Решение № 1391 от 15.11.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1913/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на И. Б. К. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. ••• против Решение № 1828 от 25.04.2023 г. постановено по гр.д.№ 3484 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пловдив, XVII гр.с., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правна квалификация чл.33, ал.2 ЗС против Д. А. К. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. ••• и Я. И. Я. с ЕГН •••••••••• с адрес: гр. ••• с които се иска да бъде допуснато изкупуване от страна на ищеца И. Б. К. на продадените от ответник Д. К. на ответник Я. Я. по договор за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № •••г., том •••г. по описа на Нотариус Бистра Тонева следни права: ½ ид. част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.881.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, с адрес на имота: Град •••, който обект се намира в сграда с идентификатор 56784.506.881.2., с предназначение жилище с обозначена в документа площ 83.00 кв.м., ведно със следните прилежащи части: Югозападно помещение и Западен килер в сутерена, северното подстълбищно помещение и 1/2 ид.ч. от антрето в сутерена, от избеното помещение, от стълбището, от тавана и от всички други общи части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, ½ ид.част от правото на собственост върху сграда с идентификатор 56784.506.881.1, с предназначение на сградата: хангар, депо, гараж, брой нива на обекта: 1 /едно/, със застроена площ от 32 кв.м., ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, ½ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот с идентификатор 56784.506.881. по КККР на град Пловдив, с адрес на имота: град Пловдив, район •••, с площ но имота от 434 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване, средно застрояване при съседи ПИ с идентификатори: 56784.506.9514, 56784.506.9518, 56784.506.880, 56784.506.882, на цената на която са продадени, а именно за сумата от 215141, 30 лева. Освен това с решението жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Д. А. К. сумата от 7000 лева разноски за адвокатско възнаграждения и в полза на адв. М. И. З. с адрес: гр. ••• с личен номер ••• сумата от 600 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от Д. А. К. и Я. И. Я., чрез пълномощника им адвокат Г., в който същата се оспорва като неоснователна и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски. ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, коато имат право да обжалват и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима. При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр.1 ГПК по силата на която разпоредба въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционно решение е валидно, но че същото е недопустимо, като постановено по недопустимо производство. Безспорно е в теорията и константната съдебна практика, че недопустимо е съдебното решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такива са решенията, постановени въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и в случаите, когато съдът е бил десезиран. При първата визирана хипотеза, както липсата на положителна, така и наличието на отрицателна процесуална предпоставка, правят решението недопустимо. Към групата на положителните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск, се включва и предявяването на иска пред съда, на който делото е подсъдно по правилата на родовата и местна подсъдност. Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 33, ал.2 ЗС. Ищецът твърди, че с нотариален акт № ••• г. на нотариус Бистра Тонева, с район на действие РС – Пловдив, Д. К., продал на Я. Я. следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.881.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, община Пловдив, област Пловдив, одобрени със заповед РД-18-48 от 03.06.2009 година на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: Град Пловдив, район •••, който обект се намира в сграда с идентификатор 56784.506.881.2., с предназначение жилище с обозначена в документа площ от 83.00 кв.м., ведно със следните прилежащи части: Югозападно помещение и Западен килер в сутерена, северното подстълбищно помещение и 1/2 ид.ч. от антрето в сутерена, от избеното помещение, от стълбището, от тавана и от всички други общи части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, с 1/2 ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, а именно поземлен имот с идентификатор 56784.506.881. по кадастралната карта и кадастралния регистър на град Пловдив, с адрес на имота: град •••, с площ на имота от 434 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване, средно застрояване при съседи ПИ с идентификатори: 56784.506.9514, 56784.506.9518, 56784.506.880, 56784.506.882, за сумата в общ размер на 215 141, 30 лева, както и самостоятелна сграда от 32 кв. м., явяваща се хангар, депо, гараж. Същата е външна баня и тоалетна в съсобственост по 1/2 ид. част. Към момента на сключване на сделката купувачът е заплатил сумата от 33 141, 30 лева, като остатъка от 182 000 лева се е задължил да изплати чрез банков кредит след учредяване на ипотека в полза на кредитора отпускащ същия. Ищецът твърди, че е съсобственик в същия този недвижим имот /въз основа на нотариален акт за продажба за недвижим имот № ••• г./ и по съответния ред не му е било предложено в писмена форма да изкупи продаващата се съсобственост на цената, на която е сключена по-горе посочената правна сделка. В исковата молба се твърди, че за извършената на 08.12.2021г. покупко-продажба на останалата ½ ид. ч. от съсобствения имот, ищецът узнал на 14.01.2022 г., когато подал молба в Имотен регистър за предоставяне на справка относно обстоятелството дали Д. К., е извършвал разпоредителни сделки с неговата идеална част. Поради това ищецът иска от съда да се постанови конститутивно съдебно решение за признаване правото на ищеца да изкупи продадените от ответник Д. К. на ответник Я. Я.: ½ ид. част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.506.881.2.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, ведно със следните прилежащи части: Югозападно помещение и Западен килер в сутерена, северното подстълбищно помещение и 1/2 ид.ч. от антрето в сутерена, от избеното помещение, от стълбището, от тавана и от всички други общи части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, ½ ид.част от сграда с идентификатор 56784.506.881.1, ½ ид. ч. от правото на собственост върху поземления имот, а именно поземлен имот с идентификатор 56784.506.881. по КККР на град Пловдив, с адрес на имота: град Пловдив, район •••, с площ на имота от 434 кв.м., на цената на която са продадени, а именно за сумата от 215141, 30 лева. Настоящият съдебен състав приема, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е облигационен, тъй като не е за собственост или за вещно право, а с него се упражнява облигационно потестативно право на съсобственика да замести купувача по съдебен ред/ в този смисъл е константната съдебна практика определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2882 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о., определение № 50176 от 24.10.2022 г. по гр. д. № 1481 по описа за 2022 г. на ВКС, I г. о., определение № 60160 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 2403 по описа за 2021 г. на ВКС, I г. о., определение № 60405 от 22.11.2021 г. по гр. д. № 2904 по описа за 2021 г. на ВКС, II г. о., определение № 124 от 23.04.2020 г. по ч. гр. д. № 836 по описа за 2020 г. на ВКС, IV г. о./. Искът е конститутивен, тъй като с уважаването се налага правна промяна, като ищецът замества купувача по вече сключения договор с досегашния собственик, като влязлото в сила съдебно решение замества актовете, с които се прехвърля собствеността. Цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. Видно от представените по делото удостоверения за данъчна оценка, данъчната оценка за имот с идентификатор 56784.506.881.2.2 е 63 945, 60 лв., за имот с 56784.506.881.1 е 18 258, 30 лв. и за имот с 56784.506.881 е 20 545, 20 лв. Следователно цената на единия иск за изкупуване на продадените ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор 56784.506.881.2.2, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК е 31 972, 80 лв., т.е. е над 25 000 лева и на основание чл. 104, т. 4 ГПК компетентен да се произнесе по иска е окръжният съд. Макар цената на другите два конститутивни иска с правна квалификация по чл. 33, ал. 2 ЗС да е под 25 000 лв., те също трябва да бъдат разгледани от окръжния съд съобразно правилото на чл. 104, т. 6 ГПК, което предвижда, че на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. Предвид горните обстоятелства решаващият въззивен състав на ПдОС намира, че поради допуснато нарушение на правилата на родовата подсъдност атакуваното решение на ПдРС е недопустимо, Съгласно разпоредбата на чл. 104, т.4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000, 00 лева – изискване, което в случая не е спазено. Не е спазена и правната норма на чл. 104, т. 6 ГПК досежно исковете, чиято цена е под 25 000 лв. За наличието на отрицателна предпоставка, респ. за отсъствието на положителна такава, обуславящи допустимостта на производството, съдът следи служебно. Законът не предвижда изключения от общото правило, че при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва. Затова и следва да се приеме, че постановеното първоинстанционно решение от страна на Районен съд – Пловдив е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, като след влизане в сила на решението, делото да бъде изпратено на местно компетентния окръжен съд – Окръжен съд- Пловдив. При приетия изход на делото на страните не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, а това следва да стане при постановяване на решението по иска при новото разглеждане на спора, съобразно неговия изход. Воден от горното, Съдът