Решение № 1849 от 10.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1516/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /загл. изм. в сила от 01.07.2022г. /ЗУСЕФСУ/. Образувано е по жалба на “Н.– КОМ“ ЕООД, с ЕИК 201782595, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Гърмен, обл. Благоевград, [улица], представлявано от П. И. С., подадена чрез проц. представител - адв. И. Ц. - САК, със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 4 против Решение № 01/311/00603/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6706/#3/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ/, издадено на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007- 2013г. /Наредба № 30/ 2008г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила решение на Административен съд – Благоевград постановено по адм. д. № 813/ 2022г., потвърдено с Решение № 6071/ 17.05.2024г. постановено по адм. дело № 1502/ 2024г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, с което на основание т. 30, предложение 1 от Приложение раздел I “Общи положения“ към Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП /Правилата/ е определена финансова корекция в размер на 35 707.00 лв. от предоставената финансова помощ по Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014 г. по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г. В жалбата, и в съдебно заседание, оспорващото дружество, чрез проц. си представител – адв. Ц., излага доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се твърди наличието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие и неправилно приложение на материалния закон, и несъответствие с целта на закона. Оспорващият поддържа, че е недопустимо и неправилно решението за налагане на финансова корекция да се сочи като издадено в изпълнение на влезли в сила решения на Адм. съд - Благоевград и ВАС, тъй като посочените съдебни решения имат само конститутивно /отменително/ действие по отношение на предходно издадените Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ и Решение за налагане на финансова корекция /РФК/, но не и установително действие между страните относно установените в тези предходни съдебни производства факти и обстоятелства, както и относно правните и фактически основания за издаване на нов административен акт. Поддържа се и довод, че не е възможно да се издава втори акт за налагане на финансова корекция за периоди, които вече са били предмет на предходно издадено РФК, което е отменено от съда, и на база установени по предходното дело изводи на изслушана съдебно- икономическа експертиза. Излагат се доводи за липса на нередност по смисъла на ЗУСЕФСУ и наличието на мотиви за всеки един от елементите от фактическия състав на нередност. Допуснатите при издаване на РФК съществени нарушения на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдение, че актовете по прилагане на ЗПЗП не намират приложение по отношение на администрирането на нередност и извършване на финансови корекции, уредени в раздел III от глава пета на ЗУСЕФСУ. Определеният размер на подлежащата на възстановяване сума бил немотивиран, като липсвал анализ на всяка характеристика на нарушението, последиците от същото и възможността тези последици да бъдат елиминирани в оставащите след проверката години от изпълнението на 10г. бизнесплан. Твърди се, че в РФК липсват мотиви какъв е характера на всяко от установените от ДФЗ нарушения. Обстоятелството, че в цитираното решение на административния съд и на ВАС показателите от бизнесплана се приравнявали на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ не освобождавало административния орган да мотивира наличието на индикатори по смисъла на ЗУСЕФСУ, респ. неизпълнение на индикатори в конкретния случай. Доколкото финансовата корекция била определена въз основа на правилата в РФК, липсвали конкретни мотиви дали се касае за нарушение на условие за допустимост, за нарушение на ангажимент или на друго задължение, съгласно легалните дефиниции на това понятие по смисъла на §1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ДР на Правилата. Твърди се, че ползвателят не бил информиран в достатъчна степен за своите задължения във връзка с проекта и по-конкретно, че изпълнението на бизнесплана ще бъде проверявано въз основа на конкретни стойности на реализираните приходи от продажби на услуги за отделните години до изтичане на т. нар. “мониторингов период“. Сочи се, че бизнеспланът, неразделна част от проекта на оспорващия, съдържал предвиждания, в т.ч. за финансови и икономически показатели за период от 10 години. Съгласно Наредба № 30/ 2008г. тези показатели били прогнозни и очертавали само намерения и тенденции, а не представлявали поет твърд ангажимент. Твърди се, че приходите за една или повече години от изпълнението на бизнесплана, както и броя продадени нощувки или извършени услуги не представлявали самостоятелен критерий за допустимост или оценка, поради което било неправилно твърдението на административния орган, че на базата на тези показатели, проектът на оспорващия е бил определен като допустим. Твърди се, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/ 2008г., бизнеспланът трябва да доказва икономическата жизнеспособност водеща до реализиране на целите на мярката за период от 10 години, а не за всяка година поотделно или за част от периода на реализация на бизнесплана. Ето защо се сочи, че не са налице основанията за възстановяване на получената от оспорващото дружество безвъзмездна финансова помощ /БФП/, тъй като липсват неизпълнени нормативни или договорни задължения от страна на ползвателя след изплащане на финансовата помощ, като въпреки несъответствията при изпълнението на бизнесплана, е налице икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 30/ 2008г. както и се поддържа, че е изтекъл мониторинговия период. Претендират се разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“, в писмено становище, чрез проц. си представител - юрисконсулт З., оспорва жалбата, като излага доводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - Изпълнителният директор на ДФЗ, при спазване на процесуалните правила и разпоредбите на материалния закон. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, и в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Административен съд - Благоевград, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: На 05.11.2014г. между “Н.– КОМ“ ЕООД и ДФЗ е бил сключен Договор № 01/311/00603 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007- 2013г. Предмет на договора е предоставянето на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на Проект № 01/311/00603/ 13.05.2013г. за изграждане на Къщи за отдаване под наем на хотелски принцип – [населено място], общ. Гърмен, и по конкретно - три сгради – първата, с разположено в нея общо помещение за прием на гостите от домакинята, фитнес, сауна, а втората и третата – разположени общо шест броя еднотипни къщи, всяка от по 2 стаи или общо 12 помещения за настаняване на гости. Първоначалната одобрена БФП въз основа на предоставени документи е в размер на 373 870. 00 лв., съгласно Таблицата за одобрени инвестиционни разходи /Приложение 1/. Срокът за извършване на инвестициите от ползвателя е до - 15.09.2015г. като с договора са определени правата и задълженията на страните по него и други условия. Към договора има приложение и са сключени 2 бр. анекси с приложения към тях /л. 72- 88 от делото/. Не е спорно, че с Писмо за оторизация на плащането № 9320/ 19.12.2014г. на ДФЗ, на бенефициера- “Н. – КОМ“ ЕООД е определена сума за финансиране - 186 935. 00 лв., от които 80 % по ЕЗФРСР - 149 548. 00 лв. и 20 % национално съфинансиране – 37 387. 00 лв., авансово плащане като дружеството е било уведомено за извършеното плащане в размер на 186 935. 00 лв., видно от Уведомително писмо за одобрение № 398/ 311 изх. № 01-2600/ 337/ 19.01.2015г. Окончателното плащане по договора в размер на 170 135. 00 лв. е оторизирано на 09.11.2015г., за което “Н. – КОМ“ ЕООД е било уведомено, с Писмо за оторизация на плащането № 01/311/00603/3/01N01/ 09.11.2015г. и Уведомително писмо изх. № 01-2600/ 1033/ 28.01.2016г. от ДФЗ. Не е спорно в казуса, че ДФЗ, чрез своите структури, е извършил извънредна проверка на място, на ползвателя на безвъзмездната финансова помощ, като контролният лист от проверката, извършена в периода 18.06.2019г.– 21.06.2019г. е подписан от И. У. – пълномощник на “Н. – КОМ“ ЕООД, без забележки и възражения. По повод извършената проверка са предприети действия по разследване от Окръжна прокуратура – Благоевград, ГД “Национална полиция“ при МВР и ДФЗ, видно от представените по делото писмени доказателства. С Писмо изх. № 01-2600/6706/ 04.11.2019г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, оспорващият е бил уведомен, че на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК, се открива производство по издаване на АУПДВ /л. 272- 278 от делото/. Посочено е в писмото, че е установено по отношение на него изпълнение на заложените в бизнесплана приходи от субсидирана дейност, изчислени средноаритметично за всички пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, в размер на 30.71 %, като резултатът от неизтеклата финансова 2019г. не е взет под внимание при оценката на изпълнението на финансовите показатели на бизнесплана. Административният орган е посочил, че за посочените констатирани нередности ще бъде издаден АУПДВ в размер на 53 560.50 лв., представляващи 15 % от получената БФП. Изпълнителният директор на ДФЗ е дал възможност на бенефициера да представи в 14- дневен срок от получаване на писмото писмени възражения и доказателства. Към уведомителното писмо административният орган е приложил копие от Контролен лист за извършена извънредна проверка на място след плащане в периода 18.06.2019г.– 21.06.2019г. В указания срок “Н.– КОМ“ ЕООД е входирало в ДФЗ Писмо- възражение. Ответникът е издал Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/311/00603/3/01/04/01 изх. № 01-2600/6706/ 19.10.2020г., с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, е определил на “Н.– КОМ“ ЕООД публични държавни вземания, както следва: по т.1. – 53 560.50 лв. – 15 % от Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007- 2013г.; по т.2.– 17 853. 50 лв.– 5 % от преждепосочения договор; по т. 3.– 53 560. 50 лв. – като най-голямо по размер, представляващо и окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта /л. 326- 338 от делото/. В мотивите на акта, административният орган е посочил, че установеното във висока степен неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнесплан по проекта /приходите от дейността са под 50 %/ не съответства на целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба № 30/ 2008г. При тези констатации в мотивите на адм. акт е посочено, че “Н.– КОМ“ ЕООД не е изпълнило задълженията си по сключения договор по т.4.12 и т.4.18 от същия. Неизпълнението на задълженията по договора е квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008г. като съгл. чл. 3, ал. 1 от Правилата, органът е определил на дружеството, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 560. 50 лв., като най- голямо по размер вземане, представляващо и окончателната подлежаща на възстановяване бфп. АУПДВ № 01/311/00603/3/01/04/01 изх. № 01-2600/6706/ 19.10.2020г. на Изпълнителния директор на ДФЗ е оспорен по съдебен ред пред Адм. съд – Благоевград като е образувано адм. д. № 1071/ 2020г. по описа на съда. С Решение № 739/ 23.04.2021г. пост. по адм. дело № 1071/ 2020г. по описа на Адм. съд – Благоевград е отхвърлена жалбата на “Н.– КОМ“ ЕООД срещу оспорения адм. акт. Това решение е обжалвано и отменено с Решение № 3183/ 05.04.2022г. пост. по адм. дело № 7163/ 2021г. по описа на ВАС, VIII отд., като е отменен и горепосочения АУПДВ. Касационната инстанция е приела, че за установените от административния орган нарушения, процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./ и по- конкретно при действието на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, който текст препраща към прилагане на правилата и предвидения ред в ЗУСЕФСУ /л. 361- 375 от делото/. С оглед мотивите на ВАС в отменителното АУПДВ решение, ответникът е открил производство по налагане на финансова корекция с Писмо изх. № 01-2600/6706#15/ 04.05.2022г., във връзка със следните констатации, установени след проверка на изпълнението на задълженията на оспорващото дружество по сключения договор: неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с цитирания по-горе договор бизнесплан, в който за всяка една от годините, са заложени приходи от фитнес и велотуризъм, ползване на джакузи и сауна, ползване на АТВ и микробус, както и от нощувки в къщите за гости. Установено е, че: за пълната финансова 2016г. са реализирани приходи от нощувки и услуги в общ размер на 71 120.92 лв., което представлява 24.36 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнесплан; за пълната финансова 2017г. са реализирани приходи от нощувки и услуги в общ размер на 88 514. 25 лв., което представлява 30. 