Решение № 791 от 14.2.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 315/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Предмет на оспорване по жалба на М. В. Р. е изменението от 24.06.2015 г. на КККР на [населено място] по отношение границите на имоти с идентификатори 39270.1.454 и 39270.1.669. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. И. Немчева, не участва и не се представлява в хода на устните състезания. С жалбата се оспорва процесното изменение като извършено в нарушение на процесуалните правила и приложимия материален закон, тъй като не е уведомен за започналото административно производство, липсват мотиви за извършеното изменение и същото е извършено без материално основание. Ответникът – началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Благоевград (СГКК), със становище от 14.03.2024 г. поддържа, че жалбоподателят е редовно уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за започналото административно производство, че същият не е възразил в срок относно искането изменение на КККР, както и че изменението е допуснато съгласно представените от заявителите доказателства за собственост и приет ПУП-ПР за [имот номер]. Заинтересованите страни – И. А. Г. и А. С. Г. не участват в хода на устните състезания. Оспорват формално жалбата със становище от 12.11.2024 г. Заинтересованата страна - Ю. В. Р. не участва в хода на устните състезания. Не изразява становище по жалбата. Въпросът за допустимостта на жалбата е решен с определение № 10687/09.10.2024 г. по адм. дело № 8741/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменено определение № 1497/10.05.2024 г. по настоящото дело, в частта му по отношение прекратяване на производството по жалбата на М. В. Р. спрямо оспорваното изменението на границите на имоти 39270.1.454 и 39270.1.669, засягащо 7 кв. м. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е образувано по заявление № 01-85397 от 24.03.2015 г. (л. 26) на И. А. Г. до СГКК за изменение по отношение на имот с [идентификатор] на КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-22/19.04.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, . Съгласно представените към заявлението обяснителна записка и приета на 24.03.2015 г. скица – проект (л.50, л. 57-59), изменението се отнася до образуване от имот с [идентификатор] на два нови поземлени имота с идентификатори 39270.1.669 и 39270.1.670, съгласно предвижданията на регулационните граници на УПИ ХХ и ХХI, кв. 47 по плана на [населено място], одобрени с план за регулация по решение № 114 по протокол № 9/26.09.2011 г. на Общински съвет – Белица. В относимата към предмета на делото си част, изменението предвижда граници на [имот номер], според които се отнемат площи от собствения на жалбоподателя [имот номер] (л.59), съгласно трасираните на 05.03.2015 г. граници (л.63-64). По делото не е спорно, че с решение № 114 по протокол № 9/26.09.2011 г. на Общински съвет – Белица (л.65, л. 66, л. 122, л. 123) е одобрен план за регулация на [населено място] на основание „чл. 129, ал. 1 от ЗУТ“. Не е спорно по делото, че така одобреният план за регулация не е ПУП, който е приет при условията на чл. 16 от ЗУТ. Твърдения и доказателства, че одобреният план за регулация с решение № 114 по протокол № 9/26.09.2011 г. на Общински съвет – Белица е такъв по чл. 16 от ЗУТ не се поддържат и не се сочат от ответника и заинтересованите страни. От представените по делото доказателства се установява, че територията на [населено място] е предходно урегулирана с приложени планове по ЗТСУ (л.67, л. 68 и л.69). Твърдения и доказателства, че на основание одобрения план за регулация е уредена собствеността между жалбоподателя и заинтересованите страни не се поддържат и не се сочат от ответника и заинтересованите страни. Съгласно скица – проект № 15-173327 от 27.04.2015 г., издадена от ответника, (л.29) е предвидено изменение в КККР по отношение площта на [имот номер] чрез придаване на 7 кв. м. от собствения на жалбоподателя [имот номер]. С писмо от 28.04.2015 г. на ответника (л.38), получено от М. В. Р. на 07.05.2015 г. (л.45), същият е уведомен за производството по изменение на кадастралната карта, както и за възможността да се запознае с преписката, да подаде възражение и да сочи доказателства. Жалбоподателят не твърди и по делото не се събраха доказателства Р. да се е възползвал от правото си на възражение. Изменението на КККР е извършено към 24.06.2015 г. без издаване на заповед (л.34). Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъл, тази преценката по настоящото делото следва да бъде съобразена с материалния закон към 24.06.2015 г. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Съгласно чл. 53а от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/2014 г.), измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при: 1. изпълнение на влязло в сила съдебно решение; 2. разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице; 3. нанасяне на нови, както и разделяне, съединяване или заличаване на съществуващи сгради или самостоятелни обекти в сгради или в съоръжения на техническата инфраструктура; 4. повторно определяне на координатите на граничните точки на поземлен имот при условия, определени с наредбата по чл. 31. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/2014 г.), службата по геодезия, картография и кадастър издава скица-проект въз основа на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри в случаите на: 1. делба; 2. отчуждаване на част от поземлен имот, както и индивидуализиране на урегулирани поземлени имоти по чл. 16 от Закона за устройство на територията; 3. промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците или съединяване на поземлени имоти на различни собственици; 4. снабдяване с акт за придобито по давност право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот; 5. член 10, ал. 7 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи за издаване на нотариален акт за поземлен имот с възстановено право на собственост; 6. член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот; 7. индивидуализиране на имоти, които са предмет на прехвърляне, отчуждаване или придобиване на право на собственост или друго вещно право. Съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1. Доколкото в случая е установено, че не са налице обстоятелства, свързани с приложението на чл. 53а, т. 1-4 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/2014 г.), то съдебната проверка за законосъобразност следва да обхване единствено основанията по чл. 52, ал. 1 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/2014 г.) като легитимиращи изменение на КККР чрез фактически действия, т.е. без издаване на заповед. По делото не се събраха доказателства, че процесното изменение е основано с прилагане на регулационен план, който е такъв по чл. 16 от ЗУТ, респ. че е такъв с отчуждително действие. В този смисъл не е доказано, че заявителите са придобили право на собственост върху процесните 7 кв. м., придадени регулационно по силата на решение № 114 по протокол № 9/26.09.2011 г. на Общински съвет – Белица. По делото не се събраха и доказателства, че изменението е извършено след постъпване на данни за вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗКИР, съгласно изискването на чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, доказващ което и да е от основанията по чл. 52, ал. 1 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/2014 г.). В този смисъл, съдът намира, че ответникът като началник на териториално компетентната СГКК, не успя да докаже в процеса, че допуснатото от него изменение на КККР на [населено място] има за свое основание, такова по чл. 52, ал. 1 от ЗКИР, включително основанието по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗКИР (ред. ДВ, бр. 49/2014 г.). С оглед изложеното, допуснатото изменение следва да бъде отменено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 146, т. 4 от АПК като извършено в несъответствие с приложимия материален закон към датата на изменението. Жалбоподателят не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното, Административен съд - Благоевград