Мотиви към Решение № 5326 от 20.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3156/2022 г.

МОТИВИ към решение № 5326 от 20.11.2023 г. по н.а.х.д. № 3156/2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав. От Софийска районна прокуратура (СРП) е направено предложение по реда на чл. 375 от НПК обвиняемият И. И. И., ЕГН ••••••••••, да бъде освободена от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба” по чл. 78а от НК за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 24.11.2020 г., около 12.50 часа, в гр. София, в сградата на О „ПП“ – СДВР, пред гише № 27 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – обиждал Т. В. П. и А. Д. Б. с думите „малоумници“, „идиоти“, „тъпанари“, като също така нанесъл удар с глава в гърдите на А. Д. Б.. В открито съдебно заседание СРП, редовно призован, не изпраща представител. Защитникът на обвиняемия намира обвинението за недоказано. Претендира съществено противоречие в показанията на свидетелите относно релевантните факти. Сочи, че както и да са се развили действията, те не са по характера си такова нарушение на обществения ред, че да изпълват състава на инкриминираното деяние. Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115-и състав, като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна, следното: Обвиняемият И. И. И. е родена на •••• в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, работи, неосъждан, с адрес: гр. София, ул. „Кумата“ № 77, ет. 4, ап. 8, ЕГН ••••••••••. На 24.11.2020 г., около 12.50 часа обвиняемият се намирал в сградата на О „ПП“ – СДВР, находяща се в гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4, за да си извади нов СУМПС, тъй като старият му бил откраднат. Обвиняемият И. се наредил на едно от гишетата, за да провери дали има издадени фишове на негово име. Служител на гишето му заявила, че има един фиш на стойност 20 /двадесет/ лева, който следва да заплати на касата, след което да подаде документите си за издаване на СУМПС. Обвиняемият заявил на служителката, че има НП, което не е заплатил и я попитал дали може да стори и това при нея, като последната проверила в системата на КАТ и му заявила, че давността на акта е изтекла преди две седмици. Обвиняемият попитал служителката дали е сигурна, че той не дължи нищо на КАТ, тъй като ако се установяла обратното следвало отново да се реди на гише 5, като последната отговорила утвърдително. Обвиняемият се наредил на опашка на касата, заплатил горепосочения фиш, който не му бил връчен, след което си изтеглил талонче за гишетата, при които се приемат документите за издаване на СУМПС. След известно време светнал номерът на обвиняемия, че следва да влезе на гише № 27, което представлявало кабинка от алуминиева дограма, около 2 кв.м., която се затваряла с врата, като помещението било затъмнено, тъй като се извършвало заснемане на граждани, във връзка с което в кабинката бил разположен фотоапарат. От отсрещната страна на гишето, зад параван се намирали служителите. На посочената дата и час гише № 27 било обслужвано от св. А. А.. След като обвиняемият влязъл в кабинката заявил на св. А. А., че желае да му бъде издадено СУМПС и представил съответните документи. Св. А. извършила проверка в системата на административно-наказателна дейност и установила, че обвиняемият има невръчено наказателно постановление, като му обяснила, че следва да отиде на гишетата от административно – наказателна дейност, за да му връчат съответното НП, след което да се върне, за да продължи процедурата по издаване на СУМПС, като му върнала документите. Обвиняемият обяснил на св. А., че нейна колежка от посочените гишета му е заявила, че НП е изтекло по давност, след което отново подал документите на св. А., след което между обвиняемия и св. А. се разразил спор на висок тон, при който обвиняемият хвърлил якето си на земята и започнал да блъска по кабината. При няколкократни молби от страна на св. А. към обвиняемия да се успокои, последният продължил да настоява в правотата си. Св. А. преценила, че сама няма да се справи със ситуацията, при което се обадила по телефона на началника на групата св. А. Б. и офицера на групата св. Т. П. и ги помолила да дойдат на гишето за съдействие. Пръв се отзовал св. П., който се явил пред посоченото гише и установил обвиняемия, който продължавал да буйства, като викал по служителите, че са „идиоти“, „малоумници“ и „тъпанари“. Св. П. опитал да изведе обвиняемия от кабинката, за да се успокои и да разбере какъв е проблемът, но обвиняемият отказал. В това време на мястото дошъл и св. Б., който също се опитал да успокои и да изведе обвиняемият от кабинката, но не успял, като последният продължил да нарича служителите, включително св. П. и Б. „малоумници“, „идиоти“ и „тъпанари“. Докато течала разправията между св. Б., П. и обвиняемия, последният се навел за да си вземе якето, като при изправянето ударил с глава св. Б. в гърдите. В този момент в кабината влязъл и св. Р., като тримата свидетели – Б., Р. и П. успели да задържат обвиняемия и да му поставят белезници, след което го извели от кабината и извикали патрул на 01 РУ – СДВР.7 Гореописаната фактическа обстановка е изводима при анализа и съпоставката на събраните по делото доказателствени източници: Гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия И. И. И.