Решение № 1776 от 14.12.2023 г. на Районен съд - Русе по дело № 4730/2023 г.

Производството е по реда на чл. 542 и сл. ГПК във вр. с чл. 38, ал.4 ЗГР. Постъпила е молба от С. Х. (С. М.А.), турски гражданин, роден на ••••••••••г. в гр. •••, община Ветово, в която е посочил, че негови родители са Ю.С.М. и М.Х.А. от гр. •••. Молителят имал запазен препис от акт за раждането си с ••, издаден въз основа на акт за раждане ••• от 08.09.1971г. Твърди се, че цялото семейство на молителя през 1978г. се преселило да живее в Република Турция, където той продължавал да живее. С Решение №••• от 27.08.1979г. на Министерски съвет официално получил турско гражданство. Наскоро му се наложило да поиска да му бъде издаден акт за раждане от Кметството в гр. •••, но от там му било отказано под претекст, че в резултат на пожар са изгорели всички регистри за гражданско състояние, в това число и тези за ражданията. Това обуславяло правният му интерес да установи факта на раждането си в съдебно производство и да бъдат задължени длъжностните лица да съставят акт за раждане, в който смисъл е направено искане. В срока за отговор по чл.131 ГПК заинтересованите страни Община Ветово и РП – Русе не изразяват становище по молбата. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Според представения по делото документ за самоличност – лична карта от Република Турция, молителят е с имена С. Х. (S.H.), род. на ••••••••••г. Според представения документ за идентичност на имена от Министерство на вътрешните работи на Република Турция, молителят е придобил турско гражданство по силата на Решение №••• от 27.08.1979г. По делото е представен препис от акт за раждане издаден от Кметство ••• на 12.10.1971г. на С. М.А., роден на ••••••••••г. в •••, окръг Разград, от майка Ю.С.М. и баща М.Х.А.. Преписът е издаден въз основа на акт за раждане ••• от 08.09.1971г. Молителят е приложил изселнически паспорт №•••/15.05.1976г. издаден от МВР на М.Х.А., род. на 20.06.1950г. в гр. •••, с право да се изсели в Турция с членовете на семейството си – съпруга Ю. на 22 г., деца С. на 4г. и В. на 3 месеца. Разпитаният по делото свидетел Б.Б.Д. установява, че познава молителя, с когото били родени през една и съща година – 1971г. Майка му се казвала Ю., а баща му М.. Имал и по-малка сестра. До 1978г. семейството на молителя живеело в гр. •••, след което се изселили в Република Турция. Въпреки, че С. не се прибирал в България често, свидетелят поддържал връзка с него, знаел, че е военен, че е учил и в България, във военната академия в гр. София. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Молбата отговаря на изискванията на закона и е депозирана от лице, което има интерес от установяване на процесните факти – произход, дата и място на раждане. Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал.1 ГПК, когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред /като акт за гражданско състояние/ и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да може да бъде възстановен, лицето което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. Съгласно чл. 38, ал.4 ЗГР, при липса на съставен акт за раждане или смърт, заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. От приложените по делото писмени и гласни доказателства (и най-вече от запазения препис от акта му за раждане), безспорно се установява на коя дата е роден молителя, с какви имена, кои са неговите родители. Установява се, че архивът, съдържащ издадения акт за раждане на молителя и съхраняван в Кметство гр. ••• е изгорял на 17.03.2005г. (обстоятелство служебно известно на съда от множество други дела), поради което препис от съдържащите се в него документи не би могъл да бъде издаден. С оглед установяването на всички тези обстоятелства, депозираната от С. Х. молба се явява основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения, районният съд