Решение № 62 от 18.7.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 120/2023 г.

производството и доставката на селскостопанска продукция-предимно пшеница и слъчноглед. Поддържа, че през 2023г. с ищцата са имали само уговорка да приеме реколтата от мека пшеница през посочената година за съхранение и подготовка за продажба. В писмените си бележки поддържа, че в случая може да се приеме че има определени индикации относно наличието на търговска сделка между страните, но няма установена конкретна цена, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.326 ал.2 от ТЗ, т.е. цената да е обичайната или да е определяема. Не оспорва реалното предаване на пшеницата в процесното количество, по приложените към исковата молба 5 бр. кантарни бележки, но отрича договорената цена за пшеницата да е била 0, 41 лв. за килограм, като твърди, че стойността е доста по-ниска- 0, 30лв. на килограм. С оглед доказателствата по делото относно доставката на пшеница, по която ищеца е издал фактура №7/17.10.2023г., следва да се приеме, че между страните е сключен валиден договор за „търговска продажба“ по смисъла на чл. 318 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 286 от ТЗ и чл. 183 ал. 1 от ЗЗД. По своята правна природа договора за търговска продажба е неформален договор. Законът не изисква писмена или друга форма за сключването му, освен ако това не е установено от закона или от страните( чл. 293 ал. 1 от ТЗ). Валидното сключване на договора предполага страните да са постигнали съгласие по основните елементи на договора за продажба – предмета и цената на договора. За разлика от продажбата по гражданското право, търговската продажба представлява валиден договор дори когато страните не са определили цената, нито пък е уговорено как ще бъде определена ( чл. 326 от ТЗ). В настоящия казус съдът приема, че е сключен писмен договор за търговска продажба, материализиран в издадената фактура и кантарните бележки. Според утвърдената практика на ВКС (виж Р. № 96/ 26. 11. 2009г. по т. д. № 380/2009г. на І- во т. отд. на ВКС; Р. № 23/ 07. 02. 2011г. по т. д. № 588/2010г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 46/ 27. 03. 2009г. по т. д. № 454/2008г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; ) фактурата може да се приеме, като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба, когато съдържа елементите на този вид договор –предмета на договора и продажната цена. Процесната фактура съдържа тези елементи., поради което следва извода, че страните са постигнали съгласие по основните елементи на договора за продажба, както и извода за валидно сключен договор за търговска продажба. По отношение на съгласието между страните следва да се отбележи, че според изискванията на Закона за счетоводството, първичния счетоводен документ(фактурата е първичен счетоводен документ), когато е адресиран до външен получател не е необходимо да носи подписа на съставителя и получателя ( виж чл. 6 ал.1 от ЗСч). Това прави неоснователно възражението на ответника по иска за това, че след като във фактурата липсва подпис в графата „ получател „, това означава, че няма съгласие на другата страна за сключването на договор за продажба. В текста на чл. 327 ал. 1 от ТЗ е посочено, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. В текста на чл. 200 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е посочено, че купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Следователно, задължението на купувача да плати цената възниква след приемането на вещта, което е и задължение на купувача. Обстоятелството, че стоката, която е описана в издадената фактура е приета без възражение от купувача ( чл. 324 от ТЗ и чл. 194 от ЗЗД) е доказано по безспорен начин в съдебното производство. Освен от съдържанието на фактурата получаването на стоката се установява и от заключението на приетата по делото СИЕ. В случая фактурата не е била осчетоводена при ищеца, но не поради допуснато нарушение на счетоводното законодателство, а на основание чл.11 ал.1 и чл.29 от ЗДДФЛ. В заключението на СИЕ е посочено, че фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, по което не се отчита задължение на ответника спрямо ищеца. Това обаче не означава, че ответника няма парично задължение към ищеца по издадената фактура. Касае се за неизпълнение на задължение по Закона за счетоводството, за което страната носи административна отговорност.Това задължение няма нищо общо с възникналото облигационно( договорно ) правоотношение между страните и изпълнение на задълженията по това правоотношение. Получаването на посоченото във фактурата количество мека пшеница не е оспорено, поради което и в съответствие с чл.180 от ГПК следва да се приеме за доказан факта на получаването му от ответното дружество. В този смисъл са и ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства. Неоспорените от ответното дружество кантарни бележки, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват еднопосочно и непротиворечиво в показанията си начина на получаването, а именно: времето на жътвата, натоварването на камионите, осигурени от ответното дружество пр. Не е спорно, че пшеницата лично е вдигната от нивата от ответника, със собствен превоз в интервал от 4 дни.В тази връзка показанията на свидетеля Н. Д. Н., независимо, че е съпруг на ищцата и на свидетеля И. Д. Н., брат на свидетеля следва да се кредитират от съда поради преките им възприятия по предаването на пшеницата, тъй като тези свидетели лично са участвали в това предаване. От друга страна няма законова забрана изпълнението на задълженията по един двустранен договор да се установява със свидетелски показания, макар стойността на договора да е над 5000 лв. Текстът на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК установява забрана за свидетелски показания относно сключването на договори на стойност над 5000 лв., но не и за изпълнение на задълженията по такива договори. Действително, по делото не са представени нарочни приемо-предавателни протоколи за предаване на пшеницата, но това съвсем не означава, че стоката, която е описана във фактурата и кантарните бележки не е предадена на купувача. Както бе посочено по – горе, предаването на стоката се установява от съдържанието на кантарните бележки и от показанията на разпитаните по делото свидетели, преки очевидци на предаването на пшеницата, както и на съществуващите търговски отношения между страните по делото в предходни години, обстоятелства, които не се и оспорват.Ето защо следва да се приеме, че доказателствата по делото водят до извода, че продавачът по доставката е изпълнил договорното си задължение да прехвърли собствеността и да предаде владението на вещта предмет на продажбата, а купувачът е изпълнил договорното си задължение да получи вещта, но не е заплатил цената на продадената вещ. В този ред на мисли съдът счита, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка породена от сключен между тях договор за покупко-продажба на мека пшеница, по силата на който същите са придобили корелативни права и задължения.Основно задължение на ищеца е било да прехвърли собствеността и да предаде владението на тази пшеница, а на купувача да за плати договорената цена.В случая страните спорят относно цената на пшеницата. За такава съдът намира цената посочена във фактура №7/17.10.2023г. въз основа на която ответното дружество дължи на ищцата сумата от 44 370, 20лв.Това съдът счита, че е така тъй като фактурата е била изпратена с обратна разписка на ответното дружество и получена от лицето М.С.. От момента на получаването на фактурата, по седалището и адреса на управление на ответното дружество на 23.10.2023г. и липса на възражение от страна на това дружество, съдът счита, че в отношенията между страните следва да се приложи разпоредбата на чл.301 от ТЗ в смисъл, че дори и лицето получило фактурата М.С. да е действала от името на търговеца без представителна власт следва да се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая ответното дружество не ангажира доказателства, че след узнаването се е провотивопоставил на цената на пшеницата посочена в процесната фактура- 0, 41лв. на килограм, поради което не следва да се прилага презумпцията на чл.326 ал.2 от ТЗ. В подкрепа на този извод на съда е и разпоредбата на чл.292 ал.1 от ТЗ, съгласно която предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага. Налице са трайни търговски отношения между страните и липсват доказателства за отхвърляне на посочената във фактурата цена веднага, поради което следва да се приеме, че фактурата представлява сключен договор при мълчаливо съгласие от страна на купувача-търговец. Изложените по-горе съображения водят до извода на съда, че предявеният осъдителен иск е основателен и доказан по размер, поради което ще следва да се уважи изцяло. Предвид основателността на исковата претенция в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК в общ размер на 6 315лв. Мотивиран от горното, съдът