Решение № 648 от 19.5.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1974/2022 г.

производството по несъстоятелност, но установени с влязъл в сила акт след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ не могат да се удовлетворят в производството по несъстоятелност. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 164, ал.3 ДОПК е специална по отношение на чл. 687, ал.2 ТЗ, поради което е прието, че чл. 164, ал. 3 ДОПК касае задължение на НАП за предявяване на вземанията, а не за право, неупражняването на което не влече след себе си негативни последици досежно удовлетворяването му. Посочено е, че разпоредбата на чл. 164, ал.4 ТЗ обаче не се отнася като специална към обща спрямо нормите на чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ, тъй като имат различно приложно поле. Допълнителен аргумент е изложен и с оглед разпоредбата на чл. 125 ДОПК, като е прието, че ако спазването на сроковете по чл. 685 и чл. 688 ГПК относно установени с акт публични вземания е без значение, то в нормата нямаше да бъде предвидено връчването на акта да е в тези срокове. Взети са предвид и гаранциите по ДОПК за своевременно установяване на публичните вземания в рамките на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ. В настоящия случай се касае именно за публични вземания, установени при извършена ревизия по повод обявяване на дружеството в несъстоятелност и неговата дерегистрация по ЗДДС, на основание чл. 176, т. 4 ЗДДС, като видно от датата на издаване на ревизионния акт това е станало след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ. По изложените съображения настоящият състав счита, че вземанията по Ревизионен акт № Р-22221018001077-091-001/14.12.2018г., издаден от ТД на НАП София, в размер на 23 543, 68 лева, както и за лихва за забава към 11.08.2017 г. в размер на 1 202, 51 лева, са предявени от НАП след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 и чл. 688, ал.1 ТЗ и правилно са включени в списъка на неприетите вземания на кредитори на „Б.“ АД (н.), поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. По разноските: На основание чл. 694, ал.7 ТЗ вр. с чл. 621 ТЗ и чл. 84, т. 1 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Така мотивиран, съдът