Решение № 164 от 5.3.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1938/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по повод подадена въззивна жалба от Д. М. с ЕГН-•••••••••• чрез пълномощника му адв.Драгнев срещу съдебно решение № 2114 от 17.10.2024г., постановено по гр.д.№3135/2024г.по описа на БРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ ИСКОВЕТЕ на въззивника М. против „Медиатор 2015“ ООД с ЕИК-203365903 за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца М. сумата от 10 000 лв.като частичен от общо предявен иск за сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –болки и страдания и засягане на професионалното и лично реноме на ищеца, настъпили в резултат на неверни, клеветнически и позорящи твърдения за него в статия, публикувана от ответника на 15.07.2019г.в сайта „Флагман.бг“ със заглавие: “Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, без посочен автор, както и в резултат на коментарите във форума под нея с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9 и 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на публикацията до окончателното плащане. С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се твърди, че съдът в разрез с ангажираните доказателства е приел, че ищецът е потвърдил изявленията в публикацията, а всъщност е обратното- той е отрекъл всичко.Счита, че съдът без доказателства е възприел, че изложеното в статията е истина, а по делото е станало ясно, че журналистката Р. Г., провела интервюто с Т. К. не е извършила каквито и да било действия за проверка на истинността на дадения монолог от Фейсбук профил с наименование „Т. К.“, а единствено се обадила на ищеца, цитирала му историята и той отвърнал с изявление че „това са глупости“, като разказал на журналистката своята версия на случката.Според въззивника съдържанието на процесната статия приписва на ищеца извършване на престъпление, тъй като Т. К. е твърдяла пред журналиста, че д-р М. е причинил смъртта на съпруга и поради неправилно лечение в хосписа. Тя също така е твърдяла, че ищецът и дал „клофелин“ за да подпише договор и спрямо нея той извършил измама, а допълнително е твърдяла и обстоятелства, свързани с условията в хосписа. Въззивникът счита, че именно тези обстоятелства подлежат на проверка и доказване, каквато не е извършена от ответната медия. Прави се довод, че в показанията на св.К. тя е разказала за своя личен опит в хосписа, но това не разяснява нито едно обстоятелство по случая с Т. К.. В жалбата е направен анализ на събраните доказателства, като се сочи, че съдът неправилно ги е интерпретирал и е приел за доказани изложените в статията обстоятелства.Счита, че съдът е приложил неправилно и материалния закон, като е приел, че макар изразът „жесток и подъл мошеник“ да е обективно годен да накърни достойнството на ищеца, тъй като изхожда от трето за спора лице, посочено от издателя и коректно препредаден от него, не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.Въззивникът счита, че това становище е незаконосъобразно, тъй като медиите, които осъществяват дейността си през интернет, съгласно действащото законодателство- ЗЕТ, носят отговорност за съдържанието, което публикуват/независимо дали е от трети лица/, както и за коментарите, публикувани от трети лица. Отправя се искане до въззивния съд да отмени решението на БРС и вместо него БОС да постанови решение, с което да бъде уважен предявеният от ищеца М. иск. Няма доказателствени искания, претендира разноски. Въззиваемото дружество е депозирало в срок писмен отговор, в който се оспорва основателността на въззивната жалба, като счита, че съдебното решение на БРС е правилно, законосъобразно и обосновано от доказателствата по делото.Заявява, че съдът правилно е приел, че ищецът не оспорва изтриването на коментарите, чиито номера е посочил в исковата молба, както и че преди публикацията е бил потърсен от журналист на ответното дружество, а заявеното от него е било правилно възпроизведено в публикацията. Намира за неоснователни твърденията на въззивника, че по делото не били доказани изнесените в статията факти, тъй като по делото е доказано, че със статията се пресъздава разказ на Т. К., както и че се оповестяват факти, събрани и от други източници- С.К., М.Н., Марина Влаева и др.По делото не е било оспорено от ищеца авторството на информацията, предоставена на журналиста чрез Месинджър, а св.К. е потвърдила, че познава Т. К., а статията пресъздава неин разказ, споделен и със свидетелката. Направен е анализ на доказателствата, събрани по делото, който според въззиваемото дружество подкрепя извода на съда.Оспорено е твърдението, че с процесната публикация е приписано престъпление на ищеца, като се сочи, че е спазена журналистическата етика, а начинът на поднасяне на фактите, чиято вярност е установена по делото, също не представлява противоправно поведение и не е клеветнически.Счита, че решението на БРС е съобразено и със съдебната практика на ВКС по тези въпроси. Оспорено е твърдението, че ответното дружество е доставчик по смисъла на ЗЕТ, тъй като електронните медии не осъществяват електронна търговия, като по тези въпроси дружеството е изложило становището си пред районния съд и го поддържа. Изтъква се, че ответното дружество няма законово задължение да осъществява цензура на коментари на трети лица, а премахването на коментарите следва да бъде нормативно регулирано на национално ниво. Наличието на коментари под статията не представлява противоправно поведение на медията, а коментарите не са лишени от фактическа основа.Моли решението на БРС да бъде потвърдено, няма доказателствени искания, претендира разноски. С определение № 6796 от 06.11.2024г., постановено по делото БРС е оставил без уважение искането на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските. Срещу определението е подадена в срок частна жалба от „Медиатор 2015“ ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.Жалбоподателят счита, че съдът е приложил неправилно чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ без да отчете чл.2 ал.7 от същата Наредба и без да мотивира извода си за прекомерност на адвокатското възнаграждение над 1 300 лв. до реално платените. Моли за отмяна на определението и присъждане на пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение- 2 700 лв. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна чрез адв.Драгнев, но писмен отговор не е постъпил в законоустановения срок. В съдебно заседание въззивникът, редовно уведомен не се явява.Представлява се от адв.Драгнев, който поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на въззиваемото дружество.Оспорва частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК. В съдебно заседание въззиваемото дружество, редовно уведомено, се представлява от адв.Ч. и адв.Драгнев, които оспорват въззивната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.Претендират разноски.Поддържат частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК. При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт. По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното: Ищецът Д. М. е предявил против „Медиатор 2015“ ООД иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10 000 лева (след прието на 02.10.2024 г. по реда на чл.214 от ГПК увеличение на иска), предявен като частичен иск, с пълен размер на исковата претенция- 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и засягане на личното и професионално реноме на ищеца, настъпили в резултат на неверни, клеветнически и позорящи твърдения за него в статия, публикувана от ответника на 15.07.2019 г. в сайта "Флагман.бг" със заглавие "Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, без посочен автор, както и в резултат на коментарите във форума под нея с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на публикацията до окончателното й изплащане. Ищецът е твърдял, че като управител на „Хоспис М.“ ЕООД стопанисва и управлява находящия се в гр.Черноморец, Бургаска област хоспис М.. В поредица от публикации в електронното издание „Флагман.бг“ (flagman.bg), отговорност за което носи издателят – „Медиатор 2015“ ООД, са били публикувани материали, които преминават всякакви граници, приети за обективна журналистика и етика. Такъв материал представлява процесната статия „Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, публикувана на 15.07.2019 г., без посочен автор. Според твърдяното в исковата молба, в статията са отправени тенденциозни и злонамерени нападки за неетично и непрофесионално отношение на ищеца към пациенти, изложени са неверни позорящи обстоятелства за установени негови конкретни неправомерни деяния, клеветнически твърдения, както и обидни думи и изрази, накърнили честта и достойнството му. Процесната статия била общодостъпна в интернет пространството, поради което била възприета лично от ищеца, както и от неограничен кръг от лица, които я коментирали. Според ищеца, в коментарите към статията също се съдържат множество клевети, обиди, включително и заплахи, които не са премахнати от модераторите на изданието повече от година и седем месеца след датата на самата публикация, а като такива посочва коментари с №№49, 48, 47, 45, 40, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 16, 9, 6. В подадения в законния срок писмен отговор ответното дружество е оспорило иска, като е твърдяло, че няма противоправно поведение от негова страна, тъй като посочените от ищеца цитати са изнесени от контекста на материала в цялост, медията е възпроизвела разказа на трето лице, няма обидни изрази и клеветнически твърдения, тъй като изнесените в публикацията факти са верни. Твърди, че екипът на медията е потърсил и публикувал всички гледни точки на засегнатите страни при спазване на журналистическата етика и стандарти.Прави също така довод, че верността на изнесените в публикацията факти са били потвърдени и от други източници на информация като С.К., М.Н., С.Б.. По отношение на претенцията за непозволено увреждане в резултат на обидни и заплашителни коментари под процесната публикация ответникът счита, че не носи отговорност за коментари на трети лица, а и ищецът не е поискал премахването им.Медията е изтрила процесните коментари на 19.11.2021г., преди завеждане на иска.Според ответника, дейността на ищеца като публична личност- председател на Националната асоциация на хосписите е обект на засилен медиен интерес още преди процесната публикация и следва да проявява по- голяма толерантност към публикациии и критики, в какъвто смисъл е практиката на ЕСПЧ, на която се позовава. Оспорено е и твърдението на ищеца, че е претърпял неимуществени вреди, тъй като не е налице противоправно деяние, както и причинно-следствена връзка между публикацията, коментарите на читателите и твърдените от ищеца вреди. Правилно и в съответствие с изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и отправеното с петитума искане за съдебна защита, БРС е дал правна квалификация на предявените искове по чл.49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.с чл.45 ЗЗД е за заплащане на обезщетение на претърпени от ищеца неимуществени вреди, претърпени от процесната публикация и коментарите под нея, в електронното издание –www.flagman.bg, принадлежащ на ответното дружество. Правилно и законосъобразно БРС е съобразил от правната страна на спора, че в чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация, в това число и правото да изрази и отстоява своето мнение, да предава и съобщава мнения, идеи или информация, независимо от начина на изразяване. В правната доктрина и съдебната практика се приема безпротиворечиво, че това право не е абсолютно, а основанията за ограничаването му се съдържат в разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КРБ прогласява недопускане на злоупотреба с права, както и упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на другиго, като чест, достойнство и добро име, които могат да бъдат накърнени чрез обида или клевета/разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление/. В множество свои решения касационната инстанция е подчертавала, че оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Съдебната практика е безпротиворечива и в становището си, че не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие /вж.Решение 204/12.06.2015 г. по гр. д. 7046/2014 г. на IV Г. О. на ВКС, цитирано и в решението на БРС/. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на лицето, което ги е сторило, за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, освен ако не засягат достойнството на личността/ако не представляват обида/. В решение №12 от 06.02.2013г., постановено по гр. дело № 449/2012 г. на III Г. О. на ВКС по реда на чл.290 ГПК са дадени разяснения, че за да се квалифицира като обидно или клеветническо дадено изявление/дори да не покрива състава на чл.146-чл.147 НК/, за да съставлява противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изявлението следва да визира определено физическо лице, а разгласеното чрез изявлението позорно обстоятелство трябва да се отнася за него; това определено физическо лице следва да се сочи като извършител на приписаното му престъпление. Когато обидният или клеветнически израз (един или повече) е част от едно по-обширно изявление, той не може да бъде извеждан от контекста на последното и смисъла, който то внушава като цяло, включително при преценката дали се отнася до ищеца, предявил иска за обезщетение от непозволено увреждане. Клеветата, за разлика от обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише неизвършено престъпление.Позорното обстоятелство е твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти. Предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика от обидата, за съставомерността на клеветата е без значение дали засегнатият е узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. В случая деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето лице или от повече лица. За да е налице противоправност на това деяние е необходимо също така, разгласените факти обстоятелства, освен позорящи, да бъдат и неистински. При анализа на процесната публикация и изразите от нея, които ищецът твърди, че са обидни и клеветнически БРС е направил ясно и обективно разграничение между фактическите твърдения и оценъчните съждения/коментари по фактите, което се споделя изцяло от въззивната инстанция. По делото е установено безспорно, че на 15.07.2019г.в сайта „Флагман.бг“ е публикувана статия със заглавие: “Рускиня шокира с разказ за смъртта на съпруга си в хоспис в Черноморец“, с коментари от читатели под статията, между които и посочените в исковата молба. Съдържанието на статията и коментарите не е било спорно между страните, не е имало спор и по факта, че ответникът е изтрил процесните коментари на 19.11.2021г. Ищецът не е оспорвал и твърдението на ответната медия, че е бил потърсен за коментар на изявленията в публикацията, както и че неговият отговор, даден по телефона е бил правилно и точно възпроизведен в процесната статия. Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че БРС неправилно е приел, че ищецът е потвърдил изявленията в публикацията, тъй като такъв извод районният съд не е правил. Цитираната във въззивната жалба част от мотивите на решението: „ Ищецът от своя страна не оспорва твърдението на ответника, че коментари с №№49, 48, 47, 45, 28, 27, 26, 16, 9 и 6 са изтрити от модератора на 19.11.2021 г., както и че е бил потърсен за потвърждаване на изявленията в публикацията и заявеното от него в телефонен разговор с репортер на „Флагман.бг“ е правилно възпроизведено в статията.“ има различен смисъл. БРС никъде не е правил извод, че ищецът е потвърдил всичко изложено в публикацията, а е посочил, че е „бил потърсен за потвърждение“, а отговорът му по изявленията на Т. К. в процесната публикация е възпроизведен в статията правилно. Съдържанието на отговора на ищеца съдът е изложил точно в мотивите на решението си, като е възприел правилно вложения в него смисъл. Неоснователни са доводите на въззивника, че фактическите обстоятелства по делото сочат на извод, че БРС не е взел предвид, че той е отрекъл всичко изложено от Т. К. в процесната публикация. Ищецът не е отрекъл факта, че в управлявания от него хоспис в гр.Черноморец е бил приет за лечение мъж, с тегло 160 кг., в тежко състояние, който е починал. Признал е факта, че за лечението и грижите на този пациент е бил сключен договор, като е посочил, че в договора са описани всички услуги, за които се плаща, като таксата е месечна.Заявил е, че на съпругата му е било казвано от страна на хосписа, ако има претенции да дойде в гр.Черноморец. Видно от съдържанието на становището му по разказа на К., с който е бил запознат от журналист от процесната медия/св.Г./, възпроизведено точно в процесната статия, ищецът не е оспорил истинността на изявленията на Т. К. в публикацията по основните факти- че е сключила договор с хосписа в гр.Черноморец за лечение и грижи на съпруга си Станислав Соболев, че същият е постъпил в хосписа, че е бил в тежко терминално състояние и е починал след 6 дни. Ищецът не е отрекъл и факта, че след смъртта на пациента на съпругата му не и е върнат остатъкът от внесената съгласно договора месечна такса, но като причина за това е посочил, че К. не е дошла лично в хосписа в гр.Черноморец. При това положение за въззивния съд се налага извод, че ищецът не е отрекъл всичко, както твърди във въззивната жалба, а е отрекъл оплакванията на Т. К. по повод изпълнението на сключения между нея и хосписа в гр.