31 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнесплан и за пълната финансова 2018г. са реализирани приходи от нощувки и услуги в общ размер на 109 381. 39 лв., което представлява 37. 46 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в одобрения бизнесплан. Т.е. установеното изпълнение на заложените в бизнесплана приходи от субсидираната дейност, изчислени средноаритметично за трите пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, е в размер на 30.71 %. С оглед установеното, е прието, че е налице неизпълнение на т.4.12 и т.4.18 от сключения договор, поради което и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/ 11.08.2008г. и Правилата, следва да бъде издадено РФК. Писмото за откриване на производство по налагане на РФК е връчено на оспорващото дружество, като му е дадена възможност 14- дневен срок от получаването да депозира възражения. В указания срок, същото е депозирало възражения срещу откритото производство по издаване на РФК /л. 378- 391 от делото/. На 26.07.2022г. от Изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Решение № 01/311/00603/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция изх. № 01-2600/6706#17 от 26.07.2022г., с което на оспорващото дружество, е определена финансова корекция в размер на 53 560.50 лв. за неизпълнение съгласно т. 30 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата, по Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. по мярка 311 “Разнообразяване съм неземеделски дейности“ от ПРСР 2007- 2013г., сключен между ДФЗ и “Н.– КОМ“ ЕООД /л. 396- 405 от делото/. В акта е прието, че при извършената в периода 18.06.2019г.– 21.06.2019г. извънредна проверка на място, е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с цитирания по- горе договор бизнесплан, в който за всяка една от годините са заложени приходи от фитнес и велотуризъм, ползване на джакузи и сауна, ползване на АТВ и микробус, както и от нощувки в къщите за гости /посочените по-горе приходи за 2016г., 2017г. и 2018г./, което представлява и неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Прието е, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към проект № 01/311/00603, бизнесплан, средноаритметично за три последователни пълни финансови години, е в размер на 30.71 %, което е над 20 % и под 50 % от заложените приходи в бизнесплана и съгласно т. 30, предложение трето от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 15 % от предоставената финансова помощ по договора, равняваща се в случая на 53 560.50 лв., какъвто е и размерът на определената финансова корекция. Решението е съобщено на оспорващото дружество, като в указания 14 – дневен срок от връчването му, същото е оспорено пред Адм. съд – Благоевград, като е образувано адм. д. № 813/ 2022г. по описа на съда. С Решение № 2242/ 23.11.2023г. пост. по посоченото дело, съдът е отменил оспореното пред него РФК № 01/311/00603/3/01/04/02 изх. № 01-2600/6706#17/26.07.2022г. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред касационната инстанция, като с Решение № 6071/ 17.05.2024г. пост. по адм. д. № 1502/2024г. по описа на ВАС, IV отд., същото е оставено в сила /двете дела са приобщени в цялост към настоящото/. В мотивите си, съдебните инстанции са приели, че договорът сключен между оспорващия и “Н.– КОМ“ ЕООД е бил анексиран два пъти, като с Анекс № 2, микробусът е отпаднал като част от инвестицията, а също така, като част от активите в действителност, са отпаднали и 2 бр. АТВ, независимо че за тях не е подписван анекс, тъй като с одобряване на съответните плащания, административният орган е възприел измененията в бизнесплана, по отношение отпадането на тези активи и не е отпуснал финансова помощ за закупуването им. Предвид отпадането на активите “микробус“ и “2 бр. АТВ“, и с оглед изслушаното пред първата инстанция заключение на вещото лице Д., безспорно е установено, че процентното изпълнение на планираните приходи върху годишна база от 204 000 лв., за 2016г. е - 34. 86 %, за 2017г. - 43. 06 %, а за 2018г. - 53.62 %, като средноаритметичният % изпълнение е - 43.85 %. При тези данни за изпълнението, съставът на ВАС е приел /л. 37 от адм. д. № 1502/ 2024г. по описа на съда, абз. 1, изр. 2, че след като за 2018г. изпълнението е 53. 62 %, а времетраенето на нарушението е само за две финансови години /2016г. и 2017г./, санкционирането по т. 30 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата е неприложимо, и корекцията е следвало да бъде в определена в друг размер. С Писмо изх. № 01-2600/6706#27/ 26.06.2024г. на ответника /л. 416- 419 от делото/, и с оглед мотивите на ВАС в решението по адм. д. № 1502/ 2024г. по описа на съда, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, е открито ново производство по налагане на финансова корекция, във връзка със установените констатации по посоченото дело, за неизпълнение на задълженията на оспорващото дружество по сключения договор за получаване на безвъзмездна финансова помощ а именно: неизпълнение на финансовите показатели /индикатори/ на одобрения със сключения с ДФЗ договор бизнесплан, в който на годишна база е заложено получаване на приходи в общ размер на 204 000 лв. от нощувки в къщите за гости, фитнес, велотуризъм, ползване на джакузи и сауна, като е констатирано за всяка една от проверените години /с оглед изслушаното по адм. д. № 813/ 2022г. по описа на Адм. съд – Благоевград заключение на съдебно- икономическата експертиза/ изпълнение както следва: за 2016г.- 34. 86 %; за 2017г.- 43. 06 %; за 2018г.- 53.62 % или средноаритметичен процент изпълнение за проверените три години – 43.85 %, като при това положение е установено времетраене на нарушението – две финансови години – 2016г. и 2017г., за което съгл. т. 30, предложение 1 от Приложение раздел I “Общи положения“ към Правилата, се следва определяне на финансова корекция в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г., а именно – сумата от 35 707. 00 лв. Указано е, че в 14- дневен срок от получаване на писмото, “Н.- ком“ ЕООД може да подаде възражения срещу откритото производство по налагане на финансова корекция. В указания срок по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, считано от получаване на Писмо изх. № 01-2600/6706#27/26.06.2024г., оспорващият е подал Възражение срещу откритото производство по налагане на РФК /л. 412- 426 от делото/, оспорвайки наличието на основания за налагането. С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 01/311/00603/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция изх. № 01-2600/6706/#3/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/ 2008г. и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, както и в изпълнение на влязло в сила решение на Административен съд – Благоевград постановено по адм. д. № 813/ 2022г., потвърдено с Решение № 6071/ 17.05.2024г. постановено по адм. дело № 1502/ 2024г. по описа на ВАС, на основание т. 30, предложение 1 от Приложение раздел I “Общи положения“ към Правилата, е определена финансова корекция, в размер на 10 % от предоставената финансова помощ по Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г. - 35 707.00 лв. В обстоятелствената част на оспореното РФК е възпроизведено съдържанието на уведомителното писмо относно направените, въз основа на извършената извънредна проверка на място след плащане, в периода 18.06.2019г.– 21.06.2019г. и допълнителни административни проверки, констатации за неспазени договорни и нормативни задължения, както и установеното в хода на оспорване на предходното РФК - адм. д. № 813/ 2022г. по описа на Адм. съд – Благоевград. Прието е с оспорения акт, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнесплан са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане, и е изплатена субсидията по него. Получените приходи от оспорващото дружество - от нощувки в къщите за гости, фитнес, велотуризъм, ползване на джакузи и сауна, с оглед изслушаната по адм. д. № 813/ 2022г. по описа на Адм. съд – Благоевград съдебно-икономическата експертиза, установява изпълнение на бизнесплана както следва: за 2016г.- 34. 86 %; за 2017г.- 43. 06 %; за 2018г.- 53. 62 %, или средноаритметичен процент изпълнение за проверените три години – 43. 85 %, като при това положение, е установено времетраене на нарушението – две финансови години – 2016г. и 2017г. и е определена финансова корекция в посочения в нормата на т. 30, предложение 1 от Приложение раздел I “Общи положения“ към Правилата, размер от 10 % - или сумата от 35 707.00 лв. Посочено е в акта, че предвид наличните данни за погасяване към 20.01.2021г. на сума в размер на 53 724.61 лв., събраните суми следва да бъдат съотнесени към задължението по акта, съгласно Таблица 1. Решението е връчено на оспорващия на 02.09.2024г., видно от приложените Известия за доставяне - л. 434 и 435 от делото, като жалбата срещу него е подадена, чрез адм. орган, по пощата с клеймо от 11.09.2024г., и е с вх. № 01-2600/ 6706#33/ 13.09.2024г. / л. 2 и 3 от делото /. По делото са представени и приети като доказателства и всички документи, съдържащи се в административната преписка по издаването на оспореното решение. В хода на настоящото съдебно производство е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. Н., заключението по която, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според вещото лице, налице е частично съвпадение по отношение на проверяваните години - 2016г. и 2017г., спрямо които е протекъл съдебен контрол в хода на съдебните производства по адм. дело № 813/ 2022г. по описа на Административен съд - Благоевград и адм. дело № 1502/ 2024г. по описа на ВАС, спрямо констатациите на процесното РФК. Експертът определя процент на изпълнение по процесния договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г., сключен между “Н.– КОМ“ ЕООД и ДФЗ, по години както следва: за 2016г.- 34.86 %; за 2017г.- 43.06 %; за 2018г.- 53.62 % и за 2019г.- 66.72 %, като сочи, че с всяка следваща финансова година, изпълнението по договора нараства приблизително с 10.62 % спрямо предходната финансова година. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното от правна страна: Оспорването, като заявено от активно легитимирано лице с правен интерес - адресат на оспореното Решение № 01/311/00603/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6706/#3/ 30.08.2024г. издадено от Изпълнителен директор на ДФЗ, в законово установения срок, и против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В чл. 69, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, като съгласно ал. 5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. Съответно в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и от Държавен фонд “Земеделие“ - Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ред., ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1– 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Изпълнителният директор на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. Следователно оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално компетентен орган - Изпълнителния директор на ДФЗ. Оспореният акт е постановен в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание. Посочено е както правното основание за издаване на оспореното решение и за упражненото административно правомощие по чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства, обосноваващи наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори - неизпълнение на залегнали в одобрения с договора за подпомагане бизнесплан приходи от субсидираната дейност. Обосновано е и по какъв начин и на какво основание е определен размерът на следващата се финансова корекция за неизпълнения одобрен индикатор. С оглед на това съдът приема, че е спазено както изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и изискването на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансовата корекция по основание и размер с мотивирано решение. Съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли са възприетите основания за извършването й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за извършване на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, такова основание е и неизпълнение на одобрените индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието “одобрени индикатори“, но трайно изразено в съдебната практика е разбирането, че с характер на индикатори са показателите, чрез които се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. В случая, с Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, сключен на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба № 30/ 2008г., на ползвателя - “Н.– КОМ“ ЕООД, е предоставена БФП, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 01/311/00603/ 13.05.2013г. Според чл. 2 от Наредба № 30/ 2008г., по мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г. се подпомагат проекти, които допринасят за постигане целите на мярката, а именно: насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/ 2008г., кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение, като с разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 30/ 2008г. като един от задължително изискуемите се към заявлението документи, е предвиден изготвен от кандидата бизнесплан, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност, водеща до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/ 2008г. е дадена легална дефиниция на понятието “икономическа жизнеспособност“ именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнесплана. Изготвения от кандидата бизнесплан трябва да е по образец – Приложение № 3, като съгласно този образец елемент от задължителното съдържание на бизнесплана са и приходите от подпомаганата дейност /Раздел ІV, т. 1.1 и т.1.2/. Съгласно т.4.12 от сключения Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР за периода 2007- 2013г., ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като според т. 4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съответно съгласно т. 9.1, б. “г“ от договора, “одобрен проект“ е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването и одобрено от Фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми се, съгласно Наредба № 30/ 2008г. документи /включително и представения от ползвателя и одобрен от Фонда бизнесплан/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311. В този смисъл, изпълнението на задълженията на ползвателя по т. 4.12 /да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект/ и по т. 4.18 от договора /да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора/, се свързва и с изпълнението на заложените в представения от кандидата и одобрен от ДФЗ бизнесплан показатели /индикатори/, вкл. относно размера на приходите от подпомаганата дейност. В случая, в приложения към заявлението за подпомагане и представляващ част от одобрения от ДФЗ проект, изготвен от ползвателя бизнесплан, в Раздел ІV “Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, т. 1 “Приходи“, подточка 1.1. “Приходи от дейността“, Таблица 2 “Производствена и търговска програма“ са посочени по години очакваните приходи от туристически услуги за всяка от десетте пълни години. Заложените в бизнесплана показатели относно приходите от подпомаганата дейност се използват за изчисляване на рентабилността и ефективността на инвестицията и имат характер на индикатори, т.е. нещо, чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект и постигането на целите на програмата. Още повече, че в самата Програма за развитие на селските райони за периода 2007г.- 2013г., посочените показатели се приемат за индикатори във връзка с отчитане постигането на целите на мярка 311. Съответно, реализирането на по- ниски от заложените в плана приходи от дейността, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, защото именно с оглед на заложените в бизнесплана прогнозни приходи от дейността, проектът е бил определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. Ето защо безпротиворечиво и константно в съдебната практика се приема, че заложените в бизнесплана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект, като неизпълнението на показателите, обуславящи предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по мерки от ПРСР /вкл. непостигането на заложените в одобрения, като част проекта бизнесплан показатели, относно приходите от подпомаганата дейност/, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, и съответно съставлява основание за извършване на финансова корекция. В случая от доказателствата по делото се установява, че въз основа на извършена от органите на ДФЗ извънредна проверка на място, след плащане, в периода 18.06.2019г.- 21.06.2019г. по проект № 01/311/00603 и допълнителни административни проверки, както и с оглед изслушаното заключение на съдебно- икономическата експертиза по адм. д. № 813/ 2022г. по описа на Адм. съд – Благоевград и изводите на състава на ВАС по адм. д. № 1502/ 2024г. по описа на съда, законосъобразно адм. орган е констатирал, че реалното изпълнение на одобрения с Договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007– 2013г. бизнесплан, средноаритметично за 3 пълни финансови години - 2016г., 2017г. и 2018г., е в размер на 43.85 % от заложените приходи. В тази насока следва да бъдат коментирани и възраженията на оспорващата страна срещу възприемането на мотивите на съдебните решения в мотивите на оспорения акт. Следва да се посочи, че за ответника – Изпълнителния директор на ДФЗ, който е бил страна в цитираните по- горе две съдебни производства, като издател на оспорения в тях акт, не просто е имал възможност, а е бил длъжен, с оглед и стабилитета на влязлото в сила съдебно решение, да възприеме вече формираните правни изводи от двете съдебни инстанции, и особено тези на ВАС – в насока, че макар и издавайки предходното РФК, в което погрешно /незаконосъобразно/ са били включени и активите – “микробус“ и “2 бр. “ATV“ и погрешно да е възприето, че нарушението на оспорващия е продължило повече от две финансови години, а всъщност те да са само две – 2016г. и 2017г., то той безспорно дължи определянето на финансова корекция но в друг размер, па макар и без посочените два актива, и само за посочените две финансови години. В този смисъл следва да се приеме, че с оглед влязлото в сила решение на ВАС, безспорно, ответникът, съобразявайки го, е следвало да определи финансова корекция, съобразявайки вече установеното, но на друго основание само за неизпълнението на заложените по бизнесплана приходи за посочените две финансови години. Ето защо няма как да се квалифицира като погрешен или незаконосъобразен подхода на Изпълнителния директор на ДФЗ, който е възприел като свои изводите, установени в мотивите на двете съдебни решения, въз основа на изслушаното заключение по тях на вещото лице Д.. Съвсем отделен е въпросът, че за разлика от адм. орган, настоящият състав на съда не би могъл безкритично и директно да възприеме, изводите на вещото лице Д. от предходното дело, а следваше и той го стори, да назначи по настоящото дело, изцяло нова съдебно- икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Н., като целта на същата бе да се проверят вече формираните изводи на адм. орган. Практически с изслушаното в настоящото съдебно производство заключение безспорно се потвърдиха и възприетите от адм. орган в оспореното РФК изводи за това, че определения процент на изпълнение по процесния договор № 01/311/00603/ 05.11.2014г., сключен между “Н.– КОМ“ ЕООД и ДФЗ, за проверяваните години е както следва: за 2016г.- 34.86 %; за 2017г.- 43.06 %; за 2018г.- 53.62 %, или средноаритметично за всички /трите/ проверявани пълни финансови години, процентът на изпълнение е 43. 85 % - под 50 % и над 20 % от предвидените приходи, съобразно одобрения бизнесплан, така както е възприел в оспорения акт и ответника, така както е възприето това и в предходното съдебно производство. В този смисъл не е налице и никаква пречка да е налице съвпадение между периодите /проверяваните финансови години/, които са били предмет на предходното решение за налагане на финансова корекция и настоящото, в каквато насока са доводите на проц. представител на оспорващия. Следователно по делото се явява безспорно установено и доказано, че ползвателят на помощта по процесния договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 от ПРСР 2007– 2013г. – “Н.- КОМ“ ЕООД, не е постигнал заложените в одобрения, като част от проекта бизнесплан показатели, относно приходите от подпомаганата дейност, което представлява “неизпълнение на одобрени индикатори“, субсумиращо се в законово регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция и съставлява “нередност“ за която следва да му бъде определена финансова корекция. Според легалната дефиниция на чл. 2, т.36 от Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., “нередност” означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономическия оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно, фактическият състав за “нередност“ включва следните кумулативни елементи: действие или бездействие на икономически оператор; което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, и има или би имало за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. В конкретния случай е безспорно, че “Н.- КОМ“ ЕООД, има качеството на “икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент № 1303; нарушението произтича от бездействие на бенефициера- неизпълнение на договорните и нормативни задължения за реализиране на определен процент приходи от субсидираната дейност за проверените три пълни финансови години, съобразно посоченото в бизнесплана, т.е. налице е и причинно- следствена връзка между поведението на оспорващия и извършеното нарушение; с бездействието си, бенефициерът нарушава конкретни норми на националното законодателство, изрично посочени в оспореното решение; нарушението има финансово отражение. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент /ЕС/ № 1303, нередността е нарушение на разпоредба на националното право или правото на ЕС, което има или би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз, т.е. дефиницията за нередност, приета в Регламент № 1303, изисква само потенциална възможност да бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Тази теза се подкрепя и от трайната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, който приема, че няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение на нарушението, след като определени получени средства не са разходвани по предназначението им, съответно не са изпълнени поети ангажименти, неразривно свързани с получаването на безвъзмездна финаснова помощ от фондовете на ЕС, доколкото наличието на посочените факти, не може да изключи принципната възможност нарушението да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Тези нарушения обуславят потенциалната вреда на бюджета на ЕС съобразно определението за нередност. Макар и да не е спорно по делото, че с получената финансова подкрепа “Н.– КОМ“ ЕООД е реализирал поетия ангажимент – изградил е, оборудвал е, и е обзавел процесните три броя сгради, представляващи Къщи за отдаване под наем в [населено място] на хотелски принцип, вкл. фитнес и сауна, като инвестицията е функционираща и към момента, като даже се забелязва и положителна тенденция за ежегодно увеличаване на приходите от субсидираната дейност, с около 10.62 % годишно, спрямо всяка предходна година /в тази насока заключението на вещото лице Н./, то след като бенефициерът не е постигнал изцяло заложените в одобрения проект показатели за приходи, непостигнати в цялост се явяват и целите на програмата, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, респ. целите на подпомагането по Мярка 311. А съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, безвъзмездната финансова помощ се предоставя за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл. 3, ал. 2, при условията, определени в тях. Изпълнението на целите, поставени в Регламент № 1698/2005г. и национално дефинирани в Наредба № 30/ 2008г. задължително следва да става при спазване на общия принцип в чл. 4, § 8 от Регламент № 1303/ 2013г. - добро финансово управление в съответствие с чл. 30 Регламент /ЕС, ЕВРАТОМ/ № 966/ 2012г. /отм./, съответно чл. 33 от Регламент № 2018/1046 /Финансов регламент/, и прогласените принципи на икономичност, ефективност и ефикасност. Ето защо при предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по реда на Наредба № 30/ 2008г. показателите в бизнесплана, в частта му за приходите от подпомаганата дейност, са индикатори за постигането на целите на мярка 311 от ПРСР 2007- 2013г., като неизпълнението на посочените индикатори обосновава извод, че не са постигнати в цялост, целите на мярката, посочени в чл. 2 от Наредба № 30/ 2008г., както и че са нарушени принципите на добро финансово управление и по- специално посочения по-горе принцип на ефективност при разходване на бюджетните средства на Съюза. Във връзка с поддържаните доводи, че въпреки несъответствията при изпълнението на бизнесплана, е налице икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 30/ 2008г., следва да се отбележи следното. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/ 2008г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно проектът се одобрява при точно определени параметри – инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, и от друга страна - анализ на заложените приходи и разходи след реализация на инвестиционния проект. Одобряването на кандидата за предоставянето на помощта в определен размер, несъмнено е обвързано с доказана жизнеспособност на инвестицията, вкл. от гл. т. на реализирането на заложените в бизнесплана приходи от подпомаганата дейност за постигане целите на мярката. След като изготвянето на бизнесплана и предвидените в него стойности на планираните от кандидата приходи, чрез които обосновава и доказва жизнеспособността на инвестицията, е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, достигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнесплан, вкл. относно приходите от субсидираната дейност, са релевантни за преценката на изпълнението на одобрените индикатори, относими за постигане на целите на мярка 311 от ПРСР за периода 2007– 2013г. Действително от доказателствата по делото се установява, че заявената инвестиция е изпълнена – къщите за гости са изградени, закупено е за тях необходимото оборудване и обзавеждане, функционират по предназначение, като през целия период от изграждането им, има реализирани нощувки и съответни приходи, но при условие, че изпълнението за всички проверявани финансови години /2016, 2017 и 2018г./ е под 50 % и над 20 % от заложените приходи, не може да се приеме, че се касае за несъществени несъответствия при изпълнението на бизнесплана, които да не се отразяват на икономическа жизнеспособност на инвестицията по дефиницията на т. 6 от ДР на Наредба № 30/ 2008г., като една от целите на мярка 311 от ПРСР 2007– 2013г. С оглед на гореизложеното съдът приема, че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, решаващият административен орган е приел, че непостигането на заложените показатели в одобрения като част от проекта бизнесплан, относно приходите от подпомаганата дейност, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, като основание за определяне на финансова корекция. Тезата на оспорващия, че е възможно занапред, до изтичане на 10г. период от сключване на договора, съобразно бизнесплана, да се подобрят значително показателите му, освен че е хипотетична и абстрактна, почива на евентуално предположение, което е бъдещо и доста несигурно събитие, особено на настоящия етап, в условията на отминаваща пандемична обстановка и световна икономическа криза, а и както се посочи е ирелевантно за съставомерността на вменените с оспорения акт нарушения. Съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Според т. 42 от решение на СЕС от 8 май 2019г. по дело С-580/17, когато инвестиционен проект е одобрен и съфинансиран от ЕЗФРСР за програмен период 2007- 2013г., и възстановяването на неправомерно платените суми по този проект се извършва след приключването на посочения програмен период, т.е. след 01.01.2014г., правното основание за възстановяването трябва да е чл. 56 от Регламент № 1306/ 2013 като пряко приложим. Член 58, § 1 от Регламент № 1306/ 2013 задължава държавите членки да приемат всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби и вземат всички необходими мерки с оглед осигуряването на ефективна защита на финансовите интереси на Съюза, вкл. да възстановят неправомерните плащания. На основание и по силата на законовата делегация по чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, от ДФЗ- РА са приети Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП от ПРСР 2007– 2013г. Без особено правно значение е обстоятелството, че Правилата са обн., ДВ, бр. 69/ 30.08.2019г., и са в сила от същата дата, а извънредната проверка на мястото в стопанството на оспорващия е извършена по- рано, в периода 18.06.2019г.- 21.06.2019г. И това е така, доколкото релевантно е наличието /влизането в сила/ на цитираните Правила, към момента на откриване на процесното административно производство - Писмо – л. 416- 419 от делото, от 26.06.2024г., респ. към датата на издаване на оспорения акт – 30.08.2024г., а не и в предходен момент. П. П. представляват вътрешен нормативен акт, който установява правилата за определяне на размера на оттеглянията на помощта в случаите по чл. 63, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 при неизпълнение на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, приети в изпълнение на чл. 35, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 3, Правилата се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФЗ- РА, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007- 2013г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ, като размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007- 2013г., са посочени в приложението към Правилата. Съгласно т. 30, предл. първо от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50 % и над 20 % от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнесплан, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило две финансови години – 2016г. и 2017г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 10 % от предоставената такава. В тази насока е и най- новата практика на ВАС по подобни казуси – напр. Решение № 11380/ 21.11.2023г. пост. по адм. д. № 6330/ 2023г., по описа на ВАС, IV отд., Решение № 10727/ 07.11.2023г. пост. по адм. д. № 4227/ 2023г., по описа на ВАС, IV отд., Решение № 10723/ 07.11.2023 г. пост. по адм. д. № 5690/ 2023г., по описа на ВАС, IV отд., Решение № 9560/ 27.10.2022г. пост. по адм. д. № 6784/ 2022г. по описа на ВАС, IV отд., Решение № 9637/ 31.10.2022г. пост. по адм. д. № 3921/ 2022г. по описа на ВАС, IV отд. и др. В случая, в съответствие и при прилагането т. 30, пр. 1 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правилата, с оспореното решение, по т. I, е определена финансова корекция в размер на 10 % за неспазване на заложени в одобрения бизнесплан параметри по отношение на реализираните приходи от подпомаганата дейност, които са под 50 % и над 20 % от заложените в одобрения бизнесплан приходи. С оглед на което, съдът приема, че правилно е определен и размера на следващата се финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ. Съответствието на оспорения административен акт с материалния закон, в частта по т. 1 от РФК, в посочения смисъл, определя и съответствието му с целта на закона – защита на финансовите интереси на Съюза (член 58, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013), поради което отсъства основание за отмяната му и по чл. 146, т. 5 от АПК. Не е налице и нарушение на принципа на пропорционалността по чл. 6 от АПК, доколкото както беше посочено, определеният размер на финансовата корекция, отчита както степента на изпълнение на заложените в бизнесплана показатели, така и продължителността на неизпълнението. Съдът не констатира и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, приключило с издаването на оспореното РФК. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/ 2019г., в сила от 28.06.2019г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на РФК по реда на чл. 73 от същия закон. С оглед приетото, с влязло в сила Решение № 3183/ 05.04.2022г. постановено по адм. дело № 7163/ 2021г. по описа на ВАС, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в случая е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕФСУ /ЗУСЕСИФ/, тъй като заложените в бизнесплана показатели са индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им се субсумира в материалноправното основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ - неизпълнение на одобрени индикатори, е образувано и проведено производство именно по реда на ЗУСЕФСУ. В съответствие с изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансова корекция, бенефициерът е запознат с констатациите на ДФЗ относно установените нарушения и предлаганата финансова корекция, като му е предоставена възможност за писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, от което право той се е възползвал, като с оспорения акт възраженията му са отхвърлени. Нещо повече – именно въз основа на извършената на място проверка по проект № 01/311/00603 и направените от контролните органи на ДФЗ– РА констатации за неизпълнение на договорни и нормативни задължения от страна на бенефициера, е установена нередност на ползвателя на помощта – “Н.- КОМ“ ЕООД, след плащане, засягаща ЕЗФРСР/НБ, ПРСР 2017– 2013г., мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007- 2013г. Извършената нередност се свързва с констатацията, че реалното изпълнение на приходната част от одобрения към договора бизнесплан, средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е 43.85 % от заложените приходи. Тази нередност, съгласно чл. 56, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013, представлява основание за извършване на финансова корекция чрез частична или цялостна отмяна на предоставената финансова подкрепа със средства от ЕЗФРСР по приложимия процесуален ред – в случая по реда на ЗУСЕФСУ. Обстоятелството, че към момента на образуването и провеждането на процесното административно производство по реда на ЗУСЕФСУ, са изтекли допълнителни пет години /след проверените 2016г., 2017г. и 2018г./ от изпълнението на бизнесплана, през които е настъпила промяна в процентното изпълнение на показателите, не представлява в никакъв случай, допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно правната теория и константната съдебна практика съществено е това нарушение, което е повлияло или би могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е такова нарушение, недопускането на което, е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос – каквито и да са били икономическите резултати – приходи на “Н.- КОМ“ ЕООД за 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. и 2023г. те не могат да заличат с обратна сила неизпълнението на заложените в бизнесплана приходи на дружеството за 2016г., 2017г. и 2018г., на основата на които, е издадено РФК, поради което следва да се приеме, че ответникът е постановил, в посочената част, акт в пълно съответствие с приложимия материален закон, и с целта на закона, като всички доводи в противна насока, са неоснователни. Не се споделят и доводите, че показателите за икономическа жизнеспособност на проекта са прогнозни финансови показатели, тъй като съгласно т.4.18 от сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Следователно изпълнението на заложените в бизнесплана показатели може и следва да се преценява само в рамките на предвидения 5г. срок от сключването на договора, в който срок бенефициерът има задължението да спазва одобрения проект и съответно да изпълнява всички други ангажименти, за които е извършено плащане на безвъзмездната финансова помощ. Не е изтекла и давността за образуване на процесното производство. Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент № 2988/95/, е основният в правото на Съюза, който определя общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент № 2988/95. Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017г. по дело С-436/2015 относно понятието “многогодишна програма“, момента на нейното прекратяване и изтичането на давностния срок в подобни случаи. Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В конкретния случай е налице “продължаваща нередност“ по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент № 2988/95 /неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2016г., 2017г. и 2018г./, като давностният срок следва да започне да тече от датата, на която нередността е прекратена, т.е. след посочената крайна дата на същата – 31.12.2018г. или - от 01.01.2019г. Според чл. 3, § 1 от Регламент № 2988/95 давността е четири години и изтича на 01.01.2023г. Но давностният срок следва да се приеме за прекъснат с изпратените три, отделни уведомителни писма от ответника - за откриване на производство по издаване на АУПДВ - Писмо изх. № 01-2600/6706/ 04.11.2019г., съответно Писмо изх. № 01-2600/6706#15/ 04.05.2022г. и процесното - Писмо изх. № 01-2600/6706#27/ 26.06.2024г. по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ за образуване на производство по налагане на финансови корекции, по отношение на всяко едно от които са постъпили в ДФЗ и съответни възражения от бенефициера. При това положение, оспореното решение за налагане на финансова корекция от 30.08.2024г. /предвид посоченото трикратно прекъсване на давността/ е издадено в законовия срок, след прекъсването на давността и отново започналият да тече срок за давност. В тази насока е и практиката на ВАС по подобни казуси – напр. Решение № 254/ 13.01.2025г. пост. по адм. д. № 9382/ 2024г. по описа на ВАС, IV отд., Решение № 12519/ 20.11.2024г. пост. по адм. д. № 3512/ 2024г., по описа на ВАС, IV отд. и зр. Мониторинговият период, на който се позовава оспорващия, няма отношение към упражняване във времето на правомощието на органа да извършва необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателя на помощта, и в случай че констатира нарушения – да наложи съответните финансови корекции. Единственото ограничение спрямо органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включващо и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /Е0/ № 2988/95, четиригодишен срок на давност, който както се посочи по- горе, в казуса не е изтекъл. С оглед на гореизложеното, оспореното Решение № 01/311/00603/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-2600/6706/#3/ 30.08.2024г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на административнопроизводствените правила, и съобразено с целта на закона, е законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на ДФЗ се следват сторените разноски, в размер на 200.00 лв.- за юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ вр. чл. 144 от АПК, с оглед поисканото, и конкретната правна и фактическа сложност на делото. Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. от АПК, Административен съд – Благоевград,