Решение № 3488 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 726/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Същото е образувано по касационна жалба на началника на Районно управление – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново против Решение №30 от 27.06.2024 г. по АНД №41/2024 г. на Районен съд – Свищов, с което е отменено Наказателно постановление №23-0352-000591/16.10.2023 г. на началника на РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, с което на Д. Н. М. за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лева. Касаторът оспорва решението като неправилно. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и допуснати съществени съдопроизводствени нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Изложени са доводи, че НП е законосъобразно и в тази връзка оспорва изводите на районния съд. Твърди че, предвидената в чл. 58г от ЗАНН възможност административнонаказателното производство да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя, не е относима към конкретното деяние. Релевира съображения, че фактическата обстановка, както в АУАН, така и в НП е коректно описана, доколкото без значение за съставомерността на нарушението е посоката на завиване. По тези съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с което да се потвърди наказателното постановление. Не се претендират разноски. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба – Д. Н. М. от гр. София чрез упълномощения адв. Д. от ВТАК оспорва касационната жалба като неоснователна. В съдебно заседание заявява, че към датата на издаване на обжалваното НП, не е изтекъл предвиденият четиринадесет дневен срок, считано от дата на съставяне на АУАН, в рамките на който срок нарушителят е можел да отправи предложение за сключване на споразумение. Счита че, актосъставителите, а в последствие и административнонаказващия орган, не са описали точно и конкретно конфигурацията на конкретното кръстовище, поради което не е ясно в коя посока се е движил управляваният от жалбоподателя автомобил. Отбелязва, че показанията на свидетеля и актосъставителя са противоречиви, тъй като очевидно двамата не са наясно кой е управлявал процесния полицейски автомобил, какви са били знаците, които регулират движението на кръстовището, както и от какво разстояние е възприета конкретната ситуация. Обобщава, че оспореното решение е изцяло основано на събраните доказателства, постановено е при правилно прпиложение на закона без да са допуснати процесуални нарушения и е обосновано. По тези доводи, ответникът по касация моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново не споделя всички мотиви, изложени в решението, но счита, че като краен резултат същото е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС – Свищов и наведените от касатора възражения намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна – участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспореното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните: От фактическа страна районният съд е приел за установено, че на 03.10.2023 г. около 13: 05 ч. в гр. Свищов на [улица], Д. М., управлява собственият си лек автомобил „БМВ 315“ с рег. № [рег. номер], като при приближаване на кръстовището образувано с [улица]отнема предимство с непосредствена опасност за ПТП на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № [рег. номер], с което виновно е нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Съставен е АУАН № 956679 на 03.10.2023 г., който М. е подписал. Въз основа на него е издадено процесното НП за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че М. е отнел предимство с непосредствена опасност за ПТП на лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № [рег. номер], за което на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева. Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че НП е издадено в нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, тъй като към датата на издаването му бил изтекъл четиринадесет дневният срок, в който нарушителят може да отправи предложение за сключване на споразумение. Направен е извод, че фактическата обстановка описана в АУАН е непълна и неточна, тъй като не е описана посоката на движение, съответно посоката на завиване, при положение, че едната част на [улица]представлява път с предимство. Не бил посочен и водача на лекият автомобил с отнето предимство, за който в съдебно заседание било установено, че е полицейски автомобил, управляван от актосъставителя или свидетеля. В случая АУАН бил съставен в нарушение на правилото на чл. 37, ал.3, т.1 от ЗАНН, предвид факта, че пострадалото лице е съставило АУАН. Направен е краен извод за незаконосъбразност на АУАН и НП. Така постановеното решение е неправилно по следните мотиви: Настоящата касационна инстанция намира за неправилен извода на Свищовския районен съд, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила досежно съставянето на АУАН и съответно процедурата по издаване на НП. Неправилно въззивния съд е приел, че в нарушение на чл. 43, ал.5 от ЗАНН, административнонаказващия орган не е изчакал изтичането на четиринадесет дневния срок за сключване на споразумение по чл. 58г от ЗАНН. Принципно цитираната разпоредба предвижда правна възможност за приключване на административнонаказателното производство със споразумение, като законодателят не е предоставил инициативата за това единствено АНО, а и на нарушителя, който също може да отправи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта. В случая, обаче, разпоредбата на чл. 58г от ЗАНН е неприложима, доколкото действащата към момента на извършване на нарушението (03.10.2023 г.) специална разпоредба на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) въвежда забрана за прилагане на чл. 58 г от ЗАНН по повод на нарушенията по ЗДвП, за каквито е санкциониран касатора, поради което е ирелевантно за делото имало ли е или не предложение за сключване на споразумение в административнонаказателното производство. Не се споделя и аргумента, че не е описана посоката на движение на нарушителя. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е отбелязано, че „в гр. Свищов по ул. Д. Хадживасилев управлява собственият си лек автомобил, като при приближаване на кръстовището с [улица]отнема предимство….“. Нарушителят несъмнено се движи към улицата отбелязана със знак Б3 – „Път с предимство“, като видно от Извадка от действащия ПУП-ПРЗ на гр. Свищов /л. 26 от делото/ за него е валиден пътен знак Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Впрочем, свидетелските показания, в това число показанията на жалбоподателя са еднопосочни и непротиворечиви, досежно посоката на движение. Съобразно нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП - посочена като нарушена, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба, липсата на отбелязване, кой е водачът на лекият автомобил с отнето предимство, не е елемент от фактическият състав на нарушението, както и обстоятелството дали ще завива и на къде. Достатъчен е факта, че за нарушителят е създадено задължение с пътен знак Б1 да пропусне движещите се по пътя с предимство. На кого се отнема предимство и защо не се спазват установените в закона правила за движение по пътищата е ирелевантно в конкретната хипотеза. На последно място, изводът на районния съд, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 37, ал.3, т.1 от ЗАНН, мотивира настоящата инстанция теоретично да разясни основни понятия в наказателното право, които са ясно дефинирани в НПК. Съгласно чл. 37, ал.1, т.1, пр.1 от ЗАНН, не може да съставя акт за установяване на административно нарушение лице, което е пострадало от нарушението. По смисъла на чл. 74 ал. 1 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН „пострадал“ е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Нарушаването на чл.50, ал.1 от ЗДвП създава непосредствена опасност за участниците в движението, индиректно и за пешеходците, но не вменява качеството „пострадал“ на лицето, чието предимство е отнето. Именно неспазването на ЗДвП и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане, предполагат настъпване на щети /имуществени или неимуществени/, а лицата чиито живот, здраве или имущество са увредени в резултат на това, придобиват качеството на „пострадал“. При положение, че се касае за отнемане на предимство без ПТП, неясна остава и бланкетната трактовката за липса на други доказателства, освен свидетелски показания. По изложените съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо това да се постанови ново, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление №23-0352-000591/16.10.2023 г., издадено от началника на РУ при ОД на МВР – Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът