Решение № 167 от 24.1.2020 г. на Софийски градски съд по дело № 148/2020 г.

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК. Образувано е по жалба вх. № 20200117145355 на „А.“ АД, с ЕИК •••••••, срещу отказ рег. № 20191129140622/07.01.2020г., постановен по заявление образец Б7 с вх. № 20191129140622, съгласно който от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано вписване на обстоятелствата по заявлението, с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП. Заявлението е било отхвърлено, тъй като в него и в декларацията на заявителя по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП не са били посочени данни, попълвани в поле № 550 „Действителни собственици – физически лица“, в което се посочват индивидуализиращите данни за физическите лица – действителни собственици. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на съвета от 20.05.2015г. и ЗМИП целят да се установят физическите лица, които пряко или непряко притежават и контролират дружеството, за да се осигури адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В случая като действителен собственик на заявителя е било посочено дружеството „С.“ АД. Жалбоподателят възразява, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, вр. § 2, ал. 1, т. 1 и ал. 5 от ДР на ЗМИП. „С.“ АД е публично дружество. Разкриването на дялово участие в българските публични дружество се извършва по реда на глава 11, раздел І от ЗППЦК пред Комисията за финансов надзор и Регулирания пазар и обществеността. Жалбоподателят прилага становище на КФН, както и се позовава на указания на Държавна агенция за национална сигурност в този смисъл. Позовава се и на решения на състави на съдилища в страната, включително Софийски градски съд и Апелативен съд – гр. София, както и на вече извършени вписвания по сходни случаи, включително на други дъщерни дружества. Жалбоподателят иска да бъде отменен оспорения отказ и да бъдат дадени указания да се извърши исканото вписване. По жалбата съдът намира следното: Жалба е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и при интерес от обжалването, с нужните приложения. По същество жалбата е основателна. В обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на вписвания, заличавания и обявявания, се включва, освен другото, проверката дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазването на предвидените за това форма и ред (чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ). След въведените със ЗМИП изисквания (чл. 59, ал. 1, чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 от ЗМИП) за идентифициране на физическите лица, действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, за такива вписвания при Агенция по вписванията е било предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици (чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. да водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел). Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 537 – юридическо лице или друго правно образувание чрез което пряко се упражнява контрол, поле 537а представители и поле 550 – действителни собственици. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП, за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици по ЗМИП се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ и ЗРБУЛСТАТ, като в съответния регистър се вписват данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, съгласно декларация с форма и съдържание, определени с правилника за прилагане на закона. При предвиденото в специалния ЗМИП съответно приложение на ЗТРРЮЛНЦ и изричното посочване, че вписването на обстоятелствата с основание за вписване чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП е въз основа на декларация, в обхвата на проверката, която прави длъжностното лице по регистрация при извършването на такива вписвания не се включва проверка за с ъществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона. В случая от заявителя е било подадено заявление Б7 във формата на образеца и попълнени данните съответни на приложената декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, но като действителен собственик е посочено дружеството „С.“ АД, което е и юридическото лице, чрез което пряко се упражнява контрол, по съображения, че „С.“ АД е публично дружество и акциите му се търгуват на регулирания пазар, поради което за същото е налице изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Това е било определено от длъжностното лице по регистрацията като обстоятелство по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, обосноваващо отказ за вписване. По разбиране на настоящия съдебен състав не е имало основание за отказ по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ. Подаденото заявление е отговаряло на предвидените за това форма и ред относно заявените за вписване обстоятелства. Липсата на заявени и допълнителни обстоятелства по вписването (заявяване за вписване на физическо лице по поле 550), дори да е налице, е било по преценка на заявителя, в чиято тежест е и заявяването, при предвидената отговорност по чл. 40, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата, за незаявяване за вписване на данните по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП се налагат санкциите по ЗМИП. Както вече се посочи, длъжностното лице по регистрация не проверява с ъществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, включително приложимо ли е в случая разрешението по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП относно „С.“ АД. С оглед на изложеното приложимостта на тази разпоредба не се разглежда и от настоящия съдебен състав, както и спазени ли са били законоустановените принципи при вписванията (за равно третиране) с извършения отказ, след като идентични вписвания вече са били извършвани. При изложеното оспорваният отказ следва да бъде отменен, с указания да бъде извършено исканото вписване. Воден от горното съдът