Решение № 1406 от 2.5.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 1009/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗдр/. Образувано е по жалба на И. М. И., чрез адв. М. М. от ВТАК срещу Експертно решение № 91377 от зас. № 83/01.08.2024г. на специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК, с която е отменено ЕР на ТЕЛК № 90334 от 11.03.2024г. към МБАЛ „Павликени“, [населено място] и определя 46% ТНР. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение на НЕЛК в частта ТНР, тъй като поводът за подаване на жалбата от НОИ-Велико Търново е била единствено датата на инвалидизиране, като нарушено е изискването при обжалване на експертни решения на ТЕЛК НЕЛК да се произнася само по поводите, посочени в жалбата. На следващо място, двете експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК са постановени единствено по документи, като не е било извършвано освидетелстване на лицето. Счита че при определяне на лицето на ТНР в процесното решение НЕЛК е взела предвид основната диагноза, без да разгледа придружаващите заболявания доказателства, за които са приложени към медицинското досие. Неясно било как са определени 64% ТНР. Предполага, че това е в резултат на обстоятелството, че при произнасянето си НЕЛК не е разгледала и обсъдила придружаващите му заболявания, доказателства за които се съдържат в медицинското му досие. НЕЛК е следвало да прегледа цялата налична преписка и медицинска документация, което жалбоподателят счита, че в настоящия случай не е било направено, като не е съобразил законовите разпоредби, а е издал обжалваното решение на НЕЛК при неправилно приложение на материалния закон и по този начин е възпрепятствал възможността на жалбоподателя да упражни правото си да получава инвалидна пенсия, която с оглед здравословното му състояние се явява единствен източник на доход за него. С тези доводи се иска отмяната на решението на НЕЛК и връщане на преписката за ново произнасяне съобразно действителното фактическо положение, с указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание оспорващият, чрез адв. М., поддържа жалбата по съображенията, изложени в същата. Правилно с решението на НЕЛК била коригирана датата на инвалидизиране от 27.02.2024г. на 11.03.2024г. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък с разноски. Ответникът по жалбата, Националната експертна лекарска комисия, специализиран състав по Нервни, Очни и Сърдечносъдови болести, [населено място], [улица], не изпраща представител в открито заседание. В придружително писмо вх. № 5446/20.12.2024 г., с което е изпратена административната преписка, чрез пълномощника си юрисконсулт К. К., заявява, че оспорва жалбата като неоснователна. Твърди формална, процесуална и материалноправна законосъобразност на оспореното решение, като излага съображения в тази насока. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендира адвокатско възнаграждение. Заинтересованите страни – ТП на НОИ [населено място], [населено място], пл. Център № 2, „Агенция за хора с увреждания” [населено място], [улица]106; РД ”Социално подпомагане” [населено място], пл. Център № 2, МБАЛ - Павликени“, [населено място]; Лимеса 1 ЕООД, [населено място], общ. Столична, [жк], [улица], [адрес], редовно призовани за съдебното заседание, не изпращат представители, не ангажират становище по спора. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство, приключило с обжалваното експертно решение е образувано във връзка освидетелстване на И. М. И. и изготвено медицинско направление за ТЕЛК по повод наличието на заболяване увреждане на седалищния нерв – средно тежка степен; симетрична хипертрохия на Лк ТрК регулаци и костна стеноза на спиналния канал. Приложени са етапни епикризи от лекари – специалисти, амбулаторни листи от проведени прегледи, както и медицински документи от проведени изследвания, съдържащи се в медицинското досие. С ЕР на ТЕЛК № 90334 от 11.03.2024г. към МБАЛ „Павликени“, [населено място] по оценката са определени 46% ТНР и датата на инвалидизиране 27.02.2024г. Съгласно мотивите на ЕР, посоченият процент на вид и степен на увреждане е определен както следва: по ч. 7 т. 11.6.2 – 50% ТНР, по ч. 4 р. 6 т. 2.2 – 30% ТНР и по ч. 7 т. 15.3 – 40% ТНР. Процентът краен е 64% ГНР за срок от три години. Г. Е. решение на ТЕЛК от 11.03.2024г. на МБАЛ „Павликени“, [населено място] е било оспорено по административен ред от председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО при ТП на НОИ – Велико Търново, само в частта му, касаеща датата на инвалидизиране като мотивите за оспорването препращат към Решение № 2087/10.04.2024 г. на същата медицинска комисия. Съгласно него /л. 14 от делото/ не се потвърждава само дата на инвалидизиране. Потвърждава оценката на ТНР/вида и степента на увреждането, срокът за инвалидизиране и чуждата помощ. Разглежданото ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано по датата на инвалидизиране – т. 12 и в мотивите на ЕР на ТЕЛК – датата на освидетелстване на лицето е 11.03.2024г. – съгласно чл. 70, ал. 5 от НМЕ. С Експертно решение № 91377 от зас. № 83/01.08.2024г. на специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК № 90334 от 11.03.2024г. към МБАЛ „Павликени“, [населено място] по оценката и по датата на инвалидизиране и издадено ново, с което определя 46% ТНР, и сочи за дата на инвалидизиране 11.03.2024г. Потвърждава ЕР на ТЕЛК № 90334 от 11.03.2024г. по останалите поводи. Горестоящият експертен орган е намалил процент ТНР – от 64% на 46% Посочена е дата на инвалидизиране 11.03.2024г. В останалите му части решението на ТЕЛК към "МБАЛ Павликени" ЕООД не са внасяни корекции. Като краен резултат с обжалваното експертно решение на НЕЛК, за лицето И. М. И. е определена ТНР 46% и е определена дата на инвалидизиране 11.03.2024 г., със същия срок от 3 г. Решението на НЕЛК е връчено на И. М. И., ТП – НОИ – Велико Търново, Агенцията за хора с увреждания и на ТЕЛК към "МБАЛ Павликени" ЕООД и работодателя му Лимеса 1 ЕООД, [населено място]. Жалбата срещу ЕР на НЕЛК е подадена до съда от И. М. И. на 03.12.2024 г. В хода на съдебното производство от ответника е представена административната преписка по издаването на оспореното експертно решение, вкл. медицинското експертно досие на И. М. И., съдържащо обсъдените по-горе документи. По искане на жалбоподателя е изслушана съдебно медицинска експертиза, по която вещото лице хирург в ДКЦ – Г. Оряховица дава заключеине, че основното заболяване на И. М. И. е „увреждане на седалищния нерв“, а придружаващи са „Увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Състояние след оперативна интервенция по повод костна стеноза на спиналния канал в областта на 4-5 поясен прешлен, при която е извършена парциална химиламинектомия и декомпресия на нервните коренчета излизащи от 4-5 лумбален прешлен; - „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; - „Обезистас“. За периода след освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК не са приложени медицински документи удостоверяващи влошаване или подобряване на общото състояние, включващи основното и придружаващите заболявания. В решението на НЕЛК не са упоменати всички заболявания, като Есенциалната хипертония без застойна сърдечна недостатъчност не е взета предвид при определяне ТНР. От приложената медицинска документация се установявало наличие на трайно увреждане на седалищния нерв вдясно с наличие на парастезии на долните крайници интермитентни. От извършената рентгенография на гръбначни прешлени се установява многоетажна остеохондроза, ангажираща основно лумбалния отдел. Пациентът е провел оперативно лечение, като в периода на освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК е в стадий на постоперативно възстановяване. НЕЛК приемал, че не е налице засягане пряко на ствола на седалищния нерв без да изиска допълнителни документи и изследвания, удостоверяващи липсата или сналичие на увреда на ствола на седалищния нерв (извършване на актуално ЯМР изследване би определило точното състояние на увредения нерв). Налице е коректно разгърната клиника на заболяване на седалищния нерв, доказана с изискуемите инструментални обективни изследвания. В молбата изпратена от ЛК на ТП на НОИ е изискано единствено корекция на датата на инвалидицазия на жалбоподателя, като не е отбелязано да се извърши преосвидетелстване на оценката на ТНР. Комисията на ТП на НОИ Велико Търново приема определения процент ТНР като коректно дефиниран и изчислен според изискванията на Наредба за медицинската експертиза. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: На основание чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр., Експертно решение № 91377 от зас. № 83/01.08.2024г. на НЕЛК подлежи на оспорване освен от освидетелстваното лице, така и от осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността. Жалбата е подадена от И. И., който е правоимащо лице, преди изтичане на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна. След служебно извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, съдът намира, че обжалваното решение на НЕЛК е валиден акт, издаден от оправомощен за това орган, в рамките на неговата компетентност по чл. 103, ал. 4 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ. Експертното решение е издадено от специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ на НЕЛК, съобразно водещата диагноза на И. М. И. по ЕР на ТЕЛК № 90334 от 11.03.2024г. към МБАЛ „Павликени“, [населено място], в съответствие с изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. При издаването на решението е спазен срокът по чл. 47, ал. 3 от същия правилник, като специализирания състав се е произнесъл само по заболяването, посочено в жалбата на МК при ТП на НОИ – Велико Търново, в съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението на НЕЛК е в предвидената от закона писмена форма и съдържа заключения за характера на заболяването – предмет на обжалване, вида и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност и нейният срок. Произнасянето на НЕЛК относно процента ТНР на освидетелстваното лице без да е сезиран за този повод има отношение за правилността на ЕР, а не за неговата допустимост. Оспореното решението на НЕЛК е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Законодателят императивно е установил в чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, че при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето /има се предвид Наредбата за медицинската експертиза /, което в случая не е изпълнено. С подадената от председателя на МК по чл. 98, ал. 4 от КСО към ТП на НОИ – Велико Търново жалба до НЕЛК срещу постановеното от ТЕЛК експертно решение са направени оплаквания единствено в частта му относно датата на инвалидизиране (л. 13 от делото), препращайки към отразените мотивите в Решение № 2087/10.04.2024 г. на същата комисия. Според последното МК при ТП на НОИ не е потвърдила ТР на ТЕЛК единствено в частта му относно датата на инвалидизиране. Потвърждава определения % ТНР за заболяването и срока на инвалидизиране. Или иначе казано, ТР на ТЕЛК е било частично оспорено пред НЕЛК само относно датата на инвалидизиране на освидетелстваното лице / чл. 61, ал. 1, т. 4 от НМЕ / – жалбата е била насочена единствено към частта му относно датата на инвалидизиране, но не и по отношение на степента на трайно намалената работоспособнос / чл. 61, ал. 1, т. 1 от НМЕ /, като в тази част МК е потвърдила ЕР на ТЕЛК. Степента на трайно намалената работоспособнос е предвиден в НМЕ повод, но не е била посочена в жалбата и по нея НЕЛК не е дължала произнасяне. Въпреки това, в нарушение на специалната норма на чл. 45, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, съставът на НЕЛК не се е произнесъл само по поводите, посочени в жалбата, а се е произнесъл и спрямо неоспорените части на ЕР на ТЕЛК, отменяйки ЕР на ТЕЛК в частта за ТНР, променяйки същата от 64% на 46%. С промяната, НЕЛК се е произнесла по повод, който е предвиден в наредбата, но при неизпълнение на кумулативното процесуално изискване същият повод да бъде посочен в жалбата. Осъщественият от НЕЛК контрол върху решението на ТЕЛК е следвало да обхване единствено обжалваната му част като е липсвало основание за разглеждане на решението на ТЕЛК в останалите му части. ТНР била е определена по правилото на чл. 70, ал. 5 от НМЕ. Произнасяйки се и по отношение на степента на трайно намалената работоспособнос, НЕЛК е излязла извън предмета на спора очертан в подадената пред нея жалба. Горното обуславя незаконосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК в частта за определената ТНР на освидетелстваното лице, което е абсолютно основание за отмяна /в този смисъл Решение № 13676 от 17.12.2024 г. по адм. д. № 6871 от 2024 г. на ВАС, Шесто отделение, Решение № 4677 от 27.04.2015 г. по адм. д. № 13427 от 2014 г. на ВАС, Шесто отделение/. Легалната дефиниция на понятието "вид и степен на увреждане" е дадена в § 1, т. 36 от ДР към Закона за здравето и съгласно нея това е състояние на хронично травматично или нетравматично увреждане /болест/, при които лицето в нетрудоспособна възраст е с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. Принципите и критериите на медицинската експертиза и редът за нейното извършване са регламентирани в нарочна Наредба, приета на основание чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето. Съгласно чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност, се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1. Алинея трета на чл. 63 от НМЕ определя, че при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, процентът на вида и степента на увреждане се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност /вида и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2. Видно от оспореното ЕР на НЕЛК, Специализираният състав при НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и по оценката, като е определил 46 % ТНР. Съдът намира, че в конкретния случай НЕЛК неправилно е приложил нормативния акт при определяне на оценката на работоспособност на И. И. за заболяванията, за което е бил сезиран. От изслушана по настоящото дело съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастно дадена, вещото лице хирург в ДКЦ – Г. Оряховица дава заключеине, че основното заболяване на И. М. И. е „увреждане на седалищния нерв“, а придружаващи са „Увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия“. Състояние след оперативна интервенция по повод костна стеноза на спиналния канал в областта на 4-5 поясен прешлен, при която е извършена парциална химиламинектомия и декомпресия на нервните коренчета излизащи от 4-5 лумбален прешлен; - „Хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност; - „Обезистас“. За периода след освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК не са приложени медицински документи удостоверяващи влошаване или подобряване на общото състояние, включващи основното и придружаващите заболявания. В решението на НЕЛК не са упоменати всички заболявания, като Есенциалната хипертония без застойна сърдечна недостатъчност не е взета предвид при определяне ТНР. От приложената медицинска документация се установявало наличие на трайно увреждане на седалищния нерв вдясно с наличие на парастезии на долните крайници интермитентни. От извършената рентгенография на гръбначни прешлени се установява многоетажна остеохондроза, ангажираща основно лумбалния отдел. Пациентът е провел оперативно лечение, като в периода на освидетелстване от ТЕЛК и НЕЛК е в стадий на постоперативно възстановяване. НЕЛК приемал, че не е налице засягане пряко на ствола на седалищния нерв без да изиска допълнителни документи и изследвания, удостоверяващи липсата или сналичие на увреда на ствола на седалищния нерв (извършване на актуално ЯМР изследване би определило точното състояние на увредения нерв). Налице е коректно разгърната клиника на заболяване на седалищния нерв, доказана с изискуемите инструментални обективни изследвания. Налице е нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на медицинската експертиза, което рефлектират върху изводите и законосъобразността на обжалвания административен акт. В аспекта на неправилното приложение на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ се релевират доводи, че НЕЛК е следвало да се произнесе по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, и да ги съобрази като част от повода за ТНР на освидетелстваното лице. Относно датата на инвалидизиране, за която е било налице оплакване от председателя на МК, правилно, с процесното ЕР, НЕЛК правилно е уважил жалбата на председателя на Медицинската комисия при ТП на НОИ - ВеликоТърново, оспорваща ЕР на ТЕЛК единствено в частта му относно началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране) (в подобен смисъл е Решение № 13077 от 03.12.2024 г. по адм. д. № 5103 от 2024 г. на ВАС). По тази причина НЕЛК не е имал задължението да се произнася и да взема отношение по ТНР, за което не е имало оплаквания в жалбата от председателя на Медицинската комисия при ТП на НОИ – В. Търново, и в тази част ЕР на ТЕЛК на практика е влязло в законна сила. НЕЛК би имал основания да се произнесе по степента на ТНР, само ако в жалбата на председателя на МК се е съдържало оплакване в тази насока, каквото в случая не е налице. В противен случай щеше да е налице нарушение на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Именно и поради тази причина, с намаляване на процента ТНР по водещата диагноза, без да внася корекции при определяне степента на ТНР по останалите увреждания на И. М. И. поради липса на оспорване на решението на ТЕЛК пред НЕЛК в тези части, се променя на практика крайният процент ТНР, изчислен съгласно Методиката по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ. По изложените съображения съдът намира обжалваното експертно решение на НЕЛК за процесуално и материално незаконосъобразно и че като такова следва да бъде отменено, на основание чл. 146, т. 4 от АПК в частта относно определия нов размер ТНР. Предвид обстоятелството, че липса на искане за извършване на оценка на ТНР от НЕЛК, би следвало ЕР на НЕЛК да се отмени в тази част и да остане да действа процентът ТНР, определен от ТЕЛК при МБАЛ Павликени, който е възприет и от лекарската комисия към ТП на НОИ Велико Търново и не е оспорен от никоя от заинтересованите страни. ЕР на ТЕЛК № 90334 от 11.03.2024г. към МБАЛ „Павликени“, [населено място] в частта му по отношение оценката от 64% ТНР следва да се счита за влязло в сила. Предвид изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на И. М. И. следва да бъде заплатена сумата 900лв., платени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.11.2024г. (л. 9 от делото). Предвид фактическата и правна сложност на делото, вкл. извършените в две заседания процесссуални действия, не се установява твърдяната прекомерност, поради което възражението на ответника в този смисъл, следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът