РЕШЕНИЕ

№ 182

гр. Казанлък, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря МАРИЯ СТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20215510201007 по описа за 2021 година М О Т И В И;

Обжалвано е наказателно постановление № 24-002846 от 18.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е наложено административно наказание- имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. от „Т. Н.“ ЕООД, ЕИК ••• които го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството, че не са извършили административно нарушение а обжалваното наказателно постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила.

Редовно призовани изпращат пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.Представят и писмено становище.

Възз.страна взема становище, че жалбата е неоснователна а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателстгвени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява частично основателна.

В обжалваното наказателно постановление, АНО е посочил, че то е връчено на наказаното лице при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 18.11.20г..

Съдът в хода на съдебното следствие извърши обстойна проверка дали обжалваното наказателно постановление било връчено съобразно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН и намери, че това е станало във нарушение на тази законова разпоредба.

От показанията на св. Мутафова и св. К. се установява, че са отишли до жилищния блок в гр. Казанлък в където е седалището и адреса на управление на дружеството жалбоподател.

Входната врата на входа е била заключена и те не са успели да отидат до адреса на дружеството, след което изчакали 10 минути и отбелязали върху НП, че е връчено при условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН предвижда когато нарушителя не се намери на посочения от него адрес а новия адрес е неизвестен наказващия орган да отбелязва това върху наказателното постановление.

Предвид на това съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, тъй като връчилите не са достигнали до адреса на нарушителя и не са констатирали, че нарушителя не е намерен на адреса или, че го е променил.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказавщия орган /АНО/ е приел и посочил, че при извършена проверка на 13.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на „Т. Н.“ ЕООД в качеството му на регистриран посредник за наемане на работа за други държави с удостоверение за регистрация № 2926/03.12.19г. с безсрочна валидност е извършил посредническа дейност по наемане на работа в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността като е сключил договор за посредничество на 14.12.2019г. в гр. Казанлък с търсещо работа лице Г.Н. П. в който е уговорил заплащане на сумата от 100 евро от лицето за намиране и започване на работа в Република Германия.

С това „Т. Н.“ ЕООД е нарушил чл.4 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа – Посредникът предоставя; 1. Посреднически услуги по чл.2 ал.1 безплатно, без събиране пряко или косвено, изцяло оли частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице в т.ч. от моряка.

На основание чл.81 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ АНО е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер от 1500 лв..

Пълномощника на жалб. във писменото становище оспорва приетата и посочена фактическа обстановка от АНО като твърди, че такова възнаглаждение е било уговорено но не е било платено, а М.НН не е бил упълномощен представител на дружеството жалбоподател поради което при сключването на договора за посредничество от 14.12.19г. не е имал пълномощия.

Тези възражения съдът не приема.

От приложеното към делото заявление за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за лица регистрирани по българското законодателство М.НН в т.8 е посочен като лице което ще извършва посредническа дейност по наемане на работа.

Предвид на това съдът счита, че договора от 14.12.19г. за посредничество е сключен от лице имащо пълномощия за сключването му.

Разпоредбата на чл.4 т.1 от НУРИПДНР предвижда, че посредникът предоставя посреднически услуги по чл. 2, ал. 1 безплатно - без събиране пряко или косвено, изцяло или частично на такси или други плащания от търсещото работа или наетото на работа лице, в т. ч. от моряка.

Следователно закона забранява уговарянето на каквито и да е плащания поради което липсата на реално плащане не е елемент от значение за състава на нарушението.

Съобразно изложеното дотук и във основа на установената фактическа обстановка съдът счита, че на 14.12.2019г. в гр. Казанлък дружеството жалб. е уговорил заплащане на сумата от 100 евро от Г.П. за намиране и започване на работа в Р Германия с което от обективна страна е осъществил състава на чл.4 т.1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа поради което не приема и възражението му направено с жалбата против наказателното постановление, че не е извършил административно нарушение.

От извършената от съда служебно проверка за законосъобразност на наказателното постановление се установява, че АНО е спазил императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН.

Нарушението е описано, по дата, по място на извършване, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата които го потвърждават както и нарушените законови разпоредби.

Извършеното нарушение не е със по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид, поради което няма основание за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Административно наказващия орган е наложил административната санкция над предвидения в закона минимален размер като не е изложил мотиви за това / той не е и длъжен/.

По делото няма данни от които да се установява, че на жалб. са налагани санкции за други подобни нарушения и затова съдът счита, че наложената санкция следва да бъде намалена към предвидения в закона минимален размер, поради което в тази и част жалбата се явява основателна и обжалваното наказателно постановление следва да се измени.

Водим от горните мотиви съдът,