Решение № 5893 от 29.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8795/2023 г.

Производството по делото е образувано по предявени от М. Д. М., чрез пълномощника му – адв. Х. А. З., срещу ЗАД „Далл Богг Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат на ПТП от 16.10.2018г., както и сумата от 23 378, 51лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от същото ПТП по приложени фактури и касови бележки, както следва: 5062, 42лв. – за закупуване на медикаменти, 3024лв. – за закупуване на медицински изделия, 6936, 99лв. – за закупуване на медицински изделия, 8335, 10лв. – за заплатени прегледи и изследвания, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 04.02.2019г. – датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред ответника, до окончателното изплащане на обезщетенията за причинените неимуществени и имуществени вреди. В исковата молба се твърди, че на 16.10.2018г. около 19, 30 часа в гр. София на бул. „Климент Охридски” в района на кръстовището с ул.„Околовръстен път”, л.а. „Опел Корса”, с peг. № ••••••••, управляван от А. Г. П., движейки се по бул.„Климент Охридски” с посока на движение от „Студентски град” към магазин „ИКЕА” в района на кръстовището с ул. „Околовръстен път” на маркирана пешеходна пътека удря при пресичане на платното от дясно на ляво на лекия автомобил пешеходеца М. Д. М.. Вследствие на удара ищецът пада на платното, като при удара получава контузии на лява подбедрица, лява колянна става, шията, кръста и за кратко губи съзнание. Произшествието е посетено от служители на отдел „Пътна полиция” при СДВР, издаден е Констативен протокол за ПТП № 7-657/2018 по описа на СДВР - МВР. Образувано е досъдебно производство/ДП/ № 379/2018г. по описа на СДВР, приключило със съставяне на обвинителен акт срещу А. Г. Пащалийска, въз основа на който е образувано НОХД № 804/2019г. по описа на СРС, приключило със споразумение, което е одобрено от съда. Със споразумението на основание чл.343 ал.3 б.„а“ вр. ал. 1 б.„б“ вр. чл.342 ал.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК на А. Г. П. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, което на основание чл.66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г вр. чл.343 от НК на А. Г. П. е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. След настъпване на произшествието на ищеца е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортиран от екип на ЦСМП със силни болки в областта на лявата подбедрица, лява колянна става с невъзможност да стъпва на същия крайник и със силни болки в областта на кръста и шията в спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна” АД - гр. София. На ищеца била поставена следната диагноза: Фрактура на латералния кондил на лява тибия с фрактура на тибиалното платно тип В1 по АО, луксация на лява колянна става, установена е и контузия в лумбалната област, а извършената КТ показала постравматично снишено тяло на Л1 прешлен и контузия в областта на шийния отдел на гръбначния стълб. Предвид характера и тежестта на травмите е настанен в болничното заведение за провеждане на оперативно и медикаментозно лечение. На 19.10.2018г. след оперативна интервенция е осъществено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибията и фибулата. Поставена е преконтурирана заключваща плака на латералната проксимална тибия със 7бр. винта, проведено е медикаментозно лечение. На 24.10.2018г. е изписан от Клиниката по ортопедия и травматология, като на същата дата е приет в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина при УМБАЛ „Света Анна” АД - гр. София, където са му проведени лечение и рехабилитация. На 02.11.2018г. ищецът е изписан от болничното заведение с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и указания за двигателен режим в домашни условия за период от три месеца чрез използване на помощни средства – две патерици или проходилка. Независимо от проведеното лечение болките в шията и кръста се засилили, появили се световъртеж и залитания, което довело до несигурност в движението му. На 22.11.2018г. ищецът потърсил лекарска помощ, като от прегледа и проведеното ЯМР е поставена диагноза: Увреждане на шийните и лумбално- сакралните коренчета, установени са дискова херния на шийните и лумбалните прешлени на ниво С4-5 и L4-5, намалена мускулна сила в двете ръце и невъзможно придвижване без помощни средства. При проведените прегледи на 26.11.2018г. и на 12.12.2018г. са установени силни болки и ограничени движения в лява колянна става и минескални увреждания на лат.мениск. На 17.12.2018г. на ищеца е издадено направление за хоспитализация. От проведените на 19.12.2018г. изследвания – магнитнорезонансна томография на лумбалносакрален отдел на гръбначния стълб, шиен отдел ва гръбначния стълб и лява колянна става е направено следното заключение: Остеохондроза. Спондилоартроза. Дискова болест. Дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7; Състояние след полифрагментна вътреставна фрактура на тибиалното платно и метална остеосинтеза, ставен излив; Хоризонтална лезия на заден рог на медиален менискус; Тендинит и инсерционит на предна кръстна връзка; Тендинит и инсерционит на медиален колатерален лигамент; Латеропозиция на пателата и Хондропатия на пателата; Инсерционит на лигаментум квадрицепс фемурис; Инсерционит на лигаментум пателе; и Постравматични и постоперативни промени в тибиално платно с персистиращи фрактурни линии, субходрален дефект и едем. На 22.12.2018г. ищецът е настанен за лечение в клиниката по Неврология и медицина на съня при Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. От извършените прегледи и изследвания са потвърдени причинените от ПТП травми и наранявания, установено е и влошаване на здравословното състояние на ищеца. На 27.12.2018г. ищецът е изписан от болничното заведение с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим, медикаментозно домашно лечение, указания за двигателен режим в домашни условия и препоръки за рехабилитация в специализиран център. На 22.01.2019г. на ищеца са проведени прегледи и изследвания, при които е установено наличието на Постфлебитен синдром, като му е назначено медикаментозно лечение. Установен е трудно подвижен и имобилизиран крайник и е назначена терапия - оперативна интервенция за изваждане на осреосинтетичен материал, установено е увреждане на междупрешленните дискове в шийния и поясния дял на гръбначния стълб, назначено му е медикаментозно лечение. За периода от месец януари до месец март 2019г. по отношение на ищеца са проведени рехабилитационни процедури. За периода от 01.03.2019г. до 06.03.2019г. ищецът постъпва в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД за лечение на причинените травми на шийните и лумбалните прешлени на гръбначния сгьлб. Проведени са прегледи и изследвания и му е назначено медикаментозно лечение. На 08.03.2019г. и на 15.03.2019г. ищецът е бил на прегледи и изследвания в „Медицински център“ ЕАД - Павел Баня, където е установен оток на ляв долен крайник и придвижване с помощта на проходилка. Назначена му е ЛФК, масажи и лечение с ултравиолетови вълни. След престоя е насочен за хоспитализация. За периода от 26.03.2019г. до 02.04.2019г. е хоспитализиран в Отделението по физикална рехабилитация и медицина при Военномедицинска Академия БПЛР — Банкя, където са му проведени рехабилитационни процедури по програма. За периода от 02.04.2019г. до 03.04.2019г. ищецът е постъпил на лечение в Клиниката по съдова хирургия при Военномедицинска Академия - МБАЛ София за лечение на Синдром постфлебитикум крурис синистра, вследствие на което получава подуване в областта на лявата подбедрица, проведено му е медикаментозно лечение. На 30.04.2019г. ищецът постъпва на лечение в Клиниката по ревматология