РЕШЕНИЕ

№ 175

гр. Кюстендил, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Р. Б. Савова при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Р. Б. Савова Гражданско дело № 20211500100243 по описа за 2021 година ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр.София, ул.'•••" № 2, представляван заедно от Изпълнителните директори •••, съдебен адрес: гр. Благоевград, ул. ••• №41, ет. 1, офис 114- адв. Р. И., е предявил срещу А. Й. А., ЕГН ••••••••••, с п.а. гр. Кюстендил, ж.к. „•••" № 108, ет. 4, ап. 12, искови претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца Гаранционен фонд сумата от 68 849, 40 лв. (шестдесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и 40 ст.), обезщетение за имуществени вреди, възстановени на Националното Бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи (посочено като Националното бюро на автомобилистите на Холандия), за щетите по увредената ролетна врата на хале, собственост на „Вохтен Бехеер" Б.В.- от ПТП, настъпило на 17.12.201Зг., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.

Видно от исковата молба, претенцията се основава на следните фактически обстоятелства:

На 17.12.2013г. в Нидерландия ответникът А. Й. А. при управление на МПС „МАН" с ДКН •••, потегля да излиза от хале, собственост на „Вохтен Бехеер“Б.В., не изчаква ролетната врата да се отвори напълно и я удря с горната част на МПС и така причинява процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) - сега чл. 490 от Кодекса за застраховането, ответникът е управлявал увреждащото МПС „МАН" с ДКН •••, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" към датата на ПТП.

Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите е изплатило обезщетение в размер на 35 202, 14 евро, ведно с разходи за щетите по увредената ролетна врата на халето, собственост на „Вохтен Бехеер" Б.В.; респ.същите са възстановени от НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.282 и сл. от КЗ(отм.).

Във връзка с предявена на 11.04.2016г. претенция от Националното Бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) по щета № 120153/11.04.2016г. Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата 68 849, 40 лв. чрез банков превод на 25.04.2016г. като парична равностойност на 35 202, 14 евро по курса за деня, от които 30 945, 31 евро обезщетение, 4 200.00 евро такса обработка по ф-ра 3000005483/15.03.2016г. и 56.83 евро банкови такси. На посочената дата Фондът е възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи.

Към датата на образуване в ГФ на щета № 120153/11.04.2016г. Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи (в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите) и НББАЗ (като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС) с прилагането от българското бюро на чл.282 и сл. от КЗ (отм.), обезщетението е било изплатено.

Освен това, в производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени разноски, които Фондът задължително възстановява.

С регресна покана ищецът е поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но лицето не е погасило задължението си.

Депозиран е отговор от ответника, представляват от назначения му процесуален представител адвокат А. А. от АК – Кюстендил.

Изразява се становище, че искът е недопустим, поради неяснота относно активната процесуална легитимация.

По същество се възразява, че изплатената от ищеца претенция е била изцяло неоснователна и недоказана, а освен това липсват изложени обстоятелства относно тази претенция.Направено е и възражение за погасяване по давност в първото по делото съдебно заседание (срвн.протокол от с.з.на 16.03.2022г.).

Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото в превод от нидерландски език двустранен протокол за ПТП от 17.12.2013г. е документално установено, че на посочената дата - при порта хале №24, „Анкеркаде“№85, в Маастрихт, Кралство Нидерландия, при тръгване МПС „Ман“, рег.№••• с регистрация в България - при отваряне на вратата, превозното средство не изчаква индустриалната врата да се отвори напълно и по този начин нанася щети на цялата порта, за което посоченото МПС (отбелязано като обект А) носи пълна отговорност. Отразена е застрахователна полица на същото МПС – под №22113000277696 при застраховател“Лев инс“. Дружеството, претърпяло щети e „Вохтен Бехеер“Б.В., Маастрихт.

Видно от заключението на в.л. инж.Ф. К., от техническа гледна точка причина за настъпването на инцидента е движението на товарния автомобил в коридор с недостатъчен габарит по височина за безопасно преминаване на превозното средство в конкретния момент, при непълно отворена секционна врата, което се потвърждава от двустранния констативен протокол за ПТП(скица на пътната обстановка и ПТП).Констатацията по отношение установените от техническото лице на Нидерландското бюро материални щети по увредената секционна гаражна врата е, че същите са в причинна връзка с изяснения механизъм на процесното ПТП, като по принцип е възможно да са причинени някои допълнителни щети вследствие работата по освобождаване на секционната врата или евентуално от неправилен демонтаж на същата- без конкретно да се установяват такива, респ.в какво биха се изразили.

