Решение № 5254 от 12.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 300/2024 г.

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК. С решение № 16042 от 06.10.2023 г. СРС, 46 с-в, по гр.д.№ 12025/23 г. е признал за установено спрямо ЗЕАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“, че дължи на ЗАД „Армеец“ на основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД, че дължи на ищеца ЗАД „Армеец“ сумата от 2 109, 69 лв. главница-незаплатен остатък от регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС с полица № 0306Х0347583 и разходи по ликвидационната дейност поради настъпило ПТП на 10.07.2018 г. по вина на водача на автомобил „Рено“ с рег. № ••••, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника с включени ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв., както и мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2019 г.-24.11.2022 г. в размер на 642, 88 лв. със законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-24.11.2022 г. до датата на окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 64248/2022 г. на СРС, 46 с-в. Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила.Въззивникът твърди, че ищецът не е провел пълно и главно доказване, че отговорността за настъпване на процесното ПТП е изцяло на водача, застраховал гражданската си отговорност при ответника.Поддържа, че главната причина за настъпване на произшествието е неправомерното и виновно /небрежно/ поведение на водача на л.а. „Тойота“ с рег.№ ••••-И.П., алтернативно неговото поведение е съпричинило настъпването на процесното произшествие в съотношение на 50%.Излага твърдения, че от събраните доказателства е установено, че и двамата водачи са извършили неправомерни и неподсигурени маневри и са съпричинили ПТП.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не кредитира показанията на разпитания свидетел, като твърди, че дадените показания потвърждават фактическата обстановка, установена от останалите доказателства.Моли съда да отмени решението и да отхвърли исковете, а при условията на евентуалност-да намали размера на исканото застрахователно обезщетение.Претендира разноски. Ответникът по въззивната жалба-ЗАД „Армеец“ оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Твърди, че събраните писмени и гласни доказателства и АТЕ безспорно установяват всички факти в производството.Моли съда да потвърди решението.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- ЗАД „Армеец“ АД твърди, че на 09.02.2023 г. е получил съобщение, с което му се указва са предяви установителни искове за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 64248/2022 г. по описа на СРС, 46 с-в.Твърди, че на 10.07.2018 г. около 13, 45 ч. в гр.София, на бул. „Иван Гешов“ в посока на движение към бул. „България“ е реализирано ПТП с лек автомобил марка „Рено“ с рег.№ ••••, който при извършване на маневра „смяна на лентите“, без да е оставил достатъчно разстояние от правомерно движещо се пред него МПС, блъска в задната част л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№ ••••, за което е съставен двустранен констативен протокол, като двамата водачи са се съгласили за механизма на ПТП и размера на видимите увреждания по автомобилите.За увредения л.а. „Тойота“, модел „Авенсис“ с рег.№ ••••, собственост на И.В.П., е сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със ЗАД „Армеец“, клауза „П-Пълно каско“ с полица № 0306Х0347583/08.12.2017 г. и период на застрахователно покритие- 13.12.2017 г.-12.12.2018 г.В периода на валидност на имуществената застраховка е подадено уведомление за щета по застраховка „Каско“ на МПС и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор при ищеца е образувана преписка по щета № 10018030119663 и съгласно фактура № 21979/30.08.2018 г., издадена от доставчик на резервни части „АГС Партс“ ЕООД за сумата от 575, 43 лв. и фактура № 7310/11.10.2018 г., издадена от автосервиз „Авто Тоци“ ЕООД за сумата от 1 835, 08 лв., е определен размер на обезщетение на стойност 2 410, 51 лв.С платежно нареждане от 08.10.2018 г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в полза на доставчика на резервни части в размер на 575, 43 лв., а с платежно нареждане от 14.11.2018 г. на автосервиза, извършил ремонта на автомобила, е платена сумата от 1 835, 08 лв., като са извършени и ликвидационни разноски в размер на 15, 00 лв. или общата сума е в размер на 2 425, 51 лв.С изплащането на застрахователното обезщетение на основание чл.411 КЗ ищецът встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата- ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД.Ищецът твърди, че е изпратил до ответника писмо с изх.№ Л-8392/19.11.2018 г., получено на 22.11.2018 г., за доброволно плащане на дължимата сума, но ответникът е отказал регресната претенция и не е възстановил сумата.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата от 2 109, 69 лв.-изплатено обезщетение по регресна претенция с включени 15 лв. ликвидационни разноски със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на вземането и 642, 88 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2019 г.-24.11.2022 г. Със заявление вх.№ 259031/24.11.2022 г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД за процесната сума.На 07.12.2022 г. СРС, 46 с-в, по ч.гр.д.№ 64248/2022 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 09.02.2023 г.Исковата молба е подадена на 07.03.2023 г. / в срока по чл.415 ГПК/. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма на ПТП и е направил възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Тойота“ с рег.№ ••••, който се е движел с несъобразена скорост в нарушение на чл.21 ЗДвП. Видно от двустранен констативен протокол за ПТП на 10.07.2018 г. в 13, 45 ч. в гр.София, на бул. „Гешов“ № 3 е настъпило ПТП с участието на МПС марка „Тойота“ с рег.№ •••• с водач И.В.П. и МПС „Рено“ с рег.№ •••• с водач Н. В..В протокола е отразено, че е настъпил удар в задната част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента.Съставена е и схема на произшествието.Водачът на МПС „Рено“ с рег.№ •••• се е подписал, че е виновен за ПТП. Първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на „Тойота“ с рег.№ •••• по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със ЗАД „Армеец“, клауза „П“-Пълно каско с полица № 0306Х0347583/08.12.2017 г. към 10.07.2018 г., наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника към 10.07.2018 г. по отношение на л.а. „Рено“ с рег. № ••••, заплащане от застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на сумата в общ размер от 2 425, 51 лв.-застрахователно обезщетение за резервни части и доверен сервиз и заплащането извънсъдебно от ответното дружество на ищцовото такова на 13.12.2018 г. на сумата от 315 лв. за увредената задна броня на увредения автомобил. С писмо изх.№ Л-8392/19.11.2018 г. ищецът е поканил ответното дружество да му заплати сумата от 2 425, 51 лв. по щета № 10018030119663 в 30-дневен срок.Поканата е получена от ответника на 22.11.2018 г. Разпитаният свидетел И.П. твърди, че е управлявал л.а. „Тойота Авенсис“ и си спомня за ПТП от 2018 г. на бул. „Гешов“.В далечината е видал, че има задръстване поради ремонт на бул. „България“ и е намалил.След като е спрял, колата зад него не е успяла да спре, чул е спирачен шум, и го е ударила в задната част на автомобила му.Попълнили са двустранен протокол.Другият водач не е оспорил вината си.ПТП е станало под моста на ВМА болница.Там няма добра видимост.Свидетелят твърди, че е подал сигнал с аварийни. От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на вещото лице Й.Йорданов е установено, че процесното ПТП е настъпило на 10.07.2018 г. около 13, 45 ч., като л.а. „Рено“ с рег.№ •••• се е движел по бул. „Акад. Иван Е.Гешов“ в посока от бул. „Цар Борис III“ към бул. „България“ и в тунела под ул. „Найден Геров“ е реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••••.Всички описани в описа на застрахователя увреждания по л.а. „Тойота Авенсис“ са в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.Стойността за възстановяването му, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 3 179, 30 лв.Бул. „Акад. Иван Е. Гешов“ в посока към бул. „България“ е съставен от две пътни ленти, разделени с единична прекъсната линия.В района на ПТП няма данни за вертикална пътна маркировка.По делото няма данни за състоянието на пътната настилка на мястото на произшествието към момента на настъпването му, няма и никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение на двете превозни средства в момента и преди настъпването на удара.Първоначалното съприкосновение на превозните средства е: по дължината на пътното платно-на бул. „Акад.Иван Е.Гешов“, тунел под ул. „Найден Геров“, по широчината на пътното платно-в лентата за движение на л.а. „Тойота Авенсис“.Инициалният удар е настъпил между предна лява част на л.а. „Рено“ и задна дясна част на л.а. „Тойота Авенсис“.Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.Водачът на л.а. „Рено“ е имал възможност да предотврати удара между превозните средства, ако при движение със съответната скорост е управлявал превозното средство на безопасна дистанция, така че да има възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар с предходно движещия се л.а. „Тойота Авенсис“.Водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил в спряло състояние.Всички увреждания, отразени в описа на дружеството-ищец, се намират в причинно- следствена връзка с механизма на произшествието. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 КЗ и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото доказателства са установени предпоставките за уважаване на иска по чл.411 КЗ и е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.По отношение на иска по чл.86, ал. ЗЗД е приел, че ответникът е в забава от получаване на поканата за доброволно изпълнение и е уважил иска за процесния период. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Съгласно чл.411, ал.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност"- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-протИ.правно поведение, вреда и причинна връзка между протИ.правното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника. Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно са установени всички елементи от фактическия състав на чл.411, ал.1 КЗ.Страните не спорят относно наличието на застрахователни правоотношения по застраховка „Каско“ между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество, както и по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника към момента на настъпване на процесното ПТП.От приетата АТЕ и свидетелските показания на свидетеля И.Петков се установи и механизма на ПТП, както и наличието причинна връзка между причинените вреди и поведението на делинквента-водачът на л.а. „Рено“ с рег.№ •••• Рено“ с рег.№ ••••.Същият е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал.1 ЗДвП /в редакцията към момента на ПТП/ водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.От събраните доказателства се установи, че водачът на застрахования при ответника автомобил се е ударил в спрелия пред него л.а. „Тойота Авенсис“ с рег.№ ••••.Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ответник за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Тойота Авенсис“, тъй като от заключението на приетата по делото и неоспорена АТЕ се установи, че водачът на л.а. „Рено“ е имал възможност да предотврати удара, ако при движение със съответната скорост е управлявал превозното средство на безопасна дистанция, така че да има възможност да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар с предходно движещия се пред него автомобил докато водачът на л.а. „Тойота Авенсис“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като е бил в спряло състояние.Съпричиняването на вредата не може да почива на предположения и изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на водача и настъпилия вредоносен резултат.Необходимо е приносът на да е конкретен и установен по делото при условията на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, което в случая не е направено от въззивника, вкл. и пред настоящата инстанция, тъй като допуснатият му свидетел е заличен поради непосочване на адрес за призоваването му. Несъстоятелно е и оплакването, че първоинстанционният съд е приел, че не дава вяра на показанията на разпитания свидетел, тъй като протИ.речат на останалия доказателствен материал.Напротив, съдът е изложил мотиви, че предпоставките на чл.411 КЗ са установени по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства. Други мотивирани оплаквания не се съдържат във въззивната жалба, от въззивника, а съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1 ГПК въззивният със е обвързан от посоченото в нея. С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 100 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното съдът