Решение № 4 от 6.2.2017 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 26/2016 г.

Производство по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК. Постъпила е искова молба от „••••••” АД с ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление гр.•••••, район „Витоша", ул. „••••••" •••••, представлявано от Д. Ш. - Изпълнителен директор и П.Н. Д. -Изпълнителен директор чрез адв. Г.С. срещу „••••••" ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••••, ул. ••••• № 1, вх. В, ет. 1, ап. 3 и И.Н.Н., с ЕГН ••••••••••, адрес: ••• с посочено правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК и цена на иска 55 440, 14 лева. Излага, че на основание заявление от „••••••" АД по чл. 417 от ГПК, РС - гр. ••••• е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу „••••••" ЕООД и И.Н.Н. по ч.гр.д. № 1048/2015г. Длъжниците са подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, за тях е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането. Твърди, че "••••••" ЕООД е ползвало банков кредит съгласно Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС РЕВОЛВИРАЩА ЛИНИЯ - ПЛЮС" № ВL5156 от 18.04.2008 г., сключен с „••••••" АД /с предишно наименование ••••• АД/ с разрешен размер от 45 000 лева и срок за ползване и погасяване 120 месеца. С Анекс № 1 от 24.04.2012 г., Анекс № 2 от 19.03.2013 г. и Анекс № 3 от 15.04.2014 год., страните са предоговорили условията по кредита, като са въведени два дванадесетмесечни периода на облекчено погасяване на кредита и солидарно с кредитополучателя се е задължил И.Н.Н.. Съгласно разпоредбите на т. 2 от Анекс № 2 и Анекс № 3 към договора за кредит, кредиторът е упражнил правото си да преоформи сумата на съществуващите просрочия чрез натрупването им към усвоената редовна главница по кредита, поради което се формира главница по извлечението от сметка, по-голяма от посочения размер в договора за кредит. Посочва, че кредитополучателят е преустановил плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница на 21.11.2014 г., като от тази дата кредитополучателят е изпаднал в забава. Поради допуснатите просрочия, а именно дванадесет вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода от 21.11.2014 г. до 21.10.2015 г., на основание чл. 25, б. „г" и чл. 26, б. „в" от договора с уведомителни писма „••••••" АД е съобщило на длъжниците, че считано от 12.11.2015 г. предоставения и усвоен банков кредит е обявен за предсрочно изискуем, като едновременно с това е даден седемдневен срок за доброволно плащане на дълга. Към датата на заявлението длъжниците не са изплатили дължимите суми за лихви, главница и такси по договора с „••••••" АД, което обуславя правния интерес на банката от снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжниците дължат и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и платен адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС. Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че „••••••" АД има срещу ответника валидно и изискуемо вземане в размер на: 1. сумата от 47 118, 27 лева - дължима главница за периода от 21.11.2014 г. до 09.12.2015 г.; 2. сумата от 8 063, 74 лева, представляващи договорни лихви за периода от 21.11.2014 г. до 09.12.2015 г.; 3. сумата от 258, 13 лева - дължими такси по договора за кредит за периода от 21.12.2014 г. до 09.12.2015 г. и 4. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (10.12.2015 г.) до окончателното им изплащане, както и да осъди ответниците да заплатят сумата 2 742.72 лева разноски в заповедното производство, от които 1 108.80 лева държавна такса и 1 633, 92 лева адвокатски хонорар и разноските в настоящето производство в размер на 1108.80 лева държавна такса и 2631.85 лева адвокатски хонорар. Прави доказателствени искания. В срока по чл.367 от ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците „••••••”ЕООД, представлявано от И.Н. и И.Н. чрез адв.П.М., в които оспорват изцяло предявения иск, както и представените доказателства. На първо място твърдят, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е представил справка по чл. 366 ГПК и следва да бъде задължен да представи такава. Считат, че същата е бланкетна и не отговаря на чл. 127, ал. 1, т.4 от ГПК, тъй като не са наведени обстоятелства досежно: размера на усвоения кредит и датата и начинът на усвояването му; няма данни кога е преустановено усвояването на кредита и какъв е бил размера на главницата в този момент и как е формирана тя; данни по какъв начин е погасяван кредита, кога и какви погасявания са извършени, как са отнесени тези погасявания; размера (процент) на дължимата лихва по време на действие на договора и върху какво вземане се начислява; вида, основанието, падежа и размера на просрочията, периода за който се дължат, датата, на която са прибавени към редовната главница съгласно анекс № 2 и начинът, по който това е станало; вида, основанието, падежа и размера на просрочията, периода за който се дължат, датата, на която са прибавени към редовната главница съгласно анекс № 3 и начинът, по който това е станало; вида, размера и основанието на таксите и комисионните и датата на които са начислявани, както и данни относно разликата между исканата от ищеца сума за лихви и такси, посочени в уведомителното писмо и в исковата молба и за основанието, вида и размера на начисляваните лихви и такси след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Посочват, че липсата на тези обстоятелства препятства възможността ми за защита, поради което не могат да вземат становище относно дължимостта на общо посочените суми. Затова подадената искова молба следва да бъде оставена без движение до изясняване на обстоятелствата, на които се основава. Оспорват твърдението, че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането на банката на 12.11.2015 г., както и че са уведомени надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост. Излагат, че представеното уведомление няма достоверна дата и изхожда от лице, което се представя за пълномощник, но към него не е посочено, че има приложено пълномощно, от което да е видна представителната власт на пълномощника. Второ, приложена е разписка за писмо, изходящо от В.В., предадено на куриер на 13.11.2015 г. и получено на 14.11.2015 г. от лице, различно от длъжниците. Няма доказателства, че именно приложеното по делото уведомление е изпратено с писмото, за което са представени обратните разписки, тъй като подател на пратката е В.В.. Уведомленията нямат достоверна дата, поради което не може да се докаже, че са изходили от автора им преди датата на предаване на куриерската пратка. Считат, че представените разписки доказват, че са изпратени писма от В.В., а не от ищеца, които са с недоказано изявление и недоказан автор на изявлението. Позовават се на чл. 10, изр. 2 от Общите условия на куриерска фирма " Спиди ", според който с подписа си върху товарителницата потребителят-подател на пратката удостоверява верността на попълнените данни, включително обявените от него условия за доставка и плащания, както и съдържанието на пратката. След като съдържанието на пратката се удостоверява от самия подател, отразеното в товарителницата е изявление, изхождащо от самия подател. Представените разписки представляват частен документ, а изявлението за съдържанието на пратката изхожда от страната, която се ползва от него, поради което не може да бъде годно доказателство в гражданския процес. Следователно не може да се приеме за доказан факта, че е налице изискуемост на цялото вземане на банката към 12.11. 2015 г. Цитира решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г., ГК, IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от получаване на уведомлението за това от длъжника. Няма данни фактическият получател да е упълномощен от получателите по товарителницата да приема адресирани до тях изявления, нито същият да е поел задължение да предаде пратката на вписаниите в товарителницата адресати, каквото е изискването на чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Не са изпълнени и изискванията на чл. 50, ал. 3 от ГПК досежно връчването на юридическото лице. В разписката е посочено, че същата е получена от М.Н. - майка, а не от служител или работник на дружеството. М.Н. няма трудови или каквито и да било правни отношения с дружеството „••••••” ЕООД. В този смисъл не е доказан факта на предаване на пратката на адресата, а само на трето лице, следователно не са изпълнени условията на чл. 418, ал. 3 от ГПК. На следващо място оспорват и дължимостта на претендираните в исковата молба суми. Налице е несъответствие между главницата и дължимите по погасителен план и твърдяните в исковата молба възнаградителни лихви, което доказва, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. От ответниците се оспорва достоверността на датите и валидността на представените писмени доказателства: договор, анекси №1, №2 и №3 и два броя погасителни планове. Считат, че същите не доказват наличие на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответниците, а оттук недоказани са и условията на сключената сделка и на последващите изменения. Представените погасителни планове са частни документи и са доказателство само за изявленията на лицата, които се сочат за техни автори и са ги подписали. По същество тези документи не съдържат изявление на банката, кредитополучателя или съдлъжника, нито съдържат информация относно договора или анекса, който уреждат. В този смисъл задължението не е било определено и като такова не е станало ликвидно и изискуемо. На следващо място оспорват представените писмени доказателства - договор за банков кредит, анекси № 1, № 2 и № 3 и погасителните планове към тях, приложените уведомления, обратни разписки и пълномощни, тъй като не са заверени от страната или неин представител. Молят да бъдат представени оригиналите на представените договори и анекси, погасителни планове, уведомления, обратни разписки и пълномощни. Оспорват и представените уведомителни писма, защото нямат достоверна дата и не са били придружени от пълномощно при изпращането им до дружеството, нито е указано какво е качеството на автора на волеизявлението. Твърдят, че воденото от банката счетоводство е нередовно и като такова не може да бъде използвано за доказване на вземанията на ищеца, нито пряко, нито косвено чрез съдебно-счетоводна експертиза. Молят да бъде задължен ищеца да представи подробно извлечение от движението по сметките на кредитополучателя и съдлъжника, от което да е видно номер на сметка, дата, размер на всяка операция, вида и основанието й, при начисляването на такси - вид, размер и основание на таксата, при начисляване на лихви - вид, размер, лихвен процент, основание на лихвата, дата и размер на преводите по сметката и вземанията, които са погасявани с тях. Тази информация е необходима преди назначаването на счетоводната експертиза, за да могат да взема становище по операциите, които са осчетоводени неправилно и в противоречие с писмените уговорки и да зададат своите въпроси на вещото лице. На следващо място твърдят, че представените погасителни планове не отговарят на уговореното в договора и анексите, като посочват конкретни примери. Считат, че същите са нищожни поради липса на съгласие, противоречие с императивни норми на закона (чл. 58 ЗКИ и ЗЗП), противоречие с добрите нрави, тъй като са изготвени след сключването на анексите. Банката не ми е предоставила необходимата информация по чл.58 от ЗКИ преди сключването на договора или анексите. Твърдят също, че представените погасителни планове и анекси са унищожаеми. Подписали анексите поради измама и заплашване от страна на банката, че в противен случай кредитът на „••••••” ЕООД ще бъде обявен за предсрочно изискуем. Противопоставили се на това искане, но служителите на банката заявили, че ако не подпишат анекса, кредитът ще бъде обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 1, ал. 4 от договора и трябва дружеството незабавно да възстанови цялата изтеглена сума. При същите обстоятелства били подписани и последващите анекси към договора. Текстът въвежда в заблуждение, че е налице облекчен ред за погасяване, а такъв не е предоставен. Напротив ответниците са поставени в по-неблагоприятно положение от това преди подписването им. Твърдят, че подписаните Анекси са нищожни, тъй като определят общо задълженията на кредитополучателя, без да е ясно какви просрочия е имал, към какъв размер главница се добавят и какъв е начина на погасяване и лихвите, които дължи. Всички тези съществени елементи се определят едва след сключването на сделката, което противоречи на императивната норма на чл. 58 от ЗКИ и на добрите нрави. И двата погасителни плана са изготвени ден след подписването на Анексите и в този случай не е налице съгласие на кредитополучателя, нито на съдлъжника, тъй като за тях не е било известно нито едно от условията. Оспорват като нищожни следните клаузи на договора: чл. 1, ал.3 досежно правото на банката да прекрати договора едностранно без да са посочени обективни критерии и предпоставки за упражняването му; чл. 1, ал.3 досежно задължението за подписване на Анекс при едностранна промяна на условията и въведената санкция при неподписване - обявяване на предсрочна изискуемост; чл. 3, ал. 3 досежно едностранното изменение и начинът на уведомяване поради липсата на обективни критерии за определяне на БЛПМФ; чл. 5, ал. 3 - неизпълнението на задължението по договор, което представлява бездействие е определено като сключване на банкова сделка, за която е императивно определена писмена форма за действителност; чл.6, ал. 1 е дописан от ищеца след сключването на договора; чл. 8а - дружеството не може да прави изявления от името на физическо лице, нито да се сдобие с Удостоверение, касаещо информация на трето лице, която представлява банкова тайна, (невъзможен предмет); чл. 8 б и чл. 8 в - предоставянето на кредита се използва за цели, различни от посочените в чл.1, ал.1 от договора, като ползването му от дружеството е обусловено от изпълнението на задълженията на трето за сделката лице; чл.21 досежно едностранната промяна на Тарифата и момента на влизането и в сила за кредитополучателя и съдлъжника. Счита, че посочените текстове противоречат на императивни норми на Закона за кредитните институции (чл. 58), Търговския закон ( чл. 289, чл. 293 и чл. 430), Закона за задълженията и договорите, тъй като касаят съществени елементи от сделката - цена, изменение, прекратяване, цел за използване на кредита, обезпечение и водят до нищожност на целия договор. Банката не е изпълнявала задълженията си по закон и по договор, поради което същата е била в забава по отношение на ответниците и поради тази причина изпълнението от тяхна страна не е било възможно. Правят доказателствени искания. В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от „••••••" АД чрез адв.В.В. по изложените от ответниците в отговорите обстоятелства. На първо място счита за неоснователни доводите за нередовност на исковата претенция. Твърди, че исковата молба отговаря на условията за редовност, установени в чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като искът е индивидуализиран както по основание, така и по размер. Сочените от ответниците обстоятелствата са по съществото на исковата претенция и подлежат на доказване в настоящото производство, а поставените въпроси ще бъдат изяснени чрез заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Искането, обективирано в депозираното заявление по чл. 417 ГПК, е в съответствие с възприетото в т.18 от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно че вземането става изискуемо, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуемо и е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост, изпращайки уведомителни писма до кредитополучателите. Счита, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е изпратено от лице, разполагащо с надлежно учредена за това представителна власт - адв.Д., което е видно от т. 5 от представеното по делото пълномощно. Пълномощното е обективирано в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Лицето В.В. е „лице за контакт" на съдружието при взаимоотношенията му с куриерската фирма и клиенти, но не и автор на конкретното волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост, подписано от надлежния пълномощник на ищцовото дружество. Твърди, че уведомленията до длъжниците са изпратени и получени едновременно на един и същи адрес, посочен от тях в договора за банков кредит - гр. •••••, ул. „•••••" № 1, вх. В. ет. 1. ап. 3, който адрес съвпада със седалището и адреса на управление на „••••••" ЕООД, както и с постоянния адрес на И.Н.. Уведомлението е надлежно връчено по постоянния адрес на И.Н. на пълнолетно лице, което живее на адреса - М.Н., получила съобщението в качеството на негова майка. Следователно съобщението е редовно връчено по реда на чл. 46, ал. 4 вр. ал. 1 вр. и ал. 2 ГПК. Уведомлението, изпратено до „••••••" ЕООД, чийто управител е И.Н., е изпратено на адреса му на управление, посочен в Търговския регистър и в договора за банков кредит. Съобщението е връчено на лице, което е намерено на адреса и е било съгласно да го получи - М.Н.. Излага, че с клаузата на чл.31 от Договора за банков кредит страните изрично са уредили реда за връчване на всички уведомления и изявления във връзка с договора. В същия член е инкорпорирано задължение на страните при промяна на адресите, посочени в Договора, да уведомят писмено другата страна, като посочат новия си адрес. Изведеният принцип в Тълкувателното решение по никакъв начин не изключва договорната фикция, заложена в чл. 31 от процесния договор, като съдът следва да съобрази добросъвестното поведение на заявителя и изпълнението на договорните му задължения. Пояснява, че обратните разписки, с които се удостоверява получаването на уведомленията за предсрочна изискуемост, представляват частни документи и доколкото обективират неизгодно за издателя си изявление относно факта на получаване на документа, описан в разписката, а именно уведомление за предсрочна изискуемост, същите се ползват с материална доказателствена сила за съдържащите се в тях факти. Полагайки подписа си под известието - обратна разписка, М.Н. по същество е направила изявление, че е получила тъкмо посочения в разписката документ. Същевременно липсват твърдения какъв конкретно друг документ е бил получен със съответните пощенски пратки (в този смисъл и Решение № 47 от 26.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 507/2012 г., II г. о., ГК, постановено в производство по чл. 307 ГПК). Излага, че и в двата отговора на исковата молба се признава, че уведомленията изхождат от адв. Д.Д., като се твърди, че последните нямат достоверна дата. Признанието на тези факти е индиция, че ответниците са получили именно процесиите уведомления за предсрочна изискуемост и са запознати с тяхното съдържание. Затова счита за неоснователни доводите на ответника, че преди образуване на заповедното производство последният не е уведомен, че кредитът е станал предсрочно изискуем. В допълнителната искова молба ищецът излага становище и по наведените доводи за нищожност на клаузите от Договора за банков кредит. На първо място с оглед релевираните твърдения за нищожност на чл. 1, ал. 3, чл. 5, ал. 3, чл. 8а, 86, 8в от Договора счита, че подобни уговорки с оглед принципа на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД), обвързват валидно страните по договора ( арг. чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). На следващо място счита за неоснователни твърденията, че чл. 3, ал. 3 и чл. 21 от Договора за банков кредит са нищожни. Определеният базов лихвен процент се формира на основата на обективни критерии и предпоставките и изменението му е извън волята на страните по договора. Позовава се на Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4452/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което съдът приема, че при „сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза." По твърдението за нищожност на чл.4 от Договора, уреждащ задължението за неустойка счита, че като търговец ответникът не може да прави възражения за прекомерност на клаузата за неустойка. Уговорката е ясна, тъй като е определено по какъв точно начин и в какъв размер се формира неустойката. Обстоятелството, че договорната ипотека е учредена след сключването на договора, не превръща в нищожна клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора. Счита за ирелевантни и твърденията за нарушаване на добросъвестната търговска практика и наличието на неравноправни клаузи. Обхвата на защита, който е предоставен от Закона за защита на потребителите е само в отношенията търговец - потребител. Съгласно § 13, т. 1 от ДРЗПП "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая процесният договор за кредит и анексите към него са сключени между търговци (като кредитор и кредитополучател) и то във връзка с тяхната търговска дейност, което обстоятелство изначално изключва приложението на ЗЗП. В случая съдлъжникът - физическо лице не придобива стока или услуга по силата на договора, а встъпва в чуждо задължение, като отговаря солидарно за същото, респ. не попада в обхвата на разпоредбите на ЗЗП, респ. на Глава Четвърта, раздел III „Нелоялни търговски практики", чл. 686 и сл. от ЗЗП и Глава Шест „Неравноправни клаузи в потребителските договори", чл. 143 -148 от ЗЗП. Твърди, че е налице правно валидна воля от страна на ответника И. Н. за сключване на процесните анекси, с които е встъпил като съдлъжник по договора за банков кредит. Анексите са подписани на всяка страница от И. Н. по два пъти - в качеството му на управител на „••••••" ЕООД и в качеството му на физическо лице - съдлъжник. И. Н. е запознат със съдържанието на договора за банков кредит по силата на чл. 8г, ал. 2 от Анекс № 1 от 24.04.2012 г., съответно е валидно обвързан от произтичащите от съглашението права и задължения. Не споделя тезата, че с анекси № 2 и № 3 подновявали задължението на единия солидарен съдлъжник – „••••••” ЕООД и освобождавали И. Н. от отговорност, тъй като елементите от фактическия състав на новацията не са налице. По отношение на направените от ответника възражения, оспорвания и доказателствени искания заявява, че ще се ползва от процесиите договори и всички приложения към исковата молба и при необходимост ще представи същите в оригинал. Счита за недопустимо оспорването на „достоверността на датите и валидността на представените писмени доказателства - договор, анекси и два броя погасителни планове" в част III, т. 1, т. 2 и т. 3 от депозираните отговори при така изложените от ответниците правни и фактически доводи. Формулираното към съда възражение е нередовно, тъй като оспорванията са бланкови и не става ясно какво конкретно се оспорва от ответниците във връзка с процесиите писмени документи. Процесиите споразумения безспорно представляват частни документи, подписани от ответниците и като такива се ползват с материална обвързваща доказателствена сила относно правно релевантни факти, тъй като по съществото си представляват извънсьдебни признания на същите тези факти: 1) че длъжниците са получили екземпляр от споразуменията (видно от изявленията, обективирани на последните страници от Договора за банков кредит и анекса, с който И.Н. встъпва като съдлъжник по договора за банков кредит); 2) че длъжниците са изразили волята си да встъпят в договорни правоотношения с банката именно на датите, посочени в споразуменията. С оглед правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК и чл. 154, ал. 1 ГПК изцяло в тежест на ответната страна е да установи твърденията си, изложени в част III, т. 1-3 от отговорите на искова молба. Счита за неоснователни възраженията в отговорите на ИМ за нередовно водене на счетоводството на банката, които релевантни въпроси ще бъдат изяснени чрез допускането и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Пояснява, че чрез заключението на вещото лице ще бъде установена дължимостта на претенцията за лихва, както и съответствието на определения размер на задължението с процесиите споразумения и погасителни планове. Неоснователни са и доводите в т. 2 от депозираните писмени отговори за нищожност и унищожаемост на анексите и погасителните планове. Погасителните планове носят подписа на ответната страна и валидно обвързват длъжниците. Счита, че споразумението, с което се дава възможност на неизправната страна да преуреди договорните си отношения с кредитора, не е унищожаемо поради измама и заплашване. В процесния случай длъжниците обосновават наличието на измама и заплашване единствено с довода, че кредиторът е уведомил, че ще упражни субективното си потестативно право да направи задълженията по договора предсрочно изискуеми, поради неизправността на длъжника. Изложените твърдения не обосновават наличието на факти, които дори да индицират измама и/или заплашване, поради което моли съда да остави без уважение доказателственото искане на ответната страна за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за изясняване на посочените обстоятелства. В условията на евентуалност моли да бъде допуснат един свидетел, доколкото не се сочи, че свидетелите ще установяват различни обстоятелства. Счита, че възражението за унищожаемост на релевираните основания подлежи на доказване от ответната страна на общо основание ( арг. чл. 154, ал. 1 ГПК). Моли да се остави без уважение доказателственото искане на ответната страна в т. 3, тъй като Банката ще осигури достъп на вещото лице за целите на съдебно-счетоводната експертиза. В срока по чл.373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответниците „••••••” ЕООД, представлявано от управителя И.Н. и от И.Н.Н. чрез адв. П.М. от САК. Прави възражение, че към допълнителната искова молба няма приложени приложения и не е представено адвокатско пълномощно на адв. В.В., който е подписал допълнителната искова молба. Посочва, че банките не дават достъп на вещите лица до счетоводството си, а им изпращат таблици, изготвени от тях самите с данни, които вещите лица не могат и не знаят дали реално съществуват в счетоводството на ищеца. Твърди, че не могат да реализират защитата си, без дори да знаят каква е била цената на сключената сделка (процентът на лихвата по кредита). Освен това, съгласно чл. 182 ГПК вписванията от счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Ищецът не е посочил никакви обстоятелства, (размер на лихва, дата и размер на усвоявания на кредит и др. посочени в отговора на исковата молба), които да докаже чрез експертизата. Така не може да се направи съпоставка между твърдяното от ищеца и това, което ще бъде доказано с експертизата, нито могат да се оспорят твърдения и факти, които ще бъдат изведени едва със заключението на вещото лице. На следващо място посочва, че с приложеното по делото и заявлението пълномощно банката е упълномощила адв. Д. да изготвя, подписва и изпраща от името на банката покани и уведомления за предсрочна изискуемост, но това пълномощно не е било приложено към писмото за обявяване на предсрочна изискуемост. Освен това адв. Д. не е упълномощен да взема решение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а само да изготвя документите, последващи това действие. Последното е право единствено на банката и тя не може да го делегира на трети лица, нито е налице упълномощаване в този смисъл от представеното пълномощно. В.В. е посочен за подател, а не "лице за контакт" на пратката, с която се твърди, че са изпратени поканите. Няма съответствие между автора на поканите и адресатът на пратките, поради което не може да се приеме, че с пратки от едно лице са изпратени писма от друго лице. Счита, че уговорките между страните не могат да противоречат на императивни норми на закона и на добрите нрави, поради което не всички договорни клаузи обвързват страните със силата на закон. Получателят на пратката за И.Н. не е получил същата със задължение да я предаде на адресата, каквото е изискването на чл. 46, ал. 2 изр. 2 от ГПК. Пратката за „••••••” ЕООД не е връчена на лице от посочените в разпоредбата в чл. 50 ал. 3 ГПК, която също е императивна. Пратките се получават запечатани и лицето, което ги получава, няма как да знае какъв документ има в тях. То се подписва, че е получило пратката, а не удостоверява нейното съдържание. Именно затова съгласно общите условия на куриера, това е изявление на подателя и като такова няма материална доказателствена сила. Подателите на куриерските пратки могат да предоставят възможност за преглед на изпратената пратка, но в случая такова право не е предоставено на получателя, следователно той е получил пратката без да му е известно нейното съдържание. Твърди, че са се запознали със съдържанието на поканите от приложените по делото документи. Фактът че ги оспорват, не води до извод, че са ги получили с представените товарителници. Твърди, че непредставянето на информация относно начина на формиране на вземането, како и справка по чл. 366 ГПК, препятства възможността им за защита. Поддържат твърдението, че отношенията между банката и И.Н. попадат в обхвата на ЗЗП, тъй като той действа в качеството си на физическо лице и е подписал анексите извън своята търговска и професионална дейност. В Анекс № 1 дори не е индивидуализиран договорът към който се встъпва, нито И.Н. го е приподписал. Считат, че не е тяхна доказателствената тежест при оспорване на представените писмени доказателства, тъй като не оспорват истинността, а валидността и датите. Ищецът е този, който иска да се ползва от тези документи, затова негова следва да е и тежестта на доказване. Твърдят, че встъпването в дълг на едно физическо лице не може да се аргументира с просрочията на съвсем различен субект. И.Н. не е имал желание да урежда своите отношения или просрочия с банката, защото не е бил страна по сделката. Отделно от това, в нито един от анексите не е посочено какви са видът, размерът, основанието и падежът на просрочията. След като получили допълнителната искова молба, подали молба до банката да им предостави исканата още с отговора на исковата молба информация на хартиен носител. Така поисканата информация била изпратена по ел. поща, която представят на хартиен носител. Считат, че от движението по горецитираната банкова сметка •••, че воденото от банката счетоводство е нередовно, тъй като датите на осчетоводяване на извършваните операции не съвпадат с промяната на салдото по сметката. Това означава, че или датите не са верни или салдото. И в двата случая е налице нередовност на водене на счетоводството, като се посочват конкретни примери. Дори да се приеме, че салдото е променяно при извършване на операциите, а не при осчетоводяването им, съществуват още повече несъответствия между датите на вальор и сладото при посочени в отговора дати. Горното води до извода, че е налице е нарушение на чл. 4, ал.1, т.1 от ЗСч, тъй като очевидно е нарушена хронологията на счетоводните записвания. Освен това извлечението е издадено за периода от откриване на заемната сметка до 16.06.2016 г. и е видно, че движение по сметката е имало само до 08/2013 г., след което не са начислявани и дължими никакви вземания. От 11.2013 г. счетоводните операции са водени на друга сметка, без да има изрична уговорка за това. Липсва счетоводно записване за период от три месеца от 08/2013 г. до 11/2013 г. Втората сметка с ••••••••••• съществува още от 2008 г., а от и към нея са нареждани суми от сметка •••••••••••. Банката обаче няма информация за движението по нея за този период, което също доказва нередовнст на счетоводните записвания. Твърдят, че размерът на главницата никога не е надвишавал кредитния лимит, а погасяванията не са 2536 лева, както е посочено в извлечението от счетоводни книги по заповедното производство. Следователно документът по 417 ГПК е нередовен и с невярно съдържание. На следващо място посочва, че счетоводното записване в този му вид не е извършвано съобразно уговореното в договора. В чл. 2, ал. 2 страните са се споразумели, че кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично задълженията си по главницата. От извлечението е видно, че са постъпвали големи суми по сметката, но с тях не е извършвано погасяване на главницата в съответствие с чл. 2, ал. 2 на договора, като се дават и примери. През това време лихвите са се начислявали върху цялата усвоена сума, а е следвало да се начислят само върху разликата между усвоена и погасена главница с наличните по сметката средства. Това ясно може да се засече и при падежа на лихвите - 21 - во число, където е безспорно ясно от салдото, че по сметката е имало средства, от които обаче банката е осчетоводявала само вземане за лихви. Считат, че при така воденото счетоводство е невъзможно да се установи реално дължимата лихва, тъй като не е отразено погасяване на главницата при постъпване на средства по сметката. До 2011 г. салдото по сметката след плащане на лихвата е било винаги положително, но не са извършвани никакви погасявания на главницата. Неосчетоводяването на погасяванията по главница при налични средства води до натрупване на лихви, които са недължими. Освен това банката не е осчетоводявала лихвите на уговорената дата - 21 число. През юли/2010 г.