РЕШЕНИЕ

№………/2 2.1 1.2010г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ-ри търговски състав, на двадесет и шести октомври две хиляди и десетата година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА Прокурор: като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 288 по описа за 20 1 0 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

Съдът е сезиран с искова молба от „Марица -95” ЗК представлявана от Г. В.чрез процесуалния пълномощник ада. Ц. ••• представлявана от Кмета И. Л.. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че кооперацията е придобила по реда на чл. 52 ал. 2 от Правилника за приложение за собствеността и ползването на земеделските земи, недвижим имот, които е описан в договор за покупко-продажба, като почивна станция за отдих туризъм и лечение, бивш почивен дом на министерство на финансите масивна триетажна сграда железобетонна конструкция с площ 325 кв.м. находящи се във Велинград кв. Каменица ул. „Мичурин” и дворно място място към почивната станция по държавен акт № 2714/05.10.1983 г. в кв. 229 парцел ІІ 1950 кв.м. от обща площ 2 270 кв.м. Този имот е предаден на Държавната фирма Социален отдих София – София на ДФ Агрофирма „Великия октомври” Пазарджик в изпълнение на ПМС 88 от 1990 г. и на основание Заповед № 812/90г. на Директор на ДФ”Социален отдих. При прекратяване на Агрофирма „Великия октомври” Пазарджик на основание чл. 52 ал. 2 от ППЗСПЗЗ имотът е прехвърлен на ЗК „Марица -95” съгласно договор от 21.06.1996 г. Твърди се, че ответната община оспорва правото на собственост, междувременно е извършила редица регулационни промени за имота като за това не е уведомила ЗК. Оспорването на право на собственост се изразявало и в това, че в част от имота са паркирани почистващи машини на общината Велинград.

Петитум:

След като ищцовата кооперация докаже твърденията си, съдът да постанови решение, с което да осъди Общината Велинград да предаде на кооперацията собствеността и владението върху следните недвижими имоти: УПИ – ІV-1520, УПИ – VІ-1521, УПИ – V-6323 в кв. 238 по плана на гр. Велинград.

След оставяне без движение на исковата молба са постъпили молби с уточняване предмета на ревандикационния иск. С две молби от 15.05.2010г. и от 8.06.10г. е уточнено, че предмет на иска УПИ –ІV -1520 отредено за пл. № 1520 с площ 4359 кв.м УПИ VІ-1521 отредено за имот № 1521 с площ 575 кв.м. и УПИ V-6323 за имот № 6323 с площ 1111 кв.м. като е посочено, че построените в имотите сгради не са предмет на ревандикацията.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната Община, в който се съдържа становище, че предявеният иск е допустим, но по съществото си неоснователен. Твърди се, че съгласно договор от 1996 г. ищецът по делото се легитимира, като собственик на почивна станция „Стойко Калпазанов” с площ 325 кв.м. и дворно място към почивната станция от 1950 кв.м., което представлява парцел ІІ в кв. 229 по плана на гр.Велинград съгласно Акт за държавна собственост № 2714/1973г. Този договор, се твърди от Община Велинград, че е сключен в нарушение на закона и по-конкретно §29 от ППЗСПЗЗ.Освен това се твърди, че не е спазена формата му, което го прави нищожен и поради това не поражда правни последици респ. не легитимира ищцовата кооперация, като собственик на имота. Твърди се, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че правоприемниците на ищцовата кооперация АФ”Велия октомври” и КФ”Овощен разсадник”- Пазарджик да са били собственици на процесния имот. Освен това като довод е наведено в отговора, че Общината Велинград се легитимира на правно основание, като собственик на процесния имот въз основа на Акт № 10 за публична общинска собственост съставен през 1997г. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3, 5, 6 и ал. 2, т. 2 от ЗОС и Заповед № 1216/18.09.97г. на Обл.управител на Пловдивска област създаден на основание чл.8 ал. 1 от Закона за държавната собственост и именно на цитираните норми процесния имот е реституиран на Община Велинград.

Страните са представили доказателства в подкрепа на твърденията си.

В съдебно заседание по реда на чл.143 ал.2 от ГПК ищцовата кооперация е изложила и нов довод, а именно, че ищцовата кооперация е придобила собствеността въз основа на разпределение на активите на прекратената АФ „Великия октомври” – Пазарджик, за което се представя и протокол от 21.06.1996г. от Общото събрание на правоимащите лица по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ.

След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

След извършена служебна проверка в Търговския регистър съдът установи, че ищецът е регистриран в същия като Земеделска кооперация „Марица 95” със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик и се представлява от председателя Г. Н. В.. Първоначалната регистрация е с решение №2795/06.11.1995г. постановено по ф.д.№2124/1995г. по описа на Пз ОС. Липсват данни кооперацията да е правоприемник на други юридически лица.

Предмет на предявеният ревандикационен иск са УПИ –ІV -1520 отредено за пл. № 1520 с площ 4359 кв.м УПИ VІ-1521 отредено за имот № 1521 с площ 575 кв.м. и УПИ V-6323 за имот № 6323 с площ 1111 кв.м. всичките в кв.229 по сега действащия РП на гр.Велинград.

Относно материалноправаната си легитимация като собственик на процесните недвижими имоти, ищецът е представил договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.06.1996г. съгласно Протокол от 12.05.1996г. и Протокол от 21.06.1996г.. Същият на съдържа декларация от лица, които са го подписали, че подписите положени под договора са тяхни. Декларациите са с нотариално заверени подписи, като заверката е извършена на 27.02.2004г. от Нотариус Г.. От договора се установява, че ЗК „Марица 95” – Пазарджик е закупила от АФ „Великия октомври” и КФ”Овощен разсадник” гр.Пазарджик следните недвижими имот: почивна станция за отдих, туризъм и лечение „Стойо Калпазанов” – бивш почивен дом на МФ и прилежащото й дворно място в реални граници: парцел ХVІІІ, кв.238 А с обща площ 4730 кв.м. при съседи: парцел ХІХ и от три страни ул.”Мичурин”, ул.”Йорданка Чанкова” и ул.”Вела Благоева”. От приетият по делото Протокол от 12.05.1996г. от проведено Общо събрание на правоимащите лица по чл.27 ал.1 за вземане решение за разпределение на имуществото на ОСП на заличената АФ „В.Октомври” и КФ „Овощен разсадник” гр.Пазарджик се установява, че Общото събрание е взело решение в следния смисъл: да се прекратят правомощията на физическите лица по §29 от ЗСПЗЗ и същите да се прехвърлят на ЗК „Марица 95”, която да осъществява производствената дейност на заличената АФ „В.Октомври”. Цитираният в договора за покупко-продажба Протокол от 21.06.1996г. е приет по делото и от него се установява, че след проведено разпределение на дълготрайните материални активи на заличената по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ АФ „Великия октомври” на основание чл.52 ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ от определените от Общото събрание лица, недвижим имот представляващ Почивна станция „Стой Калпазанов” гр.Велинград, ХVІІІ, кв.238 А и земя - 4730 кв.м. се предава на единствения кандидат ЗК „Марица – 95”, след сключването на договор за покупко- продажба и заплащане на определената стойност от 2 950 000 лева. Със заповед №006/27.09.1996г. на пълномощниците на правоимащите лица е разпоредено да се предаде и въведе във владение почивната станция ведно с прилежащата й земя с площ от 4730 кв.м..

От приетата по делото СТЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира, се установява, че процесния имот с площ от 4730 кв.м. представлява част от УПИ –ІV -1520 отредено за пл. № 1520 с площ 4359 кв.м УПИ VІ-1521 отредено за имот № 1521 с площ 575 кв.м. и УПИ V-6323 за имот № 6323 с площ 1111 кв.м. всичките в кв.229 по сега действащия РП на гр.Велинград и е очерта със зелен контур на приложено копие на скица №563/10.05.2010г.. Така очертан имотът е идентичен с парцел ХVІІІ- за почивен дом на финансите по плана от 1983г. на гр.Велинград, който е с площ от 4850 кв.м. по регулационни линии.

От приетите по делото Акт за ДС №75 от 20.05.1949г., Акт за ОС №3359 от 20.06.1995г., Акт за ОС №10 от 06.10.1997г. и от СТЕ се установява, че първият акт за държавна собственост е съставен за сграда – оранжерия в гр.Велинград, кв.Каменица с граници: улици, улици, люпилня и дере със застроено незастроено място 9 950 кв.м.. Съставеният през 1995г. акт за общинска собственост е за земя 12 000 кв.м. и сгради с обща застроена площ от 1 425 кв.м.; обща площ 13 425 кв.м., като имота е описан с пл.№6442 в кв.238 при граници: от три страни улици и имот на ОКС – Пазарджик. По акта за общинска собственост от 1997г. имотът е описан като парцел ХІХ, имот пл.№6448 в кв.238 от 12 000 кв.м.и сгради с обща застроена площ от 1552 кв.м. или обща площ от 13 552 кв.м. при граници: от север, изток и запад – улици, от юг-люпилня. Със заповед №1216/18.09.1997г. изд. от Обл.управител на Пл.област А.А. е разпоредено имотът описан като парцел ХІХ, имот пл.№6448 в кв.238 от 12 000 кв.м.и сгради с обща застроена площ от 1552 кв.м. в Акт за ОС №3359 от 20.06.1995г., да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти – държавна собственост.

Пак от писмените доказателства приети по делото се установява, че със заповед №194/20.04.1999г. изд. от Областния управител на Пазарджишка област И.К. е разпоредено да се отпише от актовите книги за недвижимите имоти- държавна собственост недвижим имот, находящ се в гр.Велинград и представляващ дворно място в кв.238 по ЗРП на Велинград от 1983г., съставляващо имот с пл.№6323 с площ от 1000 кв.м., участващо в парцел ХVІІІ- за почивен дом на МФ и почивна станция „Стой Калпазанов”, застроена на 325 кв.м..

Безспорно е по делото, че ответната Община гр.Велинград упражнява владение върху процесния имот.

При така установеното по делото от фактическа страна се налага следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Успешното му провеждане предполага установяване наличието на три кумулативно свързани предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот, последния да се владее от ответника, като владението да се осъществява без правно основание.

В конкретният случай ищецът ЗК „Марица 95” гр.Пазарджик твърди, че собственик на процесния имот въз основа на извършено разпределение на дълготрайни материални активи на заличената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ АФ „Великия октомври” на основание чл.52 ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ от определените от Общото събрание лица по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ и договор за покупко – продажба на недвижим имот сключен при условията на чл.52 ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ.

Ответната Община гр.Велинград оспорва собствеността на ищцовата кооперация като твърди на първо място, че праводателите по договора за покупко- продажба на процесния недвижим имот не са били собственици на същия към момента на сключването му и второто възражение е, че договорът от 21.06.1996г. е сключен в нарушение на закона, не е спазена и формата, поради което е нищожен.

Анализът на установеното по делото от фактическа страна и действащата към онзи момент правна уредба води до извода, че тези възражения на Общината гр.Велинград са основателни, но като правен резултат рефлектират различно върху изхода на делото, а именно:

За да установи правото на собственост в полза на праводателите по договора за покупко-продажба от 21.06.1996г. ищцовата кооперация е представила писмени доказателства, анализирани по – горе от съда. От същите се установява, че със Заповед №812/14.12.1990г. ДФ „Социален отдих” гр.София е предала собствеността на ДФ Агрофирма „Великия октомври” гр.Пазарджик в изпълнение на ПМС №88/07.08.1990г.. Съгласно посоченото постановление фирми и други организации възстановят правото си на стопанисване и управление на база за социален отдих и курортно лечение, но не и правото си на собственост върху същите. Следователно ДФ „Социален отдих” гр.София е могла единствено да предостави правото на стопанисване и управление, но не и да прехвърли собственост, както се е разпоредила със Заповед №812/14.12.1990г.. Затова се налага и изводът, че праводателите на ищцовата кооперация по договора за покупко-продажба не са надлежно легитимирани титуляри на основание ПМС №88/07.08.1990г. на правото на собственост, с което те са се разпоредили. Разпореждането с чужда недвижима вещ обаче не прави договора недействителен, а е единствено основание да се иска неговото разваляне по съответния законоустановен ред, което в конкретният случай не е сторено, поради което и следва да се приеме, че договора е надлежен титул установяващ правото на собственост Договорът за покупко – продажба от 21.06.1996г. обаче е нищожен, но на друго основание.

Видно е, че същият е сключен на основание чл.52 ал.2 от ППЗСПЗЗ и чл.18 от ЗС от определените от Общото събрание на правоимащите лица, лицата по §29 от ПЗР на ЗСПЗЗ (обн.ДВ бр.45/1995г.) съгласно протоколно решение от 12.05.1996г..

§29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в посочената редакция, визира възможността Общото събрание на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ да може да определи физически или юридически лица, които да разпределят имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вкл. и средствата им в банките.

В конкретният случай, видно от приетия по делото Протокол от 12.05.1996г., не е взето решение за избор на физически лица, които да разпределят имуществото на организацията по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е решено правомощията на тези лица да бъдат прекратени и същите да се прехвърлят на ЗК „Марица 95”, която да осъществява производствената дейност на заличената АФ „В.Октомври”. Следователно на първо място липсва решение, с което лицата, подписали договорът да са надлежно избрани съгласно изискванията на §29, което от своя страна води до извода, че същите не притежават валидно възникнала в тяхна полза представителна власт да сключат договора.

На второ място липсва решение на общото събрание на лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ за начина на разпределение на имуществото на заличената организация съгласно изискванията на чл.52 ал.2 и 3 от ППЗСПЗЗ. В тази насока следва да се съобрази обстоятелството, че ищцовата кооперация не е правоимащо лице. По смисъла на чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ(обн. ДВ бр.45/1995г.), в посочената редакция, правоимащи лица са: „собствениците на земи, включени в ТКЗС и ДЗС, членовете на трудово кооперативни земеделски или на други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях”, т.е. физически лица, които имат право на дялове от имуществото на посочените организации като разпределението се извършва при условия и по ред, посочен в ППЗСПЗЗ. Така съгласно чл.52 ал.2 от ППЗСПЗЗ (обн. ДВ бр.45/1995г.) лицата по чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ имат право да получат своя дял в собственост или съсобственост, като предоставянето на имуществото се извършва в натура или в пари по решение на Общото събрание на правоимащите лица. Следователно ищцовата кооперация като не е правоимащо лице по см. на чл.27 ал.1 от ЗСПЗЗ, то същата не може да участва в разпределението на имуществото на заличената организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Що се касае до обстоятелството, че имотът е придобит и въз основа на договор за покупко- продажба следва да се съобрази, че едва с изменението на §29 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ бр. 79 от 1996г.), бе дадена възможността на правоимащите лица да продават определена вещ от имуществото на организациите по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но при наличието на определени условия, като първото от тях е отказ на лице или група лица по чл.27 ал.1 да получат определена вещ от имуществото, то тогава общото събрание може да упълномощи писмено лица, които да я продават. За продажбата на МПС и недвижими имоти е предвидена изрична форма - писмен договор с нотариална заверка на подписите.

Съобразно изложеното до тук се налага изводът, че сключеният на 21.06.1996г. договор на основание чл.52 ал.2 от ЗСПЗЗ е в противоречие със закона, поради което е нищожен по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД, поради което ищцовата кооперация не е титуляр на правото на собственост, чиято защита търси. В този смисъл, без да е необходимо да се обсъжда наличието на останалите предпоставки, предявеният иск по чл.108 от ЗС се явява неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцовата кооперация дължи сторените от ответната община разноски, представляващи платен адвокатски хонорар в размер на 1995 лева.

Воден от горното и на основание чл.235 и 236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд