Решение № 417 от 19.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1587/2024 г.

С Присъда № 7 от 27.02.2024 г. по н.ч.х.д. № 20225310200532 по описа на 2022 г., Районен съд - Асеновград е признал подсъдимата Н. С. М., родена на ••••••• г., в с. ••••••, общ. А., обл. Пловдив, б., българска гражданка, с образование, безработна, неомъжена, неосъждана, с адрес: гр. А., кв. Г. В., ул. „Н.“ № •, ЕГН ••••••••••, за виновна в това, че на 24.05.2022 г. в гр. А., кв. „Г. В.“, ул. „Н.“ № • е причинила на частната тъжителка – М. Р. М., с ЕГН ••••••••••, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето, а именно: две кръвонасядания на лявата мишница, охлузване на лявото коляно, три кръвонасядания на лявата подбедрица, охлузване на лявата подбедрица, кръвонасядане на дясното бедро, две кръвонасядания и охлузване на дясното коляно, кръвонасядане на дясната подбедрица – престъпление по чл. 130 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Със същата присъда на основание чл. 304 от НПК Н. М. е призната за невиновна за това на 24.05.2022 г., в гр. А., кв. „Г. В.“, ул. „Н.“ № • да е причинила на частната тъжителка - М. Р. М., с ЕГН ••••••••••, лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето, по отношение на следните травматичните увреждания, а именно - по главата - болезненост в двете слепоочия, която се разпространявала по задната повърхност на шията, както и в поясната област, силна болезненост двустранно, за което я е оправдал да е извършила така описаното престъпление по чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД Районен съд – Асеновград е осъдил подсъдимата Н. С. М. - ЕГН •••••••••• да заплати на частната тъжителка М. Р. М., с ЕГН ••••••••••, обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, за причинените й кръвонасядания и охлузване по крайниците - по външна повърхност на горната трета на лявата мишница - овално синкаво кръвонасядане с размери 3/2, 5 см., кръвонасядане в долната трета по външната повърхност на лявата мишница с размери 2, 9/2 см., овално охлузване с размер 1/1 см., покрито с фина кафеникава коричка по предната повърхност на лявото коляно, външната повърхност в горна и средна трета на лявата подбедрица - две ивичести хоризонтално ориентирани кръвонасядания със синкав цвят с размер за горното - 10/2 см., а за долното - 5/1, 5 см., по предната повърхност - средната трета на лявата подбедрица, овално синкаво кръвонасядане с размер 4, 5/5, 5 см., с налично охлузване на горния му край с размер 2, 5/1 см., покрито с кафява леко навдигната коричка, по външната повърхност на долна трета дясното бедро - петнисто синкаво кръвонасядане с размери 6/5 см., по външна повърхност на дясно коляно, овално синкаво кръвонасядане с размери 3/2, 8 см, по предно - външната повърхност на дясното коляно, виолетово-синкаво кръвонасядане с размери 4, 5/3, 7 см., с овално охлузване в центъра с размери 0, 5/0, 3 см. покрито с навдигната кафеникава коричка по предната външна повърхност в средна трета на дясна подбедрица, овално синкаво кръвонасядане с размери 2, 3/1, 3 см., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 24.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск в размер от 1 500 (хиляда и петстотин) лева за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания и неудобства от причинени на 24.05.2022 г., увреждания по главата - болезненост в двете слепоочни области, която се разпространявала надолу по задната повърхност на шията, включително довеждането до състояние до изпадане в безсъзнание причинено по начин особено мъчителен за пострадалата, в размер на 1 000 (хиляда) лева и за болки и страдания в поясната област - силна болезненост двустранно в размер на 500 (петстотин) лева, като неоснователен. Срещу така постановената присъда в осъдителната й част е постъпила жалба с допълнение към нея, подадена лично от подсъдимата Н. С. М., с която се иска отмяна на присъдата в атакуваната й част и постановяване на нова, с която Н. М. да се признае за невиновна и оправдае за обвинението по чл. 130, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК за това, че на 24.05.2022 г. в гр. А., кв. „Г. В.“, ул. „Н.“ № • е причинила на частната тъжителка - М. Р. М., с ЕГН ••••••••••, лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето, а именно: две кръвонасядания на лявата мишница, охлузване на лявото коляно, три кръвонасядания на лявата подбедрица, охлузване на лявата подбедрица, кръвонасядане на дясното бедро, две кръвонасядания и охлузване на дясното коляно, кръвонасядане на дясната подбедрица. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна и неправилна. Според жалбоподателката районният съд неправилно е възприел фактическите данни по делото и участието й в посоченото в тъжбата деяние, а присъдата била постановена при противоречиви доказателства. С подадения отговор на жалбата частната тъжителка М. Р. М. счита жалба на подсъдимата за допустима, но неоснователна и моли присъдата в атакуваната й част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Допълнителни съображения в същата насока се излагат и в допълнителния отговор. Срещу присъдата в оправдателната й част е постъпила и жалба с допълнение от частната тъжителка М. Р. М.. С нея иска отмяна на постановената присъда в посочената част и постановяване на нова, с която подсъдимата Н. М. да бъде призната за виновна за причинена на тъжителката лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето по отношение на следните травматичните увреждания, а именно: по главата - болезненост в двете слепоочия, която се разпространявала по задната повърхност на шията, както и в поясната област, силна болезненост двустранно. В съдебно заседание от защитата и подсъдимата Н. М. се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на нова оправдателна такава. Според защитата районния съд не е обсъдил правилно и задълбочено събраните по делото доказателства, а се е доверил единствено на разпита на заинтересовани свидетели - ••••та и •••• на тъжителката. Считат гражданския иск за прекомерен. Претендират разноски. Процесуалният представител на жалбоподателката и частен тъжител, счита постановената присъда в осъдителната й част за правилна, законосъобразна и обективна. Иска отмяна на постановената присъда в оправдателната й част и осъждане на подсъдимата за причинена лека телесна повреда на М. М. в областта на главата и слепоочията. В последната си дума подсъдимата иска постановяване на оправдателна присъда. Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди съображенията във въззивните жалби и допълненията към тях, доводите на страните в съдебно заседание и като сам провери обжалваната присъда изцяло, за да се произнесе, взе предвид следното: Подадените въззивни жалби са допустими – подадени в законния срок от лица, които имат право на жалба. По същество: За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата Н. М. била с добри характеристични данни и неосъждана. Частната тъжителка М. Р. М. имала издадени общо пет експертни решения от ТЕЛК, а именно - № 0250 от 02.02.2015г., съгласно което тя има 23, 50 процента трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „Органично емоционално лабилно астенично разстройство“ и общо заболяване: „органична емоционална лабилност“. Астенно - вегетативен синдром. Двустранен неврит на слуховите нерви. Хипакузис. Захарен диабет - ИНЗТ, без усложнения. Артериална хипертония първа степен; № 3942 от 204 от 21.11.2016г. с 23, 5 трайно намалена работоспособност до експертиза и настояща такава от 50 процента трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза „Рецидивиращо депресивно разстройство“ и общо заболяване: „Рецидивиращо депресивно разстройство, протрахиран депресивен епизод с тревожно депресивен облик“; № 4387 от 188 от 10.11.2017г. за 50 процента трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: „Рецидивиращо депресивно разстройство“, „Общо заболяване: рецидивиращо депресивно разстройство, персистираща симптоматика след пореден депресивен епизод с непълно възстановяване.“; № 5166 от 191 от 12.11.2019г. с 50 % трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: „Рецидивиращо депресивно разстройство“ и Общо заболяване: „Рецидивиращо депресивно разстройство, персистираща симптоматика след пореден депресивен епизод с непълно възстановяване.“; № 3647 от 167 от 12.10.2021г. с издадена диагноза рецидивиращо депресивно разстройство, общо заболяване: „Рецидивиращо депресивно разстройство, остатъчна симптоматика с непълно възстановяване между отделните епизоди“. Н. С. М. и М. Р. М. били етърви, като от години отношенията им били силно влошени, поради което имали подадени множество жалби една спрямо друга в РУ на МВР – Асеновград. Едната от жалбите била подадена от частната тъжителка М. М. срещу ••••• й – подсъдимата Н. М. по повод случка от 19.05.2018 г. от около 07, 40 часа, при която тъжителката била пред входната врата на жилището си, като в същото време ••••• й и девера й С. М. били в градината на къщата им и подсъдимата Н. М. взела една кофа с вода и я е наляла в обувките на тъжителката и семейството й, хванала я за косата и започнала да удря тъжителката. Във връзка с това, тъжителката посетила УМБАЛ "Свети Георги" град Пловдив, където й било издадено СМУ № 504/2018 г. със заключение, че й е било причинена болка и страдание, без разстройство на здравето. На място отишъл автопатрул 527, който предупредили подсъдимата Н. М., както и частната тъжителка М. М., с протоколи по чл. 65, ал.2 от ЗМВР. От издаденото СМУ № 540/2018г. от предварителни сведения било установено, че на 19.05.2018 г. около 07, 30 часа, пред дома й в град А., частната тъжителка била скубана, стискана по шията, блъсната на земята и ритана от ••••• й. В раздел "Обективни данни“ било установено, че по кожата на лявата мишница, по задната повърхност, в горната трета се установило кръвонасядане с размери 8 /2, 5 сантиметра със синьо - червен цвят. В средата на описаното кръвонасядане, се установило охлузване със забелване на повърхностния слой на кожата и размери 6.5/ 0.5 сантиметра. По задната повърхност на лявата мишница, в средна трета се установило кръвонасядане с размери 6/2 сантиметра, със синьо - червен цвят. По задно - външната повърхност на долната трета на лявата мишница се установило кръвонасядане с размери 6/0, 7 сантиметра, със синьо - червен цвят. По задната повърхност на дясната раменна става се установило кръвонасядане с размери 4/2 сантиметра, със синьо - червен цвят. По кожата на лявата колянна става, по предната повърхност се установило кръвонасядане с размери 4/6 сантиметра със синьо - червен цвят. Заключението при прегледа на М. Р. М. било за установено охлузване по челото, кръвонасядания и охлузвания по горните и долните крайници. Описаните травматични увреждания били причинени по механизма на удар с, или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие, като било причинено болка и страдание, без разстройство на здравето. Прието било, че се касае за престъпление по чл.130, ал.2 от НК и съгласно нормата на чл.161 от НК, било отказано образуването на досъдебно производство. Проблемите между страните възниквали основно от ползването на общите части на двора и незаконна постройка в него, за която М. М. подала заявление за нейното събаряне. Това било сторено, като било издадено Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, видно от които сграда с кадастрален идентификатор 99087.504.79.4 и сграда с кадастрален идентификатор 99087.504.79.5, находящи се в ПИ с идентификатор 99087.504.79 по КККР на кв. Г. В., град А., ул."Н." № •, са съборени, за което било издадено удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, видно от което, сграда с кадастрален идентификатор 99087.504.79.4 и сграда с кадастрален идентификатор 99087.504.79.5, находящи се в Имот с идентификатор 99087.504.79 по КККР на кв.Горно воден, град А., ул."Н." № •, са съборени. През 2020 г. частната тъжителка М. М. поставила камери за видео - наблюдение без съгласието на подсъдимата Н. М. и нейният съпруг С. М., като камерите обхващали част от жилищната сграда, както и общите части на двора. След поставянето им, подсъдимата и нейният съпруг, се опитали да разговарят с М. М., че не са съгласни с монтираните камери, тъй като се чувствали постоянно под наблюдение. Тя не обърнала внимание и на 18.11.2020г около 09: 00 часа, С. М. излязъл на двора, взел дървена летва и изместил камерите настрани, без да имат обхват на самия двор. Впоследствие М. М. отново наместила камерите, а на 30.11.2020 г. С. М., след като установил, че камерите отново обхващат общите части и двора, срязал част от кабелите. На 04.12.2020 г., частната тъжителка М. М. подала поредна жалба в Районна прокуратура – гр. Асеновград. По случая било издадено постановление от 06.01.2021г. на Районна прокуратура - Пловдив, с което било прието, че не са установени данни, както от обективна, така и от субективна страна за осъществено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като причинената вреда – повредата на кабелите била на стойност по – малко от две минимални работни заплати и деянието следвало да се квалифицира като престъпление по чл. 216, ал.4 от НК и разкрива признаците на „маловажен случай“ и представлява ниска степен на обществена опасност. На М. Р. М. бил издаден амбулаторен лист № 000363 от 02.07.2019г. от 17, 45 часа, видно от който от част "Анамнеза“ се установява, че се чувствала напрегната, не можела да стои на едно място, лесно се дразнела, нямала настроение, нямала желание за работа и за общуване. Хранела се и спяла с прекъсване. Имала задушаване, сърцебиене, треперене, болки в гърба, кръста, прилошаване. Обективното й състояние било вътрешно напрегнато, емоционално лабилно с дистимно настроение и астеновегетативни оплаквания, критична. На 24.05.2022 г. възникнал пореден конфликт между двете ••••, като Н. М. нападнала частната тъжителка неочаквано в двора им в град А.. М. М. държала в ръцете си лейка и кофа и не успяла да се защити. Подсъдимата била я нападнала внезапно, започнала да я дърпа за косата в двора на и я съборила на земята, като я удряла и скубала. От писмо на телефон 112 дирекция "Национална система 112", Районен център 112, се установило, че на 24.05.2022 г. в 12: 28: 28 часа било прието повикване от номер ••••••••••••• с продължителност на аудиозаписа 03: 21 минути, като обаждащата се представила с име М. М.. От карта за телефонно повикване на 112 се установило, че Н. М. е снаха на обаждащата се, която я е нападнала. Пострадалата посочила, че няма нужда от помощ По сигнала бил изпратен екип, който дошъл на място и констатирал жена, която се оплаквала от нанесен й побой, заради неразделено дворно място, която отказала повикване на линейка, тъй като в момента не усещала нищо, но по – късно можела да има болки. И двете участнички в инцидента били предупредени с протоколи по чл.65 от ЗМВР. На 24.05.2022 г. по време на видеоконферентен разговор, свидетелката Б. Д. видяла, че майка й по лицето си имала червенини, била оскубана и не се чувствала добре. След инцидента двете се чували всеки ден, като оплакванията на частната тъжителка М. Р. М. били, че й се повдига и прилошава, като имала болки по цялото тяло и синини, които на другия ден били по - видими. Косата й била оскубана, като на няколко места имала петна. Оплаквала се в рамките на десет дни, през които ежедневно се чувала с •••• си - свидетелката Б. Д.. Издаден бил амбулаторен лист № 002855 от 08.09.2021г. с анамнеза за Рп. Влошаване на състоянието. Специален статус - депресивно разстройство. На следващия ден частната тъжителка М. М. отишла в съдебна медицина и се освидетелствала. От издаденото СМУ № 552/2022г. на 25.05.2022г. от УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД се установило, че в горната трета на лявата мишница имала овално синкаво кръвонасядане с размери 3/2, 5 сантиметра. Друго подобно кръвонасядане имала в долната трета по външната повърхност на лявата мишница с размери 2, 9/2 сантиметра, по предната повърхност на лявото коляно имала овално охлузване размери 1/1 сантиметра, покрито с фина кафеникава коричка. По външната повърхност в горната и средната трета на лявата подбедрица имала две ивичести хоризонтално ориентирани кръвонасядания със синкав цвят, като размерите за горното са 10/2 сантиметра, а за долното 5/1, 5 сантиметра. По предната повърхност в предна трета на лявата подбедрица се установявало овално синкаво кръвонасядане с размери 4, 5 /5, 5 сантиметра. В горния му край било налично охлузване с размери 2, 5/1 сантиметра, покрито с кафява леко надигната коричка. По външната повърхност в долна трета на дясно бедро е налично петнисто синкаво кръвонасядане с размери 5 сантиметра. По външната повърхност на дясното коляно имала овално кръвонасядане с размери 3/2, 8 сантиметра. По предно - външната повърхност на дясно коляно имала виолетово - синкаво кръвонасядане с размери 4, 5 / 3, 7 сантиметра, с едно овално охлузване в центъра му, с размери 0, 5 на 0, 3 сантиметра, покрито с надигната кафеникава коричка. По предно - външната повърхност в средната трета на дясната подбедрица имала овално синкаво кръвонасядане с размери 2, 3 /1, 3 сантиметра. Заключението при прегледа на частната тъжителка М. Р. М. било, че са установени кръвонасядания и охлузвания по крайниците. Описаните травматични увреждания били причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и/или неговото тангенциално действие и било възможно по начин и време да са получени както съобщавала освидетелстваната. Било е причинено болка и страдание, без разстройство на здравето. От издадения на частната тъжителка М. Р. М. болничен лист № Е20221310431 била поставена диагноза "Рецедивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод - умерено тежък", диагноза F33.1, като й е бил преписан домашен режим на лечение от 10 дни. По делото била изготвена съдебно - медицинска експертиза, която установила, че при извършения на 24.05.2022 г. преглед частната тъжителка М. Р. М. имала следните травматични увреждания: две кръвонасядания на лява мишница охлузване на ляво коляно три кръвонасядания на лява подбедрица охлузване на лява подбедрица кръвонасядане на дясно бедро две кръвонасядания и охлузване на дясно коляно кръвонасядане на дясна подбедрица Описаните травматични увреждания поотделно и в съвкупност са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК. Във връзка с нападението и нанесения побой М. М. сигнализирала органите на полицията, за което след проверка било издадено постановено постановление за отказ да се образува наказателно производство от 01.06.2022г. на Районна прокуратура - Пловдив, ТО - Първомай, поради това, че се касае за данни за престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, което съгласно нормата на чл. 161, ал.1 от НК се образува по тъжба на пострадалата. При цялостна проверка на атакуваната присъда въззивният състав установи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в съдебната фаза при изготвяне на мотивите към постановената присъда, което води до отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Причините за това са следните: По делото са разпитани условно три групи свидетели. Първата група свидетели включва полицейските служители от РУ – Асеновград - Хр. Хр. К. и Д. В. С., двамата без родство със страните. Втората група са свидетели, осигурени от частното обвинение – Б. Б. Дж. – •••• на частната тъжителка и Е. Дж. – ••• на частната тъжителка. Третата група включва свидетелите, осигурени от защитата – а именно: З. С. М. – ••• на подсъдимата и Сакъп Шевфкит М. – съпруг на подсъдимата. В мотивите си районният съд е обсъдил съвсем лаконично втората и третата група свидетелски показания, като ги е цитирал и преразказал, без въз основа на тях да изведе възприетата от него фактическа обстановка. По подобен начин е анализирал и заключението на вещото лице, а първата група свидетелски показания е останала необсъдена от районния съд. Съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите си съдът следва да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали са приети и какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречия на доказателствените материали следва да се мотивира защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Безспорно в конкретния случай са налице противоречия в свидетелските показания на осигурените от частното обвинение свидетели и тези, осигурени от защитата. Основното противоречие в свидетелските показания на втората и третата група свидетели се състои в това дали при възникване на конфликта между частната тъжителка и подсъдимата е имало физическо съприкосновение. Така свидетелите Б. Б. Дж. – •••• на частната тъжителка и Е. Дж. – ••• на частната тъжителка твърдят да са възприели при проведен чрез видеоконферентна връзка разговор М. М. да има следи от насилие, а свидетелите З. С. М. – ••• на подсъдимата и С. Ш. М. – съпруг на подсъдимата, след прибирането им, след инцидента в сградата твърдят, че подсъдимата им казала, че с ••••• си само са се карали. Свидетелските показания на първата група свидетели - полицейските служители Хр. К. и Д. С. на практика са останали неанализирани от първата инстанция, тъй като районният съд само декларативно ги е посочил в мотивите си. Така, според настоящия въззивен състав първостепенният съд не е изпълнил задължението си да подложи на цялостен самостоятелен анализ доказателствените материали по делото. Част от доказателствените източници са останали необсъдени, а други районният съд е обсъдил лаконично, в нарушение изискването на чл. 107, ал.5 от НПК, съгласно което всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка. Допуснато е и нарушение по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НПК, касаещ принципа за разкриване на обективната истина по делото и на чл. 14. ал. 1 от НПК относно правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, и ръководейки се от закона. Обсъденото по-горе съдържание на мотивите сочи на липсата им. Мотивирането на съдебния акт, освен че следва да прави видима волята на съда по фактите и по правото, обективира процеса на формиране на вътрешното му убеждение, като също така дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Липсата на мотиви на съдебния акт е предвидено от закона като абсолютно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на постановения съдебен акт, а въззивният съд не може сам да отстрани посоченото процесуално нарушение. Ето защо, постановената присъда следва да бъде отменена, а делото върнато на Районен съд – Асеновград за новото му разглеждане от друг състав на съда, на основание, съгласно чл.335 ал. 2 вр. чл.348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК. С оглед на горното, съдът