Решение № 2756 от 20.6.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 409/2025 г.

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

1. Образувано по жалба, предявена от М. А. Е., [ЕГН], с. Кръстава, общ. Велинград, ул. Сютка № 13, срещу Заповед № 8121К-3463 от 03.04.2025г. на министъра на вътрешните работи, с която на инспектор М. А. Е., на длъжност полицейски инспектор V степен (ТП), в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Велинград при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, за нарушение на т. 19 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР; чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 200, ал. 1, т 12 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

1. Поддържа се, че оспорената заповед за постановена при съществено нарушение на материалния закон и административно производствените правила, неспазване на установената форма и в несъответствие с целта на закона.

Жалбоподателя възразява, че е затруднен да разбере за какво точно съм наказан, тъй като дисциплинарно наказващия орган не е описал точно, приетото за установено деяние. В контекста на изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР се твърди, че в заповедта не е посочено мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Счита се, че заповедта е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, както и че в конкретния случай, няма никаква логик, за дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 197, ал.1, т. 3 от ЗМВР - „порицание”, за което следва да се пристъпи направо към налагане на дисциплинарно наказание, да се назначава комисия и да се извършва проверка, в резултат на което да се причини забавяне на производството с повече от четири месеца.

Жалбоподателя възразява, че не му е осигурена възможност да упражни в пълен обем правата си и най-вече правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8, във връзка с ал. 10 от ЗМВР.

Твърди, че не му става ясно защо е обвинен, че е нарушил т. 19 от Етичния кодекс и то при условие, че е прието от дисциплинарно наказващия орган, че за случилото се между него и Р. Б. няма никакви доказателства, дори и косвени, това да е било под заплаха, насилие или каквото и да е било форма на принуда по отношение на Б.. Жалбоподателя заявява, че спрямо него не е налице обвинение за неизпълнение на възложената задача за охрана на училището на 16.09.2024 г.; че не вярно твърдението, че целенасочено се е възползвал от това, че охранява в този ден училището, за да задоволи сексуалното си желание; че му е непонятно, защо неговите лични отношения, които не са престъпление, ще намалят или ще доведат до загуба на общественото доверие в полицията; че и понастоящем, няма данни деянието му да е довело до липса на обществена подкрепа на цялостната дейност и накърняване на доброто име на институцията.

За необосновано се счита и обвинението за извършено нарушение на т. 64 от Етичния кодекс, доколкото разговора с бащата на Б. е проведен след като Началника на РУ Велинград е бил предварително уведомен, като в тази насока, той не е възлагал на Е. каквито и да е задачи, за да е необходимо да дава точен и обективен отчет пред него. Според жалбоподателя, соченото от дисциплинарно наказващия орган деяние, би било нарушение по чл. 192, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а според чл. 12, ал. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, не се квалифицират като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР дисциплинарните нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗМВР.

Възразява се, че в случая дисциплинарно наказващия орган не е спазил изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, доколкото, след като е приел, че нарушението не е тежко и че няма извършено нарушение на служебните задължения е наложил трето по ред дисциплинарно наказание „порицание”, като не извършил преценка за маловажност на случая. В този контекст се поддържа, че наложеното наказание не съответства на целта на закона и е наложено в нарушение на принципа за „съразмерност“.

Иска се процесната заповед да бъде отменена изцяло, като се присъдят сторените разноски по производството.

1. Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител Б. П., служител с юридическо образование, е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи обективирани в оспорената заповед.

Счита се, че същата е издадена от компетентен орган, в установената за това писмена форма при спазване на процесуалните изисквания за издаването ѝ, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия материален закон. Подробни аргументи в тази насока са развити в представените по делото писмени бележки.

Сочи се, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като е съобразена и нормата на ал. 3 от същата разпоредба.

За неоснователно се счита възражението на Е., че е нарушено правото му на защита, доколкото служителят е получавал покани за даване на обяснения, запознавал се е със заповеди, обобщени справки, получил е копие от цялото дисциплинарно дело, но обяснения/възражения не е давал, което не се отрича от него.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена.

ІІ. За допустимостта:

1. Според нарочно съставената разписка, заповедта е връчена на нейният адресат на 07.04.2025г., а жалбата срещу ѝ е регистрирана в деловодството на съда на 22.04.2025г., тоест в първият работен ден, след официално обявените почивни дни. При това положение, следва да се приеме, че същата е подадена в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

1. До Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР е подаден Сигнал вх. № 958500 от 04.10.2024 г.( л.142), за това, че на 26.09.2024 г., около 16: 30 – 17: часа, в неговата къща, Е. и изнасилил Р. Б.. Временно преназначения на длъжността Директор на ОДМВР, Пазарджик е отправил до Министъра на вътрешните работи Предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина рег. № 312р-23858 от 07.10.2024г.( л.215), в което е посочено, че в ОДМВР, Пазарджик са постъпили данни, че на 26.09.2024г., в дома си в гр. Велинград, инспектор М. А. Е., служител в дирекцията, се е съвкупил с непълнолетната Р. С. Б. [ЕГН], живуща в гр. Велинград, против волята ѝ, като изнасилената не е навършила 18 години. Посочено е, че е образувано досъдебно производство № 69 от 04.10.2024г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура, Пазарджик за престъпление по чл. 152 ал. 2 т. 1 от НК във вр. с чл. 152 ал. 1 от НК, като Р. Б. е потвърдила случилото се в показанията си, като е посочила и самоличността на служителя.

1. Със Заповед № 8121К-13105 от 08.10.2024 г. на Министъра на вътрешните работи(л.75), на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор М. А. Е., като е счетено, че в отправеното предложение са налице достатъчно данни за извършено нарушение от страна на Е. на т. 15, т. 19, т. 20 и т. 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР; Е. е отстранен временно от длъжност (като с последваща Заповед № 8121К-14827 от 29.11.2024 г., срока за отстраняване от длъжност е продължен) и е определен дисциплинарно разследващ орган, който да проведе дисциплинарното производство. Тя е връчена на Е. на 08.10.2024г., като в заповедта са разяснени правата и задълженията на служителя в рамките на дисциплинарното производство.

Изготвена е била Покана № 312р-23987 от 08.10.2024г.( л. 94), за запознаване със Заповед № 8121К-13105 от 08.10.2024 г., в която отново са указани правата на служителя, включително възможността да даде писмени обяснения по случая. Поканата е връчена лично на адресата на 08.10.2024г. Изготвена и връчена е била и Покана № 312р-30209 от 09.12.2024г.( л. 96), за запознаване със Заповед № 8121К-14827 от 29.11.2024 г. Е. не се е възползвал от указаната му и в двете покани възможност за представяне на писмени обяснения.

1. Констатациите и изводите от данните установени в хода на дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващия орган е отразил в Обобщена справка рег. № 312р-2473 от 28.01.2025 г.( л.87) и Становище рег. № 312р-3016 от 03.02.2025 г.(л. 84), в които съобразно данните по делото, е направена констатация, че „… въпреки че може да се направи извод за наличие на сексуален акт на 26.09.2024г. между инспектор М. Е. и Р. Б. с оглед описанието, което Б. дава на всекидневната в дома на служителя и приложения скрийншот на кореспонденция в „Инстаграм” между двамата, от събраните доказателства не се потвърждава категорично насилственото му осъществяване …“, въз основа на която пък е формиран извода, че „…. Поради тези обстоятелства, не може да се приеме категорично, че служителят е реализирал и съответното нарушение на правилата от Етичния кодекс за поведение на служителите в Министерство на вътрешните работи, цитирани в заповедта за образуване на дисциплинарно производство, а именно: точка 15 …точка 19… точка 20 ….точка 30… “.

По отношение на второто деяние е прието, че „… В случая, инспектор Е. в работно време, в униформено облекло и ползвайки служебен автомобил, в рамките на своята териториална компетентност (хотел „К.“ се намира на територията на квартал Чепино в гр. Велинград, част от обслужвания от него район), е превишил правомощията си на полицейски инспектор (ТП), като на практика е работил по сигнал, за който е знаел, че вероятно ще бъде подаден срещу него, и то касаещ евентуално извършено тежко умишлено престъпление. Въпреки че правомощията му съгласно чл. 2 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Инструкция № 8121з-1289/30.09.2022г. включват предприемането на действия за превенция, предотвратяване и пресичане на правонарушения и участие в разкриване на престъпления, не е допустимо и е дисциплинарно укоримо упражняването на тези правомощия при положение, че самият той е обект на такива твърдения …“. При това положение е формиран извода, че „… са налице основания за ангажиране на дисциплинарни отговорност на инспектор М. А. Е. … за установеното в хода на дисциплинарното производство нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ал. 2 т. 3 от ЗМВР - „неспазване на служебните правомощия“, съставомерно по смисъла на чл. 200 ал. 1 т. 5 от ЗМВР - „превишаване на правомощия“ ….“.

1. Въз основа на цитираните Обобщена справка и Становище, от страна на дисциплинарно наказващия орган е издадена Заповед № 8121К-2503 от 11.03.2025 г.( л. 50), с която е прието, че дисциплинарно разследващия орган е установил коректно фактическите обстоятелства, но не е анализирал правилно релевантните правни разпоредби по производството. При това положение е счетено, че фактическата обстановка и правната квалификация на действията на инспектор Е. изложени в заповед № 8121К-13105 от 08.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи следва да бъдат изменени.

Според дисциплинарно наказващия орган, в случая са налице данни, че инспектор Е. се е съвкупил с непълнолетната Р. Б., като няма доказателства, дори и косвени това съвкупление да е било извършено чрез заплаха, насилие или каквато и да било форма на принуда по отношение на Б., но това е станало известно на органите на досъдебното производство, близки на Р. Б. и педагогическия екип на ПГИТ „Алеко Константинов“, с което полицейският служител е създал впечатление, че след като му е възложено да охранява обществения ред в района на училището и му е поверена безопасността на учащите, целенасочено се е възползвал от случая за да задоволи сексуалните си желания. Прието е, че в този случай са налице данни за извършено от Е. нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

Прието е също така, че от данните по преписката е видно, че след разговора със С. Б.(баща на Р. Б.), за който предварително е бил уведомен началника на районното управление и е бил проведен с неговото мълчаливо съгласие, инспектор Е. не е докладват писмено или устно на ръководния служител за проведения разговор, при това по въпрос който го засяга пряко, с което е нарушил т. 64 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

При това положение, на основание чл. 57, т. 4 от Инструкция № 81213-877 от 6 юли 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е разпоредено, изменение на фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението посочени в Заповед № 8121К-13105 от 08.10.2024 г., съобразно описаното в обстоятелствената част на Заповед № 8121К-2503 от 11.03.2025 г. нарушение и неговата правна квалификация.

Изготвена е била Покана № 312р-6177 от 11.03.2024г.( л. 61), за запознаване със Заповед № 8121К-2503 от 11.03.2025 г., в която са указани правата на служителя, включително възможността да даде писмени обяснения по случая. Поканата и заповедта са връчени на жалбоподателя на 12.03.2025г., като по делото липсват данни, същият да е заявил някакви искания или да е представил писмени обяснения.

1. Съобразно указанията на дисциплинарно наказващия орган, комисията е предприела допълнителни действия, като са били снети сведения рег. № 367р-4065 от 17.03.2025г. и № 367р-4097 от 17.03.2025г.( л.65) от началника на Районно управление Велинград и началника на група „Охранителна полиция“ в същото районно управление, като и двамата са заявили, че не са били уведомени за проведения разговор между инспектор Е. и С. Б. на 03.10.2024 г.; по никакъв начин не са изпращали служители да разговарят с когото и да е в хотел „К.“ на 03.10.2024 г.; не им е докладвано писмено за това, какви действия са предприемани от служители в тази насока. Приложени са били разпечатки от интернет сайтове на БНТ 1, БНР и „NOVA“ телевизия, както и клип на излъчено по „NOVA“ телевизия предаване, отнасящи се до извършеното от инспектор Е. деяние на 26.09.2024г.( л. 67).

Резултатите от допълнителното разследване, комисията е описала в Обобщена справка рег. № 312р-6903 от 19.03.2025 г.( л.57) и Становище рег. № 312р-7252 от 24.03.2025 г.( л. 53). От дисциплинарно разследващия орган отново е прието, че инспектор Е. се е възползват от обстоятелството, че е определен за охрана на ПГИТ „Алеко Константинов“, за да осъществи контакт с Р. Б. и да прояви инициатива в насока този контакт в максимално кратък срок да прерасне в сексуален, без да отчита факта, че Б. е на 15 години и учи в училището, което той е разпределен да охранява, както и обществения отзвук, който би породил подобно поведение. Констатирано е, че това е станало достояние на родителите на Б., нейни съученички и родителите им, на учителите ѝ, на колегите на Е., на органите на досъдебното производство и прокуратурата, а посредством средствата за масова информация — медии, включително „NOVA“ телевизия, БНТ и БНР, и интернет - сайтове, и в национален мащаб. Според комисията, такива действия имат за неизбежна последица намаляване или загуба на обществено доверие в полицията, което от своя страна може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната ѝ дейност и да накърни доброто име на институцията, поради което, деянието е квалифицирано като нарушение на т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

С. С. рег. № 312р-27741 от 13.11.2024г.( л. 111) и рег. № 367р-4065 от 17.03.2025г.( л. 65), дадени от главен инспектор Бориков, на длъжност началник на Районно управление, Велинград, от комисията е прието, че след като на 03.10.2024г. е уведомен от инспектор Е., че има намерение да разговаря с бащата на Р. Б. относно обвиненията, които отправя към него, служителят не е докладвал писмено или устно, на ръководен служител за проведения разговор, при това по въпрос, който го засяга пряко. Това деяние е квалифицирано като нарушение на т. 64 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Като краен резултат, дисциплинарно разследващият орган е формирал заключение, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност на инспектор М. А. Е., за установеното в хода на дисциплинарното производство нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194 ат. 2 т. 4 от ЗМВР и е предложено на дисциплинарно наказващия орган да издаде заповед, с която да наложи спрямо Е., дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

1. До Е. е била отправена Покана рег. № 312р-6906 от 19.03.2025 г.( л.63), за запознаване с Обобщена справка рег. № 312р-6903 от 19.03.2025 г., като е указано, че в срок от 24 часа, може да представи допълнителни обяснения и възражения в деловодството на ОДМВР, Пазарджик. Поканата е връчена лично на 20.03.2025 г. Според протокол рег. № 312р-7038 от 20.03.2025 г.( л.64), главен инспектор Т. С., член на дисциплинарно разследващата комисия е връчил на инспектор Е. всички материали по дисциплинарното производство, като за това е съставен надлежен опис на предадените и приети документи.

В указания срок, обяснения и възражения от страна на жалбоподателя не са заявени. Както се посочи, след изтичане на този срок е било изготвено Становище рег. № 312р-7252 от 24.03.2025 г. С Писмо рег. № 312р-7412 от 25.03.2025 г.( л.48), всички материали по дисциплинарната преписка са били изпратени на министъра на вътрешните работи, като видно от положената върху писмото резолюция, явно са били получени на 28.03.2025 г. Отправена до жалбоподателя е била Покана рег. № 8121р-6278 от 01.04.2025 г.( л.45), в която синтезирано са изложени фактическите констатации и правните изводи, направени в хода на дисциплинарното производство; посочено е, че Е. въпреки отправените му покани, до този момент не е се е възползвал от възможността да даде писмени обяснения в хода на производството; отново е приканен в 24 часов срок от връчване на поканата да даде писмени обяснения или възражения, адресирани до министъра на вътрешните работи. Поканата е връчена на жалбоподателя на 01.04.2025г., като в отговор на същата не са били представени обяснения или възражения.

1. В рамките на тази хронология е издадена процесната Заповед № 8121К-3463 от 03.04.2025г. на министъра на вътрешните работи, с която на инспектор М. А. Е., на длъжност полицейски инспектор V степен (ТП), в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Велинград при Областна дирекция на МВР, Пазарджик, за нарушение на т. 19 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР; чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 200, ал. 1, т 12 и чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

1. За да постанови този резултат, дисциплинарно наказващия орган е съобразил данните, съдържащи се в приложените по преписката: Копие на сигнал, вх. № 958500-46 от 04.10.2024 г.( л.142); Разпечатки от сайтовете на българска национална телевизия, Българско национално радио и „NOVA“ телевизия ( л. 67 и сл.); Сведение №УРИ 312р 00019562 от 11.10.2024 г. от Р. Б.( л. 101 и сл.); Сведение №УРИ 312р 000-24610 от 18.12.2024 г. от Р. Б.; Сведение № УРИ 312р 000-24608 от 18.12.2024 г. от Р. Б.; Сведение № УРИ 312р 000-19560 от 11.10.2024 г. от С. Б. (майка на Р. Б.); Сведение № УРИ 312р 000-19559 от 11.10.2024 г. от П. Д. (съученичка на Р. Б.); Сведение № УРИ 312р 000-19558 от 11.10.2024 г. от В. Б. (майка на П. Д.); Сведение № УРИ 312р 27744 от 13.10.2024 г. от Г. Х., инспектор „Д. педагогическа стая“ в РУ, Велинград; Сведение № УРИ 312р 000-21960 от 13.11.2024 г. от К. К., училищен психолог в ПГИТ „Алеко Константинов“; Сведение № УРИ 312р 000-21961 от 13.11.2024 г. от С. У., учител по английски в ПГИТ „Алеко Константинов“; Сведение № УРИ 312р 000-24611 от 18.12.2024 г. от А. М.. съученичка на Р. Б., с приложени разпечатана на хартиен носител, кореспонденция по мобилен телефон; Сведение № УРИ 312р 000-24609 от 18.12.2024 г. от А. М.; Разпечатана на хартиен носител кореспонденция между Б. и Е., осъществена по мобилен телефон; писмо с приложения вх. № 5895/2024 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториален отдел Велинград( л. 138); експертна справка към Досъдебно производство № 69/2024 г., изготвена от съдебен лекар д-р А., въз основа на извършен преглед на Р. Б.( л. 140); компютьрно- техническа експертиза на мобилен апарат марка „Самсунг” модел „Галакси“ А14, на Р. Б., изготвена по досъдебно производство № 69/2024( л.160); Сведение рег. № 367р-4065/17.03.2025 г. от главен инспектор Б. Б., началник на РУ, Велинград; Сведение УРИ 312р-27741 от 13.11.2024 г. от главен инспектор Б. Б., началник на РУ, Велинград; Сведение рег. № 367р-4097 от 18.03.2025 г., от Б. Т., началник група „ОП“ при РУ, Велинград; Сведение рег. № 312р-31217 от 18.12.2024 г. от Б. Т., началник група „ОП“ при РУ, Велинград; Сведение УРИ 312р-23858 от 13.11.2024 г. от инспектор Ч. Г., полицейски инспектор в „Охранителна полиция“ към РУ, Велинград; Сведение № УРИ 312р 000-19554 от 11.10.2024 г. от С. Б., баща на Р. Б.; Сведение № УРИ 312р-27742 от 13.11.2024 г. от младши експерт Е. Д., мл. полицейски инспектор в група Охранителна полиция“ към РУ, Велинград; Докладна записка рег. № 9585р- 594 от 16.10.2024 г. по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“( л.145), от извършен преглед на видеозапис, направен от охранителна камера на хотел „К.“; Кадрова справка рег. № 312р-27672 от 12.11.2024 г. относно инспектор Е.( л.192).

1. Въз основа на данните, съдържащи се в описаните документи, дисциплинарно наказващия орган е прел за установени следните факти: Във връзка с първия учебен ден на 16.09.2024 г. и охраната на училищата на територията на град Велинград, която се извършва от служители на „Териториална полиция“ към Районно управление Велинград, старши инспектор Б. Т., на длъжност началник група „Охранителна полиция“ към РУ, Велинград, устно е разпоредил на инспектор Е. да поеме охраната на Професионална гимназия по икономика и туризъм „Алеко Константинов“ гр. Велинград, в началото и в края на учебните занятия. Възползвайки се от обстоятелството, че е определен за охрана на училището, на 26.09.2024 г., инспектор Е. под предлог, че иска да говори с Р. Б. (която познавал от по-рано) за нейна съученичка (А. М.), след личен разговор и комуникация по „Инстаграм” убедил Б. да се видят. Първоначално тя искала да се срещнат на улицата, но служителят я убедил да отидат в дома му. Там инспектор Е. се е съвкупил с непълнолетната Р. Б. като няма доказателства, дори и косвени това съвкупление да е било извършено чрез заплаха, насилие или каквато и да било форма на принуда по отношение на Б.. Случилото се е станало известно на органите на досъдебното производство, близки и съученици на Р. Б., педагогическия екип на ПГИТ „Алеко Константинов“ и на неограничен кръг граждани - зрители и слушателите на БНТ 1 новини от 11.10.2024 г., БНР Новини от 11.10.24 г. и Репортаж на „NOVA“ телевизия, с което полицейският служител е създал впечатление, че след като му е възложено да охранява обществения ред в района на училището и му е поверена безопасността на учащите, целенасочено се е възползвал от случая за да задоволи сексуалните си желания.

При това положение е формиран извода, че такива действията имат за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, могат да доведат до липса на обществена подкрепа за цялостната ѝ дейност и да накърнят доброто име на институцията, поради което дисциплинарно наказващия орган е приел, че инспектор Е. е нарушил т. 19 (Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява) от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи.

На следващо място, прието за установено от страна на дисциплинарно наказващия орган е, че на 03.10.2024 г., след проведен разговор със С. Б. (баща на Р. Б.), за който предварително е бил уведомен началника на Районното управление и е бил проведен с неговото мълчаливо съгласие, инспектор Е. не е докладвал писмено или устно на ръководния служител за проведения разговор, при това по въпрос който го засяга пряко, с което е нарушил т. 64 ( Държавният служител дава точен и обективен отчет пред -своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи ) от Етичния кодекс.

1. Относно определяне на конкретния размер на наказанието, дисциплинарно наказващия орган е приел, че нарушението не е тежко, засегнати са етични правила за поведение на държавните служители в МВР, спазването на които е от значение за обществената подкрепа за цялостната дейност на органите на полицията; причините за нарушението са чисто субективни и свързани единствено с личностната и ценностна ориентация на извършителя. Относно формата на вината е счетено, че нарушението е извършено при евентуален умисъл, като инспектор Е. „… не е предвиждал противоправния резултат като неизбежно настъпващ, но се е примирил с неговото настъпване. В конкретния случай евентуалният умисъл се заключава в безразличието на дееца към настъпването на един страничен резултат, който не се обхваща от неговата цел …“.

Констатирано е, че през време на службата си м МВР, не е бил награждаван и не е бил наказван.

V. За правото:

1. Според чл. 204, т. 1 от ЗМВР, наказанията се налагат със заповеди от министъра на вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието „уволнение“ за главния секретар на МВР Според чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.

Съответно, според чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като съответно - дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган.

1. В случая както се посочи в т. 11 от настоящото решение, с Писмо рег. № 312р-7412 от 25.03.2025 г.( л.48), всички материали по дисциплинарната преписка са били изпратени на министъра на вътрешните работи, като видно от положената върху писмото резолюция, явно са били получени на 28.03.2025 г. При липсата на други данни по делото, ще следва да се приеме, че момента в който процесното дисциплинарно нарушение е било установено по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е 28.03.2025 г. При това положение, оспорената Заповед № 8121К-3463 от 03.04.2025г. на министъра на вътрешните работи се явява постановена в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР от лице снабдено с необходимата за това дискреционна власт.

1. Според чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ е постановена при пълно и точно спазване на изискванията относно формата в която следва да бъде обективирано волеизявлението на дисциплинарно наказващия орган.

Конкретни съображения са изложени, включително по отношение на определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание. Подробно са посочи хипотези предвидени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които се твърди да са били нарушени от Е., посредством осъществените от него деяния. Като краен резултат, Министърът на вътрешните работи е приел за установено, че на 26.09.2024 г., като се е съвкупил с непълнолетната Р. Б., което деяние е станало обществено известно, Е. е нарушил етичните правила установени в т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал 1, т. 12 от ЗМВР, тоест нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Прието е също така от страна на Министъра на вътрешните работи, че с проведения на 03.10.2024 г. разговор с бащата на Р. Б., за който не е докладвано писмено или устно на ръководния служител, Е. е нарушил т. 64 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал 1, т. 12 от ЗМВР, тоест нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Тези точно две деяния са конкретно и точно описани като място, време и обстоятелства при които са осъществени, в обстоятелствената част на оспорената заповед, като е несъмнено, че именно за тяхното извършване, по отношение на Е. е осъществена дисциплинарната му отговорност.

С оглед действията предприети в хода на дисциплинарното производство, трябва да се добави, че по силата на чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР, именно министърът на вътрешните работи е дисциплинарно наказващия орган, който разполага с дискреционната власт да разпореди образуването на дисциплинарно производство и да наложи дисциплинарно наказание съобразно фактите и обстоятелствата, които той приеме за установени и съобразно приетата от него правна квалификация на деянието. По смисъла на чл. 207, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР, компетенциите и правомощията на дисциплинарно разследващия орган се свеждат до извършване на всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, като самостоятелно решава какви действия трябва да бъдат извършени и носи дисциплинарна отговорност за тяхното своевременно и законосъобразно извършване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство, дисциплинарно разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.

Тези текстове на закона обаче, не дават основание да се формира извод, че констатациите на дисциплинарно разследващия орган относно отделните факти и обстоятелства, установени в хода на дисциплинарното производство и тяхната правна квалификация са задължителни за дисциплинарно наказващия орган, че той безусловно следва да ги възприеме и въз основа на тях да определи вида и размера на съответното дисциплинарно наказание, както счита жалбоподателя. Законът не съдържа нито пряко, нито имплицитно заложено указание в тази насока.

1. С оглед поддържаните възражения от страна на жалбоподателя, следва да се посочи, че данните съдържащи се писмените документи приобщени по дисциплинарната преписка, сведенията и обясненията на всички лица, които са имали някакво отношение към процесните деяния, са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта, че на 26.09.2024 г., Е. се е съвкупил с непълнолетната Р. Б., което деяние е станало обществено известно. Това впрочем не е между страните. В жалбата, Е. е заявил „… И накрая за мен остава непонятно защо моите лични отношения, които не са престъпление, ще намалят или ще доведат до загуба на общественото доверие в полиция, така както е записано по средата на лист 4 …“.

Според чл. 151, ал. 3 от НК, който се съвкупи с непълнолетно лице чрез използване на положение на зависимост или надзор или чрез употреба на сила или заплашване, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години, а според чл. 151, ал. 4 от НК, който се съвъкупи с лице, навършило 14-годишна възраст, което не разбира свойството или значението на извършеното, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Действително, в случая от страна на дисциплинарно разследващия орган не са установени несъмнени данни, Е. да е използвал положение на зависимост, сила или заплашване за да се съвъкупи с Б., но пък е несъмнено, че контакта между него е Б. е осъществен при изпълнение на възложената на Е. задача да охранява обществения ред в района на училището и осигури безопасността на учащите, между които именно е и Б.. Факта, че Е. се е съвъкупил с петнадесет годишната Б. в дома си, несъмнено е станал известен както в училището, така и на обществеността и очевидно е предизвикал негативни оценки, което пък уронва доброто име на институцията, която Е. представлява.

Този извод не се променя от обстоятелството, че няма данни образуваното по случая досъдебно производство да е приключило, че в Писмо вх. № 5895/2024 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, Териториален отдел Велинград(л. 138), е посочено, че Б. и родителите ѝ не са подавали жалба, че приобщената по преписката лична кореспонденция, разкрива „… Б. като неморална, вулгарна, невъзпитана, необразована личност с квотиент сочещ към дебилност …“. Неясно е въз основа на какви специални познания, прокурора от Териториален отдел Велинград, с оглед разпечатаната и приложена по преписката размяна на съобщения е формирал извода, че Б. е с коефициент на интелигентност „… сочещ към дебилност ….“. Тези твърдения в писмото, сами по себе си не оневиняват действията и постъпките на Е., а обратно, създават основателни съмнения за това, че Б. е разбирала свойството и значението на постъпките си.

Както се посочи, същественото в случая е, че отношения между Е. и Б. са придобили скандален характер и явна обществено негативна оценка, което несъмнено е в ущърб на доброто име на институцията, която Е. представлява, по смисъла на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В този смисъл, относно негативните последици от деянието осъществено от Е. на 26.09.2024г., спрямо престижа и доверието в Министерство на вътрешните работи и неговите служители и неговата несъвместимост с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, в заповедта са изложени ясни и логични мотиви, които напълно се споделят от състава на Съда.

1. С оглед възраженията на жалбоподателя, трябва да се добави, че съобразно чл. 28 от общия в случая Закон за държавния служител, при изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот държавният служител е длъжен да има поведение, което да не уронва престижа на държавната служба. Принцип на дисциплинарната отговорност е, че такава се следва само ако служителят при, по повод, във връзка с изпълнение на служебни задължения е допуснал виновни нарушения на служебни задължения. По отношение на полицейските служители обаче законодателят не е спазил този принцип докрай. Според чл. 152 от ЗМВР, държавните служители са длъжни да оказват помощ или съдействие на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на правонарушения. Сиреч, с оглед задачите и дейността на МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в извънработно време и извън местоработата. Следователно дисциплинарна отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати правонарушения по други нормативни актове или са морално укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от дисциплинарната отговорност по действащия Кодекс на труда, като нарушенията на установения обществен ред представляват нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание и за наказателна или административно наказателна отговорност.

1. В този контекст, следва да се посочи, че действително, несъмнено е от данните по делото, че проведения от трима служители на РУ Велинград, един от които е Е. и бащата на Б. – С. Б. разговор не е бил в изпълнение на конкретно възложени служебни задачи, макар и да се е провел след уведомление на началника на районното управление. Това ще рече, че формално, Е. не е бил длъжен да дава отчет на своите ръководители след приключване на разговора. Присъствието на още двама униформени служители на РУ Велинград на разговора обаче, явно изключват изцяло личният му - между Е. и Б. характер и несъмнено сочат на добилите публичност действия, осъществили се между Е. и Б. на 26.09.2024 г. Тези действия, сами по себе си са основание за осъществяване на дисциплинарната отговорност на Е. за допуснато нарушение на т. 19 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

В допълнение и с оглед възраженията на жалбоподателя, трябва да се констатира, че правото му на участие и защита в дисциплинарното производство е било надлежно охранено; същият е били уведомяван за всички предприети от дисциплинарно разследващия орган действия и събрани доказателства; предоставяна му е надлежна възможност за даване на обяснения и представяне на доказателства.

Ето защо, Съдът