е имало достатъчно средства по сметката за лихва, но тя е само частично погасена. По същия начин е направено осчетоводяването на всеки месец през 2011 г., което води до натрупване на недължими лихви за просрочия, които не са в осчетоводения от банката размер. При 10.25 % годишна лихва съгл. чл. 3, ал. 1 и ал. 2 на договора, за периода от май 2008 г. до декември 2011 г. дължимата лихва е в общ размер на 16 549, 13 лева, докато за този период банката е взела лихви в общ размер на 23 652, 87 лева, т.е. надвзети са 7103, 74 лева. И по време и след този период начисляването на лихви за просрочие е неоснователно, тъй като кредитополучателят не е бил в забава, а напротив, плащал е недължимо начислени лихви. Кредиторът е злоупотребил с правото си служебно да събира дължимите лихви и водейки нередовно счетоводство не е положил грижата на добър търговец, следователно не следва да се ползва от същото при доказване на настоящата претенция. Подробно изчисление е направено в таблица. Затова считат, че лихвите са невярно изчислени както досежно главницата, за която се дължат, така и за периода, за който са начислени, а размерът им не отговаря на уговореното в договора. Твърди, че от страна на ищеца нередовно са осчетоводявани и такси. Начислените такси в извлеченията нямат основание, не са посочени в договора, нито в погасителните планове. Изключение правят само таксите по чл. 5, ал.1, ал.2 и ал. 4 от договора. Такси за просрочен кредит са начислявани по два и повече пъти месечно – напр. 03.2012 г., като са посочени и конкретни примери. Твърдят също, че Банката е начислила и отразените в таблица в отговора комисионни за превод без основание. Молят съда да отхвърли иска като неоснователен и им присъдите направените по делото разноски. В съдебните заседания ищецът се представлява от адв.В.В., който поддържа подадената искова молба и допълнителната такава. Моли съда да постанови решение, с което уважи предявените искове. В дадения от съда срок не е представена писмена защита. Ответниците редовно призовани за съдебните заседания не се явяват, но чрез процесуалния си представител адв.П.М. оспорват предявените искове, като поддържат изложеното в отговора на ИМ и отговора на допълнителната такава. Излагат подробно съображенията си за отхвърляне на предявените искове в представената от адв.М. писмена защита. От представените и приети по делото писмени доказателства, заключенията на съдебно-икономическата експертиза, заключението на съдебно-графологическата експертиза, показанията на св.М.П., С. М. и обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства: На 24.04.2008 год. в гр.••••• между „•••••" АД - гр.••••• и „••••••”ЕООД, ЕИК ••••••, представлявано от управителя И.Н., е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № В L 15156, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя „••••••”ЕООД кредит във формата на кредитна линия в размер на 45 000.00 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Съгласно чл.1, ал.2 от договора крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита. Между страните е постигнато съгласие, че кредитът се усвоява в брой или чрез превод към друга сметка, през сметка с IBAN ••• чателя в банката /чл.2, ал.1, изр.2/. В чл.3 от договора е посочен размера на дължимата от кредитополучателя лихва, както и начина за нейното изчисляване, а в чл.4 – размера на дължимата неустойка при просрочие на главница. Страните са се договорили и за размера на дължимите такси и комисионна, както и срока, за който се дължат. Съгласно чл.25, ал.1, б”г” от договора за банков кредит, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е друго задължение по договора, вкл. не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. По делото е представено Приложение към Договора за банков кредит, с което страните удостоверяват, че заемната сметка по договора е открита на 23.04.2008 г. На 24.04.2012 г. в гр.••••• между „•••••" АД - гр.••••• и „••••••”ЕООД, представлявано от управителя И.Н. като „кредитополучател” и И.Н.Н. в качеството му на „съдлъжник” е подписан Анекс № 1 към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № В L 15156, по силата на който И.Н.Н. встъпва при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник изцяло и във всички задължения на „••••••”ЕООД, произтичащи от договора за кредит. Съдлъжникът И.Н. е заявил, че е съгласен с всички условия на договора за банков кредит и заедно с кредитополучателя отговарят към Банката като солидарни длъжници. В Анекс № 1 изрично е посочено, че останали клаузи на договора остават непроменени. На 19.03.2013 г. между „••••••" АД - гр.••••• и „••••••”ЕООД, представлявано от управителя И.Н. като „кредитополучател” и И.Н.Н. в качеството му на „съдлъжник” е подписан Анекс № 2 към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № В L 15156, с който страните са се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на анекса задължения на кредитополучателя/съдлъжника към банката при посочени условия. Съгласно т.2 от Анекс № 2 от 19.03.2013 г. Банката и Кредитополучателят се споразумяват за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по реда и условията, уговорени в анекса, като кредитополучателят се задължава да погаси всички просрочени задължения по кредита. В т.3 страните са постигнали съгласие, че кредотиполучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита, през който ежемесечно ще заплаща на банката погасителна вноска, равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответния месец. Според т.4 след изтичане на периода на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят погасява остатъка от редовната главница по кредита, заедно с дължимите лихви на равни месечни анюитетни вноски за останалия срок, като размера на вноските се определя с нов погасителен план. В останалите клаузи на цитирания анекс са изброени последиците при неизпълнение на договорените условия от страна на кредитополучателя. Съгласно т.14 страните са се съгласили неразделна част от Договора за кредит да са Общите условия за отпускане и обслужване на кредита на ЮЛ, ЕТ, дружества по ЗЗД в „••••••”АД, приети с решение на Изпълнителния комитет на Банката от 05.03.2009 г. С подписването на анекса Кредитополучателят е декларирал, че ги е получил, запознат е с тяхното съдържание, разбира ги и ги приема. Към Анекс № 2 е приложен и погасителен план по кредита. На 15.04.2014 г. в гр.••••• между „••••••" АД - гр.•••••, „••••••”ЕООД, представлявано от управителя И.Н. като „кредитополучател” и И.Н.Н. в качеството му на „съдлъжник” е сключен нов Анекс № 3 към Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № В L 15156, с който страните предоговарят остатъчния дълг по кредита по реда и при спазване на уговорените условия. Съгласно т.3.1 от същия Банката и Кредитополучателят се съгласяват след изпълнение на условията по т.2, Кредитополучателят да ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на кредита, през който се задължава ежемесечно да заплаща на банката сума в размер на 900.00 лв., с която погасява само част от дължимата при условията на първоначално сключения договор за кредит погасителна вноска, представляваща дължимата лихва и част от дължимата за месеца главница. В т.4 страните са договорили, че след изтичане на периода на облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят ще погаси остатъка по редовната главница, заедно с дължимите лихви, на равни месечни анюитетни вноски за срок до 23.04.2018 г., като размерът на вноските се определя с нов погасителен план, представляващ неразделна част от анекса. В останалите клаузи на Анекса са посочени и последиците от неизпълнение на поетите от кредитополучателя задължения. Според уговореното в т.8 дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащия базов лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от Банката, който не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, който към датата на подписване на настоящия Анекс е в размер на 14.1%, намален с 2.75 пункта. Съгласно т.9 при просрочие повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, лихвената надбавка се увеличава, като кредитополучателят дължи лихва в размер на 14.35%. В т.11 кредитополучателят е декларирал, че с подписването на Анекс № 3 към Договор за банков кредит № В L 15156 е запознат и съгласен с всички счетоводни операции, извършени от Банката по повод и във връзка с договореностите по същия, вкл. свързани с преоформянето на кредита от този анекс, въведената поредност при погасяване на кредита и др., както и че дава своето неотменимо и безусловно съгласие и упълномощава и оправомощава банката за служебното им извършване. Посочено е също, че с подписването на Анекса № 3 кредитополучателят декларира, че няма и няма да има каквито и да било претенции по отношение на извършените от банката счетоводни операции и др.действия, вкл. свързани с преоформянето на кредита от този анекс, начина на погасяване на предоставения му кредит и др., както и че не оспорва и няма да оспорва и в бъдеще нито едно от тези действия на Банката, за извършването на които с подписване на настоящия анекс е дал своето безусловно и неотменимо съгласие. Към Анекс № 3 е приложени и новия погасителен план. По делото са приети като доказателства уведомителни писма от ищеца до ответниците, с което ги уведомява, че поради забава в плащанията в плащанията по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № В L 15156, а именно 12 вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода 21.11.2014 г. до 21.10.2015 г. вземанията на Банката са обявени за предсрочно изискуеми. Ответниците са поканени в 7-дневен срок от датата на получаване на уведомителното писмо да заплатят в полза на банката сумата 54 842.70 лв., представляваща: 47 118.27 лв. главница по договор за банков кредит, 7 484.90 лв. договорни лихви по същия и 239.53 лв. такси по договора за кредит. Върху представените по делото разписки за връчване от куриерската фирма „ Спиди ” е видно, че уведомителните писма са получени на 14.11.2015 г. от М.Н. –майка. От страна на ищеца по делото е представено извлечение от протокол от Заседание № 57/22.07.2005 год. на Комитета по управление на активите и пасивите на „•••••" АД относно обосновка за въвеждане ОЛП, механизма за определяне на ОЛП, както и решенето на КУАП за въвеждане на ОЛП за отпускащите кредити Банкови звена, като в табличен вид е посочен размера на ОЛП за различните валути и видове кредитиране. С решение № 61/01.11.2007 год. по ф.д. № 10646/1991 год. на СГС са вписани промени в Регистъра на дружествени фирми с ограничена отговорност на „••••• •••••”АД, като е вписано преобразуване на „•••••”АД чрез вливането му в „••••• •••••”АД и прекратяване без ликвидация на „•••••”АД поради преминаване на цялото му имущество върху „••••• •••••”АД при условията на общо правоприемство. С цитираното решение на СГС е вписана промяна в наименованието от „••••• •••••”АД на „•••••”АД От ищеца „•••••" АД е представено и и извлечения от интернет страницата на банката, касаещи промените в БЛП и методологията за неговото определяне. От показанията на св.М.П. – управител на клона на „••••••”АД-гр.••••• се установява, че когато започнало кредитирането на фирмата не е имало затруднения, а те започнали през 2012 год. И.Н. ползвал няколко кредитни продукта от банката като фирма и физическо лице. Първоначално му предложили револвираща линия, но след затрудненията в обслужването му предложили варианта кредитна линия, за да може да обслужва и главницата на кредита. В показанията си свидетелката излага, че били насочени средства за обслужване на лизинга за покупката на автомобил, за да приключи. Анексите, които са подписани са във връзка със затрудненията на клиента, като във втория било поставено условие от банката малкият кредит да бъде погасен предсрочно, за да остане само този с по-големия размер. Свидетелката твърди, че познава отдавна ответника и той не би положил подписи, без да се запознае с документа. Сигурна е, че той доброволно е положил подписа си пред нея. Посочва, че няма информация да е имало възражения от негова страна по повод съдържанието на анексите и договорите, както и случаи на заплахи. Целта на направеното предложение за преструктуриране е да се намери съвместно решение, което е удобно и за двете страни, а преговори за предсрочно погасяване на задълженията от страна на банката не се водят. В показанията си св.С. М., която работи заедно с ответника И.Н. и са семейни приятели излага, е присъствала на първия разговор в банката през 2008 г. Посочва, че не е присъствала на подписването на всички анекси, но заплахата била, че ако не подпишеш анекса, кредитът става предсрочно изискуем. Твърди, че ответникът имал желание да погаси задълженията си чрез изтегляне на кредит от друга банка, но не се стигнало до вземането на друг кредит. Твърди, че при подписването на анексите не са им представили финансов анализ, като агресивни, физически действия никога не е имало. От приложеното и прието като доказателство ч.гр.д. № 1048/15 год. по описа на РС-••••• се установява, че на 10.12.2015 год. ищецът „••••••" АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против длъжниците „••••••”ЕООД, представлявано от управителя И.Н.Н. и И.Н.Н. при условията на солидарна отговорност за парично вземане в размер на 47 118.27 лв. – главница за периода от 21.11.2014 год. до 09.12.2015 год.; 8 063, 74 лв. - договорна лихва за периода от 21.11.2014 год. до 09.12.2015 год.; 258, 13 лв. дължими такси по договор за кредит за периода от 21.12.2014 год. до 09.12.2015 год., законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и 1 108.80 лв. платена държавна такса и 1 633.92 лв. адвокатски хонорар с вкл.ДДС. На 11.12.2015 год. ТРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 543 въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като е разпоредил длъжниците „••••••”ЕООД, ЕИК ••••••, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала И.Н.Н. и И.Н.Н., ЕГН •••••••••• да заплатят солидарно на кредитора „••••••" АД, ЕИК •••••• сумата 47 118.27 лв. – главница за периода от 21.11.2014 год. до 09.12.2015 год.; 8 063, 74 лв. - договорна лихва за периода от 21.11.2014 год. до 09.12.2015 год.; 258, 13 лв. дължими такси по договор за кредит за периода от 21.12.2014 год. до 09.12.2015 год., законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата 1 108.80 лв. платена държавна такса и 1 633.92 лв. адвокатски хонорар с вкл.ДДС, дължими по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” № В L 15156 от 18.04.2008 г. Видно от направеното отбелязване въз основа на издадената заповед за изпълнение на 11.12.2015 г. е издаден и изпълнителен лист. След получаване на призовките за доброволно изпълнение и в срока по чл.414, ал.2 ГПК двамата длъжници са подали възражение до РС-•••••. С разпореждане № 501/10.03.2016 год. РС-••••• на осн. чл.415, ал.1 от ГПК е указал на заявителя „••••••" АД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса, както и за последиците от непредставяне на доказателства за предявен иск в посочения срок. От приложеното към ч.гр.д. № 1048/15 г. на РС-••••• съобщение е видно, че цитираното разпореждане от 10.03.2016 год. е получено от ищеца на 18.04.2016 год., а исковата молба е депозирана в съда на 16.03.2016 год. При тези данни съдът намира, че от страна на ищеца е спазен преклузивния срок по чл.415, ал.1 от ГПК и предявения иск е процесуално допустим. От основното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че на 23.04.2008 г. е станало първото усвояване на сума по кредитната линия в размер на 10 886.87 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че сметката е била открита по-рано като стандартна разплащателна сметка на юридическото лице, тъй като по нея има записвания от 18.04.2008 г., но страните са приели тя да обслужва и кредита. Според експерта формираната усвоена главница по кредита е в размер на 61 350.39 лв., в която е включена и сумата 450.00 лв. комисионна за усвояване на кредит по Договора от 23.04.2008 г., която не е отразена в движението по разплащателната сметка. Съгласно констатациите на вещото лице същата е „взета" като част от главницата по разрешената кредитна линия и не е включена като движение по разплащателната сметка, защото е отчетена като приход на Банката по нейната сметка. Сумата 450.00 лв., прихваната като такса-комисионна на основание чл.5, ал. 1 от Договора, е платима еднократно чрез служебно усвояване от размера на разрешения лимит по кредитната линия. Същата не е намерила отражение в разплащателната сметка на Кредитополучателя, защото е отразена като приход на банката за сметка на усвояване на кредит. При проследяване на движението по разплащателната сметка на ЮЛ вещото лице е установило, че има нарушена хронология при осчетоводяването, но това не променя крайния резултат. Съгласно заключението на съдебно-икономическата експертиза има разлика при погасяванията на главница, лихва и такси с установените от Банката погасителни вноски по тези задължения, отразени в „Подробна справка по Договор за банков кредит № В L 15156 от 18.04.2008 г. Според вещото лице В.П. установените различия от 4 937.84 лв. по главницата, 2 187.39 лв. по лихвата и 645.00 лв. по таксите се дължи на факта, че в основанието при плащането не е записано по коя кредитна сделка са, а банката твърди, че това са погасителни вноски по друга кредитна сделка. По тези причина експертизата е изготвила два варианта на вземанията на Банката от Кредитополучателя. Според първия вариант, като се съобразят платените и оповестени в Разплащателната сметка вноски кой кредит касаят, размерът на платените по вид на задължението погасителни вноски са съответно: 14 232.12 лв. – главница, 41 455.15 лв. – лихви и 1 784.85 лв. - такси. Според втория вариант, като се съобразят платените от Кредитополучателя конкретизирани и неконкретизирани вноски коя сделка касаят, размерът на платените по вид на задължението погасителни вноски са съответно: 19 168.96 лв. – главница, 43 643.23 лв. – лихви и 2 489.35 лв. - такси. Размерът на задълженията към 09.12.2015 г. при първия вариант са 55 440.14 лв., а при втория - 47 610.72 лв. По исковтаа молба се претендират 55440, 14 лв., като разликата от 30 лв. е в лихвите, за които е записана сумата 8063, 74 лв. вместо 8033, 74 лв. С оглед на поставената задача при извършената проверка вещото лице е констатирало, че „••••••” АД използва софтуерен продукт, разработен през 1996 г. от компания С -SOFT. Системният продукт е усъвършенстван и през 1997 г. в •••••, когато е внедрено централизирана отчетност, а от 1999 год. системата е до- усъвършенствана с модул за дистанционно банкиране от клиентите на банката. С -SOFT е сертифицирана по стандарт DN EN ISO 9001-2008 и се ползва и от други банки. От приложената по делото разпечатка от банкова сметка ••• „••••••”ЕООД с IBAN ••• чение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за периода от 23.04.2008 г. до 16.04.2014 г. кредитополучателят е усвоил сумата от 61 350.39 лв., в която се вкл. и сумата от 450.00 лв. за покриване на такси-комисионни по договорената кредитната линия, като в табличен вид вещото лице е посочило датата и размер на усвоения кредит. Последното плащане е направено на 29.04.2015 г. в размер на сумата 50.00 лв., представляваща платени просрочени лихви по редовна главница, дължими към 21.11.2014 г. В основанието на погасителната вноска не е оповестено по коя кредитна сделка са, но вещото лице е констатирало, че Банката е включила сумата като погасяване на просрочена лихва по процесния кредит. От движението по сметките, които са обслужвали кредита, вещото лице е установило, че на 09.12.2015 г. кредитът е прехвърлен от редовен в спорни вземания и е осчетоводен с б.б № 5789624, № 5789622, № 5789623 и № 5789626 по вътрешни аналитични сметки за всеки вид на задължението и след тази дата от страна на ответниците няма погасени задължения по процесния кредит. Съгласно заключението на съдебното-икономическата експертиза от движението по двете сметки – „Разплащателна на търговски предприятия в лева" с № BG06BPBI 7928 10 62172101 и вътрешна Разчетна сметка за погасяване на кредит с аналитични № 4985 100 928621721 01 1012 се установява, че в периода o т 04.11.2013 г. - 29.04.15 г. с всяка постъпила сума по Разчетната сметка е погасявана главница, лихви и такси по кредитната линия. От общо постъпилите по Разчетната сметка 12 888.21 лв. са платени: 3 232.12 лв. - главница, 9 050.72 лв. – лихви по кредита и 605.37 лв. – такси. „Разплащателната сметка" с № BG06BPBI 7928 10 62172101 е обща сметка и е обслужваща търговската дейност на „••••••” ЕООД и процесния кредит в периода 18.04.2008 г. до 22.08.2013 г. Според експерта с постъпленията по тази сметка Кредитополучателят основно е нареждал разплащания, свързани с търговските му сделки. Отразени са тегления в брой картови транзакции и извършените от Банката служебно..вземания" за погасяване на главници, лихви и такси от наличностите. Записите по тази сметка са над 2500 и практически не е възможно за се конкретизира с кое постъпление на суми по сметката, какво задължение е разплатено. При проучването в Банката вещото лице е установило, че договореният лихвеният процент се е променял в зависимост от промяната на Базовия лихвен процент малки фирми /БЛПМФ / плюс договорената надбавка от 0, 25 %. За периода от м.май 2008 г. до 12.11.2015 г. той е бил както следва: до 20.05.2008 г. - 10.85 %; от 20.05.2008 г. до 20.08.2008 г. -11, 35 %; от 20.10.2008 г. до 21.1 1.2008 г. - 12, 85 %; от 21.11.2008 г. до 16.04.2014 г. - 14.35%; от 1 6.04.2014 г. до 21.06.2014 г. - 11.35%; от 21.06.2014 г. до 09.12.2015 г. - 14, 35 % и след 09.12.15 г. - 14.35 %. В заключението вещото е посочило, че промените в БЛПМФ е ставало на основание решения на Комитета за управление на активите и пасивите на „•••••”АД, а именно: Протокол от заседание № 88/21.04.2008 г. – 10.60% от 21.04.2008 г., от 21.05.2008 г. - 11.10%, от 21.08.2008 г. - 11, 60%, от 21.10.2008 г. - 12, 60% /Протокол от заседание № 95//20.11.2008 г./, а впоследствие и 14, 10%. От предоставената на вещото лице информация е установено, че вземанията на Банката са погасявани от..Разплащателна сметка на търговски предприятия в лева" с титуляр ••••••" ЕООД с IBAN •••.04.2008 г. до 22.08.2013 г. и от вътрешна..Разчетна сметка за погасяване на кредит" № 4985 100 928621721 01 1012 в периода от 04.11.13 г. - 29.04.15 г. Захранването на Разплащателната сметка е ставало с плащанията от контрагентите по търговската дейност на ЮЛ и с вноски от физическото лице И. Н.Н.. Захранването на Разчетната сметка е ставало с директни преводи от Разплащателната сметка към Разчетната с вноски от представляващия ••••••" ЕООД - И. Н.Н. и вноски от С. И.. С внасяните суми по двете сметките, Банката служебно e събирала погасителните вноски по кредита, лихвите и таксите. Според първото заключение на съдебно-икономическата експертиза, размерът на дължимата главница и лихва при 10.25 % ГЛП с падеж 21-во число, като се приспаднат направените погасявания на главницата с всяко постъпление на средства по сметката би бил 42 181.43 лв. – главница и 33 782, 08 лв. – дължими лихви, като при този вариант са включени всички погасителни вноски с неконкретизиран номер на кредитната сделка, отразени в Разплащателната и Разчетната сметка за погасяване на кредита. При втория вариант, ако се включат само погасителните вноски с оповестен номер на кредитната сделка, размерът на дължимата главница е 47 118.27 лв., а на дължима лихва - 35 530.80 лв. От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, изготвено от вещите лица В.П. и Х.Д. и депозирано в с.з. на 21.10.2016 г. се установява, че при лихва 10.25% за периода от 23.04.2008 г. до 24.04.2012 г., когато е сключен първия Анекс към договора, размерът на дължимата лихва е 18 149.15 лв. За същия този период начислените лихви по счетоводството на Банката са 24 256.57 лв., като са прилагани одобрените от Комитета за управление на активите и пасивите лихвени проценти. Вещите лица поясняват, че към датата на първия Анекс кредитът се е ползвал като бизнес револвираща линия, поради което няма погасителни вноски по главница. Към 21.04.2012 г. са погасени от кредитополучателя 24 256.57 лв. лихви, т.е. не е налице просрочие. Съпоставяйки платените лихви в размер на 24 256.57 лв. с начислените при 10, 25 % за периода от 23.04.2008 г до 21.04.2012 г. в размер на 18 149.15 лв., разликата е 6 107.42 лв. платени в повече, т.е. в този случай също не е налице просрочие. Според допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза, размерът на просрочията към датата на втория Анекс - 19.03.20 1 3 г. и на третия Анекс - 15.04.2014 г. при лихви 10, 25 %, както и към датата на предсрочната изискуемост при лихва 11.35 % след третия Анекс, ако капитализацията не е била извършена, е в размер на 33 332, 16 лв. Начислените от Банката за същия период са в размер на 49 518, 89 лв. или се установява разлика за начислени в повече лихви с 16 186.73 лв. От изготвената от вещите лица таблица е видно, че по счетоводството на Банката е налице просрочие на главница с 139, 65 лв., а на лихва 8 063, 74 лв. По изчисления на експертизата е налице само просрочие на главница в размер на 19, 65 лв., а надплатена лихва и в размер на 8 122, 99 лв. При проследяване на плащанията по двете кредитни сделки по отношение на главниците и лихвите експертите са констатирали, че има единични случай на изпреварване на погасяване първо на задължения по втората кредитна сделка, а след това на задължения по процесния кредит, като данните са представени в табличен вид. Според експертите размерът на главницата, лихвите и таксите към датата на предсрочната изискуемост при лихва 10.25 % до датата на Анекс № 3 и 11.35 % след това, ако капитализациите не бяха извършени, е в размер на 46 998.27 лв. - неплатена главница, 8 122.99 лв. - надплатени лихви, 115.34 лв. - надплатени такси или общо размерът на неплатените задължения е 38 759.94 лв. В заключението вещите лица изрично са отбелязали, че първоначално кредитът е сключен като револвиращ и е бил такъв до 19.03.2013 год., когато е подписан Анекс № 2. До този момент предоставените средства са използвани свободно в рамките на определения с договора лимит на части по всяко време и не е имало погасителен план. След 19.03.2013 г. с Анекс № 2 кредитът от револвиращ е предоговорен като стандартен и подписани от страните погасителни планове за главница и лихви с падеж 21- число на всеки месец. Експертите не се ангажират да направят пресмятания на погашенията по главница и лихви с всяка постъпила сума по Разплащателната сметка на ЮЛ, която е обслужвала освен кредита, и търговската дейност на първия ответник, каквато задача беше поставена от ответниците. Според тях това би означавало разходът по сметката да се пренареди за целия период от 23.04.2008 г. до 29.04.2015 г., като се пренебрегне един от основните принципи на Закона за счетоводството - за документалната обоснованост и то при положение, че страните са имали договореност плащанията да стават на всяко 21-во число. В първото допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза вещите лица посочват, че платените по процесния кредит такси са в размер на 2 158.32 лв., а начислените в представената от ищеца справка по чл.366 ГПК са 2042.98 лв., т.е. надплатени са 115.34 лв. Според констатациите на експертите и с оглед погасителния план от 16.04.2014 г., ответникът е следвало да направи погасителни вноски за главница и лихва от № 71 до № 79 общо в размер на 8100 лв. Сумата на платените вноски е 7729.16 лв., т.е. с 370.84 лв. по - малко. Вещите лица са извършили и допълнителна проверка в счетоводството на ищеца във връзка с погасяване на задължения по Договор за банков кредит BL18440 Продукт „ Анюитетни вноски текущи нужди предприятия SBB ”, за да се установят разликите по т.5 на приетото в с.з. на 09.09.2016 г. първо заключение на съдебно-икономическата експертиза и касаещи плащания в общ размер на 4 936.84 лв. за главница, 2 187.39 лв. за лихва и 2489.35 лв. за такси. След проследяване на всички плащания по главница и лихви, отразени в разплащателната сметка на ЮЛ, експертите установяват, че има плащания, за които не е оповестено коя кредитна сделка касаят. От предоставената от Банката допълнителна информация - разпечатки от открити вътрешни аналитични сметки партидна сметка № 5311928621721030 се прави констатация, че действително посочените в първото заключение разлики за платените главници в повече в размер на 4 936.84 лв., от тях 4816.84 лв. се отнасят за втората кредитна сделка. Разликата от 120.00 лв. погасяване по кредит не е отразена като погасителна вноска по никоя от кредитните сделки. Експертизата приема тази сума като издължена сума по процесната сделка, тъй като в един и същи ден - на 29.12.2009 г. сумата е записана като усвоен кредит с посочен № 886281. При така уточненото различие от 120.00 лв. за главица вещите лица приемат, че непогасените главници са в размер на 46 998.27 лв. По отношение на разликата в платените лихви от 2 187.39 лв., установени с първото заключение като неоповестени коя кредитна сделка касаят, след допълнителния анализ на счетоводната информация по втората кредитна сделка е установено, че това са плащания по кредитна сделка № BL 18440 Продукт.. Анюитетни вноски текущи нужди предприятия SBB ”. В резултат на тази проверка експертизата потвърждава, че неплатените лихви по процесния кредит са в размер на посочените в Справката по чл. 366 от ГПК - 8063.74 лв. В първото заключение от вещото лице В.П. са установени като платени такси в размер на 2489, 35 лв. След повторното проучване вещите лица по допълнителната съдебно-икономическа експертиза установяват, че от тях 331.03 лв. са платени по втората кредитна сделка или остават платени такси по процесния кредит в размер на 2158.32 лв. за периода от 12.07.2010 г. до 15.03.2015 г. За същия този период Банката е начислила такси в размер на 2042.98 лв. и разликата между начислените и платените такси е 115.34 лв. в повече. След уточняване на различията експертите дават в заключението си два варианта за размера на претендираните от банката вземания и платените от ответника суми в зависимост от поставените от страните задачи. Според първия вариант дължимата от ответниците суми е в размер на 54 946.67 лв., в т.ч. 46 998.27 лв.- главница и 8063.74 лв. – лихви, като при изчисляването за приспаднати надвнесени такси в размер на 115.34 лв. При втория вариант с оглед на поставените от ответниците въпроси и отговорите на задача № 4, дължимата сума е в размер общо на 38 759.94 лв. неплатена главница. При определянето на този размер вещите лица са съобразили, че размера на дължимата главница е 46 998.27 лв., а надплатените лихви са в размер на 8122.99 лв. и 115.34 лв. надплатени такси. От второто заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза се установява, че з а периода от 24.03.2008 г. до 16.04.2014 г. кредитополучателят е усвоил предоставени му от Банката като кредит общо 61350.39 лв. След изключване на капитализирани просрочия общо в размер на 5350.39 лв., в т.ч. на 19.03.2013 г. – 2231.07лв. и на 16.04.2014 г. – 3119.32 лв., усвоената главница е в размер на 56 000 лв. След приспадане на платената главница в размер на 14 352.12 лв., неплатената главница остава 41 647.88 лв. Размерът на лихвите върху капитализациите е общо в 2701.06 лв. Банката е начислила общо с капитализации лихви в размер на 49518.89 лв. След приспадане на лихвите от 2701.06 лв. върху капитализираните суми в размер на 5350.39 лв., вземанията по лихви остават 46 817.83 лв. Погасените лихви, установени в предходното заключение са 41 455.15 лв. Разликата от 5362.68 лв. при този вариант са неплатените лихви по процесния кредит, а в искова молба ищецът претендират 8063.74 лв. По отношение на таксите и в това заключение експертите поддържат становището, че са надплатени 446.37 лв. за такси. Начислените от банката вземания за такси след 12.07.2010 г. за в размер на 2042, 98 лв., а платените такси след 12.07.2010 г. са платени 2489, 35 лв., т.е. 446, 37 лв. повече. При тези изчисления според вещите лица размера на вземането на Банката при първия вариант е 41 647.88 лв. главница и 5 362.68 лв. лихви или общо 46 564.19 лв., като се изключат надплатените такси в размер на 446.37 лв. При втория вариант размера на вземането на Банката е в общ размер на 55 736.79 лв., от които 42 343.55 лв. главница и 13 666.56 лв., като се изключат надплатените такси в размер на 273.32 лв. От заключението на комплексната съдебно-техническа и почеркова експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и обосновано се установява, че при сравнителното изследване чрез съпоставян, налагане и оглед на просвет на оригиналите и копията на представените по делото документи, обект на експертизата, в някои от тях от вещото лице е установило идентичности съвпадение в графичната форма и съдържание на всички съставни елементи, както и различия в топографското разположение на печатния текст, отпечатъците от печати и положените подписи. Според експерта различията в топографското разположение на тези документи се дължи на факта, че заверените копия са сканирани и принтирани в по-малък мащаб. В някои документи подписите се различават не само по размер и местоположение, а и по различно изпълнение на щрихите в началната, средната и парафната част, което е основание да се направи извод, че представените заверени копия не съответстват на оригиналите. Вещото лице е категорично, че подписите от името на И.Н.Н. в лично качество в качеството на управител на ответното дружество са положени от И.Н.Н.. Отпечатъците от печата на „••••••л”ЕООД са положени със синьо тампонно мастило, а подписите на ответниците със синя химикална паста. Същите са с релефно изображение, от което може да се направи извод, че не са принтирани цветно. От така изложените факти настоящата инстанция приема, че е сезирана с установителен иск с пр.о снование чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.430 и сл. от ТЗ. По своята същност производството по чл.422 от ГПК представлява иск за установяване съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от страна на длъжника. В това производство съдът установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо. В т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014 год. на ВКС по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК е прието, че предмета на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, т.е. в тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му. В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № В L 15156/18.04.2008 г. и три броя анекси към него съответно от 24.04.2012 год., 19.03.2013 год. и 15.04.2014 год. От тези доказателства се установява, че първият ответник „••••••”ЕООД е страна по тях в качеството си на кредитополучател, а ответникът И.Н.Н. е встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД като съдлъжник изцяло и във всички задължения на кредитополучателя, като двамата отговарят като солидарни длъжници към банката. Настоящата инстанция счита, че между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Вещото лице по допуснатата съдебно-графологическата експертиза е категорично, че подписите в договора и анексите към него от името на И.Н.Н. в лично качество и в качеството на управител на ответното дружество са положени от И.Н.Н.. Съдебният състав счита за неоснователни твърденията на ответниците, че анексите и погасителните планове към тях са унищожаеми на основание чл.29 и чл.30 от ЗЗД. Съдът няма да обсъжда посочените основания за унищожаемост на погасителните планове, тъй като същите не са договори по смисъла на чл.8 от ЗЗД, а са неразделна част от постигнатите между страните по делото съглашения по повод договора за банков кредит. Заплашването като основание за унищожаемост на договорите е уредено в нормата на чл.30 от ЗЗД. Заплашване има, когато едната страна е принудена от другата или трето лице чрез възбуждане на основателен страх да сключи договора. При заплахата върху волята на лицето се упражнява психическа принуда и има осъзнавано несъответствие между волята и нейното обективиране. От показанията на разпитаните по делото св.М.П. и С. М. не може да се направи извод, че ответникът по делото И.Н. като физическо лице и управител на „••••••”ЕООД е подписал анексите към Договора за банков кредит под заплаха, че ако не ги подпише, същият ще бъде обявен за предсрочно изискуем. В случая с уведомяването на длъжниците от страна на служител на банката, че кредиторът ще упражни субективното си потестативно право да направи задълженията по договора предсрочно изискуеми поради тяхната неизправност не следва, че върху тях е упражнена психическа принуда, която да е предизвикала страхови представи, за да бъдат принудени да подпишат анексите. От доказателствата по делото не може да се направи и извод, че е налице измама като основание за унищожаемост на сключените към Договора за банков кредит три броя анекси. От ответниците се твърди, че И.Н. е бил въведен в заблуждение, че е имало просрочия по кредита, а към датата на сключване на Анекс № 1 не е имало нужда от даване на допълнително обезпечение чрез личното задължаване на И.Н.. От съвкупния анализ на относимите по делото доказателства следва, че не е налице фактическият състав на чл.29 от ЗЗД. Измамата като основание за унищожаемост на сделките включва следните три елемента: формиране на невярна представа за действителността у лицето, което е автор на опороченото волеизявление, последният трябва умишлено да е въведен в заблуждение от автора на измамата или трето лице и сделката трябва да е извършена в резултат на умишленото въвеждане в заблуждение. Въвеждането в заблуждение трябва да е умишлено, т.е. авторът на измамата трябва съзнателно и целенасочено да внушава на лицето неверни представи за обстоятелствата, свързани със сделката, да премълчава известни факти или съзнателно да поддържа неверни представи у другия участник в сделката. В случая от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че към датата на сключване на Анекс № 1 – 24.04.2012 г. от страна на кредитополучателя „••••••”ЕООД не е налице просрочие по отношение на начислени от банката лихви. Към тази дата кредитът се ползва като бизнес револвираща линия, поради което няма погасителни вноски по главница, но дружеството не е обслужвало главницата по кредита съгласно чл.2, ал.2 от договора. В показанията си разпитаните по делото св.М.П. и С. М. не излагат, че от страна на служителя на банката умишлено е създадена невярна представа у И.Н., че е имал просрочени задължения по кредита. От съдържанието на Анекс № 1 също не следва този извод, тъй като същият не касае преструктурирането му, а само встъпването в дълг на основание чл.101 от ЗЗД на И.Н.. Св. М.П. твърди, че след като ответниците са започнали да изпитват затруднения в обслужването на кредита, от страна на ищеца е направено предложение за кредитна линия, за да се обслужва и главницата по кредита. От допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза и съдържанието на Анекс № 2 и Анекс № 3 се установява, че се е наложило предоговарянето на предоставения по договора за кредита кредитен лимит и въвеждането на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания на банката по редовна главница в размер на 47 231.07 лв. към датата на Анекс № 2 и 49 654.72 лв. към датата на Анекс № 3. При тези доказателства настоящата инстанция счита, че не е налице фактическият състав на измамата като основание за унищожаемост на анексите, тъй като ответниците не са въведени в заблуждение, че са имали просрочия по кредита и в резултата на това да са сключили анексите. От страна на ответниците по делото в отговорите на исковата молба и допълнителната искова молба са наведени доводи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, които съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП са нищожни. Настоящата инстанция изцяло споделя становището на ищеца, че обхвата на защита, който е предоставен от Закона за защита на потребителите е само в отношенията търговец - потребител. Безспорно ищецът има качеството на “търговец”, дефинирано в разпоредбата на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, тъй като е ЮЛ, което предоставя услуги и сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или частния сектор. Според легалното определение в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В случая процесният договор за кредит и анексите към него са сключени между търговци като кредитор и кредитополучател във връзка с тяхната търговска дейност, което изключва приложението на ЗЗП. Когато кредитополучателят е търговец, законодателят предполага, че той разполага с необходимите умения и ресурс, за да прецени правните и икономически последици за себе си от сключения договор, което е проявление на изискването на чл.302 от ТЗ. Когато кредитът се отпуска на потребител, за него ще се прилагат защитните законови разпоредби на ЗПК и ЗЗП. В случая ответникът И. Н. като физическо лице по силата на чл.101 от ЗЗД е встъпил като съдлъжник за чуждо задължение и отговаря солидарно за същото заедно с кредитополучателя. Съдебният състав счита, че в случая длъжникът И. Н. няма качеството на „потребител” по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и не попада в обхвата на защитните разпоредби на ЗЗП. Банката е предоставила кредита на ЮЛ и съгласно чл.1 от договора целта на кредита е за посрещане на краткосрочни оборотни нужди на „••••••”ЕООД. Предназначението на отпуснатия за оборотни средства на търговското дружество кредит лишава ответника И. Н. от качеството на потребител на стоки и услуги по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и затова неговите разпоредби за неприложими за втория ответник – физическо лице. Поради изложените съображения настоящата инстанция няма да обсъжда направените от двамата ответници доводи за неравноправност на посочените клаузи в договора за банков кредит, а оттам и за тяхната нищожност. На следващо място съдът счита за неоснователно и възражението, че ответниците не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, което е обосновано с нарушение на изискването на чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ГПК, респ. чл. 50, ал. 3 от ГПК за връчването на юридическото лице. Съгласно приетото в т.18 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил субективното си право да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като волеизявлението му трябва да е обективирано в писмен документ, получен от длъжника. Настоящата инстанция приема, че цитираните разпоредби на ГПК са приложими само досежно връчването на призовки и съобщения от съдебен орган, но тези правила не могат да намерят приложение относно уведомяването за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като са касае за договорни отношения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. Ако кредиторът е връчил уведомлението на длъжника чрез пощенска пратка, каквато хипотеза е налице в конкретния случай, то съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставяне се определят според Общи правила, приети с решение № 58/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис /чл.5, ал.1 от Общите правила/ или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса срещу подпис и документ за самоличност /чл.5, ал.2 от Общите правила/. В случая уведомленията са изпратени на посочения в договора и анексите към същия адрес на управление на „••••••” ЕООД, който съвпада и с постоянния адрес на ответника И.Н., •••. От приложените по делото разписки за връчване от куриерската фирма „ Спиди ”АД е видно, че уведомителните писма са получени на 14.11.2015 г. от М.Н. – майка и в тях изрично е посочено, че се връчва уведомление за предсрочна изискуемост по договор № В L 15156/18.04.2008 г. Това налага извода, че при тяхното връчване са спазени разпоредбите на чл.5, ал.1 и ал.2 от цитираните Общи правила, както и приетия в чл.31 от договора начин за уведомяване, което налага извода, че ответниците са уведоми за обявената предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на I т.о. на ВКС. На следващо място следва да се посочи, че видно от представеното по делото пълномощно подписалият уведомителните писма адв.Д. е упълномощен от банката да изготвя, подписва и изпраща от нейно име покани и уведомления за предсрочна изискуемост. Ирелеванто за връчване на уведомителните писма за обявяване на предсрочната изискуемост е възражението, че това пълномощно не е било приложено към писмото за обявяване на предсрочна изискуемост, както и факта, от кого е предадено на куриерската фирма. Съгласно разпоредбата на чл.430, ал.1 от ТЗ договорът за банков кредит е консенсуален и се счита сключен от момента на постигане на съгласие между страните по него. С него банката се задължава да отпусне на кредитополучателя уговорената парична сума при условия и срок, определени в договора. Следователно основното задължение на банката е да отпусне и предаде на кредитополучателя паричната сума по вече сключения договор за банков кредит. От писмените доказателства и първото заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза се установява, че с Договора от 18.04.2008 год. кредитът е сключен като револвиращ и е бил такъв до 19.03.2013 г., когато е подписан Анекс № 2. До този момент предоставените средства са използвани свободно в рамките на определения с договора лимит на части по всяко време и не е имало погасителен план. След 19.03.2013 г. с Анекс № 2 кредитът от револвиращ е предоговорен като стандартен и от страните са подписани погасителни планове за главница и лихви с падеж 21- число на всеки месец. От първото и допълнително заключение на съдебно -икономическата експертиза се установява, че за периода от 23.04.2008 г. до 16.04.2014 г. кредитополучателят е усвоил сумата от 61 350.39 лв., в която се вкл. и сумата от 450.00 лв. за покриване на такси-комисионни по договорената кредитната линия. Последното плащане е направено на 29.04.2015 г. в размер на сумата 50.00 лв., представляваща платени просрочени лихви по редовна главница, дължими към 21.11.2014 г. Следователно ответниците от своя страна не са изпълнили поетото задължение за плащания по кредита за погасяване на дължимите вноските. Банката се е възползвала от правото си по чл. 25, б. „г" от Договора за банков кредит, съгласно който има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Относно размера на вземането на ищеца настоящата инстанция приема първия вариант от първото заключение на допълнителната съдебно-икономическа експертиза по поставената от ищеца задача, според който размерът на задължението на задължението на ответниците по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № В L 15156/18.04.2008 г. и три броя анекси към него съответно от 24.04.2012 год., 19.03.2013 год. и 15.04.2014 год. е в размер общо на 54 946.67 лв., от които 46 998.27 лв. главници и 8 063.74 лв. лихви. Съдът не приема направените от ответниците възражения относно размера на начислените от банката договорни лихви, както и варианта от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза относно размера на главницата, лихвите и таксите към датата на предсрочната изискуемост при лихва 10.25% до датата на Анекс № 3 и 11.35% след това, ако не са извършени капитализации. На първо място настоящата инстанция счита, че банката има право да договори изтекли лихви, за да може да договори нов погасителен план и както кредитополучателя, така и съдлъжникът се е съгласил с тези условия. Капитализирането на лихви от банките е различно явление от уговорката за анатоцизъм, която е нищожна. Лихвата при договорите за банков кредит не е мораторна /закъснителна/ лихва, т.е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа тя е цена /възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените от него пари. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Ето защо приетото в Анекс № 2 и Анекс № 3 преструктуриране на дълга и олихвяване на лихвата по кредита не е анатоцизъм, защото тази лихва не е мораторна, а това е печалбата на банката по кредита. /В този смисъл решение № 1001/05.07.1999 год. на ВКС по гр.д. № 357/99 год. на V г.о./. На следващо място съгласно чл.3, ал.1 от процесния договор кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за предоставения кредит в размер на действащия базовия лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за лева, обявен от банката и договорна лихвена надбавка в размер на 0.25 пункта. В чл.3, ал.2 от договора е посочено, че към момента на подписването му обявеният от банката БЛПМФ за лева е 10%. Според чл.3, ал.3 от договора действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителна за страните, считано от 21-число след промяната му, като банката уведомява кредитополучателя чрез обявяването им в банковите салони, а ако БЛПМФ е включен в Тарифата – и на интернет страницата й. Възнаградителната лихва, представляваща възнаграждение за ползването на заетия капитал през определен период от време, е един от основните елементи на договорите за банков кредит. В случая страните са уговорили променлива лихва в зависимост от БЛПМФ на банката, а не постоянна, представляваща фиксиран процент през целия срок на договора. Според приетото в чл.3, ал.1 от договора лихвата се състои от два компонента – БЛПМФ и надбавка. Първият е променлива величина, а вторият – постоянна, която не подлежи на промяна през целия период на договора за кредит. Следва да се посочи, че уговарянето на променлива лихва не е забранено о т действащото законодателство. В този случай всяка промяна на БЛП МФ на “•••••" АД води съответно до промяна и на дължимата по кредита лихва, считано от първото 21-число след промяната му. При променливата лихва страните по договора за банков кредит изразяват съгласието си за определяне на нейния размер по този начин и кредитополучателите се считат обвързани от тази уговорка. Посоченото в чл.3, ал.3 договора за банков кредит, че действащия БЛПМФ на банката не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, както и че за промените в БЛПМФ кредитополучателят се уведомяват чрез обявяването им в банковите салони не следва да се приема като самостоятелна клауза, а като доразвиване на приетото от страните в чл.3, ал.1 от договора. Дори и да се приеме, че същата е нищожна, то това няма да доведе до отпадане на уговорката за променливата лихва и начина на определянето й. В случая лихвата се е променяла по време на договора до обявяването му за предсрочно изискуем въз основа на предвиденото в него. Това се установява и от първото заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза, в което в т.8 вещото лице след извършена проверка при ищеца е посочило всички решения на КУАП на „•••••” АД, касаещи промяната в БЛПМФ. В този случай едностранна промяна на условията на договора ще е налице, ако банката е променила постоянната величина на променливата лихва или базата за изчисляване на променливата величина, каквито данни по делото няма. Дори да се приеме, че от страна на ищеца не е спазена приетата методология за променливата величина от лихвата при нейното изчисляване, ответниците биха могли да оспорват определения размер на лихвата и да искат връщане на платеното в повече по реда на чл.55, ал.1 от ЗЗД, тъй като е налице действие на банката, извършено в нарушение на договора и довело до нейното обогатяване. В този смисъл вече има постановена съдебна практика, но това не е предмет на настоящето дело. Съдът счита за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на чл.4 от договора, уреждащ задължението за неустойка. Кредитополучателят „••••••”ЕООД като търговец не може да прави възражение за прекомерност на неустойката, а ответникът И.Н. е встъпил в неговите задължение на основание чл.101 от ЗЗД като съдлъжник. На следващо място обстоятелството, че договорната ипотека е учредена на 22.04.2008 год. също не е основание за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от Договора, каквото твърдение е наведено от ответниците. Настоящата инстанция счита, че клаузите на чл.1, ал.3, чл.4, ал.4, чл.5, ал.3, чл.8а 8в, чл.8в, чл.21 и чл.31 от договора не са нищожни и не противоречат на посочените в молбата на ответниците от 29.07.2016 г. императивни разпоредби на закона с оглед принципа на свободата на договаряне и банката не се е позовала на тези текстове при прекратяването на договора, поради което за ответниците не са настъпили негативни последици. При тези доказателства и с оглед на изложените съображения настоящата инстанция счита, че предявения иск е основателен и доказан и ответниците дължат на ищеца към момента на подаването на заявлението 10.12.2015 год. сумата 54 946.67 лв., от които главница за периода от 21.11.2014 г. до 09.12.2015 г. – 46 998.27 лв., договорни лихви за периода от 21.11.2014 г. до 09.12.2015 г. – 8063.74 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК 10.12.2015 год., произтичащи от Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс” № В L 15156/18.04.2008 г. и три броя анекси към него от 24.04.2012 год., 19.03.2013 год. и 15.04.2014 год., за които са издадените заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.г.д. № 1048/15 год. на Районен съд- •••••. Искът за разликата над 46 998.27 лв. до 47 118.27 лв. дължима главница за периода от 21.11.2014 г. до 09.12.2015 год., както и за сумата от 258.13 лв. дължими такси по договора за кредит за периода от 21.12.2014 г. до 09.12.2015 г. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК направените по делото разноски в размер на сумата 4485.20 лв. съгласно приложения от ищеца списък и съразмерно с уважената част от иска, включваща внесена държавна такса в заповедното и настоящето производство, внесен депозит за вещи лица, разноски за превод на английски и заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство. В тази сума не е включено претендираното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящето производство в размер на сумата 2 631.85 лв., тъй като от страна на ищеца не са представени доказателства, че същото е платено. С оглед изхода на процеса ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника И.Н. сумата 18.75 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска, а на ответника „••••••”ЕООД сумата 14.96 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. При образуване на делото от страна на ищеца е внесена д.т. в размер на 1108.80 лв., както и 1108.80 лв. в заповедното производство, а дължимата такава според приетото в т.18 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. на ВКС по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК и при действието на чл.72, ал.1 от ГПК е в размер на 4435.60 лв. съгласно чл.1 от Тафирата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ето защо с оглед изхода на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ОС-Ловеч и дължимата разлика за д.т. в размер на 2217.80 лв.