Решение № 188 от 22.1.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 7/2025 г.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Б. А. А. А., [ЛНЧ], [държава], с адрес на призоваване [населено място], р-н [община] № 17, [община], РПЦ на ДАБ при МС, срещу решение № 13301/18.12.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, обосновани с твърдения за допуснати при издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с приложимия материален закон и в явно несъответствие с целите на закона и международните норми, задължителни за РБългария, като член на ЕС. Твърди, че в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ административният орган е приел, че не са налице тези основания и е игнорирал факта, че причината да напусне страната си на произход е свързана с н. на з. за н. ж. и с.. Решението е в явно нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като не може да се установи и докаже по безспорен начин, че положението в [държава] е б. и с. място, без да е налице предпоставка за б. н. и в. д.. Моли съда да отмени оспореното решение, ведно със законните последици от това. В с.з. оспорващият не се явява. Представлява се от назначен по реда на ЗПП процесуален представител – адвокат С. И. Р. от АК – С., който поддържа жалбата. Моли, да се отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно. В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие юрисконсулт З. Г. Т., който оспорва жалбата. Счита, че оспореното решението е правилно и законосъобразно, тъй като дори да е издадено при друго положение в страната, както към момента на издаването му, така и след промените липсват основания за предоставяне на международна закрила, доколкото не се установява с. на б. н. в страната, според решението на Съда на ЕС за предоставяне на хуманитарен статут. Още повече, към настоящия момент обстановката е променена в положителна посока, като доказателство за това е, че десетки хиляди с. б. се з. в страната си. Излага допълнителни съображения в писмени бележки, които представя в съдебно заседание. Не претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Сливен счита оспорването за неоснователно. Изразява становище, че от гледна точка на формалните изисквания на закона от материален и процесуален аспект оспореното решението отразява и съответства на същите и в този смисъл са налице условия да бъде оставено в сила. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: Административното производство е започнало по молба за закрила на Б. А. А. А. подадена до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх. № 297 от 02.08.2024 г.. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ тази молба е подадена до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС). Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 3899/02.08.2024 г., като на 01.10.2024 г. е извършена корекция на личните данни въз основа на представена с. лична карта, а именно като Б. А. А. А., [държава], роден на [дата]. в Ж. А., [държава], е. п. а., р. м. – с., без п., н., [ЛНЧ]. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за с. – м., б., б., с. и тяхното местонахождение. С Писмо рег.№ УП3899/06.08.2024 г. председателят на ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от Б. А. А. А. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. С отговор рег. № М-14488/10.09.2024 г. Директор на Специализирана Дирекция „М“ - Държавна агенция „Национална сигурност” дава писмено становище на основание чл. 41, ал.1, т. 1 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“, че не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На 30.09.2024 г. в 14.30 ч., във връзка с подадената молба за закрила, е проведено на интервю документирано в Протокол peг. № УП 3899. В хода на същото Б. А. А. А. заявил, че е напуснал [държава] н. на 28.06.2024 г. от А. А. за [държава], където пребивавал около двадесет дни. Влязъл нелегално в Република България на 22.07.2024 г. с група от 17 човека. На проведеното с него интервю, мотивира молбата си за международна закрила със започналата в. в [държава] и общото положение на н. в страната му на произход. Конкретният повод да напусне страната си била в., и. и в. с.. Споделя, че целта му била да стигне България. Твърди, че имал много з. относно придвижването в [държава], защото бил и. от к. и р. в. за о. на р. в. с.. Сочи, че живеел в М., област Х., район контролиран от к.. Чужденецът обяснява, че имал документ от у., в което у. и с него се придвижвал свободно. У. до 12 ти к., но не у. да и. д. и., а документа с който се придвижвал бил валиден една година и когато изтекъл срокът му напуснал страната. Не можел да ж. при р. или на друго място в страната, защото имало в., и. и постоянно т. м. като него. Посочва, че не е о. р. в. с. и не бил п. п. за в. п., нито от к., нито от р. в.. К. му казвали всеки ден, когато минавал през п. за у., че щели да го в. в к., когато изтече срока на картата от у.. Направил нужната в. за о. на р. в. с. и можело да получи п. за к.. Заявява, че пристигнал в Република България за да търси закрила и да пробва да в. своето с. тук. На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че е напуснал [държава] защото не можели да ж. в д. си, ж. в п.. Когато имало з. от с., от д. съобщавали да н. д. си, за да не п. някой или да не п. с.. Той бил единствения, който п. на р. си, за това напуснал [държава], нуждаел се от р. и за да п. на м. си да си направи о. на с.. Казва, че в техния район имало постоянно с., но той не бил у. в такива. Заявява, че срещу н. или ч. на н. с. не е о. з., не е о. н.. Не е а. или о. и не е имал п. в страната си заради неговата е. или р. п.. Декларира, че не е ч. в п. п. или о.. Желае да получи закрила. На 18.12.2024 г. Председателят на ДАБ постановил Решение № 13301, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Б. А. А. А.. В решението си административният орган е посочил, че в производството по издаването му не се установило наличието на основателни о. от п., които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил п. да напусне или да остане извън [държава] по причина на реална о. от с. н. или е., и., н. или у. о. или н.. Административният орган е приел също, че не съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че Б. А. А. А. в к. му на ц. л., ако бъде върнат в [държава], ще п. п. и з. по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, тъй като не може да се приеме, че той е бил и. на реална о. от т. п., като т. з. срещу ж. или л. му на ц. л., поради б. н. в случай на в. международен или вътрешен к.. Предвид информацията, че ситуацията в [държава] не достига до границите на мащабен в. к., водещ до ситуация на б. н. и поради липсата на т. з. във връзка с такъв, не се установяват и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 23.12.2024 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на е., който в. и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е подадена чрез административния орган на 30.12.2024 г. до Административен съд – Сливен. По доказателствата са приети изготвени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх. № ЦУ-1841/23.08.2024 г., Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. и Справка МД-02-20/14.01.2025, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава]. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, неоспорени от страните по предвидения в закона ред. Въз основа на същата съдът формира следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84 ал. 3 от ЗУБ. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, при следните съображения: Оспореното в настоящото производство решение е постановено от компетентен орган – Председателят на ДАБ, чиято материална компетентност се установява в разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1, предл. второ от ЗУБ. Оспореният акт, като издаден от материално и персонално компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание съдът приема за валиден. Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат, както фактически, така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Освен валидно, атакуваното административно решение се преценява от съда и като издадено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. От събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, приключила с постановяване на оспореното решение се установява, че в хода на производството по общия ред с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, извършено от компетентен орган, в присъствие на преводач и на е., който молителят за закрила в. – а.. Налице са и категорични данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача, на разбираемия за него е. и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ/. Спазено е и изискването на чл. 58 ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, такова е предоставено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не е възразено по предоставяне на статут при наличие на материалноправните предпоставки в приложимия закон. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от председателя на ДАБ - МС индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 от ЗУБ/, като са съобразени фактите и обстоятелствата, изложени от молителя в проведеното с него интервю. Взето е решение, с което на молителя Б. А. А. А. се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ/. Настоящият съдебен състави приема, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, като съображенията за това са следните: Предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са регламентирани от законодателя в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8 ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България – чужденецът да е извън държавата си по произход и да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. В процесния случай жалбоподателят не е заявил твърдения за о. спрямо него п. поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Жалбоподателят не заявява конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от п., основано на р., р., н., п. мнение или п. му към определена с. г.. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Правилна е преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от п.. Същият не заявява да е п. поради е. си /а./ или р. си /м.-с./ п. в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата п. към е. г. е достатъчно основание за опасения от п.. Не е бил п. а., не бил и а., о.. Не може да се обуслови извод за о. спрямо молителя п. по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по п. по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. На практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8 ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за п. или д. към с. гражданин. Той не е бил з. и върху него не е било о. н., както и самия той заявява в интервюто си. Същият не е о. и не е бил п. от официалните власти. Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от п., особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на [държава] заради в. и б., а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя п., то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя п., то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. Така изложеното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Досежно наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си на произход да е и. на р. о. от т. п., като с. н. или е., или и. или н. или у. о., или н., каквито изисква разпоредбата на чл. 9 ал. 1 т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма и никакви изложени твърдения за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9 ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ "хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.". Не се доказва в конкретния случай реална о. от т. п. спрямо Б. А. А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил а. или о. в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/. Не се установява, че той е бил п. на п. /ф. или п./ по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС "се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни о. от п., основани на р., р., н., п. мнение или п. към определена с. г., то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на б. н. в страната му" /в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е в оспорения акт, че следва да се вземе предвид влиянието на международни организации, които предлагали услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 14.01.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателя като личност, представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала б. у молителя, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху неговата правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална о. от т. п. спрямо Б. А. А. А., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 от ЗУБ/. Видно от информация в справка вх. № МД-02-20/14.01.2025 г. е че режимът на Б. А. е с., [държава] е в преход, а до 1 март 2025 г. е избран временен лидер. Представители на бившия с. режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. На 21 декември 2024 г. с. вестник Al Watan съобщава, че най-малко 34 000 бивши членове на режима на А. са подали заявления за уреждане на статута си в центровете в осем провинции, като най-малко 20 000 от тези кандидати произхождат от "крепостите" на бившия режим в провинциите Л. и Т.. Видно е, че животът в [държава] постепенно се нормализира. Хуманитарната реакция в [държава] също ще се адаптира в хода на все още бързо променящите се условия в резултат на с. на режима. ООН и нейните партньори започват възстановяването на някои ключови съоръжения, като болници и пътища. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност. В бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценки на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 с. са се завърнали обратно в [държава]. [държава] съобщава, че 35 114 с. са се завърнали доброволно от 8 декември 2024 г. насам. ВКБООН продължава да посещава активни гранични пунктове, да наблюдава процесите и да изслушва с., преминаващи обратно в страната, за техните приоритети и потребности. От изложеното може да се направи извода, че ситуацията в [държава] се е подобрила значително след датата на издаване на оспореното решение, като разбира се тя не е напълно безпроблемна, но според изложеното в справката на ДАБ от 14.01.2025 г. не могат да се направят изводи, че по отношение на жалбоподателя Б. А. А. А. са налице условията за предоставяне хуманитарен статут. В този смисъл съдът приема, че въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 14.01.2025 г. и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, то същият правилно е отхвърлил искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/. По отношение на жалбоподателя липсват също така предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – ч. от неговото с. по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение. Предвид изложеното по-горе следва изводът, че за Б. А. А. А. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Следва да се добави и, че Б. А. А. А. доброволно е напуснал държавата [държава], за да се з. другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Във връзка с гореизложеното на основание чл. 172, ал.2, предл. посл. от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ Административен съд - Сливен