Решение № 2431 от 22.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2679/2022 г.

С Присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. По протест на специализираната прокуратура делото е било разгледано от въззивния съд, който с Решение от 19.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 495/2020 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, IV възз. с-в е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Въз основа на подадена от гражданския ищец касационна жалба срещу решението на АСпНС по в.н.о.х.д. № 495/2020г. е било образувано н. д. № 469/2021 г. по описа на ВКС, II НО, производството по което е било прекратено с неподлежащо на обжалване определение на съда от 03.06.2021 г., поради оттегляне на касационната жалба. При описаните фактически обстоятелства, оправдателната присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. на СпНС е влязла в сила на 03.06.2021 г. Ищецът поддържа твърдения, че към момента на инициирането на наказателното производство срещу него, той бил известен в обществото с доброто си име като предприемач, икономист, бивш почетен консул на Канада в Република България, бивш председател на КРИБ, инвеститор и работодател на около 2 500 работници и служители във фирми, разположени на територията на десет държави, собственик на печатни и електронни медии. В личен план, ищецът също се ползвал с добро име като семеен човек и баща на четири деца. Ето защо, привличането му като обвиняем и проведеното наказателно производство са му причинили сериозни неимуществени и имуществени вреди, които продължавал да търпи и до настоящия момент. В резултат от воденото наказателно производство, ищецът твърди да е бил злепоставен в обществото, сочи че било опозорено доброто му име на гражданин и професионалист - предприемач и общественик, а репутацията му е била съществено накърнена. Наказателното производство било широко отразено в медиите, като публикациите с неговото име били достъпни и до момента в Интернет пространството. Според твърденията на ищеца, наказателният процес променил жИ.та му изцяло, защото след повдигане на обвинението ищецът непрекъснато мислел за провежданото срещу него наказателно производство и се опасявал за бъдещето си. През цялото време бил изключително разстроен не само заради себе си, но също и заради семейството си, защото бил изключително притеснен за това: как воденото срещу него наказателно преследване и медийното му оповестяване се отразяват на близките му и най - вече на родителите му, на съпругата и на децата му, които са възприемали тежко случващото се с него. Ищецът твърди, че в следствие на наказателното преследване било влошено и здравословното му състояние - психическо и физическо: след повдигане на обвинението станал депресивен и напрегнат, изгубил е желание да се среща с близки и познати, ограничил е социалните си контакти, не можел да спи, страдал от постоянно главоболие и започнал да получава хипертонични кризи, бил е разсеян и раздразнителен, от което са страдали семейството и близките му. Според твърденията на ищеца, вследствие от причинения в резултат на наказателното производство стрес и силно безпокойство, той бил неработоспособен за дълъг период от време, дълбоко са били накърнени честта и достойнството му. Негативните преживявания на ищеца били допълнително засилени и от обстоятелството, че воденото срещу него наказателно преследване е било обект на широко медийно отразяване и е станало достояние както на широката общественост, така и в професионалните среди в България и в чужбина. Създалата се ситуация наложила ищецът да отделя продължително време за участие в различните съдебни процедури, както и за организиране на защитата си. Ищецът твърди, че заеманите от него ръководни позиции в издателската група „Икономедия“ и компаниите от групите на „А.Ф.Х.“ АД и „Р.“ АД допълнително способствали за значителния размер на вредите, тъй като било дискредитирано доброто му име на почтен бизнесмен. Съдебното преследване срещу ищеца, създало сериозни трудности в работата на тези фирми с международни партньори, доставчици, банки и финансови институции, като станало причина за недоверие от страна на голяма част от тях. При изписване на името на ищеца в „Google“ се визуализирали интервюта и изказвания на двама главни прокурори на България, в които ищецът бил определян като „обвиняем“, „подсъдим“, „престъпно забогатял“ и т.н. Чрез същата платформа можело да бъдат открити и официални позиции на Прокуратурата на Република България за наказателното преследване срещу ищеца, както и изказвания на говорителя на прокуратурата, в които се сочи, че има достатъчно доказателства, за да бъде осъден. Ищецът поддържа, че по време на воденото срещу него наказателно преследване е бил и продължава да е притеснен от негативното влияние, което наказателното дело и свързаните с него публикации оказват върху репутацията му и тази на споменатите дружества. Периодът от време между привличането на ищеца като обвиняем до окончателното му оправдаване включвал общо 4 години, 4 месеца и 23 дни, който според него бил най-мъчителният в жИ.