Решение № 123 от 6.6.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 68/2024 г.

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца М. К. М. сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 60/2016 г. по описа на Специализирана прокуратура и ДП № 215/2018 г. по описа на РОП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата 900 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба ищецът твърди, че е претърпял значителни неимуществени вреди от повдигнатите срещу него обвинения и образуваното наказателно производство, прекратено с влязло в сила постановление, от задържането му под стража и от извършените претърсвания на жилището и автомобила му, от предприетото дисциплинарно производство и отстраняването му от работа, от отразеното в медиите наказателно производство, в резултат на което станал обект на обсъждане в негативен план от колеги, приятели и съседи. Честта, достойнството и престижа му били уронени. Изгубил доверието на ръководството на РД „Гранична полиция“. Напрежението се отразило и на здравословното му състояние. Наложило се да работи в чужбина, за да издържа непълнолетните си деца и да заплаща задълженията си към банки, за да не загуби жилището си. Претърпял и имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в ДП. Прокуратурата на Република България оспорила исковете като неоснователни и недоказани. Въвела възражение за освобождаване от отговорност и за съпричиняване на резултата от страна на ищеца поради наличие на основанията по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ. Наказателното производство е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК, но е прието, че обвинението не е доказано, защото обвинението не може да се основава само на показанията на свидетеля с тайна самоличност и на изготвените в резултат на експлоатираните СРС веществени доказателствени средства. От тях безспорно се установява, че ищецът е приел дар – парична сума, за да не извърши действия по служба, което е неправомерно поведение, покриващо състава на чл. 302, ал. 1, б.“а“ от НК. Установена по делото е следната фактическа обстановка: С Постановление от 17.11.2016 г. на следовател в Специализирана прокуратура ищецът М. К. М. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 60/2016 г. по описа на СП (пр. пр. № 612/2016 г. на СП) за това, че в периода 01.09.2015 г. – 16.11.2016 г. е участвал в ОПГ по см. на чл. 93, т. 20 от НК с участници още шест лица, съставена с цел да върши съгласувано в страната престъпление по чл. 301 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 год., като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК и за това, че на 25.03.2016 г. в гр. Русе, на ГКПП „Русе“, подпункт „Дунав мост“, като полицейски орган – „Старши полицай“ в ГКПП „Русе“ при РД „Гранична полиция“ - Русе, е приел дар – сума от 2 евро, която не му се следва, за да не извърши действие по служба – престъпление по чл. 302, т. 1, б.“а“ вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. Ищецът е бил задържан от полицейския орган за срок от 24 ч. със заповед за задържане от 16.11.2016 г., а с постановление на прокурор от СП от 17.11.2016 г. – за срок от 72 ч. Извършено е претърсване на жилището и автомобила му, паркиран на служебен паркинг пред ГКПП „Дунав мост“, но не са открити и иззети предмети, книжа и др. вещи. С Определение от 19.11.2016 г. на Специализиран наказателен съд по ЧНД № 3201/2016 г. спрямо М. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. Определението е отменено с Определение от 24.11.2016 г. на Апелативен специализиран наказателен съд по ВЧНД № 316/2016 г., искането на СП за вземане на мярка за неотклонение е оставено без уважение и по отношение на ищеца не е взета мярка за неотклонение. За защита в производството по ВЧНД № 316/2016 г. по описа на АСНС ищецът е заплатил на пълномощника си адв. В. Вълков адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Акцията на СП по задържане на служителите на Гранична полиция, включително и на ищеца, е била отразена в редица електронни медии (Frognews, Faktor, inews и др.), като в някои от публикациите е посочено и името на ищеца. С Постановление от 27.12.2016 г. на прокурор в СП наказателното производство по ДП № 60/2016 г. е било прекратено спрямо ищеца и останалите обвиняеми в частта за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК и досъдебното производство е изпратено първо на СГП, а след това – на ОП – Русе за произнасяне по другото повдигнато обвинение по чл. 302 от НК. С Постановление от 14.03.2019 г. на прокурор в ОП-Русе наказателното производство по образуваното ДП № 215/2018 г. по описа на ОП-Русе срещу М. К. М. за престъпление по чл. 302, т. 1, б.“а“ от НК е било прекратено. Постановлението е влязло в сила на 28.05.2019 г. За защита в производството по ДП № 215/2018 г. по описа на ОП-Русе ищецът е заплатил на пълномощника си адв. В. Вълков адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Към датата на привличането му като обвиняем ищецът е бил младши инспектор – старши полицай на ГКПП – Русе от ГПУ – Русе към РД „Гранична полиция“ – Русе. Със Заповед № 3309/25.11.2016 г. на Директора на ГД „ГП“ срещу него е било образувано дисциплинарно производство и същият е бил отстранен временно от длъжност. Като основание за започване на дисциплинарното производство е посочено повдигнатото срещу М. обвинение и задържането му, с които деяния той е нарушил служебната дисциплина. Заповедта е била обжалвана от ищеца пред Административен съд – Русе, но с Решение от 24.02.2017 г. по адм. дело № 417/2016 г. жалбата е била отхвърлена. Решението е било обжалвано от ищеца пред ВАС, но междувременно дисциплинарното производство е било прекратено със Заповед № 1158/26.04.2017 г. на Директора на ГД „ГП“, поради това, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено от М. дисциплинарно нарушение и същият е бил възстановен на работа, считано от 27.04.2017 г. Ищецът е направил отказ от оспорването и производството по адм. дело № 4563/2017 г. по описа на ВАС е било прекратено с определение от 17.09.2018 г. На 18.12.2007 г. ищецът и съпругата му са закупили апартамент в гр. Русе, за сумата 34 607.40 лв., заплатена чрез банков кредит, отпуснат от „ОББ“ АД с договор от същата дата в общ размер на кредита е 84 000 лв. и краен срок за издължаване – 05.01.2036 г. Свидетелката В. М. Р. познава ищеца повече от 10 г. Узнала за задържането му по телевизията, от медиите, а после от него. След повдигане на обвиненията самочувствието му се сринало, спрял да общува с близки и приятели, затворил се в себе си, унизен и засрамен. Започнал да вдига кръвно. Понеже бил отстранен от работа, се притеснявал как ще обслужва кредита, как ще се грижи за децата си. Той й казал, че колегите го гледат с лоши очи и с недоверие. Чувствал се зле, защото го обвиняват, без да е извършил нищо. От показанията на свидетеля С. Е. М. – колега на ищеца, се установява, че след задържането той бил много подтиснат, не знаел какво ще се случи. Бил притеснен как ще издържа семейството си, как ще се грижи за децата, как ще постъпи ръководството, как ще изплаща заема. Колегите започнали да говорят зад гърба му. Разбрал за задържането на ищеца от медии, в интернет, където били посочени имената му, от колеги също. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: И двете въззивни жалби са неоснователни. Предявените искове са доказани по своето основание. Налице е фактическият състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на незаконното обвинение. Наказателното производство срещу ищеца е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК с влезли в сила постановления, съответно - налице е основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По иска за обезщетяване на неимуществените вреди: Въззивният съд намира, че размерът на приетото от първостепенния съд обезщетение - 6 000 лв., е напълно обоснован от доказаните по делото вреди, претърпени от ищеца от незаконното обвинение. Отделно от това, то е съобразено с принципа за справедливост, въведен в нормата на чл. 52 от ЗЗД и с установените по делото конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение при преценката за справедливост. Безспорно е, че и двете обвинения, за които ищецът е бил привлечен към наказателна отговорност, са тежки по см. на чл. 93, т. 7 от НК и законът предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 г. за престъплението по чл. 321, ал. 3 и от 3 до 10 г. за престъплението по чл. 302, т. 1 от НК. В случая, видът и тежестта на повдигнатите обвинения е съществено обстоятелство, което трябва да бъде съобразено при определяне размера на дължимото обезщетение. Наказателното преследване срещу ищеца по така повдигнатите обвинения е създало сериозни притеснения, тревоги и страх от налагане на тежко по вид и размер наказание при евентуално осъждане. Той не е бил осъждан и една осъдителна присъда би имала за последица драстична промяна в живота му. Съществено е и обстоятелството, че към датата на повдигане на обвиненията ищецът е бил полицай и обвиненията са били повдигнати в длъжностното му качество. Образуваното наказателно производство е станало достояние на негови близки, приятели и колеги чрез публикации в редица медии, като в някои от тях имената му са били посочени изрично. Репутацията му е била накърнена сериозно, а името му - компрометирано. Публичното оповестяване на повдигнатите обвинения е предизвикало чувство на срам и унижение. Независимо че автор на публикациите не е представител на Прокуратурата, отговорността й за тези неимуществени вреди следва да бъде ангажирана, доколкото повод за публикациите е повдигането на обвинения и задържането на ищеца. Ищецът е бил задържан, след което Прокуратурата е внесла в съда искане по чл. 64 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Вероятността искането да бъде уважено от съда е създало у ищеца сериозен стрес, предвид присъщите за тази мярка неудобства във физически, психически и битов аспект, и обстоятелството, че до този момент той не е бил задържан, нито осъждан. Образуваното наказателно производство е послужило като основание за предприемане на дисциплинарна процедура срещу ищеца и за отстраняването му от работа, което е създало допълнителни притеснения за бъдещето – в чисто житейски и в професионален план, за доходите му, за семейството му. По делото няма данни ищецът да е упражнявал друга професия и да е имал други източници на доходи, поради което, обосновано е да се приеме, че е изпитвал тревога и притеснения. С оглед на всички тези обстоятелства, обезщетение в размер на 6 000 лв. е напълно адекватно да репарира претърпените от ищеца вреди вследствие от незаконните обвинения и не са налице основания за намаляването му под този размер, съответно - въззивната жалба на ответника е неоснователна. Няма основания и за увеличаване размера на обезщетението над 6 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., поради което, неоснователна е и подадената от ищеца жалба срещу съдебния акт на първостепенния съд в частта, с която искът за тази разлика е отхвърлен. Наказателното производство по първото обвинение – за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 2 от НК е продължило малко повече от месец (от 17.11.2016 г. до 27.12.2016 г.), а в останалата част – по обвинението по чл. 302, т. 1, б.“а“ вр. с чл. 301, ал. 1 от НК, производството - около 2 години и 4 месеца. При това положение, не може да се приеме, че неимуществените вреди са търпени в рамките на дълъг период. Още повече, че задържането на ищеца е продължило само няколко дни, след което спрямо него не е била приложена мярка за неотклонение и той не е търпял никакви ограничения в цели период на наказателното производство. Дисциплинарното производство също е продължило само около 5 месеца, като след отмяна на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, той е бил възстановен на същата работа и е продължил да упражнява същата професия. Действително, повдигнатите обвинения са станали достояние на близкото му обкръжение, предвид медийните публикация, и авторитетът му в обществото и сред колегите е пострадал. В същото време, задържането е продължило само няколко дни, а отстраняването му от работа – няколко месеца. Фактът, че ищецът е бил възстановен на същата работа, т. е. че доверието в неговата компетентност и морал не е било изгубено, също е бил възприет от близките и колегите му, съответно – не може да се приеме, че дискредитирането на името и репутацията му е имало дълготрайни негативни последици за обществената му репутация. По делото не е доказано – от ищеца, чиято е доказателствената тежест, настъпването на здравословни проблеми в резултат на стреса и притесненията от незаконното обвинение. Няма данни за поставени диагнози, нито за медицински прегледи или лечение. Няма доказателства и за негативното отражение на наказателната репресия в семейството на ищеца, за което всъщност няма конкретни данни. Не са били представени доказателства, че се е наложило да работи в чужбина, за да издържа семейството си, както се твърди в исковата молба; че в периода на воденото производство е имал задължения по банковия кредит (той е отпуснат около 10 г. преди това); че действително е имал финансови затруднения. С други думи, липсват данни за съществено и дългосрочно негативно отражение на предприетото наказателно преследване в професионалния, социалния и личния живот на ищеца, което да обосновава по-висок обем и интензитет на търпяните вреди. С оглед на всичко изложено по-горе, обжалваното решение, с което предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 6 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със съответната законна лихва и е отхвърлен за разликата до 40 000 лв., ведно със съответната законна лихва, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Решението е правилно и в частта, с която е уважена претенцията за обезщетяване на имуществените вреди от незаконното обвинение в размер на 900 лв. Вредите представляват заплатено от ищеца възнаграждение на упълномощен адвокат за защита в наказателното производство. Същите са доказани от представените договори за правна защита и съдействие и не са прекомерни. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ, в каквато насока са доводите на жалбоподателя-ответник. Нито поведението на пострадалия е единствен каузален фактор за повдигане на обвинението, за да се изключи отговорността на Прокуратурата, нито с действията си по време на наказателното преследване той недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение (дал е неистински признания, въвел е в заблуждение органите на разследването с цел да прикрие определени обстоятелства и пр.), за да е налице съпричиняване на резултата. Основанията, на които наказателното производство е прекратено от Прокуратурата, са ирелевантни при преценката за наличието на съпричиняване по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Без значение за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е какви доказателства са събрани в подкрепа на обвинението и може ли само на тях да се основе обвинението. Наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, което означава, че деянието не е извършено от лицето и държавата отговаря за претърпените от него вреди в резултат на незаконното обвинение на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Предвид неоснователността на въззивната жалба на ищеца, съдът не присъжда разноски в негова полза. Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът: