Решение № 14 от 8.1.2021 г. на Административен съд - Плевен по дело № 985/2020 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 26003 от 14.09.2020 г., постановено по анд № 118/ 2020 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 1324 от 6.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на И.П.Г., с ЕГН ••••••••••, •••, на основание чл.275, ал.1, т.2 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.263, ал.1, т.2 от Закона за горите за това, че на 6.11.2019 г. в землището на с.Бресте, община Червен бряг, по земен път в отдел 31, подотдел „а“, частна горска територия, управлява товарен автомобил „Зил 157“ с рег.№ •••, натоварен със 7 пространствени кубически метра дъбови дърва за огрев, без да притежава разрешително за достъп. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора инж.П. П.Б., чрез юрисконсулт С.Т., която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Счита, че отмененото НП е законосъобразно и правилно, твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните писмени и гласни доказателства по делото по безспорен начин се доказа, че Г. е извършил посоченото в НП нарушение, както и неговата вина. Описаното в АУАН и НП ясно си кореспондира, което се потвърждава и от непротиворечивите свидетелските показания на служителите на ДГС - Плевен, отговарящи на фактическата обстановка по делото. Те са безпристрастни, непротиворечиви и отговарят на фактическата обстановка по делото. Техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват всестранно и в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях деяние. Счита, че законосъобразно АНО е приел, че с действията си Г. е извършил нарушение по чл. 263. ал. 1, т. 2 от Закона за горите, във връзка с чл.12, ал.1, предложение второ от Наредба № 1/30.01, 2020г. за контрола и опазване на горските територии. На основание чл.53, ал.2 от ЗАНН, административно наказващия орган е допълнил в НП правната квалификация на нарушението с чл.12, ал.1, предложение второ от Наредба № 1/30.01, 2020г. за контрола и опазване на горските територии, след като по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на извършителя и неговата вина. Според касатора са спазени нормативно определените срокове за издаване на НП. АУАН е съставен на дата 06.11.2019г., а НП е издадено на дата 06.04.2020г., тоест в законовия шестмесечен приклузивен срок. Счита за несъобразен с доказателствата извода на съда, че, На 06.11.2019 г. в землището на с. Бресте. община Червен бряг, по земен път в отдел 31, подотдел „а“ държавна горска територия трето лице управлявало моторно превозно средство товарен автомобил „Зил 157“ с рег. № •••. натоварен със 7 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, които не били маркирани. В каросерията се возели жалбоподателя и още две лица. Служителите на РДГ попитали, кой е сякъл дървата и „ някой “ посочил жалбоподателя И.Г.. Това било достатъчно, според актосъставителя и той му съставил АУАН. Констатираното по-горе било в резултат на съвместна проверка на екипи на РУ МВР - Червен бряг и служители на РДГ - Ловеч. Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 100 лв. ” От събраните доказателства според касатора е установено, че И.П.Г. е управлявал т.а. Зил 157“ с рег. № •••, а не, че се е возил в коросерията на камиона. За установеното с АУАН № 1324 от 19.11.2019г. извършено от И.П.Г. нарушение по ЗГ, е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя е глоба в размер на 200 лв., а не в размер на 100 лв., както неправилно е посочил в ръшението си съда. Касаторът не споделя и изводите на съда, че „Събраните в хода на административнонаказателното, а и въззивно производство гласни и писмени доказателства установяват, че служителите на РДГ - Ловеч, водени от вътрешната си убеденост, че на посочената в акта дата, жалбоподателят като физическо лице е извършвал сеч на дървесина от държавния горски фонд без да има надлежно разрешение за това, без същата е маркирана с контролна горска марка. Така извършените от негова страна действия осъществяват от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушение по чл. 266, ал. 1 ЗГ. Последната разпоредба предвижда санкция глоба от 50 до 3000 лв. за всяко физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва ши се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Видно от приложените към преписката акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление е, че така извършеното от страна на жалбоподателя деяние е интерпретирано и квалифицирано като нарушение по чл. 230 ал. 3 ЗГ.„Сочи, че както АУАН № 1324 от 19.11.2019г., така и НП № 1324 от 06.04.2020г. са съставени за това, че „ лицето И.П.Г. с ЕГН ••••••••••, адрес: •••. на 06.11.2019г., в землището на с. Бресте, общ. Червен бряг, по земен път в отдел 31, подотдел „а”, частна горска територия, управлява товарен автомобил „Зил 157 с регистрационен № •••. натоварен с 7 пр.мЗ /седем пространствени кубически метра/ дъбови дърва за огрев, без да притежава разрешително за достъп”. Обсъдените и сочени в обжалваното съдебно решение № 260003 от 14.09.2020 г. по АНД № 118/2020 г. на PC - Червен бряг административни нарушения, не са посочени нито в АУАН № 1324 от 19.11.2019г., нито в НП № 1324 от 06.04.2020г. Излага подробни съображения за съставомерност и доказаност на вмененото на Г. нарушение. Счита, че в конкретния случай не е приложима хипотезата на маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. При определяне на наказанието АНО се е съобразил с тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност, количеството на съхраняваната дървесина и на жалбоподателя е наложено наказание с което се постигат задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН. В заключение моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди НП, алтернативно-да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Ответникът И.П.Г. в съдебно заседание се представлява от адв.В. •••, който оспорва жалбата, моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Единственото съответно на събраните по делото доказателства съждение на въззивния съд е, че пред него е оспорено Наказателно постановление № 1324 от 6.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч. След като е индивидуализирал оспореното НП с неговия номер, дата на издаване и издател, РС-Червен бряг е обсъждал и анализирал фактическа обстановка, съвсем различна от описаната в НП, което е било предмет на оспорване и неотносими към спора доказателства. Съдът погрешно и в противоречие на приобщените по делото доказателства и писмени материали е приел, че на 6.11.2019 г. в землището на с. Бресте, община Червен бряг, по земен път в отдел 31, подотдел „а“ държавна горска територия трето лице управлявало моторно превозно средство товарен автомобил „Зил 157“ с рег. № •••, натоварен със 7 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, които не били маркирани. Съдът е изложил още мотиви, които не кореспондират нито с писмените доказателства, нито с показанията на разпитаните свидетели, обективирани в протоколите от проведените по делото пред въззивния съд съдебни заседания, че в каросерията се возели жалбоподателя и още две лица, служителите на РДГ, попитали, кой е сякъл дървата и „някой“ посочил жалбоподателя И.Г.. Това според съда било достатъчно и актосъставителят му съставил АУАН. Съдът изложил още съображения, че събраните в хода на административнонаказателното и въззивно производство гласни и писмени доказателства установяват, че служителите на РДГ – Ловеч установили, че на посочената в акта дата, жалбоподателят като физическо лице е извършвал сеч на дървесина от държавния горски фонд, без да има надлежно разрешение за това, без същата е маркирана с контролна горска марка. Така извършените от негова страна действия според РС осъществили от обективна и субективна страна признаците от състава на нарушение по чл. 266, ал. 1 ЗГ. Последната разпоредба предвижда санкция глоба от 50 до 3000 лв. за всяко физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съдът посочил още в мотивите си, че така извършеното от страна на жалбоподателя деяние е интерпретирано и квалифицирано като нарушение по чл. 230 ал. 3 ЗГ. Посочил, че тази и други коментирани в мотивите разпоредби се отнасят за дейностите в горските територии и изискват да бъдат осъществявани от лица, притежаващи съответното образование и квалификация. Съдът направил извод, че доказателствата по делото не установяват жалбоподателят да е осъществявал „дейности в горските територии“ по смисъла на Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и притежаване на съответна правоспособност за работа с моторен трион. Изложил съображения, че фактическите обстоятелства са неправилно интерпретирани от страна на представителите на наказващият орган q като на жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл. 230, ал. 3 ЗГ, при все, че поведението му осъществява признаците на друго нарушение, а именно на такова по чл. 266, ал. 1 от с.з., извършено с моторен трион. Налице е смесване на обективните признаци от съставите на посочените две административни нарушения по Закона за горите и вменяване на жалбоподателя на несъставомерно деяние. В този смисъл съдът намерил че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и отменил същото. Така постановеното решение е неправилно. Както вече беше отбелязано, единственото съответно на приобщените по делото доказателства е съждението на въззивния съд, че пред него е оспорено Наказателно постановление № 1324 от 6.04.2020 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч. От там насетне нито съдържанието на това НП е било възпроизведено правилно от РС, нито правилно е възпроизведена фактическата обстановка, обективирана в АУАН и в НП, нито правилно е установена тя от въззивния съд. С процесното НП Г. не е наказан нито за сеч на дървесина от държавния горски фонд, без да има надлежно разрешение за това, нито за сеч на дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка, нито за извършване на „дейности в горските територии“ по смисъла на Закона за горите, което да изисква и неговата специална компетентност и притежаване на съответна правоспособност за работа с моторен трион. Каквито разсъждения в оспореното решение се правят, за да се изведе решаващият извод на съда за незаконосъобразност на НП. Видно както от АУАН, така и от НП, отговорността на Г. е ангажирана затова, че на процесните дата и място той е управлявал описания в санкционните актове товарен автомобил, натоварен със седем пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, БЕЗ ДА ПРИТЕЖАВА РАЗ