при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – София, където му е проведено медикаментозно лечение. За периода от 07.05.2019г. до 12.05.2019г. ищецът е бил на лечение в Клиниката по нервни болести при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД. Проведени са прегледи и изследвания, назначено му е медикаментозно лечение. На 09.05.2019г. и на 05.06.2019г. ищецът е бил на прегледи във Военномедицинска Академия — МБАЛ София по отношение на травмата в лявото коляно. За периода от 13.05.2019г. до 12.06.2019г. ищецът е провел физиотерапия на лявото коляно в МБАЛ „Свети Панталеймон -София“ АД. На 02.07.2019г. е бил на преглед в Медицински център „Алфамедикс“ ООД, като при прегледа са установени оток и болезнена палпация с ограничени и болезнени движения в лява и дясна колянна става и болка и болезнени движения в областта на шийните и лумбалните прешлени на гръбначния стълб и е насочен за физиотерапия. На 04.07.2019г. ищецът е бил на преглед в ДКЦ „Вита ЕООД във връзка с травмата на лявото коляно. След прегледа му е издадена препоръка за артроскопия. На 28.09.2019г. същата препоръка му е дадена и от МДЦ „Еуровита“ след шест месеца с премахването на плаката. На 09.10.2019г. в МЦ „Ортопедичен център Кинов“ на ищеца е проведен преглед, при който са установени оток и болка при движение в лява колянна става, както и че вследствие на тази травма е настъпило износване на дясната колянна става. Препоръчани са планова хоспитализация и оперативно лечение. На 17.10.2019г. и на 14.11.2019г. ищецът е преминал прегледи и консултации, като отново е насочен за оперативно лечение. На 19.11.2019г. ищецът е провел консултация с лекар специалист, при който еса установени Парестезии на 1, 2, 3-ти пръсти. Назначени са му ЛФК и медикаментозно лечение, като на същата дата ищецът е посетил Лабораторията по електромиография при МСЦ „Исул - Царица Йоанна“ ЕАД – София, като при изследването са установени забавена проводимост по изследваните нерви в десен крайник и промени в предно коренчевите прояви и F-вълните по отношение на левия крак, подобно на десния крак - моторните единици са полифазни, записите са редуцирани. На 21.05.2020г. ищецът преминава преглед при лекар специалист с оглед продължаващите болки в десния долен крайник. Поставена му е диагноза: Варикозни вени на долните крайници без язви и възпаления. Направена е склеротерапия с пяна на десен крайник. За периода от 21.11.2020г. до 29.11.2020г. ищецът е бил на рехабилитация в „Медицински центьр“ ЕАД - Павел Баня. Към датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023г., все още не са премахнати медицинските изделия, поставени с оглед фрактурата на лявата тибия и фибула и не е извършено оперативно лечение на луксацията на лява колянна става. През целия период на лечение на ищеца са били издадени болнични листове, удостоверяващи период на неработоспособност за срок от 252 дни. По своя медико-биологичен характер фрактура на тибията и фибулата е състояние, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца, като травмата е причинила силни болки и страдания, довела е до продължително затруднение на движението на долните крайници с период на лечение и възстановяване над година и половина, като травмата в лявата подбедрица и колянна става е довела до износване на дясната колянна става. По своя медико-биологичен характер травмата в областта на кръста – увреждане на междупрешленните дискове, е състояние, обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца, като травмата е причинила силни болки и страдания, довела е до трайно затруднение на движението на снагата и долните крайници - намаляване на мускулната маса на същите, като последиците остават за цял живот. Контузията в областта на шията – увреждане на междупрешленните дискове, е причинила силни болки и страдания, довели до трайно затруднение на движението на главата, крайниците и намаляване на мускулната маса и сила на ръцете, като последиците остават за цял живот. Контузията – луксация в областта на лява колянна става, е причинила силни болки и страдания и е довела до продължително затруднение на движението в ставата и до увреждане на дясна колянна става с период на лечение и възстановяване над година и половина, като по отношение на ищеца предстои оперативно лечение на ставата – артроскопия. С оглед травмите и контузиите ищецът търпи неудобства, трудно може да се обслужва сам и да извършва редица ежедневни дейности. Болките в левия крак, шията и кръста са с голям интензитет и ищецът не може да спи нормално, като изпитва дискомфорт във всяка позиция на тялото. Твърди се, че предвид възрастта на ищеца, нанесените травми, стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно влияние върху нормалния начин на живот за дълъг период от време. Поддържа се, че настъпилото ПТП е оказало и силно въздействие върху психиката на ищеца, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента той продължава да изпитва силен страх и неувереност при пресичане на улици, което се отразява в нормалното общуване с неговите близки приятели и останалите хора. Твърди се, че л.а. „Фолксваген Опел Корса“ с рег.№ •••••••• има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие на риска от 11.05.2018г. до 10.05.2019г. при ответника, като водачката на автомобила попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица. Излага се, че ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред ответника на 04.02.2019г., като в срока за произнасяне по чл.496 ал.1 от КЗ дружеството не е определило и не му е заплатило застрахователно обезщетение. Прави се искане за уважаване на предявените искове и се претендира присъждането на сторените по делото разноски. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че не всички увреждания са в резултат на ПТП, оспорва механизма на произшествието. Наведени са възражения за съпричиняване на вредоносния резултат – внезапно пресичане на пътното платно от ищеца, без същият да се съобрази с движещите се превозни средства, както и че въпреки, че е незрящ с едното око, ищецът не се е движил с бял бастун. Твърди се, че при ищеца са били налице предхождащи процесното ПТП заболявания, както и дегенеративни заболявания, които са спомогнали за настъпване на травмите, повлияли са на продължителността на възстановителния процес и на настъпилите усложнения. Възразява се срещу началния момент, от който се претендира присъждането на лихва, като се поддържа, че най-ранният момент, от който може да се присъди лихва, в случай, че съдът счете иска за основателен, е 30.04.2019г. – датата на постановяване на отказа на застрахователя да изплати обезщетение. Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното: Със споразумение по НОХД № 804/2019г. по описа на СРС, 131 състав, одобрено от съда с определение от 19.02.2019г., А. Г. П. се е признала за виновна в това, че на 16.10.2018г. около 19.30 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с peг. № ••••••••, движейки се по бул. "Климент Охридски" с посока на движение от кв. „Студентски град" към кръговото движение на пътния възел под ул."Околовръстен път", в района на кръговото движение нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от Закон за движението по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.", като не пропуснал преминаващия по обозначена пешеходна пътека /сигнализирана с пътна маркировка м 8.2 от ППЗДвП/ пешеходец М. Д. М., пресичащ пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на автомобила и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда по смисъл на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в закрито счупване на големия пищял на левия долен крайник в горния му край в областта на страничния кондил с вътреставна компонентна сублуксация на лявата колянна става, което травматично увреждане е наложило извършване на оперативна интервенция за репозиция на костния фрагмент и фиксиране чрез поставяне на метална остеосинтеза, което реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на подсъдимата е наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 4 месеца, а изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г, вр.чл.343 от НК на А. Г. П. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на Констативен протокол/КП/ № К-657 относно посетено ПТП от дежурен ПТП-ОПП-СДВР, настъпило на 16.10.2018г. около 19, 30 часа в гр. София на бул.“Климент Охридски“ в района на кръстовището с ул.“Околовръстен път“ между л.а.“Опел Корса“ с рег.№ •••••••• управляван от А. Г. П. и пешеходеца М. Д. М., Протокол за оглед на ПТП, данни от споразумение по НОХД № 804/2019г. на СРС, НО, 131 състав, както и въз основа на дадените по делото свидетелски показания. Видно от заключението е, че съгласно материалите по делото и в частност Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, пътното платно на бул. „Климент Охридски" е било отворено за движение на ППС в двете посоки, с по една лента за движение в посока. Пътните ленти са били разделени една от друга с пътна маркировка М-1 от ЗДвП. Всяка една от лентите описана с ширина 3, 60 метра. Пътното платно е било покрито с дребнозърнест асфалт без неравности и лек наклон изкачване. На 3, 10 метра преди приетия ориентир (десният край на пътното платно на бул. „Климент Охридски" с посока от Студентски град мисленото пресичане на десния край на пътното платно на кръговото кръстовище) е описана пешеходна пътека тип 8.2 от ЗДвП, преминаваща през цялото пътно платно, като ширината на пешеходната пътека е 2, 40 метра. Описани са и тротоарни площи, както следва - вляво от левия край на пътното платно - тротоарна площ с ширина 2, 30 метра, вдясно от десния край на пътното платно - тротоарна площ с ширина 1, 80 метра. В цитирания Протокол за оглед на ПТП няма данни за вертикалната маркировка в района на процесното произшествие. Съгласно посочената от експерта принципна визия от Гугъл мапс, на нея се вижда вертикална сигнализация в района на кръстовището на бул. „Климент Охридски" и ул. „Околовръстен път" - пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство" и пътен знак Г12 – „Кръгово движение“. На принципната визия са указани посоките на движение на лекия автомобил и на пешеходеца, както следва: с права стрелка е указана посоката на движение на лекия автомобил, с пунктирана стрелка е указана посоката на движение на пешеходеца. Съгласно материалите по делото, лекият автомобил се движи по бул.„Климент Охридски" с посока от кв. Студентски град към магазин „Икеа" в гр. София, като навлиза на кръговото кръстовище с ул.„Околовръстен път“. Пешеходецът М. М. предприема пресичане по пешеходната пътека в района на кръговото кръстовище на бул. „Климент Охридски" и ул. „Околовръстен път" в посока отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. При така определените посоки на движение и в отговор на поставения въпрос, може да се твърди, че непосредствено преди ПТП пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно на бул.„Климент Охридски" в гр. София, като се е движел отдясно наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът е предприел пресичането по маркираната с пътна маркировка М 8.2. пешеходна пътека. В материалите по делото няма данни, на база на които да се твърди, че пешеходецът е изскочил внезапно пред лекия автомобил. За определяне на точното място на удара от съществено значение е наличието на обективни находки, намерени на мястото на процесното ПТП, каквито могат да бъдат спирачните следи от автомобила, разпилени парчета пластмаса или стъкла и др. Съгласно данните в Протокол за оглед на местопроизшествие, по време на огледа на място не са намерени спирачни следи. ПТП е запазено. Не са описани са обективни находки. По лекия автомобил не са описани щети и деформации. Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходеца 1 може да бъде определено по следния начин: по ширина на пътното платно - на около 1, 50 до 2, 00 метра вляво от десния край на пътното платно на бул.„Климент Охридски" в гр. София, считано по посоката на движение на лекия автомобил; по дължина на пътното платно - в зоната на кръговото кръстовище на бул.„Климент Охридски" и ул.„Околовръстен път“, на около 2, 50 метра преди ориентира, на пешеходна пътека, считано в същата посока. Към настоящата експертиза е приложена мащабна скица. В материалите по делото няма данни за препятствия или други обекти, които биха могли да ограничат възможността на пешеходеца да възприеме лекия автомобил, при така определените им посоки на движение. От събраните материали по делото се установява, че пешеходецът се е намирал на тротоара, находящ се вдясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил, като е предприел пресичане по пешеходната пътека. Тротоарът е с широчина 1, 80 метра. От снетите в открито съдебно заседание свидетелски показания, цитирани в експертизата, се изяснява, че движението на МПС в района на кръстовището непосредствено преди настъпване на произшествието е било натоварено, автомобилите са се движели в колона. При така описаната пътна ситуация, в материалите по делото не са налични данни за обективни предпоставки, които да възпрепятстват възможността на пешеходеца да възприеме обективно пътната ситуация, наличието на натоварено движение и движението на автомобили в колона. Предвид описанието на пътния трафик непосредствено преди настъпването на процесното произшествие - движение на МПС в колона, натоварено движение и липсата на данниза типа на движещите се пред процесния л.а.„Опел Корса" МПС и възможността на пешеходеца да има пълна видимост към автомобилите в колоната, може да се приеме, че най-късният момент, в който пешеходецът е имал възможност за пръв път да възприеме л.а. „Опел Корса" е моментът, в който той е предприел пресичането. В този момент, при отчитане на движението на автомобилите в колона, разстоянието между лекия автомобил и пешеходеца е било около 2 метра. От техническа гледна точка опасност на пътя за пешеходеца възниква в момента, в който той навлиза на пътното платно. В този момент, при така определеното място на удара, пешеходецът се е намирал на разстояние от около 2 метра от мястото на удара. Отчитайки посоките на движение на участниците в ПТП, липсата на констатирани забърсвания по автомобила и получените травми у пострадалия, както и показанията на водачката по отношение на скоростта на движение на лекия автомобил може да се приеме, че л.а.„Опел Корса" с рег.№ •••••••• и водач А. П. към момента на настъпване на ПТП се е движел със скорост от около 5 км/ч. Експертът е приел, че максималната скорост на движение на лекия автомобил в момента на удара е 5 км/ч, като в материалите по делото няма данни за отложени спирачни следи. Поради тази причина, може да се твърди, че скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара и преди удара е една и съща. В материалите по делото няма данни, на базата на които да се определи категорично как се е движил пешеходецът М., като експертът е посочил данни за средни величини на скоростите на движение – при бавен ход, при спокоен ход, при бърз ход, при спокойно бягане и при бързо бягане. Въз основа на всички събрани доказателства експертът е заключил, че се очертава следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: На 16.10.2018г., около 19, 30 часа, в тъмната част на денонощието, л.а.„Опел Корса“ с рег.№ ••••••••, управляван А. Г. П., се движи в гр. София по бул. „Климент Охридски" с посока на движение от кв. Студентски град към кръговото кръстовище с ул. „Околовръстен път". Водачката управлява автомобила в колона от други превозни средства, като скоростта й на движение в района на навлизането в кръговото кръстовище е не по-висока от 5 км/ч. В същото време, пешеходецът М. Д. М. се намира на тротоара на бул.„Климент Охридски“ отдясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил. Пешеходецът предприема пресичане на пътното платно на бул. „Климент Охридски" в гр. София. Посоката му на движение, съгласно материалите по делото, е отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Мястото, на което пешеходецът предприема пресичането, е по обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека М 8.2. от ЗДвП в района на кръговото кръстовище, образувано от пресичането на бул.„Климент Охридски“ с ул. „Околовръстен път“ в гр. София. Траекториите на движение на пешеходеца и лекия автомобил се пресичат и настъпва пътно-транспортно произшествие помежду им. Контактът е осъществен с предната част на лекия автомобил в тялото на пешеходеца. От удара, тялото на пешеходеца е изведено от състоянието на динамично равновесие и е отхвърлено напред и вдясно от л.а.„Опел Корса“, считано по посоката на движение на автомобила, и пада на асфалтовата настилка. В резултат на удара е пострадал пешеходецът. По лекия автомобил не са описани забърсвания и деформации. Експертът е пояснил, че за да се даде отговор на въпроса каква е била възможността на А. Г. П. да избегне настъпването на процесното произшествие, е необходимо да се изчисли опасната зона на лекия автомобил и същата да се съпостави с разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил от мястото на удара в момента, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно. Посочил е, че опасната зона за спиране представлява пътя, който превозното средство изминава от момента, в който неговият водач възприеме възникването на препятствие пред себе си до окончателното спиране на автомобила. Опасната зона на л.а.„Опел Корса“ с peг. № •••••••• в конкретната пътна обстановка и при приетата скорост на движение от 5 км/ч е 1, 81 метра, като изчислената опасна зона е необходимо да бъде съпоставена с разстоянието, на което се е намирал лекият автомобил от мястото на удара в момента, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно. Експертът е приел, че изминатия път от пешеходеца при движението му отдясно наляво, считано по посоката на движение на лекия автомобил е максималното изминато разстояние от 2 метра. Съгласно заключението, при бавен и спокоен ход на движение на пешеходеца, водачът на лекия автомобил е могла да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието й до мястото на удара. При бърз ход на движение на пешеходеца, както и при бягане, водачът на лекия автомобил не е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието до мястото на удара. Технически водачът на лекия автомобил е имала възможност да предотврати удара, ако при движението си по бул. „Климент Охридски" в близост до кръговото кръстовище с ул. „Околовръстен път" в гр. София и в зоната на обозначената с пътна маркировка пешеходна пътека, находяща се там, се бе убедила, че на платното за движение пред и в близост до управлявания от нея автомобил няма преминаващи пешеходци, като крайният извод на експерта е, че ако водачката на л.а.„Опел Корса“ е била достатъчно бдителна и наблюдателна, същата е имала възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. В материалите по делото не са налични данни, на база на които да се приеме, че пешеходецът е бил, възпрепятстван да пропусне или да изчака преминаването на лекия автомобил и по този начин да избегне настъпването на процесното произшествие. Съгласно материалите по делото, процесното произшествие е настъпило при натоварено движение, при което МПС са се движели в колона. От всички събрани материали по делото се установява, че пешеходецът е имал възможност да предотврати настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие, ако не бе навлизал на платното за движение на бул. „Кл. Охридски" в гр. София по обозначената пешеходна пътека. От събраните материали по делото се установява, че най-късният момент, в който пешеходецът е имал възможност да забележи процесния автомобил, е моментът, в който е навлязъл на платното за движение пред л.а.„Опел Корса“. Не са налични данни, на база на които да се твърди, че пешеходецът е бил възпрепятстван да спре след навлизането на платното за движение и преди да продължи пресичането и движението си отдясно наляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил. От техническа гледна точка, при навлизането си на платното за движение, в района на натоварено кръстовище с данни за интензивен трафик и движение на МПС в колона, пешеходецът също е следвало да бъде бдителен и внимателен, за да осигури собствената си безопасност. Причините за настъпването на процесното ПТП могат да бъдат формулирани по следния начин: Причина за настъпването на процесното ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца и движението му на пътното платно от страна на водача на лекия автомобил. При приближаване към пешеходна пътека водачът на лекия автомобил е била длъжна да пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре. Водачката на автомобила е следвало да пропусне преминаващия по обозначена пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка М 8.2 от ППЗДвП пешеходец М. Д. М., пресичащ пътното платно отдясно наляво спрямо посоката на автомобила. Предпоставка за настъпването на процесното ПТП е неправилната преценка и недостатъчната бдителност и внимателност при предприетото пресичане по обозначена пешеходна пътека на платното от страна на пешеходеца М. М. в района на кръговото кръстовище на бул. „Кл. Охридски" и ул. „Околовръстен път" в гр. София при наличие на интензивен трафик и колона от автомобили. От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на приложената медицинска документация - Фиш СМП/16.10.2018г., Лист за преглед на пациент в КЛБ/СО, направление за хоспитализация, ИЗ и Епикриза № 23907/16-24.10.2018г. от УМБАЛ „Св. Анна“ София, Клиника по ортопедия и травматология, Консултация с Невролог, КТ на лумбални прешлени, Амбулаторен лист № 9/22.11.2018г., магнитнорезонансна томография на шиен отдел на гръбначен стълб, магнитнорезонансна томография на лумбосакрален отдел на гръбначен стълб, ИЗ Епикриза от Аджибадем Сити Клиник, Амбулаторен лист № 1/22.01.2019г., Физиотерапевтична карта за приложеии процедури Епикриза ИЗ от Клиника по нервни болести при УМБАЛ „Александровска“, Амбулаторен лист № 796/15.03.2019г., Епикриза ИЗ от ВМА, Клиника по съдова хирургия, Епикриза ИЗ от МБАЛ „Иван Рилски“ ЕАД - София, Клиника по ревматология, Епикриза ИЗ от УМБАЛ“Александровска« Клиника по нервни болести, Амбулаторен лист № 166/10.08.2021г.и др., подробно описани в заключението, както и след извършването на личен преглед на 23.08.2024г. Видно от заключението е, че на 16.10.2018г. ищецът е приет в „Св.Анна“ – Епикриза № 23907 и е изписан на 24.10.2018г. с диагноза: Фрактура кондили латералис тибие син. Сублуксация на ставата. На 19.10.2018г. e опериран, като му е поставена заключваща плака със 7 винта. Лечението му е продължило една година. По вид и характер получените телесни повреди са средна степен на телесна увреда. Общият оздравителен период е една година. На 15.06.2024г. ищецът е прегледан от вещото лице д-р В.. При огледа на лявото коляно същият е констатирал наличието на оперативен белег „Г“- образен с д.16см., обем на лява подбедрица 42, 5см., а на дясната 40, 05см., както и че движенията на лявото коляно са в норма. Плаката с винтовете са извадени на 20.02.2024г. Вещите лица дават заключение, че получената травма на лявото коляно е в резултат на процесното ПТП. Причинената фрактура на лявото коляно е стабилизирана и не оказва влияние на здравословното състояние на ищеца. За в бъдеще ще има болки в лявото коляно при промяна на времето и при по-голямо натоварване, които ще продължат за цял живот. Причиненото счупване и впоследствие извършените две операции са свързани със заплащането на прегледи, рехабилитация, закупуване на медикаменти като обезболяващи, мазила, Фраксипарин, Ксарелто, рехабилитация на лявото коляно една година от първата операция. Съгласно заключението, ищецът е получил при станалото ПТП следните увреждания: Счупване на горния край на лявата тибия, Сублуксация на лявото коляно. От ЯМР № 17734/19.12.2018г. се открива хоризонтална лезия в заден рог на медиалния менискус. Ищецът по ЕР на ТЕЛК № 90847/21.04.2023г. има 100% ТНР без чужда помощ за 3 години с диагноза: Дисеминиран лупус еритематодес с увреждане на други органи или системи, Слепота на едното око, Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, Неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения. От 2013г. е установен ЛЕ. От рождение е с атрофия на зрителния нерв на ляво око. Оплаква се от болки в кръста, ирадииращи към краката и мравучкане с изтръпване на краката, ограничени и болезнени движения в шиен и лумбален отдел на гръбначния стълб, болка и парестезии по Л5 - Есl, Остеохондроза, вертебрален синдром, перонеална пареза, като вещите лица са дали заключение, че гореописаните увреждания нямат връзка с процесното ПТП. В резултат на ПТП ищецът е получил следните увреждания: Счупване на горния край на лявата тибия, Сублуксация на лявото коляно. От ЯМР № 17734/19.12.2018г. се открива хоризонтална лезия в заден рог на медиалния менискус. Като усложнение от получената фрактура експертите посочват, че може да се приеме: ПОСТФЛЕБИТЕН СИНДРОМ НА ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА, за който е лекуван в Клиниката по съдова хирургия във ВМА ИЗ № 12679/03.04.2019г. Уврежданията на ищеца в областта на лявото коляно са получени при контакт с предната част на лекия автомобил в тялото на пешеходеца, вследствие на което тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и вдясно от л.а. „Опел Корса”, считано по посоката на движение на автомобила и пада на асфалтовата настилка. Травматичните увреждания се характеризират с действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и могат да бъдат получени при станалото процесно ПТП. Възстановителният период след получената фрактура в областта на лявото коляно и извършените две оперативни интервенции е за около 1 година. Ищецът е имал интензивни болки и страдания около 15 дни, след всяка оперативна намеса. Тези болки и страдания не се влияят от възрастта. Възстановителният период при ищеца се удължава с около 3 месеца, поради затруднената походка и раздвижване на коляното. Нормално при тази фрактура възстановителния период е около 8 мес. Преди 16.10.2018г. М. М. е страдал от вродена хипоплазия на зрителния нерв с амавроза/слепота/ и миопия на ляво око, коригирана с лещи. След 2005г. е лекуван в неврологични отделения на МА по повод главоболие, световъртеж и припадъци със загуба на съзнание без изпускане на тазови резервори. При поредна хоспитализация през 2010г. след ЯМР на главен мозък е прието, че оплакванията се дължат на церебровоскулит. През 2012г. по повод обрив по лицето и афти в устата е уточнена диагноза Системен лупус еритематозус (SLE). Същото е хронично автоимунно заболяване, което може да засегне различни органи на тялото, особено на кожата, ставите, кръвта, бъбреците и централната нервна система От направената справка в РЗОК е видно, че преди инцидента М. М. се е лекувал стационарно и санаториално и от Увреждане на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел на гръбнака. Ищецът страда от вродена хипоплазия на папилата на ляв зрителен нерв с амавроза/слепота/ и Миопия на дясното око /късогледство/, при което обектите на по-близко разстояние се виждат ясно, но тези надалече се виждат размазани, коригирано с лещи. Ищецът е със слепота на лявото око. Поради тази причина зрението му ограничено на 50%. До 16.10.2018г. при ищеца са регистрирани множество заболявания, ограничаващи двигателната активност, за които е лекуван многократно амбулаторно и уточнявани стационарно. Към тях се отнасят Системен лупус еритематодес - кожна, ставна, имунологична, сърдечна, неврологична, микроваскуларна форми. Многоетажна дискова болест в шиен, поясен и др. отдели на гр.стьлб с радикулопатия. Л4, Л5, Ес1 дв. Дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7, за които многократно е лекуван в различни лечебни заведения вродена хипоплазия на папилата на ляв зрителен нерв с амавроза/ слепота/. Страдал е от Миопия на дясното око късогледство, при което обектите на по-близко разстояние се виждат ясно, но тези надалече се виждат размазани, като това може да се коригира с очила, контактни лещи. Страдал е от световъртеж от централен произход с оплаквания от главоболие, чувство за потъване, пристъпи от световъртеж, нарушено равновесие и залитане в неопределена посока, припадъци със загуба на съзнание без изпускане на ТР с давност от 2005г. За диагностично уточняване е проведен МР на главен мозък през 2015г. и с оглед находката е прието, че оплакванията се дължат на засягане на малките съдове на ЦНС от Системен лупус еритематодес. Оплакванията са с давност от 2012г., придружени от болки в шията и кръста, изтръпване на ръцете. До датата на произшествието при ищеца е имало установено увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия, Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гр. стълб с радикулопатия, . ЕМГ данни за преднокоренчева увреда на Л4, Л5, Ес1 дв Двустранна гонартроза. Към тях се прибавят и заболявания от общ характер, диагностицирани след това: Подагра, Захарен диабет с неврологични усложнения - диабетна полиневропатия. По данни от ЕР на ТЕЛК от 21.04.2023г. ищецът от 2013г. е бил с нарушена походка и с неврологични усложнения. Ищецът е имал затруднена походка към 16.10.2018г./датата на ПТП/, но тази затруднена походка не му пречи да прояви адекватна преценка и поведение при пресичането по пешеходната пътека. Преди 16.10.2018г.п М. М., съгласно ЕР на ТЕЛК е с 95%ТНР без чужда помощ за основното автоимунно заболяване - Системен лупус еритематозус (SLE). Протрахираното протичане на болковата симптоматика след реализираното ПТП на 16.10.2018г., извън обичайния възстановителен период, се определя от придружаващото автоимунно заболяване лупус еритематозус със засягане на кожа, големи и малки стави на ръцете и краката, сърдечно-съдовата и нервната система. Още преди инцидента е лекуван многократно стационарно, амбулаторно и санаториално с диагноза Увреждане на междупрешленните дискове в шиен и поясен отдел на гръбнака, поради трудно овладяване на болковата симптоматика. От медицинската документация няма данни за продължителност на зарастване на оперативната рана при двете операции. След подобна фрактура цялостния оздравителен период е около 1 година, като след първата операция е 8 месеца, а след втората операция за изваждане на метала, още 3-4 месеца. Ищецът се е движил през първите 6 месеца с 2 патерици. При първичния преглед около 20 минути след инцидента пострадалия е без видими наранявания в областта на главата, без данни за загуба на съзнание, с ясен спомен за инцидента, в ясно съзнание, контактен, ориентиран, без отпадна неврологична симптоматика, с оплаквания от болки в шийния и поясния отдел на гръбнака, ляво коляно и подбедрица; със стабилни жизнени показатели. ГГС-15т. Консултиран с неврохирург: Оплаква се от силни болки в кръста с ирадиация към десен крак, Десностранна перонеална пареза, Коренчеви болки и хипестезия по хода на Ес1 дерматом вдясно. Насочен за МРТ на лумбални прешлени в планов порядък. Непосредствено след инцидента ищецът е в съзнание, няма отпадни симптоми, зеници - нормални, отваря очи спонтанно, вербален отговор – ориентиран, двигателни реакции - подчинява се; ГГС-15т. При ГГС 15 категорично се изключва изпадане в безсъзнателно състояние, дори и лекостепенни количествени промени в съзнанието. При личен преглед с експертна цел вещите лица са установили, че М. М. е в добро общо състояние с оплаквания от болки в кръста с ирадиация към краката, изтръпване на подбедриците, слабост и по-бърза умора за десен крак при продължително ходене и при стъпване на пети. Обективно е установен изгладена физиологична лордоза с лумбален вертебрален синдром и анталгично ограничени движения. Полиневропатен синдром за долни крайници с възбудна сетивна и отпадна рефлекторна симптоматика, при придружаващо заболяване захарен диабет с неврологични усложнения; Клинични и ЕМГ данни за непълна увреда на н. перонеус в дясно от смесен тип. С МРТ изследване на шиен и поясен отдел на гръбнака, два месеца след инцидента са изключени травматични увреждания, с данни за дегенеративни промени на всички нива на шиен и поясен отдел на гръбнака - остеохондроза и спондилоартроза и дискови хернии на нива С5- С6 и С6-С7 и Л4- Л5. Хоризонтален сакрум. При огледа на лявото коляно вещите лица са установили наличието на оперативен белег „Г”-образен с д.16см., както и че движенията в лявото коляно са в норма. Видно от заключението, предварително увредения терен и придружаващите заболявания са обусловили протрахирания болков синдром и удължаването на възстановителния период. В отговор на въпроса дали направените разходи по представените фактури и касови бонове са били нужни за лечението на уврежданията, получени в резултат на ПТП, експертите са дали заключение, че след приключване на възстановителния период за счупване на голямопищялната кост на ляв крак, около 1 година, останалите разходи са свързани с придружаващите заболявания. От показанията на свид. П. – водача на МПС л.а.“Опел Корса“ с рег.№ •••••••• се установява, че инцидентът е станал на 16.10.2018г. около 19, 30 часа, като тя управлявала автомобила, движейки се по бул. „Климент Охридски“, в колона, на първа скорост, много бавно, към кръговото движение на „Икея“. Докато се опитвала да се включи в кръговото движение, не видяла, че човекът е тръгнал да пресича отдясно наляво, като не била сигурна дали той бил стъпил на пътното платно. Преди инцидента изобщо не го била забелязала, като не било тъмно, но се свечерявало. Не си спомняла дали нещо е пречело на видимостта й. След удара човекът бил паднал до предната дясна част на автомобила, управляван от свидетелката. От показанията на свид. Ц. – майка на ищеца, чиито показания съдът изцяло кредитира, доколкото същата има непосредствени впечатления от причинените увреждания на ищеца, лечението и възстановяването му, а и доколкото показанията на свидетелката са в унисон с останалите, събрани по делото доказателства, се установява, че за инцидента разбрала от сина си, който й се обадил вечерта по телефона от болницата, за да й каже, че го е блъснала кола на пешеходна пътека. Дотогава свидетелката не живеела при него, но след катастрофата той не можел да се обслужва сам и се наложило да живее при него, за да се грижи за сина си. На сутринта след обаждането свидетелката отишла в болницата и се срещнала с лекаря преди да бъде опериран и от него разбрала, че много лошо е блъснат и че крака му е станал на спагети. На следващия ден го оперирали и стоял в болницата около две седмици – едната седмица в отделението, в което го оперирали, а втората седмица в отделението по рехабилитация, след кето бил изписан, като лекарите му казали четири месеца да не стъпва на оперирания крак. Ищецът изобщо не стъпвал на крака си и през четирите месеца след изписването му от болницата бил почти изцяло на легло, тъй като и другия крак и кръста го заболели. Непрекъснато си биел инжекции и пиел лекарства за обезболяване. През четирите месеца докато бил на легло, не можел да се обслужва сам и разчитал на помощта на майка си, като през това време бил на подлога и се хранел с проходилка, а след това започнал да се придвижва с проходилка, като стъпвал на здравия крак, но свидетлаката останала да му помага 6-7 месеца. От време на време идвала линейка, която го вземала, за да може да му махнат конците, да го прегледат и за изследвания, за да му видят крака. Ищецът имал и други заболявания. Пет години раната на крака му не зараствала и чак след това му махнали желязото – 9-10 пирона, които били в крака му. Два пъти ищецът оставал в болнични заведения за рехабилитация, като вторият път, когато престоят му бил по-продължителен, бил на рехабилитация в Павел баня, като бил откаран дотам с линейка, за която услуга платили, а в Павел баня се придвижвал с инвалидна количка и с проходилка. Лекарите се опасявали, че крака му може да атрофира. Ищецът имал тромб в оперирания крак се родителите му се притеснявали много докато се разкара този тромб, заради който си биел инжекции и пиел много лекарства. След инцидента ищецът станал много нервен, не можел да спи, като свидетелката също много плачела, защото краката му били съсипани – здравият му крак, който натоварвал повече започнал да отказва. Карал се на майка си, че все го придружава когато излиза, като понякога колената му се възпаляват и се налага по една-две седмици да ходи с патерици. Ищецът непрекъснато казвал на майка си да се пази когато пресича. Ищецът имал хормонално заболяване още преди инцидента, страдал и от диабет, като според свидетелката това е причината, за да му извадят желязото и пироните от крака пет години след произшествието. На сина й му предстояла друга операция – на здравия крак, защото докато се възстановявал, натоварвал само десния крак. От силния удар, когато колата го ударила, го заболели кръста и коляното и искали да му сменят ставите и на двата крака. Когато колената му не са възпалени ищецът се придвижвал без патерици, но само на малки разстояния, като през повече време бил с една или две патерици, в засимост от болката, която изпитвал. На работа ищецът се върнал може би след половин година и повече, като работел с компютър. И към момента ищецът пиел болкоуспокояващи лекарства все още и имал инжекции. Безспорно е между страните, че ищецът е предявил писмена застрахователна претенция пред ответника на 04.02.2019г. със заявление вх.№ 426/04.02.2019г., за изплащане на обезщетение за претърпените вреди от ПТП, както и че обезщетение не му е било заплатено. По делото са представени рецепти, фактури и касови бонове, удостоверяващи закупени от ищеца медикаменти, медицински изделия и заплатени консултации при специалисти, взети предвид от вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза. С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т.е. да отправи писмено застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинени на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане /чл.477 ал.1 и чл.278 ал.1 от КЗ/. Основателността на предявения иск е предпоставено от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно/вината се предполага/, от което са причинени неимуществени и/или имуществени вреди и причинна връзка между тях /, да се установи, че е налице договор за застраховка "Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите, както и че преди да подаде исковата молба ищцата се е обърнала към застрахователя с искане да й бъде изплатено обезщетение. Не е спорно между страните по делото наличието на сключен между ответното застрахователно дружество и собственика на л.а.“Опел Корса“ с peг. № ••••••••, договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", действаща към датата на ПТП, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача на лекия автомобил вреди при управлението му, както и че е налице отправена писмена застрахователна претенция към ответното дружество за заплащане на обезщетение за вреди от процесното ПТП, каквото на ищеца не е изплатено. В случая е налице влязло в сила на 19.02.2019г. споразумение по НОХД № 804/2019г. по описа на СРС, 131 състав, с което А. Г. П., е призната за виновна в това, че на 16.10.2018г. около 19.30 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с peг. № ••••••••, движейки се по бул. "Климент Охридски" с посока на движение от кв. „Студентски град" към кръговото движение на пътния възел под ул."Околовръстен път", в района на кръговото движение нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 119, ал. 1 от Закон за движението по пътищата: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.", като не пропуснал преминаващия по обозначена пешеходна пътека /сигнализирана с пътна маркировка м 8.2 от ППЗДвП/ пешеходец М. Д. М., пресичащ пътното платно от дясно наляво спрямо посоката на автомобила и по непредпазливост му причинила средна телесна повреда по смисъл на чл. 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в закрито счупване на големия пищял на левия долен крайник в горния му край в областта на страничния кондил с вътреставна компонентна сублуксация на лявата колянна става, което травматично увреждане е наложило извършване на оперативна интервенция за репозиция на костния фрагмент и фиксиране чрез поставяне на метална остеосинтеза, което реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, вр. ал.1, б."б", пр.2, вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на подсъдимата е наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 4 месеца, а изтърпяването му е отложено с изпитателен срок от 3 години. На основание чл.343г, вр.чл.343 от НК на А. Г. П. е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Със споразумението по горепосоченото наказателно дело са установени авторството, противоправността и вината в поведение на водача на л.а.“Опел Корса“ с peг. № ••••••••, управляван от свид. П., която е нарушила правилата за движение по пътищата и от това са настъпили вредни последици, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство. Влязлото в сила споразумение, приравнено на влязла в сила присъда, е задължително за съда в пределите на чл.300 от ГПК, поради което съдът намира за доказано наличието на всички предпоставки по чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо ищеца, за обезщетяване на причинените му неимуществени и имуществени вреди, за които са налице доказателства, че са в резултат на произшествието. Съгласно неоспореното заключение на съдебно-автотехническата експертиза, в материалите по делото няма данни, на база на които да се приеме за доказано твърдението на ответника, че пешеходецът е изскочил внезапно пред автомобила, управляван от свид. П., като от доказателствата по делото се установи, че ищецът, като пешеходец, е предприел пресичането на разрешено за това място – по маркирана с пътна маркировка М 8.2 пешеходна пътека, а вещите лица, изготвели камплексната съдебно-медицинска експертиза са категорични, че макар към датата на произшествието ищецът да е ималзатруднена походка, предвид заболяванията, от които страдал, тя не му пречи да прояви адекватна преценка и поведение при пресичането по пешеходната пътека, като макар да е страдал от миопия на дясното око късогледство и от вродена хипоплазия на папилата на ляв зрителен нерв с амавроза/слепота/ и макар да е имал ограничено зрение, късогледството му е било коригирано с лещи, поради което и наведените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на пострадалия, съдът намира за неоснователни, а и като причина за настъпване на процесното ПТП, експертът, изготвил заключението по съдебно- автотехническата експертиза, е посочил несвоевременното възприемане на пешеходеца и движението му на пътното платно от страна на водача на лекия автомобил, установено и от показанията на свид. П., която като водач на лекия автомобил, при приближаване към пешеходната пътека е била длъжна да пропусне пешеходеца, като намали скоростта или спре, но не го е сторила. Безспорно е между страните по делото, а и са налице писмени доказателства, че към момента на увреждането е съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от прекия причинител на вредата и ответното застрахователно дружество, като по силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, като не се спори, че ищецът е заявил застрахователна претенция пред застрахователя, но ответникът не й е изплатил никакво обезщетение. По безспорен начин се установи по делото, че ищецът М. Д. М. – на 46 години към датата на ПТП, на 16.10.2018г. е приет в УМБАЛ „Св.Анна“ София – Епикриза № 23907 и е изписан на 24.10.2018г. с диагноза: Фрактура кондили латералис тибие син. Сублуксация на ставата. На 19.10.2018г. e опериран, като му е поставена заключваща плака със 7 винта. Лечението му е продължило една година. По вид и характер получените телесни повреди са средна степен на телесна увреда. Съгласно заключението на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при станалото ПТП ищецът е получил следните увреждания: Счупване на горния край на лявата тибия, Сублуксация на лявото коляно, като от ЯМР № 17734/19.12.2018г. е открита хоризонтална лезия в заден рог на медиалния менискус. Като усложнение от получената фрактура експертите посочват, че може да се приеме: ПОСТФЛЕБИТЕН СИНДРОМ НА ЛЯВА ПОДБЕДРИЦА, за който е лекуван в Клиниката по съдова хирургия във ВМА ИЗ № 12679/03.04.2019г. Уврежданията на ищеца в областта на лявото коляно са получени при контакт с предната част на лекия автомобил в тялото на пешеходеца, вследствие на което тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и вдясно от л.а. „Опел Корса”, считано по посоката на движение на автомобила и пада на асфалтовата настилка. Травматичните увреждания се характеризират с действието на твърди тъпи предмети със значителна сила и могат да бъдат получени при станалото процесно ПТП, поради което и съдът счита, че същите са в причинно следствена връзка с поведението на водача на МПС, причинил произшествието. Възстановителният период след получената фрактура в областта на лявото коляно и извършените две оперативни интервенции е за около 1 година. Ищецът е имал интензивни болки и страдания около 15 дни, след всяка оперативна намеса, като тези болки и страдания не се влияят от възрастта. Възстановителният период при ищеца се е удължил с около 3 месеца, поради затруднената походка и раздвижване на коляното, а нормално при тази фрактура възстановителния период е около 8 месеца. При личен преглед с експертна цел вещите лица са установили, че М. М. е в добро общо състояние с оплаквания от болки в кръста с ирадиация към краката, изтръпване на подбедриците, слабост и по-бърза умора за десен крак при продължително ходене и при стъпване на пети. Обективно е установен изгладена физиологична лордоза с лумбален вертебрален синдром и анталгично ограничени движения. Полиневропатен синдром за долни крайници с възбудна сетивна и отпадна рефлекторна симптоматика, при придружаващо заболяване захарен диабет с неврологични усложнения; Клинични и ЕМГ данни за непълна увреда на н. перонеус в дясно от смесен тип. С МРТ изследване на шиен и поясен отдел на гръбнака, два месеца след инцидента са изключени травматични увреждания, с данни за дегенеративни промени на всички нива на шиен и поясен отдел на гръбнака - остеохондроза и спондилоартроза и дискови хернии на нива С5- С6 и С6-С7 и Л4- Л5. Хоризонтален сакрум. От значение в случая, с оглед по-дългия възстановителен период е установеното от вещите лица, че преди произшествието ищецът е страдал от множество заболявания, ограничаващи двигателната му активност, за които е лекуван многократно амбулаторно и уточнявани стационарно. Към тях се отнасят системен лупус еритематодес - кожна, ставна, имунологична, сърдечна, неврологична, микроваскуларна форми. Многоетажна дискова болест в шиен, поясен и др. отдели на гр.стьлб с радикулопатия. Л4, Л5, Ес1 дв. Дискови хернии на нива С5-С6 и С6-С7, за които многократно е лекуван в различни лечебни заведения вродена хипоплазия на папилата на ляв зрителен нерв с амавроза/ слепота/. Страдал е от Миопия на дясното око късогледство, при което обектите на по-близко разстояние се виждат ясно, но тези надалече се виждат размазани, като това може да се коригира с очила, контактни лещи. Страдал е от световъртеж от централен произход с оплаквания от главоболие, чувство за потъване, пристъпи от световъртеж, нарушено равновесие и залитане в неопределена посока, припадъци със загуба на съзнание без изпускане на ТР с давност от 2005г. За диагностично уточняване е проведен МР на главен мозък през 2015г. и с оглед находката е прието, че оплакванията се дължат на засягане на малките съдове на ЦНС от Системен лупус еритематодес. Оплакванията са с давност от 2012г., придружени от болки в шията и кръста, изтръпване на ръцете. До датата на произшествието – 16.10.2018г., при ищеца е имало установено увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия, Увреждане на междупрешленните дискове в поясния и др. отдели на гр. стълб с радикулопатия, ЕМГ данни за преднокоренчева увреда на Л4, Л5, Ес1 дв Двустранна гонартроза. Към тях се прибавят и заболявания от общ характер, диагностицирани след това: Подагра, Захарен диабет с неврологични усложнения - диабетна полиневропатия. По данни от ЕР на ТЕЛК от 21.04.2023г. ищецът от 2013г. е бил с нарушена походка и с неврологични усложнения. Преди 16.10.2018г./датата на ПТП/ М. М., съгласно ЕР на ТЕЛК е с 95%ТНР без чужда помощ за основното автоимунно заболяване - Системен лупус еритематозус (SLE). Протрахираното протичане на болковата симптоматика след реализираното ПТП на 16.10.2018г., извън обичайния възстановителен период, според експертите се определя от придружаващото автоимунно заболяване лупус еритематозус със засягане на кожа, големи и малки стави на ръцете и краката, сърдечно-съдовата и нервната система., като при огледа на лявото коляно вещите лица са установили наличието на оперативен белег „Г”-образен с д.16см., както и че движенията в лявото коляно са в норма. Съдът, като взе предвид вида и степента на уврежданията, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното ПТП – счупване на горния край на лявата тибия, сублуксация на лявото коляно, хоризонтална лезия в заден рог на медиалния менискус и настъпилото усложнение от получената фрактура – постфлебитен синдром на лява подбедрица, за който ищецът е лекуван в Клиниката по съдова хирургия във ВМА ИЗ № 12679/03.04.2019г., времетраенето на оздравителния процес, което е надвишавало обичайния възстановителен период, предвид множеството заболявания, от които е страдал ищецът преди произшествието, протичането на самия оздравителен процес, неудобствата, които е изпитвал и от невъзможността да се обслужва сам в продължителен период от време, както и продължителния период от време, през който е ползвал проходилка и патерици, възрастта на пострадалия – 46 години към датата на ПТП, стреса, който е преживял, повлиял по негативен начин на психическото му състояние, обстоятелството, че при прегледа, извършен от вещите лица е установено, че движенията в лявото коляно са в норма, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 50 000лв., като за разликата над тази сума до претендираните 80 000лв., искът се явява неоснователен, доколкото част от описаните в исковата молба увреждания – травмата в областта на кръста и контузията в областта на шията, не се доказа да са в резултат на ПТП, поради което и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отхвърли като такъв, в посочената част. Като законна последица от частичната основателност на главния иск за обезщетяване на неимуществените вреди, доколкото е поискано с исковата молба, уточнено и в съдебно заседание, следва да бъде присъдена законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва в случая е дължима от по-късен момент, тъй като съгласно разпоредбата на чл.497 от КЗ застрахователят изпада в забава от датата на уведомяването му и изтичане на определения в кодекса срок по чл.496 ал.1 от КЗ за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение, като в случая лихвата е дължима, считано от 30.04.2019г. – когато е постановен отказ от застрахователя, съобразно изявлението му, че е налице такъв от посочената дата, направено в отговора на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата. От заключението на вещите лица по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и компетентно дадено, се установява, че направените разходи по представените фактури и касови бонове са били нужни за лечение на уврежданията, получени в резултат на ПТП след приключване на възстановителния период за счупване на голямопищялната кост на ляв крак за около 1 година, а останалите разходи са свързани с придружаващите заболявания, но доколкото същите са се повлияли неблагоприятно именно от счупването на голямопищялната кост на левия крак след ПТП, съдът намира, че всички претендирани с исковата молба от ищеца разходи за медикаменти, медицински изделия, за прегледи и изследвания, се явяват имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя, а доколкото документите, удостоверяващи извършването на разходите са представени с исковата молба и не е оспорено от ответника, че тези разходи са действително направени и че съответстват на общо посочените суми в исковата молба, същите следва да бъдат присъдени, ведно с лихвата върху сумата в размер общо на 23 378, 51лв., формирана от следните суми: 5062, 42лв. – за закупуване на медикаменти, 3024лв. – за закупуване на медицински изделия, 6936, 99лв. – за закупуване на медицински изделия, 8335, 10лв. – за заплатени прегледи и изследвания, следва да се присъди, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2023г./когато са представени документите, удостоверяващи направените разходи/, до окончателното изплащане на сумата. Доколкото ищецът е освободен от внасянето на държавна такса, на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК, и с оглед частичната основателност на иска за присъждане на обезщетение на неимуществени вреди и основателността на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер общо на 2935, 14лв., от които: 2000лв. - държавна такса за присъденото обезщетение за неимуществени вреди и 935, 14лв. - държавна такса за присъденото обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.78 ал.6 от ГПК. С оглед изхода на спора и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Х. А. З., осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца, сумата от 4500лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и конкретно извършените от пълномощника на ищеца действия във връзка със защитата на ищеца, както и предвид обстоятелството, че са предявени два иска, като съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, която може да служи само за ориентир на съда. Предвид частичната неоснователност на предявения иск за присъждане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, същият следва да бъде осъден да заплати на ответнетното дружество направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска, възлизащи на сумата от общо 854, 39лв., от които 200лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в този размер по чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Воден от горното, съдът