РЕШЕНИЕ

№ 141

гр. Перник, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231700100161 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е главен иск с пр. осн. чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН от И. Г. срещу С. И. за обявяване за нищожно завещателното разпореждане на къща, находяща се на улица ••• в •••, направено със Саморъчно завещание от 11.09.2020 г., оставено от Г. И.В., ЕГН ••••••••••, починал на •••, в полза на ответницата С. И., тъй като при съставянето на саморъчното завещание не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН - саморъчното завещание не е написано ръкописно от самия завещател и не е подписано от него. При условията на евентуалност - направеното завещание е нищожно на основание чл. 42, буква „в" ЗН, тъй като направеното в него изявление „Да ни гледа с баба В. Р. Г., родена на ••• в •••“, тъй като изразеният в него мотив, поради който е съставено-ответницата да гледа починалото лице с баба му В., е противен на закона и на добрите нрави, доколкото обективира договор за гледане и издръжка и написаното вменява тежест и по съществото си представлява волята на покойния за сключване на договор за гледане и издръжка, за който договор не са спазени реквизитите, предвидени в действащата нормативна уредба, както и поради невъзможен предмет- да гледа/да полага грижи за починало лице, доколкото завещанието има действие след обявяването му и смъртта на лицето, което го е съставило. Освен това условието или тежестта, посочено в него - „Да ни гледа с баба В. Р. Г., родена на ••• в •••“, е изцяло невъзможно, доколкото завещанието няма действие преди смъртта на лицето. При условията на евентуалност - И. Г. предявява срещу С. И. иск с пр. осн. чл. 29, ал. 2 от ЗН за възстановяване на ищцата нейната запазена част от наследството, оставено от наследодателя й Г. И.В. в размер на 1/3 част.

Ответникът с писмен отговор по чл. 131 ГПК твърди, че не е налице нищожност на процесното завещание по ЗН, на нито едно от въведените от ищцата основания. Твърди се, че завещанието е написано и подписано от покойния Г. В., като ответницата се е грижила единствена цял живот за завещателя и неговата баба, докато ищцата е изоставила собственото си дете и никога не се е интересувала от него и неговият живот, дори не е плащала издръжка. Изрично възразява, че не е налице съществен елемент от фактическия състав на исканото намаление на завещанието на покойния син на ищцата - на основание чл.30, ал.1 от ЗН, тъй като съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, т.4 от ТР №3/2013 год. от 19.12.2013 год. по тълк.д.№3/2013 год. на ОСГК на ВКС, и ТР №1/2005 год. от 4.2.2005 год. по тълк.д. №1/2005 год. на ОСГК на ВКС, предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо заветник, който не е призован към наследяване /както ответницата - леля на покойния завещател - факт изрично посочен в исковата молба/ е приемането на наследството по опис от страна на наследника, който прави такова възражение за запазена част. Срокът за приемане на наследството по опис е три месеца от откриването му - •••д. и този срок е изтекъл на 23.01.2021 год., като срокът може да бъде продължен до три месеца от районния съдия - чл.61, ал.1 от ЗН и в този случай срокът би изтекъл на 23.4.2021 год., но ищцата нито твърди, нито представя доказателства за приемане на наследството по опис, нито това е било сторено от нея в срока по чл.61 от ЗН - първоначален или удължен.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Установява се, че ищцата по делото е наследник по закон на Г. И.В., ЕГН ••••••••••, поч. на ••• за което е съставен акт за смърт № ••• на община •••, като негова майка видно от удостоверение за наследници с изх. №••• и Препис - извлечение от акт за смърт въз основа акт за смърт № ••• На 29.06.2022 г. с Протокол по нотариално дело №•••от 2020 г. рег.№••• общ peг.

№•••, съставен от нотариус П.П. с район на действие - Районен съд Перник е обявено саморъчно завещание на Г. И.В., ЕГН ••••••••••, по молба на ответницата С. В. И.. Представено е по делото саморъчното завещание вписано с вх. рег. № •••, акт № •••, том •••, дело № 1848/22г. от Служба по вписванията-Перник, носещо дата 11.09.2020 г., с което Г. И.В. е завещал на леля си С. В. И. къщата на •••, като най-отдолу срещу изписаната дата 11.09.2020 г. след думата „Г.В.“ е положен подпис.

Съгласно заключението на комплексната съдебно медицинска и почеркова експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, ръкописният текст и подписът, положен след думата „Г.В.“ в Саморъчно завещание от 11.09.2020Г. от името на Г. И.В. с ЕГН•••••••••• не са изпълнени от Г. И.В.. Съгласно заключението на тройната графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Л. Г., И. М. А. и В. В. Ц. - специалисти в областта на документните изследвания в ЦЕКИ към НИК - МВР, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, ръкописният текст в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е изписан от Г. И.В. и подписът в саморъчното завещание от 11.09.2020 г. не е положен от Г. И.В.. В ГПК няма императивна норма, която да забранява на вещото лице да не работи по документи, които не се приложени като писмени доказателства по делото, а да го задължава да работи само по документи които са приобщени като доказателства по делото. Напротив, практиката винаги е била, да се работи по сравнителни образци, приложени към делото, ако има такива, но да се работи и по други сравнителни образци, намиращи се в различни институции, за които вещото лице е установило, че те се изготвени от лицето, чийто почерк и подпис, се изследват, но не са приложени по делото. В конкретния казус по делото са приложени писмени доказателства - документи със саморъчно изписани ръкописни текстове и положени подписи от Г. И.В., поради което вещите лица са работили както по такива писмени доказателства, така и по документи, намиращи се в различни институции - най – същественото от които са заявления за издаване на документи за самоличност на български граждани в МВР и изписаните ръкописни текстове и положените в тях подписи, което не представлява нарушение на процесуални правила.

Съгласно Закона за наследството /ЗН/ завещанието е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената и облечена в предвидена от закона форма, воля на завещателя. За да породи действие като формален акт, саморъчното завещание следва да отговаря по форма на изискванията на закона - чл. 25, ал. 1 от ЗН, т. е. да е написано изцяло на ръка от завещателя, да съдържа означение на датата, на която е съставено, и да е подписано от завещателя, като подписът трябва да бъде поставен след завещателното разпореждане. Липсата на който и да е от тези компоненти на акта обуславя неговата нищожност- чл. 42, б. "б" ЗН. Спазването на тези изисквания за форма, посочени в чл. 25, ал. 1 ЗН, гарантират действителността на документа. Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, ползващата се от частния документ страна- ответника е длъжна да установи автентичността на саморъчното завещание - че то е написано и подписано от завещателя.

Изслушаните по делото и възприетите от съда експертни заключения на комплексната експертиза и на тройна графическа експертиза, изготвена от вещите лица Д. Л. Г., И. М. А. и В. В. Ц., категорично разкриват неистинността на положения ръкописен текст и положен от името на завещателя подпис в процесното завещание. С оглед на тези данни, които са установени по безсъмнен начин от заключенията на посочените експертизи, съдът намира, че след като ръкописният текст и подписът, положен след думата „Г.В.“ в Саморъчно завещание от 11.09.2020г. от името на Г. И.В. с ЕГН •••••••••• не са изпълнени от Г. И.В., то при съставяне на завещанието не са изпълнени изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН за форма на завещателното волеизявление. Липсата на форма води до нищожност на завещанието, тъй като изложеното в саморъчното завещание не е воля на завещателя и респективно позволява формиране на безсъмнен извод, че същото не удовлетворява изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗН за валидност/автентичност на завещанието, което мотивира съда да приеме, че искът по чл. 42, б. "б" от ЗН, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН се явява основателен и следва да бъде прогласена нищожността на завещанието.

С оглед основателността на иска по чл. 42, б. „б” от ЗН, във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, то съдът не следва да се произнася по евентуално предявените искове с пр. осн. чл. 42, б. "в" ЗН за нищожност на процесното завещание в поредност според тежестта на претендирания порок и евентуалния иск с пр. осн. чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 2 от ЗН, като същите не следва да се разглеждат.

По разноските Ищецът претендира и доказва разноски общо 6132.62 лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК му се дължат изцяло.

С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд