Решение № 2026 от 27.5.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 1007/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на Т. Д. М., срещу Решение № 1012-12-185#1/08.09.2023г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 7/прот. №N01176/11.05.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че същият е издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в несъответствие с целта на закона. Допълнителни аргументи се излагат в представено писмено становище. Прави се искане оспореното Решение да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Допълнителни доводи излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата и представените писмени становища от ответника и заинтересованата страна основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление №2113-12-53 от 12.01.2023 г. до ТП на НОИ-Пазарджик, жалб. М. поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Към този момент жалбоподателя бил на възраст 65 г. 00 м. 10 дни. Въз основа на представените към заявлението документи – трудови книжки № 468/29.06.1979г., от 02.05.2006г. и по УП-3№45/26.03.2018г. бил зачетен осигурителен стаж за периода 20.10.1978г. – 03.01.2023г., с продължителност трета категория труд - 42г. 11м. 14 дни, както следва: Осигурител - ДЗ Орфей Батак, длъжност „обковач на прозорци“, за периода 20.10.1978г. - 24.10.1979г. - 2мес. и 10дни; МК Орбита Батак, длъжност „администратор“, за периода 20.3.1979г. - 07.02.1985г. -5г.10м. и 17дни; ОК на ДКМС Пазарджик, на длъжност „зав.сектор“ за периода 07.02.1985г. – 30.09.1985г. – 7м. и 23 дни; Общински к-т на БКТ Батак, длъжност „инструктор“ за периода 01.10.1985г. – 01.07.1986г. – 9 мес. ОБНС-Батак, длъжност „секретар“, за периода 01.07.1986г. – 01.01.1989г. – 2г.6м.; Районна прокуратура – Панагюрище, длъжност „районен прокурор“ за периода 09.01.1990г. – 01.04.1990г. – 2м. и 22 дни; Районна прокуратура-Велинград, длъжност „районен прокурор“, за периода 01.04.1990г. – 02.04.2001г. – 11 г.; Окръжна прокуратура – Благоевград, длъжност „прокурор“ за периода 02.04.2021г. – 02.05.2006г. – 5г. и 1 м.; Апелативна прокуратура – София – „прокурор“ от 05.08.2006г. до 05.08.2008г. – 2г. 3 мес. и 3 дни; Прокуратура на РБ – „главен прокурор“ за периода 05.08.2008г. – 19.07.2017г. – 8 г. 11 мес. и 15 дни; Апелативна прокуратура - София – „прокурор“ за периода от 20.07.2017г. до 05.02.2018г. – 1г. 5м. и 5 дни; Прокуратура на РБ за периода 06.02.2018г. – 03.01.2023г. – 1 г. 4м. и 25 дни. С разпореждане № 7/прот. №N01176/11.05.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Пазарджик на жалб.М. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, считано от датата на подаване на заявлението. При определяне на пенсията, въз основа на представените към заявлението не е зачетен осигурителен стаж от осигурител „БНБ“ за периода от 22.11.1978 г. до 22.03.1979 г., тъй като стажът в трудова книжка №468 от 29.06.1979 г. не е оформен съгласно законоустановените изисквания - липсват подписи на счетоводител и ръководител на предприятието, както и печат на осигурителя, съгласно чл. 8 от Наредба за трудовите книжки (одобрена с ПМС №149/20.03.1953 г. обн. в. „Известия“, бр. 26/1953 г., отм. считано от 01.01.1987 г.) и т.8 от Инструкция 2492. От жалб. М. двукратно било изискано да представи редовно оформен документ относно трудовия стаж в БНБ, какъвто в указаните едномесечни срокове не представил, такива не ангажира и при проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд. Въз основа на представените по преписката доказателства пенсионния орган изчислил индивидуален коефициент 3, 3540 на пенсията по реда на чл. 70, ал. 9 от КСО въз основа на зачетени 8278 дни от базисен период за времето от 01.01.2000г. до 02.01.2023 г. и осигурителен доход - 550413, 89 лв., от данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от Регистъра на осигурените лица. В оспореното Решение е посочено, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Пенсията е отпусната при средномесечен осигурителен доход 1298, 45 лв. за страната, за периода от м.януари 2022 г. до м.декември 2022 г., като доходът за изчисляване размера на пенсията е 4355, 00 лв. (3, 3540 • 1298, 45 лв. = 4355, 00 лв.). Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО (обн. ДВ, бр. 102 от 2018 г.. в сила от 01.01.2019 г.), като доходът, от който се изчислява пенсията е умножен със сумата, образувана, както следва: В обжалвания ИАА е прието, че процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО са 57, 94 % (42 г. 11 м.• 1.35 = 57, 94 %), и пенсията е определена от 12.01.2023 г. в размер на 2523, 29 лв. (57, 94 % от 4355, 00 лв. = 2523, 29 лв.), като на основание §7ж от ПЗР на КСО, към размера на пенсиите, свързани с трудова дейност, отпуснати с начална дата след 31 декември 2021 г. е прибавена сумата от 60 лева, изплащана на основание Постановление №479 от 30 декември 2021 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г., като е определен крайният размер на пенсията в размер на 2583, 29 лева. В оспореното Решение е посочено, че съгласно чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО не могат да се получават едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО изплащането на пенсията, която е в по- неблагоприятен размер следва да бъде спряно, съгласно разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО. Към 12.01.2023 г. жалбоподателят получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО в размер на 2055.86 лв., която е спряна на основание чл. 95. ал. 1, т. 4 от КСО като по-неблагоприятна и е продължила да се изплаща пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО в размер на 2583.29 лв. Въз основа на тези аргументи, с оспореното Решение ответника е потвърдил Разпореждане № 7/прот. №N01176/11.05.2023г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на жалб. М. е отпусната личната пенсия на осигурителен стаж и възраст. За изясняване на обстоятелства от съществено значение за делото са назначени и изслушани заключенията на две съдебно –счетоводни експертизи, като съдът кредитира изцяло втората от тях, тъй като при изготвянето й вещото лице се е запознало с всички, релевантни за делото доказателства / вкл. и представените допълнително от ответника такива /, въз основа на които е мотивирало изводите си, поради което съдът го цени изцяло като обосновано и компетентно. ВЛ в заключението си посочва, че при съпоставяне на периода 2000г.-2022г. по месеци, средномесечния осигурителен доход, осигурителния доход на жалбоподателя, осигурителния доход на лицето, осигурителния доход ограничен до максималния месечен осигурителен доход, броя работни дни, брой работни дни с осигуритгелен доход и тяхното съотношение, индивидуален размер на коефициента е 3, 353 при осигурителен доход на лицето за периода в размер на 550 013, 89лв. Средномесечния осигурителен доход за страната за м.01.2022г до м.12.2022г., съгласно данните, публикувани на интернет-страницата на НОИ е в размер на 1298, 45 лв. Последният, умножен с индивидуалния коефициент на жалб. М. – 3, 353 се равнява на 4353, 70 лева. Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът от който се изчислява пенсията се умножи с процент – 1, 35 за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от КСО, или размера на средномесечният осигурителния доход за 2022г. - 1298, 45 лв., умножен с индивидуалния коефициент на лицето 3, 353 = 4353, 70лв =/1298, 45лв•3, 3530/. Жалбоподателят към датата на подаване на заявлението има общ трудов стаж в размер на 42 години 11 месец и 14 дни, както следва: осигурител длъжност период от - до Стаж, приравнен на 3-та категория труд ДЗ Орфей Батак обковач на прозорци 20.10.1978г. 24.10.1979г. 2мес. и 10дни БНБ архивар 22.11.1978г. 22.03.1979г. стажа не се зачита, тъй като трудовата книжка не е оформена МК Орбита Батак администратор 20.03.1979г. 07.02.1985г. 5г.10 мес. и 17дни ОК на ДКМС Пазарджик Зав. сектор 07.22.1985г. 30.09.1985г. 7мес. и 23дни Общински к-т на БКП Батак инструктор 01.10.1985г. 01.07.1986г. 9мес. ОБНС Батак секретар 01.07.1986г. 01.01.1989г. 2год. 6мес. Районна прокуратура Панагюрище районен прокурор 09.01.1990г. 01.04.1990г. 2мес. и 22 дни Районна прокуратура Велинград районен прокурор 01.04.1990г. 02.04.2001г. 11 год. Окръжна прокуратура Благоевград прокурор 02.04.2001г. 02.05.2006г. 5г. и 1 мес. Апелативна прокуратура София прокурор 02.05.2006г. 05.08.2008г. 2год. 3мес. и 3 дни Прокуратура на РБ главен прокурор 05.08.2008г. 19.07.2017г. 8 год. 11 мес. и 15 дни Апелативна прокуратура София прокурор 20.07.2017г. 01.08.2017г. 11 мес. Апелативна прокуратура София прокурор 01.08.2017г. 05.02.2018г. 6 мес. и 5 дни Прокуратура на РБ 06.02.2018г. 03.01.2023г. 1 год. 4 мес. и 25дни сбор 42 год. 11 мес. и 14 дни осигурител длъжност период от - до Стаж, приравнен на 3-та категория труд ДЗ Орфей Батак обковач на прозорци 20.10.1978г. 24.10.1979г. 2мес. и 10дни БНБ архивар 22.11.1978г. 22.03.1979г. стажа не се зачита, тъй като трудовата книжка не е оформена МК Орбита Батак администратор 20.03.1979г. 07.02.1985г. 5г.10 мес. и 17дни ОК на ДКМС Пазарджик Зав. сектор 07.22.1985г. 30.09.1985г. 7мес. и 23дни Общински к-т на БКП Батак инструктор 01.10.1985г. 01.07.1986г. 9мес. ОБНС Батак секретар 01.01.1989г. 2год. 6мес. Районна прокуратура Панагюрище районен прокурор 09.01.1990г. 01.04.1990г. 2мес. и 22 дни Районна прокуратура Велинград 02.04.2001г. 11 год. Окръжна прокуратура Благоевград прокурор 02.05.2006г. 5г. и 1 мес. Апелативна прокуратура София 05.08.2008г. 2год. 3мес. и 3 дни Прокуратура на РБ главен прокурор 19.07.2017г. 8 год. 11 мес. и 15 дни 20.07.2017г. 01.08.2017г. 11 мес. 05.02.2018г. 6 мес. и 5 дни 06.02.2018г. 03.01.2023г. 1 год. 4 мес. и 25дни сбор 42 год. 11 мес. и 14 дни В общият трудов стаж не е включен и зачетен периода от 22.11.1978г. до 22.03.1979г. при осигурител БНБ, тъй като стажът в трудовата книжка не е оформен съгласно изискванията - липсват подписи на счетоводител, ръководител и печат на предприятието. Процентите по чл. 70 ал.1 от КСО са 57, 94% = /42 години и 11мес или 42, 92 години • 1, 35/, като пенсията е определена в размер на 2522, 53лв = /57, 94% • 4353, 70лв./ и към нея е прибавена сумата от 60 лв., съгласно Постановление № 479 от 30.12.2021г. или общ размер на пенсията 2582, 53лв. Жалбата е подадена до териториално компетентния административен съд от надлежна страна- адресат на атакувания административен акт, с който се вменява правно задължение и поради тази причина съществува пряк, личен и непосредствен правен интерес за подателя на оспорването от провеждане на съдебна проверка за законосъобразност. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено при спазване на срока по чл.118, ал.1 от КСО, поради което подадената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: По съдебен ред е оспорено решение на директора на ТП на НОИ-гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалба на жалб. М. срещу разпореждане по чл. 117, ал. 2 от КСО на органите на пенсионното осигуряване. Съгласно правилото на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, поради което се налага извод, че авторът на обжалваното решение е разполагал с материална, териториална компетентност и такава по степен, за да издаде оспорения акт. Обжалваното волеизявление е обективирано в изискуемата писмена форма. В обстоятелствената част на решението се съдържат възприетите от административния орган фактически данни и са посочени относимите правни норми, които обосновават взетото решение. В достатъчна степен на яснота са индивидуализирани както предмета, така и адресата на произнасяне, поради което съдът приема, че са спазени изискванията за форма на административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Според посоченото в чл. 68, ал. 2 от КСО от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. С оглед на така цитираните разпоредби към 2022 г., за придобиване право на пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО се изисква от мъжете навършена възраст 64 години и 5 месеца и осигурителен стаж 39 години и 2 месеца, като за да възникне правото на пенсия е необходимо кумулативното наличие на двете предпоставки относно възрастта и осигурителния стаж. Към датата на подаване на заявлението жалб. М. е на възраст 65 г. 00м. и 10 дни. В съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията, но за период, не по-малък от 36 месеца. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с наредбата по чл. 106. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г. индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период. Съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО индивидуалният коефициент по ал. 8, се изчислява, като сборът на месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния осигурителен доход за страната за същия месец се раздели на сбора от съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент. Отработените часове от лицето се изчисляват пропорционално на законоустановеното работно време. Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния коефициент. При изчисляване размерът на индивидуалния коефициент на жалбоподателят по чл. 70, ал. 9 от КСО административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон. В тази връзка съдът изцяло кредитира второто, представено от вещото лице заключението като дадено обективно, безпристрастно и в съответствие със събраните по делото доказателства. Липсват разминавания в изчисленията, направени от вещото лице и тези на административния орган / разликата е незначителна – 0, 76 лева, в полза на оспорващия /. Административния орган е достигнал до извод за индивидуален коефициент на жалбоподателя в размер на 3, 3540, който е изчислен при осигурителен доход за периода от 01.01.2000 г. до 02.01.2023 г. в размер на 550413, 89 лв., през който период са отработени 8278 дни, правилно изчислен на основание чл. 70, ал.9, изр.3-то от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 8 от КСО за пенсиите, отпуснати с начална дата след 31 декември 2018 г., индивидуалният коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за периодите след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията. Доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Пенсията е отпусната при средномесечен осигурителен доход (1298, 45 лв.) за страната за периода от месец януари 2022 г. до месец декември 2022 г., като доходът за изчисляване размера на пенсията е 4355 лв. (3, 3540 • 1298, 45 лв. = 4355, 00 лв.). Размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от КСО, като доходът, от който се изчислява пенсията е умножен със сумата, образувана, както следва: за всяка година осигурителен стаж без превръщане процентът е 1, 35 и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж; за осигурителния стаж, представляващ разликата между общия осигурителен стаж, зачетен на лицето и осигурителния стаж, определен без превръщане, процентът е 1, 2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж. Правилно административния орган е приел, че процентите по чл. 70, ал. 1 от КСО са 57, 94 % (42 г. 11 м.• 1.35 = 57, 94 %), като пенсията е определена от 12.01.2023 г. в размер на 2523, 29 лв. (57, 94 % от 4355, 00 лв. — 2523, 29 лв.), което кореспондира изцяло и със заключението на кредитираната съдебно-счетоводна експертиза. В съответствие с разпоредбите на § 7ж от ПЗР на КСО, към размера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалб. М. е прибавена сумата от 60 лева, съгласно ПМС №479/30.12.2021 г., като по този начин общият й размер възлиза на 2583, 29 лв. Настоящият съдебен състав намира, че правилно органите на НОИ не са зачели осигурителен стаж за периода 22.11.1978г. – 22.03.1979г., при осигурител БНБ, на длъжност „архивар“. Този стаж е вписан в трудовата книжка на жалбоподателя № 468, но вписването на стажа не е подпечатано със служебен печат на БНБ, липсват подписи на счетоводител и ръководител на предприятието, в разрез с изискванията на чл.8 от Наредба за трудовите книжки (одобрена с ПМС №149/20.03.1953 г., обн., в „Известия“, бр. 26/1953 г.), отменена считано от 01.01.1987 г. и т. 8 от Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж, издадена от Министерство на финансите, Комитета по труда и работна заплата и Централния съвет на профсъюзите (обн., ДВ бр. 20/12.03.1968 г. в сила от 29.12.1967 г.). Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява е трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Визираните норми императивно изискват съблюдаване на описаните правила при оформяне на стаж в трудовата книжка. Последицата от неспазването им е липсата на обвързваща доказателствена сила на трудовата книжка, която съгласно легалното определение, дадено в чл. 347 от Кодекса на труда, е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. С оглед това, първичният документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са изплащателните ведомости, а трудовите, служебни и осигурителни книжки са вторичен документ, който отразява вече направените записвания в изплащателните ведомости, и затова записванията в книжката (от посочения вид) трябва да съответстват на записванията в изплащателните ведомости. В случая, въпреки двукратното изискване от страна на ответника за представяне на редовно оформен документ за придобития стаж от оспорващия в БНБ и предвид непредставянето на такъв, респ. при липса на доказателства, удостоверяващи по безспорен начин, че жалб.М. има придобит стаж в БНБ на длъжност „архивар“ правилно този стаж не е бил зачетен от административния орган и не е бил взет предвид при изчисляване на процентите за осигурителния стаж на жалбоподателя, следователно размера на отпусната му пенсия е коректно определен. В съответствие с разпоредбата на чл. 101, ал. 1, т. 2 от КСО не могат да се получават едновременно лична или наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст с лична или наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Видно от съдържанието на посочената норма жалбоподателят може да получава само една от отпуснатите пенсии. Жалб. М. не попада в нито една от хипотезите на чл. 101, ал.2 и сл. от КСО, при която за лица, отговарящи на определени условия, е предвидено право на избор. Спирането на изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е акт на обвързана компетентност, при постановяването на който административният орган не разполага с право на избор и при наличие на предвидените в закона предпоставки е длъжен да спре пенсията от този вид. Жалбоподателят по свой почин е сезирал пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за ОСВ и когато последният е изпълнил това, в условия на обвързана компетентност за органа съществува задължение да избере по-благоприятната по размер пенсия. Законодателят императивно е посочил в разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от КСО, че пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява или възстановява на лица, на които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В чл. 96 от КСО от общите правила за пенсиите няма предвиден ред, по който лицата сами да се отказват от придобити и упражнени права по свое желание. По отношение на получаваната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната с оспореното разпореждане, са налице придобити пожизнени права, които не могат да бъдат прекратени. По смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ. Във всички случаи, когато едно лице има право да получава две от тези изрично посочени пенсии, на различни основания, то следва да получи само една от тях, която е в по-благоприятен за него, по-висок размер. Ако при подадено заявление за отпускане на пенсия административният орган установи наличието на предпоставките по чл. 101, ал. 1 от КСО е длъжен, действайки при условията на обвързана компетентност, да отпусне една пенсия, като се съобрази кой размер на пенсиите, за които има право да бъдат отпуснати е по-благоприятен, което в случая е сторено. По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя. Предвид изложеното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът