Решение № 790 от 6.8.2020 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 990/2020 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „МАКС КОЛЕКТ” ЕООД ЕИК 175332042, гр.София срещу решение № 4925/20.12.2019г. на Пловдивски районен съд, ХІХ граждански състав, постановено по гр.дело № 3193/2019г. С обжалваното решение е признато за установено на основание чл.439 ал.1 ГПК, Н.Л.Б. с ЕГН ••••••••••, не дължи на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК 175332042, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Триадица“, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 1, офис 208, представлявано от управителя Х. Й. Й., следните вземания по издадения в полза на последното по ч. гр. д. № 14839 по описа на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с. за 2016г. въз основа на влязла в сила Заповед № 8586/04.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК изпълнителен лист: сумата от 19.90 лв. – главница, представляваща неплатена месечна такса, отразена във фактура № 6000577661 за период на отчитане от 01.03.2015 г. до 31.03.2015 г. по Договор за мобилен достъп до интернет № DE 30095200420110033 от 22.04.2011 г., сключен с „МАКС ТЕЛЕКОМ“ ООД, ЕИК 121261531, вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016 г. и Приложение № 1 към него на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД ведно със законната лихва от датата на входиране на заявлението в съда – 02.11.2016 г., до окончателното й изплащане; за сумата от 89 лева – неустойка дължима поради невръщане на устройство за достъп до интернет USB модем – „ MW-U3500 Modacom “ след прекратяване на договора; за сумата от 2.79 лева - обезщетение за забава за периода 17.03.2015 г. - 10.10.2016 г. и за сумата от 125 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 3172 по описа на ЧСИ рег. № 824 - Константин Павлов за 2018 г. Решението се обжалва само в частта, в която е прието, че не се дължи сумата от 125 лв. - разноски по изпълнителното дело, тъй като са погасени по давност. Сочи се, че неправилно първостепенният съд е приел, че незаплатеният остатък от заплатените разноски са погасени по давност, тъй като се твърди, че съдебната практика е категорична, че те имат самостоятелен характер и не съставляват част по спорното право по смисъла на чл.119 от ЗЗД, като се сочи практика на съдилищата в тази насока. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в тази му обжалвана част, след което изменение на присъдените разноски в първоинстанционното производство и изменение на резултата по делото. В срок отговор на въззивната жалба не е постъпил. С молба адв. С. - представител на въззиваемия Б. прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя и иска същият да бъде редуциран до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на ВАС, а именно 100 лв. Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното: Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения. Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма. Не се обжалва решението, в частта в която е признато, че е погасителната давност е изтекла за основното задължение, лихвите и неустойката по Договор за мобилен достъп до интернет № ••• от 22.04.2011 г., сключен с „МАКС ТЕЛЕКОМ“ ООД. Спори се само, че сумата от 25 лева за държавна такса и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение признати с изпълнителен лист № 11830/09.12.2016г. за кредитора „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, сега ЕООД не се погасяват по специален кратък давностен срок – 3 години като за периодично плащане по чл.111 б.“в“ ЗЗД, а по общия срок от 5 години по чл.110 от ЗЗД. Безпорно е по делото, че в хода на образуваното изпълнително дело № 3172 по описа на ЧСИ рег. № 824 - Константин Павлов за 2018 г. за събиране на горното вземане давността за всяко едно от процесните вземания е започнала да тече от 16.03.2015 г., като от този момент до 16.03.2018 г. по делото липсват данни ответникът да е предприел действия, които да са прекъснали 3-годиншния срок. Безспорно е че що се отнася до извършените от длъжника доброволни плащания със суми в размери два пъти по 100 лв., то тъй като същите не се установи да са съпроводени с нарочно признание на целия дълг, то в съответствие с чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че с тях са погасени част от присъдените със заповедта за изпълнение разноски от 325 лева до размера на сумата от 125 лв. Основателно е възражението на жалбоподателя, че незаплатеният остатък от присъдените с изпълнителния лист разноски не са погасени по давност, тъй като съдебната практика приема, че те имат самостоятелен характер и не съставляват част по спорното право по смисъла на чл.119 от ЗЗД. В определение №538/17.06.2016 г. по гр. д. №2367/16г. На ВКС, ІІІ г.о. на ВКС се приема, че „вземането за разноски е самостоятелно вземане, основава се на процесуалния закон и няма връзка със съществуването /респ. погасяването/ на дълга на длъжника, произтичащ от неизпълнени задължения по ЗОДФЛ. Вземането за разноски поради самостоятелния си характер и регламентация в процесуалния закон не попада в обхвата на произтичащите от главното вземане допълнителните вземания по чл.119 ЗЗД, поради което доводът за погасяването му на това основание, направен от ищцата е приет за неоснователен.“ В определение № 29/17.01.2013 г. по гр. д. № 943 /1 2 г. на ВКС, ІІ т.о. се приема, че е наличен „ самостоятелния характер на вземането за разноски законодателят е уредил специален процесуален ред за защита срещу решението в частта за разноските – чл.248 ГПК, който не се припокрива с реда за защита срещу решението по съществото на спора. “ Поради което въззивният съд намира, че за разноските се прилага общата давност от 5 години уредена в чл.110 от ЗЗД. Същата не е изтекла за разноските по този казус, защото от 16.03.2015 г. до завеждане на настоящия иск – 25.02.2019г., не са изтекли пет години. Ето защо в тази част искът е неоснователен, а решението като неправилно следва да се отмени само в частта, с която признато за установено на основание чл.439 ал.1 ГПК, че Н.Л.Б. не дължи на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД и за сумата от 125 лева – разноски по производството, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 3172 по описа на ЧСИ рег. № 824 - Константин Павлов за 2018г., като искът се отхвърли за тази сума. Решението в останалата му част е влязло в сила като необжалвано. На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК следва да се измени и решението в частта относно раноските. От общо претендираната сума по иска от 236, 69 лева искът е уважен за 111, 69 лева /47, 19 %/ и се отхвърля за за 125 лева /52, 81%/. При което съответно на тези проценти следва да се присъдят разноските на страните за първата инстанция, а именно за Н.Л.Б. от 505 лева се присъждат – 238, 31 лева, а за „МАКС КОЛЕКТ“ ООД от платени разноски 500 лева /л.39/ се присъждат – 264, 05 лева. За въззивната инстанция „МАКС КОЛЕКТ“ ООД иска 400 лв. за разноски /л.10/ и 25 лв. за държавна такса /л.11/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, защото минимума на същото по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. с последните промени от ДВ 68/2020г. е 300 лева. Ето защо раноските за тази инстанция се присъждат изцяло. Мотивиран така съдът