Решение № 10856 от 10.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1012/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитие на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ).

Образувано е по жалба предявена от Р. Б. Ц., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], ет.5, ап.15, чрез адв. Д.Д., против заповед № Р-100-281 от 19.04.2024 г. на ректора на Медицински университет „Проф.д-р Параскев Ив.С.“ – гр. Варна, с която на жалбоподателя е отнета образователната и научна степен „доктор“.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт, като се иска неговата отмяна. Подробни съображения се излагат както в жалбата, така и в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – ректор на Медицински университет „Проф.д-р Параскев Ив.С.“ – гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока са изложени в становището по същество. Претендират се присъждане на сторените в производството разноски.

Жалбата е подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат извод за нейната допустимост. Оспореното решение е връчено лично на жалбоподателя на 07.05.2024 г., а жалбата е подадена на 13.05.2024 г. в деловодството на съда.

По същество съдът намира жалбата за основателна.

Оспорената заповед е валиден административен акт. Същата е издадена от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл. 35, ал. 5 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ, съгласно която в компетентността на ректора на висшето училище е отнемането на придобитата по реда на този закон научна степен, с която е свързано нарушението в хипотезата на доказано по законоустановения ред плагиатство.

Заповедта е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването й. От фактическа страна административният орган се е позовал на полученото от министъра на образованието и науката писмо, съдържащо констатациите на Комисията по академична етика, а от правна страна заповедта се основана на чл. 35, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1, чл. 35, ал. 3 от ЗРАСРБ и чл. 12, ал. 4 във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ЗРАСРБ. Доказването на наличието на фактическите основания, респективно на съответствието им с правните основания е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт.

По сигнал с вх. № 0423-127/09.07.2021 г. от проф. М. А. М., относно твърдения за извършено закононарушение - плагиатство, от страна на д-р Р. Б. Ц., в представена от него публикация в конкурс за заемане на академичната длъжност „главен асистент“, професионално направление 7.2. „Стоматология“, катедра „Орална хирургия“ при Факултета по дентална медицина на Медицинския университет (МУ) - Пловдив. В тази връзка е издадена заповед № РД09-1422/ 12.07.2021 г. на заместник –министъра на образованието и науката и във връзка със заповед № РД09-1422 от 12.07.2021 г. на министъра на образованието и науката е наредено да се извърши проверка относно допустимостта на сигнала и е определен състав на комисията, която следва в седемдневен срок от назначаването да се произнесе с мотивирано становище за това дали са налице условията за допустимост на сигнала. С протокол № 86 от 19.07.2021 г. комисията се е произнесла за допустимост на сигнала от ректора на Медицински университет – Пловдив.

С протокол № 86 от 19.07.2021 г. Комисията по академична етика е извършила проверка по допустимостта на сигнала от 09.07.2021 г., като е прието, че сигналът от 09.07.2021 г. на проф.М. отговаря на условията за допустимост.

Със заповед № РД09-1521/ 21.07.2021 г. на заместник –министъра на образованието и науката е възложено на Комисията по академична етика да извърши проверка по сигнала от 09.07.2021 г. и в 30-дневен срок да се произнесе с доклад.

С протокол от 20.07.2021 г. от проведен конкурс за заемане на АД“Главен асистент“ по научна специалност „Орална хирургия“, Катедра Орална хирургия в МУ – Пловдив е констатирано, че жалбоподателят Ц. се е отказал от участието си в конкурса за заемане на длъжността.

Със заповед № РД09-1594/05.08.2021 г. на заместник-министъра на образованието и науката обхватът на проверката е разширен като е включена и процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев С.“ - Варна“, която е и предметът на настоящия правен спор.

С писмо изх.№ 0422-91 от 05.08.2021 г. на заместник-министъра от ректора на Медицински университет – Варна е изискана цялата документация, свързана с конкурсната процедура за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ на жалбоподателя Р. Ц.. Със заповед № РД09-1717/ 19.08.2021 г. на заместник-министъра на образованието и науката първоначално определеният срок в заповед № РД09-1521/ 21.07.2021 г., изменена със заповед № РД09-1594/05.08.2021 г. е удължен с още 30 дни.

С протокол № 60/21.01.2022 г., Комисията по академична етика е определила трима арбитри (доц. Г. Т., доц. Д. Н. и проф. Р. К.), които да изготвят своите експертни становища относно наличието на плагиатство в дисертационния труд на Р. Ц., въз основа на който му е присъдена научната степен „доктор“. Становищата на арбитрите са заведени в деловодната система на МОН, както следва:

• вх. № 94-706/10.02.2022 г. - проф. Р. К.;

• вх. № 94-2044/16.05.2022 г. - доц. Г. Т.;

• вх. № 94-2044/14.04.2022 г. - доц. Д. Н.. С протокол № 78/ 16.02.2023 г. /л. 271 и л. 342 и сл. по делото/ като се е запознала с представените становища Комисията по академична етика е установила, че две от тях (на доц. Т. и на доц. Н.) са с напълно идентична структура и съдържание. Поради това е прието, че следва да бъдат потърсени нови арбитри, извън МУ-Пловдив и МУ-Варна. Изпратени били официални писма от министъра на образованието и науката до ръководствата на МУ-София, Военномедицинската академия и Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. Пирогов“, които да предложат хабилитирани лица в професионално направление 7.2. „Стоматология“, вписани в Регистрите на Националния център за информация и документация, които да бъдат определени за арбитри.

В посочения протокол № 78/ 16.02.2023 г. се цитират заповеди № РД09-1594 от 25.08.2021 г., заповед № РД09-5978 от 23.12.2022 г., заповед № РД09-3875 от 12.08.2022г. и заповед № РД09-85 от 20.01.2023г., които следва да се намират в административната преписка и които не са представени по делото с писмото от 09.07.2024 г. на заместник – министъра на образованието и науката, въпреки указанията на съда да се изпрати пълната административна преписка във връзка с извършената проверка по сигнал, съдържащ твърдения за извършено закононарушение плагиатство от страна на Р. Ц., разширена със заповед № РД09-1594/05.08.2021 г. във връзка с придобиване на ОНС „доктор“в Медицински университет – Варна.

С протокол № 82/ 16.11.2023 г. на Комисията, предвид констатациите, че две от становищата на определените арбитри (доц. Г. Т. и доц. Д. Н.) са с идентична структура и съдържание, поради което след проведени разговори с хабилитирани лица и след извършена проверка за съответствие, на мястото на посочените, са определени проф. Ю. Е. К. - Медицински университет – София, Факултет по дентална медицина, и доц. д-р В. Г. С. - Медицински университет - София, Факултет по дентална медицина.

В експертното становище на проф.др Ю. Е. К./л.358 по делото/, след направен анализ на статията и сравнение с посочените статии, за които е твърди, че е налице плагиатство, се сочи, че става дума за обзорна статия, която е сбор от данни на горепосочените статии и по никакъв начин не отразява собствените познания и опит на авторите. Не е отразено тяхното лично мнение и виждания по въпроса. Цялата статия е грубо преписване на научни данни, посочени в различни авторитетни публикации. Въведението е буквално преписано от следните източници, посочени в становището като документи под № 2, 3, 7. Взети са по няколко изречения от тези източници и е скалъпен увод. Направен е извод, че статията е сбор от стилистична преработка на отделни текстове и съдържа съществената идея на чуждото произведение с номер 2 - “American Association of Endodontists (2012). Colleagues for Excellence. Bisphosphonate- Associated Osteonecrosis of the Jaw -at https: //www.endowests.com/referring- doctors/colleagues-for-excellencenewsletter. Тази разработка може да се определи като преразказ на първоизточник - 3.American Association of Oral and Maxillofacial Surgeons Position Paper on Medication-Related Osteonecrosis of the Jaw (2014). Update - “Strategies for management of patients with, or at risk for, medication-related osteonecrosis of the jaw (MRONJ) were set forth in the American Association of Oral and Maxillofacial Surgeons (AAOMS) position papers...” В становището се посочва още, че след задълбочен сравнителен анализ между спорната статия и цитираните източници е установено, че са използвани много заемки без цитиране на авторските източници /в становище същите са подробно изброени – бел. моя/. Направен е извод, че в действителност не се обособява авторова идея по темата. „ Натрупани са некоректни цитации и чужди становища. Получил се е микс от чужди твърдения, буквално предадени, без никаква квалифицирана интерпретация от страна на авторите. Създава се впечатление за набързо нахвърляна статия, буквално преписвана и некоректно преразказана, без никаква научна стойност с ясни признаци за плагиатство. Може би целта на тази статия е била да се предаде информация относно новости в денталната медицина, но без качествен елемент относно авторовата идея. Прочитаме грубо преразказани новости с чужди фрази и компетентност и това омаловажава приноса на тази работа.“ „Затруднението в точното определяне на моментите на плагиатство идва от факта, че става дума за обзорна статия, в която обикновено се проследява световния опит по даден проблем. Използвани са авторитетни източници и всички от тях са достъпни за работа с тях.В този смисъл литературните източници са подбрани коректно с изключение на един от тях. За съжаление има всички данни за плагиатство по темата и моето мнение е категорично в това направление.“ В становището на доцент д-р В. Г. С. /л.351 и сл. по делото/ доктор в Медицински университет - София, Факултет по дентална медицина, Катедра по Дентална, орална и лицево - челюстна хирургия се посочва, че направената проверка за съвпадение на текстове от приложените в сигнала статии показа, че в статията на д-р Р. Б. Ц. STAGES AND PATHOPHYSIOLOGICAL MECHANISMS OF ACTION OF MRONJ, KNOWLEDGE - International Journal, 2020, представена от него като публикация към дисертационния труд в процедурата за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев “ - Варна“, са използвани в значителен обем текстове от статии, които не са включени в приложената литература. В посочените текстове са заменени единични думи със синоними. Статиите, от които са ползвани тези текстове, не са надлежно цитирани. Посочено е също, че обемът на преписаните и нецитирани текстове в статията на д-р Р. Б. Ц. STAGES AND PATHOPHYSIOLOGICAL MECHANISMS OF ACTION OF MRONJ, KNOWLEDGE - International Journal, 2020, Vol.43.4, 677-679, представлява не по-малко от 41 % от основната част на съдържанието й. Гореизложеното дава основание на доц.д-р С. да даде становище за наличие на плагиатство в статията с автори Р. Ц. и Г. Й. STAGES AND PATHOPHYSIOLOGICAL MECHANISMS OF ACTION OF MRONJ, KNOWLEDGE - International Journal, 2020, Vol.43.4, 677-679. Текстовете, обект на плагиатство, засягат ключови тези на авторите. Счита, че случаят е относим към определението за академично плагиатство в §1, т.7 на Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ, тъй като е представен за собствен труд обзорна статия, която над 41 % е създадена от другиго, без позоваване или цитиране и която е използвана в процедура за придобиване на научна степен „ Доктор“.

В становището на арбитъра проф. Р. К. - хабилитиран преподавател във Факултет по Дентална медицина“ в МУ – София /л.325 и сл./, се посочва, че при сравнителния анализ е установила преписване/ плагиатство в почти 100% (с изключение на няколко изречения, за които не е намерила първоизточника им). Посочва, че съдържанието на цялата статия на Ц. е взаимствано от трите научни статии, които не са цитирани и не са включени в библиографията на обсъжданата статия. По същество статията на Р.Ц. е литературен обзор, който не е лично дело на авторите (Р.Ц. и Г.Й.), а представлява изцяло преписан чужд труд. Посоча се, че статията е публикувана на английски език и представлява реален риск да бъде открита от авторите на оригиналните статии. Арбитърът е убедена, че представената статия от д-р Ц. е с всички характеристики на проявено плагиатство. В становище е изготвен подробен сравнителен аналиц на процесната статия с публикациите на чужди автори, за които се сочи, че са обект на плагиатство. Установява се в голямата си част, че текстовете са еднакви, като жалбоподателят е поставил подменените автори на същите места, на които е и оригиналния преписван текст, на места има пропуснати изречения. В по-голямата си част текстът е променян единствено чрез замяна със синоними, а в едно от изреченията смисълът на изречението е същият, като е променяна структурата чрез промяна на словореда и замяна със синоними. Заключението е абсолютно еднакво/преписано.

С писмо изх.№ 94-365 от 30.01.2024 г. на заместник –министъра на образованието и науката е дадена възможност на жалбоподателя да вземе становище съгласно чл.30, ал.11 от ЗРАСРБ, получено с известие за доставяне на 06.02.2024 г. от последния. Т. е постъпило та 19.02.2024 г. Изготвен е доклад с вх.№ 18-138 от 13.03.2024 г. на Комисията по академична етика, с който се препоръчва на министъра на образованието и науката до министъра на образованието и науката да запознае ръководството на Медицински университет – Варна с резултата от извършената проверка. Посочено е също, че ректорът следва да упражни предвидените в чл.35 от ЗРАСРБ правомощия за отнемане на придобитата научна степен в едномесечен срок от уведомяването си за акта за установяване на плагиатство или недостоверност на представените научни данни в научните трудове, както и да уведоми Министерството на образованието и науката за предприетите действия.

За да издаде процесния административен акт, ректорът на МУ – Варна се е позовал на писмо на министъра на образованието и науката с изх.№0422-91/ 28.03.2024 г. на МОИ, както и на приложен към писмото доклад на Комисията по академична етика при министъра на образованието и науката с писмо с вх.№099-1465/ 15.04.2024 г. Посочено е, че Комисията по академична етика (КАЕ) при министъра на образованието и науката е извършила проверка по сигнал, съдържаш твърдения за наличие на плагиатство в приложената от д-р Р. Б. Ц. статия „Stages and Pathophysiological Mechanisms of Action of MRONJ“ към списъка c негови публикации пo темата на дисертационния му труд, представен в процедурата за придобиване на ОНС “доктор“ в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. “ - Варна. След извършената проверка, Комисията по академична етика, на основание чл.30, ал.9 от Закона за развитието на академичния състав в Република България е изготвила доклад, обективиращ единодушното решение на КАЕ, че в горе цитираната статия „е осъществено плагиатство по смисъла на § 1, т.7 от Допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ“. Предвид решението на КАЕ министърът на образованието и науката е дал указания да бъдат упражнени предвидените в чл.35, an. 1-5 от ЗРАСРБ правомощия за отнемане на придобитата научна степен на Р. Ц.. Р. Ц. е уведомен за започване на процедурата по отнемане на придобитата от него ОНС “доктор“ в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. “ - Варна с писмо изх.№ 111-20/ 05.04.2024 г. Съобразно предоставената му възможност по чл.34, ал.З от Административно-процесуалния кодекс, Р. Ц. е депозирал писмо с вх.№ 099- 1465/ 15.04.2024 г. на университета, в което излага своето становище по отношение на извършената проверка, несъгласие с решението на КАЕ и искане за прекратяване на производството, което не може да бъде уважено, предвид установеното в чл.35, ал.З от ЗРАСРБ задължение на ректора да отнеме научна степен в случаите на доказано по законоустановения ред плагиатство в научни трудове, представени в процедурата по придобиване на съотвегната научна степен, в случая доказано по реда на Глава четвърта от ЗРАСРБ.

Поради изложеното, на основание чл.32, ал.1, т. 1 и т. 14 от Закона за висшето образование, чл.35, ал.5 във връзка с ал.1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, решение на Комисията по академична етика за доказано плагиатство в статия „Stages and Pathophysiological Mechanisms of Action of MRONJ“, приложена от д- p Р. Б. Ц. към списъка с негови публикации по темата на дисертационния му труд, представени в процедурата за придобиване на ОНС “доктор“ в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ - Варна и указания на министъра на образованието и науката за упражняване на предвидените в чл.35, ал. 1-5 от ЗРАСРБ правомощия на ректора, същият е издал процесната заповед, с която е отнета придобитата в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ - Варна образователна и научна степен „доктор“ по докторска програма „Хирургична стоматология“, професионално направление 7.2. „Дентална медицина“, област на висше образование 7. Здравеопазване и спорт, за защитен дисертационен труд на тема „Лечение на медикаментозно-индуцирана остеонекроза на челюстите с приложение на богат на тромбоцити фибрин (PRF)” на Р. Б. Ц., а издадената диплома №440/ 20.05.2021 г. за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на Р. Б. Ц., издадена от Медицински университет „Проф. д-р Параскев Ив. С.“ – Варна, се счита за невалидна.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, включително фактическите и правните основания за издаването й. От фактическа страна административният орган се е позовал на полученото от министъра на образованието и науката писмо, съдържащо констатациите на Комисията по академична етика, а от правна страна заповедта се основана на чл. 35, ал. 5 във връзка с ал. 1, т. 1 от ЗРАСРБ. Доказването на наличието на фактическите основания, респективно на съответствието им с правните основания е въпрос на материалната законосъобразност на административния акт. От представените по делото доказателства съдът намира, че издадената заповед е материално законосъобразна.

Наличието на плагиатство е безспорно установено, видно от експертния анализ на трите арбитъра, определени от КАЕ, които са единодушни за наличие на плагиатство в значителен обем, съгласно подробно посоченото в техните становища. В тези случаи при условията на обвързана компетентност се отнема придобитата научна степен от ректора на висшето училище.

От друга страна съдът намира, че при издаването на заповедта са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, част от които са съществени и които са самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

Съгласно § 4в от ДР на ЗРАСРБ, в редакцията на нормата, действала към датата на подаване на сигнала – 09.07.2021 г. и приобщаването на процесната процедура за придобиване от жалбоподателя на образователната и научна степен „доктор“ в Медицинския университет „Проф. д-р Параскев С.“ - Варна“ със заповедта от 05.08.2021 г. (ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) сигнали за наличието на плагиатство и/или недостоверност на представените научни данни по отношение на приключили процедури по придобиване на научни звания и за заемане на академични длъжности по реда на този закон, както и за придобиване на научни степени и научни звания по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания се разглеждат и проверяват от Комисията по академична етика по реда на чл. 30, ал. 5 – 12 от този закон. Нормата препраща към реда за установяване на плагиатство при откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности.

Съгласно законодателната уредба в сочените по-горе разпоредби, административното производството законодателно е разделено на два етапа. В първия етап се извършва установяване (доказване) наличието на плагиатство, а във втория етап се издава административния акт по чл. 35 от ЗРАСРБ. Особеността на това административно производство се състои в това, че двата етапа протичат пред различни административни органи. В първия етап водещ административен орган е министърът на образованието и науката, на основание посочените правомощия в чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ, а именно: да издава заповед за извършване на проверка, която включва: 1. проверка относно допустимостта на сигнала в съответствие с изискванията по ал. 2 и 3; и 2. проверка по същество на сигнала относно спазване изискванията на този закон, правилника за прилагането му и правилниците на висшите училища и научните организации, включително и за наличието на плагиатство в представения в съответната процедура дисертационен труд и/или публикации, недостоверност на представените научни данни и/или конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на този закон.

Този първи етап също се характеризира с двуетапност – проверка по допустимост и проверка по същество на сигнала.

Според реда, регламентиран в чл. 30, ал. 5-12 от ЗРАСРБ, към който препраща § 4в от ДР на ЗРАСРБ, в редакцията на нормите преди изменението с ДВ, бр. 56 от 19.07.2022 г., проверката по ал. 4, т. 1 се извършва от комисия, която включва задължително правоспособен юрист и експерт, отговарящ за дейността на висшите училища и научните организации. В 7-дневен срок от назначаването на комисията същата се произнася с мотивирано становище относно допустимостта на сигнала. Когато тази комисията изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището възлага на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2. В случаите по ал. 2, т. 1 и 2 проверката се извършва от Комисията по академична етика по ред, определен в правилника за прилагане на закона. В случаите по ал. 2, т. 3 и 4 (какъвто е настоящия случай за наличие на плагиатство в дисертационен труд) в 10-дневен срок Комисията по академична етика определя за конкретната процедура не по-малко от трима арбитри, които са хабилитирани лица от регистъра по чл. 2а, които: 1. имат научни степени или са хабилитирани лица в същата специалност или професионално направление; 2. не са участвали в съответната процедура в друго качество; 3. нямат конфликт на интереси с лицето, посочено в сигнала по ал. 2; 4. нямат конфликт на интереси с лице, подало сигнала по ал. 2.

Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите. В случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни. Преди да се произнесе в случаите по ал. 2, т. 2, 3 и 4, Комисията по академична етика дава възможност на кандидата, представил оценявания труд, предмет на проверката, съответно на лицето, посочено в сигнала за наличие на конфликт на интереси, да изрази своето становище. При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Членовете на Комисията по академична етика обсъждат приложените към сигнала по ал. 2 доказателства, както и всички доказателства, представени от лицата по ал. 11. Проверката завършва с доклада по ал. 9, който съдържа и констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата.

Едва след завършването на тази първия етап в цялост (и в двете фази – проверка на сигнала по допустимост и по същество) с доклада на Комисията по академична етика, производството се "прехвърля" пред друг административен орган – ръководителя на съответния университет или научна организация, който единствен разполага с правомощие при установено плагиатство да освободи от академична длъжност лицето, уличено в плагиатство и да му отнеме придобитата научна степен, съобразно разпоредбите на чл. 35 от ЗРАСРБ.

В първата фаза от първия етап на административното производство(по допустимостта на сигнала) се е произнесла в тричленна комисия, назначена на основание чл. 30, ал. 4, т. 1 от ЗРАСРБ от заместник-министъра на образованието и науката, на когото тези правомощия били делегирани от министъра на образованието и науката със заповед № РД09-1092/19.05.2021 г. След преценка за допустимост на сигнала, съгласно чл. 30, ал. 6 от ЗРАСРБ заместник-министърът е възложил на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2 от ЗРАСРБ.

Според настоящия съдебен състав в конкретния случай заместник-министъра на образованието и науката не разполага с надлежно предоставено му правомощие да разпореди извършването на проверките по чл. 30, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗРАСРБ. С посочената заповед № РД09-1092/19.05.2021 г. на министъра на образованието и науката (известна на съда) на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) е възложено на заместник-министър проф. Г. П. - Т. да подписва заповеди за: извършване на проверка относно допустимостта на подадените сигнали за нарушения на провежданите процедури за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности; определяне на състава на комисията, която ще извършва тази проверка, както и да възлага на Комисията по академична етика извършването на проверка по същество на сигнала, в случаите, в които е изразено становище за допустимост на сигнала, както и да удължава срока за работа на Комисията по академична етика, в случай на необходимост, т. е. делегирани са й правомощия по чл. 30, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 10 от ЗРАСРБ.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗА, със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции. Цитираната норма представлява общата уредба и е приложима само когато органът, в случая министърът на образованието и науката, има предоставена законова възможност да делегира своите правомощия. В нормата на чл. 30 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката няма такава предоставена възможност. Съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката издава заповед за извършване на проверка както по допустимост на сигнала, така и по същество. По същия начин в чл. 30, ал. 6 от ЗРАСРБ е предвидено, че когато комисията по ал. 5 (по допустимостта) изрази становище, че сигналът е допустим, министърът на образованието и науката в тридневен срок от получаване на становището възлага на Комисията по академична етика да извърши проверката по ал. 4, т. 2, както и съгласно чл. 30, ал. 10 от ЗРАСРБ в случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни. Всички тези правомощия са предоставени по закон единствено на министъра на образованието и науката, без да му е дадена от закона възможност да ги делегира на друг орган, включително и на заместник-министър.

При това положение заповедите в процесното административно производство за възлагане извършването на проверка по допустимостта на сигнала и назначаването на комисия, която да се произнесе по допустимостта, както възлагането на проверката по същество, включително и за удължаване на срока за произнасяне на Комисията по академична етика, издадени от заместник-министъра на образованието и науката са постановени при липса на компетентност, поради което и не биха могли да породят правно действие. Поради това още в първия етап от започналото административното производство по издаване на оспорената заповед и конституирането на комисията, която да се произнесе по допустимостта на сигнала, са в резултат от акт на некомпетентен орган, поради което и тази част от производството е опорочена и води до незаконосъобразност на цялото последвало административно производство и в крайна сметка на издадената от ректора на Медицински университет – Варна заповед, предмет на настоящото съдебно оспорване.

Изложеното налага извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила със самото стартиране на производството, рефлектиращи върху законосъобразността на крайния административен акт. Това налага неговата отмяна.

Освен това, съдът намира, че в посочения първи етап от административното производство се констатират и други нарушения на процесуалните правила, които са съществени.

Съгласно чл. 30, ал. 9 от ЗРАСРБ Комисията по академична етика се произнася в срок до 30 дни с доклад до министъра на образованието и науката относно наличието или липсата на нарушения по ал. 2, т. 1 – 4. Докладът при нарушения по ал. 2, т. 3 и 4 се изготвя въз основа на становищата на всеки един от арбитрите. По силата на чл. 30, ал. 10 от на ЗРАСРБ, в случаите на необходимост министърът на образованието и науката със заповед може да удължи срока по ал. 9, но за не повече от 30 дни.

В настоящия случай проверката по същество е възложена на Комисията по академична етика със заповед № РД09-1594/05.08.2021 г. (л.291), която допълва заповед № РД09-1521/21.07.2021 г., която в т. ІІІ от тази заповед е разпоредено в 30-дневен срок от назначаването на комисията същата да се произнесе с доклад, подписан от нейните членове. Доколкото Комисията по академична етика е постоянно действащ орган, чийто състав е определен със заповед № РД09-1150/01.06.2021 г. на министъра на образованието и науката, изменена със заповед № РД 09-1459/14.07.2021 г. (видно от сайта на МОН), очевидно определеният със заповедта от 21.07.2021 г. 30-дневен срок започва да тече не от назначаването на комисията, а от датата на възлагане на проверката, т. е. от 21.07.2021 г., при което изтича на 21.08.2021 г. На 19.08.2021 г. със заповед № РД09-1717/19.08.2021 г. на заместник-министъра на образованието и науката /л.294 по делото/ първоначално определеният срок в заповед № РД09-1521/ 21.07.2021 г., изменена със заповед № РД09-1594/05.08.2021 г. е удължен с още 30 дни. Като основание за удължаването е посочена разпоредбата на чл. 30, ал. 10 от ЗРАСРБ, без да се сочат други факти, обосноваващи "случай на необходимост" по смисъла на посочената норма.

Така срокът за произнасяне на Комисията по академична етика е удължен, но по делото липсват данни за каквито и да е действия от нейна страна в рамките и на този срок – произнасяне на Комисията има едва на 21.01.2022 г. с протокол № 60 от същата дата, когато е определила първите трима арбитри. Следващото произнасяне на комисията е повече от година по-късно, когато с протокол № 78 е установено, че двама от арбитрите следва да бъдат заменени с нови. Замяната с нови арбитри е извършена едва на 16.11.2023 г., обективирано в протокол № 82 от същата дата. Лицето е уведомена за резултатите от докладите на 06.02.2024 г., а комисията е излязла със своя доклад с вх.№ 18-138 на 13.03.2024 г. Съдебната практика приема, че обичайно сроковете, определени за произнасяне на даден орган имат инструктивен характер, освен ако нормативно не е определено друго. В случая съдът намира, че въз основа на начина, по който е дефиниран срокът по чл. 30, ал. 9 и ал. 10 от ЗРАСРБ, може да се заключи, че не се касае за инструктивен срок, а правомощието на Комисията по академична етика да се произнесе с доклад по съществото на даден сигнал е нормативно ограничено във времето да максимум 60 дни, след което Комисията вече не разполага с това правомощие. Този извод следва да се направи въз основа на граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 30, ал. 10 от ЗРАСРБ, според която срокът не може да бъде удължаван с повече от 30 дни, което означава, че максималният възможен срок, в който Комисията по академична етика би могла да упражни правомощията си по чл. 30, ал. 7-12 от ЗРАСРБ е 60 дни от момента на възлагане на проверката. В случая този срок не е спазен въобще, като комисията е започнала работата си няколко месеца, след изтичане на срока и на практика е упражнила своите правомощия по събиране на доказателства и информация, по изготвяне на правни изводи изцяло извън срока.

На следващо място съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 30, ал. 8 от ЗРАСРБ при определянето на тримата нови арбитри, поради което възраженията на жалбоподателя, че е налице конфликт на интереси по отношение на определените от КАЕ арбитри в тази насока са голословни.

Съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 2а от ДР на ЗРАСРБ, конфликт на интереси е налице, когато член на жури или свързани с него лица имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на неговите правомощия или задължения във връзка с участието му в съответната процедура. Законът в § 1, т. 3 от ДР на ЗРАСРБ дава дефиниция и на използваното понятие "частен интерес": "Частен интерес" е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за член на жури или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Ангажираните и събрани по делото доказателства не обосновават извода, че който и да било от определените арбитри би осъществил за себе си или за свързано с него лице облага от материален или нематериален характер във връзка с участието им в проведената процедура за проверка на твърденията за наличие на плагиатство в научния труд на жалбоподателя.

Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед № Р-100-281 от 19.04.2024 г. на ректора на Медицински университет „Проф.д-р Параскев Ив.Стоянов“ – гр. Варна като постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на проверката по същество на сигнала за наличие на плагиатство в научния труд на жалбоподателя Р. Ц., поради което същата ще следва да бъде отменена.

При този изход на делото, предвид своевременно искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2750 лв. и 10 лв. за държавна такса.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, Пловдивският административен съд, І отделение ХIV състав