Решение № 1109 от 12.3.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 8590/2022 г.

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК. Предявен е от В. Н. М. срещу В. П. И. иск за делба на втори етаж от двуетажна със сутерен жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № •••••, с предназначение жилище, находящ се в гр. П., ул. „С. и О. О.“ № ••, ет. •, ведно с прилежащи части 1/4 ид. част от цялото таванско помещение, представляващо източната половина на тавана, ½ ид. част от общите части на сградата, както и прилежащото към втория жилищен етаж сутеренно помещение, представляващо североизточна стая, а съгласно актуална схема самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••, ведно с ½ ид. част от дворното място, в което същата сграда е построена, а именно поземлен имот с идентификатор № ••••. В исковата молба се излагат твърдения, че с договор за делба от •••• г., вписан под акт № ••, том •, акт № •••• г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, в полза на И. Н. И. се възлага строителството и собствеността на целия втори етаж от две стаи, кухня, баня и тоалетна, източната половина на тавана и източната половина на избата с две стаи и черно антре, от двуетажна жилищна сграда, находяща се в кв. •••, парцел ••, северно от Панаирни палати, по плана на Пета градска част на гр. П., целият с площ от 480 кв.м. След неговата смърт на ••••г. в полза на преживелите го съпруга Н. П. И. и син П. И. И. бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••, том ••, дело № •••• г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, с който същите били признати за собственици на ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. П., цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел ••, от кв. •• – „Северно от Панаирни палати“ по плана на Пета градска част гр. П. Излагат се твърдения, че с нотариален акт № ••, том ••, дело № •••• г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, Н. П. И. отстъпила безвъзмездно и безсрочно на сина си П. И. И. да построи втория етаж от предвидената по план двуетажна със сутерен жилищна сграда върху дворното място, находящо се в гр. П., цялото с площ от 471 кв.м., съставляващо парцел ••, от кв. •• – „Северно от Панаирни палати“ по плана на Пета градска част гр. П. Сочи се, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••, том ••, дело № ••• г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, П. И. И. е признат за собственик на втори жилищен етаж от двуетажната със сутерен жилищна сграда, застроена в източната част на дворното място, находящо се в гр. П., ул. „М.Ш.“№ ••, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, ¼ ид. част от целия сутерен, с реално ползване на североизточната стая от същия и общо ползване на салон, ¼ ид. част от източната част на таванско помещение, както и ¼ ид. част от дворното място, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел ••, а по скица на ГНС – Пловдив, цялото от 259/520 ид. части, съставляващо част от имот пл. № •••, включен в парцел • от кв. •• „Северно от Панаира“. Излагат се твърдения, че съгласно постигната съдебна спогодба, обективирана в протокол от ••• г. по г.д.№ ••• г. по описа на РС Пловдив преживялата съпруга на П. И. – С. Т. И., станала изключителен собственик на ½ ид. част от дворното място, цялото с площ от 480 кв.м., а по скица 502 кв.м., находящо се в гр. П., съставляващо имот пл. № ••, за който е отреден парцел •••, ••• в кв. ••• по плана на гр. П., „Северно от Панаирни палати“, ведно с ¼ ид. част от целия сутерен, съставляващ южната стая в сутерена в жилищната сграда, построена в източната част на дворното място. Излагат се съображения, че посочената южна стая в сутерена не е предмет на делбата, доколкото същата впоследствие е обособена, като самостоятелен обект и прехвърлена, чрез разпоредителна сделка в полза на трето лице. Относно североизточната стая в сутерена, която се сочи да представлява прилежаща част към втори жилищен етаж, чиято делба се иска, се излагат доводи, че същата представлява едната от общо две стаи в сутерена съгласно договора за делба от ••• г., сключен от общия наследодател И. И., като в същото време се излагат доводи, че собствеността върху тази стая е придобита от наследодателката С. И. по силата на давностно владение, осъществено считано от •••• г. до смъртта й през••• г. Сочи се, че С. И. е починала като вдовица на •••• г., като оставила за свои наследници двете си деца – ответника В. П. И. и Н. П. И. – майка на ищцата. Н. П. И. починала на •••• г., като разведена, като оставила за свой единствен наследник ищцата – В. Н. М.. От съда се иска делбата да бъде допусната при равни квоти за всяка от страните, доколкото не могат да постигнат доброволно съгласие за прекратяване на съсобствеността помежду им. В срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен представител, в който са изложени възражения за нищожност на съдебната спогодба от •••• г., с оглед неучастие на всички съделители. Отправя се искане искът за делба да бъде отхвърлен, както и претендираното от ищцата месечно обезщетение. В съдебно заседание от •••• г. от ответната страна се уточнява, че обективираното в отговора искане за прогласяване нищожността на съдебната спогодба от •••• г., представлява по съществото си възражение, а не нарочен иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Съдът е сезиран с иск за делба с правна квалификация чл. 34, ал. 1 от Не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че по силата на договор за делба от •••• г., вписан под акт № •••, том •, акт № ••••г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, в полза на И. Н. И. се възлага строителството и собствеността на целия втори етаж от две стаи, кухня, баня и тоалетна, източната половина на тавана и източната половина на избата с две стаи и черно антре, от двуетажна жилищна сграда, находяща се в кв. •••, парцел ••, северно от Панаирни палати, по плана на Пета градска частна гр. Пловдив, целият с площ от 480 кв.м. Не е спорно по делото, а и от приетите доказателства се установява, че И. Н. И. е починал по – късно през същата година, а именно на •••• г., като в полза на преживелите го съпруга Н. П. И. и син П. И. И. /изводимо от представеното на л. 16 удостоверение за наследници изх.№ •••• г. на Община Пловдив/ бил съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ••, том ••, дело № •••• г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, с който същите били признати за собственици на ½ ид. част от дворно място, находящо се в гр. Пловдив, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел •••, от кв. ••• – „Северно от Панаирни палати“ по плана на Пета градска част гр. Пловдив. Установява се също така, че с договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт за суперфиция № •••, том •• дело № •••••г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, Н. П. И. е отстъпила безвъзмездно и безсрочно на сина си П. И. И. да построи втория етаж от предвидената по план двуетажна със сутерен жилищна сграда върху дворното място, находящо се в гр. П., цялото с площ от 471 кв.м., съставляващо парцел •••, от кв. •• – „Северно от Панаирни палати“ по плана на Пета градска част гр. П. В същия акт е посочено, че праводателката си запазва правата върху построения вече от наследодателя им сутерен. Не е спорно по делото, а и от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот № •••, том •••, дело № •••• г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, се установява, че по силата на същия, П. И. И. е признат за собственик на втори жилищен етаж от двуетажната със сутерен жилищна сграда, застроена в източната част на дворното място, находящо се в гр. П., ул. „М. Ш.“№ ••, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, ¼ ид. част от целия сутерен, с реално ползване на североизточната стая от същия и общо ползване на салон, ¼ ид. част от източната част на таванско помещение, както и ¼ ид. част от дворното място, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел •••, а по скица на ГНС – Пловдив, цялото от 259/520 ид. части, съставляващо част от имот пл. № ••, включен в парцел • от кв. •• „Северно от Панаира“. П. И. И. е починал на ••• г., като е оставил за свои наследници преживяла съпруга С. Т. И. и две деца – Н. П. И. и ответника В. П. И.. С оглед датата на прекратяване на брака между П. И. и съпругата му С. И., със смъртта на наследодателя, приложим в отношенията между съпрузите е Семеен кодекс 1985 /отм./ Поради това и като се вземе предвид разрешението, дадено с постановките на ППВС № 5/72 г. и липсата на спор, че правото на строеж е реализирано и процесният втори етаж от двуетажната къща е построен през време на брака между съпрузите, следва да се приеме, че независимо от това, че договорът за отстъпване право на строеж е бил сключен само на името на единия съпруг, същият се явява съпружеска имуществена общност. Така преживялата съпруга С. Т. И. притежава на собствено основание ½ ид. част от процесния втори етаж от жилищната сграда в резултат от прекратената СИО, а останалата ½ ид. част е придобита при равни права на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 ЗН от съпругата и двете деца. Следователно към •••• г. С. Т. И. е собственик на 4/6 ид. части от жилищния етаж, а Н. П. И. и ответникът В. П. И. на по 1/6 ид. част. Установява се, че съгласно договор за доброволна делба от •••• г., вписан в Служба по вписванията при РС Пловдив под акт № •••, том •, сключен между наследниците на П. И., преживялата съпруга С. И. става едноличен собственик на процесния втори етаж от двуетажната къща. С. Т. И. е починала на •••• г., като вдовица и е наследена на основание чл. 5, ал. 1 ЗН при равни права от по ½ ид. част от своите син - ответникът В. П. И. и дъщеря - Н. П. И., починала на •••• г. и оставила за свой единствен наследник дъщеря си – ищцата В. Н. М.. По този начин към ••••• г. собствеността върху процесния втори жилищен етаж от двуетажната къща е разпределена между ищцата и ответника при равни квоти от по ½ ид. част. Същият е придобит ведно със съответните идеални части от тавана и общите части в сградата, като прилежащи части към самостоятелния обект, какъвто представлява самостоятелно обособеният втори жилищен етаж от двуетажната сграда, като собствеността върху прилежащите части преминава върху собственика на самостоятелния обект независимо от това дали същите са изрично посочени в придобивния акт, включително и като цифрово изражение, а при спор с останалите собственици в сградата, редът за защита е този по чл. 40 от ЗС. Поради това, в съдебното решение не следва да се посочват изрично стойности на прилежащите общи части, а само да се посочат същите, като прилежаща част към самостоятелния обект, предмет на делбата. Прилежаща част към самостоятелния обект, предмет на делбата е и избеното помещение, заснето в КК, като самостоятелен обект с идентификатор № •••• Относно последното следва да се посочи, че дали застроен обект е самостоятелен обект на вещни права или не е, се определя от нормативно уредените строителни правила и норми, а не от обстоятелството дали същия има идентификатор по кадастралната карта, като предмет на съдебната делба могат да бъдат само вещни права. Когато се иска делба на определен самостоятелен застроен обект същият се допуска до делба, заедно със своите принадлежности – чл.98 ЗС. Когато в първата фаза на делбата бъде повдигнат спор или съдът въз основа на събраните доказателства констатира, че принадлежност към самостоятелен обект на вещни права е отразена в кадастралната карта с отделен идентификатор или сграда с повече от един самостоятелен обект е отразена като еднофамилна и с един идентификатор, респ. несамостоятелни помещения, съставляващи части от самостоятелния обект, са отразени с отделни идентификатори, в решението следва да се отрази констатираната грешка. Отразяването на изводите на съда относно наличието на грешка в кадастралната карта по отношение на застроен обект се извършва чрез посочване на действителния му юридически статут, като съдът следва да допусне до делба съсобствения застроен обект на вещни права съобразявайки се с установеното по делото, а не с начина на отразяване в кадастралната карта. /Решение № 102 от 4.10.2019 г. по гр.д. № 4736/2017 г., II г.о./. С оглед посоченото, в настоящото решение следва самостоятелния обект в сграда с идентификатор № ••••, с предназначение жилище, находящ се в гр. П., ул. „С. и О. О.“ № ••, ет. •, да бъде допуснат, ведно с прилежащото му едно избено помещение, заснето в КК, като самостоятелен обект с идентификато𠹕•••, доколкото същото се явява принадлежност. То не може да бъде придобивано и разпореждано отделно от самостоятелния обект, към който принадлежи докато има характеристиката на избено помещение. Поради това настоящата инстанция приема, че с оглед установеното от договора за делба от ••••г., в който изрично е посочено, че процесният втори етаж от къщата се придобива с две стаи и черно антре в източната половина на избата /а не в идеални части от целия сутеренен етаж/, а от показанията на разпитания свидетел Н. В. М., които се кредитират, като логични последователни и преки при съобразяване на чл. 172 ГПК, се установи че посочените две стаи са обозначени с номера № • и № • на представената на л. 26 от делото схема, разпределени са и ползвани от наследодателите на страните, и при липса на доказателства в противен смисъл, то именно заснетото с кратък идентификатор № 5 представлява едното от двете посочени в придобивния акт от ••• г. избени помещения. Поради това независимо, че коментираното избено помещение не е упоменато, като принадлежност към процесния етаж от жилищната сграда в нотариалния акт за собственост на името на П. И. И. от •••• г. /само е разпределено реалното ползване на североизточната стая/, както и това не е сторено в последващата доброволна делба от •••• г., същото следва собствеността на самостоятелния обект, към който се числи и обслужва и следва да бъде допуснат до делба с него. Поради това неоснователни се намират доводите за това, че наследодателката С. И. е придобила по давност коментираното избено помещение, доколкото никой не може да придобие и притежава собственост едновременно на две различни основания. Относно допустимостта на делбата досежно поземления имот, представляващ дворно място: Когато предмет на делбата е отделен обект в сграда на собственост, до делба се допуска същият, както и припадащата се идеална част от земята, върху която е построена сградата, тъй като същите се явяват принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС /така Решение № 138/04.05.2010 г. по гр.д. № 265/2009 г. на ВКС, 1 ГО; Решение № 241/18.01.2017 г. по гр.д. № 2440/2016 г. на ВКС, 1 ГО, и Решение № 20/20.01.2017 г. по гр.д. № 5364/2016 г. на ВКС, 1 ГО/. В настоящия случай от нотариален акт за собственост на недвижим имот № •••, том •••, дело № ••• г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, с който са признати правата на общия на страните наследодател П. И. И., се установява, че 1/4 ид. част от поземления имот с идентификатор съставлява прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••, поради което следва същата да бъде допусната до делба заедно с обекта. Поради изложените съображения, и доколкото предмет на делбата в настоящото производство е именно посочения самостоятелен обект, ведно с принадлежностите по смисъла на чл. 98 от ЗС, то за разликата над тази ¼ ид. част до пълната заявена ½ идеална част от поземления имот искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. С оглед посочения предмет на делбеното производство, възражението на ответника за нищожност на съдебна спогодба, обективирана в протокол от •••• г. по г.д.№ •••• г. по описа на РС Пловдив, не подлежи на разглеждане, доколкото неговият предмет е извън предмета на спора в настоящото производство и не касае самостоятелния обект, чиято делба се иска, ведно с прилежащите части. При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет: 1/ втори етаж от двуетажна със сутерен жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••, с предназначение жилище, находящ се в гр. П., ул. „С. и О. О.“ № •••, ет. •, ведно с прилежащи части: съответните идеални части от цялото таванско помещение, съответните ид. части от общите части на сградата, както и прилежащото към втория жилищен етаж сутеренно помещение, представляващо североизточна стая, погрешно отразено в КККР на гр. П., като самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ••••; 2/ прилежащата 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор № •••• по КККР на гр. П., с адрес гр. П., ул. „С. и О. О.“ № •••, между В. Н. М. при квота – 1/2 идеална част и В. П. И. при квота – 1/2 идеална част. Така мотивиран, Районен съд Пловдив