та му, защото живеел в непрестанни, ежедневни притеснения за съдбата си и за съдбата на семейството си, за обществената и професионалната си дейност, като огорчението, болките и страданията от неоснователните обвинения не били отшумели и до настоящия момент. За осигуряване на процесуалната си защита в наказателното производство, ищецът заплатил хонорари на Адвокатско дружество „Д., А.И С.“ в размер на сумата от общо 66 000 лева (вкл. 11 000 лева ДДС). При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 100 000 лева – за претърпените от него неимуществени вреди, да заплати обезщетение в размер на сумата от 66 000 лева – представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди (заплатени хонорари за адвокатска защита в наказателното производство на Адвокатско дружество „Д., А.И С.“) ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на оправдателната присъда по н.о.х.д. № 3076/2018г. на СпНС - 03.06.2021г. до деня на окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и сумата. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски. Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез процесуалния й субституент Прокуратура на Република България. В подадения от Софийска градска прокуратура отговор, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна по същество и като недоказана по основание и по размер. Ответникът поддържа становище, че ищецът не доказва фактическите си твърдения в исковата молба, които да установяват действително претърпените от него вреди, нито наличието на пряка причинно- следствена връзка между настъпване на твърдяните вреди от една страна и от друга страна – актовете и действията на правозащитните органи. Ответникът поддържа теза, че органите на Прокуратурата на Р. България не са действали незаконосъобразно, тъй като са извършвали правно регламентираните в Наказателния процес действия и са издавали актове в рамките на своите правомощия. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за ограничаване на контактите с близки и приятели, за нарушено доверие в обществото, за уронване на доброто име и достойнството на ищеца, за пораждане на здравословни проблеми, които да са в пряка-причинна връзка с процесното обвинение. Оспорва тезата, че длъжностни лица от състава на Прокуратурата на Р. България са изнесли целенасочено информация относно воденото наказателно производство срещу ищеца пред медиите. При преценката за продължителността на производството следва да се вземе предвид, че в досъдебната фаза, делото е протекло в разумни срокове, както и че по-голям период от време - наказателното производство се е намирало в съдебна фаза, в която органите на Прокуратурата на РБ нямат ръководни функции. Излагат се съображения, че обвиняеми/подсъдими в наказателното производство са били и също и други лица, чието процесуално поведение също повлияло върху продължителността на наказателния процес. При това следвало да се отчита, че по време на наказателния процес, по отношение на ищеца е била взета най-леката процесуална мярка за неотклонение „подписка“. Независимо от изложените доводи срещу основателността на претенциите, ответникът поддържа становище и за прекомерно висок размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като се отчита действителния размер и характер на вредите, които ищецът твърди да е претърпял. Дори да се приеме тезата за настъпването на неимуществени вреди, то обезщетение в размер от 100 000 лева било силно завишено и несъобразено с принципа на справедлИ.стта, със средния жизнен стандарт в страната и с трайната съдебна практика по аналогични случаи /включително тази на ЕСПЧ/. При определяне размера на обезщетението следвало да се вземат предвид характерът на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, обстоятелството, че наказателното производство е внесено в съда в разумен срок, както и сравнително невисоката степен на засягане на личната и професионалната сфера на ищеца, липсата на доказателства за настъпването на трайни последици от здравословно или друго естество. Ответникът оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поддържайки становище, че в конкретния случай следва да бъдат взети предвид задължителните указания, дадени в TP № 6/06.11.2013 г. на ВКС, по т.д. № 6 на ОСГТК, съгласно които страната е следвало да представи списък за разноски, както и възможността на съда да намали възнаграждението до минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г., когато делото не се отличава с фактическа и правна сложност, какъвто е настоящият случай. Моли за отхвърляне изцяло на предявените претенции като неоснователни и недоказани по основание и размер. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: С Постановление от 10.01.2017 г. по пр. преписка № 8529/2013г. на Софийски градска прокуратура, И. Г. П. е бил привлечен в качеството на обвиняем в извършването на престъпление по чл. 283а, т.1, вр. чл. 282, ал. 2 и вр. чл. 20, ал. 4 от НК, за това, че е спомогнал заместник- министър председателя и министър на финансите С.Д. да извърши престъпление по служба във връзка с приватизацията на остатъчните държавни дялове от електроразпределителните дружества в България. По отношение на обвиняемия е била взета мярка неотклонение „подписка“. Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен обвинителен акт и е образувано н.о.х.д. № 4092/2017 г. по описа на СГС, НО, 27 с-в., но с Разпореждане от 27.10.2017г. съдебното производство е било прекратено и преписката е върната на органите на Прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с повдигнатото обвинение е внесен нов обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 3640/2017 г. на СпНС, IV с-в, а с Разпореждане от 8.03.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 3640/2017 г., СпНС, IV с-в е съдът е допуснал и приел за съвместно разглеждане предявения от Държавата срещу ищеца и другите четирима обвиняеми граждански иск за сумата от 20 829 200 лева, но след това съдебното производство отново е било прекратено и преписката е била върната на Специализираната прокуратура с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Във връзка с повдигнатото обвинение за трети път е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, въз основа на който е образувано с който повдигнатото обвинение е било конкретизирано като такова по престъпление по чл. 283а, т.1, вр. чл. 282, ал. 2, вр. ал.1 и вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал.1 от НК и въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 3076 по описа за 2018 г. на СпНС, IV с-в. В производството по делото съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес и предявеният от държавата срещу ищеца и други четирима обвиняеми лица граждански иск за сумата от 7 457 553, 82 лева - нанесени от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С Присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, като е отхвърлен и предявения граждански иск. По протест на специализираната прокуратура делото е било разгледано от въззивния съд, който с Решение от 19.04.2021 г. по в.н.о.х.д. № 495/2020 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, IV възз. с-в е потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда. Въз основа на подадена от гражданския ищец касационна жалба срещу решението на АСпНС по в.н.о.х.д. № 495/2020г. е било образувано н. д. № 469/2021 г. по описа на ВКС, II НО, производството по което е било прекратено с неподлежащо на обжалване определение на съда от 03.06.2021г., поради оттегляне на касационната жалба. При описаните фактически обстоятелства, оправдателната присъда от 28.06.2020 г. по н.о.х.д. № 3076/2018 г. на СпНС е влязла в сила на 03.06.2021 г. В дадените пред съда показания, свидетелят Г.С.П. твърди, че познавал ищеца И. П. от момента, в който е започнал да работи за „А.Ф.Х.“ през началото на 2007г., а отношенията помежду им били делови, тъй като свидетелят бил финансов директор на групата, на която той е краен собственик и се налагало често да комуникират по служебни въпроси. Свидетелят узнал от ищеца за повдигнатото обвинение. Денят в който било предявено обвинението съвпаднал с деня, в който свидетелят искал да почерпи за рождения си ден и при посещението на кабинета на П., свидетелят видял, че той е изключително притеснен, нервен, гневен, като при срещата заявил: „Не ми е до това, не знаеш какво ми се случи“, споделяйки какво обвинение му е повдигнато и за какво всъщност го обвиняват. Свидетелят възприел, че работещите във фирмата също се досетили, че „нещо се случва“, защото трябвало да му мерят и кръвното на П., а последият видимо не бил добре, защото бил доста почервенял по лицето. Свидетелят имал впечатления, че П. бил човек със спокоен темперамент, подхождал към ситуациите с хладен ум и много структурирано без някаква емоция така, че да може да се разреши проблема. Дотогава свидетелят не бил виждал П. в такова емоционално състояние. Когато станало ясно, че П. е обвинен – служителите в офиса започнали да се тревожат за съдбата си, а неговото напрежение, неговата нервност, пряко се предавала и на служителите, защото и самото обвинение създало някаква несигурност по отношение на това как това ще се отрази на бизнеса, и дали хората ще могат да си взимат заплатите. Всички, които работели за П. всъщност никога не се съмнявали че са извършени наредности и не допускали, че П. може да е извършил престъпление. Свидетелят П. не бил наблюдавал негативно отношение на служителите към П. – в периода след повдигане на обвинението, но според неговите впечатления, търговските партньори на „А.Ф.“ със сигурност посрещнали новината за повдигнатото обвинение с притеснение и тяхното отношение създало негативи на фирмата. Банките се отдалечили в бизнес проектите, но свидетелят не желае да посочи конкретни банки, до които е наблюдавал такова поведение, поради клаузите за конфиденциялност, които подписал в качеството на мениджър. При това, свидетелят изразява убеденост, че при навлизане на новината за повдигнатото обвинение в общественото пространство, дружествата „А.Ф.Х.“ и „Р.“ влезли в международни бази данни на банките и на техните риск отдели, в които те проверяват с кого могат да правят бизнес и с кого не се препоръчва. Веднага започнали с въпроси и искания за разяснения, както и срещи с П.. Въпросите пристигали от „Кей акаунтите“, а всъщност това били риск отделите на банките. Свидетелят П. имал впечатление, че докато се развивал съдебния процес срещу П., последния бил заклеймяван в медиите като престъпник. П. присъствал на всички заседания по делото, което разглеждаше обвинението срещу него, а след заседанията се връщал в офиса видимо много напрегнат и нервен. Понеже и медийното отразяване на събитията било много интензивно- всяка публикация го изнервяла много, защото от негова гледна точка информационните източници били подвеждащи и клеветящи. По това време намалели много срещите, които обикновено се случвали в офиса на „А.Ф.Х.“ за потенциални сделки. Клиентите били уплашени от медийните публикации, но наизричен въпрос на съда свидетелят заяви, че не желае да посочва конкретни имена на лица или фирми, поради клаузата за конфиденциалност в мениджърския му договор с работодателя. Свидетелят П. узнал и за приключването на съдебния процес срещу П. през 2021г., защото това събитие било отразено широко по всички медии. Свидетелят лично не повярвал, че изобщо е възможно П. да е извършил престъпление в каквото го обвиняват, дори при наличие на официално повдигнато обвинение. Между свидетеля П. и ищеца П. имало чисто служебна среща преди явяването на свидетеля в съдебната зала, а в този момент по оценка на свидетеля, ищецът изглеждал вече видимо по- спокоен. В дадените пред съда показания, свидетелят Н.М.Л. твърди, че познавала ищеца И. П. от момента, в който е започнала да работи като личен асистен на П., а отношенията помежду им били делови, тъй като свидетелят бил финансов директор на групата, на която той е краен собственик и се налагало често да комуникират по служебни въпроси. Свидетелката знаела, че това дело се води по повод обвинението, което беше повдигнато на И. П. за акциите на „ЕВН“. От самия П. свидетелката разбрала, през 2017 година, че му е повдигнато обвинение. Когато П. дошъл в офиса на фирмата и събщил този факт на свидетелката, според нейните впечатления, той бил в особено психологическо състояние, която тя описва като „тотален шок“, защото изглеждал изненадан и не очаквал подобно обвинение, а след като съобщил новината - затворил вратата на кабинета си и демонстрирал нежелание за коментар и комуникация. В следващите дни, П. бил доста изнервен, притеснен, а в социалните си контакти избягвал да общува със свидетелката и с персонала на фирмата, което било доста нетипично, защото обичайно провеждал по 5-6 срещи на ден с екипите на съответните компании от структурата на холдинга. Свидетелката Л. знаела, че П. има съпруга и четири деца и имала преки впечатления, че те също са притеснени от ситуацията. От майката на П. и от неговите деца, свидетелката Л. узнала, че техни съученици поставяли неудобни въпроси за случващото се с баща им. Тъй като отговаряла за провеждането на срещите на П., свидетелката имала пряко наблюдение върху работния му календар, което и давало основание да твърди, че след повдигането на обвинение намалели рязко неговите срещи, социални контакти, а някой хора се отдръпнали от него, но свидетелката заявява, че не би могла да посочи конкретни имена на хората, които визира. По това време П. се притеснявал, защото информацията, която излизала в медиите, била притеснителна - имало теории как той ще бъде осъден по повдигнатите обвинения. На тези коментари П. реагирал нервно и негативно. Ходел на всяко едно заседание на наказателния съд, а после се връщал в офиса на фирмата напрегнат, стресиран, изнервен, защото го чакали медиите. Преди процеса, поведението на П. в офиса се отличавало със спокоен, делови тон, а след началото на процеса се изолирал, ограничил срещите си и започнал да получава хипертонични кризи. Процесът срещу П. приключил през лятото на 2021 година. В дадените пред съда показания, свидетелят Б.Г.Б. твърди, че познавал ищеца И. П. от момента, в който е започнал да работи за „А.Ф.Х.“ на длъжност „мениджър корпоративни комуникации и връзки с обществеността“. Свидетелят комуникирал ежедневно с ищеца по служебни задачи. Лично при разговор с И. П., свидетелят узнал за повдигнатото обвинение. След като получил книжата за повдигнатото срещу него обвинение, П. рязко променил социалното си поведение спрямо подчинените си служителите в офиса. До тогава П. имал навика да обикаля по работните места, да говори си с всеки един от служителите, си, а при това се шегува и демонстрирал общителност и непринуденост. След като било повдигнато обвинението, ищецът станал мълчалив и изглеждал стъписан. След като получил обвинителния акт, П. реагирал възмутено и гневно, защото говорел на висок тон за това, в какво го обвиняват. Свидетелят Б. възприемал редовно реакциите на ищеца, тъй като присъствал във всяко едно съдебно заседание, защото такава му била работата. По същото време свидетелят Б. възприел, че лично Главния прокурор направил публично три отделни изявления, в които недвусмислено посочил, че П. е обвиняем, ще продължи да бъде обвиняем и пак ще продължи да бъде обвиняем. След като била постановена оправдателната присъда срещу П., Главният прокурор отново дал изявление и казал, че войната продължава. Повдигането на обвинение според впечатленията на свидетеля Б. повлияло върху обществената ангажираност на ищеца, който рязко намалил обществените си изяви, защото в медийното пространство се натрапвало определението „обвиняем“ наред с фамилното му име. Според впечатленията на свидетеля Б., ищецът П. реагирал винаги нервно и гневно, ако в подготвената за доклад прес информация срещнел израза „обвиняемия П.“. „И това ли ще остане за мене, И. П. - обвиняем“, питал риторично ищеца при разговорите му със свидетеля Б.. До разпита на свидетеля пред съда, между него и П. били провеждани множество срещи, за обсъждане на протИ.дейстквието против насенена „репутационна щета“, изразяваща увреждане на образа на лицето в обществото. Кредитните институции оценявали като рисков партньор лицата, за които имало информация в средствата за масова информация или в интернет, че срещу тях има повдигнато обвинение. Според свидетеля, авторитетът на П. в бизнес средите сериозно пострадала в резултат от повдигането на обвинението. Свидетелят разговарял със служитеи на „Сосиете Дженерал банк“, в резултат на които придобил впечатления за фактите, които посочва. За други банки не могъл да изрази мнение. Свидетелят счита, че поканите за срещи и участията на П. в бизнес инициативи намалели след повдигане а обвинението. Като доказателства по делото са представени и приобщени преписи от 95 броя медийни публикации, съдържащи информация за съдебния процес срещу И. П., включително изявления на представители на Прокуратурата на РБ, вкл. на Главния прокурор в тази насока, които мотивират извода за широкото отразяване на процеса пред обществеността. Като доказателства по делото са представени и приобщени протоколи от проведени съдебни заседания по н.о.х.д. № 3076 съгласно описа за 2018 г. на СпНС, IV с-в. и по в.н.о.х.д. № 495/2020 г. съгласно описа на Апелативен специализиран наказателен съд, от чието съдържание се установява естеството на извършените процесуални действия, тяхната продължителност и естество. Приетия като доказателства Договор № 4508/05.03.2019г. и фактура № 6493/ 08.03.2019г. с извлечение – нареждане на банков превод, установяват основанието и размера на извършеното плащане от И. Г. П. на Адвокатско дружество Д., А.И С., за осъществено процесуално представителство и защита по н.о.х.д. № 3076 съгласно описа за 2018 г. на СпНС. Тъй като съдържанието на документите е формално редовно от външна страна и не е оспорено от страна на процесуалния субституент на ответника - съдът намира, че следва да кредитира доказателствената сила на документите. Приетия като доказателства Договор № 5155/06.01.2021г. и фактура № 52/ 29.01.2021г. с извлечение – нареждане за банков превод установяват основанието и размера на извършените плащания от И. Г. П. на Адвокатско дружество Д., А.И С., по в.н.о.х.д. № 495/2020 г. съгласно описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Тъй като съдържанието на документите е формално редовно от външна страна и не е оспорено от страна на процесуалния субституент на ответника - съдът намира, че следва да кредитира доказателствената сила на документите. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи: Предявените от ищеца претенции са процесуално допустими, доколкото ищеца е предявила искова претенция за защита на свои субективни права, по особения ред, предвиден в Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ). Претендира се обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за имуществени вреди, които ищеца твърди да е претърпял, в следствие на повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер. По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди; Релевираните вредоносни последици за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди са свързани с твърдение за засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, а също и с притесненията, които ищецът твърди да е претърпял, в следствие на повдигнатото срещу него обвинение и воденото наказателно производство. Основателността на предявената претенция е предпоставена от установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: протИ.правно поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка между протИ.правното поведение и настъпването на вредоносния резултат. Ето защо, за да се произнесе по основателността на процесната искова претенция - съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти от състава на непозволеното увреждане. На първо място настоящият състав на съда взе предвид, че е налице дефинитивно определено от ЗОДОВ протИ.правно поведение от страна на държавен орган, който е част от системата на правозащитните органи – Прокуратура на Република България. За да достигне до този правен извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДВ, която предвижда отговорност на Държавата за вредите, причинени от Прокуратурата на РБ, в следствие на незаконно обвинение за извършено престъпление, ако обвиняемият е била оправдан. В конкретният случай – ищеца е бил обвинен в извършването на умишлено престъпление от общ характер, за което по- късно и бил оправдан с влязла в сила присъда на наказателния съд, след като делото е разгледано на две съдебни инстанции. На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които ищецът е търпял, като изводите за тяхното настъпване и за техния обем се налагат от събраните гласни доказателствени средства в хода на съдебното дирене. При внимателно обсъждане на доказателствената сила на събраните доказателства, съдът намира, че повдигнатото срещу ищеца обвинение действително е причинило негативни последици, но намира също така, че претърпените неимуществени вреди са значително по- малки по обем, в сравнение с твърдените в исковата молба. Вредоносните последици без съмнение са предизвикали преди всичко силно притеснение за ищеца, породено от основателен страх – да не бъде осъден и да изтърпи наказание за престъплението, в което е обвинен. Действително, предвиденото от НК наказание за онова престъпление, в което ищецът П. е бил обвинен, не е тежко. Но при това страхът и притеснението от наказателна репресия и свързаните с нея последици на възможно осъждане в резултат от наказателния процес, са напълно естествени – респектът към наказателната отговорност е залегнал в основата на генералната превенция. Приема се, че наказателно отговорните лица по принцип следва да бъдат респектирани в достатъчна степен от строгостта на предвидените наказания, както и от възможността, да им бъде наложено наказание, поради което страхът от наказателно преследване е обичаен и естествен, присъщ на всеки разумен правен субект – независимо от субективното му убеждение за виновност или невиновност по повдигнатото обвинение. В конкретния случай, притеснението е било оправдано, като се отчита факта, че наказателното производство е преминало от досъдебна - в съдебна фаза и се е развило в пълен обем на две съдебни инстанции. В този контекст, съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Л. и П., относно наблюдаваните от тях външни проявни форми на субективните емоционални преживявания на ищеца П.. Свидетелските показания подкрепят тезата, че ищецът реагирал бурно при възприемане на израза „обвиняемия П.“, дори след приключване на откритите съдебни заседания по делото. Процесуалните действия, които са били извършени с участието на ищеца в хода на досъдебното производство и в продължение на множество открити съдебни заседания в хода на съдебното производство на две съдебни инстанции, очевидно са засегнали честта и достойнството на ищеца, тъй като формирането на субективно мнение (самочувствие) за обществено значима личност, е присъщо на всеки индивид. В конкретния случай, обостреното усещане на ищеца П. за засягането на неговите чест и достойнство са очевидно продиктувани от публичната известност на неговата личност, ангажирана с предприемачество, издателската дейност и други сфери на обществения жИ.т. В този контектст, съдът кредитира като напълно логични и достоверни показанията на свидетеля Б., за това, че ищеца П. силно се вълнувал как ще бъде запомнен като публична личност т.е. дали в съзнанието на обществото, името му ще бъде асоциирано с термина „обвиняем“ или с нещо положително, както и че полагал целенасочени усилия, да поправи обществения си образ. В хода на процеса обаче, не бе доказано твърдението на ищеца, че в резултат от наказателното е било засегнато твърде съществено доброто му име в обществото. Правото на добро име е конституционно установено право, което се свързва с положителното мнение на членовете на обществото към една конкретно определена личност и към нейните лични, нравствени, професионални, делови и други качества. Доброто име на определена личност не е дефинитивно съществуваща, нито константна величина, а се определя индивидуално и конкретно, за всяко конкретно лице и към един определен конкретен момент. В обществените представи, доброто име на личността се „гради“ през целия социален жИ.т и повлиява на субективното отношение на членовете на обществото към индивида, в зависимост от това, дали той се ползва от добро име. Според преценката на настоящия състав на съда, в хода на съдебното дирене не бяха събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят тезата на ищеца, че повдигнатото срещу него обвинение е повлияло силно негативно на доброто му име в обществото и на общественото доверие към него. Тук е уместно да се посочи, че и тримата разпитани по искане на ищеца свидетели П., Л. и Б. разказаха пространно за субективните преживявания на самия ищец, каквито са наблюдавали след повдигане на процесното обвинение. Тримата свидетели обаче отрекоха категорично, че те самите или други служители на ответника са повярвали в основателността на обвинението респ. че са променили отношението си към него. Нито един от тримата свидетели не дадоха конкретни обективни данни за промЯ. в обществените нагласи към ищеца или конкретни данни проблеми между ищеца и членове на семейството му, по този повод. Обстоятелството, че ищецът П. е бил обвинен в извършването на престъпление от общ характер, очевидно повлиява негативнона общественото мнение за неговата личност - но това негативно влияние е продължило главно докато трае процесът срещу него. В тази връзка следва да се отбележи, че медийното отразяване на обществени събития, дори да е на съдебен процес, може да популяризира личността, нейните идеи и обществени тези. От гледна точка на последвалата оправдателна присъда, която също беше широко медийно отразена – вредите, които може да са били причинени на доброто име на ищеца, може да се считат до голяма степен неутрализирани или значително намалени, така че, те очевидно не са в описания от исковата молба обем. И към днешна дата, в контекста на установеното от чл. 235, ал.3 от ГПК задължение на съда, да съобрази настъпилите в хода на съдебното дирене факти, съдът констатира, че името на ищеца се споменава в общественото пространство без определението „обвиняем“. Посочените от свидетеля Б. т.нар. „имиджови вреди“ останаха по същество недоказани, понеже се твърди, че тези вреди засегнали икономическата дейност на ищеца, но всъщност са визирани други, различни от ищеца правни субекти - „А.Ф.Х.“ АД и „Р.“ АД. Необходимо е в тази връзка да се отбележи, че нито един от свидетелите не пожела да предостави конкретни данни или конкретни имена на лица или фирми - съконтрахенти, с които ищецът И. П. да е преустановил деловите си отношения, нито за такива, които да са се отказали от сделки с физическото лице И. П.. Дали е намалял обемът на икономическата активност на „А.Ф.Х.“ АД и „Р.“ АД съдът не би могъл да установи, тъй като в исковата молба не бяха релевирани доводи в тази насока, нито пък бяха направени каквито и да е доказателствени искания в хода на първоинстанционното производство. В този контекст съдът не разполага с конкретни доказателства, потвърждаващи тезата, че в периода на воденото наказателно производство определени стопански субекти са загубили доверие в ищеца И. П.. Понеже съдебното решение на настоящия съд не би могло да се основава на предположения и логически съждения, а би могло да се основава само на конкретни доказателства, съдът не би могъл да възприеме за доказано гореспоменатото твърдение на ищеца. В заключение от анализа на представените доказателства, подкрепящи претенцията за обезщетение на неимуществени вреди - настоящият състав на съда намира, че повдигането на неоснователните обвинения без съмнение е накърнило в много по значителна степен честта и достойнството на ищеца, отколкото доброто му име в обществото. В конкретния случай, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между повдигнатото от Прокуратурата на Република България обвинение и претърпените от ищеца неимуществени вреди, свързани преди всичко със субективно усещане за притеснение, основателен страх от наказателна репресия, безпокойство, тревожност, засягане на честта и достойнството на личността и в много по- малка степен на засягане на доброто му име в обществото, с което по преценка на съда, ищецът се ползва и в момента. По всички изложени съображения, искът е доказан по основание и разрешаването на спора се концентрира върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст. По размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди; Преценявайки доказаните твърдения за настъпването на вредите и за техния характер, настоящият състав на съда взе предвид следните групи обстоятелства: От една страна - трябва да се има предвид, че тежестта на престъплението, в които е бил обвинен ищеца не го квалифицира като „тежко престъпление“ по см. на чл. 95, т.7 от НК, макар предвиденото за него наказание да е лишаване от свобода; От друга страна, следва да се съобрази сравнително нормалната фактическата продължителност на наказателния процес през периода: от момента на първото упражняване на правомощия от органите на досъдебното производство, но деня на приключването на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда не е прекомерна. При това, трябва да се отчита, че спрямо ищеца е била приложена сравнително най- леката мярка за неотклонение „подписка“. Производството в съдебна фаза е продължило в две съдебни инстанции, с обща продължителност около четири години, а продължителността на откритите съдебни заседания е обективно обусловена от извършването на множество процесуални действия пред наказателния съд. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедлИ.ст. В практиката си, ВКС на РБ не еднократно е подчертавал, че понятието за справедлИ.ст по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка, която съдът дължи на направи на конкретни обективни и субективни фактори, определящи обема и характера на вредите, за които се дължи обезщетението. Размерът на дължимото обезщетение в конкретния случай, отчита характера, обема и интензивността на доказаните в хода на съдебното дирене пред Софийски радски съд неимуществените вреди, размерите на минимална и средната работна заплата за периода, по данни на НСИ за средната издръжка на домакинство и др. икономически данни. Според съда именно социално- икономическите критерии за справедлИ.ст са правно значима граница между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато насока са наведени доводи от страна на ответника. Доказаните пред настоящия съд неимуществени вреди, могат да бъдат определени като средни по тежест, но при това, задължително следва да бъде отчитан общоизвестния факт, че срещу ищеца е воден и друг наказателен процес, чиито вредни последици трудно биха могли да бъдат диференцирани от вредните последици, които са произтекли пряко в резултат от конкретното обвинение, за което се води настоящия процес. От гледна точка на споменатите критерии и фактори, определящи становището по размера на обезщетението, настоящият състав на съда намира, че справедливият размер на обезщетението, което ищеца е легитимиран да получи от Държавата, за доказаните вреди, на релевираното в исковата молба основание, възлиза на сумата от 25 000 лева. До този размер, претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде отхвърлена за разликата над присъдената сума и до пълния размер на претенцията за 10 000 лева. Заедно с присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена за периода от датата на влизане в сила на постановената оправдателна присъда –до деня на окончателното плащане. По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди; Имуществените вреди, които ищецът претендира, са съизмерими с направените разходи за процесуално представителство и защита в наказателния процес. В хода на съдебното дирене пред настоящия съд, бяха представени убедителни писмени доказателства за извършените разходи, за техния размер, за основанието на плащането. Приетите като доказателства Договор № 4508/05.03.2019г. и фактура № 6493/ 08.03.2019г. с извлечение – нареждане на банков превод, Договор № 5155/06.01.2021г. и фактура № 52/ 29.01.2021г. с извлечение – нареждане за банков превод, както и протоколите на проведените пред наказателния съд открити съдебни заседания установяват основанието и размера на извършените плащания от И. Г. П. на Адвокатско дружество Д., А.И С.. Макар и значителни по размер, адвокатските хонорари са били фактически заплатени, а този факт на плащането т.е. на извършването на разхода не се оспорва от процесуалния субституент на Държавата. При това съдът счита, че размерът на разноските за процесуално представителство е обоснован, а този извод е мотивиран от факта, че платеният адвокатски хонарар в наказателния процес се дължи за процесуални действия на две съдебни инстанции на наказателния съд, в които са проведени множество открити съдебни заседания и са извършени множество ангажиращи защитата процесуални действия. Разноските са направени в пряка причинно- следствена връзка с наказателния процес, за процесуални представители с висока квалификация и по повод обвинение, което изисква сравнително висока степен на подготовка и икономически познания от страна на процесуалния представител. Подготовката на защитата изисква значителни по обем и сложност проучвания на финансови/ борсови сделки, с оглед адекватност на защитната теза. Не на последно място следва да се вземе предвид, че в адвокатския хонорар се включва и сумата на платения данък върху добавената стойност, която допълнително увеличава сумата на направения разход с 20% но независимо от този факт, възстановяване на съдебните разноски се дължи от ответника. По изложените съображения, съдът приема че претенцията за имуществени вреди е доказана до пълния претендиран размер от 66 000 лева, която ищецът е надлежно легитимиран да получи от ответника, респ. да бъде осъден да я заплати, като обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди. По претенциите за присъждане на съдебни разноски; С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, внесената държавна такса, съгласно представения списък на разноските и възлиза общо на 10 лева за съдебна такса и 3 600 лева за съдебни разноски. Релевираното от страна на ответника възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на съдебните разноски, платени за адвокатско възнаграждение в настоящия процес е неоснователно, като се отчита факта, че платеното на адвоката възнаграждение включва и сумата на заплатения ДДС. От ответната страна не е представен списък по чл. 80 от ГПК, поради което размерът на разноските остава неустановен и разноски не следва да се присъждат, при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК. Така мотивиран, съдът