Решение № 208 от 29.12.2023 г. на Районен съд - Сандански по дело № 301/2023 г.

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Евгениадис Транспорт“ ЕООД, с ЕИК- 101773030, със седалище и адрес на управление област Благоевград, Община Кресна, с. Горна Брезница, п.к.2842, представлявано от управителя си Х. П. Е., със съдебен адрес: гр. Б., ул."С. С.“ № •, ет.•, офис •, чрез адвокат П. С. АК - Б. против Наказателно постановление № 42-0004488/14.12.2022г. на ИД Директора РД "Автомобилна администрация" - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.57, ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000. 00 (три хиляда) лева. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че НП е издадено при нарушаване на материално правните и процесуални норми. Сочат се за нарушени разпоредбите на чл. 42, ал.1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 8 от ЗАНН. Развиват се съображения, че нарушението не е осъществено, че същото не е доказано. Сочи се, че в случая европейското законодателство е регламентирало в Директива 2006/126/ЕО условията за издаване, подновяване или замяна на европейско свидетелство за управление на МПС, която е приложима в случая, а не Наредба № 36/15.05.2006г. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и законосъобразно. В съдебно заседание - дружеството-жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв.С., който поддържа жалбата, сочи доказателства в подкрепа на тезата си и излага становище по същество, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по същество, като с нарочно писмо изразява становище, че наказателното постановление е съобразено с материалния и процесуален закон и моли същото да бъде потвърдено. Излага писмено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Районна прокуратура - Благоевград, Териториално отделение Сандански, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество. Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 15.04.2023г., а жалбата срещу него подадена и заведена в РД „АА“–София на 05.05.2023г., т.е. в предвидения в закона преклузивен четиринадесет дневен срок. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо. След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Дружеството жалбоподател „Евгениадис Транспорт“ ЕООД е със седалище и адрес на управление област Благоевград, община К., с. Г. Б., п.к. •••• и се представлява от управителя си Х. П. Е.. На 15.11.2022г., около 11.10 ч., в сградата на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Благоевград при извършена тематична проверка на „Евгениадис Транспорт“ ЕООД, притежаващ Лиценз на ЕО № ••••/13.09.2017г. за международен превоз на товари и съставяне на констативен протокол от 15.11.22г. е установено следното: На 16.09.22г. в седалището на управление на фирмата с. Г. Б. общ. К., превозвачът е допуснал до управление на МПС с рег. № •••••• от кат. N 3 марка „С.“ водача Е. Х. П., който е осъществил международен превоз на товар от Р Гърция за Р Германия за периода от 01.09.22г. до 30.09.22, в т.ч. и на 16.09.22г. видно от CMR/16.09.22г. и тах.листа от 16.09.22г., като същия не отговарял на изискванията за психологическа годност и не притежавал Удостоверение за психологическа годност. Водачът притежавал УПГ № •••••, валидно до 10.05.22г. и към момента на нарушението е с изтекъл срок на валидност. Прието е, че така е нарушен чл.57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. За констатираното нарушение свидетелят А. Я. издал АУАН бл. № ••••••, в присъствието на свидетеля Г. Г., с който представител на жалбоподателя се запознал и подписал без възражения. Въз основа на административно наказателната преписка на 14.12.2022г. от Ч. А. К. - ИД Директора РД "Автомобилна администрация" - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, било издадено Наказателно постановление № 42-0004490/14.12.2022г., с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000. 00 (три хиляда) лева. Препис от НП било връчено на нарушителя срещу разписка на 25.04.2023г., а жалбата срещу него подадена и заведена в РД „АА“–София на 05.05.2023г. Така установената фактическа обстановка съдът възприе въз основа на представените по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, подробно описани в съдебните протоколи, както и въз основа на гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите А. Я. и Г. Г., които в показанията си потвърждават отразените в акта и наказателно постановление констатации, като уточняват, че на дружеството е извършена комплексна проверка, при която са констатирали, че предприятието е допуснало извършването на превоз на товари в чужбина от водач, който не е отговарял на изискванията за психологическа годност. Извършена е справка в информационния масив на агенцията, при която е установено, че водача не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Показанията на свидетеля Х. С. също дават сведения за начина на извършване на проверката, връчване на АУАН и направените констатации от другите двама свидетели, поради което съдът изгради фактически констатации и въз основа на изложението на този свидетел. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат данни за всички съществени елементи за санкционираното с наказателното постановление нарушение. От показанията на служителите на Регионалната дирекция "Автомобилна администрация", съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява основателна и доказана. Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения от закона ред. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им. Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма. Съгласно чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП - "Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лева". В случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е допуснал водача Х. П. Е., да извърши международен превоз на товари от Р Гърция за Р Германия за периода от 01.09.22г. до 30.09.22, в т.ч. и на 16.09.22г. видно от CMR/16.09.22г. и тах.листа от 16.09.22г., с МПС с рег. № ••••• от кат. N 3 марка „С.“, собственост на превозвача, без същият да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението е установено след направена справка от информационната система на ИА "АА" и в Регистъра за психологическите изследвания на водачите, приложени към административнонаказателната преписка. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари, лицето по чл.2, ал.1 допуска до управление на превозните средства за международен превоз на товари само водачи, които са психологически годни. По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закон за движение по пътищата, министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от Наредбата, психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата наредба след приключване на психологическото изследване на всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. която е действала към момента на извършване на деянието /ДВ бр. 41/2012 г. / сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година. Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № І - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товари валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/. Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО - СУМПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба щом един водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., в редакцията й към момента на извършване на деянието /ДВ бр.41/2012г./ въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и с европейското законодателство. Ето защо с последните изменения на разпоредбата - изм. ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г., удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Всяка национална мярка в област, предмет на изчерпателна хармонизация на равнището на Европейския съюз (ЕС), следва да бъде преценявана с оглед разпоредбите на тази хармонизация (т. 33 от решение от 16 юли 2015г. по дело C-95/14). Изискванията към физическата и умствена годност на водачите на превозни средства са предмет на правна уредба на равнище ЕС – Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (Директива 2006/126), поради което нормите за психологическата годност на водачите в националния закон следва да бъдат тълкувани „…в светлината на текста и на целите на директивата, за да се постигне преследваният от последната резултат“. Последното е задължение на националния съдия (т. 114 от решение от 50/2004 г. по дело С-397-403/01), като „… Това задължение за конформно тълкуване се отнася до всички разпоредби на националното право както приети преди, така и след директивата, за която се отнасят“. От това следва, че изискването в чл.7а, ал.2, пр. 3, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. следва да се тълкува с оглед разпоредбите на Директива 2006/126. Директива 2006/126, от една страна, има за цел да допринесе за подобряване на пътната безопасност и да улесни свободното движение на хора, които се установяват в държава членка, различна от издалата свидетелството за управление (т.2 от Преамбюла), включително да определи в дългосрочен план единен образец за свидетелство за управление на превозно средство за всички държави членки (т.3 от Преамбюла), минималните изисквания за издаването на който са хармонизирани от същата директива и който ще замести различните свидетелства за управление на превозни средства, съществуващи в държавите членки, като по този начин постепенно преустанови признаването на националните доказателства за способността за управление, а от друга страна – има за цел да избегне нарушаването и ограничаването на конкуренцията в рамките на Съюза. По-специално – Директива 2006/126 установява минимална хармонизация на националните разпоредби относно условията, при които може да се издаде предвиденото в член 1 от нея свидетелство за управление – изискванията за минимална възраст, способност за управление на превозно средство, изпитите, които кандидатът следва да издържи успешно, и неговото обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издала свидетелството за управление – членове 4 и 7 от Директивата. В същото време Директива 2006/126 установява изчерпателна хармонизация на документите, доказващи съществуването на право на управление и, че издаденото по предвидения образец (в Директивата) свидетелство за управление е доказателство, че притежателят му е отговарял на условията за неговото издаване (в този смисъл т. 46 и т. 47 от решение от 26 април 2012 г. по дело С-419/10 и т. 47 от решение от 23 април 2015 г. по дело С-260/13), а следователно и на изискването за „умствена годност“. За водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки, може да се изисква допълнително доказателство за съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност в случаите, когато свидетелството се издава и периодично след това, но само при неговото подновяване (т.9 от Преамбюла на Директива 2006/126). Съответствието с минималните стандарти за физическа и умствена годност на водачите по приложение ІІІ към Директивата може да се контролира от държавите членки чрез прилагане на по-строги стандарти, включително чрез увеличена честота на медицинските проверки или други специфични мерки (опреснителни курсове), но при подновяване на свидетелството за управление (член 7, пар. 3, точка 3), като прегледите за съответствие с изискванията по приложение ІІІ на Директивата следва да се определят от срока за валидност на свидетелството и да съвпадат с подновяването ( т. 9 от Преамбюла на Директива 2006/126). Съгласно разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО, считано от 19 януари 2013 г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E имат срок на административна валидност 5 години. А съгласно разпоредбата на чл. 7, пар.3, буква „б“, абзаци четвърти, шести и седми от Директива 126/2006/ЕО държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в пар. 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност. Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в пар. 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в пар.2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50-годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство. Разпоредбата на чл. 7, пар. 2, буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО е транспонирана в българското законодателство съгласно пар. 2 от ПЗР на Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД установява, че срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E и Т е 5 години. При това положение, предвид посочената регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, следва да се приеме, че от страна на европейския законодател е установено, че прегледите за физическа и психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1) при издаване на свидетелство за управление на МПС и 2) при последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС. Съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО, се налага извод, че след като водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория (което обстоятелство не се оспорва от административно-наказващия орган в конкретния случай), той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените по-горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. /Вж. Решение № 1792/10.07.2022 г. по КАНД № 429/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград/. Предвид факта, че в периода от 01.09.22г. до 30.09.22, в т.ч. и на 16.09.22г. водача Х. П. Е. е извършвал международен превоз на товар, то очевидно е разполагал с валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би могъл да извърши превоза. Липсва и твърдение от контролните органи в тази насока, тъй като при проверката същите не са установили, че към момента на превоза водача не притежава валидно СУМПС, напротив установили са, че има такова – същото е приложено по делото. От същото СУМПС се установява, че то е издадено на 09.06.2022г. със срок на валидност до 2035г., с надлежен превод на български език. Представен е и легализиран превод на Президентски указ № 51/2012 г. на Държавен вестник, том А 101 и свидетелства за управление на МПС на Х. П. Е., съгласно чл.6 от който се сочи, че за издаване на каквито и да е категории за СУМПС, се изисква заинтересованото лице да отговаря на минималните изисквания за физическа и психическа годност. Съгласно нормата на чл. 7 от същият указ, подновяването на СУМПС също изисква, като задължително условие, заинтересованото лице да отговаря на минималните изисквания за физическа и психическа годност по приложение III към този акт. От друга страна, съдът констатира, че към настоящия момент е последвало изменение на нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. обн. ДВ бр. 84/2022 г. в сила от 21.10.2022 г./, като същата вече гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Ето защо съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е по-благоприятна за нарушителя. Несъмнено новата редакция на чл. 8, ал. 2 от 4 от Наредба № 36/15.05.2006 г. се явява по- благоприятна за жалбоподателя. Този извод следва от факта, че при действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха обосновали извод за извършено нарушение на превозвача, доколкото водачът Х. П. Е. би отговарял на изискванията на психологическа годност, с оглед безсрочния характер на удостоверението му за психологическа годност. Това налага и отмяна на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно. С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено заплащане на адвокатско възнаграждение от 630 /шестстотин и тридесет/ лева., което е изплатено изцяло. В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата административнонаказващият орган прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е неоснователно, тъй като възнаграждението в размер на 630.00 лева е около минимално предвиденото, съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер на 600 лева. Ето защо, искането следва да бъде уважено изцяло, като Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 630 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Мотивиран от горното, и на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 ЗАНН, Съдът