Решение № 4031 от 26.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12926/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е, след като с решение № 5682/11.10.2022 г., постановено по КНАХД № 6216/2022 г. по описа на АССГ, X касационен състав, по реда на касационното съдопроизводство е отменено решение № 1943 от 31.05.2022 г. по НАХД № 11487/2021 г. по описа на СРС, НО, 104-ти състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС със задължителни указания по прилагането на закона и анализирането на събраната доказателствена съвкупност.

Настоящият съдебен състав е сезиран с жалба на М. М. П. с ЕГН •••••••••• срещу наказателно постановление (НП) № 21-4332-012408 от 22.06.2021 г., издадено от Г В Б на длъжност „началник на група“ към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление, М. П. го обжалва със срочно подадена жалба, изходяща от упълномощения му защитник – адв. Д. К. от САК. В последната се сочи, че при издаването на НП били допуснати сериозни нарушения на процесуалния и материалния закон, които мотивирали нуждата от неговата отмяна. Актът, с който са установени процесните нарушения, бил съставен въз основа на информация от докладна записка, която изхождала от необективен източник – другия участник в пътнотранспортното произшествие, което същевременно бележело и нередовност на АУАН. Хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в случая не била приложима, въпреки посочването в съдържанието на акта, тъй като отсъствала информация защо свидетели-очевидци не присъствали при съставянето на АУАН. Наличната докладна записка било единственото доказателство по случая, а самата тя не била годно средство да удостовери описаните обстоятелства. Наказанието било наложено единствено въз основа на сведенията на един от участниците в ПТП, без същите да бъдат подкрепени от други сведения, което навеждало на недвусмисления извод за недоказаност на обвинението. На следващо място жалбоподателят посочва, че описаната фактическа обстановка не отговаряла на истината. Причината за настъпване на процесното ПТП не било поведението на П., а неправомерното движение на намиращия се зад неговия автомобил участник в движението. Нарушение, свързано с напускане на местопроизшествието, било осъществено не от санкционираното лице, а от водача на лек автомобил Ауди. В същото време жалбоподателят бил изпълнил всички приписани му от закона задължения, в това число обезопасява периметъра като отместване на автомобила си за да не пречи на движението, сигнализиране на органите на контрол и изпълняване на дадените му от тях указания. В допълнение се сочи още, че в хипотеза на ПТП, при която не са налице пострадали хора, отсъствало императивно задължение за участниците в него да изчакат пристигането на контролните органи. На следващо място, фактическата обстановка не била изяснена коректно, доколкото в обстоятелствената част на НП не било посочено убедително мястото на извършване на деянията, пътната обстановка, скоростта, с която се е движело другото МПС, станало причина за настъпване на инцидента, както и движението му върху трамвайните линии. Възразява се и срещу правната квалификация, дадена на обсъжданите деяния, а в заключение е застъпено становище за маловажност на случая. При така формулираните си аргументи наказаното лице моли за цялостна отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като моли за отмяна на наложените му наказания. В пледоарията си се придържа към обоснованите в жалбата доводи и заявява, че не е виновен.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, като не взема и становище по същество на делото.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят М. П. е ангажирана за това, че на 01.05.2021 г., около 20: 18 часа, в гр. София, управлявал собствения си лек автомобил „Мазда 6“ с рег. №, като се придвижвал по бул. „Витоша“ с посока на движение към ул. „Бяла Черква“, като срещу № 93 осъществил отклонение вляво по платното за движение и с това реализирал пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил „Ауди А8“ с рег. №. Съобразно обвинителната теза, непосредствено след настъпването на процесното ПТП жалбоподателят напуснал местопроизшествието, като не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР.

Водачът на другия автомобил, в качеството си на участник в ПТП, сигнализирал органите на реда за настъпилото произшествие, като на запитването откликнал дежурен екип на ОПП-СДВР начело с Д. И. З. – младши автоконтрольор в 01 сектор „КПД“. На място те заварили свидетеля М. Д., като след снемането му на обяснения и писмени сведения, приели, че по неизяснени причини е настъпил инцидент с участието на друго МПС, което било паркирано в непосредствена близост до мястото на осъществяване на физическия сблъсък. Водачът на последното не бил открит на място, а Д. заявил, че не е успял да установи зрителен контакт с него.

Във връзка със заварената обстановка контролните органи от Отдел „Пътна полиция“ съставили протокол за ПТП с № 1781116 от 01.05.2021 г., с който описали установените видими материални щети по двата автомобила, а механизмът на възникване на удара бил илюстриран в скица към протокола, в която изрично било записано изготвянето по данни на участник № 2 в произшествието.

По образуваната преписка вх. № 427/2021 г. по описа на ОПП-СДВР жалбоподателят М. П. бил призован да даде обяснения по случая, като пред органите на реда същият представил писмена декларация, в която изложил твърдения, че на 01.05.2021 г. около 20: 08 часа при излизане от паркомясто привел в движение своя личен лек автомобил, като инцидентно се отклонил от пътната лента, която бил заел, когато бил ударен от друго МПС марка Ауди. Водачът на последното напуснал местопроизшествието без да спре, което ограничило възможността на жалбоподателя да съзре регистрационния му номер. П. сигнализирал за случилото се на телефона за спешни повиквания 112, като в отговор на отправеното от него запитване му било съобщено, че „няма какво да се направи“. След преместване на автомобила си в безопасност лицето осъществило контакт с пътна помощ с цел репатриране на засегнатото от удара МПС.

Свидетелят Ц. Ц. на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР, след като се запознал с писмените материали по случая, преценил, че жалбоподателят М. П. е извършил две нарушения на правилата за движение по пътищата - на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, поради което съставил против него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. АВ бл. № 221012 от 05.05.2021 г. за това, че на 01.05.2021 г. около 20: 18 часа в гр. София, по бул. „Витоша“ с посока на движение към ул. „Бяла черква“ управлявал собствения си лек автомобил „Мазда 6“ с рег. № СВ 6826 РМ, като срещу № 93 предприел отклонение от праволинейното си движение по пътното платно, вследствие на което реализирал пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се от ляво лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № СВ 3393 ВХ, а непосредствено след това напуснал мястото на ПТП, като не изчакал пристигането на компетентните органи на МВР. Актът бил съставен въз основа на докладна записка, протокол за ПТП и писмени сведения от двамата участника в произшествието, като в него изрично било отбелязано правното му основание - чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. При изготвянето на АУАН присъствали двама свидетели, които собственоръчно го подписали, както и жалбоподателят, който вписал възражение относно несъгласието си със съдържанието на акта.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № 21-4332-012408 от 22.06.2021 г. от началник на група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП. Видно от разписката, представляваща неразделна част от НП, последното е било връчено на жалбоподателя на 16.07.2021 г., като на 24.07.2021 г. пред наказващия орган била депозирана жалба срещу наказателното постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите Д. З. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), Ц. Ц., С. Д. (включително и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), М. Д. (прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК), писмени декларации от М. П. и М. Д., протокол за ПТП № 1781116/01.05.2021 г. и скица към него, два броя докладни записки, справка картон на водача, Заповед № 8121К- 13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи относно заеманата от административнонаказващия орган длъжност, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи относно възлагането на определени правомощия в структурата на МВР по компетентност, писмено уведомление от Районен център 112 - София към Дирекция „Национална система 112“ при МВР и един брой оптичен носител CD- R, визуално изображение, електронно генерирано посредством функцията Google Street View на Google Maps, снимков материал от инцидента, експертно заключение по назначената съдебно-техническа (аудио) експертиза, адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 288 от 19.07.2021 г. ведно с анекс към него, договор за правна защита и съдействие № 331/14.06.2022 г. На първо място съдът намира показанията на свидетеля З., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК предвид липсата му на конкретен спомен от разглеждания случай, за обективни, логични, непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства по делото. Свидетелят е бил изпратен като част от дежурен полицейски екип по подаден сигнал за нужда от съдействие във връзка с ПТП. Както самият той е заявил в хода на съдебното следствие при първото разглеждане на делото по правилата на въззива, на място е установил единствено лицето, отправило сигнала, както и двата автомобила, по които имало материални щети. От показанията на свидетеля се установява обстоятелството, че процесният пътен участък е бил с две платна в посоката на движение, както и че зоната с трамвайните релси е била обособена с прекъсната пътна маркировка, което е позволявало навлизането на нерелсови превозни средства върху нея.

Настоящият съдебен състав намира за правдиви и достоверни още и показанията на свидетеля Ц., който в хода на разпита си потвърждава, че е съставил акта за установяване на процесните нарушения, като за основа за това са послужили наличните протокол за ПТП и скица, както и сведенията от участника в произшествието, който е бил заварен на мястото. Удостоверява се още и допуснатата техническа грешка в АУАН, която е била неутрализирана с докладването за нея на прекия началник и поправянето с правилното посочване на правната квалификация в наказателното постановление.

Що се касае до свидетеля Д., съдът намира, че заявеното от него се характеризира с изключително слаба степен на информативност, като единствено фактическите данни относно процедурата по съставянето на акта би могла да се приеме за относима към случая, поради което все пак и тези гласни доказателствени средства следва да се приобщят по делото.

От особена значимост за правилното разрешаване на делото са показанията на свидетеля Д., като горното е продиктувано от качеството на лицето на участник в разглежданото пътнотранспортно произшествие. В по-голямата си част обсъжданите гласни доказателства се ползват с доверието на настоящия съдебен състав, тъй като същите непосредствено пресъздават спомените на лицето от инцидента. В съответствие с останалите доказателствени материали са събраните сведения за събитията, следващи произшествието, съобразно които Д. е напуснал мястото на удара, като тези си действия лицето обяснява с особеното психическо състояние, в което се е намирал след него. Непротиворечиви и последователни са и данните за посоката на движение на автомобила, както и за предприетата от управляваното от жалбоподателя МПС маневра по излизане от място за паркиране. Тук е моментът да се отбележи установеното съществено разминаване между заявеното от свидетеля касателно механизма на възникване на произшествието от една страна, и изводите, което естествено се следват от анализа на останалите доказателствени материали досежно същото обстоятелство. Пред съда Д. декларира, че жалбоподателят е предприел маневра по завиване в обратна посока, но подобно съждение не намира опора в събраните по надлежния процесуален ред писмени доказателства. Отклонение в посока на ляво от праволинейното движение по пътната лента очевидно има, но не са налице неопровержими данни, че същото е било в изпълнение на взето решение за предприемане на обратен завой. Другият спорен момент в показанията на свидетеля, който само следва да бъде споменат, касае мястото на възникване на процесния инцидент – откроява се малка неточност в локацията, която Д. посочва, но същата съдът намира за незначителна, тъй като касае несъществено разминаване в действителната геолокация. Не може да се сподели също и твърдението на разпитания свидетел относно разположението на управлявания от него автомобил на платното за движение – в показанията си пред съда Д. заявява, че превозното му средство се е намирало на платното за автомобили. Подобно виждане не намира доказателствена подкрепа и житейска обосновка в установената фактическа обстановка, доколкото видими щети по автомобила му се установяват в предната дясна част от него (включително и странично). Същите предполагат настъпило отдясно съприкосновения с другия участник в ПТП, което е постижимо само и единствено ако двата обекта са се движели с един и същ курс и единият е пресякъл хода на другия. Фактът, че автомобилът на жалбоподателя се е озовал на трамвайните линии, предполага този, управляван от свид. Д. да го е изпреварвал от лявата му страна, като маневрата очевидно е осъществена върху платното за движение на трамваи и други релсови транспортни средства. В останалата си част обсъжданите гласни доказателствени средства се характеризират с информативност, относимост към предмета на делото и обективност, поради което следва да им се даде вяра.

За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото способстват още и събраните писмени доказателствени средства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, поради което съставът на съда им се доверява и ги ползва при изграждане на фактическите си изводи.

Изключение от горното бележат приложените по делото писмени декларации от свидетеля М. Д. и от жалбоподателя М. П., тъй като по същество те съдържат показания на своите автори, които обаче не са дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмена форма и то пред контролните органи на О „ПП“ – СДВР. В тази връзка съдът счита, че тези документи не се ползват с нужната доказателствена стойност, тъй като не съставляват нито писмено, нито гласно доказателство по смисъла на ЗАНН и НПК. Сходни са разсъжденията и по отношение на приложените докладни записки – в съдебната практика последователно се приема, че същите способстват за установяване единствено на факта и датата на съставянето им от съответните лица, вписани като техни издатели, но не и за отразените в тях обстоятелства. Дори и подобна постановка да не беше споделена, по същината си докладната записка, съставена от свид. Д. З., все пак се отличава с нищожна доказателствена стойност, тъй като в нея са формулирани единствено твърдения, изходящи от източник със съмнителна достоверност – единия от участниците в ПТП, а съдържанието се отличава като неясно и неопределено, доколкото като първоизточник на настъпилото произшествие се сочат „неустановени причини и обстоятелства“.

Наличния протокол за ПТП № 1781116 от 01.05.2021 г. е годен за идентификация на участниците в ПТП, като служи още и за косвена индикация за наличието на материални щети върху двата автомобила. Извън това обаче протоколът не е в състояние да удостовери друго обстоятелство, характеризиращо се с присъщите елементи от съдържанието му, доколкото последното е силно нечетливо и не позволява зрителното възприемане на по- голямата част от ръкописно вписаните в него данни. Неразделна част от обсъждания протокол е приобщената скица на ПТП, която е годно средство за установяване начина на настъпване на произшествието и свързаните с това събития, а също така и въведения в процесния пътен участък режим на движение на моторни превозни средства.

Справката-картон на водача свидетелства за наличието и на други нарушение на ЗДвП, осъществени от жалбоподателя, по-голямата част от които касаещи несъобразяване с правилата за избиране на скорост на движение.

Не са налице основания за дискредитиране и на представените заповеди, изходящи от министъра на вътрешните работи – по своята природа същите представляват официални документи с оправомощително действие, чрез което е предоставена функционална компетентност на определени длъжностни лица да осъществяват контролна дейност по ЗДвП.

Различни са съображенията на настоящата съдебна инстанция досежно представения от двете страни снимков материал, който не е изготвен съобразно процесуалните изисквания за това и в този смисъл не може да послужи като доказателствени средство в настоящото съдебно производство. Представените от ОПП-СДВР изображения, представляващи снимки от произшествието, са с изключително лошо качество, което препятства изграждането на каквито и да е изводи за пресъздаденото чрез тях съдържание, а същевременно в тях отсъства посочване на дата и час на заснемане, което ограничава възможността за преценка на тяхната хронологична и фактическа достоверност. Електронното извлечение от функцията Google Street View на Google Maps, което защитникът на въззивника е представил, от своя страна съдържа времево означение на заснемането - октомври 2019 г., което пък предхожда разглежданите събития със значителен период от време, обуславящ неактуалност на разглежданата снимка. Въпреки това обаче, съдът намира, че обстоятелствата, установими посредством представените изображения, бяха доказани и без помощта на обсъжданите визуални изображения - еднопосочни са наличните доказателства досежно мястото на възникване на инцидента, за наличието на материални щети на двата автомобила свидетелстват протокола за ПТП и гласните доказателства, а разделянето на пътните ленти от трамвайните релси с прекъсната маркировка „единична прекъсната линия М3“, позволяваща пресичането от пътни превозни средства, се удостоверява от сведенията на изслушания свидетел З., които вече бяха окачествени като достоверни и правдоподобни.

Настоящият съдебен състав изгради своите фактически изводи и въз основа на приложеното по делото веществено доказателство - оптичен носител CD-R, съдържащ информация от деловодната система на телефон 112, с данни за постъпило обаждане относно инцидент от телефонен номер 0896737022 към спешния телефон в 20: 10 часа на 01.05.2021 г., изходящо от лице, представило се като М. П.. Тези факти се потвърждават от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа (аудио) експертиза, която на първо място е имала за предмет изследването на електронния картон на инцидента, в изпълнение на което е потвърдено съответствието с визуалното извлечение от компютърната конфигурация на националната система 112 в работен режим. Другият документ, който наличният компактдиск пресъздава, представлява аудио файл, съдържащ звукозапис от центъра за спешни обаждания 112. Фонетичната част от него е обективирана от вещото лице в писмен вид под формата на телефонен разговор между лица с продължителност 07: 55 минути. Съдът намира, че експертното заключение правилно, буквално и без никакви пропуски е възпроизвело съдържанието на проведената комуникация. В тази връзка следва неизменно да се отбележи, че пресъздаденият вербален разговор е от изключително значение за правилното решаване на спора, особено що се касае до второто вменено на жалбоподателя административно нарушение. Първото особено значимо обстоятелство касае повода за подаване на сигнала – настъпило ПТП с участие на жалбоподателя и друг водач на МПС, който е избягал от местопроизшествието без да изпълни дължимите си съобразно ЗДвП задължения като участник в транспортно произшествие. Другото явление със значителна важност е авторството на сигнала – същият изхожда от М. П., който пред служителите на 112 декларира регистрационния номер и индивидуализиращите белези на лекия автомобил, който е управлявал. Причината за повикването очевидно е обусловена от нужда от съдействие от органите на реда. В хода на разговора се установява готовността на П. да изпълнява указанията на компетентните органи, които обаче са изключително противоречиви и очевидно не несъответстват на присъщите за органите на МВР функции по упражняване на контролната дейност при ПТП по чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и общото задължение за оказване на помощ и съдействие на граждани в нужда по чл. 152 от ЗМВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Съобразно функционалната си компетентност на ръководно-решаващ орган съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.2. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – свид. Ц. Ц., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП - СДВР. Наказателното постановление също е издадено от компетентен орган - началник на група при ОПП - СДВР, на когото съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, Заповед № 8121К-13140/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и т. 2.10. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. И двата процесуални документа са съставени в предвидените за това срокове и при спазване на изискуемата се за тяхната валидност писмена форма.

Противно на нарочно наведеното от жалбоподателя възражение, не са налице допуснати пороци при съставянето на АУАН. От съдържанието на последния личи отбелязването, че същият е съставен на основание чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, която позволява, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, последният да се състави в присъствието на двама други свидетели. Освен това актосъставителят е вписал още, че АУАН е съставен по докладна записка и протокол за ПТП, които по правната си природа представляват официални документи (по аргумент от чл. 93, т. 5 от НК, вр. с чл. 84 от ЗАНН), което би могло да породи асоциация и с регламентираната в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН процедура, която предоставя възможност АУАН да се състави и в отсъствие на свидетели.

Положителната преценка за допустимост на жалбата, както и на производството по налагане на административни наказания на жалбоподателя, обуславя нуждата от разглеждане на правния спор и по същество.

1. По отношение на нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (пункт първи от НП):

Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП поставя императивното изискване към всеки водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Следва да се отдели като безспорно обстоятелството, че на посочените в обстоятелствената част на НП място и време жалбоподателят М. П. е управлявал собствения си автомобил „Мазда 6“ с рег. № по бул. „Витоша“, като срещу № 93 е излязъл от редицата перпендикулярно паркирани автомобили в непосредствена близост до пътното платно и е тръгнал в посока от хотел „Милениум“ към ул. „Бяла Черква“. В този участък именно е предприел маневра, свързана с отклонение в ляво по платното за движение и без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на намиращия се от лявата му страна автомобил „Ауди А8“ с рег. № е навлязъл в трамвайното платно, предназначено за движение за релсови превозни средства, вследствие на което е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие. Позиционирането на двата автомобила в момента на съприкосновението между тях се установява от приложената по делото скица на ПТП, а конкретните действия на двамата водачи се извеждат от показанията на разпитаните свидетели и от установените видими щети както следва – нарушенията по предната дясна част на МПС „Ауди А8“ с рег. №, респективно – тези по предната лява част на МПС „Мазда 6“ с рег. №.

Разпоредбата на първата алинея на чл. 25 на ЗДвП въвежда правило за предимство при извършването на маневра, свързана с отклонение наляво по платното за движение, като водачът на пътното превозно средство преди да започне маневрата е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Иначе казано, водачът, който следва да извърши маневрата с автомобила, има задължение да се убеди, че не е налице опасност за другите участници в движението, които минават покрай него преди извършването на маневрата, която следва да извърши като се съобразява с местоположението, посоката и скоростта им на движение. Задължението в случая е било породено за водача М. П., защото същият непосредствено след излизане от колоната на паркирани автомобили по протежение на булеварда е привел автомобила си в движение, след което е предприел отклонение в ляво по пътното платно, навлизайки в платното за движение на релсови транспортни средства. Въпреки че остава неясно намерението на жалбоподателя за продължаване на движението си, следва да се отбележи, че отклонение от движението направо би могло да се асоциира с маневра по завиване в обратна посока, завиване наляво, неумишлено отклонение от праволинейното му движение, заобикаляне на неподвижен обект или изпреварване на друго транспортно средство, като всяка от изброените хипотези предполага предварителното убеждаване, че с извършването няма да се създаде опасност за останалите участници в движението. В случая такава очевидно е създадена за попътно движещия се автомобила „Ауди А8“ с рег. №, който свид. Д. е управлявал, и който е следвало да бъде пропуснат от жалбоподателя. Следва да бъде отчетено още, че процесният участък се отличава с една пътна лента за движение на нерелсови моторни превозни средства в съответната посока, както и с още една такава – предназначена за движение на релсови превозни средства. Двете обаче са били обособени с маркировката по чл. 63, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) – „единична прекъсната линия“ М3, която позволява пресичането от пътни превозни средства. В допълнение е необходимо да се посочи и общата забрана на чл. 19, ал. 2 от ЗДвП, която не позволява движението на нерелсови пътни превозни средства по платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на релсови превозни средства. Изключение от това принципно ограничение все пак е допустимо - само при изпреварване или заобикаляне в посоката на движение на трамвая, но без да му се пречи (чл. 72 от ППЗДвП). Горното дава основание да се заключи, че свидетелят Д. като участник в движението в процесния пътен участък е предприел позволена от закона маневра по изпреварване при частично навлизане в трамвайното платно, но не е бил пропуснат от попътно движещия се автомобил на жалбоподателя П., който е пропуснал да се убеди, че няма да създаде опасност за минаващото покрай него МПС, и се е отклонил от движението си без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на движение.

При тези съображения съдебният състав приема, че от обективна страна жалбоподателят М. П. е осъществил състава на административното нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, защото на процесните дата, час и място е извършил маневра, свързана с отклонение в ляво по платното за движение, като е следвало да осигури предимство на водача на автомобила, който е минавал покрай него, тъй като законовата норма го задължава преди маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и да се съобразява с тяхното местоположение, посока и скорост на движение. Преди извършване на маневрата жалбоподателят не е съобразил поведението си с положението на другия автомобил „Ауди А8“, което е рефлектирало в настъпилия вредоносен физически досег между двата движещи се обекта.

Съдът приема, че от субективна страна жалбоподателят П. е извършил нарушението по пункт първи от НП виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Жалбоподателят, макар и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици (съприкосновението с другия лек автомобил) на деянието си, е могъл и е бил длъжен да управлява автомобила си с оглед законовото изискване да се съобрази с положението, скоростта и посоката на движение на останалите участници, и да извърши маневрата по отклонение в ляво по платното за движение след осигуряване на предимство на движещия се от лявата му страна друг автомобил.

За да определи административното наказание, наказващият орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за лице, което поради неспазване на правилата за предимство (в случая по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП) причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Настоящият съдебен състав счита, че доказателствените материали по делото установяват реализирането на състав на административно нарушение по чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, като е наложил предвиденото за това нарушение административно наказание във фиксиран размер.

2. По отношение на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП (пункт втори от НП):

На първо място, по отношение на дадената правна квалификация на действията на санкционираното лице, съдът констатира, че административнонаказващият орган е санирал допуснатата от актосъставителя нередовност в акта по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, а доколкото извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са били установени по безспорен начин, то така предприетите процедурни действия съответстват на изискванията на процесуалния закон, следователно правата на жалбоподателя не са били накърнени.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП въвежда задължение на водачите, участници в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.

От анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП е необходимо да е настъпило ПТП, при което са причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците в същото и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Изброените предпоставки следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя.

В настоящия случай обаче, от събраните по делото доказателства се установи, че непосредствено след възникване качеството му на участник в ПТП, жалбоподателят М. П. е предприел всички дължими действия, които законовите норми възлагат в негова тежест. Основният доказателствен източник, който съдът постави в основата на своите фактически виждания, и въз основа на който изгради заключението си за обективна несъставомерност на повдигнатото административнонаказателно обвинение по т. 2 от НП, е представеното по делото веществено доказателство – CD-R, съдържащо аудио запис на телефонен разговор между жалбоподателя и диспечер от националния телефон за спешни обаждания 112. Същият в пълнота съответства по съдържание и подкрепя от гледна точка на фактическа достоверност обясненията на санкционираното лице.

Целокупният анализ на доказателствените материали дава основание да се приеме за обективно установено, че непосредствено след възникване на процесния инцидент жалбоподателят е преустановил движението си и след допитване до служител на спешния информационен център си е позволил да премести встрани превозното средство, за да осигури безпрепятствено преминаване на другите водачи по платното за движение. Доказа се още, че П. е изпълнил задължението си да установи какви са щетите от произшествието, като в проведения разговор е декларирал наличието на нанесени имуществени вреди върху бронята и фара на автомобила му.

На следващо място, както свидетелят Д. лично заяви пред настоящия съдебен състав, веднага след настъпването на ПТП, мигновено е напуснал местопроизшествието и е посетил свой роднина, живеещ наблизо, без да забележи какво се е случило с другия автомобил. С това същият виновно е нарушил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, но подобно обстоятелство не би могло да се асоциира с реципрочното извършване на същото нарушение от страна и на другия участник в ПТП. Безспорно доказано е, че в 20: 10 часа П. е подал сигнал за настъпил пътен инцидент с причинени имуществени щети на районен център 112 – София. Предвид невъзможността за идентификация на другия участник в ПТП, в телефонен разговор жалбоподателят е призовал да му се окаже съдействие от страна на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, като е останал на местопроизшествие до получаване на съответните указания от тяхна страна. Нещо повече, след получаване на конкретни указания (чиято адекватност е във фрапантен разрез със степента на засегнатите обществени отношения, закрилящи сигурността на участниците в движението по пътищата, а и със значимостта на функционалните компетенции, с които органите на Министерството на вътрешните работи са натоварени), по индиректно дадените заръки от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, П. е проявил инициатива по издирване на отговорниците за наблюдението в процесния обществен район, като е оставил автомобила си на местопроизшествието.

С цялата съвкупност от последователно осъществявани действия жалбоподателят е изпълнил всички дължими от него действия в качеството му на участник в ПТП. Въпреки това обаче неправилно му е била наложена административна санкция, като му е вменено нарушение, което на практика същият не е извършил, а напротив – останал е на мястото на местопроизшествието, уведомил е съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и чинно е изпълнявал дадените му указания.

Причина за подобен незаконосъобразен резултат са неправилните служебни действия, предприети от страна на органите за контрол, както и тези на АНО, които не са положили дължимата грижа, свързана с преценка на събраните доказателства и извършване на разследване на спорните обстоятелства по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Видно от докладната записка, послужила като основание за съставяне на АУАН, в основата са единствено обясненията на свидетеля Д., което предполага провеждането на едностранчиво, непълно и лишено от обективизъм разследване по образуваната преписка, довело до погрешни правни изводи. Не са изследвани ключови обстоятелства от разглеждания случай, а обстоятелствата по случая са останали неустановени.

Поради всички гореизложени съображения съдът намира, че не са налице основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М. П. за така описаното в т. 2 от НП нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, предвид изрично отправените от страна на въззивника искания в предходните производства по инстанционен контрол на атакуваното наказателно постановление, а и при съобразяване със задължителните указания на съдебния състав на АССГ относно произнасянето по въпроса за разноските и в касационната фаза, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение както следва: 400 лв. за представителство по съдебното производство по НАХД № 11487/2021 г. по описа на СРС, НО, 104. състав и 300 лв. за представителство по съдебното производство по КНАХД № 6216/2022 г. по описа на АССГ, X касационен състав. В кориците на делото са налични списъци с индивидуализация на съответните суми по размер, договори за правна и защита и съдействие за тяхното уговаряне, както документи, доказващи фактическото им изплащане.

С оглед обстоятелството, че направените разноски по делото във връзка с допусната и изготвена, приета по делото съдебно-техническа експертиза, доколкото същата касае нарушението по чл. 123, ал.1, т.3, б."В" от ЗДвП, което съдът намери за недоказано от обективна и субективна страна, то и разноските следва да останат за сметка на държавата.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд