Решение № 100 от 28.9.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 218/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят „А.-3-2004” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № 6 с ЕИК •••••••••, чрез управителя на дружеството А.Д. е подал жалба против отказ № 20240912152649/13.09.2024г. на длъжностно лице по регистрацията при АВ, издаден по заявление вх. № 20240912152649 за вписване на промени по партидата на дружеството, въз основа на влязло в законна сила съдебно решение за прогласяване на нищожност на договор за продажба на дружествени дялове от 22.12.2021г. Жалбоподателят намира, че постановеният отказ е незаконосъобразен, тъй като чл.6 от ЗТРРЮЛНЦ въвежда задължение за търговците да поискат вписване на обстоятелство в кратък срок след неговото настъпване. Счита, че в настоящия случай е излишно провеждането на установително производство за вписване на несъществуващо обстоятелство, тъй като ищец по делото следва да бъде А.Д. в качеството му на предишен едноличен собственик на капитала на дружеството, а ответник – дружеството жалбоподател, представлявано също от А.Д. в качеството му на управител. Длъжностното лице по регистрацията при АВ, за да постанови обжалвания отказ, е намерило, че съдебното решение за прогласяване на нищожността на договора за продажба на дружествени дялове от 22.12.2021г. не му било служебно изпратено, предвид разпоредбата на чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което не го е взело предвид. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса, съгласно чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16б, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ в определените със закон случаи, актовете на съда се изпращат на АВп служебно. Не е предвидена възможност на заинтересовано лице само да сезира АВп с искане за съобразяване на обявена от съд нищожност на договор по чл.26 от ЗЗД с влязло в законна сила съдебно решение, съответно с искане за заличаване на вписани обстоятелства и вписване на нови съобразно съдебното решение. Такава възможност е предвидена изрично само в хипотезата на чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ при уважен иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписване или на несъществуване на вписано обстоятелство, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 92, т. 4 от НВСДТР следва да бъде тълкувана съобразно разпоредбата на чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая, видно от представените към заявлението документи, не са изпълнени всички изисквания на закона, за да бъде извършено законосъобразно вписване на претендираната промяна. С оглед изложеното съдът намира, че атакуваният отказ следва да бъде потвърден. За пълнота на изложението следва да се посочи, че изложеният в жалбата довод за отмяна на атакувания отказ, касаещ воденето на установителен иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е неоснователен. В настоящата хипотеза при противоречиви интереси на страните в производството по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да назначи особен представител на ответника. Предвид изхода на спора и на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.78, ал.3 и 8 от ГПК, съдът следва да осъди жалбоподателя „А.-3-2004” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „М.” № 6 с ЕИК ••••••••• да заплати на АВ с ЕИК •••••••••, претендираните от последната разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, направени в настоящото съдебно производство. Воден от горното, съдът