Решение № 4723 от 29.10.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10792/2024 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН и е образувано по повод жалба вх. № УРИ 433200-76051 от 18.07.2024г. по описа на ОПП СДВР от Л. Д. Л. с ЕГН ••••••••••, чрез адв. Я. С. с адрес в гр. С., ул. Н. К. № •, ет. • срещу Наказателно постановление N 24-4332-008407/22.04.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв.Н., с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният, иска отмяна на процесното наказателно постановление поради липса на извършено от Л. нарушение. Претендира разноски. В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от процесуален представител, в което се сочат аргументи в подкрепа, на обжалвания акт. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. СРП, редовно уведомена не изпраща представител. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата на Л. Д. Л. с ЕГН •••••••••• срещу Наказателно постановление N 24-4332-008407/22.04.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното: На 02.04.2024г., около 18: 55 часа в гр. С., по ул. К. Р. с посока на движение от ул. А. А. към бул. А. С. Л. Л. управлявала личния си автомобил марка „Т.“, модел “Я.'' с рег. № •••. В района на № •, на улицата, вдясно по посока на движение на жалбоподателката имало паркирани МПС и по този начин платното било стеснено. Жалбоподателката навлязла с автомобила си в посочения участък и в този момент от завоя, срещу нея се появил лек автомобил марка „Б.“, модел „ •••“ с рег. № •••, който не намалил скоростта си и настъпило за ПТП. Съприкосновението на двата автомобила настъпило в предна и странична лява част(по посока на движението му) на лекия автомобил Т.. Във връзка с възникналото ПТП на място бил извикан патрул на ОПП- СДВР в състав св. Д. и Г. Г. В резултат от дейността си св.Д. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 1223259 срещу Л. Л. за това, че като водач на моторно превозно средство, поради паркирани МПС от дясноне осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване и реализира ПТП с насрещнодвижещият се лек автомобил марка „Б.“, модел „ •••“ с рег. № •••. Контролният орган квалифицирал нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП N 24-4332-008407/22.04.2024 г. от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 179, ал. 2вр. ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН и в Наказателното постановление фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Съдът счита, че описанието на нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчни за да се формира извод, че правната квалификация е несъответна. В случай, че АНО е установил, така описаните в АУАН факти, то е следвало да квалифицира нарушението по чл. 44, ал. 2 от ЗДвП, а не като такова по чл. 44, ал. 1 от ЗДВП. В случая обаче, контролният орган и АНО са тълкували превратно доказателствената съвкупност. От доказателствата по делото, писмени и гласни се установява, че в момента на настъпване на ПТП, автомобилът на жалбоподателката вече се е намирал в онази част от улицата, където платното за движение е било стеснено, поради паркирали вдясно автомобили. В тази ситуация, водачът на л.а. Б. е бил длъжен да спре и да пропусне л.а.Т., за когото маневрата по заобикаляне вече е започнала. На следващо място от показанията св. И. И. се установява, че л.а. Б. се е появил с голяма скорост, след завой и се е движил в средата на пътното платно, а като е възприел насрещнодвижещият се автомобил не е намалил а е продължил движението си, след което е настъпил сблъсък. От всичко изложено следва, че вина за настъпване на произшествието, поради допуснати две нарушения на ЗДВП(движение с несъобразена скорост и неосигуряване на предимство, на автомобил, който вече е започнал маневра) е имал водачът на л.а. „Б.“, модел „ •••“ с рег. № •••, а не този на л.а. марка „Т.“, модел “Я.'' с рег. № •••. Предвид изложеното и независмо, че АУАН и НП са издадени при формално спазване на правилата, от компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, процесното НП следва да бъде отменено. При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, такива са поискани и са представени доказателства за техния размер. Неоснователно е възражението за прекомерност, доколкото претендираните разноски са под минималния размер по закон. ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 1 и чл. 63д от ЗАНН съдът,