Решение № 74 от 30.4.2025 г. на Районен съд - Троян по дело № 959/2024 г.

производство № 3185/2021 г. по описа на ОП – гр. Плевен и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“ на 03.08.2022 г. за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. С постановление от 12.01.2023 г. на ОП – Плевен, производството по ДП № 3185/2021 г. е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление. Представено е по делото експертно решение на ТЕЛК от 17.06.2024 г., с което на ищеца е определена 74 % трайна нетрудоспособност. Представена е медицинска документация за здравословното състояние на К.. По искане на ответника, съда е разпоредил да бъде предоставена справка от НЗК за отчетна медицинска дейност във връзка с проведените лечения на И. К.. Справката е изпратена на 12.03.2025 г. и съответно приложена в производството. Представена справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че същия има десет осъждания. К. излага, че през времето на досъдебното производство е търпял негативното отношение на различни граждани и е имал пречки при постъпването му на работа и пряко със служебните си задължения. Във връзка с тези свои твърдения, ищеца не е ангажирал никакви доказателства. Свидетелят М.Т. излага, че познава ищеца повече от 20 години. К. му се оплаквал от здравословното си състояние по повод повишено кръвно налягане, повишена захар. През периода 2001 г. – 2003 г. няколко пъти Тодоров е транспортирал ищеца до болнични заведения. При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск, които намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 52 от ЗЗД. И. К. претендира обезщетение в размер на 5 000 лева - претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх и притеснения относно воденото срещу него наказателно производство, подробно описано горе, което било прекратено. Както и обезщетение в размер на 6 000 лева – претърпени имуществени вреди за невъзможността да упражнява пълноценно трудова дейност. Основанието за ангажиране на отговорността на Държавата е обективният факт, че спрямо ищеца е било образувано и приключило наказателно производство. Изложените обстоятелства са достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно/незаконно/, когато подсъдимият/обвиняемият е оправдан. Отговорността на Държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление. В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2 т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: първо, повдигане на незаконно обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия като: предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия и други следствени действия, което е било прекратено поради липса на доказателства. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите. В конкретния казус отговорност носи Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала и проверявала всички материали по делото, давала указания по разследването. Колкото до факта на причинени на ищцата неимуществени вреди /като отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ/, априори - висящото и безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки, познати и колеги. В този смисъл свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото производство. В случая обаче показанията на разпитания свидетел установиха единствено, че Тодоров е транспортирал понякога ищеца до болнични заведения в периода от 2001 г. до 2003 г. и К. му се е оплаквал от здравословно си състояние, че има висока захар, високо кръвно налягане, но не се установи, че причинно-следствената връзка между влошаване на здравето си К. и воденето срещу него производството по ДП № 3185/2021 г. и привличането му като обвиняем. Напротив тези заболявания датират много преди завеждане на посоченото нак. производство. В случая обаче съда приема, че негативните преживявания се презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права - правото на лична свобода, чест и достойнство на личността. Безспорно ищеца е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от обвинението. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, както и установена причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Следва да се отбележи, че доказването на претърпените от ищеца неимуществени вреди не се извършва единствено със свидетелски показания. Съдът следва да вземе предвид всички събрани по делото доказателства, в т. ч. и данните, съдържащи се в наказателните дела, досежно периода на разследването, ограниченията. В конкретния случай съдът намира за доказано наличието на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име и авторитета на ищеца в обществото, неудобство и притеснение, страх. Следва да се отчете обстоятелството, че интензитетът на вредите зависи и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на ищеца. При вземането на своето решение съда съобрази и съдебната практика на ВКС, а именно: „Понятието "справедливост" не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания.“ –Решение № 9 от 10.02.2022 г. по гр. дело № 1692/2021 г. на III Г. О. на ВКС. При това положение съдът намира, че необходима и достатъчна за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 1 000. Що се отнася до претендираните имуществени вреди в размер на 6 000 лева, причинени от невъзможността ищеца да упражнява пълноценно трудова дейност, то в производството не бяха ангажирани никакви доказателства в тази връзка – не се установи размера на обезщетението, не се установи кога и как ищеца не е могъл да престира труд и още по-малко причинно следствената връзка между воденето и прекратено нак. производство срещу ищеца и претърпените имуществени вреди. Поради това съда приема претенцията за недоказана и неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена. Ищецът И. К. не претендира сторени съдебно-деловодни разноски и съда не следва да се произнася по този въпрос. По изложените съображения съдът