В съставените от нидерландска страна документи е посочено, че предвид неотложността на ремонта, такъв е бил извършен, като по възлагане на Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи по образувана в това бюро щета BSF 1805188 е извършено остойностяване (установяване размера) на щетата, възлизаща на 30 000 евро (л.17 и сл.от делото); изплатена на пострадалото дружество „Вохтен Бехеер“Б.В.на 19.03.2015г.-срвн.л.23 от делото, на която дата е изплатена и сумата от 945, 31 евро разходи по щетата – възнаграждение в полза на оценителя за извършена оценка –л.24-27, като по щетата е начислена и такса за обработка в размер на 3500 евро или общо 34 445, 31евро, за каквато по размер сума е изпратена покана до Националното бюро на българските автомобилни застрахователи ( НББАЗ) –л.21., респ.били са включени такси за обработка и банкови преводи.Представено е и нареждане за превод на валута от 14.03.2016г.-л.12 от НБАЗ в полза на Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи ( при банка ABN AMBO, Ротердам с основание щета реф.№ 1805188 – видно и от заключение на в.л.И. Д.)..

От своя страна, НБАЗ е изпратило покана до ищеца ГФ за изплащане на сумата 35 202, 14 евро, равняваща се на 68 849, 40лв.предвид фиксирания курс на евро спрямо лев (1, 95583).Гаранционният фонд е превел тази сума по сметка на НБАЗ- видно от Авизо местен превод с дата 25.04.2016г.

От приложената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е видно, че към 17.12.2013г. за МПС с рег.№ ••• липсва активна застраховка Гражданска отговорност. Сключената застраховка с период на действие 09.01.2013г.-08.01.2014г. съгласно полица №22113000277696 е прекратена на 24.07.2013г., за което ГФ е уведомен на 11.08.2013г. с посочена причина „невнесена вноска“, а сключена последваща застраховка е с начало 13.01.2014 г., т.е. към дата 17.12.2013 г. за посоченото МПС няма активна застраховка "Гражданска отговорност".

Изпратената с писмо с обратна разписка на постоянния и настоящ адрес на ответника (срвн.справка л.43 от делото) регресна покана е непотърсена, респ.няма данни и не се твърди претендираната сума да е заплатена от ответната страна.

При горната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: В изпълнение на чл. 10 от Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, КЗ предвижда компенсационен орган, натоварен с изплащане на обезщетение за вреди, причинени от превозно средство, за което не е било изпълнено задължението за застраховане. Съгласно чл. 25 от Директивата, ако превозното средство не може да бъде идентифицирано или в двумесечен срок от произшествието не е възможно да бъде установено застрахователното предприятие, увреденото лице може да представи претенция за обезщетение пред органа за изплащане на обезщетения в своята държава-членка на пребиваване. Обезщетението се изплаща съгласно разпоредбите на чл. 9 и 10. В този случай, и при спазване на разпоредбите на член 24, параграф 2, в полза на органа за изплащане на обезщетения възниква вземане към гаранционния фонд на държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство, когато застрахователното предприятие не може да бъде установено.

Съобразно КЗ, за България този орган е НББАЗ, който съгласно чл. 517, ал. 3 КЗ (чл.284 КЗ от 2005г./отм., считано от 01.01.2016г./-действащ към момента на процесните правоотношения), възстановява пълния размер на платеното обезщетение на компенсационния орган в държава членка и встъпва в правата на увреденото лице спрямо Гаранционния фонд в случаите на незастраховано моторно превозно средство. Гаранционен фонд се явява краен платец на обезщетението за вреди по смисъла на чл. 288, респ.чл.288а, КЗ /отм./ (чл.561, ал. 1 от действащия КЗ) и възстановява сумите, изплатени от бюрото.

Директива 2009/103/ЕО в чл. 1, пар. 4, б. "а" дава определение за "територия, на която обичайно се намира превозното средство", а именно територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен. Именно такова е описаното МПС, управлявано от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 КЗ/отм./във вр.с чл.288а, ал.1, т.1 КЗ /отм./ Гаранционен фонд възстанови изплатените от компенсационния орган на държава членка суми, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България, а сумите по ал. 1 се възстановяват в пълен размер в срок 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган(срвн.чл.288а, ал.2 КЗ/отм./).

В настоящия случай от ангажираните по делото справки се установи липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за МПС, регистрирано в РБ, покриваща отговорността на водача А. А., доколкото сключената застраховка за процесното МПС със ЗК „Лев инс“ е прекратена на 24.07.2013г., а сключена последваща застраховка е с период с начална дата-13.01.2014г., докато датата на ПТП е 17.12.2013 г. Респективно, установява се наличието на горепосочената предпоставка Гаранционният фонд да възстанови сумите, изплатени от компенсационния орган на друга държава членка и да встъпи в правата на увреденото лице срещу виновния за ПТП водач.

От ангажираното от ищеца писмено доказателство – посочения двустранен протокол, съставляващ документ, с неопровергано по делото съдържание, потвърдено и от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза се установява по безспорен начин, че причинител на произшествието с твърдяния в исковата молба механизъм чрез нарушение на правилата за движение, а оттам и на настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с него вреди на имущество, е именно ответникът А. А..Не е установено да са налице и вреди от самия демонтаж, каквато само теоретична възможност е допусната, още по-малко такива да са вследствие на действия на пострадалото дружество, за което то да носи отговорност.

От ангажираните по делото и описани във фактическата обстановка писмени доказателства, се установи както настъпването на всички твърдяни от ищеца вреди и причинно-следствената им връзка с противоправното поведение на ответника, така и репариране на вредите към пострадалото лице от нидерландския компенсационен орган, към него от НББАЗ и към последното от Гаранционен фонд. Плащанията в общ размер от 68 849, 40 лв. са безспорно установени и от проведената по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Размерът на вредите следва да се определи съобразно изплатения размер от компенсационния орган в държавата – членка, където е настъпило събитието с оглед приложимото право и безспорната му компетентност да определи размера на обезщетението. Съгласно чл. 24, пар. 2 от Директива 2009/103/ЕО, българският компенсационен орган встъпва в правата на увреденото лице срещу лицето, причинило произшествието, или срещу неговото застрахователно предприятие именно до размера, до който органът за изплащане на обезщетения в държавата-членка на пребиваване на увреденото лице го е обезщетил за претърпените вреди.

Гаранционният фонд и по изричните разпоредби на КЗ, цитирани по-горе, след изплащането на обезщетението встъпва в правата на увреденото лице до размера именно на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му, т.е.включват се и разходите по оценката, тъй като същите са пряко свързани и извършени именно за определянето и изплащането на обезщетение на увреденото лице и са в причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Представените от ищеца и описани по- горе разходооправдателни документи и заключението на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза по категоричен начин доказват предявената претенция и по размер.

Възражението на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност е направено извън преклузивния срок ( с отговора на исковата молба), като е и неоснователно. В Постановление № 7/4.10.1978 г., Пленум на ВС, е указано, че за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица /конкретно в този смисъл за регресния иск на Гаранционен фонд към причинителя на вредата е Решение № 2 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 206/2010 г., II т. о. /. Регресните и суброгационните искове се погасяват в срок пет години, считано от датата на извършеното плащане. В процесния случай, видно от представените писмени доказателства и заключението по ССчЕ, плащането от Гаранционен фонд към НББАЗ е извършено на 25.04.2016г., а исковата молба е постъпила в съда на 09.06.2021г., но съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020г.до 14.05.2020г.давностните срокове са спрели да текат, от което следва, че към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл и визираният петгодишен давностен срок.

Горните мотиви обуславят извода на настоящия съдебен състав, че предявеният иск е основателен и доказан по размер, вземането не е погасено по давност, поради което искът подлежи на уважаване в цялост и съответно на отправеното искане сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и представените доказателства, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер, посочен в списъка по чл.80 ГПК - 5224, 98лв. (л.188 от делото).

Така мотивиран, Кюстендилският окръжен съд