Решение № 152 от 7.11.2023 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 337/2023 г.

Производството е по реда на чл.435 ал.3 от ГПК. Подадена е жалба вх.№16373/13.09.2023г. от Е. Ц ветанова Н., с ЕГН: ••••••••••, чрез адвокат Н. М. М. от Софийска адвокатска колегия - съделител по изпълнително №20228980400890 по описа на ЧСИ С.Н. с район на действие ВОС, против Постановление от 31.08.2023г. за разпределение, в частта на разноските. В жалбата се твърди, че производството по съдебна делба се отличава с известни специфики. Разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от ГПК въвеждала правилото, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете си, но при липса на оспорване на правата на съделителите и наличието на съсобственост помежду им всеки съделителите понася сам направените разноски за процесуално представителство на адвокат, което следвало да се прилага и при разпределяне на разноските при публичната продан на имота. Изпълнителното производство се явявало продължение на процедурата по осъществяване на потестативното право на делба. При публичната продажба нямало спорове, поради което и съделителите следвало да поемат съответната на правата им част от разноски за вещи лица и други, но не и заплатеното адвокатско възнаграждение от съделителя, упълномощил адвокат. Иска се да бъде изменено постановлението, като на жалбоподателката не бъдат разпределяни разноски за платеното от съделителя Иванов адвокатско възнаграждение. Жалбата е получена от съделителя М.И.Н. на 02.10.2023г., като не е постъпило становище. В мотивите си по обжалваното действие, ЧСИ излага доводи за недопустимост на жалбата, тъй като е подадена след изтичането на срока по чл.462, ал.2 от ГПК. Излага доводи и за неоснователност, тъй като нито в ГПК, нито в Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, нито пък в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съществува текст, регламентиращ в кои случаи страната има нужда от правна помощ. Изпълнителното производство е процес, в който всяка страна има право на професионална юридическа помощ. Съделителят М.И.Н. е предприел действия по образуването и движението на изпълнително производство с оглед осребряването на процесния имот и ползва услугите на адвокат, на когото заплаща дължимия му се хонорар. Съгласно т.24 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители при делба таксата за извършване на публична продан на делбен имот е за сметка на съделителите съобразно техните дялове. Разпоредбата кореспондира с чл.355 от ГПК, постановяващ, че страните в производство по съдебна делба заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Сочи още, че след получаване на жалбата по реда на чл.436, ал.2 от ГПК, от страна на съделителя М.И.Н., същият не е възразил, възражение, а е довнесъл по специалната сметка припадащата се по разпределението сума за адвокатско възнаграждение, която е разпределена в тежест на съделителя Н., за да и бъде изплатена, което правело жалбата безпредметна. В.ския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния изпълнител, прие следното: Изпълнително дело №20228980400890 е образувано на 01.08.2022 г. по молба на съделителя М.И.Н. с ЕГН •••••••••• на основание приложен към молбата изпълнителен лист, издаден на 01.04.2022 г. от Районен съд-В. на основание Решение №104 от 25.03.2021 година постановено по гр.дело №233/2017 година по описа на Районен съд-В., потвърдено с решение №2 от 12.01.2022 г. по гр.дело №357/2021 г. по описа на Окръжен съд-В., съгласно който се изнася на публична продан неподеляем имот, собственост на съделителите М.И.Н. с ЕГН •••••••••• и Е. Ц. Н. с ЕГН ••••••••••, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.509.737.1.25, находящ се на етаж 3 в жилищна многофамилна сграда с идентификатор 10971.509.737.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10971.509.737 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град В., община В., област В., одобрени със Заповед №РД-18-5/28.01.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 23.12.2016 година, с административен адрес: град В., ж.к. „Бонония“ бл.11, вх.Б, ет.З, ап.25, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ от 78.00 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема №15-848316/08.08.2023 година, издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-В. с идентификатори: на същия етаж - 10971.509.737.1.26 и 10971.509.737.1.9, под обекта - 10971.509.737.1.22 и над обекта - 10971.509.737.1.28 ведно е прилежащите към апартамента избено помещение №7, както и 5.57% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Проведена е публична продан на имота и с протокол от 04.08.2023 г. за купувач на имота е обявен съделителят М.И.Н. с ЕГН •••••••••• с предложена за имота цена в размер на 60 000.00 лева. На 31.08.2023 г. е изготвено разпределение на предложената от съделителя цена, предявено на 08.09.2023 г. Съделителите са уведомени редовно за насроченото предявяване на разпределението, както следва: съделителят М.Н. - връчено съобщение на пълномощника адв.П.Б. на 04.09.2023 г., съделителят Е. Н. — изпратено електронно съобщение на електронен адрес до пълномощника адв.Н. М. на 05.09.2023 г. Видно от протокол от 31.08.2023г. страните са били редовно уведомени и са получили преписи от постановлението за разпределение на предложената сума, но те или техни представители не са се явили за да им бъде предявено разпределението. На 12.09.2023 година е постъпила жалба /възражение/ от съделителя Е. Ц. Н. по реда на чл.462, ал.2 от ГПК / входена в регистратурата на ЧСИ под № 16373/13.09.2023г. /против приетите за събиране разноски по изпълнението, подадена електронно и подписана с електронен подпис, видно от втора страница на жалбата/възражение/. Същата е подадена срок и е допустима. По същество жалбата е против постановление от 31.08.2023г., в частта му за възлагане на разноските, и то само касателно платено адвокатско възнаграждение. Самото разпределение на предложената цена не се обжалва, поради което съдът приема, че жалбата е на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, а не на основание чл.462, ал.2 от ГПК. Съгласно чл.435, ал.2, т.7 от ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му илил ако е била призована, а в останалите случаи- от деня на съобщението. В настоящия казус страните са били редовно призовани, поради което и с оглед чл.60, ал.4 от ГПК срокът е започнал да тече на 08.09.2023г. и е Жалбата е неоснователна, поради следните съображения: В делбеното производство пред съда всеки от съделителите има двойно качество – на ищец – относно претендираните от него права и на ответник – по отношение на претендираните от другите съделители права в съсобствеността. Това се отнася съответно и за изпълнителното производство при изнасянето на публична продан на неподеляем недвижим имот – всеки един от съделителите има двойно качество – на взискател и на длъжник. Разграничението и признаване на различното качество има значение за признатите на участниците в производството права по обжалване на действията на съдебния изпълнител, както и за определянето на разноските по реда на чл. 79 от ГПК (които се възлагат в тежест на длъжника) или при извършване на разпределението. При изготвяне на разпределението съдебният изпълнител, съобразно чл. 136, т. 1 от ЗЗД, определя първия ред на привилегировани вземания, които са вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, вкл. разноските на първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. С инициирането на изпълнителното производство от някой от съделителите същият придобива качеството на взискател спрямо останалите съделители, и може да претендира от тях разноски за платения от него адвокатски хонорар, тъй като чл. 355, изр. първо от ГПК се явява специален закон, който дерогира действието на общите норми на чл. 78 и 79 ГПК. Разпоредбата на чл.355 от ГПК гласи, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като само по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 ГПК. Заплащането на адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес е свързано с продължаване на производството по осребряване на имуществото, собствеността върху което е прекратена в исковото производство, което е безспорно и обслужва интересите на всички съделители. Действията на съдебния изпълнител по процесното дело до момента не са обжалвани, което означава, че липсва спор между страните в изпълнителния процес във връзка с предприетите действия. Поради тези съображения необосновани са доводите на жалбоподателя, че при липса на спор, следвало всеки от съделителите да поеме направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, но не и другите разноски – за вещи лица и други, за които следвало да се прилага чл.355 ГПК. В този смисъл е и съдебната практика, видно от решение №415/17.02.2020г., ч.гр.д.№ 641/2020г. на САС, в което се приема, че в изпълнителния процес за извършване на публична продан на делбен имот, извършените от всеки от съделителите разноски във връзка с осребряване на изнесения на публична продан имот ползват и другите кредитори, като това на общо основание се отнася и за разноските за адвокатско възнаграждение. Всеки от съделителите на основание чл.136, ал.1т.1 ЗЗД, дължи на другите кредитори привилегировано вземане в размер на припадащата се на неговия дял част от извършените от тях разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. При индивидуалното принудително изпълнение на решение за изнасяне на делбения имот на публична продан съделителите си дължат взаимно разноски, вкл.и за адвокатско възнаграждение, съобразно стойността на дела си. Воден от горното и на основание чл.437, ал.1 ГПК, съдът