Решение № 280 от 10.6.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 362/2024 г.

Производството е по чл. 435, ал. 5 от ГПК. Образувано е по жалба с вх.№21006/04.12.2023г., подадена от “ДАС-52“ ЕООД, ЕИК 203214463, със седалище и адрес на управление: с.Ново Делчево, ул.“•••“ №11, представлявано от А.С.Д., чрез адв.Н. Г., против Въвод във владение на недвижим имот, извършен на 20.11.2023г., обективиран в Протокол от 20.11.2023г. по изп.д. №623/2023г. на ЧСИ Ш.Д. с района на действие ОС-Благоевград. Жалбоподателят сочи, че не му е съобщено за образуването на изп.дело и за насрочения въвод в процесния имот. Твърди, че е закупил последния през 2014г. и от тогава го владее, но не е бил привлечен като страна по гр.д. №221/2018г. по описа на СРС, поради което изпълнителният титул е негоден. В контекста на изложеното поддържа, че извършеният въвод е незаконосъобразен и иска да бъде отменен. Отговор по ЧЖ е депозиран от пълномощника на взискателя К. Щ., според който възраженията в нея са голословни. Счита, че след като при извършване на въвода в имота не е било намерено дружеството жалбоподател, е неприложима процедурата по чл. 523 във вр. с чл. 532 от ГПК. Ето защо изразява становище за недопустимост на жалбата, евентуално за неоснователност на същата. В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ Д. сочи фактите във връзка са развилото се изп. производство и подробни доводи за недопустимост на жалбата. Съдът констатира, че жалбата е срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Същата отговаря и на изискванията за редовност по чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. Осъществена е и процедурата по връчване препис от жалбата по чл.436, ал.2 ГПК. Ето защо е редовна. Съдът счита, че тя е допустимост, защото жалбоподателя твърди, че владее имота, в който е реализиран въвода от преди образуване на гр.д., чието ршение се изпълнява. Жалбата обаче е неоснователна, поради следното: Жалбоподателят е придобил чрез покупко - продажба, сключена в нотариална форма – нот.акт №55, т. II рег. №2397, д. №233 от 2014г., 200/594 ид.ч. от ПИ с идентификатор 65334.300.673 и изградения в нето самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.300.673.1.2. Взискателят К. Щ. е бил признат за собственик с нот.акт №106, т. II рег. №2950, д. №296 от 2017г. на 1/2 ид.ч. от имоти с идентификатор 65334.300.673.1.4, с идентификатор 65334.300.673.1.5 и с идентификатор 65334.300.673.1.3, като предмет на атакувания въвод е ½ ид.ч. от имот с идентификатор 65334.300.673.1.5. Предвид тези обстоятелства твърдението на управителя на “ДАС-52“ ЕООД, че имотът в който се реализира въвода е негова собственост е невярно. Заедно с това същият не е представил доказателства, че е осъществявал фактическа власт върху недвижимия имот, по отношение на който е реализиран въвода във владение с Протокол от 20.11.2023г. по изп.д.623/2023г. на ЧСИ Ш.Д. преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Следва да се съобрази удостовереното в горния протокол, че в деня на въвода достъп до имота е предоставен от Л.Д., който е заявил че е собственик на ½ ид.ч. от него и го владее. Отразено е в същия протокол, че Л.Д. е предал при въвода на пълномощника на взискателя ключ от входната врата на обекта, предмет на въвода. При тези обстоятества е безспорно, че третото лице за изпълнението “ДАС-52“ ЕООД не е доказало, че е било във владение на имота преди предявяване на иска по гр. д. №221/2018г. на СРС, поради което допустимата с оглед твърдението за владение жалба срещу въвода, е неоснователна поради недоказване, че действително е реализирано. Изложеното обосновава извод, че жалба с вх.№21006/04.12.2023г., подадена от “ДАС-52“ ЕООД, ЕИК 203214463, със седалище и адрес на управление: с.Ново Делчево, ул.“•••“ №11, представлявано от А.С.Д., чрез адв.Н. Г., против Въвод във владение на недвижим имот, извършен на 20.11.2023г., обективиран в Протокол от 20.11.2023г. по изп.д. №623/2023г. на ЧСИ е неоснователна. Ето защо следва да бъде отхвърлена. Така мотивиран, БлОС