Решение № 1400 от 11.8.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3348/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 7154955, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Р. С. К., ЕГН ••••••••••, е наложена чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

От справката за нарушител водач е видно, че обжалваният електронен фиш е връчен на 16.05.2023г. Жалбата е входирана на 18.05.2023г., т.е. същата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Липсата на представена разписка за връчване не влияе на законосъобразността на електронния фиш, нито прави същият нищожен. Разписката касае единствено преценката на съда за срочност на жалбата, каквато в настоящото производство безспорно се установява от справката за нарушител-водач и без наличието на представена разписка, като липсват и твърдения от страните за по-ранно връчване на обжалвания ЕФ, което да обуслови процесуалната недопустимост на жалбата. Жалбата освен това е подадена от процесуално легитимирана страна – лице, срещу което е издаден електронният фиш. Поради това и по никакъв начин не са били нарушени правата на жалбоподателя, който има право жалбата му да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 22.07.2022г. в 13, 17 ч., в с. Черноземен, улица 27-ма до дом номер 15, посока на движението от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, при максимална разрешена скорост за движение - 50 км/ч, въведено с пътен знак В26, МПС с рег. № ••••, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 83 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 33 км.ч. Собственик, на когото е регистриран автомобилът, е Р. С. К.. Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/ч. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокола за проверка № 2-33- 22/02.06.2022г., допустимата грешка при отчитане на измерена скорост до 100 км.ч е +/- 3км/ч. при реални условия на измерване на скорост при полеви тест. В приложеното статично изображение е посочено, че АТСС е отчело скорост на движение на процесния автомобил от 86 км/ч. След приспадане на нормативно определения толеранс се получава и скоростта, за която е наказан деецът с ЕФ, а именно 83 км/ч. От справката за собственост е видно, че автомобилът е собственост на жалбоподателя К.. Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол.

• нарушението е установено с автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1-M 511, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Отбелязване, че АТСС съответства на одобрения тип, се съдържа в Протокола за проверка № 2-33-22/02.06.2022г., с оглед на което фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията е приложима за процесното АТСС, поради което и същото е било от одобрен тип към датата на извършване на нарушението.;

• техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от удостоверението;

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 2-33-22/02.06.2022г.;

-надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство. Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение.

Неоснователни се явяват и възраженията във връзка с пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч. Видно от писмото от Община Калояново вх. № 56521/19.06.2023г. (л. 15 от съдебното производство), нарушението е извършено в участъка от републиканския път II-64, а административният адрес ул. 27-ма № 15 се намира в урбанизираната територия на с. Черноземен, т.е. в рамките на населеното място. Напълно неоснователно се явява възражението, че мястото не отговаря на изискванията на §6, т. 49 от ЗДвП, доколкото видно и от представената към писмото извадка от кадастралния регистър, както административния адрес ул. 27-ма № 15, така и обектите около него, са застроени със сгради. Пътят освен това не представлява "околовръстно", както се твърди, а урбанизирана територия от населено място, при това с поставени знаци за началото и края на населеното място. В писмото освен това е посочено, че както към 22.07.2022г., така и към момента на съставянето на писмото, е имало знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч, заедно със знак В24 и указателна табела „Важи за цялото населено място“. Липсват и данни знакът да не е бил поставен по съответната процедура, като изрично следва да се посочи, че съгласно трайна съдебната практика на касационната инстанция, несъгласието на жалбоподателя с поставен на определено място пътен знак или с реда за поставянето му би могло да се заяви, изрази или преодолее по реда на раздел II и раздел III от глава осма на АПК, което обаче несъгласие, не е предмет на настоящото съдебно производство – така и Решение № 410 от 10.03.2022 г. по к. а. н. д. № 3303 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 469 /16.03.2022 на Пловдивски Административен Съд, ХХІІ състав по к.а.н.д. №320/2022, Решение № 351/ 25 февруари 2022 година на Административен съд-Пловдив по к. а. н. д. № 3136/2021 и др. Следва да се посочи изрично, че в случая дори наличието на пътен знак за ограничение на скоростта от 50 км/ч се явява ирелевантно, доколкото дори и без него задължението на водачите на МПС-та от категория "В" съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е да се движат със скорост не по-висока от 50 км/ч. в населени места, което в случая е било нарушено от жалбоподателя. Не на последно място, следва да се посочи и че видно от статичното изображение е, че заснемането на автомобила е извършено след навлизането му в населеното място (зад него е видна табелата Д12 „край на населено място“), поради което и безспорно се явява вмененото на жалбоподателя нарушение на максимално позволената в участъка скорост от 50 км/ч.

От фактическа страна се установява, че нарушението е извършено при условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ серия К № 5485267, който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ. Видно от справката за нарушител-водач, този ЕФ серия К № 5485267, обуславящ повторността, е бил връчен на жалбоподателя на 04.01.2022г., няма данни да е бил обжалван (липсват и такива твърдения), поради което е влязъл в сила на 19.01.2022г. Знанието на жалбоподателя за наличието на този електронен фиш се доказва и от факта на извършеното плащане по същия, също удостоверено в справката за нарушител-водач. Едногодишният срок от влизането в сила е следвало да изтече на 19.01.2023г., като преди изтичането му, на 22.07.2022г., е било извършено и процесното нарушение, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП. Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.4 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 800 лв (глобата от 400 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП в двоен размер). В ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността (бланкетният чл. 182, ал. 4 от ЗДвП), така и е сторена съответната привръзка към ал. 1, т. 4 от същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача с глоба от 400 лв. при превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 31 до 40 км/ч.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемата страна и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него в това производство, съобразно с нормата на чл.63д, ал.5, вр. с ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране на писмени становища от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,