. чл.90, ал.1, т.5 и чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл и против Заповед №З-572/09.10.2023г. на същия орган, с която е прекратено служебното му правоотношение като инспектор по приходите в Сектор „Проверки“, Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Варна. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваните заповеди поради неспазване на установената форма, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел – отменителни основания по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 АПК. Навежда доводи, че не е спазен двумесечният срок по чл.94, ал.1 ЗДСл, с което е преклудирана възможността за налагане на наказанието. Конкретно сочи, че относно протокол №1659680/20.03.2023 г. е използвал готова бланка от друг формуляр, в който е бил посочен бивш служител на НАП. Пояснява, че отразените в протокола данни са верни. Твърди, че посочената в протокол №0437854/29.03.2023 г. С. У. е участвала при извършване на проверката, за което се е разписала. Излага съображения, че изявленията на У. за отсъствие, поради вземане на детето й от училище по време на обедната почивка е с цел защита интересите на институцията. Навежда доводи, че с оспорената заповед са нарушени принципите на чл.6, ал.1 от ЕКПЧ и чл.6, ал.1 и чл.31, ал.3 от Конституцията на Република България. По тези съображения моли за отмяна на оспорваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А. Ж., които поддържат жалбата на изложените в нея основания. В пледоарията си по същество и депозирани писмени бележки сочат, че показанията на свидетелката У. са противоречиви. Сочат, че дисциплинарното производство и наложеното наказание са израз на личностни отношения между Т. и ръководството на ТД на НАП Варна. Пояснява, че според У., подписът положен в протокола от 29.03.2023 г. не е нейния, но според жалбоподателя именно тя се е подписала в специалната тетрадка за отсъствие от работа на същата дата. Излага съображения, че на Т. му е било възложено през месец 05.2023 г. на два пъти да връчи Ревизионен доклад на А., със служител Ч., което производство е приключило успешно. Предвид липсата на оригинали на съставените протоколи от 20.03.2023 г. и от 29.03.2023 г., твърдят, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.171 от АПК. Позовава се на съдебна практика на ВАС, според която предвид липсата на подпис на Т. в изготвения от него протокол, съответно същият е анулиран, то не е доказателство по смисъла на чл.40, ал.1 от АПК. Претендира присъждане на сторените разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие № 0413447/05.01.2024 г. Ответната страна – Изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния си представител –гл. юриск. Б. Н., по съществото на спора и в депозирани писмени бележки оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна и правилна, издадена е от компетентен орган, спазен е срока по чл.94, ал.1 от ЗДСл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че в представените от дирекция „Контрол“ данни от ИС Контрол, не фигурира обстоятелството, което Т. твърди, че Протокол КД-73 серия АА №1659685/29.03.2023 г. е анулиран. Навежда доводи, че е налице противоречие на свидетелските показания на С. Н.. В производството по прокурорска преписка има данни, че Н., нито е присъствал на проверките, нито е подписвал протоколите, както и че няма представа защо е бил вписан в тях. Докато в производството пред съда са в обратна насока. Твърди, че от свидетелските показания на У. пред инспектората от Икономическа полиция и пред разследващия полицай, лицето не е присъствало на проверка за връчване на документи на задължено лице, както и че подписа не е нейния. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: И. Т. постъпва на работа в ТДУ Варна, ДС по ДДС на длъжност „данъчен инспектор“ по трудов договор №7877/14.06.1994 г., считано от 01.06.1994 г. Със Заповед №692/18.05.2009 г. е бил назначен на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Контролна дейност“, сектор „Ревизии и проверки“, считано от 01.06.2009 г. Със Заповед № 503.30/31.10.2012г. Т. е бил преназначен на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП Варна, дирекция „Контрол“, отдел „Проверки“, сектор „Проверки“ за неопределено време, считано от 01.11.2012 г. Със Заповед № 3.35/20.02.2014г. на основание чл.107, ал.2 от ЗДСл, поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнението на длъжността, служебното правоотношение с Т. било прекратено, считано от 20.02.2014 г. Той е възстановен на работа в ТД на НАП Варна, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, във връзка с влязло в сила Решение №2538/06.11.2014 г. по адм. д. №909/2014 г. по описа на А. съд Варна, потвърдено с Решение №560/19.01.2016 г. по адм. д. №791/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Със Заповед №3-119/21.01.2016г. Т. е възстановен на длъжност „инспектор по приходите“, сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“, считано от 21.01.2016 г. Със Заповед № 3-1558/13.07.2018г., на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Т., поради дисциплинарно уволнение, считано от 24.07.2018 г. След проведено съдебно оспорване на заповедта, с Решение №760/15.04.2019 г. по адм. д. №2460/2018 г. по описа на А. съд Варна, потвърдено с Решение №2071/10.02.2020 г. по адм. д. №6568/2019 г. по описа на Върховния административен съд, Т. е възстановен на работа, като със Заповед №3-35/12.02.2020 г. е назначен на длъжност „инспектор по приходите“, сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“, считано от 11.02.2020 г. Със Заповед № ЗЦУ-136/06.02.20214г. на Т. е наложено дисциплинарно наказание „понижение в по-долен ранг за максималния срок от 1 г., съгласно чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, считано от 12.02.2014 г. във връзка с нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗДСл. След съдебно обжалване на горецитираната заповед, същата е потвърдена с влязло в сила Решение № 2335/16.10.2014 г. по адм. дело № 891 /2014г. на Адм. съд - Варна, потвърдено с Решение № 9076/27.07.2015 г. по адм. дело № 15834/2014г. на ВАС. С писмо № 24-03-47/02.08.2002 г. е обърнато внимание на служителя с предупреждение за реализиране на дисциплинарна отговорност. С писмо № 24.03.108/01.09.2004 г. е обърнато внимание на служителя за спазване на вътрешния ред на съхранение и движение на документооборота и предоставените за работа бланки - установена е била липса, поради изгубени от служителя бланки на протоколи за извършване на проверки, с риск от застрашаване на правата и интересите на администрацията. С писмо от 22.11.2004 г. е обърнато внимание на служителя за спазване на етичните норми на поведение при изпълнение на служебните задължения, а именно: уважение, отзивчиво и компетентно поведение по отношение на данъкоплатците-клиенти на администрацията, с възникнал риск за уронване на престижа на данъчната администрация. С писмо с изх. № 5141-11/14.06.2016 г. е обърнато внимание на И. Т., като служител на НАП да спазва в професионален и в личен план правилата за етично поведение по смисъла на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация / КПСДА/, съгласно общите положения в Кодекса и съгл. чл. 14, ал. 1 от КПСДА - относно отправени неприлични изказвания и заплашителни действия по отношение на друг служител на Агенцията. С писмо с изх. № 26041-27/26.06.2020 г. е обърнато внимание на И. Т., за подобряване на работата му като служител в ТД на НАП Варна и стриктно спазване на трудовата дисциплина и работното време, на законовите и подзаконовите нормативни актове, процедури и вътрешни правила за работа в НАП - относно вписано излизане в маршрутния регистър без установено реално извършено посещение на адрес и съставен П. К. 73 от посещението. На 24.03.2023 г. е бил подаден сигнал до „Инспекторат“ на НАП, в който И. А. посочила, че на 20.03.2023 г. й се е обадил служител на ТД на НАП Варна - И. Т., който е заявил, че следва да извърши връчване на документи по образувано данъчно производство. Според А., Т. със заядлив тон е заявил, че ако не разговаря с А., ще бъде обявена за издирване чрез системата на МВР, Интерпол и ще бъде обявена за национално и международно издирване. При отправените закани, А. се е консултирала с адвокат, който й е разяснил, че не съществува такъв ред за връчване. С цел да преустанови този начин на уведомяване на задължените лица, А. е подала сигнала. Със Заповед № ЗЦУ-794/21.04.2023 г. на Зам.-изпълнителния директор на НАП е наредено да се извърши проверка в ТД на НАП Варна по заведения сигнал на А.. След приключване на проверката, ръководителят на отдел „Инспекторат“ в НАП е изпратил до изпълнителния директор на НАП доклад рег. № М-94-И-282#3/23.05.2023г., с предложения да се предостави на директора на ТД на НАП Варна за сведение и запознаване с резултатите от извършваната проверка, до дирекция „УЧР“ в ЦУ на НАП за запознаване с констатациите от проверката и образуване на дисциплинарно производство срещу Т.. Било е установено, че от инспектор по приходите И. Т. са били съставени 2 бр. протоколи с №1659680/20.03.2023 г. и №0437854/29.03.2023 г., които представляват документи с невярно съдържание, издадени от орган по приходите при изпълнение на възложена му служебна задача – извършване на проверка по делегация. В съставения протокол от 20.03.2023 г. като втори служител, участвал в извършването на посещението на адреса на задълженото лице, е посочена Н. Д., която към датата на съставяне на протокола не е служител на НАП, считано от 31.12.2022 г. Протоколът съдържа подпис на лицето Н. Д.. В протокола е вписан като свидетел С. Б. Н., в качеството на „съсед“ на проверяваното лице. При извършена проверка в СУП е установено, че лицето е бивш служител на ТД на НАП Варна – до м.02.2022 г. При извършена проверка е установено, че проверяваният адрес и адресът на свидетеля – съсед, се намират на отстояние 7.7 км. един от друг при маршрут с автомобил и 5 км. при пешеходен преход. За второто посещение обективирано в протокол с №0437854/29.03.2023 г., в който за втори служител е вписана С. У. – ГИП и представените писмени обяснения, не е участвала в извършването на проверка и положеният подпис върху протокола не е неин. Посочила е, че подписът срещу нейното име в присъствената книга на 29.03.2023 г. не е положен от нея и на тази дата „вероятно“ е излязла от сградата на ТД на НАП Варна в часовия диапазон „12: 45 и 13: 45 за около 30 м.“, за да вземе детето си от училище. Направено е предложение, за съставените от Т. протоколи с № 1659680/20.03.2023 г. и № 0437854/29.03.2023 г., съдържащи неверни данни по отношение на лицата, участващи в предприетите процесуални действия, свидетелите и подписите, положени от тяхно име, да бъде сезирана Районна прокуратура - [населено място]. Със Заповед №ЗЦУ-1182/06.06.2023 г. на ИД на НАП, допълнена със Заповед № ЗЦУ- 1308/21.06.2023г., на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДСл е наредено на дисциплинарния съвет /ДС/, назначен със заповед № ЗЦУ-2553/22.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, да образува дело срещу държавния служител И. Б. Т. - инспектор по приходите в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП Варна за дисциплинарни нарушения посочени в доклад № М-94-И-282#3/23.05.2023 г., издаден от ръководителя на Инспектората на НАП. Наредено е дисциплинарният съвет да разгледа дисциплинарното дело и да представи свое решение, в сроковете по чл.96, ал.4 от ЗДСл и в съответствие с процедура УЧР 8 – реализиране на дисциплинарна отговорност. Констатациите от анализа на събраните при проверката доказателства са обективирани с Решение № Р-ЦУ-116/21.07.2023 г. в което ДС е изложил становище за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на И. Т. и предложение до ИД на НАП като дисциплинарно наказващи орган /ДНО/ за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като съответно на извършеното нарушение. За да вземе това решение, Дисциплинарният съвет на НАП се е позовал изцяло на фактите и мотивите изложени в Доклад рег. №М-94-И-282#/23.05.2023 г. на Ръководител на „Инспекторат“ на НАП. Служителят е бил поканен с писмо изх. № М-94-И-282/К10/01.08.2023 г. за изслушване на 26.09.2023 г. в сградата на ЦУ на НАП, [населено място], [улица], ет.4. На посочената дата изслушването на И. Т. е проведено от 15: 10 ч. до 15: 25 ч., за което е съставен протокол по реда на чл.93, ал.1 от ЗДСл. И. Д. на НАП е дал възможност на служителя Т. да представи писмени обяснения във връзка с изложеното. Такива са представени на 26.09.2023г. В обясненията си Т. посочва, че е извършил проверките с безработния С. Н., като са се придвижили с градския автобус до адреса на задълженото лице. При опит да качи в ИС Контрол протоколите е установил, че Протокол Кд 78 не може да бъде прикачен към Проверката и е написал Протокол Кд73, за да приключи същата. Пояснил е, че е вписал в маршрутната тетрадка за проверка с Протокол Кд 78 „колежката“, но й се е наложило да довършва проверки и не е могла да присъства. До ЦУ на НАП са били депозирани обяснения от С. Б. Н., в които е посочил, че на 20.03.2023 г. и на 29.03.2023 г. не е участвал в процесуални действия и не е извършвана легитимация, поради липса на присъствали лица на този адрес, но е бил на разходка в района на проверката и Т. го е ползвал като свидетел в съставените протоколи. След като се запознал с цялата дисциплинарна преписка, на 05.10.2023г. И. Д. на НАП издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № ЗЦУ-2065/05.10.2023г., с която за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл на държавния служител И. Б. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Въз основа на тази заповед на 09.10.2023 г. е издадена и втората оспорена Заповед № З-572, с която на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между НАП и служителя И. Т.. За налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ Изпълнителният директор на НАП е приел, че служители на „Инспекторат“ на НАП са извършили преглед и анализ на съставените от Т. протоколи с №1659680/20.03.2023 г. и №0437854/29.03.2023 г. за извършени посещения на адрес. Изложено е, че Протокол от 20.03.2023 г. е съставен на бланка обр. Кд78, вместо на бланка обр. Кд73, приложение към процедура К8 „Извършване на проверка по делегация“. Като втори служител, участвал в извършването на проверката е вписана Н. Д., която към 20.03.2023 г. не е служител на НАП. Служебното й правоотношение е било прекратено от 13.12.2022 г., поради което е направен извод, че подписът положен от Д. не е положен от нея. Установено е, че И. Т. не е отбелязал, че е излизал на 20.03.2023 г. в присъствена книга на отдел „Проверки“, сектор 4, с цел посещение на адрес. Дисциплинарнонаказващият орган е приел мотивите на отдел „Инспекторат“, че удостоверените в протокола действия и обстоятелства са недействителни, същите се явяват документирани в протокол, съдържащ неверни данни. За извършеното второ посещение на задълженото лице А., Т. е съставил протокол от проверка от 29.03.2023 г., в който е вписана служителката С. У.. В присъствената книга на отдел „Проверки“ от 29.03.2023 г. е отбелязано посещението на адрес, в която са попълнени имената на Т. и У.. В депозирани писмени обяснения пред „Инспекторат“ У. е посочила, че не е участвала в извършването на проверката на 29.03.2023 г. и положеният подпис върху протокола и присъствената книга не е нейният. Установено е, че в протоколите от 20.03.2023 г. и от 29.03.2023 г. за извършени посещения на адрес е посочен свидетел – С. Б. Н., в качеството на съсед. Посоченото лице е бивш служител на ТД на НАП Варна до м.02.2022 г., като след извършена справка е установено, че адресът на лицето и адреса за посещение се намират на значително отстояние един от друг. Служителите на „Инспекторат“ са извършили проверка на съставените от Н. документи, при което са установили съществени различия между подписите, положени на тях и на протоколите съставени от Т.. Н. е поканен да предостави информация за отразеното в протоколите, при което е посочил, че не си спомня на въпросните дати да е участвал в извършване на процесуални действия от Т.. Съставените протоколи са от съществено значение за лицето, тъй като обективират факти, които ще бъдат използвани като доказателства при предприемане на последващи действия в хода на ревизионното производство. Изложено е, че в двата протокола са вписани неверни данни по отношение на присъстващите при проверката служители, което поставя под съмнение извършените процесуални действия и отразените в протоколите констатации. По отношение на положените подписи е прието, че са недействителни. Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че писмените обяснения на Т. и Н. не опровергават констатациите и изводите в доклада от 23.05.2023 г. на К. Д. – ръководител на „Инспекторат“ на НАП. Съобразени са противоречията в показанията на Н.. Изводите на дисциплинарнонаказващия орган относно извършените нарушения, тяхната тежест и настъпилите от тях последици за държавната служба и гражданите, са, че съставените протоколи са с невярно съдържание минимум по отношение присъствието на посочените в протоколите органи по приходите – инспектор по приходите Н. Д. и главен инспектор по приходите С. У., както и присъствието на посочения като свидетел – С. Б.. Поради това е прието, че неистински се явяват и положените срещу имената на посочените лица подписи в протоколите. Обстоятелството, че Т. е използвал протоколите с невярно съдържание, за да състави протокол от извършена проверка по делегация, е от съществено значение за ревизията на задълженото лице. Направен е извод, че извършеното от Т. представлява нарушение на т.V.1 от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност – да извършва проверки по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, съгласно утвърдените процедури и инструкции, както и на принципите на законност, въздигнат в чл.2, ал.1 от ДОПК и чл.3, ал.1 от с.к. При определяне на съответстващото на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, дисциплинарноказаващият орган е взел предвид дългогодишният стаж на служителя в НАП, наложените дисциплинарни наказания и писма за обръщане на внимание. Съобразени са и последните оценки на индивидуално изпълнение на длъжността на служителя, както и обяснения на прекия ръководител на Т.. Направен е извод, че цялостното поведение на Т. се характеризира с дългогодишен опит, но и с немарливо изпълнение на служебните задължения. В хода на съдебното производство жалбоподателят е дал обяснения по реда на чл.176 ГПК вр. чл.144 АПК. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства - в качеството на свидетел по делото е разпитана С. В. У., от чиито показания се установява, че изпълнява длъжността „старши инспектор“ в ТД на НАП Варна. Заявява, че не е присъствала на 29.03.2023 г. на съвместна проверка с Т., както и че не е била уведомена, че е вписана в маршрутна книга – Регистър-Приложение 1 за излизане от 16.00 ч. на адреса за съвместна проверка. Не си спомня дали е подписвала протокол от 29.03.2023 г., на същата дата или на следващия ден. При предявяване на протокола от 29.03.2023 г., У. заявява, че не е положен нейния подпис, прилича на нейния, но не е той. Заявява, че към м. 03.2023 г. е била разпределена към екипа на Н. П., като единствено сочи само А. Д. за новоназначен служител. Сочи, че към 20.03.-30.03.2023 г. е имала лек автомобил, но на проверки е ходила с автомобил на другия проверяващ. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства - в качеството на свидетел по делото е разпитан С. Б. Н., от чиито показания се установява, че към датите на посещенията не е работил в ТД на НАП Варна, като е присъствал и на двете посещения, извършени от Т. – на 20.03.2023 г. и на 29.03.2023 г. Посочва, че всеки ден върви в Морска градина Варна и жалбоподателят го е видял, като за проверката на 20.03.2023 г. му е предложил да отиде с него за „независим свидетел“, а за втората проверка му се е обадил по телефона. Свидетелят сочи, че не може да потвърди дали положеният в протокол №0437854/29.03.2023 г., обр. Кд 78 подпис е негов, предвид, че всеки път се разписва по различен начин. Пояснява, че няма имот на адреса на задълженото лице, като на една от проверките са били само двамата, а на другата Т. е спрял „друга“ възрастна жена, за да я впише в протокола. В хода на производството са изискани материалите по ДП №530/2023г. по описа на ОД на МВР Варна, прокурорска преписка № 7111/2023 г. по описа на РП Варна, водено във връзка с подадения сигнал от НАП по случая. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК (оспорваните актове са връчени на жалбоподателя на 01.11.2023г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 13.11.2023г.) и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство, с оглед направеното от жалбоподателя уточнение в о.с.з. от 08.01.2024г., е Заповед № ЗЦУ-2065/05.10.2023г., с която на основание чл.92 и чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл на жалбоподателя И. Б. Т. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, и Заповед № З-572/09.10.2023г., с която на основание чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Съгласно чл.107, ал.1 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие при наличието на няколко хипотези, посочени изчерпателно в т. от 1 до 11. В т. 3 като такова основание е посочена хипотезата, в която държавният служител е уволнен дисциплинарно. В този смисъл законосъобразността на Заповед № З-572/09.10.2023г. е пряко обоснована от законосъобразността на Заповед № ЗЦУ-2065/05.10.2023г., което налага разглеждането на двете заповеди в настоящото производство. При извършване на служебната проверка по чл.168 от АПК, съдът констатира, че обжалваните заповеди не страдат от пороци, влечащи нищожност. Заповедите са издадени от компетентен орган, в писмена форма и съдържат всички необходими реквизити, съгласно установеното в чл. 97, ал.1 от ЗДСл. и чл. 108, ал.1, изречение І-во от същия закон. Съгласно чл. 96, ал.1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСЛ, каквото е разглежданото. Касае се за производство, в чиито рамки се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 ЗДСл, дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Законодателят е предвидил специална процедура преди налагане на по-тежките дисциплинарни наказания, за да бъде изяснена безпристрастно фактическата обстановка. По настоящото дело са представени доказателства за провеждане на разписаната процедура. След като са обсъдени събраните в производството доказателства, членовете на дисциплинарният съвет са се обединили около становището, че служителят е допуснал нарушения на служебните задължения, описани подробно в решението, поради което са налице основания за търсене на дисциплинарна отговорност. Наказващият орган се е съобразил със становището на дисциплинарния съвет за налагане на дисциплинарно наказание. Изслушването е документирано в нарочен протокол. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и неспазването на едното от тях е основание съдът да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В процесният случай са изпълнени кумулативно предвидените в чл. 93, ал. 1 от ЗДСл самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган. Не могат да бъдат споделени оплакванията на жалбоподателя за неспазени преклузивни срокове по чл.94, ал.1 ЗДСл, респективно – чл.13а, ал.2 от ЗНАП, за налагане на дисциплинарно наказание по отношение на посочените в заповедта нарушения. Съгласно цитираните разпоредби, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една, респективно – две години, от извършването му. Оспорваната заповед е издадена на 05.10.2023г. Най – ранната дата, на която може да се приеме, че органът по назначаването е узнал за извършеното нарушение /при това с известна условност/, е 23.05.2023г., когато е изготвен доклад рег.№ М-94-И-282#3/23.05.2023г. В настоящия случай, обаче приложение намира разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДСл, съгласно която сроковете за налагане на наказания не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност по реда на чл.63 от ЗДСл. И. Т. е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 19.07.2023г. до 18.09.2023г. в размер на 62 календарни дни, видно от Справка от ИС на НАП, ПП „Хермес“ на л. 34 от адм. преписка. И. Т. е ползвал платен годишен отпуск за периода от 28.06.2023 г. до 18.07.2023 г. в размер на 21 календарни дни, видно от Справка от ИС на НАП, ПП „Хермес“ на л. 33 от адм. преписка. Следователно, началният момент, от който започва да тече срокът по чл.94, ал.1 ЗДСл, е 23.05.2023г., и до датата на издаване на оспорената заповед /05.10.2023г./ са изтекли 51 календарни дни, т.е. не са изтекли два месеца. Това означава, че двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл е спазен. Спазен е и преклузивният срок от извършване на нарушението. От отразеното в представения по делото Протокол №1659680/20.03.2023 г. се установява, че И. Т. и Н. Д. са извършили проверка – посещение на адрес за връчване на ИПДПОЗЛ и 2 бр. уведомления, свързани с образувано ревизионно производство на И. А.. Посочено е, че посещението е било извършено в интервала от 12.00 ч. до 13.00 ч. на 20.03.2023 г., а като присъствал е посочен С. Н.. Със Заповед №З-1796/13.12.2022г./л.183/ Изпълнителния директор на НАП е прекратил служебното правоотношение с Н. Г. Д., считано от 31.12.2022 г., поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърденията на Т. в депозирани обяснения до „Инспекторат“ към ЦУ на НАП от 04.05.2023 г. е, че имената на Н. Д. – служител на НАП посочена в протокола, са били попълнени преди няколко месеца при предходна проверка, когато са работили заедно. В обясненията Т. изрично посочва, че Н. Д. – служител на ТД на НАП Варна не е участвала в проверката на 20.03.2023 г. В обясненията си, дадени в съдебно заседание, проведено на 19.02.2024 г., Т. посочва, че е отразил в протокола участието в проверката на „един случаен минувач“, чието име съвпада с бившата служителка на ТД на НАП Варна – Н. Д.. В протокола липсват отразени каквито и да било други лични установъчни данни на въпросното лице – случаен минувач. Показанията на Т. пред отдел „Инспекторат“ на НАП и в производството пред съда са явно противоречиви, нелогични и неподкрепени с кореспондиращи им доказателства. При извършване на проверката Т. не е изискал от лицето „Нели Димитрова“ да се легитимира, доколкото реално съществува такова лице, а още по – неясно е в какво качество същата е взела участие при извършване на посещението, и да е положила подпис като орган по приходите. Т. на няколко пъти сменя защитната си теза относно лицето Н. Д.. Всички установени обстоятелства около извършеното посещение и явните данни, че обективираните в протокола действия реално не са се осъществили, или в тях не са участвали посочените лица, водят до извод за поведение, което най – малко би могло да се квалифицира като неизпълнение на служебните задължения. В депозираните от Т. пред дисциплинарнонаказващия орган писмени обяснения на л.21 от адм. преписка, същият сочи, че не може да се ангажира с точност да конкретизира детайли относно полагане на подписите, поради изминалото време от над 6 месеца. В съдебно заседание, проведено след значително по – дълъг срок, на зададените въпроси Т. изключително подробно и в детайли описва как е протекло посещението на задълженото лице при извършените проверки. Явните противоречия в обясненията на Т. не могат да бъдат установени с графологическа експертиза, предвид безспорно установената по досъдебното производство липса на оригиналите на двата протокола. В своята непрекъсваема и логическа взаимовръзка, обаче, всички съществуващи косвени доказателства сочат на категоричен извод, че посочените в протоколите лица не са установили обективираните в тях обстоятелства. От отразеното в представения по делото Протокол №0437854/29.03.2023 г. се установява, че И. Т. и С. В. У. са извършили проверка – второ посещение на адрес за връчване на ИПДПОЗЛ и 2 бр. уведомления, свързани с И. А.. Посочено е, че проверката е завършила в 17.30 ч. на 29.03.2023 г., като присъствал на проверката е посочен С. Н.. Пред „Инспекторат“ на НАП, Т. не излага никакви твърдения относно участието на У. по време на проверката. В писмените обяснения до дисциплинарнонаказващия орган, Т. посочва, че я е записал в маршрутната тетрадка за проверка с Протокол Кд78, но понеже й се е наложило да довършва проверки не е могла да излезе в началото на проверката. В показанията си от 19.02.2024г. У. заявява, че не е присъствала на проверката на 29.03.2023 г. с жалбоподателя. Посочила е, че не е била уведомена, че е вписана в маршрутната книга за излизане в 16.00 ч. У. посочва, че не си спомня да е подписвала протокола от извършената проверка. В същата насока са и данните от доклада на Ръководител на „Инспекторат“ на НАП. В протоколите от 20.03.2023 г. и 29.03.2023 г. като свидетел/съсед е посочен С. Б. Н., който към посочените дати не е бил служител на НАП. В обяснение на Н./л.201/ от 19.05.2023 г. депозирано до Директора на ЦУ на НАП, същият сочи, че не си спомня на 20.03.2023 г. и на 29.03.2023 г. да е участвал в извършени процесуални действия от И. Т.. От свидетелските показания на Н. пред съда се установява, че е бил на проверка с Т. на 20.03.2023 г. и на 29.03.2023 г., които показания противоречат на показанията пред „Инспекторат“ на НАП. На въпрос на съда, негови ли са подписите, той отговаря, че не може да прецени. Видно от установения адрес на Н., същият е на значително разстояние от адреса на задълженото лице, респективно – безспорно не е „съсед“ на същото. Явни и безспорни са противоречията между показанията на Н. относно участието му в процесуалните действия, дадени като свидетел в настоящото производство, и тези, дадени пред разследващия орган по воденото ДП № 530/2023г. на ОД на МВР – Варна. От събраните в хода на производството доказателства, категорично се доказва, че Т. е нарушил служебните си задължения при изготвяне на процесните протоколи от 20.03.2023г. и 29.03.2023г. Извършеното от Т. представлява нарушение на т. V от длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност – инспектор по приходите в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП, както и на принципите – законност и обективност – чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1 от ДОПК. Същият е използвал цитираните протоколи, обективиращи участие на неприсъствали лица, за да състави протокол от извършена проверка по делегация с №П-03000323059078-081-001/30.03.2023 г., в който е отразена констатацията, че не е открито задълженото лице на адреса му за кореспонденция, и да се обезпечи процедурата по чл.32 от ДОПК. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че И. Т. е извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено и съответното дисциплинарно наказание и е прекратил служебното му правоотношение. Т., като служител на НАП е бил с поведение, което ни най – малко е кореспондирало с вменените му по длъжностна характеристика задължения, както и с нормативните изисквания, заложени в ЗДСл и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Следва да се посочи, че в продължителен период ръководството на ТД на НАП- Варна е положило усилия за търсене на решение, включително чрез подходяща мотивация, обръщане на внимание и налагане на по – леки санкции, с оглед подобряване на неговата работа и стриктното спазване и изпълнение на служебните задължения, спазване на трудовата дисциплина и вътрешните правила за работа в НАП, но тези усилия са останали безрезултатни. Всеки държавен служител, наред с преките си отговорности и задължения, носи и отговорността да съхранява общественото доверие в професионализма на служителите и тяхната почтеност, както и да издига престижа на държавната служба. Т. е нарушил основни принципи, ценности и законови разпоредби за поведение на служителите на НАП, които налагат добросъвестно изпълнение на задачите и нетърпимост към неморални или незаконни действия. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДСл задълженията на държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Съгласно приложена по делото длъжностна характеристика на Т., е видно, че същият е нарушил своите служебни задължения и отговорности, които включват извършване на проверки по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, съгласно утвърдените процедури и инструкции. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл. при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание следва да се вземат предвид: 1) тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба и за гражданите; 2) формата на вината на държавния служител; 3) обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4) цялостното служебно поведение на държавния служител. В оспорената заповед, макар и лаконични, се съдържат мотиви за всяко обстоятелство, имащо значение при определяне на дисциплинарното наказание на жалбоподателя. Нарушението на служебната дисциплина, осъществено чрез процесните фактически действия, са довели до уронване на престижа на администрацията. Същите са посочени, както в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, така и в предложението на дисциплинарния съвет и установяванията му, съответно фигурират като фактическо основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и в издадената заповед. Обстоятелствата по извършване на посещенията на задължено лице, както и начинът на съставяне на протоколи от 20.03.2023 г. и от 29.03.2023 г. са станали достояние на широк кръг лица. В оспорената заповед е посочена тежестта и вредните последици на нарушението в две насоки – за конкретното ревизионно производство, по което се е налагало извършване на съответното връчване на книжа, и за общественото доверие в администрацията и законосъобразността на нейните действия. Налагането на най – тежкото предвидено наказание е допълнително обосновано и с данните за редица предходни нарушения, наложени санкции и писма, с които на Т. е обърнато внимание към конкретни пропуски и нарушения при изпълнение на служебните му задължения. Следва да се подчертае, че се касае за незаконосъобразно поведение на държавен служител в сфера със завишена степен на отговорност, респективно обществена значимост, каквато е фискалната администрация. Значимостта на нарушението следва да се прецени не само от вредите по конкретното ревизионно производство, изразяващи се в нарушаване на правото на защита на ревизираното лице, но и от потенциалните такива, които биха довели до недоверие към служителите на НАП и уронване на престижа на институцията. Прави впечатление, че за предишно неспазване на приетите процедури, вътрешни правила за работа в НАП, включително че е бил съставен П. К. 73 от посещение, без реално да е посетен адреса, Т. е бил предупреден от директора на ТД на НАП Варна /л.95 дело/. С писмо от 01.09.2004 г. на директора на ТД на НАП Варна, на Т. е било обърнато внимание за спазване на вътрешния ред на съхранение и движение на документооборота, с риск от застрашаване на правата и интересите на администрацията. С писмо от 22.11.2004 г. - за спазване на етичните норми на поведение при изпълнение на служебните задължения – отзивчиво и компетентно поведение по отношение на данъкоплатците-клиенти на администрацията, с възникнал риск за уронване на престижа на данъчната администрация. Въпреки многобройните писма за обръщане на внимание за подобряване качеството на работа на Т., той е продължил да се отнася крайно непрофесионално и небрежно към задълженията си като държавен служител на приходната администрация. Последиците от неизпълнението на служебни задължения на един държавен служител и умишленото извършване на нарушения по длъжностната характеристика и на основни принципи за поведение, заложени в Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, трябва да се търсят в по-широк времеви диапазон. Служителят олицетворява пред данъкоплатците държавната администрация и съответния орган на държавната власт. В случая Т. за сравнително дълъг период от време е пренебрегвал възможните неблагоприятни последици, както за администрацията и органа по назначаването, така и за неговите колеги – служители на НАП, и за трети лица.. Предвид тежестта на нарушенията и наличието на множество отегчаващи дисциплинарната отговорност обстоятелство, правилно ДНО е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. По така изложените съображения, оспорените Заповед № ЗЦУ-2065/05.10.2023г. и Заповед № З-572/09.10.2023г. на Изпълнителния директор на НАП се явяват законосъобразни. С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя. Водим от горното, А. съд - Варна, ІХ-ти състав,