Решение № 592 от 22.3.2016 г. на Районен съд - Варна по дело № 5446/2015 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Е.Ж.К. против НП № К-036757/14.08.2015 г., издадено от К.Д.Р.член на КЗП, оправомощен със Заповед № 364/28.05.2015 г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 204 от ЗЗП са й наложени шест административни наказания „Глоба” в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на предписанието на чл. 47 ал.1 т.2, т.3, т.5, т.7, т.8 и т.12 от ЗЗП и на основание чл. 207 от ЗЗП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 50 от ЗЗП. В жалбата се излагат доводи, че липсват доказателства за компетентността на органа, издал обжалваното НП, както и на актосъставителя. Излагат се твърдения, че в НП липсва пълно описание на извършеното нарушение, нарушена е и разпоредбата на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, доколкото не са посочени доказателствата, върху които се основава обвинението. Твърди се, че жалбоподателката не е извършвала търговска дейност, а е публикувала обявата в качеството си на физическо лице, с оглед на което нормите на ЗЗП са неприложими, доколкото същите уреждат отношенията между потребител и търговец Поради изложените съображения се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че жалбоподателката няма качеството „търговец“ по смисъла на търговския закон, доколкото с обявата си в сайта „ olx “ същата е обявила за продажба единични вещи, втора употреба с оглед освобождаването й от ненужни такива. Сочи се, че съгласно нормата на чл. 104 ал.3 от ЗЗП, потребителска стока е всяк движима материална вещ с изключение на вещите втора употреба, обект на публична продажба, когато потребителят има възможност да участва в продажбата. С оглед на изложените аргументи и предвид визираните в жалбата доводи се иска от съда да отмени издаденото НП. Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител. След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: В КЗП – София е постъпила жалба с вх.№ Ц-03-7674/28.10.2014 г. от лицето К. К., в която същият заявил, че е закупил стока – часовник „ Longines “ на стойност 299 лева чрез сайта http // olx.bg при условията на договор от разстояние.Стоката била предлагана от потребител с профил „ eveto -ZZ “. Стоката била доставена на потребителя на 20.10.2014 г. чрез куриерска фирма „ Еконт Експрес“ООД с данни за подател на пратката - посочени имена, адрес и телефон. Стоката била обявена в посочения сайт като втора употреба. Потребителят посочил в жалбата си, че след извършен преглед на стоката, е установил, че същата не притежава заявените в обявата на сайта качества и след като в разговор с лицето, доставило часовника по телефона, заявил желанието си да се развали договора, съконтрахента му отказал да приеме вещта срещу връщане на паричната сума. Във връзка с постъпилата жалба, служители на КЗП –София извършили проверка. В хода на проверката с писмо е изискано съдействие от куриерска фирма „ Еконт Експрес“ООД, в отговор на което е постъпила информация, че подател на пратката по доставка на процесния часовник е жалбоподателката. В хода на проверката е изискана и информация от „Алегро груп България“ЕООД, стопанисващо сайта http // olx. bg. Дружеството е предоставило информация с писмо с изх.№ Ц-03-7674/01.12.2014 г., в което е посочило, че липсват данни за лицето, регистрирало профил „ eveto -ZZ “, както и че лицето ползващо профила има общо осем публикувани обяви за продажба на различни стоки чрез сайта. Посочено е, че единствената обява за часовник, предоставена от този профил е под № 515537785 и съдържа следната информация: часовник Longies 12 л6694, описание – часовникът е в перфектен вид, механичен, няма забележки, състояние – използвано, цена – 299 лева. Обявата била публикувана на 09.12.14 г. със заявен регион – София. Впоследствие е извършена проверка на обявите, регистрирани от потребителя „ eveto -ZZ, при която е констатирано, че по отношение на всички публикувани обяви за различни стоки с посочения профил липсва инфомация относно името на търговеца, адрес на търговеца и електронна поща, крайна цена на стоките с включени всички данъци и такси, условия за заплащане, доставка, изпълнение, правото на потребителя да се откаже от договора от разстояние, условията, срокът и начинът за неговото упражняване, както и напомняне за наличие на законова гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба. При така формираните изводи, на 27.02.2015 г. ст.инспектор при КЗП –София съставил на жалбоподателката АУАН за нарушения, както следва: на чл. 47 ал.1 т.2, чл. 47 ал.1 т.3, чл. 47 ал.1 т.5, чл. 47 ал.1 т.7, чл. 47 ал.1 т.8, чл. 47 ал.1 т.12 от ЗЗП и чл. 50 ал.1 от ЗЗП. След като жалбоподателката не се е явила в сградата на КЗП, въпреки изрично отправената й покана, актът е съставен неприсъствено и й е връчен на 16.03.2015 г. На 17.03.2015 г. е постъпило възражение срещу връчения акт между лицето, с твърдение, че не притежава качеството търговец, поради което нормите на ЗЗП са неприложими в случая. След като е съобразил възраженията за неоснователни АНО е издал срещу жалбоподателката НП, с което същата е санкционирана за констатираните с АУАН нарушения. В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. Б. и свидетелят по акта – св. Мулетарова. В качеството на свидетел по делото е разпитано и лицето, депозирало жалбата, във връзка с която е инициирана проверката от служители на КЗП – К. К... Приобщени са към материалите по делото писмени доказателства – материалите по АНП, както и заверено копие Заповед № 364/28.05.2015 г.. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото. Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок з а обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е не основателна. Наказателното постановление № К-036757/14.08.2015 г..е издадено от компетентен орган - Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към Комисията за защита на потребителите, видно от приложената по делото Заповед № 364/28.05.2015г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани. Независимо от горното, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество като установи от правна страна следното: Основно възражение на жалбоподателката, поддържано последователно от същата е, че тя не притежава качеството „търговец“ по смисъла на ЗЗП във връзка с дейността, описана в НП. Съгласно §13, т. 2 от ДР на ЗЗП - "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка. По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е реализирала продажба на движима вещ, която е стока по смисъла на § 13 т.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно легалното определение на понятието „търговец“ обаче е необходимо, за да има това качество, лицето, реализирало продажбата на стока да е осъществило тази сделка като част от своята търговска или професионална дейност. Легално определение на понятията „търговска дейност“ и професионална дейност“ не е посочено в ЗЗП. Съблюдавайки целта на закона и транспонираната Директива 2005/29/ЕО (“Директива за нелоялни търговски практики“) понятието търговец е свързано с осъществяване на дейност, във връзка с неговото занятие, работа или професия ( алтернативно - с всяко лице, което действа от името и/или за сметка на търговеца), което предполага системен характер на осъществяваната дейност, а не еднократен респ.единичен акт. От събраните по делото доказателства не се установи, че жалбоподателката е осъществявала продажби чрез процесния сайт, които са част от нейна търговска или професионална дейност. Този извод следва от характеристиките на процесната стока, по повод на продажбата на която е инициирана проверката, доколкото се касае за стока втора употреба и в тази връзка основателни се явяват твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че продажбите се характеризират с инцидентен характер с оглед възникналия интерес на последната да се освободи от ненужни за нея вещи. Изводите в тази посока се обосновават и от резултатите от проверката, извършена в процесния сайт и обективирана в АУАН и НП, видно от която в регистрирания от жалбоподателката профил фигурират незначителен брой обяви за различни по вид единични вещи, които са употребявани. Поради изложените съображения и доколкото нормите на чл. 47 ал.1 и чл. 50 от ЗЗП съдържат предписание, адресирано до лице, които имат качеството „търговец“, каквото качество според настоящия състав жалбоподателката не е притежавала по повод на реализираната от нея продажба чрез процесния сайт и предлаганите в същия стоки, съдът счита, че деянието описано в АУАН и НП е несъставомерно такова, с оглед на което НП е издадено в противоречие с материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Вод ен от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът