Решение № 1376 от 21.11.2024 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 319/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „Д. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204842250, [населено място], представлявано от Г. М. Г. чрез адв.Р. А. от •, против Решение № 33 от 05.07.2024г. по АНД № 20242310200124 по описа за 2024г. на Районен съд Елхово.Със съдебния акт е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ серия Г №0063162, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на „Д. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 204842250, в качеството му на собственик на МПС - „••••“ вид Полуремарке с рег. № [рег. номер], е наложено на основание чл.638, ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, установено с автоматизирано техническо средство или система с №120cd12.В тежест на „Д. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 204842250, са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80(осемдесет) лева. Твърди се неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на закона, по съображения, че в процесния случай не са налице законовите предпоставки за издаване на ЕФ; за несъответствие между словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация; оспорва се факта, че нарушението е заснето от АТСС, тъй като АТСС не би могло да установи управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както изисква нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ.Иска се отмяна на съдебния акт, отмяна на електронния фиш и присъждане на направените разноски. В съдебно заседание касаторът „Д. ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 204842250, [населено място], редовно призован, се представлява от адв.Р. А. от •, която счита, че обжалваното решение, постановено по АНД № 124/2024 г. по описа на Районен съд – Елхово, е неправилно. Посочва, че в съдебния акт е допуснато смесване на двата състава, предвидени в Кодекса за застраховането, а именно несключване от собственик на МПС на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от една страна и от друга страна управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Законодателят, в тези два текста на чл.638, ал. 1 и ал. 4 от КЗ, ясно е разписал два различни състава, с две различни изпълнителни деяния, като единствено и само за второто деяние – управление на МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, е допустимо да се налага санкция по особения ред чрез издаване на електронен фиш, и то единствено и само когато нарушението е установено и заснето с АТСС. Настоящият случай не е такъв и това се доказва от представените писмени доказателства от административния орган по делото. Счита също извода, направен от първоинстанционния съд, по отношение на това, че не представлява процесуално нарушение налагането два пъти на санкция за едно и също нарушение с два електронни фиша с идентично съдържание, с различен номер - за неправилен. Факт е, че към днешна дата и двата електронни фиша са валидни и не са отменени от съда, поради което и към днешна дата е факт налагане два пъти на санкция за едно и също нарушение. Ответникът по касацията – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. Депозирал е отговор по касационната жалба чрез юрисконсулт М. П. със становище за това, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона. Съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване но конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства, анализирана е фактическата обстановка, въз основа на което съдът е направил своите решаващи изводи.Правилен е и изводът на съда, че електронният фиш съдържа всички изискуеми реквизити в съответствие е чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно тълкуване от страна на съда па посочената за нарушена в електронния фиш норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е наложена и санкцията. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира задължението на собственика на МПС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това не е санкционна разпоредба. Конкретното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, е отразено в разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Тази разпоредба препраща към ал. 1 относно размера на санкцията. В ал. 1 от друга страна е направена препратка към 483, ал. 1 относно лицата, които могат да бъдат субект на административно-наказателна отговорност, в конкретния случай - юридическото лице, собственик на МПС. Поради това с изброените във фиша правни норми с препратки помежду им съвсем ясно се разбира за какво точно нарушение на закона, па какво основание с наложена конкретната санкция.Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. А в т. 2 на ал. 1 от посочената разпоредба за юридическо лице е предвидена "имуществена санкция" в точно определен размер от 2000 лева.В тази връзка правилен и обоснован е правният извод на съда, че нарушената разпоредба е тази, която предписва правилото за поведение /в случая това е нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ регламентира задължението на собственика на МПС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите/, а основанието за носене на административно-наказателната отговорност са правните норми, които въздигат отклонението от реда за държавно управление в наказуемо деяние /в случая разпоредбата на чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която визира налагането на имуществена санкция на собственика, юридическо лице/.На следващо място неоснователен е доводът на жалбоподателя, че административно-наказателната отговорност е следвало да се реализира със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, съответно с издаване на наказателно постановление. В разглеждания случай изрично в електронния фиш е отразено, че се касае за нарушение установено с АТСС. В тази насока е и изводът па съдебния състав, обоснован от правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя, че при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС, в случаите когато с автоматизирано техническо средство или система, е установено и заснето управление на МПС, административно-наказателната отговорност се ангажира с Електронен фиш. От текста на разпоредбите на чл. 638, ал. 4 от КЗ и чл. 638, ал. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: наказаният субект да е собственик на процесното МПС; за процесното МИС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска отговорност; да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговият водач; управлението да е установено с АТСС, по реда, предвиден в ЗДвП, респ. по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол и правилата за движение по пътищата.В настоящия случай всички тези съставомерни обстоятелства са описани в електронен фиш, серия „Г“ № 0063162. В тази връзка неоснователно се сочи от жалбоподателя, че нарушението, за което е наложена санкция на дружеството, не е установено и автоматично заснето от уред за контрол, поради което налагането на санкция с електронен фиш е недопустимо. Поради изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се остави в сила като правилно Решение № 33/05.07.2024 г. на Районен съд-Елхово, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия „Г“ № 0063162.Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Ямбол, определено съгласно Закона за правната помощ, алтернативно – в случай че съдът уважи жалбата, се моли адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде присъдено в минимален размер. Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол изразява становище за неоснователност на жалбата. Оспореното с нея решение счита за изключително подробно мотивирано както от фактическа, така и от правна страна, изцяло споделя съображенията за неговото постановяване. Намира същото за правилно, за нестрадащо от касационни отменителни основания и като такова моли да бъде оставено в сила. Административен съд Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна по следните съображения: С Решение № 33 от 05.07.2024г. по АНД № 20242310200124 по описа за 2024г. на Районен съд Елхово е потвърден като законосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ серия Г №0063162, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на „Д. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 204842250, в качеството му на собственик на МПС - „••••“ вид Полуремарке с рег. № [рег. номер], е наложено на основание чл.638, ал.4 вр.с ал.1 вр.с чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането административно наказание - имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, установено с автоматизирано техническо средство или система с №120cd12. В тежест на „Д. ТРАНС“ЕООД, с ЕИК 204842250, са възложени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80(осемдесет) лева. Съдебният акт е обоснован със събраните по делото доказателства, съобразно които съдът е приел за доказано административното нарушение. Възраженията на касатора в тази част не са нови, съдът е дал отговор на тях, включително и по въпросите за изискванията за форма и реквизити на електронния фиш, използваното АТСС-заснело нарушението, изпълнителното деяние и правната му квалификация, съставомерните признаци на нарушението.Доводите на съда в тази насока изцяло се споделят от касационния състав, които са съответстващи на представените с преписката писмени доказателства. Независимо от горното, за основателно следва да се приеме възражението на касатора за незаконосъобразност на електронния фиш по аргумент, че за санкциониране на деянието са били издадени два електронни фиша, в нарушение на правилото „non bis in idem“.В случая, от събраните по делото доказателства Елховски районен съд е установил, че на дружеството- жалбоподател, като собственик на процесното МПС, са били издадени два електронни фиша- процесният ЕФ серия Г №0063162 и ЕФ серия Г №0063144, от които е видно, че същите са за едно и също нарушение, извършено на едно и също място и по едно и също време, като са наложени две идентични наказания. В тази връзка съдът е приел, че не с процесния ЕФ серия Г №0063162 се явява нарушена забраната за повторно налагане на наказание за едно и също административно нарушение, а с издадения последващ електронен фиш серия Г №0063144.Счел е, че това налага не процесният, който се явява първи по ред на издаване, а вторият по ред на издаване електронен фиш серия Г №0063144 на ОД на МВР-Ямбол, за който е установил, че е предмет на обжалване по АНД №123/2024г. по описа на ЕРС, да бъде подложен от решаващия съд на преценка доколко същият нарушава принципът „non bis in idem" и се явява в пряко противоречие с установената в чл.24, ал.1, т. 6 от НПК забрана, която е действаща и в административно- наказателния процес по арг. и от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.Този извод настоящият съдебен състав счита за неправилен. В преценката на административно-наказващия орган е да съобрази събраните доказателства, преди да издаде ЕФ за съответното нарушение. В случая, при наличие на две снимки от АТТС за един и същ нарушител, на едно и също място и за едно и също нарушение, е следвало наказващият орган да съобрази коя от тях отговаря на изискванията и да издаде ЕФ, предвид отразените в нея данни. Съдът не може да се намесва във волята на наказващият орган и да преценява по кой от двата ЕФ следва да се реализира административнонаказателната отговорност на нарушителя за вмененото нарушение.По делото са събрани доказателства в тази насока –Докладна записка рег. № 261р-7542 от 01.04.2024 г., съдържаща предложение за анулиране на дублиращия нарушението ЕФ с поставена върху нея резолюция „Да“ от Директора на ОД на МВР-Ямбол, както и разпечатка от АИС АНД по отношение на ЕФ серия Г №0063144 с отразени в нея данни, че фишът е анулиран без посочване на конкретна дата, включително и уведомително писмо до „Д. ТРАНС“ ЕООД за извършеното анулиране на този ЕФ. Но в случая е допуснато нарушение от категорията на съществените, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Щом в рамките на проведеното съдебно производство съдът е установил, че ЕФ серия Г №0063144 е предмет на обжалване по АНД № 123/2024 г. по описа на ЕРС, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, е следвало да формира извод, че в правния мир съществуват два електронни фиша за едно и също нарушение, обжалвани по съдебен ред, което нарушава правото на защита на засегнатото лице.Поради това, налице е основание за отмяна на електронния фиш, като издаден в нарушение на правилото „non bis in idem“.Като не е сторил това съдът е постановил неправилен акт, който следва да се отмени, като се постанови и отмяна на електронния фиш. В производството касаторът претендира присъждане на разноски, съобразно изхода на спора.Видно от наличния по делото Договор за правна помощ, договореното адвокатско възнаграждение е в размер 400лв., същото е било платено по банков път, за което е налично платежно нареждане от „Д. ТРАНС“ ЕООД в полза на адв.Р. А., представлявала дружеството пред съда.Предвид това разноските за платеното адвокатско възнаграждение от касатора следва да се възложат в тежест на насрещната страна по делото. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в и чл.69д от ЗАНН, Административен съд Ямбол