Черноморец договор за лечение и грижи за съпруга и, както и твърденията и за неетично и измамливо поведение. Неоснователни са оплакванията на въззивника, че съдът е възприел изложеното в публикуваната статия за истина, без доказателства за това. Съдът не е формирал такъв извод, а изводът му е в смисъл, че изнесените в процесната статия данни са достоверни, който въззивната инстанция също намира, че е обоснован от доказателства, събрани по делото. Св.Р. Г., журналист при ответната медия е дала показания, в които подробно е разказала за извършената от нея журналистическа проверка на достоверността на изложените в разказа на Т. К. факти.Контактът и с Т. К. е бил в социалните мрежи, тъй като не е била в страната. Потърсила е д-р М. за коментар и отговор на разказаното от К., като той не е отрекъл факта, че в хосписа е постъпил за лечение съпругът на К., починал след 6 дни, както и че остатъкът от платената месечна такса не е върнат на К.. Св.Г. е посочила, че тази статия е била първата по темата за условията в хосписа в гр.Черноморец, като след публикуването и започнали да постъпват и други сигнали за подобни случаи. От показанията на св.К. се установява, че след публикуването на статията тя се свързала с Т. К. чрез Фейсбук, а впоследствие се запознала лично с нея, като повод за запознанството им бил случаят на К., който бил сходен с този на К.. При личната им среща К. потвърдила, че написаното в статията е неин разказ, като споделените със свидетелката К. впечатления от условията в хосписа и отношението към пациентите и близките им били идентични с тези на К..Св.К. посочва, че съпругът и също е починал в хосписа през 2019г., като за него не са били полагани адекватни грижи. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства БРС е приел, че изразът «Взе от мен пари за месец напред – 1560 лева – по 40 лева на ден за престой в хосписа и други разходи. Моят мъж почина след 6 дни. Той разви оток на Квинке – това се случва, когато дават лекарство, което болният не понася. Когато пристигнах, видях, че е отекло лицето му, а аз имам медицинско образование.Предупредих доктора, че на съпруга ми не трябва да се влива натриев хлорид- супрастин.», не е клеветнически. Въззивният съд споделя извода на БРС, че с изявлението не е разгласено неистинско позорно обстоятелство за д-р М., нито му е приписано неизвършено престъпление. Постъпването на съпруга на К. в хосписа, смъртта му 6 дни след постъпването и заплащането на месечна такса от нея не е било отречено от д-р М. в коментара му по разказа на К., публикуван в медията, нито истинността на тези факти е оспорена в исковата молба. Що се отнася до проведеното в хосписа лечение и неговата адекватност на състоянието на болния, д-р М. е оспорил твърденията на К. в публикувания коментар, както и с исковата молба. По делото обаче твърденията на К. не са били опровергани с представени доказателства в обратен смисъл. Ето защо правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства БРС е приел, че не е доказано по горецитираният израз да съдържа клеветнически или позорящи ищеца твърдения. Другата част от публикацията, от която ищецът твърди, че е засегнат е „Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още по- зле.Ампулата беше клофелин“. Според ищеца, посоченият факт за даване на силнодействащо вещество е клеветнически, тъй като съдържа твърдение за опит за упояване с цел потърпевшата да подпише някакви документи, т.е. да бъде измамена.Твърдение за упояване с цел подписване на документи в публикацията няма. К. е посочила, че и е дадена ампула „Клофелин“, защото и е станало лошо, но от ампулата и станало още по-зле.Изявлението няма връзка с подписването на договор, а е край на абзац, в който К. разказва личните си възприятия за това как е била посрещната в хосписа от д-р М. и медицинската сестра, който завършва със следното изявление: „Аз помислих, че съм попаднала в хоспис на луди. Медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора. Стана ми лошо и докторът ми даде ампула, от която ми стана още по-зле. Ампулата беше клофелин.“ В края на публикацията К. заявява следното: „Докато бях под въздействието на лекарството, той ми даде да подпиша документ и ми каза напиши, че знаеш, че състоянието на мъжа ти е безнадеждно.Аз написах зная състоянието на мъжа ми, но се надявам на по- добър изход.“ Видно е, че К. не е отрекла факта, че състоянието на мъжа и е било безнадеждно, поради което фактът, че д-р М. и е дал да подпише документ, в който да удостовери знанието си за този факт не внушава негово намерение за измама, а е във връзка с твърденията и за проявено към нея жестоко отношение. По гореизложените съображения въззивният съд споделя извода на БРС, че твърдението на въззивника М. е плод на негова собствена интерпретация на обективно отразен факт, за който отговорността на ответника не следва да се ангажира.Описаното от К. действие даване на ампула успокоително лекарство не е позорящо или клеветническо, тъй като само по себе си не е противоправно, а пряка или косвена връзка на това действие като извършено от ищеца с цел К. да бъде упоена и да подпише документите за престоя на съпруга и в хосписа, за да бъде измамена, обективно в публикацията не се установява. Въззивният съд споделя и извода на БРС, че отговорността на ответника не следва да се ангажира и за използвания в статията израз „Аз помислих, че съм попаднала в хоспис на луди», тъй като същият представлява оценъчно съждение – мнение на автора на изявлението, почиващо на конкретно заявен факт «медицинската сестра също хихикаше, заедно с доктора». Що се отнася до твърденията за измама и цитираната във въззивната жалба част от заглавието на публикацията: “Тя твърди, че е била измамена от собственика на хосписа д-р Д. М...“, посочената част е извън контекста на подзаглавието, чийто смисъл е съвсем различен: «Рускинята Т. К. изпрати шокиращ разказ до Флагман.бг по повод смъртта на нейния съпруг в хоспис в Черноморец. Тя твърди, че е била измамена от собственика на хосписа д-р Д. М., който не й върнал заплатената сума за 1-месечен престой, тъй като мъжът й е починал на 6-тия ден от него». В заглавието е посочено ясно и безпротиворечиво, че К. счита, че е била измамена от д-р М., защото не и е върнал остатъка от заплатената предварително сума за едномесечен престой на мъжа и в хосписа.Нито в подзаглавието, нито в съдържанието на публикацията има твърдения, че К. е била въведена в заблуждение да подпише договора с хосписа, която измама е била осъществена чрез упояването и с ампула „Клофелин“.Правилен и законосъобразен е изводът на БРС, че в заглавието и подзаглавието на публикацията е направена обобщена интерпретация на твърденията и оплакванията на К., с която не се цели наклеветяване на ищеца, а привличане вниманието на обществеността към отразения със статията случай. Медията е публикувала и отговора на д-р М., в който той отрича категорично твърденията на К., че неоснователно и е отказано връщане на остатъка от месечната такса. Въззивният съд намери за неоснователни и оплакванията в жалбата за неправилно приложение на материалния закон от районния съд. По отношение на израза „жесток и подъл мошеник“ съдът е приел, че изразът е обективно годен да накърни достойнството на ищеца, но тъй като изхожда от трето на спора лице- Т. К., посочено от издателя и в публикацията издателят коректно е препредал изявлението на К., то не е налице основание за ангажиране на отговорността на ответната медия по чл.49 ЗЗД. Отговорността за обидни и клеветнически твърдения в такива случаи е на третото лице-автор на изявленията./вж.Решение № 557 от 28.01.2011г.по гр.д.№1599/2009г.на ВКС, трето г.о. и др./. Относно коментарите под статията, посочени в исковата молба, районният съд е приел, че обидните и клеветнически коментари не са основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответната медия, тъй като изразяват мнения на трети лица, които не са свързани с ответника и поради това не могат да ангажират отговорността му по чл.49 ЗЗД. Въззивникът счита, че гореопосочените изводи на БРС противоречат на чл.14 и чл.16 от ЗЕТ, на Директива 2000/31/ЕО относно информационното общество и електронната търговия и практиката на ЕСПЧ по сходни случаи- делото „Делфи АС против Естония. БОС намира, че макар да не извършва електронна търговия, ответното дружество е доставчик на услуги на информационното общество по смисъла на ЗЕТ, тъй като поддържа новинарски интернет сайт www.flagman.bg, на който публикува новини по различни теми с обществен интерес. В интернет сайта има раздел за коментари, в който потребителите могат безплатно и анонимно да изразяват мнения и да коментират вълнуващи ги въпроси, свързани с темите на публикациите. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЕТ доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация, не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията или не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна. Законодателят е предвидил ангажиране отговорността на доставчика в случаите, когато последният е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването й. Разпоредбата на чл.17 от ЗЕТ гласи, че доставчикът на услуги не е задължен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност. В решението по делото „Делфи АС срещу Естония“ на ЕСПЧ, на което се позовава въззивникът, са разгледани въпроси относно формата на контрол срещу клеветнически и обидни коментари, както и реч на омразата, като е застъпено становище, че доставчикът на информационни услуги, който знае съдържанието на публикуваната статия, следва да съобрази и естеството на коментарите, като предприеме адекватни мерки за изтриване на такива коментари, така, че да не станат достояние на обществото. В решение по делото „M.T.E.AND I.HU ZRT срещу Унгария“ /жалба №22947/13/ обаче ЕСПЧ е посочил, че „..налагането на отговорност върху доставчиците на информационни услуги може да има негативни последствия върху форумите на интернет портал, като например да го подтикне да затвори изцяло пространството за коментари.“ В това решение ЕСПЧ е подчертал, че е необходимо да се отдаде значение на възможността, но и на действително предприетите мерки за ограничаване и премахване на коментари с обидно и вулгарно съдържание, като при осъществяването на контрол следва да се търси балансът между правата на личността и на обществото. Ответното дружество е посочило в интернет сайта www.flagman.bg, че авторите на коментари под статиите са анонимни, коментарите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях.Посочено е, че при откриване на обиден коментар, засегнатото лице може да сигнализира редакцията, която осъществява администраторски контрол. Следователно, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответното дружество за публикуваните от трети лица в интернет сайта му обидни и клеветнически коментари по адрес на ищеца, то следва да е установено по делото, че ищецът е сигнализирал редакцията с искане за премахването им, но искането му не е било уважено. В случая такива твърдения и доказателства няма, а се установява, че ответникът е премахнал коментарите по своя инициатива на 19.11.2021г./по повод предявяване на иск срещу дружеството по предходно заведено друго дело, което е прекратено/.По гореизложените съображения въззивният съд споделя извода на БРС, че ответното дружество не следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за процесните коментари, които изразяват мнения на трети лица. Водим от горните мотиви и при пълно споделяне на изложените от БРС мотиви в обжалваното решение, към които препраща на основание чл.272 ГПК, въззивният съд достигна до извод, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно и обосновано. Частната жалба срещу определение № 6796 от 06.11.2024г., постановено по делото по реда на чл.248 ГПК е неоснователна. С обжалваното определение БРС е оставил без уважение искането на ответното дружество за изменение на решението в частта за разноските, като е уважил възражението на ищеца за прекомерност и е намалил разноските за адвокатско възнаграждение до предвидения в НМРАВ минимум от 1300 лв. Неоснователно е оплакването, че предявеният частичен иск е за сумата 2 000 лв. от общо 20 000 лв., тъй като искът е за сумата 10 000 лв., предявен като частичен при пълен размер от 20 000 лв. Съдът правилно и законосъобразно е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи върху материален интерес от 10 000 лв., а не 20 000лв., като размерът на възнаграждението е определен по чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ/материален интерес до 10 000 лв./. С оглед изхода от въззивното обжалване, за въззиваемото дружество възниква право да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.Претендирани са разноски в размер на 1850 лв.за адвокатско възнаграждение, представени са доказателства за реалното им извършване.Въззивният съд намери, че възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно.Във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства, делото е приключило в едно съдебно заседание, поради което и на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер, идентичен с присъдения от БРС- 1300 лв. Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд