РЕШЕНИЕ

№ 2917

Пловдив, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ЗДРАВКА ДИЕВА При секретар ПОЛИНА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20247180702517 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

М. Б. К., [населено място], [улица], ет.3, ап. 7, представлявана от адв. Бургазлиева и адв. Х., оспорва Заповед № РД-18-61/16.10.2024г., издадена от Заместник-министър на здравеопазването Б. П., с която й е отказано признаване на професионална квалификация „магистър - фармацевт“.

• В жалбата е посочено, че със заявление вх.№ УДО-К-198/11.12.2023г. до Министъра на здравеопазването К. поискала да й бъде призната професионална квалификация по регулирана медицинска професия „магистър фармацевт“, като са приложени изискуемите документи в съответствие с информацията в интернет страницата на Министерството на здравеопазването /МЗ/ и съгласно чл.77 ал.2 от Закона за признаване на професионалните квалификации /ЗППК/. Във вр. със заявлението оспорващото лице е уведомено с указания за необходимост от представяне на допълнителни документи по списък, които били предоставени.

Заявено е, че обжалваната заповед е получена на 24.10.2024г. Оспореният административен акт се счита за издаден от некомпетентен орган - заместник-министър на здравеопазването Б. П., а съгласно чл.4 ЗППК орган по признаване на професионална квалификация за професия „магистър-фармацевт“ е Министърът на здравеопазването, който може да делегира правомощията си на определен от него заместник - министър с писмена заповед, каквато не е цитирана в оспорената заповед.

Поддържа се незаконосъобразност на заповедта поради неправилно приложение на материалния закон – пропуск да бъде приложена съответната приложима в случая норма на материалния закон. В подкрепа на твърдението е направено позоваване на чл.9 от Спогодба между правителството на РБ и кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания, дипломи за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен „магистър“, издадени от висшите училища в РБ и дипломи за завършено образование във висшите учебни заведения на образователно-квалификационна степен „специалист“ или „магистър“, издадени в Украйна, по еднакви или сродни специалности, които се признават взаимно /спогодбата е в сила от 24.06.2002г., обн. в ДВ бр.78 от 13.08.2002г./. В чл.3 от Спогодбата е предвидено, че взаимното признаване на документи може да не бъде извършено, ако се установят съществени различия между тяхното съдържание и съществуващите изисквания за придобиване на образователни степени, научни степени и научни звания в съответното страна. В тази вр. се твърди, че изводът на административния орган за установени съществени различия е неправилен.

Оспорена е констатацията на административния орган за това, че част от задължителните дисциплини не са били преподавани на К. и не са изучавани от нея, със следните доводи: Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „фармация“ за образователно-квалификационна степен „магистър“, в сила за учебната 2005-2006г. – учебна дисциплина Токсикология се изучава 90 часа хорариум и видно от приложеното извлечение от учебния план за 2021г. по специалността „Фармация, промишлена фармация“, в раздела за 1 курс т.8 Биоактивност на неорганични съединения с хорариум 90 /3 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми от токсикология; учебна дисциплина Фармацевтичен анализ се изучава в 210 часа хорариум и в извлечение в раздел за 2 курс т.1 Аналитична химия с хорариум 240 часа /8 ECTS кредита/ и в т.15 Фармакопални методи за анализ с хорариум: 15 /0, 5 ECTS кредита/, са посочени като изучавани теми от дисциплината Фармацевтичен анализ; учебна дисциплина Фармакотерапия се изучава в 150 часа хорариум и в извлечение в раздела за 3 курс, т.7 Фармакология с хорариум 300 /10 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми от дисциплината Фармакотерапия; учебна дисциплина Биофармация и фармакокинетика се изучава в 90 часа хорариум и в извлечение от раздела за 1 курс т.7 Биофизика, физични методи на анализ с хорариум: 135 /4, 5 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми от дисциплина Биофармация и фармакокинетика; учебна дисциплина Патоанатомия и Патофизиология се изучава в 60 часа хорариум и в извлечение в раздела за 2 курс т.6 Патологична физиология хорариум: 150 /5 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми дисциплина Патоанатомия и Патофизиология; учебна дисциплина Вирусология като част от Микробиология и вирусология се изучава в 120 часа хорариум и в извлечение от раздела за 3 курс, т.11 Основа на диагностиката на инфекциозните болести с хорариум: 15 /0, 5 ECTS кредита/ и в т. Физико-колоидна химия с хорариум: 120 /4 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми от дисциплина Вирусология; учебна дисциплина Фармакоикономика се изучава в 60 часа хорариум и в извлечението от раздела за 3 курс т.8 Организация и икономика на аптека с хорариум: 240 /8 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми от дисциплина Фармакоикономика; учебна дисциплина Фармацевтични грижи се изучава в 60 часа хорариум и в извлечение от раздела за 2 курс т.10 Етика и деонтология във фармацията с хорариум: 90 /3 ECTS кредита/ са посочени като изучавани теми от дисциплина Фармацевтични грижи.

В ход по същество адв. Х. поддържа основателност на жалбата с искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените съдебни разноски. Заявено бе, че по критериите за признаване – продължителността на обучението на жалбоподателката е 5 години и 6 месеца, съпоставимо с продължителността на обучението в България, а изучаваните от нея дисциплини са идентични или с аналогично съдържание, макар с различно наименование от изучаваните в България. Хорариумът не е отрицателна предпоставка за признаване на диплома, получена в чужбина, както и задочната форма на обучение. Поради това не са налице съществени различия в обучението по специалност „фармация“ в България и в учебното заведение в Украйна. В случай, че не бъде споделено съображението за отсъствие на съществени различия, е поискано да бъде прието, че е нарушена нормата на чл.84 ал.1 от Закона за признаване на професионалните квалификации /ЗППК/, тъй като административният орган е имал задължение да приложи разпоредбата на чл.25 ал.1 т.2 вр. с чл.83 ал.1 от закона. В хипотеза на оперативна самостоятелност се твърди, че същата следва да се прилага законосъобразно, поради което е следвало на основание чл.30 ЗППК на жалбоподателката да бъде предложено провеждане на стаж за приспособяване или полагане на изпит за правоспособност /вкл. с арг. за по-силното основание от чл.29 ал.3 с.з./.

В писмени съображения по същество се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправни разпоредби – твърди се пропуск да бъде оценено наличие на предпоставките за прилагане на чл.9 от Спогодбата между правителството на Република България и Кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания /в сила от 24.06.2002г., обн. ДВ бр.78 от 13.08.2002г.; спогодбата/, §3а ал.1 ДР ЗППК, чл.29 ал.1 т.2 вр. чл.83 ал.1 ЗППК, чл.30 ЗППК. Счита се, че при действието на чл.29 ал.3 ЗППК, издаването на оспорената заповед поставя българската гражданка М. К. – жалбоподател, в съществено неравностойно положение спрямо гражданин на чужда държава в случаите, когато заявителят е лице, на което е предоставена международна закрила и не представи доказателства по чл.28 ал.2 ЗППК. Твърди се, че в нарушение на §3а ал.1 ДР ЗППК с обжалваната заповед е прието, че представените от К. документи не удостоверяват наличието на предпоставки за признаване на заявената от нея професионална квалификация „магистър-фармацевт“, с позоваване на Спогодбата между РБ и Украйна и чл.29 ЗППК – критериите са продължителност и съдържание на обучението. В случая е заявена за признаване квалификация по „еднаква или сродни специалности“ по см. на Спогодбата: според представените доказателства обучението е било по „Фармация, промишлена фармация“ в Национален фармацевтичен университет в [населено място], Украйна с продължителност 1 г. и 6 м., след което поради несигурната обстановка и последвалата война, К. е продължила обучението си в Национален фармацевтичен университет в [населено място] със степен на висше образование „магистър“, образователна програма „Фармация“, специалност 226 Фармация, промишлена фармация, с продължителност на обучението 4 г. и 6 месеца. Тоест, продължителността на обучението е 6 години, при минимална продължителност в България – 5 г. По отношение съдържанието на обучението са повторени доводите в жалбата с описание на изучаваните дисциплини и извод за сравнимост и съпоставимост с изучаваните в България. Относно практиката и стажа се поддържа, че в допълнение към стажа си в аптека, К. е защитила дипломна /квалификационна/ работа, която е основание за извод за допълнителни знания, умения и опит, каквато преценка отсъства в оспорената заповед с арг. и от §3а ал.1 ЗППК. Заявителката има [възраст] трудов стаж като помощник-фармацевт в аптека, който без съмнение е източник на знания и умения за упражняване на професията магистър-фармацевт, допълващи значително знания и умения, придобити в процеса на обучение по специалност Фармация. Ведно с това, видно от дипломата за висше образование по специалност „помощник-фармацевт“, К. е изучавала в редовна форма на обучение 6 семестъра учебни дисциплини, посочени като изучавани с недостатъчен хорариум н процеса на обучение в Украйна, което обучение също е източник за допълнителни базисни знания при упражняване на професията магистър-фармацевт. Изтъкнато е, че в случая неправилно не са приложени разпоредбите а чл.29 ал.1, чл.30 вр. с чл.83 ал.1 ЗППК. При правилност на извода за съществено различие по продължителност и съдържание в сравнение с обхвата на обучението в България, административният орган е могъл да изиска от К. да премине стаж за приспособяване до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност, като при условията на обвързана компетентност – чл.30 ЗППК, органът по признаване и бил длъжен да предостави право на молителя да избира между стаж и изпит. В тази вр. се счита, че употребената в чл.30 ЗППК форма на глагола – „предоставя“, не остава съмнение за задължителността за орана. Изразено е несъгласие с разбирането на процесуалния представител на ответника по отношение законосъобразност на заповедта по см. на чл.29 ал.1 ЗППК поради диспозитивност на нормата. Заявено е, че чл.29 се тълкува заедно с чл.30 ЗППК. Задочното обучение не е императивно отрицателно условие за признаване на заявената професионална квалификация, тъй като по арг. от чл.25 ЗППК – задочното обучение при изискване за редовно обучение, в най-лошия случай за заявителя, следва да се разглежда като съществено несъответствие, водещо до прилагане на чл.83 ЗППК вр. с чл.29 ал.1 и чл.30 с.з. Относно неполагането на 5 държавни изпита е посочено, че това се дължи на възприетия в учебното заведение в Украйна начин на проверка на знания, който не предвижда полагане на 5 държавни изпита, а защита на дипломна работа. В тази вр. - знанията и уменията се придобиват в хода на обучение и при практическа работа, а не чрез държавни изпити, при като се проверяват вече усвоените знания и умения. Затова неправилно в заповедта е прието, че необходимият обем от знания и умения не може да бъде усвоен без полагане на петте държавни изпита.

С поддържане за приложим в случая § 3а ал.1 ДР ЗППК се твърди, че органът по признаване дължи прилагане нормата на чл.29 ал.1 т.2 вр. с чл.30 вр. с чл.83 ал.1 ЗППК, когато комисията е установила съществени несъответствия с изискванията на закона, и без да разполага с оперативна самостоятелност – по арг. именно от чл.83 ал.1 ЗППК, е длъжен да предостави възможност на заявителя да се яви на изпит за признаване на правоспособност или да премине стаж за приспособяване. Тоест, не се касае до оперативна самостоятелност, нито до целесъобразност, а до правилно прилагане на материалния закон, който е осигурил равенство на всички пред неговите изисквания за признаване на доказателствата за професионална квалификация. В случая е нарушено процесуално правило от процедурата, което има съществено значение за решението на органа – чл.83 ал.2 вр. с ал.1 ЗППК, тъй като законът изисква – чл.30, а не предоставя възможност за избор, когато са установени съществени несъответствия с изискванията на чл.64 ал.1 т.2 и т.3 ЗППК. Дори да е налице основание за упражняване на оперативна самостоятелност, според съдебната практика – същата следва да се упражнява законосъобразно /чл.169 ал.2 АПК/. Критериите за законосъобразно упражнена оперативна самостоятелност се съдържат в нормите на чл.6, чл.8 и чл.13 АПК. Освен това, дори и едно от посочените правила и основни принципи да е нарушено при условия на оперативна самостоятелност, актът се преценява като несъответен на целта на закона – чл.146 т.5 АПК. В случая дори да се приеме, че органът по признаване разполага с оперативна самостоятелност в хода на процедурата – не са спазени изискванията на чл.13 АПК, чл.6 ал.3 АПК /по-благоприятните мерки спрямо К. биха били предложение за полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване/. Налице е несъответствие с целта на закона – чл.1 ЗППК: заповедта има за последица недопускане на образован човек по специалност Фармация с образователна степен магистър до упражняване на регулираната професия магистър-фармацевт в България.

• Ответникът Заместник-министър на здравеопазването Б. П. се представлява от гл. юрисконсулт Хр. Г. и оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество бе заявено, че нормата на чл.29 ЗППК е диспозитивна и преценката е предоставена в оперативната самостоятелност на административния орган, като в случая тази възможност е разгледана от комисията и от Заместник – министъра на здравеопазването, но са констатирани съществени несъответствия в обучението – ЗППК изисква формата на обучението за придобиване на професионална квалификационна степен „магистър по фармация“ да е редовна, а не задочна. Продължителността е посочена в закона – 5 години, а в случая са 4 години и 5 месеца. Твърди се, че в случая не е приложима нормата на чл.21 ЗППК, тъй като заявителката не е поискала възможност да бъде допусната временно да упражнява дейност на територията на РБ. Дипломата за помощник -фармацевт не се намира в преписката, но в представената академична справка от университета, в който жалбоподателката се е обучавала, изрично е вписано, че има диплома за помощник-фармацевт, придобита в РБ, което е взето предвид от комисията при изготвяне на сравнителния анализ. Ведно с това, помощник-фармацевт е професия не от професионално направление „Фармация“ и придобитата квалификационна степен е бакалавър, а не магистър.

В писмени съображения по същество, представени в съдебно заседание с ход по същество е заявено, че неоснователно в жалбата се поддържа нищожност на оспорената заповед, тъй като доказателствата по делото съдържат Заповед № РД-01-623/03.09.2024г. на Министъра на здравеопазването /т.IV от заповедта/. Поддържа се законосъобразност на заповедта по критериите в АПК, вкл. съобразяване с целта на закона – признаването на професионална квалификация по регулирани професии и достъпът до упражняването им на територията на РБ да се извършват при наличието на съответствие с минималните квалификационни изисквания на ЗППК и актовете по прилагането му. С позоваване на §3 ДР ЗППК, е посочено, че случаят е извън обхвата на § 3 ДР ЗППК и попада в §3а ДР ЗППК, като е налице Спогодба между правителството на РБ и Кабинета на министрите на Украйна за взаимно признаване на документи за образование, научни степени и научни звания, която е приложима, но при спазване изискването на чл.77 ал.2 т.4 ЗППК. Счита се, че именно наличието на спогодбата води до прилагане в конкретния случай на разпоредбите на ЗППК. В тази вр. се твърди, че е неоснователно заявеното в жалбата за пряко прилагане на Спогодбата, вместо ЗППК, както и поддържаното прилагане на §3б ал.1 ДР ЗППК /която норма не е възприета в писмените съображения по същество на адв. Х. и не е приложима с оглед фактическата установеност/. С арг. от съдържанието на заявлението на М. К. е отречено прилагане и на чл.21 ЗППК, която норма касае условия за временно предоставяне на услуги на територията на РБ от лица, упражняващи регулирани професии. Посочено е, че съгласно чл.5 ал.2 ЗППК, признаването на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ на гражданин на държава-членка се извършва в съответствие с минималните изисквания за упражняването на тази професия съгласно Директива 2005/36/ЕО на ЕП и на Съвета относно признаването на професионални квалификации. Нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация магистър-фармацевт са определени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „фармация“ за образователно-квалификационна степен „магистър“ /наредбата/, с която освен изискванията на Директива 2005/36/ЕО, са въведени и допълнителни изисквания. В тази вр. са описани данните от административното производство, като заявлението и документацията към него са разгледани за първи път на 09.01.2024г. и е постъпило становище от доц. В. А. за необходимост от изискване на допълнителни документи. След представянето им е изискано отново становище от доц. В. А., но е постъпило становище от доц. Х. Л. за отказ за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ поради несъответствия между продължителност и съдържание на преминатото обучение и изискванията за придобиване на професионалната квалификация по действащата нормативна уредба в РБ. Изброени са посочените в оспорената заповед констатации и несъответствия с възприети за приложими норми от ЗППК и наредбата. Счита се за неоснователно и недоказано твърдението за задължение на административния орган да предложи на К. компенсаторните мерки по чл.29 ЗППК. Поддържа се, че нормата е диспозитивна и регламентира възможност, предоставена на административния орган – да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да предложи компенсаторни мерки или не. Тази му преценка е израз на вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност. Посочените в заповедта несъответствия с нормативните изисквания за упражняване на професия „магистър-фармацевт“ в РБ не могат да бъдат компенсирани чрез полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, защото са много значителни – обучението е проведено в задочна форма, продължителността му е 4 г. и 5 м., не са изучавани 8 задължителни дисциплини и хорариумът на изучаваните е значително по-малък от изискванията на наредбата, проведеното практическо обучение е крайно недостатъчно и не са положени държавни изпити. Посочено е, че изводът дали несъответствията са съществени или не, е резултат от оценка на компетентния по признаването орган и същата касае правилността на обжалваната заповед, която правилност не подлежи на съдебен контрол съгласно чл.145 ал.1 АПК. С оглед високото обществено значение на професията във вр. с живота и здравето на българските граждани, се извършва сравнение на преминатото от заявителите обучение и нормативните изисквания. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена.

Окръжна Прокуратура – Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена на 07.11.2024г. пряко в деловодството на АС – Пловдив. Оспорената заповед е съобщена с известие за доставяне, получено на 24.10.2024г. /л.75, л.74/. Оспорването е осъществено в срок и от адресат на неблагоприятен индивидуален административен акт – отказ, поради което допустимо.

1. Заповед № РД-18-61/16.10.2024г. е издадена от д-р Б. П., Заместник министър съгласно Заповед № РД-01-623/03.09.2024г. Със заповедта от 03.09.2024г. /л.114 и сл./, Министърът на здравеопазването на основание чл.26 ал.2 от Закона за администрацията и чл.4 ал.2 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването е възложил на заместник-министрите на здравеопазването функции по осъществяване на координация и контрол върху политиките в системата на здравеопазването в областите на дейност на посочени структурни звена, в обхвата на които: р.I, т.2 – заместник-министър д-р Б. П.; с р.II от заповедта са делегирани на заместник-министрите на здравеопазването „правомощия да подписват“ – т.2 заместник-министър Б. П.: б.“и“ – удостоверения за придобита професионална квалификация и/или специалност в Република България с цел упражняване в чужбина на професия, за която министърът на здравеопазването е компетентен орган; с р.IV от заповедта са възложени на заместник-министър Б. П. функциите на орган по признаване на професионални квалификации по регулирани медицински професии и специалност в системата на здравеопазването.

Съгласно чл.4 ал.1 т.1 и ал.2 ЗППК: Органи по признаване на професионални квалификации са: 1. министърът на здравеопазването - за професиите "лекар", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "акушерка" и "магистър-фармацевт", както и за другите медицински професии, включени в списъка по чл. 3, ал. 1; Когато органите по ал. 1 са министри, те могат да делегират правомощията си по този закон на определени от тях с писмена заповед заместник-министри.“. Професията фармацевт е включена в списъка по чл.3 ал.1 ЗППК и в случая министърът на здравеопазването е делегирал правомощията си по см. на чл.4 ал.1 ЗППК на конкретен заместник-министър с цитираната заповед, вписана в оспорения административен акт след подписа на административния орган – издател на акта. Нормата на чл. 4 ал. 2 ЗППК регламентира възможност за делегиране на правомощието от министъра към определен от него заместник - министър. В тази вр. съгласно Т.Р. № 4/2004г. – ответник е органът, на когото са делегирани правомощията. Възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в следните хипотези: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004 г. на ВАС/. Същите не са нарушени в случая и компетентността на административния орган е установена, тъй като оспорената заповед е издадена на основание чл.84 ал.4 ЗППК. Съгласно нормата и вр. с ал.1 от чл.84 с.з.: ал.1 „Органът по признаване взема решение за признаване или отказва да признае професионалната квалификация по съответната професия в срок до три месеца от датата, на която са подадени заявлението и всички необходими документи, въз основа на предложение на комисиите по чл. 79.; ал.4 Органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя.“.

Заповед № РД-01-623/03.09.2024г. на министъра на здравеопазването не е посочена в обстоятелствената част на оспорения административен акт, но е вписана след подписа на административния орган - издател на акта, предвид което непрецизността не повлиява на служебната преценка за компетентност по см. на чл.168 ал.2 АПК /съставът се позовава и на Решение № 699/2019г. по д. № 4556/2018г., ВАС: „…изричното посочване в акта на обстоятелства, установяващи делегирането е елемент на производствените правила и добрата административна практика налага те да бъдат надлежно отразени. Прецизното процедиране в подобни случаи изисква да се посочи, че актът се издава при условията на делегиране на правомощието, да бъдат отразени имената и длъжността на упълномощеното длъжностно лице, както и означение на писмената заповед, въз основа на която се осъществява делегирането. …Това развитие на процеса обаче не може, изолирано от представените с касационната жалба писмени доказателства, да обуслови извод за нищожност на акта…“/. Следва извод за неоснователност на възражението за нищожност на оспорения административен акт.

2. Оспорената заповед фактически и правно е основана на чл.84 ал.4 ЗППК вр. с §3а ал.1 ДР ЗППК и предложение по т.I, подточка 20 от Протокол № 3 от заседание на Комисията за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия и/или на специалност в системата на здравеопазването /комисията/, проведено на 26.09.2024г. Издадена е във вр. със заявление вх.№ УДО-К-198/11.12.2023г. на жалбоподателката, за която по делото се установи, че на 06.09.2024г. е сключила граждански брак и е с фамилно име след брака „К.“, а преди брака „Т.“ /удостоверение от 06.09.2024г., л.605/.

Административният орган е изложил следните съображения, обосновали отказ да бъде призната професионална квалификация „магистър-фармацевт“ по заявлението от 11.12.2023г.: Позовал се е на чл.5 ал.2 ЗППК – „Признаването на професионални квалификации за професиите "лекар", "медицинска сестра", "лекар по дентална медицина", "ветеринарен лекар", "акушерка", "магистър-фармацевт" и "архитект" се извършва в съответствие с минималните квалификационни изисквания за упражняване на тези професии съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно признаването на професионалните квалификации.“ и на § 3а ал.1 ДР ЗППК – „Извън случаите по § 3 доказателство за професионална квалификация, издадено в трета държава на български гражданин или на друг гражданин на държава членка, се приравнява на доказателство за професионална квалификация по смисъла на този закон, когато се установи за всеки конкретен случай съответствие при сравняване на специализираните знания, умения и стаж на заявителя със знанията, уменията и съответния стаж, изисквани от българското законодателство за упражняване на съответната професия.“. Посочено е, че жалбоподателката е представила всички необходими документи по чл.77 ал.2 ЗППК /вр. и с чл.6 ал.1 т.10 с.з./, които са анализирани от комисията и е установено, че не са налице предпоставките за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ поради наличие на съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба на РБ, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО. Вписано е, че нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ са определени в Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър" /наредбата/, с която са въведени изискванията на директивата и допълнителни изисквания.

Относно заявлението за признаване на професионална квалификация магистър-фармацевт, придобита в чужбина, на жалбоподателката е изпратено уведомление за представяне на документи по опис в двумесечен срок от получаването му, съгласно чл.78 ал.2 ЗППК. Представени са допълнителни данни /л.295 и сл., т.2; л.330 и сл./.

При сравнителен анализ между изискванията на наредбата и представените документи е установено:

• несъответствие с чл.64 ал.1 т.2 ЗППК /Признават се доказателства за професионална квалификация, удостоверяващи завършено обучение за магистър-фармацевт, в съответствие със следните изисквания: 2. проведено е теоретично и практическо обучение в редовна форма с минимална продължителност 4 години във или под контрола на университет или в друго висше училище с признат равностоен статут; / и чл.5 от наредбата / изм. - ДВ, бр. 82 от 2006г., бр. 1 от 2024г. - Обучението по специалността "Фармация" за образователно-квалификационна степен "магистър" се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 5 учебни години и придобиване на не по-малко от 300 кредита по Системата за натрупване и трансфер на кредити и с минимален хорариум по задължителните учебни дисциплини, определен в чл. 7, ал. 2. Обучението съответства на ниво 7 от Националната квалификационна рамка./ - според копие от Приложение към диплом рег.№ 449815, изд. на 02.03.2023г. и Справка/15.11.2021г. № 10445, изд. от Национален университет Одеска политехника, Украйна /л.328 и сл., т.2/, жалбоподателката /в преписката с фамилия Т./ е провела обучение по специалност Фармация, промишлена фармация с продължителност 1 година и 5 месеца. От представено допълнително копие на Академична справка № 05-21/i, изд. от Национален фармацевтичен университет /НФУ/ - Харков, е видно, че жалбоподателката се е обучавала във Факултет по подготовка на чуждестранни граждани, степен на висше образование „магистър“, образователна програма „Фармация“, специалност 226 Фармация, промишлена фармация, в период от 3 години /л.337 и сл./. По нейно желание е отстранена със заповед от 15.09.2021г. Тоест, проведеното обучение по специалност „фармация“ в Украйна е общо 4 години и 5 месеца, поради което не съответства на минималния срок на обучение по специалност Фармация в РБ – не по-малко от 5 години. Следва да бъде отбелязано, че в заповедта е посочена нормата на чл.64 ал.1 т.2 ЗППК, според която минималната продължителност е 4 години.

Ведно с това, според административния орган, обученията в Национален фармацевтичен университет – Харков и Национален университет /НУ/ Одеска политехника, са в задочна форма, което не съответства с изискванията на чл.64 ал.1 т.2 ЗППК и чл.5 от наредбата /регламентирана е редовна форма на обучение/.

По делото е приложено копие от диплома на М. Т. за висше образование на образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“ по специалност помощник - фармацевт с професионална квалификация помощник -фармацевт, с продължителност на обучението три учебни години, съгласно протокол на Държавна изпитна комисия от 26.11.2010г. /л.617, 618/. Видно от приложение към дипломата са положени три държавни изпита по дисциплини – технология на лекарствата с биофармация – практически и теоретичен; комплексен изпит – фармакология, фармакогнозия, фармацевтична химия; социална фармация и фармацевтично законодателство /л.619/. Налице са данни и за изучаваните дисциплини /л.620/ - 37 на брой с информация за хорариум /лекции и упражнения/, вкл. за преддипломен стаж – работа в аптека – 55 дни / 440 часове; работа в аптечен склад – 20 дни / 160 часове или общо 75 дни / 600 часове.

• несъответствие с чл.7 ал.2 от наредбата за задължителните учебни дисциплини и минималният хорариум са: Констатирано е, че не са изучавани задължителните учебни дисциплини – Токсикология /90 часа/, но според приетите по делото доказателства, за които се поддържа да са съобразени от комисията при сравнителния анализ, се констатира, че токсикология на лекарствените продукти е изучавана с 30 часа лекции /хорариум/ според данни за изучавани дисциплини от дипломата за висше образование по специалност помощник-фармацевт; Фармацевтичен анализ /210 часа/; Фармакотерапия /150 часа/; Биофармация и фармакокинетика /90 часа/; Фармацевтични грижи /60 часа/, като според приетите по делото доказателства, за които се поддържа да са съобразени от комисията при сравнителния анализ, се констатира, че Фармацевтични грижи е изучавана с 15 часа лекции /хорариум/ според данни за изучавани дисциплини от дипломата за висше образование по специалност помощник-фармацевт; Фармакоикономика /60 часа/; Вирусология – част от дисциплината Микробиология и вирусология, патоанатомия – част от дисциплината Патоанатомия и патофизиология, като според приетите по делото доказателства, за които се поддържа да са съобразени от комисията при сравнителния анализ, се констатира, че Вирусология и Микробиология е изучавана с 30 часа лекции и 15 часа упражнения /хорариум/ според данни за изучавани дисциплини от дипломата за висше образование по специалност помощник-фармацевт.

Ведно с това е установено, че изучавани задължителни учебни дисциплини от теоретичната подготовка са със значително по-малък от минимално определения в РБ хорариум: Латински език е изучаван 16 часа при изискуеми 60 часа /архивна справка 16.06.2024г. № 141/05, изд. от НФУ, Харков /л.331 и сл., от 19.06.2024г.; л.416 и сл., т.2 – превод/ - общият брой часове по тази дисциплина е 90, но само 16 часа са за аудиторно натоварване, а останалите 74 са за самостоятелна работа/, като не е отчетено, че латински език с медицински термини е изучаван като дисциплина с хорариум 60 часа /30 лекции и 30 упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Висша математика. Информационни технологии – изучавани са 40 часа при изискуеми 75 часа / архивна справка 16.06.2024г. № 141/05, изд. от НФУ, Харков – общият брой часове по тази дисциплина е 240 часа, на само 20 са за аудиторно натоварване, а останалите 200 часа са за самостоятелна работа/, без да е отчетено изучаването на Информатика при 60 часа хорариум /15 ч. лекции и 45 ч. упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Физика и биофизика – изучавани са 20 часа при изискуеми 75 / архивна справка 16.06.2024г. № 141/05, изд. от НФУ, Харков – общият брой часове по тази дисциплина са 135, но само 20 часа за аудиторно натоварване, а останалите 115 са за самостоятелна работа/; Обща и неорганична химия – изучавани 28 часа при изискуеми 90 часа /архивна справка 16.06.2024г. № 141/05, изд. от НФУ, Харков – общият брой часове по тази дисциплина са 180, но само 28 часа за аудиторно натоварване, а останалите 152 са за самостоятелна работа/, без да е съобразено, че е изучавана неорганична химия с хорариум 45 часа /15 ч. лекции и 30 ч. упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Органична химия – изучавани 40 часа при изискуеми 120 часа /архивна справка 16.06.2024г. № 141/05, изд. от НФУ, Харков – общият брой часове по тази дисциплина е 240, но само 40 часа за аудиторно натоварване, а останалите 200 са за самостоятелна работа/, но не е отчетено изучаването на Органична химия с хорариум 45 часа /30ч. лекции и 15 ч. упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Аналитична химия – изучавани 40 часа при изискуеми 120 часа /същата справка - общият брой часове по тази дисциплина е 240, но само 40 часа за аудиторно натоварване, а останалите 200 са за самостоятелна работа/, без да е съобразено изучаването на Аналитична химия с хорариум 45 часа /15 ч. лекции и 30ч упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Физикохимия с колоидна химия – изучавани 28 часа при изискуеми 92 часа /същата справка - общият брой часове по тази дисциплина е 120, но само 28 часа за аудиторно натоварване, а останалите 92 са за самостоятелна работа/; Биология - изучавани 48 часа при изискуеми 60 часа /същата справка - общият брой часове по тази дисциплина е 210, но само 48 часа за аудиторно натоварване, а останалите 162 са за самостоятелна работа/, но не е отчетено изучаване на Биология с хорариум 30ч. лекции според дипломата за помощник-фармацевт; Анатомия на човека - изучавани 11 часа при изискуеми 45 часа /същата справка - общият брой часове по тази дисциплина е 75, но само 11 часа за аудиторно натоварване, а останалите 64 са за самостоятелна работа/, без да е съобразено изучаването на Анатомия с хорариум 30 часа / 25 ч. лекции и 5 ч. упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Физиология на човека - изучавани 11 часа при изискуеми 75 часа /същата справка - общият брой часове по тази дисциплина е 75, но само 11 часа за аудиторно натоварване, а останалите 64 са за самостоятелна работа/, без да е отчетено изучаването на Физиология с хорариум 60 часа /45 ч. лекции и 15 ч упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Микробиология и вирусология /без да е изучавана дисциплината Виросулогия, което е опровергано от данните в дипломата за помощник фармацевт/ - изучавани 34 часа при изискуеми 120 часа /същата справка, но с № 142/05 - общият брой часове по тази дисциплина е 165, но само 34 часа за аудиторно натоварване, а останалите 131 са за самостоятелна работа/, но е изучавана микробиология и вирусология с хорариум 45 часа /30ч. лекции и 15 ч. упражнения/ според дипломата за помощник-фармацевт; Биохимия - изучавани 36 часа при изискуеми 90 часа /същата справка, но № 142/05, л.334 и сл.; л.410 и сл. - превод - общият брой часове по тази дисциплина е 180, но само 36 часа за аудиторно натоварване, а останалите 144 са за самостоятелна работа/, но не е съобразено изучаването на Биохимия с хорариум 45ч. лекции според дипломата за помощник-фармацевт; Патоанатомия и патофизиология / без да е изучавана дисциплината патоанатомия, което е опровергано от данните в дипломата за помощник фармацевт/ - изучавани 32 часа при изискуеми 90 часа /същата справка № 142/05 - общият брой часове по тази дисциплина е 150, но само 32 часа за аудиторно натоварване, а останалите 118 са за самостоятелна работа/, но патоанатомия и патофизиология е изучавана с хорариум 30 ч. лекции според дипломата за помощник-фармацевт. Посоченото несъответствие е установено и за: Фармацевтична ботаника, но според дипломата за помощник фармацевт е изучавана Фармацевтична ботаника с 60 часа хорариум / 45ч. лекции и 15ч. упражнения/; Фармакология – изучавана с хорариум 90часа лекции според дипломата за помощник фармацевт; Фармакогнозия - изучавана с хорариум 120 часа /90ч. лекции и 30ч. упражнения/ според дипломата за помощник фармацевт; Фармацевтична химия - изучавана с хорариум 90ч. лекции според дипломата за помощник фармацевт; Технология на лекарствените форми – изучавана Технология на лекарствата с биофармация в хорариум 150ч лекции и 170ч. упражнения според дипломата за помощник фармацевт; Социална фармация и фармацевтично законодателство – изучавана с хорариум 90ч /60ч. лекции и 30ч. упражнения/ според дипломата за помощник фармацевт; Хигиена и екология /архивна справка, превод – л.405 и сл., т.2; л.422 и сл. – превод; вкл. данни от извлечение от учебен план на задочната форма на обучение – л.481 и сл., т.2/ - изучавана с хорариум 30ч. лекции според дипломата за помощник фармацевт. По отношение обучението в НУ Одеска политехника с продължителност 1 година и 5 месеца, е констатирано, че включа 6 дисциплини, 17 учебни дисциплини /тестове/, 4 курсови работи /проекти/, 1 преддипломна практика, като финалното оценяване е посредством квалификационна работа на тема Монобромиране на фенолите и използване на калиев бромид. При съпоставка между изискванията и представените документи от НУ Одеска политехника, е установено, че само две от изучаваните дисциплини се припокриват частично с две от задължителните дисциплини по наредбата – Аптечна технология на фармацевтичните препарати /част от Технология на лекарствените форми/ и Фитохимия /част от Фармакогнозия /с общо 16 часа аудиторна заетост – при изискуеми 660 часа по наредбата/.

Следва извод, че противно на поддържаното по същество - не са съпоставени от комисията данните от дипломата за помощник - фармацевт, издадена от Медицински университет, [населено място]: изучавани 37 дисциплини; продължителност на обучението три учебни години; положени три държавни изпита по дисциплини – технология на лекарствата с биофармация – практически и теоретичен; комплексен изпит – фармакология, фармакогнозия, фармацевтична химия; социална фармация и фармацевтично законодателство; преддипломен стаж – работа в аптека – 55 дни / 440 часове; работа в аптечен склад – 20 дни / 160 часове или общо 75 дни / 600 часове. Описаната информация е от значение за обоснованост на преценката относно съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на конкретната професионална квалификация. Дори правилността на преценката да не подлежи на съдебен контрол, същата следва да е обоснована с обективна съпоставка и анализ на всички събрани доказателства, тъй като необоснованата преценка не може да бъде квалифицирана за правилна. Извод за съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на конкретната професионална квалификация, може да произтича от обективна съпоставка между изискванията и съдържането на представените доказателства, освен което следва ясно и изрично да е мотивирано различието на „съществено“ от „несъществено“ несъответствие, както и причини, по които не би могло да бъде преодоляно констатираното несъответствие посредством компенсаторни механизми, предвидени в закона. След като е налице позоваване на § 3а ал.1 ДР ЗППК, дължимо е било сравняване на специализираните знания, умения и стаж на заявителя въз основа на представените доказателства в административната фаза, със знанията, уменията и съответния стаж, изисквани от българското законодателство за упражняване на съответната професия.

• несъответствие с чл.64 ал.1 т.3 ЗППК /“Признават се доказателства за професионална квалификация, удостоверяващи завършено обучение за магистър-фармацевт, в съответствие със следните изисквания: 3. (изм. – ДВ, бр. 27 от 2016 г.) по време или в края на теоретичното и практическото обучение е проведен стаж с продължителност не по-малка от 6 месеца в аптека или в лечебно заведение за болнична помощ под ръководството на фармацевтичния му отдел; “ и чл.8 ал.1 т.2 от наредбата /“Практическата подготовка се осъществява чрез: 2. преддипломен стаж - след приключване на IХ семестър с продължителност 6 месеца по 4 седмици по 5 работни дни по 6 часа - 720 часа.“/: Отразена е и разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 от наредбата – обучението за придобиване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ включва практическата подготовка, която се осъществява чрез учебна практика по: Ботаника - след IV семестър с продължителност 6 дни по 8 часа - 48 часа; Фармакогнозия - след VI семестър с продължителност 6 дни по 8 часа - 48 часа, както и преддипломен стаж по см. на цитираната разпоредба на чл.8 ал.1 т.2 от наредбата. В тази вр. е посочено, че според представена справка 26.06.2024г. № 11239, изд. от НУ Одеска политехника /л.340, т.2. л.402, т.2 - превод/, жалбоподателката е провела преддипломна практика в РБ /аптека Фрамар 1 ЕООД/ в периода от 26.08.2022г. до 18.10.2022г. Предвид данните е прието, че проведеното практическо обучение с продължителност 1 месец и 22 дни не съответства на изискуемото в закона и наредбата – учебна практика с продължителност от 12 дни и преддипломен стаж в аптека 6 месеца. В тази вр. се отбелязва, че не е обсъден преддипломния стаж от дипломата за помощник фармацевт – работа в аптека – 55 дни / 440 часове; работа в аптечен склад – 20 дни / 160 часове или общо 75 дни / 600 часове.

Вписан е извод за това, че знанията и уменията, придобивани в процеса на обучение по описаните по-горе дисциплини с несъответствия спрямо изискванията, са необходими за практикуване на конкретната професия, а необходимият обем практически умения за упражняването й не би могъл да бъде придобит без преминаване на изискуемото практическо обучение.

• несъответствие с чл.9 ал.2 от наредбата /чл.9 ал.1 и ал.2 – „ Обучението завършва след приключване на стажа по чл. 8, ал. 2 с държавни изпити.; Държавните изпити се провеждат по следните учебни дисциплини: 1. технология на лекарствените форми и биофармация; 2. (изм. – ДВ, бр. 1 от 2024 г.) фармакогнозия; 3. (нова – ДВ, бр. 1 от 2024 г.) фармакология и токсикология; 4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 1 от 2024 г.) фармацевтична химия и фармацевтичен анализ; 5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 1 от 2024 г.) социална фармация и фармацевтично законодателство./. Констатирано е, че според представените документи – жалбоподателката не е положила нито един държавен изпит. Не е обсъдено посоченото в дипломата за помощник фармацевт, издадена от Медицински университет: положени три държавни изпита по дисциплини – технология на лекарствата с биофармация – практически и теоретичен; комплексен изпит – фармакология, фармакогнозия, фармацевтична химия; социална фармация и фармацевтично законодателство, с общ брой кредити 197.

В заповедта е посочено, че установените несъответствия с нормативните изисквания за упражняване на професията магистър-фармацевт в РБ не могат да бъдат компенсирани чрез полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, тъй като са много значителни: обучението е проведено в задочна форма; продължителността на обучението е 4 години и 5 месеца; не са изучавани 8 задължителни учебни дисциплини; хорариумът на изучаваните е значително по-малък от изисквания по наредбата; проведеното практическо обучение е крайно недостатъчно; не са положени държавни изпити.

• В случая самия орган по признаване приема – с арг. от извода, посочен по-горе, че при малко значителни или незначителни несъответствия с нормативните изисквания за упражняване на професията магистър-фармацевт, би могъл да се приложи компенсаторния механизъм.

Преписката съдържа Протокол № 3 от 26.09.2024г. /л.79 и сл./ в частта му по р.I, т.20, на който се е позовал административния орган, одобрен на 08.10.2024г. и в същия е отразено, че преписката по заявление от 11.12.2023г. на жалбоподателката се разглежда за втори път, като са представени всички изискуеми документи по чл.77 ЗППК. Комисията е възприела становището на доц. Х. Л. за отказ за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ поради наличие на несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в РБ, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО. Въз основа на становището комисията е предложила на административния орган да откаже признаване на придобитата професионална квалификация магистър-фармацевт. Комисията няма свои съображения и протокола не съдържа разисквания относно прилагането на Директива 2005/36/ЕО.

Становището е изготвено въз основа на представените документи от жалбоподателката /описани в същото, л.76 и сл./ и при съпоставка с разпоредбите на ЗВО /чл.42 – за придобиване на ОКС „магистър“ се изискват не по-малко от 300 кредита със срок на обучение не по-малък от 5 години/, Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Фармация за образователно-квалификационна степен „магистър“ /обучението по специалността Фармация за ОКС „магистър“ се провежда в редовна форма с продължителност не по-малко от 5 учебни години и придобиване на не по-малко от 300 кредита/, Наредба № 21/30.09.2004г. за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища /за придобиване на ОКС магистър са необходими не по-малко от 300 кредита, като 15 от тях са за успешно издържан държавен изпит или защитена дипломна работа/. В становището е посочено, че според Академична справка, изд. от НФУ, [населено място] и архивни справки №№ 141/05, 142/05 и 143/05 – жалбоподателката е записана в първи курс за учебната 2017/2018г. в ОКС магистър, специалност Промишлена фармация в задочна форма на обучение със срок 4 години и 6 месеца. Заявителката се е обучавала университета до учебната 2019/2020 с успешно изпълнение на плана на 3 курс, но по нейно собствено желание е отстранена със заповед от 15.09.2021г. и не придобива квалификация от НФУ. От диплома М23 № 019044, приложението към нея и приложените справки от НУ Одеска политехника, [населено място] е видно, че заявителката е записана като студент 1 курс в образователна програма Технология на фармацевтичните препарати – т. 2.1.3. Жалбоподателката се е обучавала в задочна форма 1 г. и 4 месеца /1 г. и 5 месеца съгласно справка № 10445 от 15.11.2021г./ и са присъдени 91, 5 кредита /т.3.2/. Обучението е проведено по 6 дисциплини, още 11 дисциплини /тестове/ - включва 4 курсови работи /проекти/, 1 преддипломна практика, като финалното оценяване е чрез квалификационна работа на тема Монобромиране на фенолите с използване на калиев бромид. Според т.4.3 на приложение № 44815/02.03.2023г. на диплома М23 № 019044/02.03.2023г. – само две от изучаваните дисциплини се припокриват частично с две от задължителните дисциплини по Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Фармация за образователно-квалификационна степен „магистър“: Аптечна технология на фармацевтичните препарати /част от Технология на лекарствените форми/ и Фитохимия / част от Фармакология/. Установено е, че не са проведени задължителни според единните държавни изисквания /Е./ - учебни практики по ботаника /с продължителност 6 дни по 8 часа/, фармакогнозия /6 дни по 8 часа/ и преддипломен стаж в аптека или болнична аптека / 6 месеца по 4 седмици по 5 работни дни по 6 часа/. В тази вр. е отразено, че според справка № 11239/26.06.2024г. е провеждана преддипломна практика в [населено място], аптека Фрамар 1 ЕООД, от 26.08.2022г. до 18.10.2022г. – продължителността на практиката не съответства с изискванията на Е.. С позоваване на чл.5 и чл.7 ал.2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Фармация за образователно-квалификационна степен „магистър“, е направен извод за следното: посочената задочна форма на обучение в т.3.2 и 4.1 на Приложението, не „корелира“ с редовната форма на обучение по специалност Фармация в РБ; посочените 1 г. и 4 месеца /или 1, 5 години според справка от 15.11.2021г. с № 10445/ като срок на обучение не корелират с регламентираните 5 години в Е. /9 семестъра теоретична подготовка – чл.7 ал.1/ и преддипломен стаж от 6 месеца по 4 седмици по 5 работни дни по 6 часа – 720 часа /чл.8 ал.1 т.2/. Вписано е, че липсата на обучение в посочената магистърска програма по 24 задължителни дисциплини според Е. в РБ и частично обучение по две от тях /общо 16 часа аудиторна заетост спрямо 660 изискуеми по Е./ не корелират с чл.7 ал.2 от Е.. Описаните данни обосновали извод, че представените документи не обосновават признаване на професионална квалификация като магистър-фармацевт.

Преписката съдържа и: списък на участвалите лица в заседанието на Комисията, проведено на 26.09.2024г. /л.97, 98 – общо 13 души при отсъствие на 3/; заявлението на М. Т. от 11.12.2023г., л.99 и сл.; протокол от заседание на комисията, проведено на 09.01.2024г. с № 23 /л.104 и сл./, на което е прието решение по т.2 относно жалбоподателката – за изискване на допълнителни документи; заповед от 04.07.2022г. за определяне на експертни комисии за признаване на професионални квалификации по регулирани професии, за които министърът на здравеопазването е орган по признаване на професионални квалификации /л.138 и сл./ и изменителни заповеди за определяне състав на експертните комисии от 2023г. и от 2024г; Правила за организацията на дейността на експертните комисии – приложение към заповедта от 04.07.2022г. /л.155 и сл.; л.181 и сл.; л.216 и сл./; експертно становище по отношение представените документи със заявлението /преди изискване на допълнителни данни/, л.280 и сл.; сравнителни таблици с Е. /л.283 и сл./; уведомление до заявителката във вр. със заявлението от 11.12.2023г. /л.285 и сл.; получено на 20.05.2024г., л.294/.

Със заповед от 05.08.2024г. на Министъра на здравеопазването е определена комисия за признаване на професионална квалификация по регулирана медицинска професия /л.202 и сл./, членовете на която са посочени в списъка на участвалите в заседанието на 26.09.2024г.

3. Обжалвания административен акт е в писмена форма, като по отношение фактическото основание е налице препратка към данните и резултатите от дейността на комисията, приела решение в легитимен състав и при кворум.

При отказ е необходимо да са посочени правните основания /основание/, тъй като доказателствената тежест при оспорване на отказ е по см. на чл.170 ал.2 АПК: „Когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му.”. Защитата на лице, по заявление на което е издаден отказ произтича от основанието за отказа. Съобрази се още, че съдът не издирва правното основание, въз основа на което е издаден оспорен административен акт, а дължи проверка относно приложеното от административния орган правно основание – дали произтича от приетите за установени факти и дали съответства на конкретния случай и приложимия закон.

Оспорената заповед се основава на обща норма – чл.84 ал.4 ЗППК /“Органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя.“/, но съдържа правни основания, които са проверени спрямо документацията към заявлението във вр. §3а ал.1 ДР ЗППК.

Видно от формулираните в общите положения предмет и цели, ЗППК съдържа правната рамка на условията и реда за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, с цел достъп и упражняване в Република България на регулирани професии, доколкото друго не е предвидено в специален закон или в правото на Европейската общност. Анализът на нормите в разглежданата област /общностни и национални/ обосновава извод за стремеж към облекчаване свободата на движение на хора в рамките на Европейския съюз, поради което приложимите към спора разпоредби от вътрешния правопорядък следва да се тълкуват и прилагат в тази насока.

3.1. Процедурата по признаване на професионалните квалификации е регламентирана в глава V на ЗППК - чл. 77 и сл. Съгласно чл. 2 от ЗППК законът се прилага за гражданите на държави членки и на трети държави, които са придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави и желаят да упражняват регулирана професия в Република България като самостоятелно заети или като наети лица. По аргумент на по-силното основание условията и редът на ЗППК намират приложение и спрямо български граждани /каквато е жалбоподателката/, получили професионална квалификация в трета държава.

Съгласно чл. 79 ал. 1 и ал. 2 ЗППК органите по признаване създават експертни комисии, които разглеждат подадените заявления и документи за признаване на професионална квалификация, в състава на които могат да бъдат привличани и външни консултанти. Комисиите работят по правила, утвърдени от органа по признаване /чл. 79 ал. 4 ЗППК; л.588 и сл./. В случая доц. Х. Л. е изготвила становище и е присъствала на заседанието на комисията от 26.09.2024г., в което то е прието без да е обсъдено. Решението на експертната комисия е прието с обикновено мнозинство от гласовете на присъстващите членове и председателя й /чл. 12 ал. 2 от Правилата/. В съответствие с чл. 11 ал.3 от правилата /л.601 гръб/, заседанието на комисията е редовно поради присъствие на не по-малко от половината членове и председателя й.

Административният орган е възприел изцяло предложението на комисията, която се е позовала на становището на доц. Х. Л. за отказ за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ поради наличие на несъответствие между продължителността и съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на същата професионална квалификация съгласно действащата нормативна уредба в РБ, с която са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО. Комисията, както и административният орган – не са изложили собствени съображения и протоколът от заседанието не съдържа коментар за констатациите в становището. Отсъства преценка спрямо съображенията и разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО.

От преглед на констатациите в становището на доц. Л. и съпоставка с приетите по делото допълнителни доказателства, за които се установи, че не са съобразени от комисията, тъй като същата не е изложила своя преценка, се констатира следното по отношение представения в заповедта сравнителен анализ: не е коректно посоченото за неизучавани задължителни дисциплини Токсикология, Фармацевтични грижи, Вирусология, тъй като същите са изучавани с посочения по -горе хорариум; не е правилно посоченото за значително по-малък хорариум от изисквания по наредбата по отношение – латински език, информационни технологии, обща и неорганична химия, органична химия, аналитична химия, биология, анатомия, физиология, микробиология и вирусология, биохимия, патоанатамия и патофизиология, фармацевтична ботаника, фармакогнозия, технология на лекарствените форми, социална фармация и фармацевтично законодателство, хигиена и екология. Предвид тези данни необоснована е и констатацията затова, че по отношение обучението в НУ Одеска политехника - само две от изучаваните дисциплини се припокриват частично с две от задължителните дисциплини по наредбата. Не е извършена съпоставка между съдържанието на изучаваните дисциплини, тъй като наименованието им не е дължимо да бъде идентично с тези в РБ. В тази вр. са доводите в жалбата за изучавани теми от дисциплините, за които е прието отсъствие на необходим хорариум. Описаната информация е от значение за обоснованост на преценката относно съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на конкретната професионална квалификация. Не е ясно и изрично мотивирано разграничение между „съществено“ от „несъществено“ несъответствие, както и причини, по които не би могло да бъде преодоляно констатираното несъответствие посредством компенсаторни механизми, предвидени в закона. В случая не е обсъден преддипломния стаж от дипломата за помощник фармацевт – работа в аптека – 55 дни / 440 часове; работа в аптечен склад – 20 дни / 160 часове или общо 75 дни / 600 часове, както и доказателства за продължителен трудов стаж като помощник - фармацевт, през периода на който се надграждат практически опит и специфични умения. Релевантен е в този случай професионалният стаж, който има лицето заявител – около 11 години към датата на иницииране на производството /§ 1, т. 8 ДР ЗППК/. Доколкото са налице данни от обучението по квалификационна степен помощник - фармацевт, същите не са без значение при извършване на преценката по см. на §3а ал.1 ДР ЗППК.

Не е съобразено във вр. с чл.9 от Спогодбата /“Дипломи за завършено висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", издадени от висшите училища в Република България, и дипломи за завършено образование във висшите учебни заведения на образователноквалификационна степен "специалист" или "магистър", издадени в Украйна, по еднакви или сродни специалности се признават взаимно.“/, че възприетия в учебното заведение в Украйна начин на проверка на знания не предвижда полагане на 5 държавни изпита, а защита на дипломна работа, както и че наименованието на изучаваните дисциплини не е дължимо да бъде идентично, поради което от значение е съдържанието им.

3.2. В чл. 84 ал. 1 ЗППК не са посочени изрични хипотези, при които органът е длъжен да откаже признаване на професионалната квалификация по съответната професия без да проведе производството по чл. 29 ал. 1 ЗППК, поради което същият е длъжен да мотивира неприлагането на компенсационни мерки при издаване на отказ. Съображения в тази насока отсъстват в оспорената заповед, с което е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила. Възприето е в съдебната практика, че изброяването на констатираните несъответствия в обучението на заявителката с националните стандарти не е достатъчно да мотивира отказа по чл. 84 ал. 4 ЗППК, когато отсъстват съображения за неприлагане на предвидените в закона компенсационни мерки.

Изложените в отказа доводи - установените несъответствия с нормативните изисквания за упражняване на професията магистър-фармацевт в РБ не могат да бъдат компенсирани чрез полагане на изпит за правоспособност или преминаване на стаж за приспособяване, тъй като са много значителни, не могат да бъдат квалифицирани за мотиви, защото не е обсъдено дали при преминаването на стаж за допълнително обучение по учебните дисциплини, които не са изучавани или са изучавани в недостатъчен обем и съдържание, както и при полагане на изпити и/или провеждане на съответния стаж, би могло да се компенсира установеното несъответствие и съответно да се обуслови друг правен резултат при разглеждане на заявлението на жалбоподателя. Компенсаторни мерки са допустими не само в хипотезите на § 3 и § 3б ДР ЗППК – „…Неправилна е и тезата, че компенсаторни мерки са допустими само в хипотезите на § 3 и § 3б от ДР на Закона…“ / Решение № 16604 от 28.12.2012г. на ВАС по адм. д. № 12435/2012г./. Преодоляващите несъответствията мерки са приложими на общо основание към конкретната хипотеза, тъй като в противен случай би било налице дискриминационно третиране на жалбоподателя, което становище е възприето от ВАС и съответства на фактите от настоящия спор. При предоставена законова възможност спрямо лицата да бъде приложена по-благоприятна мярка, чрез която също се постига целта на закона, независимо дали несъответстващото на националните изисквания обучение е било получено в държава членка или в трета държава, органът е длъжен да я приложи, ако са налице условия за това. В тази насока е даденото разрешение на въпроса и с § 3а и § 3б ДР ЗППК, което съответства на принципа на съразмерност в чл.6 ал.3 АПК.

По отношение възприетото от органа по признаване - не са налице предпоставките за признаване на професионална квалификация „магистър-фармацевт“ поради наличие на съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на конкретната професионална квалификация, следва да бъде прието, че правното основание, въз основа на което е постановен отказа, макар и изрично да не е посочено, е чл. 29 ал. 1 т. 2 ЗППК. В тази вр. съгласно чл.29 ал.2 ЗППК: „Съществено различие по ал. 1, т. 2 е налице, когато обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия по съдържание и продължителност в сравнение с продължителността и/или съдържанието на обучението, изисквано в Република България, и придобитите в резултат на това обучение знания, умения и компетентности не съответстват на необходимите за упражняване на професията.“. Цитираният текст не съдържа изисквания за формата на обучение, освен което разликата между задочно и редовно обучение практически се изразява в броя аудиторни часове по конкретната специалност. В тази вр. няма данни да е изследвана разликата между аудиторните часове в редовна и задочна форма на обучение в Украйна. Аудиторната заетост при задочното обучение е по-малка от тази в редовната форма на обучение, но това не е основание да не бъде призната професионална квалификация, без да се предложи прилагането на компенсаторни мерки. В реда на изложеното е необходимо да се посочи, че със ЗППК са транспонирани разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005г. относно признаването на професионалните квалификации, като според съображение 10 от мотивите на Директивата, същата не е пречка държавите-членки да признават, в съответствие със своята нормативна уредба, професионални квалификации, придобити извън територията на Европейския съюз от граждани на трети страни, като във всички случаи признаването трябва да се осъществява при спазване на минималните квалификационни изисквания за съответните професии. Текстът на чл. 22 б. "а" от Директивата, препращащ към нормата на чл. 44, предвижда, че държавите-членки могат да разрешат задочно обучение при условията, предвидени от компетентните органи, като тези органи следва да гарантират, че продължителността, нивото и качеството на обучението е не по-ниско от това на редовното обучение. Съгласно чл. 44, т. 2, б. "а" и б. "б" е кумулативно изискуемо удостоверенията за професионална квалификация "фармацевт" да удостоверят завършено обучение с минимална продължителност от пет години, което включва като минимум редовно теоретично и практическо обучение с продължителност четири години, проведено в университет или в друго висше учебно заведение с признат еквивалентен статут или под контрола на университет и шестмесечен стаж в аптека с общ достъп или в болнично заведение под контрола на фармацевтичния отдел на това болнично заведение. Възприето е, че посоченото изискване разкрива три съществени елемента на преценка от страна признаващия орган: продължителност, качество и ниво на обучението, които представляват заложените от съюзния законодател минимални стандарти, извън които могат да бъдат прилагани национални законови изисквания към признаване на професионална квалификация, придобита в трети страни. Съгласно чл. 14, § 1 Директивата, за приемащата държава няма пречки да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компенсационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. Именно такива мерки са предвидени в чл. 29 ЗППК. В чл. 14, § 2 Директивата изрично е вписано, че когато прилага компенсационни мерки, държавата-членка "трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност". Същото е предвидено в чл. 30 ЗППК. Затова фактът, че К. се е обучавала в задочна форма, не може да обоснове отказ за признаване на професионална квалификация "магистър -фармацевт" /Решение № 1167 от 26.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 6687/2017г.; Решение № 9364 от 9.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 9142/2017г.; др./.

Съществено е изискването за качествена и хорариумна равностойност между редовното и задочно обучение, като съображения за качествена равностойност или обратното, отсъстват. При установени съществени несъответствия на доказателствата за професионална квалификация с изискванията на закона, комисията е длъжна да предложи на органа по признаването прилагането на компенсационни мерки спрямо заявителя /в тази насока цитираните решения на ВАС/.

В случая сравнителният анализ не е пълен, което значително разколебава извода за съществено несъответствие между съдържанието на преминатото обучение и изискванията за придобиване на конкретната професионална квалификация. В тази хипотеза процедурата по признаване изисква комисията да предложи на органа предоставянето на компенсационни мерки, предвидени в чл. 83 ал. 1 във връзка с чл. 29 ал. 1 ЗППК, както и § 3а и § 3б от ДР ЗППК, което по отношение на жалбоподателката не е сторено. Неспазването на това задължение не освобождава административния орган за прецени дали да приложи заместващите такива мерки, които веднъж въведени и възприети от националното законодателство са задължителни за държавата-членка, респективно за органите по признаване на професионални квалификации. Независимо, че комисията не е направила предложение до министъра, след като е налице хипотезата на чл. 29 ал. 1 т. 2 ЗППК, компетентният орган е в хипотеза на чл. 30 ЗППК и следва да предостави на заявителя право на избор. Нормата на чл. 30 ЗППК е императивна - създава за комисията задължение, а не й предоставя право на преценка. Когато е налице хипотезата на чл. 29 ал. 1 т. 2 ЗППК, органът е длъжен да предостави на заявителя право на избор между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност. Аргумент в подкрепа на извода е и текста на чл. 83 ал. 2 ЗППК - когато заявителят писмено декларира съгласието си с някоя от двете мерки, спира да тече срока за произнасяне по чл. 84 до представянето на доказателства за изпълнението им, тоест производството по признаване на квалификацията спира, докогато заявителят представи доказателства, че е преминал необходимия стаж или е издържал необходимите изпити.

Съгласно § 5 ДР ЗППК с този закон е транспонирана Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005г. относно признаването на професионални квалификации. Директивата е насочена към изграждане на единна система за признаване на професионални квалификации, като се запазва възможността за всяка една държава-членка да въвежда специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Както бе посочено, разпоредбите на чл. 14 от цитираната директива, в които е предвиден компенсаторен механизъм в случаите, когато молителят не отговаря на условията за признаване на професионална квалификация по регулирана професия, са възпроизведени в нормите на чл. 29 и чл. 30 от ЗППК /Решение № 16604 от 28.12.2012г. на ВАС по адм. д. № 12435/2012г., VII о., оставено в сила с Решение № 9339 от 24.06.2013г., постановено по адм. дело № 2728 по описа за 2013г. на ВАС, петчленен състав./.

Предвид тезите на страните в съдебното производство съдът се позовава на цитираното Решение № 16604 от 28.12.2012г. на ВАС по адм. д. № 12435/2012г., тъй като няма повод за отклонение в конкретния спор: „Правилото на чл. 29 ал. 1, т. 2 регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато обучението, удостоверено с доказателствата за професионални квалификации, обхваща съществено различно съдържание от изискваното в Република България. Дефиницията за съществено различно съдържание се съдържа в чл. 29 ал. 2 на закона, а именно това е съдържанието, познаването на което е необходимо за упражняване на професията, и обучението, преминато от заявителя, се характеризира със съществени несъответствия в сравнение с продължителността или съдържанието на обучението, изисквано в Република България. Действително, може да бъде прието, че цитираните текстове на закона предоставят при условията на оперативна самостоятелност правомощия на съответния орган по признаване на професионални квалификации да приложи или не компенсация, но актът на производното общностно право обвързва държавата - членка по отношение на дължимия резултат. Предвид това и „след съобразено тълкуване в контекста на чл. 14 от общностния акт се налага изводът, че с нормите на чл. 29 и чл. 30 ЗППК законодателят е възприел в България като приемаща държава-членка да се прилагат компенсационни мерки по смисъла на чл. 14 от Директивата за отстраняване на несъответствия в обучението в друга държава-членка, респективно в трета държава с това на приемащата държава-членка. Следователно независимо от формулировката "може да изиска", употребена в нормата на чл. 29, ал. 1 ЗППК, смисълът й следва да бъде възприет в контекста както на следващата императивна по своя характер разпоредба на чл. 30, така и в духа на анализираните по-горе норми на общностното право, като се приеме, че във вътрешното право е нормативно установено задължение на органа да прилага съответните изравняващи несъответствието мерки. В подкрепа на това заключение е и разпоредбата на чл. 83, ал. 1 и 2 ЗППК, която макар и адресирана до експертната комисия, явяваща се само помощен орган в административното производство, разкрива необходимостта от прилагането на компенсационните мерки в хипотезата на чл. 29, ал. 2 ЗППК.“. Конкретната нормативна рамка в изпълнение на мотивната част от Директивата се съдържа в разпоредбата на чл. 14 - предвижда компенсационни мерки в случаите, когато молителят не отговаря на условията за признаване на професионална квалификация по регулирана професия. Според § 1 на чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО за приемащата държава-членка няма пречка да възприеме този подход и да въведе във вътрешното си право компенсационни мерки, изразяващи се в период за приспособяване или изпит за правоспособност. В случаите, в които държавата - членка се възползва от тази диспозитивна по своя характер норма и приеме съответните мерки в националното си законодателство за постигането на целите на общностното право за тези правоотношения, по силата на § 2 от Директивата императивно съществува задължението да се предложи спрямо К. възможност за избор между период на приспособяване и изпит за правоспособност /“Ако приемащата държава-членка се възползва от възможността, предвидена в параграф 1, тя трябва да предложи на молителя избор между период за приспособяване и изпит за правоспособност.“/. В тази насока и Решение № 3472 от 28.03.2016г. на ВАС по адм. д. № 6825/2015г.: „Законът за признаване на професионални квалификации възпроизвежда в чл. 29 и чл. 30 разпоредбите на посочените параграфи 1 и 2 на чл. 14 от Директива 2005/36/ЕО. Следователно законодателят възприема предложеното от Директивата разрешение за въвеждане на компенсационни мерки за преодоляване на несъответствието между удостоверените от молителите придобити професионални квалификации и изискванията за тях, установени в българското право. Това определя тълкуването на законовите норми да се извършва при съобразяване на съдържанието на съответните текстове на Директивата, при което се преодолява външното противоречие между разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 ЗППК относно наличието на възможност за органа по признаване по своя преценка, при установяване на съществено различно съдържание на обучението, да предостави на молителя възможност за избор между стаж за приспособяване и изпит за признаване на правоспособност.“. След като органът по признаване не е предоставил на жалбоподателката възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на специалността, същият е допуснал нарушение на закона и е постановил незаконосъобразен индивидуален административен акт. Изводът следва и при неотчитане на данните от дипломата за помощник – фармацевт.

В допълнение се отбелязва, че следва да бъде съобразен и § 5 от чл.14 на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005г.: „Параграф 1 се прилага при съблюдаване на принципа на пропорционалност. По-специално, ако приемащата държава-членка възнамерява да изиска от заявителя преминаването на период на адаптация или полагането на изпит за правоспособност, тя трябва първо да провери дали знанията, уменията и компетентностите, които са придобити от заявителя по време на професионалния му стаж или чрез учене през целия живот и които са официално валидирани за целта от компетентен орган, в която и да е държава-членка или в трета държава, са от такъв характер, че да компенсират изцяло или отчасти съществено различаващото се съдържание по смисъла на параграф 4.“. Освен това, в отношенията в рамките на Европейския съюз, държавата - членка не може да предвиди дерогиране на разписаното в § 1 право на избор без да обоснове и информира предварително за това останалите държави членки и Комисията, на която е предоставено правото да се произнесе, като покани държавата - членка да се въздържи от дерогацията. Следователно независимо от формулировката "може да изиска", употребена в нормата на чл. 29 ал. 1 ЗППК, смисълът й следва да бъде възприет в контекста както на следващата императивна по своя характер разпоредба на чл. 30, така и в духа на анализираните по-горе норми на общностното право, като се приеме, че във вътрешното право е нормативно установено задължение на органа да прилага съответните изравняващи несъответствието мерки.

Съобрази се още, че с § 3а ал. 1 ДР ЗППК, законодателят определя как да се ценят доказателствата, тяхната доказателствена тежест в специфичния случай, когато гражданин на Европейския съюз притежава доказателство за професионална квалификация, издадено от трета държава, което не е признато от държава членка. Прието е, че за да признае на доказателството за професионална квалификация правното значение на доказателство за професионална квалификация по Закона за признаване на професионални квалификации, се изисква съответствие със знанията, уменията и съответния стаж, определени от българското законодателство за упражняване на съответната професия. Следователно тази норма не определя кога органа по признаването има право да откаже признаване на професионална квалификация, а определя правилата на доказване. Във вр. с изводите от сравнителния анализ е необходимо да бъде посочено, че законодателят не е дал легално определение на употребеното в § 3а ДР ЗППК понятие "съответствие" и не е определил съдържанието му чрез определяне на степента на съответствието, поради което с оглед на задължението за тълкуване в съответствие със смисъла на другите разпоредби в закона /арг. от чл.46 ал.1 ЗНА/ няма основание да се приеме, че законодателят изисква пълно - идентично съответствие, тоест изцяло съвпадане на знанията, уменията и стажа. В хипотеза на изискване от закона на пълно съвпадение, това означава отричане на възможността да се признае професионална квалификация на гражданин на Европейския съюз, придобита в трета страна, когато квалификацията не е признат в друга държава-членка. Без съмнение това не е целта на закона - пълно покритие на знанията, уменията и стажа, тъй като е посочено да не са налице съществени несъответствия, а не пълно съответствие, а дори когато са налице съществени несъответствия е регламентиран механизъм за преодоляването им. В тази вр. е и целта на ЗППК - да подпомага и премахва пречките пред свободното движение на хора и услуги в рамките на Европейския съюз, предвид и разпоредбата на § 5 на чл. 14 от Директива 2005/36/EО, която въвежда принципа на пропорционалност, цитиран по-горе.

Необходимо е да се има предвид, че независимо дали се касае за издаване на акт в условията на обвързана компетентност или при оперативна самостоятелност, органът е длъжен да мотивира същия, като посочи защо избира, съответно – не избира, дадено решение като краен резултат от водената пред него административна процедура. При позоваване на § 3а ал. 1 ДР ЗППК, в случая не е обсъдено допустимо ли е приравняване на предоставените доказателства за придобитата специалност, доколкото при несъответствие, както европейският, така и българският законодател, са предвидили прилагането на компенсационни мерки. Съответно - дали при преминаването на стаж за приспособяване или изпит за признаване на правоспособност, на допълнително обучение по учебните дисциплини, които не са изучавани или са изучавани в недостатъчен обем и съдържание, както и при полагане на изпити и/или провеждане на съответния стаж, би могло да се компенсира установеното несъответствие и съответно да произтече друг правен резултат при разглеждане на заявлението на жалбоподателя.

Ведно с посоченото, съгласно нормата на чл. 2 ал. 1 от Наредба № 12 от 8.04.2009г. за условията и реда за провеждане и оценяване на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност, в случаите по ЗППК комисиите по чл. 79 ал. 1 от същия закон могат да предложат на министъра на здравеопазването да предостави на заявителя една от следните възможности: да премине стаж за приспособяване или да положи изпит за признаване на правоспособност. Видно от разпоредбата възможностите са дадени алтернативно, което е в съответствие с чл. 29 ал. 1 ЗППК. Съгласно чл. 11а ал. 6 от Наредба № 12, допълнителното обучение завършва с изпит по съответната учебна дисциплина, проведен от хабилитиран преподавател. Предвид посоченото то е аналогично с предвидения в чл. 8 ал. 1 от Наредба № 12 изпит за признаване на правоспособност, обхващащ учебните дисциплини, липсващи в доказателствата за специалност в областта на здравеопазването, както и учебните дисциплини, изучавани в недостатъчни обем. Посоченото е допълнителен аргумент към извода за незаконосъобразност на постановения административен акт.

При отсъствие на предпоставки за автоматично признаване и констатирани несъответствия се прилагат разпоредбите на чл. 83 във връзка с чл. 29 и чл. 30 ЗППК. Съдебната практика разграничава мерките по чл. 29 и чл. 30 ЗППК от тези по § 3 и § 3б от ДП на ЗППК като компенсационни, което не означава, че ако спорът попада в обхвата на § 3а ДР ЗППК, не могат да бъдат предвидени и приложени компенсационни механизми – от една страна, защото по отношение на лицата, придобили специалност в трета страна, би се ограничил достъпът до признаването й и упражняването на регулирана професия на територията на Република България в случаите, в които не може да се приравни доказателството за професионална квалификация след сравняване и установяване на пълно съответствие специализираните знания, умения и стаж, а от друга, защото липсата на изрична законова регламентация и разписването на конкретни правила в разпоредбите на § 3, § 3а и § 3б ДР ЗППК не следва да ограничава правата на гражданите на Република България да инициират процедурата по чл. 77 и следващите от ЗППК по аргумент от чл. 46 ал. 1-2 ЗНА.

Органът по признаване е длъжен да приложи чл. 29 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 83 ал. 1 ЗППК, когато комисията е установила съществени несъответствия с изискванията на закона, в която хипотеза без да разполага с оперативна самостоятелност – по аргумент именно от чл. 83 ал. 1 ЗППК е длъжен да предостави на заявителя възможност да се яви на изпит за признаване на правоспособност, като преди това по силата на чл. 85а от ЗППК бъде преминат стаж за усвояване на професията с нормативно установената продължителност, като се вземе предвид стажът, който заявителката вече е положила в аптека на територията на Република България. Тоест, не е налице оперативна самостоятелност, нито целесъобразност, а се касае за правилно приложение на материалния закон, който е осигурил равенство на всички пред неговите изисквания за признаване на доказателствата за професионална квалификация. Нарушено е процесуално правило от процедурата по признаване на професионални квалификации, което има съществено значение за решението на органа по признаването – арг. от чл. 83 ал. 2 вр. с ал. 1 ЗППК.

По изложените съображения се налага изводът, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, а преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне съобразно указания по тълкуването и прилагането на закона – цялостен и обективен сравнителен анализ на документацията със съответстващи мотиви, при прилагане принципа на съразмерност със спазване на процедурата по чл. 83 ЗППК.

Жалбата се приема за основателна с присъждане на претендираните разноски – 10лв. за държавна такса и 800лв. адвокатско възнаграждение /пълномощно и договор за правна защита, л.577/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.173 ал.2 АПК, съдът