Решение № 1540 от 11.11.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1828/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Комунално–битово стопанство“ ЕООД, ЕИК 812016924, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул. „Шейново“ № 3, чрез адв. В.В., против решение № 105 от 14.07.2020 г., по АНД № 69/2020 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002579/11.02.2020 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция на труда“ – Пловдив, с което на дружеството жалбоподател, за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Нарушението не било безспорно доказано. Оспорва се установената фактическа обстановка и се твърдят допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно се оспорва спазването на сроковете в хода на административнонаказателното производство. Лицата, пребивавали в проверяваните обекти с цел провеждане на практическо и теоретично обучение, което се изразявало в стаж в реална работна среда. Сочи се Директива № 2016/801 на ЕП и Съвета, която уреждала именно този тип обществени отношения. Твърдят се предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Иска се съдът да отмени оспореното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмено становище, в което излага възражения, идентични с тези в касационната жалба. Иска присъждане на разноски.

Ответникът, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Иска решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното е необходимо условие да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Царево било образувано по жалба на „Комунално – битово стопанство“ ЕООД против НП № 16-002579/11.02.2020 г., издадено от директор на дирекция „Инспекция на труда“ – Пловдив, с което на дружеството жалбоподател, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

С оспореният първоинстанционен съдебен акт, съдът потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесулани нарушения. От събраните доказателства безспорно се установило, че на 07.08.2019 г., в ресторанта на х-л „Белица“, находящ се в гр.Приморско, стопанисван от „Комунално – битово стопанство“ ЕООД, лицето М.Р., гражданин на Узбекистан – чужденец по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗТМТМ, предоставял работна сила без регистрация в Агенцията по заетостта. Съдът приел за доказани всички елементи от трудовото правоотношение между лицето и дружеството – жалбоподател, както и че бил осъществен състава на вмененото му нарушение. Правилно била наложена имуществената санкция на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.

Настоящият касационен състав счита, че р ешението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административно-наказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Касационната инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд – Царево установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснован и законосъобразен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения и наличие на безспорни доказателства за осъществено административно нарушение.

От приетите по делото доказателства, се установява, че на 07.08.2019 г. в била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в хотел „Белица“ в гр. Приморско, ул. „Стара планина“ № 8, стопанисван от „Комунално битово стопанство“ ЕООД. Проверяващите установили лицето М.Р., гражданин на Узбекистан, чужденец по смисъла на §1 т. 4 от ДР на ЗТМТМ, да полага труд като сервитьор в ресторанта на хотела. Р. е попълнил декларация на основание чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ, в която декларирал, че работи за дружеството от 24.06.2019 г., с работно време от 07 до 14, 30 ч. и от 18, 30 до 20, 30 ч., с трудово възнаграждение в размер на 400 щатски долара. От паспорта на чужденеца, проверяващите установили, че на същия била издадена виза вид „С“ – за обучение. Представен бил трудов договор № 237 от 25.06.2019 г. сключен между „Комунално – битово стопанство“ ЕООД и М.Р. с основание чл.233б от КТ и Анекс към него, с който било изменено основанието на договора от чл.233б от КТ на чл.68 от КТ. При извършена служебна справка в Агенция по заетостта проверяващите органи установили, че за чужденеца, гражданин на трета държава, няма издадена регистрация за работа.

Въз основа на описаните факти администраивнонаказващият орган приел, че дружеството, в качеството си на местен работодател нарушило разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.

Касационният състав намира да правилен извода на РС-Царево, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП. С категоричност е установено и извършеното от касатора административно нарушение.

Според чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ, чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2, предл. второ на същата разпоредба предвижда, че на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

Касационният състав намира, че в хода на делото по несъмнен начин се установява, че на посочената в акта и НП дата М.Р., гражданин на Узбекистан, роден на •••г., е предоставял работна сила в полза на дружеството, без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което правилен се явява изводът, че работодателят „Комунално – битово стопанство“ ЕООД приел лице, гражданин на трета държава – Узбекистан да предоставя работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. Ето защо, неоснователно е възражението на касатора, че административнонаказващият орган не е конкретизирал кой от двата, предвидени в закона режими (регистрационен или разрешителен) не е спазен.

Отделно от горното, разпоредбата чл.75а, ал.2 ЗТМТМ във вр. чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ разграничава следните групи чужденци – граждани на трета държава:

• такива, които предоставят работна сила или - са приети като командирован или изпратени в Република България в рамките на предоставяне на услуги - приети законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави От описанието на нарушението в НП се установява, че в случая се касае за първата хипотеза. По делото липсват данни М.Р. да е бил приет от дружеството като командировано лице или като изпратено в рамките на предоставяне на услуги, както и същият да е законно пребиваващ чужденец, поради което не може да бъде споделено възражението, според което административнонаказващият орган не е разграничил в коя от хипотеза е осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на чужденец“.

Касаторът възразява, че чужденецът пребивавал в България, като изтъква, че лицето е заето в проверявания обект въз основа на споразумение за провеждане на практическо и теоретично обучение, което се изразявало в стаж в реална работна среда. Това възражение е направено и с жалбата пред първоинстанционния съд, който с изрични мотиви е намерил същото за неоснователно. Касационният състав напълно споделя изложените мотиви относно това възражение, а на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК препраща към тях. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че с анекс от 25.06.2019 г. е било изменено основанието, въз основа на което бил сключен трудовият договор с чужденеца, като новото основание е чл.68 от КТ – срочен трудов договор. В този случай, несъмнено лицето е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта. Наред с това, РС-Царево правилно е преценил, че чужденецът – гражданин на трета страна, е следвало да има разрешение за работа или регистрация в Агенцията по заетостта още към датата на сключването на Трудовия договор № 237 от 25.06.2019 г. на основание чл. 233б от КТ. Това е така, тъй като дуалната форма на обучение, правно регламентирана в Наредба № 1 от 08.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа /дуална система на обучение, също е предоставяне на работна сила, поради което по отношение на нея намират приложение разпоредбите на КТ и трудови правоотношения се уреждат чрез сключване на трудов договор между работодателят и обучаемите лица.

Н еоснователни са възраженията на касатора за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В случаят, липсват данни за смекчаващи обстоятелства, които да отличават установеното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, които да обосноват извод за квалифицирането му, като маловажен случай. Това, че с лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по надлежния ред, е факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на спора. Ирелевантни са и наличието на регистрация в предходен момент и причините за нейната отмяна, за което са наведени твърдения от касатора, без да са представени доказателства.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.

При този резултат в полза на административния орган следва се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено съобразно чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, Административен съд Бургас, XVI- ти състав,