Решение № 4306 от 29.9.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 4708/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на •••, ЕИК •••, представлявано от управителя му••• подадена чрез •••, редовно упълномощена срещу Наказателно постановление (НП) № ••••с което на •••• на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 1 предложение първо от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) е наложена имуществена санкция в общ размер на 4000 (четири хиляди) лева за нарушения на чл. 4, ал. 1 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти, както следва: 1000 (хиляда лева) за нарушение, осъществено на 16 септември 2021 г. – неподаване в срок на справката –декларация с информация за месец август 2021 г.; 1000 (хиляда лева) за нарушение, осъществено на 16 ноември 2021 г. – неподаване в срок на справката – декларация с информация за месец октомври 2021 г.; 1000 (хиляда лева) за нарушение, осъществено на 16 декември 2021 г. – неподаване в срок на справката –декларация с информация за месец ноември 2021 г. и 1000 (хиляда лева) за нарушение, осъществено на 18 януари 2022 г. – неподаване в срок на справката –декларация с информация за месец декември 2021 г. В жалбата от •••, ЕИК •••, представлявано от управителя му •••, подадена чрез •••се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 58 от ЗАНН, поради ненадлежното му връчване.

На следващо място в жалбата се излагат оплаквания във връзка с ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като не са му станали известни съдържанието, мотивите и основанието за наложената му от АНО имуществена санкция. Прави се искане за цялостна отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподателят ••• редовно призовано, чрез управителя му, не се представлява. Не се явява и ••••редовно упълномощена.

В постъпила писмена молба от дружеството – жалбоподател, ••• представлявано от ••• депозирана чрез •••се изразява становище по хода на делото, поддържа се жалбата като се излагат обстоятелства относно невръчването на НП и отново се иска съдът да отмени същото като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – ••• се представлява от••• •••която пледира съдът да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно поради безспорно доказано нарушение, като изтъква, че упълномощен представител на дружеството е получил както поканата за съставяне на АУАН, така и самият АУАН, срещу който дружеството е имало възможността да подаде писмени възражения, но не го е сторило.

В допълнение са представени писмени бележки от главен ••• в подкрепа законосъобразността и правилността на наказателното постановление. С оглед на изложеното и в същите отново се иска съдът да потвърди обжалваното НП, като присъди в полза на наказващия орган разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството жалбоподател ••• е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България, със седалище и адрес на управление ••• представлявано от •••• На основание Заповед № РД-10-13/19.01.2022 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, в централно управление на агенцията, на 31.01.2022 г. комисия от служители на ДА „ДРВВЗ“, упълномощени със Заповед № РД-10-153/17.06.2021 г., сред които била и свид. А. Г. - държавен експерт в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при ДА „ДРВВЗ“ извършили обобщаваща проверка за периода 01.07.2021 г. – 30.06.2022 г., на всички задължени лица по ЗЗНН за задълженията им за подаване на справки-декларации в срок до 15-о число на месеците от август 2021 до януари 2022 г., съдържащи съгласно регламентираната в чл. 4, ал. 1 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ и утвърдения образец информация за предходните календарни месеци от юли 2021 г. до декември 2021 г. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № 484/31.01.2022 г. Със Заповед № РЗЛ-4/27.04.2021 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” дружество •••••било вписано под № ••••в Регистъра на задължените лица по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти за периода •••• С Разпореждане № Р-12-189/29.04.2021 г. на Зам.-председателя на •••• било определено ниво на запаси за извънредни ситуации под формата на котелни горива в размер на 13, 776 тона, което разпореждане било връчено на 15.06.2021 г. на упълномощено от дружеството лице.

В качеството си на задължено лице по чл. 23, ал. 2 от ЗЗНН за периода от 01 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г. •••• имало задължения да създаде, да съхранява, да обновява и да възстановява със свои средства и за своя сметка определеното му с Разпореждане № Р-12-189/29.04.2021 г. ниво на запаси за извънредни ситуации и ежемесечно, до 15 – то число, да представя в •••• справка-декларация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН по образец за предходния календарен месец с информация за:

1. Нивото, състоянието и местата за съхраняване на определените от ••••• запаси за извънредни ситуации, създадени и съхранявани от дружеството, както на територията на страната, така и на територията на други държави – членки на Европейския съюз;

2. Вида и количествата търговски и оперативни запаси, поддържани от••••• през предходния календарен месец на територията на страната и 3. Количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) №••••и тежки горива, които през предходния календарен месец •••• е внесло при режим на внос, доставило на територията на страната от ВОП и произвело на територията на страната.

При извършената на 31.01.2022 г. проверка на документи било установено, че дружеството •••• не е подало в законоустановените срокове в •••• справки-декларации по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН, съдържащи посочената информация, както следва: до 15.09.2021 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец август 2021 г. до 15.11.2021 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец октомври 2021 г. до 15.12.2021 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец ноември 2021 г. (същата е подадена след законоустановения срок, на 20.12.2021 г. в 13: 28, видно от разпечатка на товарителница ••••фирма за куриерски услуги Еконт, като справката-декларация е заведена в деловодната система на агенцията с •••• до 15.01.2022 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец декември 2021 г. С оглед на констатираните нарушения, на 08.02.2022 г. св. А. М. Г. съставила против дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № •••• г. срещу •••• за това, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.23, ал.3 ЗЗНН, не е подало в срок справки- декларации по чл. 4, ал.1 от ЗЗНН за периода август 2021 до януари 2022 г., което актосъставителят квалифицирал като четири отделни нарушения на посочената разпоредба.

Актът бил предявен на упълномощен представител на дружеството на 17.02.2022 г., като в рамките на законоустановения срок не са постъпили възражения срещу същия.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението и давайки му същата правна квалификация съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН, на 18.05.2022 г. Председателят на ••• издал срещу ••• атакуваното наказателно постановление (НП) № •••, с което наложил на дружеството имуществена санкция в общ размер на 4 000 /четири хиляди/ лева и в частност четири имуществени санкции, всяка в размер на 1000 /лева/ за всяко едно от горепосочените нарушения.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката А. М. Г. – актосъставител, покана за доброволно изпълнение с изх. № 723/26.07.2022 г., ведно с известие за доставяне, покана за изготвяне на АУАН с изх. № 723/01.02.22 г., товарителница № 5300351013274, от която е видно, че справка-декларация с вх. № 5391/21.12.2021 г. е подадена след законоустановения срок, на 20.12.2021 г., копие на справка-декларация с вх. № 5391/21.12.2021 г., Констативен протокол № 484/31.01.2022 г.; Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-189/29.04.2021 г. на ДА „ДРВВЗ“; Заповед № РД-10-13/19.01.2022 г. и Заповед № РД-10-153/17.06.2021 г. и двете издадени от Председателя на ДА „ДРВВЗ“.

Съдът намира показанията на св. А. Г. за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. От възпроизведеното от последната се установява, че при извършената през 2022 г. проверка на задължените лица по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН, е установено, че •••• не е подало справки-декларации с информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН в законоустановените срокове, а именно: до 15.09.2021 г. не е подало справката- декларация с информацията за месец август 2021 г., до 15.11.2021 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец октомври 2021 г., до 15.12.2021 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец ноември 2021 г. (същата е подадена на 20.12.2021 г.) и до 15.01.2022 г. не е подало справка-декларация с информацията за месец декември 2021 г. Показанията на св. Г. напълно кореспондират с приложения по делото Констативен протокол № № •••• Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество, същата е неоснователна.

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед №•• •г., издадена от председателя на •••• се установява, че актосъставителят А. М. Г. е оправомощена от последния по реда на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 58, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 4 ЗЗНН да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗЗНН. НП е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗЗНН – •••• Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените в разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН и чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Следва да се посочи, че Закон за запасите от нефт и нефтопродукти /ЗЗНН/ се явява специален закон по отношение на ЗАНН, поради което и с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН е предвиден по-кратък срок за съставяне на АУАН, а именно 14-дневен, считано от приключване на проверката. В случая проверката е приключила на 31.01.2022 г. със съставянето на Констативен протокол № ••••, а АУАН е съставен на ••••, поради което е видно, че е спазен срокът за съставяне на АУАН, регламентиран в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗНН.

На следващо място, съдът счита, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл. 4, ал. 1 от ЗЗНН е точна и в съответствие с текстовото описание на състава на всяко от административните нарушения.

С оглед възражението на жалбоподателя••••за неспазване на процедурата по връчване на НП, съдът намира, че същите са основателни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, която административнонаказващият орган е приложил, урежда едно изключение от общия принцип за връчване на препис от наказателно постановление срещу подпис. Законодателят е инкорпорирал една своеобразна фикция за редовно връчване чрез следната формулировка: „когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването“. За осъществяване на предпоставките на условно наричаното в практиката „неприсъствено връчване на НП“ е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. По административнонаказателната преписка липсват данни по установяване надлежното връчване на НП от страна на АНО чрез надлежните процесуални способи. Административнонаказващият орган не е ангажирал необходимите доказателства за осъществено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН връчване, поради което следва да се приеме, че законово регламентираната процедура не е била спазена, а НП № 723 от 18.05.2022 г. не е влязло в законна сила.

Изложеното дава основание да се приеме, че наказателното постановление не е било връчено редовно, което обаче не би могло на самостоятелно основание да наведе на незаконосъобразност на НП, тъй като правото на защита на наказания субект не е било нарушено. Надлежната процедура по връчване се асоциира единствено с възможността за обжалване на постановлението в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В този смисъл следва да бъде споделено възприетото в практиката на •••виждане, че „липсата на редовно връчване не препятства упражняване на правото на жалбата, поради което и не съставлява съществено процесуално нарушение“ (Решение № •••• г. на••••На следващо място, съдът намира, че не са налице пороци, които да водят до незаконосъобразност на оспореното НП. Предвид изложеното съдът приема за изцяло неоснователни твърденията в жалбата, че НП страда от липса на реквизити – от неговото съдържание се установява, че ясно е посочена нарушената разпоредба, посочено е мястото на нарушението, както и в какво точно се изразява.

По изложените съображения, съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи тяхната незаконосъобразност.

При извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, съдът счита, че •••• е осъществило състава на вменените му четири административни нарушения по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН.

Съгласно посочената разпоредба задължените лица изготвят и представят в •“•• ежемесечно••• до 15-то число справка-декларация по образец за предходния календарен месец с информация, посочена в същата норма. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че справката-декларация за месец август 2021 г. е следвало да се предостави до 15.09.2021 г., справката-декларация за месец октомври 2021 г. е следвало да се предостави до 15.11.2021 г., справката-декларация за месец ноември 2021 г. е подадена на 20.12.2021 г. при срок за изпълнение на задължението до 15.12.2021 г., справката-декларация за месец декември 2021 г. е следвало да се предостави до 15.01.2022 г. С оглед на това по безспорен начин се установява, че дружеството-жалбоподател не е подало в срок до 15-то число на следващия месец справки-декларации с информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗНН за месеците август, октомври, ноември и декември 2021 г., с което е осъществило състава на вменените му четири административни нарушения.

За така извършените административни нарушения законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗЗНН имуществена санкция в размер на 1000 лева. В конкретния случай на •••• административнонаказващият орган е наложил имуществена санкция за всяко едно от четирите административни нарушения в законоустановения й размер от 1000 лева, поради което атакуваното НП се явява законосъобразно и в своята санкционна част.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица е безвиновна по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административните нарушения от субективна страна.

Съдът счита, че извършените административни нарушения не представляват маловажен случай по смисъла на чл. § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Осъществяваната от търговеца дейност подлежи на стриктен контрол, доколкото регламентира обществени отношения с изключителна значимост. Именно поради това и нарушенията на законовите разпоредби са обвързани със сериозни санкции, каквато се явява и процесната. Аргумент в съответната насока се явява включително и обстоятелството, че въпреки съставения АУАН, дружеството не е предприело действия по подаване на декларацията, в това число до момента на издаване на наказателното постановление.

По изложените съображения съдът счита, че подадената жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди като законосъобразно и обосновано.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза•••• следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева, които •••• ••• следва да бъде осъдено да заплати на •••• Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд,