Решение № 491 от 19.6.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1817/2023 г.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”). Образувано е по искова молба, подадена от „КУУЛТРАНС“ ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, представлявано от управителя ••••• против "Кирил Стойчев-97” ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, ул. „•••••, •••, представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала •-••. Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 17 602, 50 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за осъществен превоз на товари, за което са издадени три броя фактури, индивидуализирани в исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване исковата молба в съда – 18.07.2022г., до окончателното погасяване. Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от страна на ответника "Кирил Стойчев-97” ЕООД, който изцяло оспорва основателността на ищцовата претенция. С определение № 2014/17.02.2023г. постановено по гр.д. № 10423/2022г. по описа на РС- Пловдив е уважено искането на ответника за конституиране на "Винарска изба Логодаж" ООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. ••••, ул. "••••, представлявано от управителя ••• като трето лице-помагач на ответника "Кирил Стойчев - 97” ЕООД. В законоустановения едномесечен срок третото лице-помагач е депозирал отговор на обратния иск, като оспорва същия. Ищецът „КУУЛТРАНС“ ООД твърди, че между него и ответника "Кирил Стойчев-97” ЕООД съществували търговски правоотношения, породени от договори за международен превоз на стоки от България до Германия, сключени съответно на: 03.03.2022г., 03.03.2023г. и 04.03.2022г. Поддържа, че по силата на тези договори превозил стоки за ответника- възложител, както следва: превоз, осъществен от камион с рег. № РВ2441КС, с ремарке е peг. № РВ1032ЕС, за който е издадена фактура № 0000005710 от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867, 50 лв. с включено ДДС; превоз, осъществен от камион с рeг. № РВ7335ТС, с ремарке с рeг. № ••••, за който е издадена фактура № 0000005712 от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867, 50 лв. с включено ДДС и превоз, осъществен от камион с рeг. № ••••, с ремарке с рer. № ••••, за който е издадена фактура № 0000005714 от 22.03.2022 г. за сумата от 5 867, 50 лв. с включено ДДС. Заявява, че изпълнил задълженията си договорите за превоз, като за всеки един от договорите били издадени международни товарителници и фактури. Излага, че ответното дружество не погасило паричните си задължения за заплащане на превозните възнаграждения по процесните договори за превоз. В тази връзка навежда, че ответникът не му бил заплатил превозните възнаграждения в размер на общо 17 602, 50 лв. Ответникът счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка заявява, че действително страните в настоящото производство са били в търговски правоотношения през 2022г., във връзка с посочените в исковата молба броя заявки за транспорт. Поддържа, че ищецът-превозвач не бил изпълнил задълженията си за осъществяването на превозите, които са с фиксиран срок на доставка да предаде товара на получателя в уговореното време. Излага подробни доводи в тази насока. По отношение на предявения обратен иск заявява, че сключил с третото лице-помагач "Винарска изба Логодаж" ООД 4 броя договори за спедиторски услуги, по силата на които в качеството си на спедитор, сключил от свое име, но за сметка на "Винарска изба Логодаж" ООД договори за превоз срещу определено възнаграждение за произведени от винарска изба Логодаж вина по маршрут от гр. •••• до складова база Лидъл, Германия. Смята, че третото лице-помагач му дължи разноските, направени за изпълнение на сключените договори за превоз. В тази връзка е предявил при условията на евентуалност (при евентуално уважаване на главния иск) и обратен иск срещу Винарска изба Логодаж" ООД за заплащане на сумата, предмет на главния иск. Третото лице-помагач "Винарска изба Логодаж" ООД (ответник по обратния иск) оспорва предявения срещу него обратен иск. Смята, че и предявеният срещу ответника "Кирил Стойчев-97” ЕООД главен иск е неоснователен. Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по делото следното от фактическа и правна страна: По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните осъдителни искове: - чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ - относно главния иск за вземането за сумата от 17 602, 50 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за осъществен превоз на товари. - чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 361 вр. чл. 356, ал. 2 ТЗ - относно предявения при условията на евентуалност обратен иск. Относно главния осъдителен иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ. Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от легитимирано лице, което има правен интерес от търсената защита. Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ сключването на процесните превозни договори с твърдяното съдържание – международен превоз на стоки; 2/ че превозите са извършени съобразно уговореното; 3/ че стоките са доставени на получателя и 4/ неизпълнение на насрещното задължението на ответника за заплащане на превозните възнаграждения. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение. Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус. Безспорно е по делото, и от събраните по делото доказателства, се установява, че между ответника по главния иск "Кирил Стойчев-97” ЕООД и третото лице-помагач "Винарска изба Логодаж" ООД (ответник по обратния иск) е бил сключен спедиционен договор съгласно който спедиторът се задължил да сключи от свое име, но за сметка на „Винарска изба-Логодаж“ ООД, договори за превоз срещу определено възнаграждение на произведени от винарска изба Логодаж вина по маршрут-с. Логодаж, Република България до складова база на магазин Лидъл, гр. Алзай, Федерална Република Германия. Съгласно спедиционния договор доверителят "Винарска изба Логодаж" ООД е възложил на спедитора "Кирил Стойчев-97” ЕООД организирането на транспорт на 101 палета с бутилки червено вино, посредством четири хладилни камиона, до посочения адрес. Става ясно от електронната кореспонденция между доверителя и спедитора, че разтоварването на бутилките с вино в Германия следва да се извърши на точно определена дата с определен часови диапазон, а именно на 14.03.2022 г. от 06: 00 ч.до 12: 00 ч. В изпълнение на сключения договор за спедиторска услуга дружеството „Кирил Стойчев- 97“ ЕООД е сключил 4 броя договори за превоз от свое име с превозвача „Куултранс“ ООД (ищец по главния иск), което дружество е следвало да извърши международни превози по посочения от доверителя „Винарска изба Логодаж“ ООД маршрут - от с. Логодаж, Република България до складова база на магазин Лидъл, гр. Алзай, Федерална Република Германия. От представените 4 броя заявки - договор съответно с №17394-Т от 03.03.2022 г., №17395- 1 от 03.03.2022 г.: №17396-7 от 03.03.2022 г. и №17426-Т/04.03.2022 г. става ясно, че дружеството „Кирил Стойчев-97" ЕООД действително е възложило на „Куултранс" ООД да извърши 4 международни автомобилни превоза с дата на товарене: 09.03.2022г.; с адрес на товарене: България, 2737, с. Логодаж, Винарска изба: вид на товар, подробно описан във всяка заявка договор; с адрес на разтоварване: Германия, 55232, гр. Алзай и срок на доставка: 14.03.2022г. от 06: 00-12: 00 часа. Сключването на процесните договори за спедиция и за превоз, както и тяхното горепосочено съдържание се установява от събрания по делото доказателствен материал, включващ електронна кореспонденция по имейл и по Вайбър; заключението на приетата по делото съдебно-техническа и компютърна експертиза, ведно със уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице инженер Д. К. в откритото съдебно заседание от 11.04.2024г.; показанията на свидетелите •••••• (служителка на ищеца „Куултранс“ ООД), ••• (служител на ищеца „Куултранс“ ООД ), ••••. (служителка на ищеца „Куултранс“ ООД), ••••• (служител на ответника „Кирил Стойчев-97" ЕООД), •••• (служителка на ответника „Кирил Стойчев-97" ЕООД и дъщеря на едноличния собственик на капитала на това ответно дружество) и •••• (служител на ответника „Кирил Стойчев-97" ЕООД и син на едноличния собственик на капитала на това ответно дружество). От събраните по делото доказателства се установява, че само един от общо четирите международни превоза е бил осъществен от превозвача „Куултранс" ООД съгласно уговорената дата на разтоварване и доставка (14.03.2022г. от 06: 00-12: 00 часа.). Това е бил вторият натоварен камион с peг. № РВ2443СА съгласно извършен транспорт по заявка за транспорт №17395-Т от 03.03.2022 г. За този извършен съгласно уговорения срок за доставка превоз била издадена фактура № 0000005642/14.03.2022г. за сумата от 5 867, 50 лв. Няма спор между страните, че превозното възнаграждение по тази фактура е било платено. Това обстоятелство се установява и от заключението на назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Д.. От събрания по делото доказателствен материал става ясно, че останалите три международни превоза не са били осъществени от превозвача „Куултранс" ООД съгласно уговорената дата на разтоварване и доставка (14.03.2022г. от 06: 00-12: 00 часа.). В тази връзка от представените международни товарителници се установява, че превозите не са извършени съобразно уговореното и че стоките не са доставени на получателя на уговорената дата и час. Поради тази причина и получателят е отказал да приема стоката. Така останалите три камиона на ищеца пристигат на разтоварния адрес в Германия на 15.03.2024г. и на 16.03.2024г. За тези три превоза ищецът-превозвач е издал следните три фактури: с № 0000005710/22.03.2022г.; фактура № 00000005712/22.02.2022 година и фактура № 00000005714/22.03.2022 г. От съдържанието на цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от „Куултранс" ООД, в качеството му на превозвач на стоките съгласно процесните договори за превоз. За получател и в трите фактури фигурира "Кирил Стойчев-97” ЕООД. От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от уточненията на вещото лице Д. Д., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 29.02.2024г. по категоричен начин се констатира, че процесните три фактури са осчетоводени и декларирани в СД по ЗДДС за месец март 2022 година и са дали отражение в отчетен регистър дневник - продажби пред компетентната ТД на НАП само от превозвача „Куултранс" ООД. Става ясно, че фактурите не са осчетоводявани, няма извършени плащания по тях и че същите не са декларирани в СД по ЗДДС и в отчетните регистри дневник - покупки на дружество „КИРИЛ СТОЙЧЕВ - 97“ ЕООД. Спорът е концентриран относно това дали установената безспорна забава в изпълнението на договорите за превоз, за които са издадени тези три фактури се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. В тази връзка ищецът-превозвач поддържа тезата, че забавата се дължи на въведена в Унгария забрана за движение за на товарни автомобили над 7, 5 тона за периода от 11.03.2023г. до 15.03.2023г. В тази връзка по делото бяха назначени основна и допълнителна съдебно-автотехнически експертизи. От приетите заключения на вещото лице доц. д-р Р. С., и от уточненията на вещото лице, направени при проведените му разпити в открити съдебни заседания на 29.02.2024г. и на 11.04.2024г. се установява, че е била налична техническата възможност да пристигнат трите процесни автомобила далеч преди дванадесетия час на датата на разтоварване – 14.03.2022г. Вещото лице е категорично, че при добре планиране на работното време и почивка на водачите на камионите, е било възможно да се премине през територията на Унгария преди влизане в сила забрана за преминаване на ППС над 7, 5 тона на територията на Унгария. В тази връзка вещото лице е направила детайлен анализ на маршрутите на непристигналите три камиона с четвъртия, който е пристигнал навреме. Вещото лице е установило по категоричен начин, че причината за непристигане в срок на камионите е неправилна организация на времето за шофиране и почивки на водачите, а не забраната за движение, въведена в Унгария. С оглед изложеното и от събрания по делото доказателствен материал се налага изводът, ч е установената безспорна забава в изпълнението на договорите за превоз, за които са издадени процесните три фактури не се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Аргументите за този извод са следните: Съгласно чл. 17, праграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за забавата при доставянето на стоката. Според параграф 2 на чл. 17 той се освобождава от тази отговорност, когато забавата се дължи на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Доказването, че забавата е причинена от един от фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 от Конвенцията е в тежест на превозвача (по арг. от чл. 18, параграф 1 от Конвенцията). В конкретния случай, от приетите заключения на вещото лице доц. д-р Р. С., и от уточненията на вещото лице, направени при проведените му разпити в открити съдебни заседания на 29.02.2024г. и на 11.04.2024г. се установява, че ако е имало правилна организация на почивки и на движение би могло да се извършат в уговорения фикс срок превозите. В този смисъл забраната за движение, въведена в Унгария, не е причината за забавата. Следва изрично да се изтъкне, че основното задължение на превозвача е да извърши превоза в определения за това срок (арг. от общата разпоредба на чл. 368, ал. 1 ТЗ). Договорът за превоз безспорна е абсолютна търговска сделка и всяка лице, което извършва превоз по занятие има качеството на търговец. Именно защото търговецът е професионалист се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие, и в този смисъл законът изисква засилена грижа към неговите дела – грижата на добрия търговец. Констатираната забава в превозите води до пълно отпадане на стопанския интерес от доставката. Това е така, защото в конкретния казус са налице т.нар. фикс сделки, според които изпълнението на задълженията на превозвача следва да се изпълни на точно определен момент, като забавеното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение. Ищецът-превозвач е бил наясно от самото начало, че е поел задължения да извърши превозите именно по фикс сделки, като изрично във всички заявки-договори е изрично посочено, че разтоварването следва да се извърши на 14.03.2022г. от 06: 00-12: 00 часа. В заключение на изложеното, допуснатата забава не може да бъде оправдана единствено със забраната за движение, въведена в Унгария. Ето защо предявеният главен осъдителен иск за заплащане на превозно възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователен. Относно обратния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 361 вр. чл. 356, ал. 2 ТЗ. С оглед отхвърлянето на главния осъдителен иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ, съдът не се произнася по предявения обратен иск. Относно разноските: С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът по главния иск "Кирил Стойчев-97” ЕООД, който претендира такива в размер на общо 4589, 10 лв., от които 487 лв. са заплатено възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза, 704, 10 лв. за държавна такса по обратния иск, 398 лв. за заплатено възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-техническа и компютърна експертиза и 3000 лв., представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът по главния иск претендира адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., като с оглед материалния интерес по делото (иск за сумата от 17 602, 50 лв.) минималният размер на адвокатския хонорар е 1984, 22 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС, национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. НакР. СЕС заключава, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г. минимални размери. В конкретния случай не са налице причини за намаляване на изплатения хонорар на адвокат А.. Казусът се характеризира с немалка фактическа и правна сложност. Правата на ответната страна по главния иск бяха защитени и в четири открити заседания. Нужно е да се отбележи, че самият ищец по главния иск претендира адвокатско възнаграждение в размер от 2808 лв., който е близък до претендирания от ответника по главния иск. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен н състав преценява, че на адвокат А. наистина се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги, което е именно в размера, фигуриращ в представения от нея договор за правна защита и съдействие. Ето защо ищеца по главния иск следва да заплати на ответника по главния иск разноски в производството в общ размер на 3885 лв. Държавната такса по обратния иск в размер на 704, 10 лв. не следва да се възлага в тежест на ищеца по главния иск. Третото лице-помагач "Винарска изба Логодаж" ООД (ответник по обратния иск) също претендира да му се заплатят разноски съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. На третото лице-помагач не следва да се присъждат разноски. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски, нито то бива задължено за такива, освен когато ги е причинило със своите процесуални действия. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. ••••, Гражданско отделение