РЕШЕНИЕ

№ 21

гр. гр. Лом, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава Сл. Борисова при участието на секретаря Любомира Б. Петрова като разгледа докладваното от Борислава Сл. Борисова Административно наказателно дело № 20231620200520 по описа за 2023 година Административнонаказаното дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, с ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 159, Бенчмарк бизнес център, с издадена Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от Душан Рибан, В. С., Г. Милков и Радослав Цветков, в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството, чрез пълномощника Г. С. – юрисконсулт на дружеството обжалва издаденото от доц. д-р И. Николаев И.ов – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17 от 06.04.2023г., с което на осн. чл.206, ал.3 във вр. с чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 60 000лв /шестдесет хиляди лева/, за нарушение на чл.206, ал.2 от Закона за енергетиката.

В с.з. административнонаказаното дружество се представлява от пълномощника си – юрисконсулт Г. С., поддържа жалбата и моли съда да постанови решение с което да отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно. Акцентира на обстоятелството, че разпределителното дружество е изпълнило своите задължения съгласно установените отклонения в показателите, като с оглед на това е представен Констативен протокол от последваща проверка на място и измерване на КЕВР. Моли съда за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Въззиваемият не се явява, представлява се от юрисконсулт Костадин Костадинов, който оспорва жалбата и моли съда да се произнесе, с решение с което я отхвърли, като неоснователна и недоказана. Сочи, че предвид свидетелските показания и приетото по делото заключение жалбоподателя не е изпълнил лицензионните си задължения, за което е и бил санкциониран. Претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 17 от 06.04.2023г. издаденото от доц. д- р И. Николаев И.ов – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр.София представлявано от Душан Рибан, В. С., Г. Милков и Радослав Цветков, в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството, на осн. чл.206, ал.3 във вр. с чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 60 000лв /шестдесет хиляди лева/, за нарушение на чл.206, ал.2 от Закона за енергетиката, а именно за това, че за периода от 26.10. до 02.11.2022г. е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т.3.2.1.3.2. от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужване на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайния снабдители на обекта на г-н Младен Павлов, с аб.№ 6304202084, с.Трайково, ул.“Комсомолска“ № 28, общ.Лом, обл.Монтана.

В жалбата пълномощника на административнонаказаното дружество излага аргументи за липса на извършено нарушение и неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се сочи, че стандартът, на който според Методиката трябва да отговоря качеството на доставяната електрическа енергия, за което дружеството е санкционирано е отменен и не е действащ. Конкретизира се, че стандарт БДС EN 50160: 2007 бил отменен и заменен със стандарт БДС 50160: 2010 „Характеристики на напрежението на електрическата енергия, доставяна от обществените електрически мрежи“, като към последния било издадено и изменение БДС 50160: 2010/А1: 2015, което се прилагало заедно с новия стандарт от 2010г. В последния стандарт и изменението от 2015г. се въвеждали и различни критерии, показатели и измерители на показателите за качество на разпределяната ел. енергия. Съгласно писмо от Български институт по стандартизация посочения в Методиката стандарт БДС № 50160: 2007 бил отменен към периода на нарушението, но това не водило автоматично до неговата замяна с новия стандарт от 2010г., поради доброволния характер на стандартите по чл. 5, ал. 1 от ЗНС. Въвеждането на новия стандарт не било осъщественото по правилата на ЗНА. Цитират се и Правилата за работа на националната стандартизация на БИС от 20.09.2006г., съгласно които прилагането на стандарта било задължително само при наличие на безусловното му позоваване в нормативните актове и само в този случай стандартът се превръщал в задължително правило за поведение по силата на препращащата правна норма. Отсъствието на валидно действащ, обвързващ дружеството по задължителен начин показател за качество относно допустимите стойности на отклонение на напрежението води до недоказано нарушение на условието по лицензията.

На следващо място, в жалбата се твърди, че в изпълнение на разпоредбите на чл.74 и чл.75 от ПУЕРМ дружеството-жалбоподател своевременно е предприело действия по подобряване на показателите на електроразпределителната мрежа. След изпълнение на предприетите мерки било извършено измерване за период от седем денонощия, резултатите от което били отразени в Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-11/02.11.2022г., съгласно който стойностите на захранващото напрежение не отговаряли на стандарта. Този Констативен протокол бил внесен в КЕВР, но същият не бил взет предвид от административно- наказващия орган, при издаване на процесното наказателно постановление.

Ето защо, според жалбоподателя съставянето на АУАН и издаването на НП срещу дружеството било преждевременно извършено, тъй като не бил изтекъл едногодишният срок, съгласно нормата на чл.75 ПУЕРМ за предприемане и изпълнение на мерки за подобряване на показателите.

По –нататък, в жалбата се излагат аргументи, че в т.3.2 от Методиката се предвиждали показатели за отклонение в напрежението на подаваната електрическа енергия на отдалечени райони с дълги линии, какъвто бил и процесния случай, тъй като конкретният обект, находящ се в с. Трайково, ул. „Комсомолска“ № 28 бил захранен трифазно, като дължината на електропроводното отклонение от захранващия трафопост до точката на присъединяване на обекта била около 950 метра.

Според жалбоподателя деянието било неправилно квалифицирано като „повторно“ по чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, тъй като в ЗЕ не фигурирала дефиниция за повторно нарушение, като непълнотата в закона не можела да бъде запълвана по аналогия. Посоченото в обжалваното наказателно постановление Решение № 4112/20.06.2022г. на Административен съд-София област, постановено по КНАХД № 3497/2022г. не съществувало в правния мир, което било самостоятелно основание за отмяна на твърдяната от АНО повторност на нарушението.

Освен това, в жалбата се развиват и съображения, че лицензията не била нормативен акт и не представлявала нарушена законова разпоредба по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

В заключение, с оглед изложените аргументи в жалбата се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В условията на алтернативност се моли случаят да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.

Процесуалният представител на въззиваемият юрисконсулт Костадин Костадинов оспорва жалбата, като моли съда да постанови решение с което да потвърди изцяло атакуваното НП, като правилно и законосъобразно, а подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Сочи, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства – свидетелски показания и експертно заключение на вещото лице, изготвило назначената по делото Съдебно-техническа експертиза нарушението за което е санкционирано дружеството – жалбоподателя е доказано по безспорен и категоричен начин.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в качеството му на „енергийно предприятие“ по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, е било обвързано със задължението по т.3.3.1. от издадената на дружеството лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, да осигурява непрекъснато разпределение на ел. енергия по мрежата с определено качество и да предоставя услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на КЕВР, в конкретния случай с изричните показатели, предвидени в т.3.2.1.3.2. от Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010г.

Със Заповед № З-Е-1129 от 11.08.2022г. и Заповед № З-Е-1218 от 28.10.2022г. на председателя на Председателя на КЕВР е извършена планова годишна проверка, съгласно предвиденото в Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004г., издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Проверката е била във връзка на постъпили жалби срещу електроразпределителното дружество относно лошо качество на ел. енергия, въз основа на което КЕВР е възложило извършването на замервания на доставената електрическа енергия от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Една от въпросните жалби е била на Младен Павлов за обект на адрес село Трайково, общ. Лом, ул. „Комсомолска“ № 28.

Предвид, че така подадената жалба от страна на Павлов е намерена за основателна е извършена от КЕВР проверка като е замерена електрическата енергия за периода от 26.10.2022г. до 02.11.2022г., за което е съставен Констативен Протокол № ПЛ-КЕВР-11/02.11.2022г., където е отразено измерването но доставената енергия за електроснабеден обект с абонатен № 6304202084 на адрес: с.Трайково, общ.Лом, ул. „Комсомолска“ № 28.

Резултатът от проверката и Констативен Протокол № ПЛ-КЕВР- 11/02.11.2022г. е че доставяната енергия не отговаря на тази, която е определена в т.3.2.1.3.2 на Методиката, а именно 99, 8 % от фаза А от регистрираните ефективни стойности на захранващото напрежение са в рамките на допустимите отклонени- UN/230V/=+10%/-15%.

Тъй като било установено, че при осъществената проверка в периода от 26.10.2022г. до 02.11.2022г. на обект на адрес: ул. „Комсомолска“ № 28, общ. Лом, обл. Монтана, абонатен № 6304202084, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-11/02.11.2022г., било констатирано отклонение в показателите по т.3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители - Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010г. на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № Е-КРС-17 от 23.01.2023г. от актосъставителят св.Е. К., в присъствието на Г. П., в който било описано установеното нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ.

Дружеството–нарушител е депозирало Възражения в законноустановения тридневен срок против съставения АУАН, че не е извършило описаното нарушение, както и че в административнонаказателното производство са допуснати нарушения на материалноправно разпоредби и процесуални нарушения. Излагат се твърдения за наличие на маловажен случай.

Възоснова на така съставеният АУАН, впоследствие АНО – Д-р И. Николаев И.ов – Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр.София представлявано от Душан Рибан, В. С., Г. Милков и Радослав Цветков, в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството, издал атакуваното НП, с което на осн. чл.206, ал.3 във вр. с чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката на дружеството е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 60 000лв /шестдесет хиляди лева/, за нарушение на чл.206, ал.2 от Закона за енергетиката, а именно за това, че за периода от 26.10. до 02.11.2022г. е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените показатели в т.3.2.1.3.2. от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качеството на обслужване на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайния снабдители на обекта на г-н Младен Павлов, с аб.№ 6304202084, с.Трайково, ул.“Комсомолска“ № 28, общ.Лом, обл.Монтана.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице И. К. Д. изготвил назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда в хода на съдебното следствие, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Е. С. К., Г. В. Панчов, които съдът кредитира, като обективни, последователни, изясняващи правно релевантни факти по делото, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът не кредитира показанията на св. Владимир Владимиров- ръководител „Оперативен център- гр. Лом“, тъй като отговорите на поставените му въпроси: „какви други външни фактори, освен състоянието за захранващия трафопост и разпределителната мрежа биха оказали влияние върху показанията за седемдневния период от измерването“, са спорни и са възложени за отговаряне с експертизата, която е допусната и приета по делото. При спазването на процесуалните правила, когато е необходимо специални знания в дадена област, съдът назначава експертиза като я възлага на лице с познания в дадената сфера, по съответния ред, като в конкретния случай свидетелят не би могъл да установява обстоятелства, който изискват подобна специална преценка от страна на вещо лице.

По делото е допусната и приета Съдебно- техническа експертиза, с която вещото лице е дало отговор на въпросите кои фактори влияят на стойностите на напрежението, респ. на качеството на доставяната ел. енергия. Като такива фактори се сочат дължината на захранваната линия, сечението на проводника, мощността на включените към захранващата линия консуматори, мощността на захранващия трансформатор в трафопоста, състоянието на захранващия трансформатор и контактните връзки на клемите и състоянието на контактните връзки по електропроводната линия. В заключение на поставените въпроси вещото лице е направило обобщение, че не са били налице фактори, които да влияят на стойностите на напрежението, което да доведе до това напрежението да е извън допустимите граници от +10/-15 %. Този извод вещото лице прави като уточнява, че процесния имот не е отдалечен обект, а е къща намираща се в границите на село Трайково. Нещо повече конкретизира и че местоположението на имота не се различава от това на други къщи от селото като отдалеченост. С експертизата се изключва категорично като причина отдалечеността на абоната от захранващия трафопост да получава качествена електроенергия, за която е заплащал.

Съдът приема изцяло, изготвеното от вещото лице експертното заключение по назначената Съдебно-техническа експертиза, с което е даден отговор на въпроса относно това какви са стойностите на допустимата загуба на напрежение, като вещото лице е цитирало Наредба № 3 за устройство на електрическите уредби и електропроводни линии, като за електроразпределителните мрежи НН при номинален режим на работа следва да са от 3, 5 до 5 %. Като методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите на качеството на ел. енергия и качество на обслужването на мрежови оператори, обществените доставчици и крайни снабдители прави уточнение в експертизата си вещото лице, съгласно т.3.2.1.3.1, от Лицензия Л-135-07 от 13.08.2004г. Предвид това в експертното заключение се извежда, че при захранване на отдалечен район, с дълги линии, напрежението може да бъде извън обхвата от номиналното с + 10/- 15%, като затова мрежовите потребители следва да бъдат информирани за тези условия. Критерии за определяне на допустима загуба на напрежение вещото лице сочи, че се определят въз основа на качествената и безаварийна работа на електрическите консуматори.

В отговор на поставените въпроси вещото лице уточнява и това, че за конкретния случай, обекта предмет на настоящето производство намиращ се в с.Трайково, на ул.„Комсомолска“ №28 не е с голяма отдалеченост, респ. не се касае да електроразпределителна мрежа с голяма дължина, като именно той не се отличава с тази на останалите къщи в селото. Със заключението се коментира и въпроса затова какво са „нормални работни условия“, като в конкретния случай се извежда, че предвид представения диспечерски дневник на изключванията в с. Трайково за процесния период от 26.10.2022г. до 02.11.2022г. тези причини не биха довели до изменения на захранващото напрежение, каквито са установени с Констативен протокол № ПЛ-КЕВР- 11/02.11.2022г. От това се прави извода, че прекъсвания на електрозахранването, отразени в диспечерния дневник на „ЕРМ-Запад“ЕАД не биха могли да доведат до подобно отклонение, което е установено с констативния протокол.

С въведеното като твърдение от свидетел в съдебно заседание, че кражба на ток би довела до въпросното изменение на показателите, което да представлява процесното нарушение, вещото лице заявява, че подобна кражба на ел. енергия не влияе на стойностите на напрежението в такива граници.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на осн чл.206, ал.1 от ЗЕ, в частта за нарушение на условията по издадената на дружеството лицензия №Л- 135-07 от 13.08.2004г., съгласно която „На енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага „имуществена санкция“ от 20 000 до 1 000 000лв“.

По своите характеристики посочената разпоредба освен материалноправна, е и санкционна.

Доказателствата по делото категорично установяват, че при осъществената проверка в периода от 26.10.2022г. до 02.11.2022г. на обект на адрес: ул. „Комсомолска“ № 28, общ. Лом, обл. Монтана, абонатен № 6304202084, резултатите от която били обективирани в Констативен протокол № ПЛ-КЕВР-11/02.11.2022г., било констатирано отклонение в показателите по т.3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители - Методиката, приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010г. По този начин, дружеството-жалбоподател е осъществило формално нарушение на чл.206, ал.1 от ЗЕ в частта за нарушение на условията по издадената на дружеството лицензия №Л- 135-07 от 13.08.2004 г. Съставът на нарушението е довършен на 02.11.2022г. в горепосочения обект, когато е приключило измерването, обективирано с Констативен протокол № № ПЛ-КЕВР-11/02.11.2022г. От така установена фактическата обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към преписката, и събраните в хода на съдебното следствие гласни такива, настоящия състав намира, че от обективна страна дружеството е извършило вмененото му нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност.

При издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП съдържат реквизитите визирани в чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Описани са съставомерните признаци на деянието, съставляващо административно нарушение. Не е налице нарушаване на формата при издаването на актовете, така че това да възпрепятства наказаното лице да упражни правото си на жалба. Издадени са от компетентни органи, съгласно представените по делото доказателства. Настоящия състав приема, че деянието, за което е санкционирано дружеството е безспорно установено. В случая е налице нарушение на т.3.3.1 от издадената на дружеството лицензия, а именно: качеството на доставяната електрическа енергия на клиента Младен Павлов с абонатен 6304202084, за обект на адрес: ул. „Комсомолска“ № 28, с. Трайково, общ. Монтана, не отговаря посочените в Методиката показатели, като са спазени правилата за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Във връзка с твърдяното в АУАН и в НП, че констатираното нарушение е „повторно“ съдът следва да приеме, че нарушението действително е извършено в условията на повторност - след като е налице влязъл в сила съдебен акт за друго подобно деяние.

В цитираното от административно- наказващия орган в наказателно постановление от 06.04.2023г. решение, което е издадено не срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, а срещу „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като в текста на същото не е посочено, че дружеството- жалбоподател е правоприемник на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като и не са и приложени никакви писмени доказателства в тази насока. Посочено е и че в правния мир не съществува описаното в обстоятелствената част на НП съдебно решението, постановено от АС- София област. Настоящият състав е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата.

Съдът намира за неоснователни възраженията на дружеството разпределител, че приетата Методиката, не е била действаща към датата на констатиране на извършено електроразпределителното дружество нарушението, тъй като в същата е посочен срок действие до 02.11.2023г. Видно от приложената към административната преписка Методика, действието на същата не е ангажирано със срок. Неоснователен е довода на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, че посочения в Методиката стандарт БДС ЕN 50160: 2007 е отменен, с което е отменено и „нормативното правило за поведение", което трябва да спазва електроразпределителното дружество. Неоснователно е и възражението по отношение на срока по чл. 75 от Правила за управление на електроразпределителните мрежи (ПУЕРМ). Разглежданото нарушение е установено, в хода на извършена проверка за изпълнение на условията на Лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена „Електроразпределителни мрежи запад" ЕАД. Обект на проверката са били жалби отнасящи се до лошо качество на електрическата енергия, подадени в периода 26.10.2022г. - 02.11.2022г., предприетите действия от електроразпределителното дружество и постигнатите резултати. Жалбата на лицето Младен Павлов е подадена за обект на адрес: с. Трайково, общ. Лом, ул. „Комсомолска“ № 28, като същата е счетена от дружеството за основателна.

От твърденията на пълномощника на дружеството става ясно, че са предприети действия за доставяне на електрическа енергия, отговаряща на стандарта, като затова са предоставени констативни протоколи от последващи измервания на населеното място и в това число на адреса на Младен Павлов. В хода на извършената от КЕВР проверка, Електроразпределителни мрежи- Запад е посочило, че към 02.11.2022г. /датата на съставяне на констативния протокол/, действия по констатирания проблем не са предприети. Дружеството, въпреки, че е приело жалбата за основателна, не е предприело абсолютно никакви действия по отношение на оплакването на клиента си в рамките на предвидения за това срок.

Предвид така описаните факти не следва да се преценява нарушението при условията на маловажен случай. За приложение на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, където е уреден „маловажния случай“, действително, установените отклонения от напрежението макар и минимални, но с оглед вида на засегнатите обществен и отношения - правата на потребители на ел. енергия от субект, явяващ се монополист в тази дейност (доколкото потребителите от един и същи регион не могат да изберат различен от дружеството- жалбоподател, доставчик на ел.енергия), същото не може да се квалифицира като маловажно. В случая са засегнати обществени отношения от изключителна важност, чиято закрила е гарантирана, чрез изрична точка в издадената на дружеството лицензия. Нарушението не разкрива липсата, респективно незначителната степен на обществена опасност, поради което не притежава признаците на маловажно такова.

Предвид този правен извод и приложението на чл.206, ал.1 ЗЕ енергийно предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия, се налага имуществена санкция от 20 000лв до 1 000 000лв. Според ал.3 на същата разпоредба, при повторно извършено нарушение по ал.1 имуществената санкция е в трикратен размер на санкцията по ал.1. Процесното нарушение следва обаче да се квалифицира като такова извършено в условията на „повторност“. В ЗЕ липсва легална дефиниция относно повторността, поради което следва да се приложи нормата на §1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН, съгласно която: „Предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Видно от Наказателно постановление № НП- 17 от 06.04.2023г., „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД с предишно наименование- „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, е санкционирано за нарушение от същия вид. Цитираното НП е потвърдено с приложено и прието по делото Решение № 4112 от 20.06.2022 г., постановено по КАНД № 3497 по описа за 2022г. на Административен съд София-град (погрешно посочено в НП- „на Административен съд София- област“).

На следващо място следва да се отбележи, че е ноторен факт правоприемството от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, поради което е ясна и идентичността на субекта на нарушението, което не се и оспорва от дружеството.

С оглед изложеното, административнонаказващият орган (АНО), правилно и законосъобразно е определил имуществена санкция на основание чл.206, ал.3 от ЗЕ, вр. с чл.206, ал.1 ЗЕ. При установеното по безспорен начин административно нарушение, настоящия състав намира, че наложената с НП „имуществена санкция“ е в законово определения размер. Нарушението е доказано, приложената санкция е в съобразен троен размер.

Водим от горното, съдът счита, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По искането за разноски:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора, в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъждат разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. В настоящето производство КЕВР гр.София е представлявано от юрисконсулт Костадин Костадинов, който е взел участие в проведеното с.з. и е представил Писмени бележки.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.

Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл.27е от НПП, съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80лв /осемдесет лева/ до 150лв /сто и петдесет лева/.

С оглед изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника на жалбоподателя се явява неоснователно.

Водим от горното, съдът