Решение № 654 от 13.3.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 613/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д. К., гражданин на [държава] с [ЛНЧ] и адрес: [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез пълномощници. Оспорва се, потвърден с Решение № 467/15.11.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" – Пловдив, Ревизионен акт № Р-16000924000091-091-001/ 27.08.2024 г., с който е установен окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37 и чл. 38, ал. 5 и ал. 11 от ЗДДФЛ за 2022 г. в размер на ••• лв.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на РА, като постановен в нарушение на материалния закон, на приложимите международни договори, сключени от Република България, при съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с целта на закона. Посочва се, че жалбоподателят е управител и законен представител на дружеството „•••" АД, ЕИК •••, със седалище в [населено място] и извършва дейността от офиса на Дружеството, от България. Последният трайно пребивава на територията на страната заедно със съпругата си от [месец] [година]. Като лице, установено в България, извършващо трудова дейност по смисъла на ЗДДФЛ, Д. К. подавал годишна данъчна декларация („ГДД") по чл. 50 от ЗДДФЛ за всяка финансова година от 2020 г. до настоящия момент. Данъчните органи са издали удостоверение за местно лице на К. за 2020 г. и за 2021 г. С обжалвания РА, съответно и РД, ревизиращият екип приел за установено, че жалбоподателят не е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и не е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ. Според данъчните органи Д. К. има статут на чуждестранно физическо лице за целите на данъчното облагане за доходи, придобити от източник на територията на Република България и с оспорения РА е обложен с окончателен данък по чл. 37, ал 1, т. 9 от ЗДДФЛ.

В жалбата се сочи, че данъчните органи незаконосъобразно, при позоваване на отменена норма от чл. 4, ал. 1, буква „б" от СИДДО с [държава] приемат, че не се допуска ползване на данъчно облекчение по чл.19 от ЗДДФЛ.

Твърди се, че Д. К. е местно лице на Р България за 2022 г. за данъчни цели по смисъла на ЗДДФЛ, както и по смисъла на СИДДО и прилежащия към нея Протокол за изменение.

Изложен е довод, че за целите на определяне на данъчните задължения на РЛ е от значение квалифицирането му като физическо лице, като местно или като чуждестранно лице съгласно критериите на приложимото данъчно законодателство.

В случая е доказано и не се спори, че Д. К. полага труд в Р. България непрекъснато от [година] до момента като управител и законен представител на дружеството „•••" АД, със седалище в [населено място] и извършва дейността от офиса на Дружеството, от България.

Цитира се разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ, като се изразява становище, че попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно лице на България по смисъла на закона. Посочва се, че Д. К. отговаря на повече от един от посочените критерии. За календарната 2022 година пребиваването на Д. К. в Р. България надхвърля 183 дни, като това е валидно и за предходните две години. Допълнително, центърът на жизнени интереси на Д. К. се намира в България предвид, че той пребивава в страната ни повече от 183 дни през 12 месечен период; живее и работи в страната ни от [година] насам, изпълнявайки функцията на представляващ Дружеството, като тази дейност извършва от офиса на същото в [населено място]. Също така той живее в [жилище] ••• в [населено място] и то заедно с неговата съпруга. Твърди се, че за всяко от тези обстоятелства са събрани доказателства в ревизионното производство.

В жалбата се посочва също, че дори да се приложи СИДДО с [държава], на основание чл.75 от ЗДДФЛ, то жалбоподателят би имал качеството на „местно лице“ за Р България, като отново се твърди, че органите по приходите са се позовали на отменена разпоредба ( чл.4, ал. 1, буква „б") от СИДДО. Твърди се, че фактът, че Д. К. е местно лице за данъчни цели в страната, се споделя от данъчните органи, доколкото за предходните две години – 2020 г. и 2021 г., са му издавани удостоверения за местно лице и е облаган с данък за доходите си като местно лице.

Като следващо основание за незаконосъобразност на РА се посочва, че данъчните органи неправилно са се позовали на осигурителния статус на Д. К., доколкото последният няма връзка с третирането на едно лице като местно за данъчни цели на дадена държава. Посочено е, че органите по приходите се позовали на документ А1, представляващ удостоверение за приложимото осигурително законодателство, издаден от [държава]. Не е спорно, че удостоверение А1 се издава за целите на законодателството в областта на социалната сигурност въз основа на различни и самостоятелни критерии, заложени в Регламент 987/2009 от 16 септември 2009 г. Регламент 987/2009 регулира обществени отношения от различна правна сфера, а именно - социална сигурност. Данъчното законодателство въвежда също независими критерии при преценката дали дадено физическо лице е местно за данъчни цели на една държава. Поради това няма как да бъдат пренесени критериите за определяне на осигурителни задължения в една държава към тези за определяне на данъчни задължения в друга държава-какъвто е настоящият случай.

Искането е да се отмени оспорения РА.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник по изложените в нея съображения. Претендира се присъждане на деловодни разноски по приложен списък. Представени са и писмени бележки Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ – Пловдив в становище на пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

ОП – Кърджали, уведомена за образуваното дело, не изпраща представител.

Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил. Следователно жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-1600092000091-020-001 / 08.01.2024 г. (връчена на деклариран електронен адрес [електронен адрес]), която е изменяне няколко пъти, като РД и РА са издадени в законово установените в ДОПК срокове.

ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, отнасящи се до ревизията, издадени като електронни документи, са подписани с квалифициран електронен подпис на органа, възложил ревизията, както и органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив, извършили ревизията, са притежавали валиден квалифициран електронен подпис към датите на издаване на РД и РА.

В съставения РД № Р-16000924000091-092-001/ 30.07.2024 г. е посочено, че за периода: 01.01.2022 г.-31.12.2022 г., Д. К. е представляващ и управляващ „•••" АД и в това си качество е получил декларираните доходи през 2022г.

На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина са местните физически лица.

В съответствие с чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, Облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон.

На основание чл. 16, ал. 2 от ЗДДФЛ, При определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, както и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ.

Общата годишна данъчна основа по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.

На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

За 2022г. от Д. К. са подадени следните годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):

ГДД, вх. № [номер] от 28.04.2023г. – анулирана.

ГДД, вх. № [номер] от 12.09.2023г. – коректна.

С подадената ГДД по Приложение № 1 – Доходи от трудови правоотношения за 2022г. са декларирани следните данни:

По Част І - Данни за платеца на дохода по Част І:

-Наименование/Име на работодателя - „•••" АД -ЕИК/Служебен № от регистъра НАП на работодателя - ••• -Код на дохода - 101 -Размер на дохода - ••• лв.

По Част ІІ – Формиране на облагаемия доход и на годишната данъчна основа:

Доходи с код 101 Придобит облагаем доход от трудови правоотношения ••• Годишна данъчна основа ••• Доходи с код 101 Придобит облагаем доход от трудови правоотношения ••• Годишна данъчна основа По Част ІІІ – Данъци, подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа:

-Общ размер на удържания данък за доходите от трудови правоотношения от работодателя по реда на ЗДДФЛ – ••• лв.

С подадената ГДД по Приложение № 8 за 2022г. са декларирани следните данни:

По Част ІІ – Информация за притежаваните място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина:

-Недвижимо имущество -Държава - [държава] -Адрес - [населено място], [адрес] -Вид - [жилище] -Дата и година на придобиване - [дата] С подадената ГДД по Приложение № 10 – Ползване на данъчни облекчения за 2022г. са декларирани следните данни:

По Част ІІ – Данъчно облекчение за лични вноски за доброволно осигуряване и застраховане:

Вид на личните вноски, направени през годината Размер на личните вноски Размер на облекчението Направени през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване ••• Размер на данъчното облекчение за ползване от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ (направени през годината лични вноски до 10% от ред 1 в Част ІV на обр. 2001) ••• Вид на личните вноски, направени през годината Размер на личните вноски Размер на облекчението Направени през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване Размер на данъчното облекчение за ползване от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ (направени през годината лични вноски до 10% от ред 1 в Част ІV на обр. 2001) По Част IX - Ползване на данъчните облекчения по ЗДДФЛ и при прилагане на метод за избягване на двойното данъчно облагане „Освобождаване с прогресия":

Вид на данъчното облекчение Размер на данъчното облекчение, с който се намалява сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ Вид на данъчното облекчение Размер на данъчното облекчение, с който се намалява сумата на годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ Данъчно облекчение за лични вноски за допълнително доброволно осигуряване ••• Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране ••• Общо: ••• Данъчно облекчение за лични вноски за допълнително доброволно осигуряване Данъчно облекчение за лични вноски за осигурителен стаж при пенсиониране Общо:

Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа Ред № Размер 1 Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ ••• 2 Общ размер на данъчните облекчения ••• 3 Обща годишна данъчна основа ••• 4 Данък върху общата годишна данъчна основа ••• 6 Данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа ••• 7 Данък върху общата годишна данъчна основа, намален със сумата по ред 5 и ред 6 ••• 12 Надвнесен данък ••• Ред № Размер Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ Общ размер на данъчните облекчения Обща годишна данъчна основа Данък върху общата годишна данъчна основа Данъци подлежащи на приспадане от данъка върху общата годишна данъчна основа Данък върху общата годишна данъчна основа, намален със сумата по ред 5 и ред 6 Надвнесен данък Във връзка с подадената ГДД за 2022г. и декларирания надвнесен данък в размер на ••• лв. на Д. К. е извършена проверка по прихващане и/или възстановяване (ППВ).

Издаден е Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № ПО-16000923061656-004-001 от 11.12.2023г.

С издадения АПВ от органите по приходите е отказано възстановяването на декларирания данък за възстановяване (ползване на данъчно облекчение направени лични вноски за допълнително доброволно осигуряване по чл.19 от ЗДДФЛ) в размер на ••• лв. по подробно изложени мотиви, които са следните:

В съответствие с разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава от местните физически лица за придобити доходи от страната и чужбина.

Чуждестранните лица подават ГДД по чл. 50 за доходите с източник в страната съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗДДФЛ, а именно за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ и доходите, подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси, както и за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 29 от същия закон.

За доходите, подлежащи на облагане с данък по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗДДФЛ, чуждестранните лица не подават ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В РД е посочено, че квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения.

Съгласно чл. 4, ал. от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

-което има постоянен адрес в България, или -което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12 месечен период, или -когато е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или -чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Видно от цитираната разпоредба гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ.

Попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

Прието е, че следва да се има предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

На практика това означава, че между правилата на ЗДДФЛ и на СИДДО има определено взаимодействие и взаимовръзка, като последните могат да изменят или допълнят правилата на българското вътрешно законодателство, като в крайна сметка променят данъчния статут на лицето.

За целите на прилагането на СИДДО с [държава] е важно да се има предвид, че тя съдържа и едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице.

По-конкретно това изискване е уредено в чл. 4, ал. 1, буква „б" от СИДДО и предвижда, че по отношение на България терминът „местно лице на едната договаряща държава" означава „всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там".

Ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО.

Съгласно чл. 4, т. 1, б. „а" от СИДДО, терминът „местно лице на едната договаряща държава" по отношение на [държава] е всяко лице, което, съгласно законодателството на [държава] подлежи на данъчно облагане в [държава] поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, но този термин не включва, лице което подлежи па данъчно облагане в [държава] по отношение само на доходи от източници в [държава] или имущество разположено там.

Обявените адреси, видно от системата на НАП, са временни и не се представя от лицето информация за престоя му в страната, няма данни интересите на лицето да са тясно свързани със страната.

От представения документ А1, представляващ удостоверение за приложимото осигурително законодателство, е видно, че същият е издаден от ••• държава като същата е определена като държава на пребиваване на лицето.

Удостоверение A1 се издава за целите на законодателството в областта на социалната сигурност въз основа на определени критерии, заложени в Регламент 987/2009.

В обобщение на изложеното е направен извод, че Д. К. е чуждестранно физическо лице по смисъла на чл. 5 от ЗДДФЛ, чл. 75 от ЗДДФЛ и чл. 4, ал. 1, буква „а" и буква „б" от СИДДО с [държава].

С издадения РА № Р-16000924000091-091-001/ 27.08.2024 г. са потвърдени изцяло констатациите в РД.

В решение № 467/15.11.2024 г. на директора на ДОДОП-Пловдив е прието, че жалбата срещу РА е неоснователна. Посочено е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от ЗДДФЛ с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от закона, се облагат доходите от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия. В решението е цитирана разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ и чл. чл. 4, ал. 1, буква „а“ от СИДДО, а именно – за България терминът „местно лице на едната договаряща държава“ означава „всяко физическо лице, което е гражданин на България и което не е местно лице на трета държава, и всяко юридическо лице, което има седалище в България или е регистрирано там“. Възпроизведен е извода в РД, че ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО.

Поради посочените фактически основания е прието, че Д. К. не притежава българско гражданство, не може да има статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО с [държава]. Изложени са мотиви, че дори да може да се квалифицира като местно лице за данъчни цели на Р България съгласно вътрешното законодателство, за целите на СИДДО, приложима приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство по смисъла на чл. 75 от ЗДДФЛ, Д. К. не може да има такъв статут, тъй като не е изпълнен критерият за гражданство. Лицето не е български гражданин (с оглед издаден ЛНЧ на лицето) и не притежава постоянен адрес в Р България. Обявените адреси, видно от системата на НАП, са временни и не се представя от лицето информация за престоя му в страната, няма данни интересите на лицето да са тясно свързани със страната. От представения документ А1, представляващ удостоверение за приложимото осигурително законодателство, е видно, че същият е издаден от ••• държава, като същата е определена като държава на пребиваване на лицето. Удостоверение А1 се издава за целите на законодателството в областта на социалната сигурност въз основа на определени критерии, заложени в Регламент 987/2009.

Направен е извод, че Д. К. е чуждестранно лице за данъчни цели на Р България. В този случай чуждестранното лице не подава данъчна декларация по чл. 50 и чл. 55 от ЗДДФЛ. Предвид горепосоченото, жалбоподателят е получател на доходи, които не подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, а с окончателен данък по чл. 37 от закона, поради което няма основание за ползване на данъчни облекчения, предвидени в глава IV на същия, където е заложено и посоченото облекчение по чл. 19.

При така установената фактическа обстановка АС-Кърджали приема, че жалбата е основателна.

В нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ са изброени критериите, според които едно физическо лице може се определи като местно без оглед на неговото гражданство:

1. да има постоянен адрес в България, или 2. да пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. да е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

От тази норма следва, че е достатъчно наличието на която и да било от регламентираните в четири отделни точки предпоставки, за да може физическото лице да се определи като местно за България и поради това, на основание чл. 6 от ЗДДФЛ, да е носител на задължението за данъци за придобитите през съответната година доходи от източници в България и в чужбина. В чл. 4, ал. 3 и 5 от ЗДДФЛ са регламентирани условията, изключващи приложимостта на критериите по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 като съгласно, ал. 3, ако периодът на престой в България е единствено с цел обучение или медицинско лечение, той не се смята за пребиваване в България, а според ал. 5, дори едно физическо лице да има постоянен адрес в България, ако центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, то не е местно лице по смисъла на закона. С чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ легално е дефинирано кога центърът на жизнените интереси на едно лице се намира в България като съгласно разпоредбата това е в случаите, когато интересите му са тясно свързани със страната - за определянето на последното като критерии са посочени семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Цитираната норма сочи, че статусът на местно лице на България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето, а дефинирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно е обуславящо за определяне на данъчните му задължения.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България - арг. от чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ. Кога една държава упражнява суверенното си право да облага местно физическо лице, което е обект на данъчна дискреция и на друга държава, т. е. как се разрешава колизията на суверенни права между две държави е въпрос на споразумение между страните, обективирано в съответен международен договор, който след ратификация, обнародване и влизане в сила се ползва с примат по отношение на разпоредбите, които са различни от тези в националния закон - чл. 75 от ЗДДФЛ.

В случая приложима е ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 20.12.2000 г. - ДВ, бр. 108 от 29.12.2000 г., издадена от Министерството на икономиката, обн. и изм., ДВ, бр. 33 от 02.04.2002 г., в сила от 22.01.2002 г., Спогодба между Република България и [държава] за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото. Съгласно чл. 4, ал. 1 от нея, за целите на спогодбата терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, място на управление, място на учредяване или друг критерий от подобно естество.

Тук следва да се посочи, че е основателно твърдението в жалбата за позоваване в РД и решението на директора на ДОДОП-Пловдив на отменена разпоредба – чл.4, ал. 1, буква „а" и буква „б" от СИДДО с [държава]. От това следва, че изложените мотиви и краен извод, че жалбоподателят не е местно лице за Р България, са незаконосъобразни, следователно – незаконосъобразен е и РА.

АС-Кърджали приема, че е незаконосъобразен извода в РД и решението на директора на ДОДОП-Пловдив, че РЛ не е представило доказателства за пребиваване в Р България повече от 183 дни, тъй като в тежест на ревизиращите органи е да установяват посоченото обстоятелство. Предвид обстоятелството, че лицето е наело [жилище] в [населено място] и осъществява дейност по управление и контрол на „•••“ АД, следва да се приеме, че пребивава на територията на Р България повече от 183 дни.

Също така незаконосъобразно е посочено, без да са изложени фактически основания, поради прилагането на отменена разпоредба на чл.4, ал. 1, буква „а" и буква „б" от СИДДО с [държава], че не се установява центъра на жизнените интереси на жалбоподателя да се намира в България.

Тъй като ревизиращите органи не са събрали доказателства за пребиваване на жалбоподателя в Р България повече от 183 дни (поради грешно прилагане на отменена разпоредба от СИДДО с [държава]), съдът приема, че при определяне статуса на жалбоподателя като местно физическо лице за Р България е от значение разпоредбата на чл.4, т.2., б.“а“ от СИДДО с [държава], която гласи следното: Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва: а) то се счита за местно лице само на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

От събраните доказателства се установи, че жалбоподателят е декларирал, че притежава [жилище] в [държава] и живее със съпругата си в [жилище] в [населено място], [улица], за който е сключен договор за наем с физическо лице С. Б.. Относно наличието на „постоянно жилище“ следва да бъде съобразен коментара към Базовия модел на СИДДО, в който съществува същия текст като в СИДДО между България и [държава] (чл. 4 ). В коментара към Базовия модел на СИДДО относно първия критерий - местоположението на постоянното жилище е посочено, че под постоянно жилище следва да се има предвид всяка форма на жилище, вкл. и мебелирана стая, която е налична за лицето през цялото време последователно, а не се ползва за кратко време (бизнес пътуване, учебно пътуване и т. н.). Това тълкуване дава основание да се приеме, че под "постоянно жилище" в текста на чл. 4, ал. 2, б. "а" от СИДДО между България и [държава] не следва да се разбира само и единствено собствено жилище, а всяка форма на жилище, което е налично през цялото време и не се ползва за кратко време. С такова "постоянно жилище" жалбоподателя разполага в България и [държава]. Вторият критерий - местоположението на центъра на жизнените интереси се преценява според мястото, с което личните и икономически интереси са най-тясно свързани предвид семейство, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си – чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ. От събраните доказателства се установи, че жалбоподателят, заедно със съпругата си, живее в [населено място], където е седалището на „•••“ АД •••. От там участва в управлението на дружеството, сключил е договор с доставчик на мобилни услуги. Т.е. установява се, че центърът на жизнените му интереси е в България, поради което жалбоподателят е местно физическо лице за Р България и извода в оспорения РА в обратния смисъл е незаконосъобразен.

Незаконосъобразно в РА е прието, че от представено Удостоверение А1 за осигурително законодателство (издадено от [държава]) следва извод, че жалбоподателят не е местно физическо лице. Както се посочва и в жалбата, това удостоверение А1 се издава на основание Регламент 987/2009, който регулира обществени отношения от различна правна сфера, а именно - социална сигурност. Данъчното законодателство въвежда също независими критерии при преценката дали дадено физическо лице е местно за данъчни цели на една държава.

От изложеното следва, че жалбата е основателна и трябва да се уважи като се отмени ревизионния акт.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски. При определяне на техния размер съдът съобрази възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено своевременно от пълномощник на ответника. При определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът взе предвид, че делото не предполага значителни по обем действия по проучване, също така не се отлива с особена фактическа сложност, прието е за решаване в едно съдебно заседание, материалният интерес е ••• лв. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа – 543, 20 лв.

Към този размер следва да се добави и 10 лв. – дължима държавна такса на основание т.2б, б.“а“ от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, във връзка с §2 от ДР ДОПК.

На основание чл.161, ал.1, изр.1-во от ДОПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 553, 20 лв., платими от НАП, София.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.1-во от ДОПК, Съдът: