Решение № 302 от 14.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1258/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда от 19.10.2023г., постановена по НЧХД № 9365/22г. по описа на СРС, НО, 99 състав, съдът е признал за невиновен подс. Н. Г. Г. по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК за това, че на 24.06.2022 г., около 23, 40 часа в гр. София, в двора на кооперация, находяща се на ул. „••••, чрез блъскане на тъжителката Н. С. Д.-Г. в областта на гърдите и п гръб върху терена, както и чрез нанасяне на довели до нови падания на тъжителката на земята, причинил на Н. С. Д.-Г., ЕГН •••••••••• лека телесна повреда изразяваща се в контузия на таза в кръстната и дясната поясна област с обширни подкожни хематоми, причиняващи затруднение при движенията на снагата и частично долните крайници, поради изразен болков синдром и обширно характерно кръвонасядане на ляво бедро, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Със същата присъда съдът е отхвърлил предявения срещу подсъдимия от Н. С. Д.-Г. граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от 5000 (пет хиляди) лева; съгласно правилото на чл. 190, ал.1 от НК е осъдил частния тъжител Д. да заплати на подс. Г. направените разноски в първоинстанционното производство, както и в полза на СРС – разноските за изготвени експертизи. От така постановената присъда е останала недоволна частната тъжителка Н. С. Д.-Г., която първоначално чрез повереника си адв. Й. Й., а впоследствие – чрез адв. П. В. я обжалва изцяло. Във въззивната жалба и допъленнието към нея се оспорва законосъобразността на присъдата на СРС, като се счита същата за неправилна (постановена в нарушение на материалния закон) и необоснована ( постановена в разрез със събраните по делото доказателства). Счита, че обвинението срещу подс. Г. е доказано, като оспорва извършената от страна на първостепенния съд оценка на доказателсвения материал, събран по делото. В изготвено в писмен вид допълнение повереникът обстойно сочи събраните по делото доказателствени източници и тяхното информационно съдържание, които според него правят обвинението доказано, а присъдата на СРС – неправилна и необоснована. Прави искане за отмяна на първоинстанционата присъда и постановяване на нова такава от въззивния съд, с която подс. Г. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, а предявения граждански иск – изцяло уважен. Претендират се и направените от доверителя му Д. разноски в производството В съдебно заседание упълномощеният повереник на тъжителя – адв. В. изцяло поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Намира оценъчната дейност на първата инстанция за интересуващите делото факти за неправилна, като изтъква наличието на противоречие – СРС е дал вяра на обясненията на подсъдимия, защото се подкрепят от извиканите от него свидетели и на показанията на последните, защото се подкрепят от обясненията на подсъдимия. Твърди също, че при наличното противоречие между версията, застъпена в тъжбата и обясненията на подсъдимия, следва да се прецени достоверността въз основа на други доказателства и в случая следва да бъде ценено заявеното от св. Г., че е възприел съпругата си с каска на главата, докато в обясненията си подсъдимият твърди, че тъжителката е замахнала с каската и тогава е паднала и се е наранила. Сочи също като индикатор за недостоверност времето, когато подсъдимия е дал обяснения – в края на съдебното следствие, след като всички други доказателства са били събрани. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и осъждането на подсъдимия с налагането на справедливо наказание и уважаване на предявения граждански иск. Частният тъжител Г.а поддържа доводите на повереника си без да излага собствени такива. Упълномощените защитници на подс. Г. – адв. М. и адв. М. считат, че жалбата на тъжителя Г.а е неоснователна. Адв. М. изтъква, че обясненията на доверителя му са единственото пряко събрано по делото доказателство, което ясно, логично и подробно описва механизма на причиняване на увредата на тъжителката; счита, че не могат да бъдат правени изводи за достоверност на обясненията в зависимост от момента на тяхното депозиране; намира, че се касае до предположения и спекулации изследването на коя страна би паднала тъжителката, ако е замахнала с каската с дясната ръка. Счита, че е недопустимо изграждането на фактически изводи въз основа на преразкази на твърдения на самата тъжителка, дадени пред съпруга и св. Д.. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена атакуваната присъда. Вторият упълномощен защитник на подс. Г. – адв. М. поддържа доводи на колегата си, като допълва, че обясненията на подзащитния й се подкрепят от показанията на св. И.Н., заключението на СМЕ и допълненията на експерта при разпита му, както и на факта, че именно подзащитния й е сигнализирал на тел. 112. Прави идентично искане – въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдена атакуваната присъда. Подс. Г. моли присъдата на СРС да бъде потвърдена. Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива. Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства. Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното: На първо място въззивната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, от което следва, че не се налага първоинстанционната присъда да бъде отменяна, съответно делото да бъде върнато за ново разглеждане на СРС, а въззивната инстанция следва да провери обосноваността и законосъобразността на обжалваната присъда. Наведените доводи за неправилна оценка на събраните по делото доказателства не касаят нарушените права на страните в производството и подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол от въззивния съд. В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните от първата инстанция доказателства настоящият състав прие за установено от фактическа страна, че: Тъжителката Н. С. Д. – Г.а, нейния съпруг – св. М. Г. и подс. Н. Г. Г. били съседи, като живеели в жилищна кооперация в град София, на ул. „••••. Тъжителката и съпругът й обитавали апартамент № 11 на четвъртия етаж, а подсъдимият живеел на същия етаж в апартамент № 10. Отношенията помежду им се влошили, след като подсъдимият започнал да паркира личния си автомобил в двора на кооперацията, а тъжителката и съпругът й имали няколко превозни средства, като в същото време местата за паркиране в този двор не достигали за всички живущи. На няколко пъти имало скандали между съседите, като дори в някои от случаите била викана полиция. На инкриминираната по делото дата - 24.06.2022 г., около 23: 40 часа, тъжителката Н. Д. – Г.а се прибирала с мотоциклета си на домашния си адрес. Влизайки в двора на кооперацията, тя забелязала автомобила на подсъдимия Н. Г., който според тъжителката бил паркиран така, че пречел на свободното преминаване на превозни средства към вътрешността на двора. Подс. Г. бил в автомобила си, като тъжителката му присветнала с фара на мотоциклета, а подсъдимият й направил жест, че има място да премине. Тогава между двамата започнал словесен конфликт. Тъжителката започнала да го обижда, подпряла мотоциклета на степенката и както била облечена с мото- екипировка и каска, тръгнала към подсъдимия Г.. Вървейки към него свалила каската си, а той излязъл от автомобила. В този момент тя замахнала към него с каската, която държала в ръката си, а подсъдимият отстъпвал назад, за да се предпази. При поредното замахване с каската тъжителката загубила равновесие, залитнала и паднала на земята. Въпреки това продължила да обижда и заплашва подсъдимия. Докато била на земята взела един камък и замерила с него подсъдимия Г., после станала, отново замерила подсъдимия с камък, при което пак залитнала и паднала за втори път на земята. После станала отново, приближила се до подсъдимия и започнала да го удря с ръце. В този момент, в двора се появил съпругът на тъжителката - свидетелят М. Г., който през отворения прозорец на апартамента от четвърти етаж чул работещия двигател на мотоциклета на съпругата си, но през прозореца нямал видимост към случващото се долу между съпругата му и подсъдимия. Затова слязъл долу, при което видял съпругата си и подсъдимия да се дърпат и бутат, застанал между тях, за да ги разтърве, след което ударил силен шамар в лицето на подсъдимия Г., при което очилата на подсъдимия паднали на земята, а самият подсъдим също залитнал и паднал на дясната си длан. Тогава подсъдимият Г. извадил телефона си и се обадил на спешен номер 112, като подал сигнал за случващото се. След това се обадил и на майка си, за да й разкаже за инцидента. Докато говорел с майка си на мястото пристигнали полицейски служители, които започнали да търсят очилата на Г., но не ги намерили. След като трите лица дали обяснения пред полицаите, подсъдимият се прибрал в дома си и опитал да се свърже по телефона със свидетеля М.А., но той не вдигнал. Сутринта свидетелят А. върнал обаждането и подсъдимият му разказал за случилото се. На 25.06.2022 г. следобед, тъжителката Н. С. Д. – Г.а посетила съдебен лекар, който я прегледал и установил контузия на таза в кръстната и дясната поясна област с обширни подкожни хематоми, причиняващи затруднение при движенията на снагата и частично долните крайници, поради изразен болков синдром и обширно характерно кръвонасядане на ляво бедро. Според заключението на изслушаната в хода на проведеното пред СРС съдебно следствие СМЕ, касаещо освидетелстването на тъжителя Г.а, уврежданията на последната са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като установените травми са резултат от действието на твърди пъти предмети по механизма на удари с такива и могат да се причинят по начина, описан в тъжбата. При разпита на експерта, преводен в о.с.з. на 28.06.2023г., посочените в заключението увреждания отговарят на падане назад върху седалищната област. Тези факти се установяват от доказателствената съвкупност, събрана от първоинстанционния съд, обхващаща обясненията на подс. Н. Г., дадени в хода на съдебното следствие пред СРС, показанията на свидетелите М. Г., Х. Д., В. Г.а, М.А., Д.Е., Д.А. и И.Н., дадени в хода на съдебното следствие пред СРС; приетите от СРС заключения на съдебномедицинска експертиза и аудио-техническа експертиза, огледа на приложения по делото оптичен носител, съдържащ звукозаписи от телефон 112, както и от приложените писмени доказателства - съдебномедицинско удостоверение на тъжителката Н. Д. – Г.а и справка за съдимост на подс. Г.. За да приеме така установената фактическа обстановка, СРС е кредитирал обясненията на подс. Г., дадени в о.с.з. проведено на 19.10.2023г., намирайки ги за на първо място за единственото пряко доказателство за интересуващите делото събития и на второ – за достоверен източник на информация за попадащите в предмета на делото обстоятелства. Срещу този доказателствен извод на първата инстанция са насочени основно възраженията във въззивната жалба от страна на частното обвинение и поддържани в хода на съдебните прения пред въззивния съд. Така направените възражения не са основателни. На първо място е напълно законосъобразна и почиваща на събраната доказателствена маса констатацията на СРС, че на инцидента между подс. Г. и частния тъжител Г.а не е имало други лица ( съпругът на тъжителя – св. Г. е дошъл след причиняването на твърдените увреди) или видеонаблюдение, поради което първичен източник на информация за случилото се явяват единствено обясненията на подсъдимия ( съгласно чл. 118, ал.1 от НПК частният тъжител не е допустимо да свидетелства, а излага твърдения, които подлежат на доказване със способите, предвидени в НПК). На второ място тежестта на доказване в производство ( чл. 103, ал.1 от НПК) е възложена върху частния тъжител и направеното от него доказване следва да бъде пълно и несъмнено ( чл. 303, ал.2 от НПК), което в доказателствено отношение в настоящия случай означава, че ескулпиращите обяснения на подсъдимия следва да бъдат оборени по категоричен начин чрез други и противоположни по насоченост събрани по делото доказателства. Такива в конкретния случай не са събрани. Обясненията на подс. Г., в които същият разказва, че тъжителят Г.а при поредно замахване с каската за мотоциклет е загубила равновесие, залитнала и паднала на земята не се оборват от друго пряко доказателство, а възраженията във въззивната жалба за противоречие между обясненията и показанията на св. Г. не са основателни – св. Г. в разпитата си, проведен на 10.05.2023г., действително заявява, че съпругата му е била с мото екипировка и каска, но не посочва дали каската е била поставена на главата й от една страна, а от друга – моментът, за които свидетелства е темпорално отдалечен от твърдяното от подсъдимия замахване с каската. В тази смисъл и противоречие между гласните доказателствени средства не е налично. На следващо място не могат да се правят изводи във вреда на подсъдимия, свързани с момента на даване на обяснения от негова страна – същият разполага с възможност да упражни това свое право във всеки един момент до приключване на съдебното следствие, поради което и това възражение не се явява основателно. На трето място освен необорени, обясненията на подс. Г. намират косвена подкрепа от останалия събран по делото доказателствен материал – заключението на СМЕ не оборва твърденията му, показанията на св. Г.а и св. А. ( с уговорката, че са заинтересувани от изхода на делото предвид близките роднински/приятелски отношения с привлеченото към наказателна отговорност лице) пресъздават разказа му за събитията, идентичен по насоченост с обясненията, дадени за нуждите на производството, а обективният факт, че именно подс. Г. е сигнализирал органите на реда за инцидента на 24.06.2022 г. и даденото на оператора на спешен телефон 112 описание на събитията, навеждат на извода, че същият се е чувствал жертва на неправомерно посегателство. Съпоставяйки гореизложеното относно качествената характеристика на източника на доказателства, какъвто се явяват обясненията на подсъдимия, правилата на формалната логика налагат същите да бъдат приети за достоверни, а оттам – и като годна основа за изграждане на фактически изводи за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Фактът, че обясненията изхождат от най – заинтересуваното от благоприятен за него изход на делото лице, сам по себе си не е индикатор за тяхната недостоверност, а за внимателен подход при тяхната оценка. В конкретния случай качествената характеристика на обясненията на подс. Г., свързана с тяхната убедителност и подкрепеност от останалия доказателствен материал, водят до извод за тяхната правдивост, а оттам и за основния им принос при установяване на фактологията на процесната дата. В обобщение в съответствие с правилата на формалната логика и разпределението на доказателствената тежест в производството, СРС е изградил изводите си по фактите въз основа на обясненията на подс. Г., показанията на Г.а, Н., Д. и А., частично показанията на св. Г., заключенията на изготвените експертизи и писмените доказателства При тази ситуация, напълно доказателствено оправдано, СРС е заключил, че доказателствените средства, ангажирани от частното обвинение, не са в състояние да обосноват доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. В заключение втората инстанция не намери основание за упражняване на правомощията си по чл.316 от НПК и установяване на нови фактически положения, тъй като фактическата обстановката по делото е правилно и законосъобразно изяснена от първоинстанционния съд и са установени по безспорен начин обстоятелствата, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.102, т.т.1-3 от НПК. На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил от правна страна, че подс. Г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК, за което е предаден на съд по частноправен ред. Установените по делото факти по делото налагат правния извод, че липсва престъпно поведение страна на подс. Г., което да е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен резултат ( причинените на частния тъжител Г.а телесни увреждания), а последният е следствие единствено на собствено себеувреждащо поведение. Тъжителят Г.а е получила инкриминираните увреди (контузия на таза в кръстната и дясната поясна област с обширни подкожни хематоми, причиняващи затруднение при движенията на снагата и частично долните крайници, поради изразен болков синдром и обширно характерно кръвонасядане на ляво бедро) при замахване с мотоциклетна каска към подс. Г., което е довело до загуба на равновесие, залитане и н краен резултат - падане на земята. Т.е. уврежданията са вследствие единствено на собственото активно поведение на пострадалата Г.а и липсва чужда ( в случая на подсъдимия) намеса, която да стои в причинно – следствена връзка с тяхното получаване. Налице е обективна несъставомерност на установеното по делото поведение на подс. Г. при осъществяване на инкриминираните увреди, което се явява основание за оправдаването му по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Съгласно правилото на чл. 190, ал.1 от НПК правилно направените от подс. Г. разноски за адвокатско възнаграждение в производството са възложени на частния тъжител, като последният е осъден за заплати по сметка на СРС и направените от бюджета на съдебната власт такива. Направеното от защитника искане за присъждане на направените във въззивното производство разноски следва да бъде уважено – видно от договора за правна защита и съдействие на л. 40 от въззивното дело, е че подсъдимият е заплатил адвокатски хонорар на адв. В. М. и адв. В. В. в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин ) лева, поради което и съобразно правилото на чл. 190, ал.1 от НПК частния тъжител Г.а следва да бъде осъдена да заплати тази сума на подсъдимия. Поради изложеното съвпадане на фактическите и правни изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановената от СРС, НО, 99 състав присъда по НЧХД № 9365 по описа за 2022 г. следва да бъде потвърдена. При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, други и съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата. Воден от горното и основание чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, ХІV въззивен състав