РЕШЕНИЕ

№ 5215

гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Т. С.а Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Б. като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело № 20231100110380 по описа за 2023 година Софийски Градски съд е сезиран с предявени от Г. Б. К., ЕГН: •••••••••• срещу Б. Б. Б., ЕГН: ••••••••••, С. Б. Б., ЕГН: •••••••••• и „С и Б Ф.“ ООД, ЕИК: 207357601 искове както следва:

1.иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване по отношение на Б. Б. Б. и С. Б. Б. нищожността на саморъчно завещание от 15.05.2021 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.04.2023 г. на нотариус В.Б., с район на действие Софийски районен съд, поради неспазена форма.

1. при условията на евентуалност, се предявяват искове срещу С. Б. Б. и Б. Б. Б. на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на извършените разпореждания със саморъчно завещание от 15.05.2021 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.04.2023 г. на нотариус В.Б., с район на действие Софийски районен съд, до размера необходим за допълване на запазената част на Г. Б. К., ЕГН: ••••••••••.

1. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу Б. Б. Б., С. Б. Б. и „С и Б Ф.“ ООД за обявяване спрямо Г. Б. К., за относително недействителен Договор за продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на съдържание peг. №07528 от 26.04.2023 г., том III Б, №014 по описа на нотариус В.Б., с peг. №302 на НК и район на действие Софийски районен съд и с нотариална заверка на подписи peг. № 07527 от 26.04.2023 г. по описа на нотариус В.Б., с който договор Б. Б. Б. и С. Б. Б. са продали на „С и Б Ф.“ ООД търговското предприятие на ЕТ „В. — В.Ф.“, ЕИК: 121690616, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения за сумата от 4 000 лева, в която съвкупност е включен и недвижим имот: Обект — магазин за хранителни стоки с адрес — гр. София, община „Сердика“, в подблоковото пространство на сградата, находяща се на ул. ••••••••, отразен в акта за държавна собственост като магазин №7 общински нежилищен имот със застроена площ от 162 /сто шестдесет и два/ кв.м., с 1, 881% /едно цяло осемстотин осемдесет и една хилядни/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, под апартамент №109 от вх. Д и апартамент № 84 от вх.Г, който магазин съгласно КК и КР представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.512.190.3.119, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: град София, район Сердика, ж.к. „••••••••, 8 обект - магазин №7, самостоятелният обект се иамира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.512.190, с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 162, 00 кв.м., прилежаши части: 1, 881% ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж и под обекта - няма посочени, над обекта - самостоятелни обекти с идентификатори 68134.512.190.3.83, 68134.512.190.3.84, стар идентификатор: няма, като накърняващ правата на Г. К. на наследник със запазена част от наследството.

1. при условията на евентуалност, се предявява иск да бъдат осъдени Б. Б. Б. и С. Б. Б. да заплатят в полза на Г. Б. К. паричната равностойност на припадащата й се част посочения по-горе недвижим имот, а именно: Обект - магазин за хранителни стоки с адрес — гр. София, община „Сердика“, в подблоковото пространство на сградата, находяща се на ул. „••••••••, ведно със законната лихва върху дължимата сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответниците е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба. Посочва се саморъчното завещание не само, че е подписано от В.Ф., а е и депозирано от нея за пазене при нотариус. Посочва се, че е на лице задължение на наследодателя в размер на 1603лв., което е погасено след смъртта и с тази сума следва да се намали стойността на недвижимите имоти, за да се определи чистия активна наследството.сочи се, че недвижимите имоти, предмет на завещанието са само тези в с.Шияково. Сочи се, че когато предмет на завещанието е търговско предприятие, съгласно съдебната практика, не можело да се върне в наследството, на осн.чл.36 ЗН, като запазената част се възстановява в пари.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Препис-извлечение от акт за смърт, съставен в с.Петърч на 04.01.2021г., Богдан Б. Флоров е починал на 04.01.2021г., като видно от удостоверение за наследници е оставил за свои законни наследници съпругата си В. Г.а Ф., ЕГН: ••••••••••, и децата си Г. Б. К., ЕГН: ••••••••••, Б. Б. Б., ЕГН: ••••••••••, и С. Б. Б., ЕГН: ••••••••••.

По делото са представени Договор от 06.12.2012 г. за продажба на недвижим имот — частна общинска собственост по реда на чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост и във връзка с чл. 47, ал. 1 и §7 от Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета на основание чл. 8, ал. 2 от ЗОС, Нотариален акт за собственост на недвижим имот №176, том II, per. 2986, дело №352 от 25.08.2004 г. и Аренден договор, вписан на 12.06.2012г., от които се установява, че към момента на смъртта на Богдан Б. Флоров в патримониума му е съществувало право на собственост по отношение на недвижимите имоти, посочени в исковата молба, а именно:

1.Недвижим имот УПИ X - 763, целият с площ от 939 кв.м., находящ се в кв.

45 по плана село Петърч, община Костинброд, актуван с акт за частна общинска собственост хь 832/27.09.2012 г. на Кмета на община Костинброд, при съседи по скица: улица, УПИ XI-764, УПИ XIII764, УПИ VII-767, УПИ XIV-615 и УПИ IX-734;

1. Недвижим имот, находящ се в село Петърч, Софийска област, придобит чрез застрояване по време на брака на Богдан Б. Флоров с В. Г.а Ф., съставляващ съпружеска имуществена общност, а именно: Двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м., с режим на търпимост съгласно §16 от ЗУТ, построена с отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща ПОЗЕМЛЕН имот с площ от 952 кв.м., находящ се в строителните граници на населеното място, предназначен за ниско строителство, съставляващ №Х-763 от квартал 45 по действащия регулационен план на село Петърч, Софийска област, при съседи по скица: улица, поземлен имот № VIII-764 и поземлен имот №IX-734;

1. Поземлен имот с пл. №036010, площ по документи 24, 435 декара, местност - Валя Лякули, област Плевен, община Гулянци, село Шияково, представляващ нива, категория на земята — пета, при граници и съседи 036009, 036006, 036011, 036012, 000098.

Настоящия състав възприема изложеното в исковата молба и неоспорено от ответниците, твърдение на ищеца за квотите на наследниците по закон в така описаното имущество, част от наследствената маса. Първите два недвижими имота са придобити от Богдан Б. Флоров по време на брака му с В. Г.а Ф. в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това, съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 от ЗН В. Г.а Ф. при смъртта на съпруга си Богдан Б. Флоров е станала собственик на 5/8 идеални части от тези имоти, а Г. Б. К., Б. Б. Б. и С. Б. Б. - по 1/8 идеална част всеки. Третият имот е придобит от Богдан Б. Флоров по наследство от неговия наследодател Б. Флоров Черчеланов, като земеделска земя, възстановена по реда на ЗСПЗЗ с Решение №35 от 26.05.1999 г. на ПК - с. Гулянци по преписка №40201 от 1992 г., видно от представения Договор за аренда, поради което В. Г.а Ф., Г. Б. К., Б. Б. Б. и С. Б. Б. са наследили по 1/4 идеални части от този имот.

Видно от справка за вписвания, отбелязвания и заличавания на Служба по вписванията Костинброд, към Агенция по вписванията на 16.02.2021 г. с Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, В. Г.а Ф. е прехвърлила на Б. Б. Б. собствените си 5/8 идеални части от Недвижим имот УПИ X - 763, целият с площ от 939 кв.м., находящ се в кв. 45 по плана село Петърч, община Костинброд, както и от намиращата се в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ по документи от 130 кв.м. от страна на ответниците на стр.195 от делото е представен Нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №46, том I, рег.№328, дело №44/16.02.2021г., в който е инкорпориран посочения алеаторен договор.

От Препис-извлечение от акт за смърт, съставен в гр.София, район Лозенец на 20.03.2023г. В. Г.а Ф. е починала на 19.03.2023г. и от Удостоверение за наследници с изх. №57 от 24.03.2023 г., издадено от длъжностно лице при Община Костинброд се установява, че същата е оставила като наследници по закон децата си Г. Б. К., Б. Б. Б. и С. Б. Б.. По делото /на стр.54/ е представено саморъчно завещание на В. Г.а Ф. от 15.05.2021 г., по силата на което същата е завещала на сина си Б. Б. Б. и на дъщеря си С. Б. Б. цялото си имущество, което ще притежава към момента на смъртта си, както и предприятието си, фирмата си ЕТ „В.-В.Ф.“, в неговата съвкупност от права, задължения, фактически отношения и имущество, в това число магазин №7, находящ се в гр.София, ул.“••••••••, бл.37, ет.1, при равни квоти за двамата. От Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.04.2023г. се установява, че завещанието е обявено по молба на заветниците.

От представени справки от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел е видно, че В. Г.а Ф. е била едноличен собственик на капитала на „В. 2“ ЕООД, ЕИК 200361294, със седалище и адрес на управление ж.к. „Банишора“, бул. „••••••••, бл. 37, с вписан капитал от 5000лв. Видно от ТРРЮЛНЦ дружеството от 2019 г. е подавало декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСЧ за липса на извършвана търговска дейност.

От Договор за продажба с разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие (или на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, който се използва за стопанска цел) по реда на чл, 35 от ЗППДОБП от 09.08.1995 г. се установява, че като едноличен търговец В. Г.а Ф. е придобила собствеността върху Обект - магазин за хранителни стоки с адрес – гр. София, община „Сердика“, в подблоковото пространство на сградата, находяща се на ул. „••••••••, отразен в акта за държавна собственост като магазин №7, общински нежилищен имот със застроена площ от 162 кв.м., с 1, 881% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, под апартамент №109 от вх. Д и апартамент №84 от вх.Г, подробно описан.

От документите, представляващи приложения по партидата на ЕТ „В. - В.Ф.“ в Търговски регистър, се установява, че с Договор за продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на съдържание peг. №07528 от 26.04.2023г., том III Б, №014 по описа на нотариус В.Б., с район на действие Софийски районен съд и с нотариална заверка на подписи peг. №07527 от 26.04.2023 г. по описа на същия нотариус, Б. Б. Б. и С. Б. Б. са продали на „С и Б Ф.“ ООД, ЕИК: 207357601, търговското предприятие на ЕТ „В. - В.Ф.“, за сумата от 4 000 лева, която е записано, че е платена напълно и в брой от купувача. В текста на договора е посочено, че в патримониума на предприятието е включен недвижим имот – магазин за хранителни стоки, с адрес гр. София, ул. „••••••••. От представена справка в Търговския регистър се установява, че „С и Б Ф.“ ООД е вписано в ТРРЮЛНЦ на 25.04.2023 г., т.е. само ден преди сключване на горепосочения договор за продажба на търговско предприятие, като съдружници с равни дялове от капитала и управители на това дружество са Б. Б. Б. и С. Б. Б.. С молба от 07.05.2024г., на стр.199 от делото, ищцата е посочила всички недвижими имоти и активи на наследствената маса, към деня на смъртта на В. Г.а Ф., а именно:

1.Предприятието на В. Г.а Ф. като едноличен търговец с фирма ЕТ „В. - В.Ф.“, ЕИК: 121690616, в което се включва следният недвижим имот: Обект - магазин за хранителни стоки с адрес - гр. София, община „Сердика“, в подблоковото пространство на сградата, находяща се на ул. ••••••••, отразен в акта за държавна собственост като магазин №1 общински нежилищен имот със застроена площ от 162 /сто шестдесет и два/ кв.м., с 1, 881% /едно цяло осемстотин осемдесет и една хилядни/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, под апартамент 109 от вх. д и апартамент N° 84 от вх. г, който магазин съгласно кк и КР представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.512.190.3.119 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, петстотин и дванадесет, точка, сто и деветдесет, точка, три, точка, сто и деветнадесет), който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес: град София, район Сердика, ж.к. „••••••••, обект - магазин N° 7, самостоятелният обект се намира в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.512.190 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, петстотин и дванадесет, точка, сто и деветдесет), с предназначение: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1 (едно), с посочена в документа площ: 162, 00 /сто шестдесет и два/ кв.м., прилежащи части: 1, 881% /едно цяло осемстотин осемдесет и една хилядни/ ид.ч. от общ.ч. на сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж и под обекта - няма посочени, над обекта - самостоятелни обекти с идентификатори 68134.512.190.3.83 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, петстотин и дванадесет, точка, сто и деветдесет, точка, три, точка, осемдесет и три), 68134.512.190.3.84 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, петстотин и дванадесет, точка, сто и деветдесет, точка, три, точка, осемдесет и четири), стар идентификатор: няма;

1. 1 /един/ дружествен дял от капитала на „В. 2“ ЕООД, ЕИК: 200361294, в размер на 5 000 лева, представляващ 100% от капитала на дружеството;

1. 1/16 идеална част от всеки от следните недвижими имоти:

• Овощна градина от 1, 040 /един декар и четиридесет кв.м./ декара, седма категория, местност Джебелин връх, имот Хо 023013 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 023042 - Овощна градина на И.Р.Р.; № 023012 - Овощна градина на Т.Ф. И.; №023326 - Полски път на Община Гулянци; № 023014 - Овощна градина на З.С. И.а и №023043 - Овощна градина на Ч. Г. Г.;

• Недървопр. г. пл. от 3, 551 /три декара и петстотин петдесет и един кв.м./ декара, пета категория, местност Валя Курбан, имот №035017 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: № 035016 - Недървопр. г. пл. на Л. М.А.; № 047001 - Пасище, мера на Община Гулянци; № 035018 - Недървопр. г. пл. на И.Д.О. и № 035321 - Полски път на Община Гулянци;

• Нива от 24, 436 /двадесет и четири декара и четиристотин тридесет и шест кв.м./ декара, пета категория, местност Валя Лякули, имот №036010 по плана за земеразделяне, при граници /съседи/: 036006 - Нива на Държавен поземлен фонд; № 036011 - Нива на В.Ц.П.; № 036012 - Нива на „ОМЕГА АГРО ИНВЕСТ“ ЕООД; №036098 — Полски път на Община Гулянци и №036009 - Нива на „СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ“ ЕАД.

Представени са вносни бележки за заплащане на вноски по договор за кредит, в периода от 16.08.2023г. до 23.01.2024г., като е записано, че вноските се заплащат в полза на В. Г.а Ф., а вносители са Б. Б. Б., С. Б. Б. и В.Й.М.. Общия размер на заплатените суми е 1603лв.

По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, съобразно която ръкописно изписаният текст на завещанието е написан от В. Г.а Ф., като на нея принадлежи и положеният подпис.

За определяне размера на наследствената масата по делото са приети три оценителни експертизи. Според СОцЕ, изготвена от в.л. инж.Б. Т. стойността на недвижим имот: магазин №7, гр. София, ж.к. ••••••••, с идентификатор 68134.512.190.3.119 към 19.03.2023г. е в размер на 477 206, 00 лева. Според СОцЕ, изготвена от в.л.И. И. пазарната стойност на 1/16 ид. част от поземлени имоти № 83394.23.13, № 83394.35.17, № 83394.36.10 в землище Шияково, към 19.03.2023г. е в размер на 4458 лв. Съгласно приетата Съдебно икономическа експертиза, изготвена от в.л.Р. С. справедливата стойност на търговското предприятие на ЕТ „В. В.Ф.“ с ЕИК 121690616, на база балансова стойност, съобразно чл.125 ал.3 от ТЗ - към 19.03.2023 г. е в размер на 4 хил. лв. Справедливата стойност на търговското предприятие на ЕТ „В. В.Ф.“ с ЕИК 121690616, на база пазарната оценка на процесния имот: магазин в гр. София на ул. „Опълченска“ 117 по приетата по делото СОЕ - към 19.03.2023 г. е в размер на 477 хил. лв. или 477 206 лв. Справедливата стойност на „В. 2“ ЕООД с ЕИК 200361294, на база последния ГФО към 31.12.2017 г., след извършена преоценка към датата 19.03.2023 г., се получава – минус 2 хил. лв. т.е., от полученият резултат следва, че собствения капитал е отрицателен. Справедливата стойност на „В. 2“ ЕООД с ЕИК 200361294, на база последния ГФО към 31.12.2017 г., без извършване на преоценка към датата 19.03.2023 г., се получава – минус 10 хил. лв., т.е., от полученият резултат следва, че собствения капитал е отрицателен.

При така установените факти от значение за спора, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Съгласно чл. 42, б. "б", пр. 2 от ЗН неспазването на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството води до нищожност на завещателния акт.

Установяването на валидността на процесното завещание е в тежест на ответниците, доколкото те извличат правата си от неговото правно действие. Съдът приема, че в рамките на настоящето производство, чрез събраните доказателства, ответниците установиха, че процесното завещание е изписано и подписано от завещателя, като в тази връзка намира, че следва да кредитира заключението на Съдебно почерковата експертиза, доколкото не са представени никакви доказателства, които да разколебават изводите на вещото лице, които са подробно обосновани. Оспорването, направено от ищеца, при приемането на Съдебно почеркова експертиза и в писмените бележки, се основават на твърдението за различно изписване на буква „В“ в безспорни почеркови образци в сравнение с това в завещанието. Страната, направила оспорването обаче не притежава специални знания за оценка на вариантността на почерка на едно лице, поради което следва да се приемат обясненията, дадени от вещото лице в заключението и в съдебно заседание. В експертизата са изследвани достатъчен на брой образци, включително и такива, с авторство близо до времето на съставяне на заключението, поради което не са на лице основания за съмнения в правилността и обосноваността на заключението.

При така изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на така предявения иск, съдът следва да разгледа евентуалния такъв, предявен по реда на чл. 30 ЗН.

Съобразно цитираната разпоредба наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

От представените удостоверения за наследници, безспорно се установява, че ищцaта е сред кръга на лицата със запазена част. Видно от начина по който е формулирана волята на завещателя - В. Г.а Ф. завещава на сина си Б. Б. Б. и на дъщеря си С. Б. Б. цялото си имущество, което ще притежава към момента на смъртта си, процесното завещание изчерпва активите от имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството. От страна на ответниците не се оспорва, че завещанието има универсален характер, като не се оспорва и кръга на имуществата, посочени от ищеца, които се включват в наследствената маса и я изчерпват.

Предвид универсалния характер на процесното завещателно разпореждане не следва да бъде формирана наследствена маса, от тук възражението на ответниците за приспадане на задълженията на наследството не следва да се приема за разглеждане като такова по чл. 31 ЗН / В този смисъл решение № 155 от 06.02.2019 г. по гр. д. № 1230/2018 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС./ Чрез универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество следователно в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица / Решение № 324 от 16.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 654/2011 г., I г. о., ГК/. Съгласно константната съдебна практика, обективирана например в решение № 229/2013 г. по гр. д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 25/2014 г. по гр. д. № 4215/2013 г. на ВКС, I г. о. и решение № 50/2014 г. по гр. д. № 3614/2013 г. на ВКС, I г. о., когато завещаното имущество изчерпва изцяло наследството и не се поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито извършено в полза на предявилото иска по чл. 30 ЗН лице дарение или завет, възстановяването на запазената част следва да бъде извършено с дробно число съгласно определения в чл. 29 ЗН размер на запазената част, без да бъде образувана наследствена маса по чл. 31 ЗН.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на В. Г.а Ф. ищцата и ответниците са деца на починалата и нейни наследници по закон, призовани към наследяване, предвид на което и за упражняване на правата по чл. 30 ЗН не е необходимо приемането на наследството на наследодателя по опис във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗН. Наследодателят В. Г.а Ф. при смъртта си е оставила три деца, предвид на което и на основание чл. 29, ал.1 ЗН запазената част от наследството й е 2/3 идеални части, а разполагаемата съответно 1/3 идеална част. Запазената част на ищцата, предвид нормата на чл. 5 и чл. 29, ал. 1 ЗН е 2/9 идеални части от наследството на В. Г.а Ф.. Страните по делото не спорят, че процесното завещание изчерпва активите от имуществото на наследодателя към момента на откриване на наследството.

Предвид изложеното съдът следва да възстанови на основание чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал.1 от ЗН запазената част на ищцата, в качеството й на законен наследник на В. Г.а Ф., в размер на 2/9 ид. ч. от наследството, като намали със 2/9 ид. ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 15.05.2021 г., с което В. Г.а Ф. е завещала на ответниците цялото си имущество.

По иск с правно основание чл.135 ЗЗД:

С оглед на трайната практика на ВКС (ТР № 2 по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК) е утвърдено разбирането, че за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по принцип са достатъчни твърдения, че ищецът има качеството на кредитор, но не е необходимо вземането му да бъде предварително установено с влязло в сила решение, като признаването или отричането на вземането е определящо за качеството кредитор на ищеца, а оттам – и за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, но не и за допустимостта му. Ищецът има свобода на преценка дали да предяви иска по чл. 135 ЗЗД, а наличието на друг ред на защита с предявяване на иск по чл. 37 ЗН, не може да го задължи да го ползва. Поради което независимо, че защитата по иск с правно основание чл.37 ЗН би била по-удачна за ищеца, доколкото имущество, част от наследствената маса е отчуждено от заветниците по-малко от една година след откриване на наследството, то ищеца доколкото е свободен да определи кръга на защитата си, е преценил, че ограничаващия иск по чл.135 ЗЗД, при който следва да се доказва широк кръг от предпоставки за уважаване, е по-добрата защита.

Уважаването на исковата претенция с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД е обусловено от положително установяване от страна на ищеца, че има към ответниците валидно възникнало и непогасено към този момент вземане, както и че в последствие от длъжника е извършено действие, с което той е осуетил удовлетворяването на своя кредитор и по този начин го е увредил. В допълнение ищецът трябва да докаже наличието на още една предпоставка, притежаваща субективен характер, а именно наличие на знание у длъжника, че действията му водят до увреждане на субекта, притежаващ качеството негов кредитор. В зависимост от това дали въпросното действие представлява възмездна или безвъзмездна сделка, е или съответно не е необходимо знание и у третото лице, явяващо се съконтаргент на длъжника. По настоящото дело увреждащото действие представлява двустранна възмездна сделка, което означава, че ищецът трябва да докаже знание за увреждането и у другия ответник.

В нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е установена законова презумпция относно знанието на приобретателя, което се предполага до доказване на противното, ако същия е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Качеството „кредитор” по смисъла, заложен в нормата на чл. 135 от ЗЗД притежава всяко лице, титуляр на действително вземане по отношение на ответника. Законодателят не поставя други изисквания вън от действителността на вземането т.е. то може да не е ликвидно или изискуемо /решение 4/26.01.2011 г. по гр.д. 551/2010 г. на Трето ГО на ВКС/ респ. възникването на правото не е обусловено и от установяване на вземането със сила на присъдено нещо. В производството по Павлов иск съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор освен в хипотезата ако същото е отречено с влязло в сила съдебно решение / решение 639/06.10.2010 г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д. 754/2009г./. В тежест на ищеца е да установи само качеството си на кредитор, имащо характер на материална предпоставка, а не да провежда доказване на правата си, от които черпи правен интерес.

Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК Павловият иск е облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него. По принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл. 135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането)/. Той може да приеме обратното само ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.

В случая факта на смъртта на общия наследодател създава за Г. Б. К. вземане за запазената й част от наследствената маса. Доколкото саморъчно завещание от 15.05.2021 г. е известно на Б. Б. Б. и С. Б. Б. преди да бъде сключен Договор за продажба на търговско предприятие от 26.04.2023 г., то същите са знаели, че отчуждават част от наследствената маса, която в нарушение на правото на запазена част им е завещана изцяло.

Съгласно нормите на ТЗ с регистрирането на физическото лице като едноличен търговец към гражданската правоспособност на това физическо лице се добавя и търговска правоспособност и дееспособност. Регистрацията като едноличен търговец не довежда до появата на нов субект, какъвто е случая при регистрация на дружество, а физическото лице придобива правата да извършва и търговски сделки. Търговското предприятие на едноличния търговец също не е самостоятелен субект на правото, а обект и като такъв то може да бъде предмет на различни сделки или едностранни разпоредителни волеизявление, каквито са дарението или завещанието. Правото на собственост върху придобитите движими и недвижими вещи, принадлежи на физическото лице. Търговското предприятие е обект на наследяване по закон или завещание, като законът е предвидил възможност наследникът да запази фирмата на едноличния търговец - наследодател. При смърт на едноличния търговец, неговите наследници стават продължители на личността в търговското предприятие и съсобственици на включените в него имуществени права. Притежаваните имущества от едноличния търговец, включени в търговското предприятие, както и другите права и задължения на едноличния търговец са индивидуална собственост, доколкото се касае за единен правен субект физическо лице. Тези права се наследяват от наследниците на физическото лице - търговец и между тях възниква съсобственост, която може да бъде предмет на последващо разпореждане и делба. Имуществото на едноличния търговец следва да бъде включено в наследствената маса по чл. 31 ЗН, тъй като не е налице разлика между наследството му като физическо лице и наследството, когато физическото лице е придобило качеството на едноличен търговец. Не е налице и разлика между задълженията на физическото лице и тези на едноличния търговец, тъй като тези задължения принадлежат на един и същи субект и наследниците на едноличния търговец отговарет за поетите от него задължения от името и за сметка на фирмата на едноличния търговец, дори и да не упражняват търговска дейност. Следователно със завещанието В. Г.а Ф. е накърнила запазената част на дъщеря си Г. Б. К. доколкото изрично е посочила, че се разпорежда в полза на другите двама наследника и с имуществото си като ЕТ. Видно от приетите по делото оценителни експертизи пазарната стойност на имуществото, притежавано от наследодателката като ЕТ представлява почти цялата стойност на наследството. Останалите идеални части от притежавани имоти са с много ниска пазарна стойност.

След като в разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗН не е предвидено, че възстановяването на запазената част има обратно действие, не може да се приеме, че ако недвижимият имот е разпореден от облагодетелстваното от завещанието или дарението лице в полза на трето лице, то придобитите от това трето лице права отпадат автоматично. В тези хипотези на разположение на наследника по закон, успешно провел иска си по чл. 30, ал. 1 ЗН, е отменителният иск по чл. 37 ЗН или по чл. 135 ЗЗД.

Следователно към момента на отчуждаване на имота, представляващ почти цялата наследствена маса, ищцата е имала вземане към родствениците си за своята запазена част от наследството. Доколкото Б. Б. Б. и С. Б. Б. са получили цялото наследство по силата на завещателно разпореждане, с отчуждаване на почти цялата наследствена маса, те са накърнили правата на кредитора – друг наследник със запазена част. Съдебната практика приема, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора, какъвто именно е и настоящият случай доколкото стойността на имота, собственост на наследодателката, като ЕТ, представлява почти цялата стойност на наследството.

Според константната съдебна практика знанието на длъжника за увреждане на кредитора е съзнание, че има кредитор и с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или затруднен при удовлетворяването си. Според Решение №93 от 28.07.2017 г. по т.д. №638/2016 г. на ВКС, 2 т.о. длъжникьт винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане. В настоящия случай Договор за продажба на търговско предприятие е сключен около месец след възникване на вземането на третия наследник за запазената му част.

Знанието за увреждането у Б. Б. Б. и С. Б. Б. се предполага по силата на правната норма, доколкото се явяват брат и сестра на увредената, но е налице знание и на третото лице, с което са договаряли длъжниците. Това е така, тъй като съдружници и управители на третото лице - „С и Б Ф.“ ООД, ЕИК: 207357601, са ответниците Б. Б. Б. и С. Б. Б.. С Решение №163 от 27.07.2011 г. по гр.д. № 672/2010 г. на ВКС, 3 г.о. се приема, че оборимата презумпция за знание за увреждането, установена с чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.

Поради изложеното следва да се уважи иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

С оглед изхода на правния спор, право на разноски възникват за всички страни. В полза на ищцата следва да се присъдят разноските по т.от 1 до 6, посочени в списък по чл.80 ГПК на стр.412 от делото, доколкото независимо, че главния иск е отхвърлен, то са уважени други два иска, като ищцата е заплатила само част от дължимата държавна такса по всички искове, в размер на 400лв. всички други разноски, посочени в точки от 1 до 6 на списъка са направени общо и за другите два иска – евентуален по чл.30 ЗН и главен по чл.135 ЗЗД. Претендира се и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв., което видно от Договор за правна защита и съдействие от 19.07.2023г. е уговорено общо за всички предявени искове. Видно от исковата молба, независимо от вида съединяване, се предявяват четири иска или по 600лв. за иск. Уважени са 2 иска поради което следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Общия размер на разноските, които се дължат са 2228, 80лв., които следва да се разделят по равно между двата иска – по 1114, 40лв. и да се понесат от Б. Б. Б. и С. Б. Б. по равно по единя иск /по 557, 20лв./ и от Б. Б., С. Б. Б. и „С и Б Ф.“ ООД по равно по втория иск /по 371, 47лв./ или Б. Б. Б. и С. Б. Б. дължат разноски в размер на по 928, 67лв., а „С и Б Ф.“ ООД 371, 47лв.

Ответниците Б. Б. Б. и С. Б. Б., на основание чл.78, ал.3 ГПК имат право на разноски по отхвърления иск, като настоящия състав намира, че единствените разноски, които са направени само по иска с правно основание чл.42 ЗН, който е отхвърлен изцяло, са тези за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на по 1500лв. за всеки от двамата ответници.

От „С и Б Ф.“ ООД не са претендирани разноски и не е представен списък по чл.80 ГПК.

Доколкото ищцата е била освободена от заплащане на разноски за дължима държавна такса, с изключение на заплатени 400лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на СГС държавна такса върху уважените искове, от която е освободена ищцата. Размерът на държавната такса по иск с правно основание чл.30 ЗН е в размер на 475, 47лв., а по иск с правно основание чл.135 ЗЗ е 2087, 80лв. От Г. Б. К. е заплатена сума в размер на 400лв., поради което Б. Б. Б. и С. Б. Б. следва да заплатят в полза на СГС сума по този иск за останала незаплатена държавна такса в размер на 75, 47лв. или по 37, 74лв. По иск с правно основание чл.135 ЗЗД, Б. Б. Б., С. Б. Б. и „С и Б Ф.“ ООД следва да заплатят в полза на СГС държавна такса в размер на по 695, 93лв.

Воден от горното