– частично; показанията на свидетелите, депозирани непосредствено пред настоящия съдебен състав, както и депозираните на ДП: А. И. Р. – л. 77 от делото и л. 22 от ДП, А. Д. А. – л. 77 гръб от делото и л. 24 от ДП, А. Д. Б. – л. 78 гръб от делото и л. 27 от ДП, Т. В. П. – л. 79 от делото и л. 25 от ДП, П. Д. Ч. – л. 80 от делото и л. 26 от ДП и В. К. С. – л. 80 гръб от делото и л. 23 от ДП. Способи на доказване: КСППЕ – л. 29 от ДП и СМЕ – л. 70 от ДП. Според настоящия съдебен състав, събраните доказателства позволяват в пълнота правилно да бъдат изяснени относимите към предмета на доказване по делото обстоятелства. Същите в тяхната съвкупност допринасят за установяване на значимите факти от предмета на доказване по делото, а именно време, място, механизъм и авторство на деянието. При съобразяване на събрания доказателствен материал съдът намира, че се открояват две групи гласни доказателствени средства, от една страна показанията на свидетелите служители в О „ПП“ – СДВР, въз основа на които е изградена обвинителната теза и от друга страна обясненията на обвиняемия, в които категорично се отхвърлят фактическите твърдения изложени в постановлението на прокурора. За да изведе горепосочената фактическа обстановка съдът подложи на внимателен анализ така посочените по – горе две групи гласни доказателствени средства, като съобрази, че обясненията на обвиняемия има двойствена природа – от една страна са гласно доказателствено средство, а от друга средство за защита. Съществено в случая е да се установи дали действително обвиняемият е осъществил инкриминираните в постановлението действия. При обсъждане на показанията на служителите на О „ПП“ СДВР съдът съобрази, че същите се намират в колегиални отношения, поради което обсъди по-задълбочено противоречията в показанията им. На първо място съдът намира, че следва да кредитира показания на св. А. относно причините за възникналия скандал, а именно, че обвиняемият е имал невръчен НП, поради което е отказала да го обслужи първоначално, до връчване на НП. Изложеното се споделя и от обясненията на обвиняемия, който е категоричен, че е бил уверен от предходен служител на друго гише, че невръченият акт няма да пречка за подаване на документите. Подкрепят се и от останалия доказателствен материал думите на този свидетел, че впоследствие обвиняемия е демонстрирал грубо и невъздържано поведение, което е наложило да потърси съдействие от св. Б. и П., както и че след пристигането им обвиняемият не се успокоил, а продължавал да буйства, като обиждал и последните двама с думи „идиоти“ и „малоумници“. Следва да се посочи, че изложеното от свидетеля А. за събитията след пристигането на св. Б. и П. се потвърждава и от показанията на останалите свидетели – Б., П., Ч. и С., като показанията им в тази част са непротиворечиви и взаимодопълващи се. От показанията на св. Б. депозирани на ДП се установява, че обвиняемият се обръщал към служителите с думата „тъпанари“. Изложеното от св. А. относно възникналия скандал и поведението на обвиняемия преди появата на св. Б. и П. се потвърждава от показанията на св. С., която заявява, че е възприела говорене на висок тон на гишето на св. А., отишла да види какво се случва и видяла, че обвиняемият се държи агресивно. Съществено противоречие съдът намира в показанията на свидетелите относно обстоятелството ударил ли е обвиняемият св. Б. с глава в гърдите и ако да дали това действие е било целенасочено. В тази връзка показания са дали свидетелите А., Б., П., Ч. и С.. Св. А. заявява, че след като бил няколкократно обвиняемият бил помолен да излезе от кабината в салона за изясняване на ситуацията и след откази, крещене и блъскане ударил с глава в гърдите св. Б.. Св. Б. заявява, е при поредно разпореждане спрямо обвиняемия да се успокои, последният се навел рязко и го ударил в слънчевия сплит. Св. П., след което пристъпили към задържането му със св. П.. Св. П. заявява, че след няколкократни опита обвиняемият да бъде изведен извън кабината, в салона за изясняване на ситуацията, на които отказал, със св. Б. пристъпили към задържането му, като при опит за поставяне на белезници обвиняемият ударил с глава Б. в гърдите. Св. Ч. заявява, че обвиняемият бил хвърлил якето си на пода в кабината и в момента, в който тръгнал да се изправя ударил св. Б. с глава. Св. С. заявява, че св. Б. и П. влезли в кабината да говорят с обвиняемия да се излезе навън, но последният не се успокоил, продължил да агресира, след което нанесъл удар с глава в областта на гърдите на св. Б.. В своите показания св. А. Р. споделя, че лично не е наблюдавал удар от страна обвиняемия към св. Б., а единствено боричка, след което е съдействал за задържането му. При съобразяване на така изложените от горепосочените свидетели показания съдът намира, че се констатира съществено противоречие относно съприкосновението на обвиняемия и св. Б.. Св. А., Б., П. и С. говорят за директен, целенасочен удар с глава от страна на обвиняемия спрямо Б., а в показанията на св. Ч. се установява, че съприкосновение е имало при изправянето на обвиняемия, за да вдигне якето си, което се е намирало на земята. Съдът намира, че относно посоченото обстоятелство следва да се довери на показанията на св. Ч., доколкото същите се подкрепят от останалия доказателствен материал и по – конкретно от показаният на останалите свидетели и обясненията на обвиняемия, че действително якето му е било на пода. Не без значение е и обстоятелството, че към момента на депозиране на показанията си св. Ч. не е служител на О „ПП“ – СДВР, като при сравнение между показанията депозирани пред съдебния състав и тези на ДП се констатира противоречие именно по отношение на показанията и относно механизма на съприкосновението. В хода на ДП св. Ч. е заявила, че обвиняемият е ударил с глава в областта на гърдите Б., а сега заявява, че ударът е настъпил след като обвиняемият се изправил, за да вдигне якето. Доколкото показанията на св. Ч. депозирани в хода на съдебното производство са ясни, обстойни и депозирани във време след напускането на работа в О „ПП“ – СДВР, съдът намира, че следва да ги кредитира относно механизма на съприкосновение между обвиняемия и св. Б.. Все в насока кредитиране показанията на св. Ч. от съдебното производството и извод относно обстоятелството, че не става въпрос за целенасочен удар с глава от страна на обвиняемия към св. Б. е и обстоятелството, че последният в нито един момент не е заявил за наличието на типични при такъв удар травматични увреждания, включително мекотъканни, с последващ оток, не е представил и писмени доказателства в тази насока, включително СМУ от преглед при съдебен лекар. По-натам съдът намира, че следва да кредитира обясненията на обвиняемия И. относно причините за възникналия конфликт. В същото време не следва да се кредитира с доверие изложеното от него, че не е обиждал служителите и св. Б. и св. П., доколкото изложеното се опроверга от останалия доказателствен материал. Същото се отнася и до отричането да е имал съприкосновение със св. Б., доколкото обратното безспорно се установи и останалия доказателствен материал. Не намира и опора в останалия доказателствен материал твърдението, че не му било разпоредено да напусне кабината, доколкото видно от показанията на останалите свидетели няколко път му е било указано да излезе в салона за изясняване на ситуацията. Показанията на св. Б. А. и Т. П. са неинформативни, доколкото нямат никакъв спомен за случката, поради което съдът не ги ползва за изграждането на фактическите си констатации. Съдът не кредитира изготвената на ДП СМЕ, доколкото вещото лице е използвал като материал единствено показанията на св. Б., С., А., П. и Ч. депозирани в хода на ДП, а се установи от показанията на св. Ч. друг механизъм на съприкосновение. От друга страна по делото нито е извършван преглед на св. Б., нито са представяни писмени доказателства за такъв извършван преглед. При разпитите си св. Б. не е заявявал, да е претърпял някакви увреждания, включително мекотъканни увреждания на гръдния кош, с последващ оток. Съдът кредитира изготвената по делото КСППЕ, доколкото е депозирана от компетентни вещи лица и след извършване на необходимите изследвания, включително изслушване на обвиняемия и запознаване с останалия доказателствен материал. Видно от заключението на вещите лица, при обвиняемият не са установени качествени отклонения в психичното функциониране, липсват данни, въз основа на които да се приеме наличието на афектно отреагиране. На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Спрямо И. И. И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 24.11.2020 г., около 12.50 часа, в гр. София, в сградата на О „ПП“ – СДВР, пред гише № 27 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – обиждал Т. В. П. и А. Д. Б. с думите „малоумници“, „идиоти“, „тъпанари“, като също така нанесъл удар с глава в гърдите на А. Д. Б.. За съставомерността на деянието по чл. 325, ал. 1 от НК, от обективна страна, е необходимо деецът да осъществи в обективната действителност такива действия, които по своя характер да са непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. Следва чрез действията си деецът да изразява брутална демонстрация против установения ред и чрез тях да нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено да засяга нормите на нравствеността. В конкретния случай, съдът намира, че съвкупността от действия осъществени от обвиняемия И. на 24.11.2020 г. не изпълват посочения по-горе престъпен състав. По делото безспорно се установи, че възникналият скандал между обвиняемия И. и св. А. е бил породен от бюрократично неразбирателство свързано с издаването на И. на дубликат на СУМПС. На обвиняемият И. е било разяснено от предходен служител, че при явяване за издаване на дубликат няма да бъде върнат, заради невръчен НП, доколкото е бил погасен по давност, а впоследствие след като се явил при св. А. последната му заявила, че следва да се нареди на друго гише за връчване на НП, след което да се върне при нея. Всичко това, доколкото е свързано с губене на ценен ресурс, а именно времето на обвиняемия, естествено е довело до неговото недоволство и ескалация на напрежението, съответно буйство от стана на обвиняемия и отправяне на реплики „малоумници“, „идиоти“ и „тъпанари“ към администрацията. Тъй като св. А. не могла да се справи с обвиняемия повикала за помощ св. Б. и П., които опитали да „усмирят“ обвиняемия, но последният продължил да буйства като наричал и тях „малоумници“, „идиоти“ и „малоумници“. В един момент се стигнало до съприкосновението между обвиняемия и св. Б., което съдът намира, че в никакъв случай не е умишлено, доколкото от показанията на св. Ч. се установи, че се е случило, докато обвиняемия се изправял да си вдигне якето, а от друга страна св. Б. не се установи да е получил някакви характерни травматични увреждания, в случай че ударът е бил със сила и целенасочен, каквито са мекотъканни травми, с последващ оток. Така възприетата фактическа обстановка не характеризира действията на обвиняемия като такива изразяващи брутална демонстрация против установения ред и чрез тях да нарушава важни държавни, обществени или лични интереси, или съществено да засяга нормите на нравствеността. По-скоро изразяват несъгласието на обвиняемия с бюрокрацията свързана с процедурата по издаване на дубликат на СУМПС, както и неразбирателството между самите служители в О „ПП“ – СДВР относно процедурата, която трябва да следват при конкретни обстоятелства, което в конкретния случай е довело до загуба на време на обвиняемия и необходимост да се реди по гишетата по няколко пъти. Действително обвиняемият е проявил невъздържано поведение и след почвата на полицейските служители Б. и П., но следва да се посочи, че през цялото време действията му са били провокирани от горепосочените обстоятелства. Действително действията му са прехвърлили границите на добрия тон и същите са морално укорими, но в никакъв случай не са от такова естество да изпълват състава на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НПК или пък да представляват дребно хулиганство, доколкото безспорно се установи, че не е нанесъл удар на св. Б. целенасочено. От друга страна следва да се посочи, че цялата случка се е разиграла в сградата на О „ПП“ – СДВР, където е нямало други граждани, в рамките на кабината пред гише 27 и никой не е станал свидетел на посочената случка, освен служителите и полицейските органи, което идва да покаже, че обвиняемият е нямал за цел да извърши действия, които представляват явно неуважение към обществото. Престъплението не е осъществено и от субективна страна, доколкото по делото се установи, че действията на обвиняемия не са имали за цел да нарушат обществения ред и спокойствие и да скандализират обществото, а са били реакцията на недоволството му от бюрокрацията и служителите в О „ПП“ – СДВР. В същото време, както се установи, самите действия на обвиняемия, инкриминирани от СРП, по отправяне на обиди „малоумници“, „идиоти“ и „малоумници“ не се характеризират като грубо нарушение на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, доколкото видно и от съдържанието им по-скоро са насочени към интелектуалните способности на служителите в О „ПП“ – СДВР, които според него са станали причина за необходимостта да обикаля по различни гишета, докато му издадат дубликат на СУМПС, при положение, че преди това му е било разяснено, че няма да има такава необходимост. В същото време се установи по делото, че обвиняемият не е ударил целенасочено св. Б. в гърдите, за да се приеме това му действие като грубо нарушение на обществения ред. Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: