Решение № 2247 от 23.11.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 554/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 166, ал. 2 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на [община], с ЕИК /Код по Булстат/ 000025014, с адрес: [населено място], пл. “Димо Хаджидимов“ № 46, представлявана от К. Л. Т. против Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 1002-98/ 02.05.2023г. издаден от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Програма за образование“ и Ръководител на управляващия орган /УО/ на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ /ОП “НОИР“/ 2014- 2020. В жалбата се поддържат доводи за издаване на АУПВ в противоречие с материалния закон и при наличието на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Твърди се, че издаването на процесния акт винаги следва да е предхождано от наличието на влязъл в сила административен акт по реда на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, с който да е наложена финансова корекция, определена по основание и размер. След като в казуса, финансовата корекция била наложена с Решение № 1002-43/ 31.03.2023г., издадено от ответника като УО на процесната ОП, което е обжалвано по съдебен ред – адм. д. № 440/ 2023г. по описа на Административен съд - [област], т.е. липсвал влязъл в сила съдебен акт, към момента на издаване на АУПВ, то лишено от правно основание било и издаването на самия АУПВ, с който е извършена корекция в посочения размер от 7 % на непреките разходи, финансирани по процесния проект. Поддържат се и доводи, че адм. орган е основал акта си на правна разпоредба – чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3/ 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредба № Н-3/, която не е съществувала в сегашната си редакция, към момента на сключване на административен договор за безвъзмездна финансова помощ /БФП/ № BG05M90P001-2.018-0019-2014BG05M20P001-C02 и съответно засегнатия договор № 14/ 01.07.2019г. Поддържа се и липса на изложени в АУПВ мотиви за начина по който е определена посочената като дължима от оспорващия сума, респ. за това, че [община], не е възложител на дейностите, възложени с договора от 25.07.2019г., поради което липсва “нередност“ по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ 1303/ 2013г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013г. Иска се отмяна на АУПВ и присъждане на сторените по делото разноски за внесена държавна такса. В съдебно заседание, оспорващият, не изпраща представител. В писмено становище, чрез проц. представител – адв. Башлиева, се поддържат изложените в жалбата доводи за отмяна на АУПВ. Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Програма за образование“ и Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014- 2020г. не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмено становище, чрез проц. представител – гл. юрисконсулт Божинов оспорва жалбата, като излага съображения за отхвърлянето й. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - [област], след като съобрази доводите на страните и представените доказателства приема за установено от фактическа страна следното: М. Р. на Управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“ /ОП “РЧР“/ и Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ /ОП “НОИР“/ от една страна, и [община], представлявана от кмета от друга страна, е сключен Административен договор № ВG05 М9ОР001-2.018-0019-2014BG05М2ОP001-С01 /л. 39- 65 от делото/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по ОП “РЧР“ и ОП “НОИР“ в максимален размер до 705 489. 52 лв., както следва: /т.2.1.1./ по ОП “РЧР“ 2014- 2020г., Приоритетна ос 2: “Намяляване на бедността и насърчаване на социалното включване, процедура № ВG05 М9ОР001-2.018 “Социално- икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване на достъпа до образование – компонент 1“, в размер до 398 891. 72 лв.; /т.2.1.2./ по ОП “НОИР, приоритентна ос 3: “Образователна среда за активно социално приобщаване“, процедура № ВG05 М9ОР001-2.018 “Социално- икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване на достъпа до образование – компонент 1“, по силата на който, на бенефицера – оспорващ, се предоставя БФП, в размер до 306 597. 80 лв. за изпълнение на проект: ВG05 М9ОР001-2.018-0019 “Успешни мерки за интегриране на уязвими групи на територията на [община]“. Няма спор, че оспорващият, в качеството си на бенефициер, по посочения по- горе административен договор, е поискал верификация на извършени от него разходи по проекта, във връзка с изпълнението на Договор № 14/ 01.07.2019г. с предмет: “Организиране и провеждане на мероприятия с обучителен и образователен харектер“ с изпълнител – Сдружение “За по- добро бъдеще“, като по този договор, са му верифицирани следните разходи: 12 125. 00 лв. с Решение № 1002-42/ 09.02.2021г., сертифицирани с Доклад по сертификация 7/5/10.03.2021г.; 12 125. 00 лв., верифицирани с Решение № 1002-58/ 15.03.2022г., сертифицирани с Доклад по сертификация 8/6/ 11.04. 2022г., платени със средства от ЕСИФ /ЕФСУ/. Няма спор също така между страните, че решенията за верификация на горепосочените суми, не са били оспорени и са влезли в сила. В резултат на дадени препоръки на Одитния орган, обективирани в Окончателен доклад от извършения одит на операциите на ОП “НОИР“, във връзка със съмнение за нередност, обхващащ сертифицираните разходи за периода 01.07.2021г.- 30.06.2022г., е извършена последваща проверка на Договор № 14/ 01.07.2019г. с предмет: “Организиране и провеждане на мероприятия с обучителен и образователен харектер“ с изпълнител – Сдружение “За по- добро бъдеще“, при която е установено незаконосъобразно разделяне на предмета на възлагане на обществената поръчка, с което е нарушен чл. 2, ал. 5 от ПМС № 160/ 2016г., както и чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ, ред. преди 01.07.2022г., което съставлява основание за налагане на финансова корекция, по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ. С Решение № 1002-43/ 31.03.2023г. на Ръководителя на УО на ОП “НОИР“, е определена финансова корекция на [община], в размер на 100 на сто /100 %/ върху сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани за възстановяване по Договор № 14/ 01.07.2019г., а именно - 24 250. 00 лв. На основание чл. 5, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, е посочено в решението от 31.03.2023г., че максималната стойност на финансовата корекция, е 24 250. 00 лв., като същите подлежат на възстановяване от оспорващата община, в съответствие с реда и начина за възстановяване на дължимите средства, посочен в чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-3/ 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество /Наредба № Н-3/ - л. 152- 168 от делото. Няма спор, че Решение № 1002-43/ 31.03.2023г. на Ръководителя на УО на ОП “НОИР“ е оспорено от О. Х. по съдебен ред, като по същото е образувано дело № 440/ 2023г. по описа на Административен съд – [област]. С Писмо изх. № 1002-79/ 06.04.2023г. на Ръководителя на УО на ОП “НОИР“, по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /л. 72- 74 от делото/, на основание чл. 35, ал. 3 от Наредба № Н-3, което е връчено чрез ИСУН 2020 на оспорващия, на 07.04.2023г., като в указания срок, на 13.04.2023г., с Възражение изх. № 91-00-41/ 13.04.2023г. /л. 76 и 77 от делото/, [община], е оспорила наличието на основания за издаване на АУПВ. На 02.05.2023г., ответникът е издал оспорения в настоящото производство акт - АУПВ № 1002-98, с който като е приел, че вече е наложил на [община], със свой предходен акт - Решение № 1002-43/ 31.03.2023г., финансова корекция, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, в размер на 100 % върху сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани за възстановяване по Договор № 14/ 01.07.2019г., а именно - 24 250. 00 лв., е приел, че следва, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, и в изпълнение на т.V Единна ставка, стр. 47 от Условия за кандидатстване по процедура чрез директно предоставяне на БФП с интегрирано проектно предложение ВG05 М9ОР001-2.018 “Социално- икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване на достъпа до образование“ - компонент 1, да намали и допустимия за верифициране размер на разходите /измени размера им/, финансирани чрез единна ставка /непреки разходи/, които съгласно Условията за кандидатстване, са в размер на 7 % от сумата от 24 250. 00 лв. Ето защо, изчислявайки по посочения начин, размера на подлежащата на възстановяване сума, с АУПВ, с т. I, е определил подлежащо на възстановяване публично вземане, в размер на 1 697. 50 лв. по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, представляващо недължимо платена сума, финансирана със средства от ЕСИФ, по Договор № BG05M90P001-2.018-0019-2014BG05M20P001-C02 по проект “Успешни мерки за интегриране на уязвими групи на територията на [община]“; с т. II, е установил, че към датата на издаване на АУПВ, УО на ОП “НОИР“ има изискуемо вземане срещу [община], в размер на 1 697. 50 лв.; с т. III, е посочил, че установеното публично вземане, на основание чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-3, подлежи на доброволно възстановяване в 14- дневен срок от влизане в сила на акта, чрез заплащането му по посочена банкова сметка на УО /л. 19- 23 от делото/. Оспореният акт е връчен, чрез системата ИСУН 2020, на [община], на 03.05.2023г. /л. 24 от делото/, а жалбата срещу него, е подадена чрез адм. орган, по пощата, като и е даден вх. № 1002-98/ 17.05.2023г. от УО на ОП. Като доказателства по делото са приети и другите документи, съдържащи се в административна преписка, както и допълнително представените такива. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Жалбата е подадена срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 1002-98/ 02.05.2023г. издаден от Ръководителя на УО на ОП “НОИР“ 2014- 2020г. за установяване на публично вземане в размер на 1 697. 50 лв., издаден на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и чл. 166, ал. 2 от ДОПК, чл. 62 от ЗПФ, във връзка с чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ и чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3/ 22.05.2018г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество на Министъра на финансите /Наредба № Н-3/. Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, съобразен ли е той с целта на закона. АУПВ № 1002-98/ 02.05.2023г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж 2014- 2020, е издаден от компетентен орган, в писмена форма и е валиден. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В ал. 4, на чл. 9 от посочения закон е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация /чл. 9, ал. 4, изр. 2 ЗУСЕФСУ/. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция “Програма за образование“ /Приложение № 3 към ПМС № 237/ 23.10.2017г., посл. изм., ДВ, бр. 67/ 13.08.2021г. /л. 28- 39 от делото/, Агенцията изпълнява функциите на Управляващ орган на Оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014- 2020г. /ОП “НОИР“/ и всички произтичащи от това задължения и отговорности, съгласно националното законодателство и правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 6, т. 1 от посочения устройствен правилник, изпълнителният директор е ръководител на управляващия орган на ОП “НОИР“ и на Програма “Образование“. По делото е приложен и Т. Д. № РД 12-24/ 01.03.2022г., видно от който длъжностното лице, издало процесния АУПВ, е назначено за Изпълнителен директор на ИА “Програма за образование“, т.е. оспореният акт е издаден от компетентен орган. АУПВ е издаден в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Като правно основание в АУПВ са посочени нормите на чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-3. Съобразно чл. 35, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба, бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Ал. 3 на същия чл. 35 от Наредба № Н-3 гласи, че в случаите по ал. 1, т. 2, УО отчита вземане въз основа на АУПВ, издаден във връзка с чл. 62 от ЗПФ по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Чл. 62 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/ сочи, че органите, отговорни за финансовото управление на средствата от Европейския съюз, са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, включително свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз или в клаузите по други програми и договори. Чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК регламентира, че публични държавни вземания са тези, представляващи недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Настоящият състав намира, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните. С атакувания АУПВ № 1002-98/ 02.05.2023г. са определени за недопустими, вече верифицирани и платени разходи в следните размери: 12 125. 00 лв. верифицирани с Решение № 1002-42/ 09.02.2021г., сертифицирани с Доклад по сертификация 7/5/ 10.03. 2021г.; 12 125. 00 лв., верифицирани с Решение № 1002-58/ 15.03.2022г., сертифицирани с Доклад по сертификация 8/6/ 11.04.2022г., платени със средства от ЕСИФ /ЕФСУ/. Както вече се посочи, няма спор между страните, че горепосочените две решения за верификация на посочените суми, в общ размер на 24 250. 00 лв., не са били оспорени и са влезли в сила /липсват по делото доказателства актовете да са били обжалвани или протестирани/. Впрочем тези актове, като изцяло благоприятни за адресата си- бенефициер, не са могли и да бъдат оспорени, поради липса на правен интерес да ги обжалва. Това означава, че за да се отмени или измени влязъл в сила акт, от който има придобити права, трябва да се приложат правилата за възобновяване на административното производство. Съгласно императивната норма на чл. 74 от ЗУСЕФСУ, при условията и на основанията по чл. 99 от АПК, размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на одитен орган, като за възобновяването на производството, се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от АПК. Това е единствената разпоредба, която установява правила за възобновяване, които се различават от общите, възприети в АПК. Различието се констатира в насока на това, че предложение за възобновяване може да направи и одитен орган. Понеже в настоящия случай, делото няма за предмет решение за налагане на финансова корекция, то приложимите правила за възобновяване на едно приключило административно производство, следва да са тези по АПК /глава Седма, чл. 99- 106 от АПК/. От тази гледна точка се установява, че административният орган е нарушил правилата за възобновяване на едно вече приключило административно производство. В оспорения АУПВ, въпреки визираните решения за верификация, административният орган се е позовал и на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, според която разпоредба “разходите се считат за допустими, ако са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти, съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2. Тук следва да се отбележи, че след като веднъж е издаден административният акт /в случая двете решения за верификация - Решение № 1002-42/ 09.02.2021г. и Решение № 1002-58/ 15.03.2022г./ той става задължителен не само за своя адресат, но и за издателя му. Липсват данни за проведена процедура по чл. 99 и сл. от АПК. В АУПВ също не е посочено нито фактическо, нито едно правно основание за възобновяване за да може евентуално да се разсъждава, че в този акт, адм. орган е съединил и производството по чл. 99 от АПК /което принципно не било възможно законосъобразно да се извърши/. Преди изтичане на срока за обжалване, административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта /чл. 62, ал. 1 от АПК/, преди и след изтичане на срока за обжалване, административният орган може да отстрани очевидни фактически грешки /чл. 62, ал. 2 от АПК/, преди да бъде изпълнен, административният орган може да тълкува съдържанието му /чл. 62, ал. 3 от АПК/. Посоченото означава, че след издаването му, административният орган не може да преразглежда съдържанието на административния акт /освен в хипотезата на оспорване по административен ред, каквото в случая няма извършено - чл. 91, ал. 1 от АПК/. По отношение на влязъл в сила административен акт, за да бъде преразгледан въпросът отново, трябва да се приложат разпоредбите на чл. 99- 106 от АПК. Ако са налице предпоставките за възобновяване, то влезлият в сила акт може да бъде отменен или изменен. Той не може да продължи да съществува в правния мир в същия вид. Обратното би довело до ситуация, при която са налице влезли в сила административни актове за верификация на поисканата сума от 24 250. 00 лв., от една страна, и АУПВ, за частично коригиране на верифицираната сума, със ставката от 7 % - 1 697. 50 лв., от друга страна. В принципен план производството по възобновяване е извънредно, тъй като се инициира след приключило редовно производство по издаване на административен акт, който е влязъл в законна сила и подлежи на изпълнение. Целта на производството по възобновяване е чрез инициирането му да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен с влезлия в сила административен акт, като по този начин актът да бъде отменен или изменен при наличието на конкретни основания за това и да бъде издаден нов законосъобразен административен акт или постановен отказ за издаването му. Извънредното по своя характер производство по възобновяване на производството по издаване на административни актове засяга стабилитета на вече издаден и влязъл в сила административен акт. Ето защо възобновяването се определя като извънреден способ за контрол върху законосъобразността на административния акт, като отмяната или изменението на влезлия в сила административен акт, не може да се извърши произволно, а на практика, с процесния АУПВ, се извършва именно това. Този правен способ се прилага при лимитативно изброени основания - чл. 99, т. 1- 7 от АПК и при точно регламентирана процедура - чл. 100 и сл. от АПК, вкл. общите правила за издаване на административен акт. В тази връзка е и практиката на ВАС по подобни казуси – напр. в Решение № 245/ 10.01. 2023г. пост. по адм. дело № 6573/ 2022г. по описа на ВАС, VII отд. се сочи: “В случая липсва правно основание относимо към изменение на размера на разходите, които са верифицирани с влязъл в сила акт“. “Безспорно е, че с оглед на правомощията си по контрол на изпълнението на процесния проект Ръководителят на УО би могъл да установи, че даден разход е неправилно верифициран, и с оглед на това, за него да е налице задължение да защити интересите на бюджета на Съюза като го признае за недопустим. Но за да се случи това законосъобразно е необходимо влезлият в сила благоприятен за бенефициера акт да бъде отменен по реда на чл. 99 от АПК. Без органът да е провел производство при условията на чл. 99 от АПК и в сроковете по чл. 100 от АПК не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден такъв...“. В конкретния случай бенефициерът е получил благоприятни за него два административни акта. Няма данни тези административни актове да са били обжалвани или протестиран от страна на прокурора. Следователно са влезли в сила. В разрез с правилата на чл. 99 и сл. от АПК административният орган е извършил частично преразглеждане, като не е посочено нито едно правно основание от изчерпателно изброените в чл. 99 от АПК. В резултат на това в правния мир са налице два акта с противоположно съдържание по отношение на визираните разходи. Сумата от 24 250. 00 лв. едновременно е верифицирана /т.е. допустима в цялост/, и недопустима частично /според АУПВ, за сумата от 1 697. 50 лв./. Посоченото нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 99 и сл. от АПК е действително съществено, и като такова води до необходимостта, актът да бъде отменен. Посочените по- горе постановки не се променят от факта, че е в казуса е издадено и Решение № 1002-43/ 31.03.2023г. на Ръководителя на УО на ОП “НОИР“, с което е определена финансова корекция на [община], в размер на 100 на сто /100 %/ върху сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани за възстановяване по Договор № 14/ 01.07.2019г., а именно - 24 250. 00 лв. Издателят на оспорения акт, не е цитирал в съдържанието на същия, никакво относимо правно основание, обуславящо правомощията му, и необходимостта, да издаде АУПВ, с който да коригира частично /със ставка 7 %/ вече верифицираните разходи по процесния проект, още повече че за същите, вече е постановено, на 100 % да бъдат възстановени във фондовете на ЕСИФ /ЕФСУ/ с наложената финансова корекция, съобразно Решение № 1002-43/ 31.03.2023г. В заключение, предвид изложеното по- горе, настоящият състав на съда намира, че оспореният АУПВ е незаконосъобразен, като постановен при наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон, което прави ненужно обсъждането на останалите доводи на оспорващия за материалната му законосъобразност. С оглед изхода на спора, и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на оспорващата община, се следва присъждане на сторените разноски, съобразно поисканото, в размер на 13. 58 лв. за внесена държавна такса.